Дело C‑713/17

Ahmad Shah Ayubbi

срещу

Bezirkshauptmannschaft Linz-Land

(Преюдициално запитване,
отправено от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich)

„Преюдициално запитване — Директива 2011/95/EС — Стандарти за съдържанието на международната закрила — Статут на бежанец — Член 29 — Социално подпомагане — Различно третиране — Бежанци, ползващи се с право на временно пребиваване“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 21 ноември 2018 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Социално подпомагане — Национална правна уредба, предоставяща на бежанците с право на временно пребиваване в дадена държава членка социални помощи в по-малък размер от социалните помощи, предоставяни на гражданите на тази държава членка и на бежанците, които имат право на постоянно пребиваване в посочената държава членка — Недопустимост

   (член 29 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Социално подпомагане — Национална правна уредба, предоставяща на бежанците с право на временно пребиваване в дадена държава членка социални помощи в по-малък размер от социалните помощи, предоставяни на гражданите на тази държава членка и на бежанците, които имат право на постоянно пребиваване в посочената държава членка — Възможност за позоваване пред националните съдилища на несъвместимостта на посочената правна уредба с правото на Съюза

   (член 29 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 29 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че на бежанците с право на временно пребиваване в държава членка се предоставят плащания по социалното подпомагане в по-нисък размер от този на социалните плащания, предоставяни на гражданите на тази държава членка и на бежанците с право на постоянно пребиваване в посочената държава членка.

   В това отношение е важно да се подчертае, че от член 29, параграф 1 от същата директива, който предвижда, че на лицата, получили международна закрила, се предоставят „необходимите“ социални грижи, не следва, че законодателят на Съюза е имал намерение да разреши на държавите членки да отпускат на бежанците социални плащания в размер, който приемат за достатъчен, за да бъдат задоволени нуждите им от издръжка, но който би бил по-нисък от размера на социалните плащания, отпускани на гражданите на тези държави членки. От това следва, че размерът на социалните плащания, отпускани на бежанците от държавата членка, която им е предоставила този статут за определен или за неопределен срок, трябва да бъде същият като предлагания на гражданите на тази държава членка (вж. по аналогия решение от 1 март 2016 г., Alo и Osso, C‑443/14 и C‑444/14, EU:C:2016:127, т. 48 и 50). Така член 24 от Директива 2011/95, който позволява на държавите членки да издават на бежанците разрешения за пребиваване за определен срок, който в зависимост от конкретния случай може да бъде с продължителност до три години, може да постави под въпрос принципа на национално третиране, от който се ползват бежанците.

   Този извод не може да бъде поставен под въпрос с довода, че правна уредба като разглежданата в главното производство е съвместима с член 29, параграф 1 от Директива 2011/95, тъй като бежанците, пребивавали в продължение на няколко години в дадена държава членка, биха били поставени в обективно по-различно положение, отколкото бежанците, влезли неотдавна на територията на тази държава членка, тъй като последните се нуждаят от конкретна по-значителна подкрепа.

   (вж. т. 21, 25, 26, 30 и 35; т. 1 от диспозитива)

2.  Бежанец може да се позовава пред националните съдилища на обстоятелството, че правна уредба като разглежданата в главното производство е несъвместима с член 29, параграф 1 от Директива 2011/95, в резултат на което следва да бъде отменено ограничението на правата му въз основа на тази правна уредба.

   Макар и да е вярно, че член 29, параграф 1 от Директива 2011/95 предоставя на държавите членки определена свобода на преценка, по-специално при определяне на равнището на социално подпомагане, което смятат за необходимо, тази разпоредба възлага на всяка държава членка по недвусмислен начин задължение за постигането на точен и безусловен резултат, който да осигури на всеки бежанец, на когото тя предоставя закрила, равностойно социално подпомагане на предвиденото за нейните граждани.

   (вж. т. 38 и 41; т. 2 от диспозитива)