Дело C‑530/11

Европейска комисия

срещу

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда — Понятие за съдебно производство, което „да не бъде възпрепятстващо скъпо“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 13 февруари 2014 г.

1. Актове на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки — Директива, чиято цел е да създаде права за частноправните субекти — Изисквания за яснота и правна сигурност — Транспониране чрез съдебната практика — Допустимост

   (член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура

   (член 258 ДФЕС)

3. Околна среда — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Директиви 85/337 и 96/61 — Транспониране на Директива 2003/35 — Право на жалба — Изискване производството да не бъде възпрепятстващо скъпо — Свобода на преценка на националния съд — Необходимост от правна норма, която да гарантира, че производствата няма да бъдат възпрепятстващо скъпи

   (член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 на Европейския парламент и на Съвета; член 10а от Директива 85/337 на Съвета и член 15а от Директива 96/61 на Съвета)

4. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху Комисията — Презумпции — Недопустимост

   (член 258 ДФЕС)

5. Околна среда — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Директиви 85/337 и 96/61 — Транспониране на Директива 2003/35 — Право на жалба — Изискване производството да не бъде възпрепятстващо скъпо — Режим на насрещни задължения във връзка с привременната защита — Включване

   (член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 на Европейския парламент и на Съвета; член 10а от Директива 85/337 на Съвета и член 15а от Директива 96/61 на Съвета)

1.  Транспонирането на дадена директива не изисква непременно формално и текстово възпроизвеждане на разпоредбите ѝ в изрична и конкретна законова или подзаконова разпоредба, а може да бъде постигнато чрез една обща правна уредба, при условие че същата осигурява ефективно цялостното прилагане на директивата по достатъчно ясен и точен начин.

   По-конкретно, когато съответната разпоредба цели учредяването на права за частноправните субекти, правното положение трябва да бъде достатъчно точно и ясно, а носителите на права трябва да могат да се запознаят с тези права в пълния им обем и при необходимост да се позовават на тях пред националните юрисдикции.

   В това отношение не може да се приеме, че всяка съдебна практика е несигурна и поради самото си естество не отговаря на изискванията за яснота и точност, които трябва да са спазени, за да е налице надлежно изпълнение на задълженията по член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337 и 96/61.

   (вж. точки 33—36)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 39)

3.  Изискването съдебните производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи, предвидено в член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337 и 96/61, не е пречка националните юрисдикции при приключването на делото да възлагат съдебните разноски в тежест на някоя от страните, стига размерът на разноските да е приемлив и понесените от съответната страна разходи да не бъдат като цяло възпрепятстващо високи.

   В това отношение свободата на преценка на съдилищата при прилагането на националните правила за съдебните разноски във всеки отделен случай сама по себе си не може да се смята за несъвместима с изискването съдебните производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи. Освен това възможността сезираният съд да издаде охранителна заповед във връзка със съдебните разноски, чрез която е възможно на по-ранен етап от делото да бъде ограничен размерът на разноските, които жалбоподателят евентуално ще трябва да заплати, осигурява по-голяма предвидимост на разходите по процеса и способства за изпълнението на това изискване.

   Въпреки това упоменатите по-горе разпоредби на Директива 2003/35 могат да се смятат за правилно транспонирани само ако действа правна норма, която задължава националния съд да гарантира, че производството няма да бъде възпрепятстващо скъпо за жалбоподателя. Самият факт обаче, че за да провери дали националното право в определена държава членка отговаря на целите на Директивата, Съдът е принуден да анализира и преценява значението на различни решения на националните съдилища и съответно на дял от съдебната практика, въпреки че правото на Съюза предоставя на частноправните субекти конкретни права, които се нуждаят от недвусмислени правила, за да бъдат ефективни, налага извода, че при всички случаи резултатът от транспонирането не е достатъчно ясен и точен.

   Освен това самите условия, при които националният съд се произнася по молбите за защита във връзка със съдебните разноски, не позволяват да се гарантира съответствието на националното право с наложеното от Директива 2003/35 изискване производствата да не бъдат възпрепятстващо скъпи, при положение че съдилищата могат да постановяват охранителни заповеди във връзка със съдебните разноски само когато разглежданите въпроси са от общ интерес, но не са длъжни да осигуряват такава защита, когато разходите по производството са обективно неразумни или когато жалбоподателят брани единствено личния си интерес.

   (вж. точки 44 и 54—57)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 60—62)

5.  Изискването съдебните производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи, предвидено в член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337 и 96/61, важи и по отношение на финансовите разходи във връзка с мерките, които националният съд би могъл да наложи като условие за допускането на привременна защита по споровете, към които се прилагат тези разпоредби.

   С тази уговорка, условията, при които националният съд допуска такава привременна защита, по принцип се уреждат единствено от националното право, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност. Изискването съдебните производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи не може да се тълкува в смисъл, че поначало не допуска прилагането на финансови гаранции като насрещните задължения във връзка с привременната защита, които се състоят в това, че жалбоподателят трябва да се задължи да поправи вредите, които биха могли да произтекат от допуснатите привременни мерки, ако в крайна сметка се установи, че той не разполага с правото, чиято защита те обезпечават, когато тези гаранции са предвидени в националното право. Същото се отнася и за финансовите последици, които националното право евентуално предвижда в случай на злоупотреба с правото на иск или обжалване.

   За сметка на това съдът, който се произнася по въпроса, е длъжен да следи произтичащият от това финансов риск за жалбоподателя да бъде отчетен заедно с различните разходи по процеса, когато този съд преценява дали производството не е възпрепятстващо скъпо.

   (вж. точки 64 и 66—68)

Дело C‑530/11

Европейска комисия

срещу

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда — Понятие за съдебно производство, което „да не бъде възпрепятстващо скъпо“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 13 февруари 2014 г.

1. Актове на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки — Директива, чиято цел е да създаде права за частноправните субекти — Изисквания за яснота и правна сигурност — Транспониране чрез съдебната практика — Допустимост

   (член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура

   (член 258 ДФЕС)

3. Околна среда — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Директиви 85/337 и 96/61 — Транспониране на Директива 2003/35 — Право на жалба — Изискване производството да не бъде възпрепятстващо скъпо — Свобода на преценка на националния съд — Необходимост от правна норма, която да гарантира, че производствата няма да бъдат възпрепятстващо скъпи

   (член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 на Европейския парламент и на Съвета; член 10а от Директива 85/337 на Съвета и член 15а от Директива 96/61 на Съвета)

4. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху Комисията — Презумпции — Недопустимост

   (член 258 ДФЕС)

5. Околна среда — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Директиви 85/337 и 96/61 — Транспониране на Директива 2003/35 — Право на жалба — Изискване производството да не бъде възпрепятстващо скъпо — Режим на насрещни задължения във връзка с привременната защита — Включване

   (член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 на Европейския парламент и на Съвета; член 10а от Директива 85/337 на Съвета и член 15а от Директива 96/61 на Съвета)

1.  Транспонирането на дадена директива не изисква непременно формално и текстово възпроизвеждане на разпоредбите ѝ в изрична и конкретна законова или подзаконова разпоредба, а може да бъде постигнато чрез една обща правна уредба, при условие че същата осигурява ефективно цялостното прилагане на директивата по достатъчно ясен и точен начин.

   По-конкретно, когато съответната разпоредба цели учредяването на права за частноправните субекти, правното положение трябва да бъде достатъчно точно и ясно, а носителите на права трябва да могат да се запознаят с тези права в пълния им обем и при необходимост да се позовават на тях пред националните юрисдикции.

   В това отношение не може да се приеме, че всяка съдебна практика е несигурна и поради самото си естество не отговаря на изискванията за яснота и точност, които трябва да са спазени, за да е налице надлежно изпълнение на задълженията по член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337 и 96/61.

   (вж. точки 33—36)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 39)

3.  Изискването съдебните производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи, предвидено в член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337 и 96/61, не е пречка националните юрисдикции при приключването на делото да възлагат съдебните разноски в тежест на някоя от страните, стига размерът на разноските да е приемлив и понесените от съответната страна разходи да не бъдат като цяло възпрепятстващо високи.

   В това отношение свободата на преценка на съдилищата при прилагането на националните правила за съдебните разноски във всеки отделен случай сама по себе си не може да се смята за несъвместима с изискването съдебните производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи. Освен това възможността сезираният съд да издаде охранителна заповед във връзка със съдебните разноски, чрез която е възможно на по-ранен етап от делото да бъде ограничен размерът на разноските, които жалбоподателят евентуално ще трябва да заплати, осигурява по-голяма предвидимост на разходите по процеса и способства за изпълнението на това изискване.

   Въпреки това упоменатите по-горе разпоредби на Директива 2003/35 могат да се смятат за правилно транспонирани само ако действа правна норма, която задължава националния съд да гарантира, че производството няма да бъде възпрепятстващо скъпо за жалбоподателя. Самият факт обаче, че за да провери дали националното право в определена държава членка отговаря на целите на Директивата, Съдът е принуден да анализира и преценява значението на различни решения на националните съдилища и съответно на дял от съдебната практика, въпреки че правото на Съюза предоставя на частноправните субекти конкретни права, които се нуждаят от недвусмислени правила, за да бъдат ефективни, налага извода, че при всички случаи резултатът от транспонирането не е достатъчно ясен и точен.

   Освен това самите условия, при които националният съд се произнася по молбите за защита във връзка със съдебните разноски, не позволяват да се гарантира съответствието на националното право с наложеното от Директива 2003/35 изискване производствата да не бъдат възпрепятстващо скъпи, при положение че съдилищата могат да постановяват охранителни заповеди във връзка със съдебните разноски само когато разглежданите въпроси са от общ интерес, но не са длъжни да осигуряват такава защита, когато разходите по производството са обективно неразумни или когато жалбоподателят брани единствено личния си интерес.

   (вж. точки 44 и 54—57)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 60—62)

5.  Изискването съдебните производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи, предвидено в член 3, точка 7 и член 4, точка 4 от Директива 2003/35 за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337 и 96/61, важи и по отношение на финансовите разходи във връзка с мерките, които националният съд би могъл да наложи като условие за допускането на привременна защита по споровете, към които се прилагат тези разпоредби.

   С тази уговорка, условията, при които националният съд допуска такава привременна защита, по принцип се уреждат единствено от националното право, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност. Изискването съдебните производства да не бъдат възпрепятстващо скъпи не може да се тълкува в смисъл, че поначало не допуска прилагането на финансови гаранции като насрещните задължения във връзка с привременната защита, които се състоят в това, че жалбоподателят трябва да се задължи да поправи вредите, които биха могли да произтекат от допуснатите привременни мерки, ако в крайна сметка се установи, че той не разполага с правото, чиято защита те обезпечават, когато тези гаранции са предвидени в националното право. Същото се отнася и за финансовите последици, които националното право евентуално предвижда в случай на злоупотреба с правото на иск или обжалване.

   За сметка на това съдът, който се произнася по въпроса, е длъжен да следи произтичащият от това финансов риск за жалбоподателя да бъде отчетен заедно с различните разходи по процеса, когато този съд преценява дали производството не е възпрепятстващо скъпо.

   (вж. точки 64 и 66—68)