Keywords
Summary

Keywords

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси

(член 34, параграф 2, буква б) ЕС и член 35, параграф 1 ЕС)

2. Европейски съюз — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби относно съдебното сътрудничество

(член 34, параграф 2 ЕС; член 31, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 на Съвета)

3. Европейски съюз — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки

(член 1, параграф 3 и член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 на Съвета)

4. Европейски съюз — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки

(член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 на Съвета)

Summary

1. Съгласно член 35, параграф 1 ЕС, Съдът е компетентен, като се спазват условията, определени в тази разпоредба, да дава преюдициални заключения по въпроси, отнасящи се до тълкуването и действителността на рамковите решения, което по необходимост изисква той да може, дори при липса на изрично предвидено за тази цел правомощие, да тълкува разпоредби на първичното право, като например член 34, параграф 2, буква б) ЕС, когато Съдът трябва да установи дали рамковото решение е надлежно прието на основание на последната разпоредба.

(вж. точка 18)

2. Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки, което предвижда сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки относно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, и по-конкретно на правилата относно условията, процедурите и последиците от предаването между националните власти на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване, не е прието в нарушение на член 34, параграф 2, буква б) ЕС.

Всъщност доколкото изброява и определя по общ начин различните видове правни актове, които могат да се използват за постигането на целите на Съюза, посочени в дял VI от Договора за ЕС, член 34, параграф 2 ЕС не може да се тълкува в смисъл, че изключва възможността сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки чрез приемане на рамково решение съгласно посочения параграф 2, буква б) да се отнася до области, различни от посочените в член 31, буква д) ЕС, и по-конкретно до материята на европейската заповед за арест.

Освен това член 34, параграф 2 ЕС също не подрежда по приоритет различните актове, изброени в тази разпоредба. Макар и да е вярно, че материята на европейската заповед за арест би могла да се уреди и с конвенция, Съветът може, упражнявайки правото си на преценка, да предпочете като правен акт рамковото решение, при положение че условията за неговото приемане са изпълнени.

Този последен извод не се опорочава от обстоятелството, че от 1 януари 2004 г., по силата на член 31, параграф 1 от Рамковото решение, то заменя единствено в отношенията между държавите-членки съответстващите разпоредби от изброените в тази разпоредба предходни конвенции относно екстрадицията. Всяко друго тълкуване, което не намира опора нито в член 34, параграф 2 ЕС, нито в друга разпоредба от Договора за ЕС, може да лиши до голяма степен от полезно действие признатото на Съвета право да приема рамкови решения в областите, уреждани преди това от международни конвенции.

(вж. точки 28, 29, 37, 38 и 41—43)

3. Принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието (nullum crimen, nulla poena sine lege), който е част от общите принципи на правото, залегнали в основата на общите конституционни традиции на държавите-членки, е провъзгласен и в различни международни договори, и по-конкретно в член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Този принцип изисква законът ясно да определи престъпленията и наказанията за тях. Това условие е изпълнено, когато от редакцията на приложимата разпоредба и при нужда чрез тълкуването ѝ от съдилищата правните субекти могат да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност.

В това отношение член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки, доколкото премахва проверката за двойна наказуемост за престъпленията, посочени в тази разпоредба, не е недействителен поради нарушение на посочения принцип за законоустановеност на престъплението и наказанието. Всъщност Рамковото решение няма за цел да съгласува елементите от фактическите състави на въпросните престъпления или предвидените за тях наказания. Макар посоченият член 2, параграф 2 от Рамковото решение да премахва проверката за двойна наказуемост по отношение на упоменатите в тази разпоредба категории престъпления, тяхното определяне и установяването на съответните наказания продължава да се урежда от правото на издаващата държава-членка, която както впрочем посочва член 1, параграф 3 от същото рамково решение, трябва да спазва основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 ЕС, и в резултат на това принципа за законоустановеност на престъплението и наказанието.

(вж. точки 49, 50 и 52—54)

4. Член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки, доколкото премахва проверката за двойна наказуемост по отношение на посочените в него престъпления, не е недействителен поради нарушение на принципа за равенство и за недопускане на дискриминация.

Всъщност от една страна, при подбора на тридесет и двете категории престъпления, изброени в тази разпоредба, Съветът, въз основа на принципа за взаимно признаване и предвид високата степен на доверие и солидарност между държавите-членки, е счел, че било поради самото естество, било поради предвиденото наказание с максимален срок не по-малък от три години, съответните категории престъпления са сред тези, чиято степен на обществена опасност оправдава проверката за двойна наказуемост да не бъде изисквана. Ето защо дори да се приеме, че положението на лицата, които са заподозрени в извършване на престъпления от списъка по член 2, параграф 2 от Рамковото решение или които са осъдени за извършване на такива престъпления, е сходно с това на лицата, които са заподозрени или осъдени за извършване на престъпления, различни от изброените в тази разпоредба, разграничаването във всички случаи е обективно оправдано.

От друга страна, що се отнася до факта, че липсата на точност при определянето на въпросните категории престъпления може да доведе до различно въвеждане на Рамковото решение в различните национални правни системи, достатъчно е да се отбележи, че предметът на това решение не е да съгласува материалното наказателно право на държавите-членки и че за прилагането на европейската заповед за арест нито една от разпоредбите на дял VI от Договора за ЕС не изисква съгласуване на наказателноправните уредби на държавите-членки във връзка със съответните престъпления.

(вж. точки 57—60)