Дело C‑511/14

Pebros Servizi Srl

срещу

Aston Martin Lagonda Ltd

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Bologna)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 805/2004 — Европейско изпълнително основание при безспорни вземания — Член 3, параграф 1, буква б) — Условия за удостоверяване — Неприсъствено решение — Понятие за безспорно вземане — Процесуално поведение на страна, което може да е равнозначно на „неоспорване на вземането“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 юни 2016 г.

1. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Необходимост от висящ спор пред запитващата юрисдикция и произнасяне в производство, което приключва с правораздавателен акт — Понятие — Производство по удостоверяване на съдебно решение като европейско изпълнително основание — Включване

   (член 267, втора алинея ДФЕС; Регламент №o805/2004 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство — Липса — Допустимост

   (член 267 ДФЕС)

3. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Разпоредба, която не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват — Самостоятелно и еднакво тълкуване

4. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания —Регламент № 805/2004 — Безспорно вземане — Самостоятелно понятие

   (съображения 5 и 6, член 3, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Националните юрисдикции могат да сезират Съда само ако пред тях има висящ спор и ако се произнасят в производство, което приключва с правораздавателен акт. При производството по удостоверяване на съдебно решение като европейско изпълнително основание това е така. В това отношение посоченото производство изисква съдебен контрол на условията, предвидени в Регламент № 805/2004 за въвеждане на европейско изпълнително основание, за да се прецени дали са спазени минималните изисквания за гарантиране на зачитането на правото на защита на длъжника. За тази цел регламентът налага на органа, който удостоверява съдебно решение като европейско изпълнително основание, да извърши редица проверки във връзка с посочените във формуляра по приложение I към регламента обстоятелства. Що се отнася до извършвания от юрисдикцията на етапа на удостоверяването контрол за законност на съдебното производство, приключило с приемане на представляващото предмет на удостоверяване решение, то този контрол, не се различава от проверките, които тя прави в правораздавателната си дейност, преди да постанови решение по други разглеждани от нея дела. Освен това член 6 от посочения регламент налага на юрисдикцията да извърши контрол както за законността на предходното съдебно производство, така и за това дали са били спазени разпоредбите за подсъдност, и по-специално дали постановеното решение подлежи на изпълнение и от какво естество е вземането.

   Впрочем производството по удостоверяване на съдебно решение като европейско изпълнително основание от функционална гледна точка се явява не като производство, което е отделно от предхождащото го съдебно производство, а като негов краен етап, необходим, за да се осигури пълна ефикасност на решението и да се позволи на кредитора да пристъпи към събиране на вземането си. Следователно удостоверяването на съдебно решение като европейско изпълнително основание представлява правораздавателен акт, във връзка приемането на който националната юрисдикция може да сезира Съда с преюдициално запитване.

   (вж. т. 24—26, 29 и 30)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 32)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 36)

4.  Условията, с оглед на които в случай на неприсъствено решение дадено вземане се определя като безспорно по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент № 805/2004 за въвеждане на европейско изпълнително основание, трябва да се установят самостоятелно, въз основа на самия регламент.

   Всъщност Регламент № 805/2004 не определя понятието за безспорно вземане чрез препращане към правото на държавите членки. Напротив, видно от член 3 от този регламент, разглеждан във връзка със съображение 5 от същия, посоченото понятие е самостоятелно понятие на правото на Съюза. Препратката към правото на държавите членки в член 3, параграф 1, втора алинея, букви б) и в) от същия регламент не се отнася до съществени елементи от това понятие, а до някои особености на прилагането му.

   Освен това съгласно съображение 6 от посочения регламент липсата на възражения от страна на длъжника, така както е предвидена в член 3, параграф 1, буква б) от него, може да бъде под формата на неявяване в съда на съдебно заседание или на липса на отговор на поканата на съда да уведоми писмено за намерението да се защитава по делото. Вземането следователно може да се счита за безспорно по смисъла на член 3, параграф 1, втора алинея, буква б) от Регламент № 805/2004, ако длъжникът не предприеме каквото и да било действия, за да го оспори, като не отговори на поканата на съда да уведоми писмено за намерението си да се защитава по делото или като не се яви на съдебното заседание. Поради това обстоятелството, че съгласно правото на държава членка постановяването на неприсъствено решение не означава безспорност на вземането, не е от значение. Изричното препращане към процесуалните норми на държавите членки в посочената разпоредба се отнася не до правните последици от неучастието на длъжника в производството, които следва да се установяват самостоятелно въз основа на регламента, а само до процесуалните способи, по които длъжникът може ефикасно да оспори вземането.

   (вж. т. 37, 40—42 и 45 и диспозитива)