EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32014R0655

Европейска заповед за запор на банкови сметки за събиране на вземания между държавите от ЕС

Европейска заповед за запор на банкови сметки за събиране на вземания между държавите от ЕС

 

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕС) № 655/2014 — европейска заповед за запор на банкови сметки

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?

Целта му е да се улесни събирането на вземания между държавите от ЕС по граждански и търговски дела.

С него се установява нова процедура, която позволява на съда в една държава от ЕС да запорира средства по банковата сметка на длъжник в друга държава от ЕС.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Създава се европейска процедура, при която кредиторът е в състояние да получи европейска заповед за запор на банкови сметки (заповед за запор), с която се запорират средства, държани от длъжника в банкова сметка или сметки в друга държава или държави от ЕС.

Обхват

От Европейската заповед за запор на банкови сметки могат да се възползват граждани и предприятия:

  • в случаи между държави от ЕС, т.е. когато сметката към датата на влизане в сила на заповедта за запор се държи в държава от ЕС, различна от тази, в която е местоживеенето на кредитора или където се намира сезираният съд;
  • като алтернатива на националните процедури, но без да ги заменя.

Тя се прилага за финансови искове по граждански и търговски дела, с изключение на следните въпроси:

  • данъчни, митнически или административни дела и социални осигуровки;
  • имуществени права, произтичащи от брачни или еквивалентни отношения, както и завещания и наследяване;
  • искове срещу длъжник в производство по несъстоятелност или неплатежоспособност, съдебни споразумения, конкордати или аналогични производства.

Изключени са също някои категории банкови сметки със специална защита.

Европейската заповед за запор на банкови сметки не може да се използва от кредитори или за банкови сметки, базирани в Дания или Обединеното кралство (1).

Процедура за получаване на заповед за запор

  • Процедурата е достъпна преди инициирането на производства по същество срещу длъжника, по време на производствата или след постановяване на съдебно решение, сключване на съдебна спогодба или автентичен акт, който изисква длъжникът да плати.
  • Съдът, компетентен да издава заповед за запор обикновено е този, който е компетентен да се произнася по същество. Когато длъжникът е потребител, компетентен да издава заповед за запор, целяща да се обезпечи иск, свързан с договора на потребителя, е съдът в държавата от ЕС, в която е местоживеенето на длъжника.
  • При всички случай кредиторът трябва да предостави доказателства, за да се увери съдът, че съществува реална опасност, която оправдава нуждата от запор на банковата сметка на длъжника. Ако кредиторът поиска издаването на заповед за запор, преди да е получил съдебно решение по същество, трябва да се представи и достатъчно доказателство за вероятността искът му да бъде удовлетворен по същество.
  • Трябва да се използва специфичен формуляр, за да се отправи молба за заповед за запор, заедно със всички придружаващи документи.
  • Определени са кратки срокове за изпълнение на отделните стъпки в процедурата; те варират в зависимост от това дали кредиторът вече е получил съдебно решение, или не.
  • Кредиторът има правото да обжалва отказ за издаване на заповед за запор.
  • За да се гарантира ефектът на изненадата на заповедта за запор, както и че тя ще бъде полезна, длъжникът не се информира преди нейното изпълнение.
  • Ако кредиторът няма информация за банковата сметка на длъжника, може при определени условия да поиска от съда да получи информация за банковата сметка от съответните органи в държавата от ЕС по изпълнение.

Признаване, изпълнителна сила и изпълнение на заповедта за запор

  • Заповед за запор, издадена в държава от ЕС в съответствие с регламента, се признава и подлежи на изпълнение в друга държава от ЕС без специална процедура или декларация за изпълнителна сила.
  • Налице е задължение на банката да декларира чрез специфичен формуляр дали заповедта за запор е довела до запорирането на средства на длъжника.
  • Кредиторът има задължението да поиска освобождаването на всички средства, които са запорирани в превишение на сумата, посочена в заповедта.
  • Някои суми може да са освободени от запор съгласно правото на държавата по изпълнение, т.е. суми, необходими за препитание на длъжника и на неговото семейство.

Предпазни мерки за длъжника

За да се компенсира липсата на предварително изслушване, са предвидени следните предпазни мерки за длъжника срещу злоупотреба със заповедта за запор:

  • обезщетения — включително правото на обжалване — за да може да се оспори заповедта за запор, след като длъжникът бъде уведомен за запорирането на банковите си сметки; и
  • правила за учредяване на гаранция от кредитора — за да се гарантира, че длъжникът може да бъде компенсиран за всяка вреда, причинена от заповедта за запор:
  • правила за отговорността на кредитора за всяка вреда, причинена на длъжника от заповедта за запор поради грешка от страна на кредитора.

Формуляри

Има общо девет специализирани формуляра за заповедта за запор. Съдържанието им е определено в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1823.

Общи условия

  • В регламента са разгледани и различни свързани въпроси, включително процесуално представителство, съдебни такси, разходи на банките, такси начислявани от органите, защита на данните и език на документите.
  • Регламентът не влияе върху прилагането на редица свързани актове, като например Регламент (ЕО) №1393/2007 (за връчването на документи) и Регламент (ЕО) № 1206/2001 (за събирането на доказателства).

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Регламентът се прилага от 18 януари 2017 г. с изключение на член 50 от него, който се прилага от 18 юли 2016 г. Член 50 се отнася до информацията, предоставяна от държавите от ЕС, като например съдилищата, определени от тях да издават заповед за запор (член 6, параграф 4), и органите, прилагащи заповеди за запор.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Регламентът следва Зелена книга за подобряването на ефективността на прилагането на съдебни решения в ЕС. В нея Европейската комисия описва как фрагментирането на националните правила за прилагане е оказало отрицателно въздействие върху събирането на дългове в ЕС и отбелязва, че на практика кредитор, който иска да удовлетвори паричен иск в Европа, най-често ще опита да го направи, като предприеме действия по изпълнение срещу банковата сметка на длъжника, и че такива процедури съществуват в повечето държави от ЕС.

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 59—92)

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1823 на Комисията от от 10 октомври 2016 година за установяване на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВL 283, 19.10.2016 г., стр. 1—48)

Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79—120)

Последващите изменения на Регламент (ЕО) № 1393/2007 са включени в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

Зелена книга за подобряване на ефективността на прилагането на съдебни решение в Европейския съюз: налагане на запор на банкови сметки (COM(2006) 618 final, 24.10.2006 г.)

Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 1—24)

Вж. консолидираната версия

последно актуализация 04.12.2017



(1) Обединеното кралство напуска Европейския съюз и става трета държава (държава извън ЕС) от 1 февруари 2020 г.

Нагоре