Дело C‑516/16

Erzeugerorganisation Tiefkühlgemüse eGen

срещу

Agrarmarkt Austria

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht)

„Преюдициално запитване — Земеделие — Обща организация на пазарите — Оперативна програма в сектора на плодовете и зеленчуците — Регламент (ЕО) № 1234/2007, изменен с Регламент (ЕО) № 361/2008 — Членове 103б, 103г и 103ж — Финансова помощ от Европейския съюз — Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 — Член 60 и точка 23 от приложение IХ — Инвестиции в стопанствата и/или помещенията на организацията на производители — Понятие — Оправдани правни очаквания — Правна сигурност“

Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 20 декември 2017 г.

1. Земеделие—Обща организация на пазарите—Плодове и зеленчуци—Организации на производители—Финансова помощ от Съюза—Инвестиции в стопанствата и/или помещенията на организацията на производители—Понятие

   (точка 23 от приложение IХ към Регламент № 543/2011 на Комисията)

2. Земеделие—Обща организация на пазарите—Плодове и зеленчуци—Организации на производители—Финансова помощ от Съюза—Отказ за плащане на остатъка от финансовата помощ и искане за възстановяване на недължимо платената помощ—Защита на оправданите правни очаквания—Липса

   (точка 23 от приложение IХ към Регламент № 543/2011 на Комисията)

3. Преюдициални въпроси—Допустимост—Граници—Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор

   (член 267 ДФЕС)

4. Собствени ресурси на Европейския съюз—Недължимо платени помощи, съфинансирани от Съюза—Липса на връщане—Допустимост—Условия

1.  Доколкото в нея се споменават инвестициите „в стопанствата и/или помещенията на организацията на производители“, точка 23 от приложение IХ към Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци трябва да се тълкува в смисъл, че:

   –

   само по себе си обстоятелството, че инвестиция в рамките на оперативна програма, посочена в точка 60, параграф 1 от този регламент, се намира на терен, който е собственост на трето лице, а не на съответната организация на производители, по принцип съгласно първата от тези разпоредби не представлява основание за недопустимост на получаването на помощ за разходите, направени от посочената организация на производители за тази инвестиция.

   –	точка 23 от приложение IХ се отнася до инвестиции в стопанства и/или помещения, които както от правна, така и от фактическа страна се намират под изключителния контрол на посочената организация на производители, така че да бъде изключено всякакво използване на тези инвестиции в полза на трето лице.

   (вж. т. 1 от диспозитива)

2.  Принципът на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство той допуска компетентния национален орган, от една страна, да откаже плащането на остатъка от финансовата помощ, поискана от организация на производители за инвестиция, която в крайна сметка е приета за недопустима за подпомагане в съответствие с точка 23 от приложение IX към Регламент № 543/2011, и от друга страна, да изиска от тази организация на производители възстановяването на вече получената за тази инвестиция помощ.

   В това отношение следва да се припомни, че всяко упражняване от държава членка на правото на преценка относно целесъобразността на искането за връщане на недължимо или неправомерно отпуснати средства на Съюза би било несъвместимо със задължението за възстановяване на недължимо или неправомерно платените средства, наложено в рамките на общата селскостопанска политика на националните административни органи (в този смисъл вж. по-специално решение от 21 септември 1983 г., Deutsche Milchkontor и др., 205/82—215/82, EU:C:1983:233, т. 22).

   Според постоянната практика на Съда не може да се прави позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания, когато е налице ясна разпоредба от правен акт на Съюза, и действията на натоварен с прилагането на правото на Съюза национален орган, които са в противоречие с последното, не биха могли да породят у икономическия оператор оправдано правно очакване, че той ще бъде третиран по начин, противоречащ на правото на Съюза (решения от 1 април 1993 г., Lageder и др., C‑31/91-C 44/91, EU:C:1993:132, т. 35 и от 20 юни 2013 г., Agroferm, C‑568/11, EU:C:2013:407, т. 52).

   Освен това при одобряването на съответната оперативна програма вече е трайно установено, че в рамките на финансирането на общата селскостопанска политика се налага стриктно тълкуване на условията за поемане на разходите от Съюза, като управлението на общата селскостопанска политика при условията на равенство между икономическите оператори от държавите членки не допуска националните органи на държава членка да облагодетелстват операторите от същата държава чрез широко тълкуване на определена разпоредба (в този смисъл вж. решения от 27 февруари 1985, Италия/Комисия, 55/83, EU:C:1985:84, т. 31 и цитираната съдебна практика и от 6 ноември 2014 г., Нидерландия/Комисия, C‑610/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2349, т. 41).

   (вж. т. 68, 69 и 71; т. 2 от диспозитива)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 80 и 82)

4.  При обстоятелства като разглежданите в главното производство правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при липсата на ограничение на действието на настоящото решение във времето то допуска принципът на правна сигурност да се взема предвид, за да се изключи връщането на недължимо платена помощ, ако предвидените условия са същите, както за връщане на чисто национални парични плащания, интересът на Европейския съюз е взет предвид изцяло и е доказана добросъвестността на получателя на помощта.

   Така, не може да се приеме, че националното право, уреждащо връщането на парични суми, недължимо платени от публичноправните административни органи, противоречи на правото на Съюза, ако едновременно с принципа на законност отчита и принципа на правната сигурност, тъй като последният е част от правния ред на Съюза (решения от 19 септември 2002 г., Huber, C‑336/00, EU:C:2002:509, т. 56 и цитираната съдебна практика и от 21 юни 2007 г., ROM-projecten, C‑158/06, EU:C:2007:370, т. 24).

   В частност принципът на правната сигурност изисква правната уредба на Съюза да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага. Всъщност правните субекти трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (решение от 21 юни 2007 г., ROM-projecten, C‑158/06, EU:C:2007:370, т. 25 и цитираната съдебна практика).

   Предвид този факт интересът на Съюза от възстановяването на помощите, получени в нарушение на условията за тяхното предоставяне, трябва изцяло да бъде взет предвид при преценката на разглежданите интереси, включително ако въпреки припомненото в предходната точка е било прието, че принципът на правна сигурност не допуска получателят на помощта да бъде задължен да я възстанови (решения от 19 септември 2002 г., Huber, C‑336/00, EU:C:2002:509, т. 57 и цитираната съдебна практика и от 21 юни 2007 г., ROM-projecten, C‑158/06, EU:C:2007:370, т. 32).

   Освен това получателят на помощта може да оспори връщането ѝ само ако е бил добросъвестен по отношение на нейната правомерност (решение от 19 септември 2002 г., Huber, C‑336/00, EU:C:2002:509, т. 58 и цитираната съдебна практика).

   (вж. т. 97, 98, 100 и 101; т. 3 от диспозитива)