Дело T‑525/21

E. Breuninger GmbH & Co.

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (втори разширен състав) от 21 декември 2022 година

„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Рамкова уредба за въвеждане в Германия на федерална схема за обезщетяване на вредите, претърпени в резултат от решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки — Решение да не се повдигат възражения — Мярка за отстраняване на вредите, причинени от природни бедствия или от други извънредни събития — Липса на правен интерес — Недопустимост“

1. Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Правен интерес — Служебно разглеждане от съда

   (член 263 ДФЕС)

   (вж. т. 17)

2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес — Жалба, която може да донесе полза на жалбоподателя — Жалба срещу решение на Комисията да не се повдигат възражения срещу нотифицирана схема за помощи — Жалба, подадена от предприятие, което отговаря на условията за прилагане на нотифицираната схема за помощи — Предприятие, което не отговаря на допълнително, несъобщено условие за прилагане — Липса на правен интерес — Недопустимост

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС)

   (вж. т. 18—30 и 33)

Резюме

Общият съд отхвърля като недопустима жалбата, подадена от предприятието за търговия на дребно Breuninger срещу решението на Комисията, с което се одобряват помощите на Германия за обезщетяване на загубите, претърпени в резултат от налагането на изолационно-ограничителни мерки по време на кризата COVID‑19.

Дружество Breuninger неправилно е приело, че е изключено от тази нотифицирана схема за помощи, поради което то няма правен интерес от отмяна на решението на Комисията

На 21 май 2021 г. Германия уведомява Европейската комисия за схема за помощи под формата на временна икономическа подкрепа за предприятията, чиято дейност е преустановена поради взетите от федералната държава и провинциите мерки за справяне с пандемията на германска територия в контекста на кризата COVID‑19 (наричана по-нататък „федералната схема за обезщетяване“).

Съгласно тази федерална схема за обезщетяване административните федерални, регионални и местни власти могат при определени условия да отпускат преки субсидии на предприятията, които са претърпели загуби между 16 март 2020 г. и 31 декември 2021 г. поради решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки.

С решение от 28 май 2021 г. ( 1 ) Комисията обявява, че тази схема е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС. Съгласно цитираната разпоредба помощите за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, са съвместими с вътрешния пазар.

Германското дружество E. Breuninger GmbH & Co, което осъществява дейност по-специално в сектора на търговия на дребно, подава жалба за отмяна на решението на Комисията. Тази жалба обаче е отхвърлена като недопустима от втори разширен състав на Общия съд, който служебно се произнася, че това дружество не е доказало, че има необходимия правен интерес да сезира Общия съд.

Съображения на Общия съд

Тъй като условията за допустимост на жалбата спадат към абсолютните процесуални предпоставки, Общият съд припомня, че жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала.

По отношение на наличието у жалбоподателя на правен интерес от отмяна на обжалваното решение Общият съд отбелязва, че всъщност в жалбата, подадена от жалбоподателя, неправилно е прието, че той не може да бъде включен във федералната схема за обезщетяване заради условието, залегнало в член 2, параграф 2 от нея, съгласно което предприятията, които извършват многообразни дейности, някои от които изобщо не са засегнати от изолационно-ограничителните мерки, могат да се ползват от федералната схема за обезщетяване само ако забранените дейности представляват най-малко 80 % от техния оборот. Всъщност, тъй като извършваната от жалбоподателя търговска онлайн дейност е приета за свързана с търговската му дейност на дребно, всички негови дейности по смисъла на тази разпоредба се смятат за засегнати от решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки, издадени по време на пандемията COVID‑19.

От друга страна, при обсъжданията в съдебното производство става ясно, че невъзможността жалбоподателят да получи финансова подкрепа по линия на федералната програма за помощи, на практика се дължи на прилагането от германските власти на условие за допустимост, за което Комисията не е била уведомена и което изисква поне 30 % от общия оборот на заявителя да е бил засегнат от решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки.

Доколкото обаче предмет на жалбата, подадена от жалбоподателя, е изключително законосъобразността на обжалваното решение, с което Комисията обявява нотифицираната федерална схема за съвместима с член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, това включване от германските власти на допълнително условие за допустимост, което не се съдържа нито изрично, нито имплицитно в споменатата схема, е ирелевантно за настоящото производство.

От тези съображения следва, че с оглед на член 2, параграф 2 от федералната схема за обезщетяване, както е обявена в обжалваното решение за съвместима с член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, жалбоподателят би имал право на помощ по тази схема. Оттук Общият съд констатира, че отмяната на това решение не би донесла никаква полза на жалбоподателя. Поради това той отхвърля жалбата му като недопустима поради липса на правен интерес.

Общият съд обаче добавя, че жалбоподателят може да сезира германските юрисдикции, които ще трябва да разгледат евентуално след като са сезирали Съда с преюдициален въпрос, дали включването от германските власти на допълнително условие за допустимост наподобява изменение на съществуваща помощ, а следователно и нова помощ, за която трябва да бъде направено уведомление съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

( 1 ) Решение C(2021) 3999 final на Комисията от 28 май 2021 година относно държавна помощ SA.62784 (2021/N) — Германия COVID‑19 — Федерална схема за обезщетяване (ОВ C 223, 2021 г., стр. 25, наричано по-нататък „обжалваното решение“).