Дело C-537/07

Evangelina Gómez-Limón Sánchez-Camacho

срещу

Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Social no30 de Madrid)

„Директива 96/34/ЕО — Рамково споразумение за родителския отпуск — Права, придобити или в процес на придобиване към датата, на която започва отпускът — Непрекъсваемост при получаването на социалноосигурителни обезщетения през време на отпуска — Директива 79/7/ЕИО — Принцип на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване — Придобиване на пенсионни права при трайна инвалидност по време на родителския отпуск“

Заключение на генералния адвокат г-жа E. Sharpston, представено на 4 декември 2008 г.   I ‐ 6528

Решение на Съда (трети състав) от 16 юли 2009 г.   I ‐ 6545

Резюме на решението

1. Социална политика — Работници от мъжки и от женски пол — Достъп до заетост и условия на труд — Равно третиране — Директива за прилагане на рамковото споразумение за родителския отпуск

   (клауза 2, точка 6 от приложението към Директива 96/34 на Съвета)

2. Социална политика — Работници от мъжки и от женски пол — Достъп до заетост и условия на труд — Равно третиране — Директива за прилагане на рамковото споразумение за родителския отпуск

   (клауза 2, точки 6 и 8 от приложението към Директива 96/34 на Съвета)

3. Социална политика — Работници от мъжки и от женски пол — Достъп до заетост и условия на труд — Равно третиране — Директива за прилагане на рамковото споразумение за родителския отпуск

   (клауза 2, точка 8 от приложението към Директива 96/34 на Съвета)

4. Социална политика — Равно третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване — Директива 79/7

   (член 7, параграф 1, буква б) от Директива 79/7 на Съвета)

1.  Частноправни субекти могат да се позовават пред национална юрисдикция на клауза 2, точка 6 от рамковото споразумение за родителския отпуск, приложено към Директива 96/34/ЕО относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между UNICE, CEEP и EКП. Всъщност тази клауза налага на държавите членки задължението да бъдат запазени като такива до края на родителския отпуск правата, придобити или в процес на придобиване от работника към датата, на която започва този отпуск, както и посочените права да бъдат запазени в края на отпуска, включително всички промени, настъпили междувременно. Така посочената клауза, която цели да предотврати всяко накърняване на правата на работниците, избрали да се ползват от родителски отпуск, задължава общо и недвусмислено както националните власти, така и работодателите, да признават правата, които вече са придобити или са в процес на придобиване към датата, на която започва този отпуск, и да гарантират, че в края на отпуска работниците ще могат да придобиват права, все едно че отпускът не е бил ползван. Поради това съдържанието на посочената клауза 2, точка 6 изглежда достатъчно точно, за да може правен субект да се позовава на нея и тя да бъде приложена от съда.

   (вж. точки 35—37; точка 1 от диспозитива)

2.  Клауза 2, точки 6 и 8 от рамковото споразумение за родителския отпуск, приложено към Директива 96/34/ЕО относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между UNICE, CEEP и EКП, допуска при изчисляването на пенсията за трайна инвалидност на работник да се вземе предвид обстоятелството, че последният е ползвал период на родителски отпуск при непълно работно време, през който е извършвал вноски и е придобил пенсионни права, пропорционално на получената заплата.

   Всъщност, от една страна, клауза 2, точка 6 от посоченото рамково споразумение не урежда правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение през време на родителския отпуск, а прави препращане към националното законодателство и колективните трудови договори за определянето на договорния режим или на трудовото правоотношение, включително степента, в която през периода на посочения отпуск работникът продължава да придобива права по отношение на работодателя, както и в рамките на професионална социалноосигурителна схема. От друга страна, клауза 2, точка 8 от това рамково споразумение посочва запазването на социалноосигурителните обезщетения през периода, в който работникът ползва родителски отпуск, без обаче да налага в това отношение конкретно задължение на държавите членки. Следователно посочените разпоредби не налагат на държавите членки задължението да гарантират на работниците, че през периода, в който ползват родителски отпуск при непълно работно време, те ще продължат да придобиват права на бъдещи социалноосигурителни обезщетения в същата степен, както ако бяха продължили да упражняват дейност при пълно работно време.

   (вж. точки 40, 42—44; точка 2 от диспозитива)

3.  Клауза 2, точка 8 от рамковото споразумение за родителския отпуск, приложено към Директива 96/34/ЕО относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между UNICE, CEEP и EКП не налага задължения на държавите членки, извън това да обсъждат и разрешават в съответствие с националното законодателство отнасящите се до социално осигуряване въпроси, свързани с това рамково споразумение. В частност тя не ги задължава да предвидят през време на родителския отпуск непрекъсваемост при получаването на социалноосигурителни обезщетения. Следователно частноправни субекти не могат да се позовават на посочената клауза 2, точка 8 пред национална юрисдикция срещу публичните власти.

   (вж. точка 51; точка 3 от диспозитива)

4.  Принципът на равното третиране на мъжете и жените, и в частност принципът на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, по смисъла на Директива 79/7 относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване допуска през периода на родителски отпуск при непълно работно време работник да придобива пенсионни права при трайна инвалидност в зависимост от отработеното работно време и от получената заплата, а не по начина, по който би ги придобил при упражняването на дейност при пълно работно време.

   Всъщност посочената директива има за цел само постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване и съгласно член 7, параграф 1, буква б) от нея държавите членки разполагат с правото да изключват от приложното ѝ поле придобиването на право на обезщетения по законно установените социалноосигурителни схеми след прекъсване на работа поради отглеждането на деца. Правната уредба относно придобиването на право на социалноосигурителни обезщетения през време на прекъсване на работа поради отглеждането на деца все още е от компетентността на държавите членки.

   (вж. точки 60, 61 и 63; точка 4 от диспозитива)