Съдебни решения за обезпечаване на престъпно имущество или доказателства — признаване в чужбина

РЕЗЮМЕ НА:

Рамково решение 2003/577/ПВР — изпълнение на решения за обезпечаване в чужбина

ОБОБЩЕНИЕ

КАКВО Е ДЕЙСТВИЕТО НА РАМКОВОТО РЕШЕНИЕ?

• В него се определят правила за признаването и изпълнението от държава от ЕС на решение за обезпечаване, издадено от съдебен орган в друга държава от ЕС по наказателно производство. То обхваща също така обезпечаването на доказателства.
• То действа заедно с Рамково решение 2006/783/ПВР за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация при лишаването на престъпници от техните активи, дори когато те се намират в друга държава от ЕС.
• От май 2017 г. правилата на това рамково решение, които се занимават с обезпечаването на доказателства, ще бъдат заменени с Директива 2014/41 относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Какво представлява заповедта за обезпечаване?

Тя е временна заповед от съдебен орган, която не позволява на престъпниците да скрият, продадат или използват имущество, документи или данни за престъпна дейност.

Това решение се прилага за заповеди за обезпечаване, издадени с цел:

• обезпечаване на елементи, които могат да се използват като доказателство при наказателно производство; или
• последващи заповеди за конфискация, които за постоянно да попречат на престъпниците да се възползват от своето престъпно поведение и да не позволят имущество, придобито по престъпен начин, да се изпира или реинвестира, и евентуално да захранва последваща престъпна дейност.

Престъпления

Редица сериозни престъпления не изискват проверка за двойна наказуемост — т.е. престъплението е такова както в държавата от ЕС, която издава заповедта (издаваща държава), така и в държавата, изпълняваща заповедта (изпълняваща държава). Престъплението обаче трябва да бъде наказуемо в издаващата държава с лишаване от свобода за максимален период от най-малко три години. Престъпленията включват:

• участие в престъпна организация;
• тероризъм;
• корупция и измама;
• трафик на хора;
• расизъм;
• изнасилване.

Признаване и изпълнение

Съдебният орган на издаващата държава изпраща удостоверение до съдебния орган на изпълняващата държава, за да изиска изпълнение на заповедта. Изпълняващата държава трябва:

• да признае заповедта без допълнителни формалности и да предприеме необходимите мерки за нейното незабавно изпълнение;
• да спази формалностите и процедурите, определени от издаващата държава, при изпълнението на заповедта за обезпечаване, освен ако те не противоречат на основните принципи на законодателството на издаващата държава.

Непризнаване или неизпълнение

Изпълняващата държава може да откаже да признае или изпълни заповедта, ако:

• удостоверението не е представено, е непълно или явно не съответства на заповедта за обезпечаване;
• има имунитет или привилегия съгласно правото на изпълняващата държава, което прави невъзможно изпълнението на заповедта за обезпечаване;
• незабавно става ясно от предоставената в удостоверението информация, че каквато и да е съдебна намеса би нарушила правния принцип, че нови производства не могат да се задействат, ако за същите факти вече е издадена окончателна присъда;
• актът, на който се основава заповедта за обезпечаване, не представлява престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава, освен ако:
  • той не е вписан сред сериозните престъпления, за които изпълнението е автоматично;
  • той не е свързан с данъци или такси, мита и обмен.

Отлагане на изпълнение

Изпълнението на заповедта може да се отложи, когато:

• то може да навреди на текущо наказателно разследване;
• засегнатото имущество или доказателство вече е предмет на производство за обезпечаване в наказателно производство;
• имуществото вече е предмет на заповед по друго производство в изпълняващата държава. Подобна заповед обаче трябва да има преимущество над всички бъдещи национални заповеди за обезпечаване при наказателни производства съгласно националното право.

Заинтересовани страни

Държавите от ЕС трябва да гарантират, че всяка заинтересована страна, засегната от заповедта за обезпечаване, включително легитимни трети страни, има достъп до правни средства за защита на своите законни интереси без да е необходимо заповедта да се преустановява.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕШЕНИЕТО?

То влезе в сила на 2 август 2003 г. Държавите от ЕС трябваше да го транспонират в национално законодателство до 2 август 2005 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Конфискуване и обезпечаване на активи

АКТ

Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (OВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 45—55)

Поправка на Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (OВ L 196, 2.8.2003 г.) (OВ L 374, 27.12.2006 г., стр. 20)

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 година за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация (OВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 59—78)

Доклад на Комисията въз основа на член 14 от Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (COM(2008) 885 окончателен, 22.12.2008 г.)

Директива 2014/41/EС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси (ОВ L 130, 1.5.2014 г., стр. 1—36)

последно актуализация 25.01.2016