Дело C-431/12

Agenţia Naţională de Administrare Fiscală

срещу

SC Rafinăria Steaua Română SA

(Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie)

„Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане — Отмяна на актовете за прихващане — Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 24 октомври 2013 г.

Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Национални актове, които изключват възстановяването, но впоследствие са отменени със съдебно решение — В периода на действие на посочените актове не се дължат лихви за забава — Недопустимост

(член 183 от Директива 2006/112 на Съвета)

Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице, което е поискало възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, надвишаващ дължимия от него като лице платец данък върху добавената стойност, да не може да получи от данъчната администрация на държава членка лихва за забава върху сумата, възстановена със закъснение от нея, за периода, в който са били в сила административни актове, които изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение.

Действително, макар прилагането на правото на възстановяване на надвзетия ДДС, предвидено в член 183 от посочената директива, по принцип да попада в процесуалната автономия на държавите членки, това не променя обстоятелството, че тази автономия се ограничава от принципите на равностойност и ефективност.

Във връзка с това, когато възстановяването на данъчнозадълженото лице на надвзетия данък върху добавената стойност се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на посочения данък изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава.

Освен това от гледна точка на данъчнозадълженото лице причината, поради която надвзетият данък върху добавената стойност е възстановен със забава, е без значение. В това отношение е без значение разликата между забавено възстановяване поради административна обработка на искането, която е завършила след изтичането на срока, и забавено възстановяване заради административни актове, които неправомерно изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение.

(вж. точки 20, 23, 25 и 26 и диспозитива)

Дело C-431/12

Agenţia Naţională de Administrare Fiscală

срещу

SC Rafinăria Steaua Română SA

(Преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie)

„Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възстановяване на надвзет ДДС чрез прихващане — Отмяна на актовете за прихващане — Задължение за изплащане на данъчнозадълженото лице на лихва за забава“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 24 октомври 2013 г.

Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възстановяване на надвзетия данък — Национални актове, които изключват възстановяването, но впоследствие са отменени със съдебно решение — В периода на действие на посочените актове не се дължат лихви за забава — Недопустимост

(член 183 от Директива 2006/112 на Съвета)

Член 183 от Директива 2006/112 относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице, което е поискало възстановяване на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, надвишаващ дължимия от него като лице платец данък върху добавената стойност, да не може да получи от данъчната администрация на държава членка лихва за забава върху сумата, възстановена със закъснение от нея, за периода, в който са били в сила административни актове, които изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение.

Действително, макар прилагането на правото на възстановяване на надвзетия ДДС, предвидено в член 183 от посочената директива, по принцип да попада в процесуалната автономия на държавите членки, това не променя обстоятелството, че тази автономия се ограничава от принципите на равностойност и ефективност.

Във връзка с това, когато възстановяването на данъчнозадълженото лице на надвзетия данък върху добавената стойност се извършва, след като разумният срок за това е изтекъл, принципът на неутралитет на данъчната система на посочения данък изисква така генерираните от данъчнозадълженото лице финансови загуби — поради невъзможността да разполага със съответните парични средства — да бъдат компенсирани чрез изплащането на лихва за забава.

Освен това от гледна точка на данъчнозадълженото лице причината, поради която надвзетият данък върху добавената стойност е възстановен със забава, е без значение. В това отношение е без значение разликата между забавено възстановяване поради административна обработка на искането, която е завършила след изтичането на срока, и забавено възстановяване заради административни актове, които неправомерно изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение.

(вж. точки 20, 23, 25 и 26 и диспозитива)