Конвенция за биологичното разнообразие

 

РЕЗЮМЕ НА:

Решение 93/626/ЕИО за сключване на Конвенцията за биологичното разнообразие

Конвенция за биологичното разнообразие

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕШЕНИЕТО И КОНВЕНЦИЯТА?

С Решение 93/626/ЕИО се дава одобрение за сключване от страна на Европейската общност (сега ЕС) на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, подписана в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Решението потвърждава ангажираността на държавите от ЕС за изпълнение на разпоредбите на конвенцията.

Конвенцията има три цели:

• опазване на биологичното разнообразие (т.е. разнообразието на живи организми, срещащи се на Земята);
• устойчиво използване на компонентите на биологичното разнообразие;
• справедлива и разумна подялба на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси.

Биологичното разнообразие има огромна екологична, генетична, социална, икономическа, научна, образователна, културна, рекреационна и естетическа стойност.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Конвенцията предвижда всяко правителство, което е договаряща страна:

• да си сътрудничи с другите правителства и международни организации, за да се гарантира опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие;
• да разработи подходящи стратегии и да включи опазването на биологичното разнообразие в националната процедура за вземане на решения и в междусекторните планове, програми и политики;
• да идентифицира и наблюдава биологичното разнообразие и факторите, които му оказват въздействие;
• да опазва биологичното разнообразие, като:
  • създава и надлежно управлява защитените територии и опазва екосистемите и естествените местообитания;
  • насърчава екологосъобразното и устойчиво развитие в териториите, които са в съседство със защитените територии;
  • възстановява деградиралите екосистеми и помага при възстановяването на застрашените видове;
  • регулира, управлява или контролира рисковете, свързани с използването и освобождаването на живи модифицирани организми, получени в резултат на биотехнологии (т.е. генетично модифицирани организми);
  • предотвратява въвеждането на инвазивни чужди видове и контролира и унищожава тези инвазивни чужди видове;
  • защитава и насърчава традиционното използване на биологичните ресурси;
  • приема допълнителни мерки за опазване.

Освен това Конвенцията предвижда договарящите страни:

• да интегрират аспектите на биологичното разнообразие в националната процедура за вземане на решения;
• да избягват или да сведат до минимум вредните въздействия от използването на биологичните ресурси (напр. с помощта на оценка за въздействие върху околната среда);
• да насърчават сътрудничеството в областта на опазването на биологичното разнообразие между правителствените институции и частния сектор и да въведат стимули;
• да помагат на развиващите се страни да идентифицират, опазват и използват устойчиво биологичното си разнообразие чрез предоставяне на научни изследвания, научно и техническо образование и подходящо обучение;
• да насърчават инициативи за повишаване на осведомеността на широката общественост относно значимостта на биологичното разнообразие;
• да направят оценка на въздействието, което тези решения могат да окажат върху биологичното разнообразие или върху техните съседи.

Националните правителства ще улеснят достъпа до своите генетични ресурси за използване по екологичен начин в съответствие с взаимните договорености и при условие че е постигнато предварително съгласие.

Страните трябва да осигурят справедливо разпределение на паричните и непаричните ползи от използването (научни изследвания и разработване) на тези генетични ресурси.

Националните правителства се договориха:

• да споделят технологиите, особено с развиващите се страни;
• да обменят публично достъпна информация за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие;
• да насърчават международното научно сътрудничество;
• да споделят резултатите и ползите от биотехнологиите от генетичните ресурси.

Глобалният фонд по околна среда осигурява финансови ресурси за развиващите се държави за прилагане на конвенцията. Основният му бюджет се осигурява от националните правителства със значителни допълнителни доброволни вноски.

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА

Конвенцията влезе в сила на 29 декември 1993 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Към конвенцията са договорени два протокола. С Протокола от Картахена по отношение на биологичната безопасност се урежда движението между държавите на живи модифицирани организми, получени в резултат на съвременни биотехнологии. Вторият е Протоколът от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и подялбата на ползите. ЕС е страна и по двата протокола.

През октомври 2010 г. в Нагоя, Япония, страните по конвенцията се споразумяха за 10-годишен стратегически план за борба срещу загубата на биологично разнообразие и определиха 20 цели, известни като целите от Аичи, за изпълнението на този план. Тези ангажименти са отразени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.

За допълнителна информация вж.:

• Природа и биологично разнообразие (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Решение 93/626/ЕИО на Съвета от 25 октомври 1993 година за сключване на Конвенцията за биологичното разнообразие (ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 1—2)

Конвенция за биологичното разнообразие (OВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 3—20)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Протокол от Картахена по отношение на биологичната безопасност към Конвенцията за биологичното разнообразие (OВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 50—65)

Протокол от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие (ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 234—249)

Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 35—55)

Последващите изменения на Регламент (ЕС) № 1143/2014 са включени в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

последно актуализация 10.07.2020