Здравно обслужване в други държави от ЕС — права на пациентите

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

• С нея се определят условията, при които пациентите могат да пътуват до друга държава от ЕС, за да получат безопасни медицински грижи с високо качество и възстановяване на разходите от своята собствена система за здравно осигуряване.
• Освен това с нея се насърчава сътрудничеството между националните системи на здравеопазване.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Държавата от ЕС, която предоставя лечението, трябва да гарантира, че:
  • цялата необходима информация е на разположение на пациентите, за да направят информиран избор, включително относно възможностите за лечение, наличността, качеството и безопасността на предоставяното здравно обслужване, цените, разрешението или статута на регистрация;
  • съществуват прозрачни процедури за подаване на жалби;
  • съществува застраховка за професионална отговорност или сходни гаранции;
  • се зачита неприкосновеността на личните данни;
  • пациентите имат достъп до писмено или електронно досие за лечението, което получават;
  • скалата на таксите за здравно обслужване е същата като за местни пациенти, които са в подобна медицинска ситуация, или начислената цена се изчислява според обективни, недискриминационни критерии, ако няма сравнима цена за местни пациенти.
• Държавата от ЕС, в която е осигурен пациентът, трябва да гарантира, че:
  • разходите за предоставеното здравно обслужване ще бъдат възстановени;
  • на пациентите се предлага информация за правата им;
  • пациентите имат достъп до всякакво последващо необходимо медицинско лечение;
  • пациентите имат достъп до своите медицински досиета.
• Съществуват национални точки за контакт, които предоставят информация и се консултират с организации на пациенти, доставчици на здравно обслужване и здравноосигурителни институции.
• Доставчиците на здравно обслужване предоставят цялата необходима информация на пациентите, за да могат да вземат информирано решение, включително:
  • възможностите за лечение;
  • наличността;
  • качеството и безопасността на здравното обслужване, което предоставят;
  • цените;
  • статуса им по съответния разрешителен или регистрационен режим.
• Собствената държава на пациента трябва да възстанови разходите за лечението по тарифата, която прилага на национално равнище.
• От пациента може да се изиска да получи предварително разрешение от собствената си държава, преди да отиде в чужбина за лечение. Това може да е необходимо, ако медицинското обслужване включва престой в болница поне за една нощ и/или ползването на високоспециализирано и свързано със значителни разходи медицинско оборудване, или ако то излага пациента или населението на особен риск.
• Националният орган може да откаже да даде предварително разрешение, ако счита, че той може да осигури на пациента необходимото здравно обслужване в срок, който е обоснован от медицинска гледна точка.
• Исканията за медицинско лечение в друга държава от ЕС трябва да се обработят в разумен срок.
• Предписанията, издадени в една държава от ЕС, са валидни в друга.
• Националните здравни органи трябва да си сътрудничат при прилагането на законодателството и при разработването на Европейски референтни мрежи, включващи доставчиците на здравно обслужване и експертните центрове.
• Сътрудничеството обхваща борбата с редки заболявания, разработването на електронно здравеопазване и оценката на новите здравни технологии.
• Законодателството не обхваща услуги за дългосрочни грижи или предоставянето на органи и достъпа до такива органи или ваксиниране.
• Директивата не засяга начина, по който държавите от ЕС организират и финансират своите национални здравни системи за собствените си граждани.
• На всеки 3 години Европейската комисия изготвя доклад за начина на функциониране на системата и действието на директивата. Първият доклад е приет през септември 2015 г., а следващият — септември 2018 г.

Комисията прие редица актове за изпълнение и делегирани актове, свързани с Директива 2011/24/ЕС. Те включват:

• Директива за изпълнение 2012/52/ЕС относно признаването на медицински рецепти, издадени в друга държава от ЕС;
• Решение 2013/329/EС за установяване на правила за създаването, управлението и прозрачното функциониране на мрежата от национални компетентни органи или институции, отговарящи за оценката на здравните технологии;
• Решение за изпълнение 2014/286/EС относно критериите и условията, на които трябва да отговарят европейските референтни мрежи и желаещите да членуват в тях доставчици на здравно обслужване;
• Делегирано решение 2014/287/EС относно критериите за създаване и оценка на европейски референтни мрежи и на техните членове и за улесняване на обмена на информация и експертни познания във връзка с изграждането и оценката на тези мрежи;
• Решение за изпълнение 2019/1765 относно създаването, управлението и функционирането на мрежата от национални органи, които отговарят за електронното здравеопазване, което впоследствие е изменено с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1023 относно трансграничния обмен на данни между националните мобилни приложения за проследяване на контактите и за предупреждаване в рамките на борбата с пандемията от COVID-19. По-специално, с Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1023 за изменение се добавят две нови приложения към Решение за изпълнение 2019/1765, в които се разглеждат отговорностите съответно на:
  • участващите държави от ЕС като съвместни администратори за обединяващия портал за трансгранична обработка между националните мобилни приложения за проследяване на контактите и за предупреждаване; и
  • Комисията като обработващ данни за обединяващия портал за трансгранична обработка между националните мобилни приложения за проследяване на контактите и за предупреждаване.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА ДИРЕКТИВАТА?

Тя се прилага от 24 април 2011 г. и трябваше да бъде въведена в законодателството на държавите от ЕС до 25 октомври 2013 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• Правилата за трансгранично здравно обслужване се нуждаеха от разяснение, поради това че те бяха разработени въз основа на отделни решения на Съда на Европейския съюз, постановени в течение на повече от 10 години. Директивата бе предложена по-специално с цел да се пояснят правата на здравеопазване, които произтичат от решения на Съда въз основа на член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и да се даде възможност за упражняването на тези права на практика. Целта на директивата е да се поясни връзката между нейните правила относно трансграничното здравно обслужване и съществуващата рамка, предвидена с Регламент (ЕС) № 883/2004 (вж. резюме) за координация на системите за социално осигуряване.
• За допълнителна информация вижте:
  • Трансгранично здравно обслужване — общ преглед (Европейска комисия)
  • Съобщението на Комисията — Насоки относно спешната помощ от ЕС при трансгранично здравно сътрудничество във връзка с кризата с COVID-19 (Европейска комисия).

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2011/24/EС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45—65)

Последващите изменения на Директива 2011/24/EС са инкорпорирани в основния текст. Вж. консолидираната версия.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1023 на Комисията от 15 юли 2020 година за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1765 по отношение на трансграничния обмен на данни между националните мобилни приложения за проследяване на контактите и за предупреждаване в рамките на борбата с пандемията от COVID-19 (OВ L 227I, 16.7.2020 г., стр. 1—9)

Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1765 на Комисията от 22 октомври 2019 година за предвиждане на правила за учредяването, управлението и функционирането на мрежата от национални органи, отговарящи за електронното здравеопазване, и за отмяна на Решение за изпълнение 2011/890/ЕС (OВ L 270, 24.10.2019 г., стр. 83—93)

Вж. консолидираната версия.

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно действието на Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (COM(2018) 651 final, 21.9.2018 г.)

Делегирано решение 2014/286/EС на Комисията от 10 март 2014 година за определяне на критериите и условията, на които трябва да отговарят европейските референтни мрежи и желаещите да членуват в тях доставчици на здравно обслужване (ОВ L 147, 17.5.2014 г., стр. 71—78)

Решение за изпълнение 2014/287/EС на Комисията от 10 март 2014 година за определяне на критерии за създаване и оценка на европейски референтни мрежи и на техните членове и за улесняване на обмена на информация и експертни познания във връзка с изграждането и оценката на тези мрежи (ОВ L 147, 17.5.2014 г., стр. 79—87)

Вж. консолидираната версия.

Решение за изпълнение 2013/329/EС на Комисията от 26 юни 2013 година за установяване на правила за създаването, управлението и прозрачното функциониране на мрежата от национални компетентни органи или институции, отговарящи за оценката на здравните технологии (ОВ L 175, 27.6.2013 г., стр. 71—72)

Директива за изпълнение 2012/52/EС на Комисията от 20 декември 2012 година за определяне на мерки за улесняване на признаването на медицински предписания, издадени в друга държава членка (ОВ L 356, 22.12.2012 г., стр. 68—70)

последно актуализация 14.09.2020