Дело C-42/11

João Pedro Lopes Da Silva Jorge

(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel d’Amiens)

„Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест и процедури за предаване между държавите членки — Член 4, точка 6 — Случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Прилагане в националното право — Задържано лице, гражданин на държавата членка, в която е издадена европейската заповед за арест — Европейска заповед за арест, издадена с оглед на изпълнението на наказание лишаване от свобода — Законодателство на държава членка, предвиждащо възможността да не се изпълни европейската заповед за арест само в случай че издирваните лица са граждани на посочената държава“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 5 септември 2012 г.

1. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Ограничаване на тази възможност само до собствените граждани при пълното и автоматично изключване на гражданите на другите държави членки — Недопустимост

   (член 18 ДФЕС; член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Изпълнение от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право

   (член 34, параграф 2, буква б) ЕС; Рамково решение 2002/584 на Съвета)

1.  Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки и член 18 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че макар в рамките на транспонирането на посочения член 4, точка 6 държава членка да може да реши да ограничи случаите, в които изпълняващият национален съдебен орган може да откаже да предаде лице, спрямо което се прилага тази разпоредба, тази държава не може да изключи напълно и автоматично от приложното поле на същата разпоредба гражданите на другите държави членки, които се намират или пребивават на територията ѝ, независимо от връзките, които те имат с посочената държава.

   От това не следва, че изпълняващата държава членка трябва непременно да откаже да изпълни европейската заповед за арест, издадена срещу лице, което се намира или пребивава в тази държава. Доколкото обаче е налице определена степен на интеграция на такова лице в обществото на посочената държава членка, сравнима с тази на неин гражданин, изпълняващият съдебен орган трябва да може да прецени дали съществува легитимен интерес, който обосновава наказанието, наложено в държавата членка, в която е издадена европейската заповед за арест, да се изпълни на територията на изпълняващата държава членка.

   (вж. точки 51 и 59 и диспозитива)

2.  Като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното методи за тълкуване, националната юрисдикция е длъжна, доколкото е възможно, да тълкува националното право с оглед на текста и целта на Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, за да гарантира пълната ефективност на това рамково решение и да стигне до разрешение, което съответства на преследваната от него цел.

   Макар рамковите решения да нямат непосредствено действие съгласно член 34, параграф 2, буква б) ЕС, обвързващото им значение води до възникване на задължение в тежест на националните органи, и по-специално на съдебните органи за съответстващо тълкуване на националното право. За тази цел запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид не само разпоредбите за транспониране на Рамково решение 2002/584, но и принципите и разпоредбите на вътрешния правен ред, уреждащи последиците, които съответният съд трябва да изведе от забранена от националното право дискриминация, и по-специално тези, които позволяват на този съд да предотвратява подобна дискриминация, докато законодателят приеме необходимите мерки отстраняването ѝ.

   (вж. точки 53, 57 и 60 и диспозитива)

Дело C-42/11

João Pedro Lopes Da Silva Jorge

(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel d’Amiens)

„Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест и процедури за предаване между държавите членки — Член 4, точка 6 — Случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Прилагане в националното право — Задържано лице, гражданин на държавата членка, в която е издадена европейската заповед за арест — Европейска заповед за арест, издадена с оглед на изпълнението на наказание лишаване от свобода — Законодателство на държава членка, предвиждащо възможността да не се изпълни европейската заповед за арест само в случай че издирваните лица са граждани на посочената държава“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 5 септември 2012 г.

1. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Ограничаване на тази възможност само до собствените граждани при пълното и автоматично изключване на гражданите на другите държави членки — Недопустимост

   (член 18 ДФЕС; член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Изпълнение от държавите членки — Задължение за съобразено тълкуване на националното право

   (член 34, параграф 2, буква б) ЕС; Рамково решение 2002/584 на Съвета)

1.  Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки и член 18 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че макар в рамките на транспонирането на посочения член 4, точка 6 държава членка да може да реши да ограничи случаите, в които изпълняващият национален съдебен орган може да откаже да предаде лице, спрямо което се прилага тази разпоредба, тази държава не може да изключи напълно и автоматично от приложното поле на същата разпоредба гражданите на другите държави членки, които се намират или пребивават на територията ѝ, независимо от връзките, които те имат с посочената държава.

   От това не следва, че изпълняващата държава членка трябва непременно да откаже да изпълни европейската заповед за арест, издадена срещу лице, което се намира или пребивава в тази държава. Доколкото обаче е налице определена степен на интеграция на такова лице в обществото на посочената държава членка, сравнима с тази на неин гражданин, изпълняващият съдебен орган трябва да може да прецени дали съществува легитимен интерес, който обосновава наказанието, наложено в държавата членка, в която е издадена европейската заповед за арест, да се изпълни на територията на изпълняващата държава членка.

   (вж. точки 51 и 59 и диспозитива)

2.  Като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното методи за тълкуване, националната юрисдикция е длъжна, доколкото е възможно, да тълкува националното право с оглед на текста и целта на Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, за да гарантира пълната ефективност на това рамково решение и да стигне до разрешение, което съответства на преследваната от него цел.

   Макар рамковите решения да нямат непосредствено действие съгласно член 34, параграф 2, буква б) ЕС, обвързващото им значение води до възникване на задължение в тежест на националните органи, и по-специално на съдебните органи за съответстващо тълкуване на националното право. За тази цел запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид не само разпоредбите за транспониране на Рамково решение 2002/584, но и принципите и разпоредбите на вътрешния правен ред, уреждащи последиците, които съответният съд трябва да изведе от забранена от националното право дискриминация, и по-специално тези, които позволяват на този съд да предотвратява подобна дискриминация, докато законодателят приеме необходимите мерки отстраняването ѝ.

   (вж. точки 53, 57 и 60 и диспозитива)