(1)

Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация („Споразумението за СТО“) влезе в сила на 1 януари 1995 г.

(2)

В член II, параграф 2 от Споразумението за СТО е предвидено, че споразуменията и отнасящите се към тях правни актове в приложения 1, 2 и 3 към Споразумението за СТО („многостранни търговски споразумения“) представляват неразделни части от Споразумението за СТО и са задължителни за всички страни членки.

(3)

Съгласно член IХ, параграф 3 от Споразумението за СТО при изключителни обстоятелства Министерската конференция може да взема решения за освобождаване на отделна страна членка от задължение, произтичащо от Споразумението за СТО или от някое от многостранните търговски споразумения.

(4)

В член IХ, параграфи 3 и 4 от Споразумението за СТО се определят процедурите за предоставянето на освобождаванията от задължения по многостранните търговски споразумения в приложения 1А, 1Б или 1В към Споразумението за СТО и приложенията към тях.

(5)

Съгласно член IV, параграф 1 от Споразумението за СТО Министерската конференция има правомощията да взема решения относно всички въпроси по многостранните търговски споразумения.

(6)

Съгласно член IV, параграф 2 от Споразумението за СТО в периода между заседанията на Министерската конференция на Световната търговска организация („СТО“) нейните функции се изпълняват от Общия съвет на СТО. Съгласно член IХ, параграф 1 от Споразумението за СТО СТО обичайно взема своите решения с консенсус.

(7)

На 15 юни 1999 г. страните — членки на СТО, предоставиха освобождаване от задължения по член I, параграф 1 от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. („ГАТТ от 1994 г.“), доколкото е необходимо, за да се позволи на развиващите се страни членки да предоставят преференциално тарифно третиране на продукти от най-слаборазвити страни, определени като такива от Организацията на обединените нации, без това да ги задължава да предоставят същите тарифни ставки за сходни продукти от която и да е друга страна членка, за периода до 30 юни 2009 г. На 27 май 2009 г. страните — членки на СТО, удължиха срока на действие на освобождаването за периода от 1 юли 2009 г. до 30 юни 2019 г.

(8)

В съответствие с член IX, параграфи 3 и 4 от Споразумението за СТО Чили, Китай, Индия, Тайланд и Турция („съвносителите“) отправиха молба Общият съвет да вземе решение за удължаване на срока на действие на съществуващото освобождаване от задължения в рамките на СТО, за да се позволи на развиващите се страни членки да предоставят преференциално тарифно третиране за продукти от най-слаборазвитите страни за периода от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2029 г.

(9)

Съвносителите обосновават молбата си с особената уязвимост на най-слаборазвитите страни и със специфичните им структурни затруднения в световната икономика, както и с важността на това да се подобри ефективното им участие в многостранната търговска система, като им се предостави значим достъп до пазара, за да се подпомогне диверсификацията на тяхната производствена база и на базата им за износ.

(10)

Удължаването на срока на действие на това освобождаване няма да се отрази неблагоприятно нито на икономиката на Съюза, нито на търговските отношения на Съюза с бенефициерите на освобождаването. Освен това Съюзът осигурява безмитен и освободен от квоти пазарен достъп за най-слаборазвитите страни в рамките на инициативата „Всичко освен оръжие“ и подкрепя другите членове на СТО също да предоставят търговски преференции за най-слаборазвитите страни.

(11)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Общия съвет на СТО, в подкрепа на молбата на съвносителите за удължаване на срока на действие на освобождаването от задължения за да се позволи на развиващите се страни членки да предоставят преференциално тарифно третиране за продукти от най-слаборазвитите страни до 30 юни 2029 г., в съответствие с член 218, параграф 9 от ДФЕС, тъй като удължаването на срока на действие на освобождаването от задължения ще бъде обвързващо за страните — членки на СТО,