Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62005CJ0396

Резюме на решението

Решение на Съда (голям състав) от 18 декември 2007 г.
Doris Habelt (C-396/05), Martha Möser (C-419/05) и Peter Wachter (C-450/05) срещу Deutsche Rentenversicherung Bund.
Искане за преюдициално заключение: Sozialgericht Berlin и Landessozialgericht Berlin-Brandenburg - Германия.
Социално осигуряване - Регламент (ЕИО) №1408/71 - Приложения III и VI - Свободно движение на хора - Член 18 ЕО, член 39 ЕО и член 42 ЕО - Обезщетения за старост - Периоди, през които са правени вноски, завършени извън територията на Федерална република Германия - Липса на възможност за износ.
Съединени дела C-396/05, C-419/05 и C-450/05.

Keywords
Summary

Keywords

1. Социална сигурност на работниците мигранти — Общностна правна уредба — Материален обхват — Обезщетения за старост или за преживели лица

(член 4, параграф 1, букви в) и г) и параграф 4 от Регламент № 1408/71 на Съвета)

2. Социална сигурност на работниците мигранти — Обезщетения за старост — Особени правила в германското законодателство

(членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО; член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71 на Съвета и рубрика В, точка 1 от приложение VI към същия регламент)

3. Социална сигурност на работниците мигранти — Общностна правна уредба — Материален обхват — Обезщетения за старост или за преживели лица

(член 4, параграф 1, букви в) и г) от Регламент № 1408/71 на Съвета)

4. Социална сигурност на работниците мигранти — Общностна правна уредба — Заместване на конвенциите за социална сигурност, сключени между държави-членки — Граници

(членове 39 ЕО и 42 ЕО; рубрика А, точка 35, буква д) и рубрика Б, точка 35, буква д) от приложение ІІІ към Регламент № 1408/71 на Съвета)

5. Социална сигурност на работниците мигранти — Обезщетения за старост — Особени правила в германското законодателство

(член 42 ЕО; член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71 на Съвета и рубрика В, точка 1 от приложение VI към същия регламент)

Summary

1. Едно обезщетение може да се счита за социалноосигурително обезщетение, доколкото е отпуснато на получателите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на нуждите на лицето въз основа на определеното от закона и доколкото е свързано с един от рисковете, изрично изброени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71.

Що се отнася до германските пенсии, които се основават първоначално на периоди, през които са правени вноски, завършени от заинтересованите лица на части от територията, където по време на периодите, за които става въпрос, е било приложимо законодателството на Германския райх в областта на социалната сигурност, но разположени извън тази на Федерална република Германия, посочените периоди, през които са правени вноски, не са признати като такива поради войната, а са признати, тъй като вноските са платени по силата на германските закони в областта на осигуряването за старост. Подобно на пенсиите, които се основават на периоди, завършени на днешната територия на Федерална република Германия, посочените обезщетения са финансирани от вноските на осигурените лица, които понастоящем упражняват дейност. Освен това плащането на такива обезщетения по отношение на получатели, пребиваващи извън територията на Федерална република Германия, не е въпрос на оперативна самостоятелност, поне доколкото правният режим на осигуряването за старост гласи, че пенсиите за периодите, през които са правени вноски, завършени на частите от територията, където е било приложимо законодателството на Германския райх в областта на социалната сигурност, по правило се плащат в чужбина, когато правоимащите са родени преди 19 май 1950 г. и са установили обичайното си пребиваване в чужбина преди 19 май 1990 г. Следователно предвид техните характеристики такива обезщетения трябва да бъдат разглеждани като обезщетения за старост или за преживели лица по смисъла на член 4, параграф 1, букви в) и г) от Регламент № 1408/71.

(вж. точки 63, 66, 67 и 69)

2. Разпоредбите на рубрика В, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 са несъвместими със свободното движение на хора, и по-специално с член 42 ЕО, доколкото за целите на изплащането на обезщетенията за старост дават възможност периодите, през които са правени вноски, завършени между 1937 г. и 1945 г. на частите от територията, където се е прилагало законодателството на Германския райх в областта на социалната сигурност, но които се намират извън територията на Федерална република Германия, да бъдат взети предвид само при условие че получателят пребивава на територията на тази държава-членка.

Действително разпоредбите на Регламент № 1408/71, които имат за цел да гарантират получаването на социалноосигурителни обезщетения, дължими от компетентната държава, дори когато осигуреното лице, което е работило изключително в своята държава на произход, пребивава или премества местопребиваването си в друга държава-членка, без съмнение допринасят за гарантиране на свободата на движение на работниците съгласно член 39 ЕО, а също и на гражданите на Съюза, в рамките на Европейската общност съгласно член 18 EО. Така отказът на германските власти да вземат предвид при изчисляването на обезщетенията за старост вноските, плащани от заинтересованите лица по време на въпросните периоди, явно затруднява и дори препятства упражняването от същите на тяхното право на свободно движение в рамките на Съюза и следователно представлява пречка пред тази свобода.

Що се отнася до специалните обезщетения, независещи от вноски, които са посочени в приложение IIа към Регламент № 1408/71, при прилагането на член 42 EО общностният законодател може да приема разпоредби, дерогиращи принципа на износимост на социалноосигурителните обезщетения. В частност, законно е при отпускането на обезщетения, тясно свързани със социалната среда, да се поставя условие за пребиваване в държавата на компетентната институция. Случаят явно не е такъв при социалноосигурителни обезщетения, попадащи в приложното поле на член 4, параграф 1 от посочения Регламент, които не изглеждат свързани с характерната социалната среда за държавата-членка, която ги е установила, и следователно подлежащи на обвързване с условие за пребиваване. Да се разреши при тези обстоятелства на компетентната държава-членка да се позовава на мотиви за интегриране в нейния социален живот за да наложи клауза за пребиваване би било в пряко противоречие с основната цел на Съюза за насърчаване движението на хора в неговите рамки и на тяхното интегриране в обществото на други държави-членки.

Освен това, макар риск от сериозно нарушаване на финансовото равновесие на дадена социалноосигурителна система да може да обоснове подобни пречки, германското правителство не доказва как промени на местопребиваването извън Германия могат да утежнят финансовите задължения на германската социалноосигурителна схема.

(вж. точки 78, 79, 81—83 и 85; точка 1 от диспозитива)

3. Едно обезщетение може да се счита за социалноосигурително обезщетение, доколкото е отпуснато на получателите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на нуждите на лицето въз основа на определеното от закона и доколкото е свързано с един от рисковете, изрично изброени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71.

Що се отнася до обезщетения, основани на периоди, през които са правени вноски съгласно германския закон за пенсионните права, придобити по силата на извършени в чужбина вноски, целта на този закон е да интегрира осигурените лица, завършили периоди, през които са правени вноски по смисъла на същия, в германската правна схема за пенсионно осигуряване, разглеждайки тези осигурени лица като лица, завършили посочените осигурителни периоди в Германия. Освен това, макар да има положения, при които платените съгласно посочения закон обезщетения могат да се разглеждат като предназначени да облекчат трудностите, породени от събития, свързани с националсоциалистическия режим и Втората световна война, в положение като това по главното производство случаят не е такъв. Към това се добавя фактът, че изплащането на посочените обезщетения на получатели, които не пребивават на територията на Федерална република Германия, не е въпрос, който подлежи на преценка при условията на оперативна самостоятелност, поне доколкото правният режим на осигуряването за пенсия предвижда, че пенсиите за периодите, през които са правени вноски, попадащи в приложното поле на германския закон за пенсионните права, придобити по силата на извършени в чужбина вноски, по правило се изплащат в чужбина, когато правоимащите са родени преди 19 май 1950 г. и са установили обичайното си пребиваване в чужбина преди 19 май 1990 г. Следователно предвид техните характеристики посочените обезщетения трябва да бъдат разглеждани като обезщетения за старост или за преживели лица по смисъла на член 4, параграф 1, букви в) и г) от Регламент № 1408/71.

(вж. точки 107, 110—112 и 114)

4. Настъпилата по силата на рубрика A, точка 35, буква д) и рубрика Б, точка 35, буква д) от приложение III към Регламент № 1408/71, както и на конвенцията за социална сигурност, сключена между Федерална република Германия и Република Австрия на 4 октомври 1995 г., загуба на правото на обезщетения за старост, произтичащо от конвенцията за социална сигурност, сключена между посочените държави на 22 декември 1966 г., когато заинтересованото лице се е установило в Австрия преди Регламент № 1408/71 да влезе в сила в тази държава-членка, представлява нарушение на членове 39 ЕО и 42 ЕО. Ето защо посочените разпоредби от Регламент № 1408/71 и от Германо-австрийската конвенция от 1995 г. са несъвместими с членове 39 EО и 42 EО, доколкото дават възможност при обстоятелства, при които получателят пребивава в Австрия, периодите, през които са правени вноски, завършени по силата на закона за пенсионните права, придобити по силата на извършени в чужбина вноски между 1953 г. и 1970 г. в Румъния, да бъдат взети предвид за целите на изплащането на обезщетения за старост, при условие че получателят пребивава на територията на Федерална република Германия.

Действително разпоредбите на общностното право могат да се прилагат към професионални дейности, упражнявани извън територията на Общността, при положение че трудовото правоотношение запазва достатъчно тясна връзка с територията на Общността. Този принцип трябва да се разбира в смисъл, че се отнася и до случаите, при които трудовото правоотношение е достатъчно свързано с правото на държава-членка и в резултат на това — със съответните правила на общностното право.

(вж. точки 122, 124—125; точка 2 от диспозитива)

5. Разпоредбите на рубрика В, озаглавена „Германия“, точка 1 от приложение VI към Регламент № 1408/71 са несъвместими със свободното движение на хора, и по-специално с член 42 ЕО, доколкото дават възможност периодите, през които са правени вноски, завършени по силата на закона за пенсионните права, придобити по силата на извършени в чужбина вноски в Румъния между 1953 г. и 1970 г., да бъдат взети предвид за целите на изплащане на обезщетения за старост, при условие че получателят пребивава на територията на Федерална република Германия.

(вж. точка 129; точка 3 от диспозитива)

Top