EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62006CJ0242

Резюме на решението

Решение на Съда (първи състав) от 17 септември 2009 г.
Minister voor Vreemdelingenzaken en Integratie срещу T. Sahin.
Искане за преюдициално заключение: Raad van State - Нидерландия.
Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция - Свободно движение на работници - Въвеждане на фискални такси за получаването на разрешение за пребиваване в приемащата държава членка - Нарушение на клаузата "standstill", записана в член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране.
Дело C-242/06.

Дело C-242/06

Minister voor Vreemdelingenzaken en Integratie

срещу

T. Sahin

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State)

„Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Свободно движение на работници — Въвеждане на фискални такси за получаването на разрешение за пребиваване в приемащата държава членка — Нарушение на клаузата „standstill“, записана в член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране“

Решение на Съда (първи състав) от 17 септември 2009 г.   I ‐ 8468

Резюме на решението

  1. Международни споразумения — Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Свободно движение на хора — Работници — Правило „standstill“ по член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране — Условия за прилагане

    (член 6, параграф 1 и член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция)

  2. Международни споразумения — Споразумение за асоцииране между ЕИО и Турция — Свободно движение на хора — Работници — Правило „standstill“ по член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране — Обхват

    (член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция)

  1.  Член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция, който предвижда, че договарящите се страни не могат да въвеждат нови ограничения относно свободното движение на работниците, не е поставен в зависимост от условието засегнатият турски гражданин да отговаря на изискванията на член 6, параграф 1 от същото решение. Освен това обхватът на посочения член 13 не се свежда до турските мигранти, упражняващи дейност като наети лица.

    Всъщност тези две разпоредби на Решение № 1/80 се отнасят до различни хипотези, тъй като член 6 урежда условията за упражняване на трудова дейност, позволяваща постепенното интегриране на заинтересованото лице в приемащата държава членка, докато член 13 се отнася до националните мерки, свързани с достъпа до заетост, като обединява в своето приложно поле членовете на семейството, чието приемане на територията на държава членка не зависи от упражняването на трудова дейност. Посоченият член 13 не е предназначен да защитава турските граждани, които вече са интегрирани в пазара на труда на държава членка, а да се прилага именно за турските граждани, които все още не се ползват от права в областта на заетостта и съответно на пребиваването по член 6, параграф 1 от Решение № 1/80.

    За сметка на това, същият член 13 изисква турският гражданин да пребивава и да се труди законно в приемащата държава членка, което означава, че турският работник или членът на неговото семейство трябва да е спазил правилата на приемащата държава членка в областта на влизане, пребиваване и евентуално заетост, така че той да се намира легално на територията на посочената държава. Също така този член не би могъл да бъде от полза за турски гражданин, който се намира в положение на незаконно пребиваващ.

    (вж. точки 50, 51 и 53)

  2.  Член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска въвеждането, считано от влизането в сила на това решение по отношение на съответната държава членка, на вътрешна правна уредба, която поставя предоставянето на разрешение за пребиваване или продължаването на валидността на същото в зависимост от плащането на фискални такси, когато размерът на тези такси в тежест на турските граждани е несъразмерен в сравнение с този, който се изисква от гражданите на Общността.

    Всъщност прогласената в посочения член 13 клауза „standstill“ забранява по общ начин въвеждането на всяка нова мярка, която има за цел или води до обвързване на упражняването от турски гражданин на свободното движение на работници на националната територия с по-ограничителни условия от тези, които са били приложими за него към датата на влизане в сила на Решение № 1/80 по отношение на засегнатата държава членка. По-специално този член не допуска, считано от влизането в сила в приемащата държава членка на правния акт, част от който е тази разпоредба, приемането на всякакви нови ограничения на упражняването на свободното движение на работниците, включително свързани с материалноправните и/или процесуалноправните условия за първи прием на територията на съответната държава членка на турските граждани, които желаят да се ползват там от посочената икономическа свобода.

    В това отношение, макар приемането на нови правила, приложими към турските граждани по същия начин, както към гражданите на Общността, да не е в противоречие с едната от клаузите „standstill“, предвидени в областите, обхванати от асоциирането ЕИО—Турция, тъй като Република Турция не би могла да се ползва от по-благоприятен режим от този, който държавите членки са възприели по силата на Договора, въпреки това подобни правила не трябва да водят в крайна сметка до създаването на ограничение по смисъла на член 13 от Решение № 1/80. Всъщност, разглеждан във връзка с член 59 от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция, този член 13 означава, че макар да е вярно, че турски гражданин, към който се прилагат тези разпоредби, не трябва да се поставя в по-благоприятно положение от това на гражданите на Общността, на него в замяна на това не могат да се налагат нови задължения, които са несъразмерни в сравнение със задълженията, предвидени за последните. По този начин национална правна уредба представлява ограничение, забранено с член 13 от Решение № 1/80, доколкото в тежест на турските граждани, за които посоченият член 13 се прилага, тя налага за разглеждането на молба за предоставяне на разрешение за пребиваване или за продължаване на валидността на същото да се плащат фискални такси в значително по-висок размер от сумата, която се изисква при сходни обстоятелства от гражданите на Общността и доколкото не е посочен никакъв релевантен довод, който е от естество да обоснове толкова значителна разлика.

    (вж. точки 63—65, 67, 71—75 и диспозитива)

Top