Дело C‑399/12

Федерална република Германия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Външна дейност на Европейския съюз — Член 218, параграф 9 ДФЕС — Установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на орган, създаден с международно споразумение — Международно споразумение, по което Европейският съюз не е страна — Международна организация по лозата и виното (OIV) — Понятие за „актове с правно действие“ — Препоръки на OIV“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 7 октомври 2014 г.

1. Съдебно производство — Встъпване — Доводи, различни от тези на главната подпомагана страна — Допустимост — Условие — Връзка с предмета на спора

   (член 40 от Статута на Съда)

2. Международни споразумения — Международни споразумения в областта на селското стопанство и рибарството — Международна организация по лозата и виното — Споразумение, по което Европейският съюз не е страна — Решение на Съвета за установяване на позицията, която държавите членки да заемат от името на Съюза в рамките на тази организация, имаща за задача да приема актове с правно действие — Допустимост

   (член 218, параграф 9 ДФЕС)

1.  Съгласно член 40 от Статута на Съда страните, допуснати да встъпят по дело пред Съда, не могат да променят предмета на спора, чиито граници се определят от исканията и основанията, изложени от главните страни. Оттук следва, че са допустими само онези доводи на встъпилите страни, които се вписват в рамката, очертана от тези искания и основания.

   (вж. точка 27)

2.  Макар да не е страна по Споразумението от 3 април 2001 г. за създаване на Международна организация по лозата и виното („Споразумението за OIV“), Съюзът е оправомощен да установи позиция, която да се заеме от негово име по отношение на гласуваните от общото събрание на OIV препоръки на тази организация, които се отнасят до някои нови енологични практики, до някои методи на анализ за определяне на състава на продуктите от лозаро-винарския сектор и до някои спецификации за чистота и идентичност на веществата, използвани в енологичните практики, и които са годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на приеманата от законодателя на Съюза нормативна уредба в областта на общата организация на лозаро-винарските пазари.

   Всъщност, първо, текстът на член 218, параграф 9 ДФЕС не е пречка Съюзът да приема решения за установяване на позиция, която да се заеме от негово име в рамките на орган, създаден с международно споразумение, по което той не е страна.

   Второ, въпросите на OIV спадат към областта на общата селскостопанска политика, и по-точно до общата организация на лозаро-винарските пазари, област, която е много подробно регламентирана от законодателя на Съюза въз основа на компетентността му по член 43 ДФЕС. Когато обаче съответната област е от компетентността на Съюза, неучастието на Съюза в разглежданото международно споразумение не е пречка той да упражнява тази компетентност, като чрез своите институции установява позицията, която трябва да се заеме от негово име в рамките на създадения със споразумението орган, по-специално от държавите членки — страни по споразумението, които действат солидарно в негов интерес.

   Накрая, тези препоръки представляват „актове с правно действие“ по смисъла на член 218, параграф 9 ДФЕС.

   (вж. точки 50—52, 63 и 64)

Дело C‑399/12

Федерална република Германия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Външна дейност на Европейския съюз — Член 218, параграф 9 ДФЕС — Установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на орган, създаден с международно споразумение — Международно споразумение, по което Европейският съюз не е страна — Международна организация по лозата и виното (OIV) — Понятие за „актове с правно действие“ — Препоръки на OIV“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 7 октомври 2014 г.

1. Съдебно производство — Встъпване — Доводи, различни от тези на главната подпомагана страна — Допустимост — Условие — Връзка с предмета на спора

   (член 40 от Статута на Съда)

2. Международни споразумения — Международни споразумения в областта на селското стопанство и рибарството — Международна организация по лозата и виното — Споразумение, по което Европейският съюз не е страна — Решение на Съвета за установяване на позицията, която държавите членки да заемат от името на Съюза в рамките на тази организация, имаща за задача да приема актове с правно действие — Допустимост

   (член 218, параграф 9 ДФЕС)

1.  Съгласно член 40 от Статута на Съда страните, допуснати да встъпят по дело пред Съда, не могат да променят предмета на спора, чиито граници се определят от исканията и основанията, изложени от главните страни. Оттук следва, че са допустими само онези доводи на встъпилите страни, които се вписват в рамката, очертана от тези искания и основания.

   (вж. точка 27)

2.  Макар да не е страна по Споразумението от 3 април 2001 г. за създаване на Международна организация по лозата и виното („Споразумението за OIV“), Съюзът е оправомощен да установи позиция, която да се заеме от негово име по отношение на гласуваните от общото събрание на OIV препоръки на тази организация, които се отнасят до някои нови енологични практики, до някои методи на анализ за определяне на състава на продуктите от лозаро-винарския сектор и до някои спецификации за чистота и идентичност на веществата, използвани в енологичните практики, и които са годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на приеманата от законодателя на Съюза нормативна уредба в областта на общата организация на лозаро-винарските пазари.

   Всъщност, първо, текстът на член 218, параграф 9 ДФЕС не е пречка Съюзът да приема решения за установяване на позиция, която да се заеме от негово име в рамките на орган, създаден с международно споразумение, по което той не е страна.

   Второ, въпросите на OIV спадат към областта на общата селскостопанска политика, и по-точно до общата организация на лозаро-винарските пазари, област, която е много подробно регламентирана от законодателя на Съюза въз основа на компетентността му по член 43 ДФЕС. Когато обаче съответната област е от компетентността на Съюза, неучастието на Съюза в разглежданото международно споразумение не е пречка той да упражнява тази компетентност, като чрез своите институции установява позицията, която трябва да се заеме от негово име в рамките на създадения със споразумението орган, по-специално от държавите членки — страни по споразумението, които действат солидарно в негов интерес.

   Накрая, тези препоръки представляват „актове с правно действие“ по смисъла на член 218, параграф 9 ДФЕС.

   (вж. точки 50—52, 63 и 64)