This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32016R0399
Правила относно пресичането на границите на ЕС
Регламент (EС) 2016/399 за определяне на Кодекса на шенгенските граници
С Регламент (ЕС) 2016/399, известен още като Кодекс на шенгенските граници, се определят, наред с други неща, и правила относно:
Регламентът е изменян няколко пъти, последно с Регламент (ЕС) 2024/1717, който има за цел да се укрепи устойчивостта на Шенгенското пространство към сериозни заплахи, като незаконна имиграция, извънредни ситуации в областта на общественото здраве и инструментализирането на мигрантите, и съответно да се адаптират правилата.
С Кодекса се определят правила относно:
С Кодекса на шенгенските граници се определят правилата, които се прилагат за всяко лице, което пресича външните граници на Шенгенското пространство. Кипър все още не е пълноправен член на Шенгенското пространство, но трябва да спазват правилата относно проверките по външните граници. България и Румъния се присъединиха към Шенгенското пространство на по отношение на техните въздушни и морски граници, въпреки че граничният контрол остава на сухопътните граници на двете страни.
Когато пресичат външни граници, гражданите на държави извън ЕС, които не се ползват със свободата на движение съгласно законодателството на ЕС, подлежат на цялостни проверки в съответствие с условията за влизане в държавата, включващи систематична справка в съответни бази данни, като Шенгенската информационна система (ШИС), както и проверка във Визовата информационна система (ВИС), ако за лицето важи задължението за притежаване на виза.
В случай на планиран престой на територията на държава от Шенгенското пространство с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период гражданите на държави извън ЕС трябва:
Влизането на гражданин на трета държава (държава извън Шенгенското пространство или извън ЕС), който не се ползва от свободата на движение съгласно законодателството на ЕС, може да се откаже само с решение на съответен национален орган, в което се посочват точните причини за отказа, и това решение може да се обжалва.
С Регламент (ЕО) № 1931/2006 се определя режим за местния граничен трафик по външните сухопътни граници на ЕС и се въвежда разрешително за местен граничен трафик за целите на граждани на съседни държави извън ЕС, пребиваващи в гранични райони.
В пространството без вътрешен граничен контрол (т.е. Шенгенското пространство с изключение на България, Кипър и Румъния) всяко лице от всякаква националност може да пресича всяка вътрешна граница, без да се извършва граничен контрол. Въпреки това националните полицейски органи имат правото да извършват полицейски проверки, включително в граничната зона, в съответствие с определени правила и ограничения.
Държавите, които са част от пространството без вътрешен граничен контрол, трябва да отстранят всички пречки пред плавния поток на автомобилния трафик при пропускателните пунктове по вътрешните граници, и по-специално всички ограничения на скоростта, които не се основават изключително на съображения за сигурност по пътя или технологии за наблюдение, използвани за справяне със заплахи за обществената сигурност или обществения ред.
С Регламент за изменение (ЕС) 2024/1717 се определят условията за повторно въвеждане и удължаване на проверките на вътрешните граници. Когато в зона без граничен контрол има сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в държава членка, тази държава членка може, само като крайна мярка, в изключителни ситуации, да въведе отново граничен контрол. Такава сериозна заплаха може да възникне от:
На държавите членки се разрешава да удължат за период от 6 месеца контрола по вътрешните граници при рискове за сигурността или миграционни потоци. Те могат да подновят повторното въвеждане с периоди от 6 месеца до максимум 2 години. Те трябва да уведомяват за всяко повторно въвеждане и да обясняват необходимостта и пропорционалността на решението за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. Когато е предвидено повторното въвеждане да продължи 12 месеца, Европейската комисия трябва да излезе със становище дали мерките са пропорционални и необходими. В случай на голяма извънредна ситуация във връзка със сериозна постоянна заплаха държавите членки могат по изключение да подновят повторното въвеждане на граничен контрол след този 2-годишен период с максимум два пъти по 6 месеца.
Когато Комисията установи, че е налице широкомащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга няколко държави членки и излага на риск цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници, тя може да предложи на Съвета на Европейския съюз да приеме решение за изпълнение, с което се разрешава повторното въвеждане на граничен контрол от държавите членки, включително подходящи смекчаващи мерки, които да бъдат въведени на национално равнище и на равнището на ЕС, когато наличните мерки (в членове 21а и 23 от Регламент (ЕС) 2024/1717) не са достатъчни за справяне с широкомащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве.
Когато Комисията установи, че са налице извънредни обстоятелства, излагащи на риск цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници в резултат на трайни сериозни недостатъци, свързани с граничния контрол на външните граници, доколкото тези обстоятелства представляват сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, тя може да предложи на Съвета да приеме препоръка, съгласно която една или повече държави членки да решат да въведат отново граничен контрол на всички или на определени части от вътрешните си граници.
Прилагането на Регламент (ЕС) 2016/399 от всяка държава членка се преразглежда най-малко на всеки 5 години чрез механизъм за оценка1 в съответствие с правилата, определени в Регламент (ЕС) 2022/922 (вж. резюмето).
От април 2017 г. трябва да се извършват системни проверки в съответните бази данни на граждани на държави от ЕС/ЕИП (Европейското икономическо пространство)/Швейцария при външните граници на Шенгенското пространство, в допълнение към съществуващите проверки, които вече се извършват на граждани на държави извън ЕС.
Тези правила бяха въведени в отговор на терористичните атаки, извършени в различни държави членки през последните години, и те следва да помогнат по-конкретно за справяне със заплахите от родени в ЕС терористични бойци, които отиват във или се връщат от чужбина. Проверките се извършват при външните граници при влизане и излизане. Проверките се извършват в бази данни, като ШИС и базата данни на Интерпол за откраднати и загубени документи за пътуване.
Регламент (EС) 2016/399 е изменен с приемането на Регламент (EС) 2017/2226, с който беше създадена централизирана система за регистрацията на данни за влизане и излизане (Система за влизане/излизане — СВИ) на граждани на държави извън ЕС, които идват за краткосрочен престой, след като тази система влезе в сила. Текущото подпечатване на документа за пътуване при влизане и излизане ще бъде заменено с електронно записване на влизането и излизането директно в Системата за влизане/излизане. Беше интегрирано използването на автоматизирани системи за граничен контрол за лица, които подлежат на регистрация в СВИ. Държавите от Шенгенското пространство ще могат също така да въвеждат национални програми за улесняване, за да могат предварително проучените граждани на държави извън ЕС при влизане да се ползват от изключения от някои аспекти на граничните проверки. Тези нови правила ще се прилагат едва от датата на влизане в сила на СВИ.
Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие вече отговаря за управлението на трите информационни системи на ЕС, които са важни за гарантиране на управлението на Шенгенското пространство и границите. Те са:
Съгласно Регламент (EС) 2017/2226 на Агенцията се възлага допълнителната задача да разработи СВИ и да осигури нейното правилно управление.
Регламент (ЕС) 2016/399 се прилага от Той кодифицира и заменя Регламент (ЕО) № 562/2006 (и последващите му изменения).
Кодексът за шенгенските граници, приет за първи път на г. (Регламент (ЕО) № 562/2006), се прилага от г.
За допълнителна информация вж.:
Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (кодифициран текст) (ОВ L 77, г., стр. 1—52).
Последващите изменения на Регламент (ЕС) 2016/399 са инкорпорирани в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.
последна актуализация г.