Дело C-571/10

Servet Kamberaj

срещу

Istituto per l’Edilizia Sociale della Provincia autonoma di Bolzano (IPES) и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Bolzano)

„Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Директива 2003/109/ЕО — Статут на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни — Право на равно третиране по отношение на социалното осигуряване, социалното подпомагане и социалната закрила — Дерогиране на принципа на равно третиране по отношение на мерките за социално подпомагане и социална закрила — Изключване на „основните придобивки“ от приложното поле на тази дерогация — Национална правна уредба, предвиждаща жилищна помощ за наемателите с най-ниски доходи — Определен чрез различна средно претеглената стойност размер на средствата, предназначени за гражданите от трети страни — Отхвърляне на искане за жилищна помощ поради изчерпването на бюджета, предназначен за гражданите от трети страни“

Резюме на решението

1. Право на Съюза — Основни права — Европейска конвенция за правата на човека — Противоречие между конвенцията и разпоредба на националното право — Задължение на националния съд да осигури прякото приложение на разпоредбите на посочената конвенция — Липса

   (член 6, параграф 3 ДЕС)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Статут на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни — Право на равно третиране по отношение на социалното осигуряване, социалното подпомагане и социалната закрила

   (член 11, параграф 1, буква г) и параграф 4 от Директива 2003/109 на Съвета)

1.  При противоречие между разпоредба на националното право и Европейската конвенция за правата на човека извършената в член 6, параграф 3 ДЕС препратка към тази конвенция не налага на националния съд да осигури прякото приложение на разпоредбите на конвенцията, като остави без приложение несъвместимата с нея разпоредба на националното право.

   Без съмнение тази разпоредба от Договора за ЕС отразява принципа, съгласно който основните права са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи Съдът. Тази разпоредба обаче не регламентира връзката между Европейската конвенция за правата на човека и правните системи на държавите членки и не посочва какви последици трябва да бъдат изведени от националния съд при противоречие между гарантираните от тази конвенция права и разпоредба на националното право.

   (вж. точки 61—63; точка 2 от диспозитива)

2.  Член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109 относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална или регионална правна уредба, която при отпускането на жилищна помощ предвижда различно третиране на гражданите на трета страна, ползващи се със статут на дългосрочно пребиваващи, предоставен в съответствие с разпоредбите на тази директива, в сравнение с живеещите в същата провинция или регион граждани на държавата членка във връзка с разпределянето на средствата за тази помощ, доколкото помощта попада в някоя от посочените в тази разпоредба три категории и параграф 4 от същия член не се прилага.

   След като интеграцията на гражданите на трети страни, трайно установени в държавите членки, и правото на тези граждани на равно третиране в областите, изброени в член 11, параграф 1 от Директива 2003/109, представляват общото правило, то предвидената в параграф 4 от същия член дерогация трябва да се тълкува стриктно. Орган на публична власт на национално, регионално или местно равнище може да се позове на тази дерогация само ако компетентните за прилагането на Директива 2003/109 органи в съответната държава членка ясно са изявили волята си да се възползват от въпросната дерогация.

   Смисълът и обхватът на понятието „основни придобивки“, съдържащо се в член 11, параграф 4 от Директива 2003/109, трябва да се определят, като се вземат предвид контекстът, с който е свързан този член, и преследваната с директивата цел, а именно интеграцията на гражданите на трети страни, които легално и трайно пребивават в държавите членки. Тази разпоредба трябва да се разбира в смисъл, че позволява на държавите членки да ограничат равното третиране, на което имат право притежателите на статута, предоставен от посочената директива, с изключение на придобивките, свързани със социалното подпомагане или социалната закрила, които се предоставят от органите на публична власт на национално, регионално или местно равнище и които допринасят за задоволяване на насъщните нужди на човека.

   Доколкото жилищната помощ отговаря на посочената в член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз цел, а именно да се осигури достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства, съгласно правото на Съюза не може да се счита, че тази помощ не е част от основните придобивки по смисъла на член 11, параграф 4 от Директива 2003/109. Националната юрисдикция трябва да направи необходимите изводи, като вземе предвид целта, размера, условията за отпускане и мястото на спорната помощ в националната система на социално подпомагане.

   (вж. точки 86, 87, 90—93; точка 3 от диспозитива)

Дело C-571/10

Servet Kamberaj

срещу

Istituto per l’Edilizia Sociale della Provincia autonoma di Bolzano (IPES) и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Bolzano)

„Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Директива 2003/109/ЕО — Статут на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни — Право на равно третиране по отношение на социалното осигуряване, социалното подпомагане и социалната закрила — Дерогиране на принципа на равно третиране по отношение на мерките за социално подпомагане и социална закрила — Изключване на „основните придобивки“ от приложното поле на тази дерогация — Национална правна уредба, предвиждаща жилищна помощ за наемателите с най-ниски доходи — Определен чрез различна средно претеглената стойност размер на средствата, предназначени за гражданите от трети страни — Отхвърляне на искане за жилищна помощ поради изчерпването на бюджета, предназначен за гражданите от трети страни“

Резюме на решението

1. Право на Съюза — Основни права — Европейска конвенция за правата на човека — Противоречие между конвенцията и разпоредба на националното право — Задължение на националния съд да осигури прякото приложение на разпоредбите на посочената конвенция — Липса

   (член 6, параграф 3 ДЕС)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Статут на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни — Право на равно третиране по отношение на социалното осигуряване, социалното подпомагане и социалната закрила

   (член 11, параграф 1, буква г) и параграф 4 от Директива 2003/109 на Съвета)

1.  При противоречие между разпоредба на националното право и Европейската конвенция за правата на човека извършената в член 6, параграф 3 ДЕС препратка към тази конвенция не налага на националния съд да осигури прякото приложение на разпоредбите на конвенцията, като остави без приложение несъвместимата с нея разпоредба на националното право.

   Без съмнение тази разпоредба от Договора за ЕС отразява принципа, съгласно който основните права са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи Съдът. Тази разпоредба обаче не регламентира връзката между Европейската конвенция за правата на човека и правните системи на държавите членки и не посочва какви последици трябва да бъдат изведени от националния съд при противоречие между гарантираните от тази конвенция права и разпоредба на националното право.

   (вж. точки 61—63; точка 2 от диспозитива)

2.  Член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109 относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална или регионална правна уредба, която при отпускането на жилищна помощ предвижда различно третиране на гражданите на трета страна, ползващи се със статут на дългосрочно пребиваващи, предоставен в съответствие с разпоредбите на тази директива, в сравнение с живеещите в същата провинция или регион граждани на държавата членка във връзка с разпределянето на средствата за тази помощ, доколкото помощта попада в някоя от посочените в тази разпоредба три категории и параграф 4 от същия член не се прилага.

   След като интеграцията на гражданите на трети страни, трайно установени в държавите членки, и правото на тези граждани на равно третиране в областите, изброени в член 11, параграф 1 от Директива 2003/109, представляват общото правило, то предвидената в параграф 4 от същия член дерогация трябва да се тълкува стриктно. Орган на публична власт на национално, регионално или местно равнище може да се позове на тази дерогация само ако компетентните за прилагането на Директива 2003/109 органи в съответната държава членка ясно са изявили волята си да се възползват от въпросната дерогация.

   Смисълът и обхватът на понятието „основни придобивки“, съдържащо се в член 11, параграф 4 от Директива 2003/109, трябва да се определят, като се вземат предвид контекстът, с който е свързан този член, и преследваната с директивата цел, а именно интеграцията на гражданите на трети страни, които легално и трайно пребивават в държавите членки. Тази разпоредба трябва да се разбира в смисъл, че позволява на държавите членки да ограничат равното третиране, на което имат право притежателите на статута, предоставен от посочената директива, с изключение на придобивките, свързани със социалното подпомагане или социалната закрила, които се предоставят от органите на публична власт на национално, регионално или местно равнище и които допринасят за задоволяване на насъщните нужди на човека.

   Доколкото жилищната помощ отговаря на посочената в член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз цел, а именно да се осигури достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства, съгласно правото на Съюза не може да се счита, че тази помощ не е част от основните придобивки по смисъла на член 11, параграф 4 от Директива 2003/109. Националната юрисдикция трябва да направи необходимите изводи, като вземе предвид целта, размера, условията за отпускане и мястото на спорната помощ в националната система на социално подпомагане.

   (вж. точки 86, 87, 90—93; точка 3 от диспозитива)