EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32019L0904

Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда (текст от значение за ЕИП)

PE/11/2019/REV/1

OJ L 155, 12.6.2019, p. 1–19 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/904/oj

12.6.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 155/1


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/904 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 5 юни 2019 година

относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Поради голямата функционалност и относително ниската цена на пластмасата този материал все повече се разпространява повсеместно в ежедневието. Макар пластмасата да играе полезна роля в икономиката и да намира място в основни приложения в много сектори, нарастващата ѝ употреба при приложения с кратък жизнен цикъл, които не са предназначени за повторна употреба или рентабилно рециклиране, означава, че свързаните с тях модели на производство и потребление стават все по-неефикасни и линейни. Ето защо, в контекста на плана за действие за кръговата икономика, представен със съобщение на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“, в Европейската стратегия за пластмасите, представена в съобщението ѝ от 16 януари 2018 г., озаглавено „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“, Комисията стигна до заключението, че трябва да се търси решение за постоянно нарастващото образуване на пластмасови отпадъци и изпускането им в околната среда, в частност в морската среда, за да се постигне кръгов жизнен цикъл при пластмасите. Европейската стратегия за пластмасите е стъпка към изграждането на кръгова икономика, при която проектирането и производството на пластмаси и пластмасови продукти изцяло отговарят на потребностите от повторна употреба, ремонт и рециклиране и се разработват и популяризират по-устойчиви материали. Значителното отрицателно въздействие на определени пластмасови продукти върху околната среда, здравето и икономиката налага създаването на специална правна уредба за ефективното намаляване на тези отрицателни последици.

(2)

С настоящата директива се насърчават подходите на кръговата икономика, даващи приоритет на устойчивите и нетоксични продукти, които могат да бъдат използвани повторно, и на системите за повторна употреба пред продуктите за еднократна употреба, като се цели преди всичко да се намали количеството на образуваните отпадъци. Това предотвратяване на отпадъците заема първо място в йерархията на отпадъците, заложена в Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Настоящата директива ще допринесе за постигането на цел за устойчиво развитие № 12 на Организацията на обединените нации (ООН) за осигуряване на устойчиви модели на потребление и на производство, което е част от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г. Чрез запазване на стойността на продуктите и материалите за възможно най-дълъг период от време и чрез образуване на по-малко отпадъци икономиката на Съюза може да стане по-конкурентоспособна и по-устойчива, като същевременно се намалява натискът върху ценните ресурси и околната среда.

(3)

Замърсяването с морски отпадъци има трансграничен характер и се признава като все по-голям глобален проблем. Намаляването на морските отпадъци е действие от ключово значение за постигането на цел за устойчиво развитие № 14 на ООН, която призовава за опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси с цел устойчиво развитие. Съюзът трябва да играе своята роля в предотвратяването на морските отпадъци и борбата с тях и да се стреми да бъде лидер, определящ стандартите за света. Във връзка с това Съюзът работи съвместно с партньори в много международни форуми като Г-20, Г-7 и ООН за насърчаване на съгласувани действия, като настоящата директива е част от усилията на Съюза в това отношение. С цел тези усилия да бъдат резултатни, е важно също така износът на пластмасови отпадъци от Съюза да не води до повишаване на морските отпадъци по други места.

(4)

В съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS) (5), Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 29 декември 1972 г. (Лондонската конвенция) и Протокола към нея от 1996 г. (Лондонският протокол), приложение V към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. (MARPOL), изменена с отнасящия се до нея Протокол от 1978 г., както и с Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане от 22 март 1989 г. (6) и със законодателството на Съюза в областта на отпадъците, а именно Директива 2008/98/ЕО и Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), от държавите членки се изисква да осигурят доброто екологично управление на отпадъците, за да предотвратяват и намаляват морските отпадъци от източници, разположени както в морето, така и на сушата. Съгласно законодателството на Съюза в областта на водите, а именно директиви 2000/60/ЕО (8) и 2008/56/ЕО (9) на Европейския парламент и на Съвета от държавите членки се изисква да намерят решение и на проблема с морските отпадъци, когато те възпрепятстват постигането на добро състояние на околната среда в морските им води, включително като принос към цел за устойчиво развитие № 14 на ООН.

(5)

В Съюза 80—85 % от морските отпадъци, измерени чрез преброяване на отпадъците по плажовете, представляват пластмаса, като 50 % от тях са пластмасови изделия за еднократна употреба, а 27 % са изделия, свързани с риболова. Пластмасовите продукти за еднократна употреба включват разнообразна гама от често използвани бързооборотни потребителски продукти, които се изхвърлят, след като са били използвани веднъж за целта, за която са предоставени, но рядко се рециклират и лесно се превръщат в отпадъци. Значителна част от риболовните съоръжения, пуснати на пазара, не се събират за третиране. Поради това пластмасовите продукти за еднократна употреба и риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, са особено сериозен проблем в контекста на морските отпадъци, представляват сериозен риск за морските екосистеми, за биологичното разнообразие и за здравето на човека, и причиняват щети за дейности като туризма, рибарството и корабоплаването.

(6)

Правилното управление на отпадъците продължава да бъде от съществено значение за предотвратяването на всички отпадъци, включително морските. Съществуващото законодателство на Съюза, а именно директиви 2008/98/ЕО, 2000/59/ЕО, 2000/60/ЕО, 2008/56/ЕО и Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (10), и инструментите на политиката предвиждат някои регулаторни ответни мерки за справяне с морските отпадъци. По-специално, спрямо пластмасовите отпадъци се прилагат общите мерки и целеви стойности на Съюза за управление на отпадъците, като например целевата стойност за рециклиране на отпадъци от пластмасови опаковки, установена в Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11) и целта в Европейската стратегия за пластмасите да се гарантира, че до 2030 г. всички пластмасови опаковки, които се пускат на пазара в Съюза, ще могат да бъдат използвани повторно или лесно рециклирани. Въздействието на тези мерки върху морските отпадъци обаче не е достатъчно, а обхватът и равнището на амбиция на националните мерки за предотвратяване и намаляване на морските отпадъци се различават. Освен това някои от тези мерки, в частност ограниченията за търговия с пластмасови продукти за еднократна употреба, биха могли да създадат пречки пред търговията и да нарушат конкуренцията в Съюза.

(7)

За да се съсредоточат усилията там, където са най-необходими, настоящата директива следва да се прилага само спрямо най-често срещаните по плажовете в Съюза пластмасови продукти за еднократна употреба, риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, и продуктите, изработени от оксо-разградима пластмаса. Изчислено е, че пластмасовите продукти за еднократна употреба, обхванати от мерките съгласно настоящата директива, представляват около 86 % от пластмасите за еднократна употреба, срещащи се по плажовете в Съюза, които са отчетени чрез преброяване. Стъклените и металните съдове за напитки следва да не попадат в приложното поле на настоящата директива, тъй като те не са сред най-често срещаните по плажовете на Съюза пластмасови продукти за еднократна употреба.

(8)

Пластмасовите микрочастици не попадат пряко в приложното поле на настоящата директива, въпреки че те допринасят за морските отпадъци, и поради това Съюзът следва да възприеме всеобхватен подход към този проблем. Съюзът следва да насърчава всички производители да ограничават строго пластмасовите микрочастици в състава на своите продукти.

(9)

Замърсяването на земната повърхност и на почвата с по-големи пластмасови предмети и отделилите се от тях фрагменти или пластмасови микрочастици може да бъде значително, като тази пластмаса може да проникне в морската среда.

(10)

Настоящата директива е lex specialis спрямо директиви 94/62/ЕО и 2008/98/ЕО. В случай на противоречие между посочените директиви и настоящата директива настоящата директива следва да има превес в рамките на своето приложно поле. Такъв е случаят с ограниченията за пускане на пазара. По-специално, що се отнася до мерките за намаляване на потреблението, изискванията по отношение на продуктите, изискванията относно маркировката и разширената отговорност на производителя, с настоящата директива се допълват директиви 94/62/ЕО и 2008/98/ЕО и Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (12).

(11)

Пластмасовите продукти за еднократна употреба могат да бъдат произведени от широк спектър от пластмаси. Пластмасите обикновено се определят като полимерни материали, в които може да се съдържат добавки. В обхвата на това определение обаче попадат някои естествени полимери. По смисъла на определението за „химически немодифицираните вещества“ в член 3, точка 40 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (13) немодифицираните естествени полимери следва да не бъдат включени в обхвата на настоящата директива, тъй като те се срещат в естествен вид в околната среда. Поради това за целите на настоящата директива следва да се адаптира определението за „полимер“ в член 3, точка 5 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 и да се въведе отделно определение. Пластмасите, произведени с модифицирани естествени полимери, или пластмасите, произведени от изходни вещества на биологична основа, на основата на изкопаеми горива или синтетични изходни вещества, не се срещат в естествен вид и поради това следва да бъдат предмет на настоящата директива. Следователно адаптираното определение за пластмаси следва да обхваща каучукови изделия на полимерна основа, пластмаси на биологична основа и биоразградими пластмаси, независимо от това дали са получени от биомаса или е предвидено да се разградят биологично с течение на времето. Боите, мастилата и лепилата следва да не бъдат предмет на настоящата директива и поради това тези полимерни материали следва да не бъдат включени в определението.

(12)

За да се определи ясно приложното поле на настоящата директива, следва да се даде определение на понятието „пластмасов продукт за еднократна употреба“. Определението следва да изключва пластмасови продукти, които са замислени, проектирани и пуснати на пазара, за да направят в рамките на своя експлоатационен живот многократни цикли или обороти, като се пълнят отново или се използват повторно за същата цел, за която са били замислени. Пластмасовите продукти за еднократна употреба обикновено са предназначени за използване само веднъж или за кратко време, преди да бъдат изхвърлени. Мокрите кърпички за лична хигиена и битова употреба също следва да попадат в приложното поле на настоящата директива, а мокрите кърпички за промишлена употреба следва да са изключени. За да се изясни по-задълбочено дали даден продукт следва да се счита за пластмасов продукт за еднократна употреба за целите на настоящата директива, Комисията следва да разработи насоки относно пластмасовите продукти за еднократна употреба. Предвид критериите, изложени в настоящата директива, примери за съдове за храна, които следва да се считат за пластмасови продукти за еднократна употреба за целите на настоящата директива, са съдовете за „бързи храни“ или кутиите за ястия, сандвичи, питки с плънки, салати — със студена или топла храна, или съдовете за прясна или преработена храна, ненуждаеща се от допълнително приготвяне, като например плодове, зеленчуци или десерти. Примери за съдове за храна, които следва да не се считат за пластмасови продукти за еднократна употреба за целите на настоящата директива, са съдовете със сушена храна или храна, която се продава изстудена и изисква допълнително приготвяне, съдовете, съдържащи храна под формата на повече от една порция, или съдовете за храна под формата на единична порция, продавани в количество от повече от една бройка.

Примери за съдове за напитки, които следва да се считат за пластмасови продукти за еднократна употреба, са бутилките за напитки или смесените опаковки за напитки, използвани за бира, вино, вода, освежаващи напитки, сокове и нектари, разтворими напитки или мляко, като се изключат чашите за напитки, понеже за целите на настоящата директива те са отделна категория пластмасови продукти за еднократна употреба. Тъй като те не са сред пластмасовите продукти за еднократна употреба, които се срещат най-често по плажовете в Съюза, стъклените и металните съдове за напитки следва да не са в обхвата на настоящата директива. В контекста на прегледа на настоящата директива обаче Комисията следва да направи оценка, наред с останалото, на произведените от пластмаса капачки и капаци, които се използват за стъклени и метални съдове за напитки.

(13)

Пластмасовите продукти за еднократна употреба, които попадат в приложното поле на настоящата директива, следва да бъдат предмет на една или няколко мерки в зависимост от различни фактори, като например наличието на подходящи и по-устойчиви алтернативи, възможността за промяна на моделите на потребление и степента, до която те вече са обхванати от съществуващото законодателство на Съюза.

(14)

За някои пластмасови продукти за еднократна употреба все още не съществуват подходящи и по-устойчиви леснодостъпни алтернативи и се очаква потреблението на повечето пластмасови продукти за еднократна употреба от този вид да се увеличи. За да се обърне тази тенденция и да се насърчат усилията за постигане на по-устойчиви решения, държавите членки следва да бъдат задължени да предприемат необходимите мерки, например чрез определянето на национални цели за намаляване на потреблението, за постигане на амбициозно и устойчиво намаляване на потреблението на тези продукти, без да се излагат на риск хигиената на храните, безопасността на храните, добрите хигиенни практики, добрите производствени практики, информацията за потребителите или изискванията за проследимост, определени в регламенти (ЕО) № 178/2002 (14), (ЕО) № 852/2004 (15) и (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета, както и в друго подходящо законодателство, свързано с безопасността на храните, хигиената и етикетирането (16). Държавите членки следва да имат възможно най-високи амбиции по отношение на тези мерки, които следва да предизвикат съществен обрат в тенденциите за нарастващо потребление и да доведат до измеримо количествено намаление. Тези мерки следва да отчитат въздействието на продуктите през целия им жизнен цикъл, включително когато последните попаднат в морската среда, както и да зачитат йерархията на отпадъците.

Ако държавите членки решат да изпълнят това задължение чрезналагането на ограничения за търговия, те следва да гарантират, че подобни ограничения са пропорционални и недискриминационни. Държавите членки следва да насърчават използването на продукти, които са подходящи за многократна употреба и които след като се превърнат в отпадъци, могат да бъдат подготвени за повторна употреба и рециклиране.

(15)

За други пластмасови продукти за еднократна употреба съществуват подходящи и по-устойчиви алтернативи, които са и финансово достъпни. За да се ограничи неблагоприятното въздействие на такива продукти за еднократна употреба върху околната среда, държавите членки следва да бъдат задължени да забранят пускането им на пазара. По този начин ще се стимулира използването на тези леснодостъпни и по-устойчиви алтернативи и на иновативни решения за по-устойчиви бизнес модели, алтернативи за повторна употреба и заместване на материали. Ограниченията за пускане на пазара, които се въвеждат с настоящата директива, следва да обхванат също така продукти, изработени от оксо-разградима пластмаса, тъй като този вид пластмаса не се разгражда биологично по подходящ начин и поради това допринася за замърсяването на околната среда с пластмасови микрочастици, не подлежи на компостиране, въздейства отрицателно на рециклирането на конвенционалната пластмаса и няма доказана полза за околната среда. Освен това, предвид широкото разпространение на отпадъци от експандиран полистирен в морската среда и наличието на алтернативи, съдовете за храни и напитки за еднократна употреба и чашите за напитки, направени от експандиран полистирен, също следва да бъдат ограничени.

(16)

Филтрите за тютюневи изделия, съдържащи пластмаса, са на второ място сред най-често срещаните пластмасови изделия за еднократна употреба по плажовете в Съюза. Трябва да бъде намалено огромното въздействие върху околната среда вследствие на отпадъците след потребление на тютюневи изделия с филтри, съдържащи пластмаса, изхвърлени директно в околната среда. Иновациите и разработването на продукти се очаква да предостави реални алтернативи на филтрите, съдържащи пластмаса, и това разработване трябва да се ускори. Схемите за разширена отговорност на производителя по отношение на тютюневите изделия с филтри, съдържащи пластмаса, следва да насърчават и иновациите, които водят до разработването на устойчиви алтернативи на филтрите за тютюневи изделия, съдържащи пластмаса. Държавите членки следва да насърчават широк кръг от мерки за намаляване на отпадъците след потребление на тютюневи изделия с филтри, съдържащи пластмаса.

(17)

Капачките и капаците от пластмаса, които се използват за съдове за напитки, са сред най-често срещаните пластмасови изделия за еднократна употреба по плажовете в Съюза. Поради това пускането на пазара на съдове за напитки, които са пластмасови продукти за еднократна употреба, следва да е разрешено само ако те отговарят на специфичните изисквания за дизайн на продукта, които значително намаляват разпръсването в околната среда на пластмасови капачки и капаци от съдове за напитки. За съдовете за напитки, които представляват едновременно пластмасови продукти и опаковки за еднократна употреба, това изискване е в допълнение към основните изисквания за състава и естеството на опаковките, използваеми повторно и възстановими, включително годни за рециклиране, посочени в приложение II към Директива 94/62/ЕО.

За да се улесни привеждането в съответствие с изискването за дизайна на продукта и да се гарантира гладкото функциониране на вътрешния пазар, е необходимо да се разработи и приеме хармонизиран стандарт в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (17) и спазването на този стандарт следва да доведе до презумпция, че е налице съответствие с въпросните изисквания. Поради това своевременното разработване на хармонизиран стандарт представлява най-голям приоритет с цел да се гарантира ефективното прилагане на настоящата директива. Следва да се предвиди достатъчно време за разработването на хармонизиран стандарт и да се позволи на производителите да адаптират производствените си вериги във връзка с изпълнението на изискването за дизайн на продукта. За да се гарантира кръговата употреба на пластмасите, трябва да се насърчава навлизането на рециклираните материали на пазара. Поради това е целесъобразно да се въведат изисквания за задължително минимално съдържание на рециклирана пластмаса в бутилките за напитки.

(18)

Пластмасовите продукти следва да се произвеждат, като се отчита целият им експлоатационен живот. Проектирането на пластмасовите продукти следва винаги да отчита фазата на производство и на употреба, както и възможността за повторна употреба и рециклиране на продукта. В рамките на прегледа, който ще бъде предприет съгласно член 9, параграф 5 от Директива 94/62/ЕО, Комисията следва да вземе предвид относителните свойства на различните опаковъчни материали, включително смесените материали, въз основа на оценки на жизнения цикъл, като се обърне особено внимание на предотвратяването на отпадъци и на проектирането с цел кръговост.

(19)

Наличието на опасни химични вещества в дамски превръзки, тампони и апликатори за тампони следва да бъде избягвано в интерес на здравето на жените. В рамките на процеса на ограничения съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 е подходящо Комисията да направи допълнителна оценка на ограниченията на тези вещества.

(20)

Някои пластмасови продукти за еднократна употреба завършват пътя си в околната среда в резултат на неправилно обезвреждане чрез канализационната система или друго неправилно освобождаване в околната среда. Освен това обезвреждането чрез канализационната система може да нанесе значителни икономически щети на канализационните мрежи поради запушване на помпите и тръбите. При тези продукти често съществува значителен недостиг на информация за характеристиките на материалите в тях и за подходящите методи за обезвреждане на отпадъците. Ето защо пластмасовите продукти за еднократна употреба, които често се обезвреждат неправилно чрез канализационната система или по друг неподходящ начин, следва да подлежат на изисквания за маркировка. Маркировката следва да информира потребителите за подходящите варианти за управление на отпадъците от продукта или за начините за обезвреждане на отпадъците, които трябва да се избягват за продукта в съответствие с йерархията на отпадъците, както и за наличието на пластмаси в продукта и за произтичащото от това отрицателно въздействие върху околната среда от замърсяване или друг неправилен начин на обезвреждане за отпадъците от продукта. Маркировката следва да бъде поставена върху опаковката на продукта или директно върху самия продукт — според това, което е подходящо. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да определи хармонизирани спецификации за маркировката и при това определяне тя следва, при необходимост, да провери възприемането на предложената маркировка от представителни групи потребители, за да се гарантират нейната ефективност и лесно разбиране. Вече се прилагат изисквания за маркиране на риболовните съоръжения съгласно Регламент (ЕО) № 1224/2009.

(21)

По отношение на пластмасовите продукти за еднократна употреба, за които няма леснодостъпни подходящи и по-устойчиви алтернативи, държавите членки следва да въведат и схеми за разширена отговорност на производителя в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, за да се покрият необходимите разходи за управление и почистване на отпадъците, както и разходите за мерки за повишаване на осведомеността относно предотвратяването и намаляването на такива отпадъци. Тези разходи следва да не надвишават разходите, необходими за икономически ефективното предоставяне на тези услуги, и следва да бъдат установени по прозрачен начин между съответните участници.

(22)

В Директива 2008/98/ЕО са определени общи минимални изисквания за схемите за разширена отговорност на производителя. Тези изисквания следва да се прилагат за схемите за разширена отговорност на производителя, създадени съгласно настоящата директива, независимо дали начинът им на прилагане е чрез законодателен акт или чрез споразумения съгласно настоящата директива. Приложимостта на някои изисквания зависи от характеристиките на продукта. За тютюневите изделия с филтри, съдържащи пластмаса, мокрите кърпички и балоните не се изисква разделно събиране, за да се осигури правилно третиране в съответствие с йерархията на отпадъците. Поради това следва да не е задължително въвеждането на разделно събиране на тези продукти. В настоящата директива следва да се установяват и изисквания за разширена отговорност на производителя в допълнение към предвидените в Директива 2008/98/ЕО, например изискването производителите на определени пластмасови продукти за еднократна употреба да покриват разходите за почистване на замърсяването с отпадъци. Освен това следва да е възможно да се покрият разходите за създаването на специална инфраструктура за събиране на отпадъците след потребление на тютюневи изделия, като например подходящи контейнери за отпадъците на обичайни места на замърсяване с отпадъци. Методологията за изчисляване на разходите за почистване на замърсяването с отпадъци следва да взема предвид съображенията, свързани с пропорционалността. За да се сведат до минимум административните разходи, държавите членки следва да могат да определят финансов принос за разходите по почистване на замърсяването с отпадъци чрез определянето на подходящи многогодишни фиксирани суми.

(23)

Високият процент в морските отпадъци на пластмасите от изхвърлени риболовни съоръжения, включително изоставени и изгубени риболовни съоръжения, показва, че съществуващите правни изисквания, определени в Регламент (ЕО) № 1224/2009, Директива 2000/59/ЕО и Директива 2008/98/ЕО, не осигуряват достатъчно стимули за връщането на такива риболовни съоръжения на брега с цел събирането и третирането им. Системата за събиране на непреки такси, създадена съгласно Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета (18) предвижда система за премахване на стимулите за корабите да обезвреждат своите отпадъци в морето и гарантира право на депониране. Тази система обаче следва да бъде подкрепена с допълнителни финансови стимули за рибарите да връщат отпадъците си от риболовни съоръжения на брега, за да избегнат евентуално увеличаване на непряката такса за отпадъци, която ще се плаща. Тъй като потенциалът за рециклиране на пластмасовите компоненти в риболовните съоръжения е висок, държавите членки следва да въведат, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, разширена отговорност на производителя за риболовни съоръжения и компоненти на риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, за да гарантират разделното събиране на отпадъците от риболовни съоръжения и да финансират доброто екологично управление на тези отпадъци, по-специално тяхното рециклиране.

(24)

В рамките на разширената отговорност на производителя за риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, държавите членки следва да наблюдават и оценяват риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, в съответствие със задълженията за докладване, определени в настоящата директива.

(25)

Макар че всички морски отпадъци, съдържащи пластмаса, представляват опасност за околната среда и здравето на човека и следва да бъдат взети мерки за справяне с тях, следва да се вземат предвид и съображенията за пропорционалност. Ето защо самите рибари и занаятчийските производители на риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, следва да не бъдат считани за производители и да не носят отговорност за изпълнението на задълженията на производителите, произтичащи от разширената отговорност на производителя.

(26)

Икономическите и други стимули, които подпомагат устойчивия избор на потребителите и насърчават тяхното отговорно поведение, могат да бъдат ефективен инструмент за постигането на целите на настоящата директива.

(27)

Бутилките за напитки, които са пластмасови продукти за еднократна употреба, са едни от най-често срещаните морски отпадъци по плажовете в Съюза. Това се дължи на неефективните системи за разделно събиране и слабото участие на потребителите в тези системи. Необходимо е да се насърчават по-ефикасни системи за разделно събиране. Поради това следва да се установи минимална целева стойност за разделно събиране на бутилките за напитки, които са пластмасови продукти за еднократна употреба. Макар че задължението за разделно събиране на отпадъците налага отпадъците да се съхраняват отделно по вид и естество, някои видове отпадъци следва да могат да се събират заедно, ако това не възпрепятства висококачественото рециклиране съгласно йерархията на отпадъците в съответствие с член 10, параграф 2 и член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2008/98/ЕО. Определянето на отделна целевата стойност за събирането следва да се основава на количеството пластмасови бутилки за еднократна употреба, пуснати на пазара в дадена държава членка или, като алтернативна възможност — на количеството отпадъци от пластмасови бутилки за еднократна употреба, образувани в дадена държава членка. Изчисляването на количеството на отпадъците, образувани в дадена държава членка, следва да отчита надлежно всички отпадъци, образувани от пластмасови бутилки за еднократна употреба, включително тези, които са се превърнали в отпадъци, вместо да бъдат обезвредени през системите за събиране на отпадъци. Държавите членки следва да могат да постигнат тази минимална целева стойност, като определят отделни целеви стойности за разделно събиране на бутилки за напитки, които са пластмасови продукти за еднократна употреба, в рамките на схемите за разширена отговорност на производителя, като създадат схеми за възстановяване на депозитите или като предприемат всяка друга мярка, която считат за подходяща. Това ще окаже пряко положително въздействие върху нивото на събираемост, качеството на събраните материали и качеството на рециклирания материал, което ще разкрие възможности за предприятията за рециклиране и пазара на рециклирани материали. Това ще подпомогне постигането на целевите стойности за рециклиране на отпадъците от опаковки, установени в Директива 94/62/ЕО.

(28)

За да се предотвратят замърсяването с отпадъци и другите неправилни начини за обезвреждане на отпадъците, водещи до образуването на морски отпадъци, съдържащи пластмаса, е необходимо потребителите на пластмасови продукти за еднократна употреба и ползвателите на риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, да бъдат надлежно информирани за наличието на алтернативи и системи за повторна употреба, за най-подходящите варианти за управление на отпадъците и/или за вариантите за обезвреждане, които трябва да се избягват, за най-добрите практики по отношение на доброто управление на отпадъци и за въздействието върху околната среда на лошите практики за обезвреждане, както и за съдържанието на пластмаса в определени пластмасови продукти за еднократна употреба и риболовни съоръжения и за въздействието от неправилното обезвреждане на отпадъците върху канализационната мрежа. Поради това държавите членки следва да бъдат задължени да предприемат мерки за повишаване на осведомеността, с които се гарантира, че такава информация се предоставя на тези потребители и ползватели. Информацията следва да не съдържа рекламно съдържание, насърчаващо употребата на пластмасови продукти за еднократна употреба. Държавите членки следва да могат да избират най-подходящите мерки въз основа на естеството на продукта или неговата употреба. Производителите на пластмасови продукти за еднократна употреба и на риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, следва да покриват разходите за мерките за повишаване на осведомеността като част от задълженията им, произтичащи от разширената отговорност на производителя.

(29)

Целта на настоящата директива е защитата на околната среда и здравето на човека. Както Съдът многократно е посочвал, изключването по принцип на възможността заинтересованите лица да се позовават на наложено от дадена директива задължение би било несъвместимо с обвързващия характер на директивите, предвиден в член 288, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това съображение се прилага по-специално по отношение на директива, която има за цел да предотврати и да намали въздействието на определени пластмасови продукти върху водната среда.

(30)

Важно е да се наблюдават нивата на морските отпадъци в Съюза, за да се направи оценка на прилагането на настоящата директива. В съответствие с Директива 2008/56/ЕО от държавите членки се изисква редовно да наблюдават характеристиките и количествата на морските отпадъци, включително морските отпадъци от пластмаса. Данните от този мониторинг следва също така да се съобщават на Комисията.

(31)

Държавите членки следва да предвидят правила относно приложимите санкции при нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и да вземат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(32)

Съгласно точка 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (19) Комисията следва да извърши оценка на настоящата директива. Тази оценка следва да се основава на натрупания опит и данните, събрани по време на прилагането на настоящата директива, както и на данните, събрани съгласно директиви 2008/56/ЕО и 2008/98/ЕО. Оценката следва да служи като база за оценка на възможните по-нататъшни мерки, включително определянето на цели за намаляване в целия Съюз до 2030 г. и след това, за оценка на това дали, предвид мониторинга на морските отпадъци в Съюза, е необходимо да се преразгледа приложението, в което са посочени пластмасовите продукти за еднократна употреба, както и за оценка на това дали приложното поле на настоящата директива може да бъде разширен, така че да включва и други продукти за еднократна употреба.

(33)

За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на методологията за изчисляване и проверка на годишното потребление на пластмасови продукти за еднократна употреба, за които са определени цели за намаляване на потреблението, правилата за изчисляване и проверка на нивото на изпълнение на целите за минимално количество рециклирани пластмасови бутилки за еднократна употреба, спецификациите за маркировката, която трябва да се нанася върху определени пластмасови продукти за еднократна употреба, методологията за изчисляване и проверка на целевите стойности за събиране на пластмасови продукти за еднократна употреба, за които са определени целеви стойности за разделно събиране, и формàта за докладване на данни и на информация във връзка с прилагането на настоящата директива. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (20).

(34)

Целесъобразно е да се допусне държавите членки да решат да прилагат определени разпоредби на настоящата директива посредством споразумения между компетентните органи и заинтересованите икономически сектори, при условие че се спазват определени изисквания.

(35)

Борбата с нерегламентираното изхвърляне на отпадъци е споделено усилие на компетентните органи, производителите и потребителите. Публичните органи, включително институциите на Съюза, следва да дават пример.

(36)

Доколкото целите на настоящата директива — а именно да се предотврати и да се намали въздействието на определени пластмасови продукти за еднократна употреба, продукти, изработени от оксо-разградима пластмаса, и риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, върху околната среда и здравето на човека, както и да се насърчи преходът към кръгова икономика, включително да се стимулират иновативните и устойчиви бизнес модели, продукти и материали, като по този начин се допринесе и за ефикасното функциониране на вътрешния пазар — не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците на действията могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

Целите на настоящата директива са да се предотврати и да се намали въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, и по-специално върху водната среда, и върху здравето на човека, и да се насърчи преходът към кръгова икономика с иновативни и устойчиви бизнес модели, продукти и материали, като по този начин се допринесе и за ефикасното функциониране на вътрешния пазар.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага за пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в приложението, за продуктите, изработени от оксо-разградима пластмаса, и за риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса.

2.   Когато настоящата директива е в противоречие с Директива 94/62/ЕО или Директива 2008/98/ЕО, превес има настоящата директива.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)

„пластмаса“ означава материал, състоящ се от полимер, както е определен в член 3, точка 5 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, към който може да са добавени адитиви или други вещества и който може да функционира като основен структурен компонент на крайни продукти, с изключение на естествените полимери, които не са били химически модифицирани;

2)

„пластмасов продукт за еднократна употреба“ означава продукт, който е направен изцяло или отчасти от пластмаса и не е замислен, проектиран или пуснат на пазара, за да направи в рамките на своя експлоатационен живот многократни цикли или обороти, като се връща на производител за повторно пълнене или повторна употреба за същата цел, за която е бил замислен;

3)

„оксо-разградима пластмаса“ означава пластмасови материали, съдържащи добавки, които при окисляване водят до разпадане на пластмасовия материал на микрофрагменти или до химично разграждане;

4)

„риболовни съоръжения“ означава всяко изделие или част от оборудване, което се използва в риболова или аквакултурата за насочване към, улавяне или развъждане на морски биологични ресурси или което плава по морската повърхност и се разполага с цел привличането и улавянето на морски биологични ресурси или с цел развъждането им;

5)

„отпадък от риболовно съоръжение“ означава всяко риболовно съоръжение, обхванато от определението за отпадък в член 3, точка 1 на Директива 2008/98/ЕО, включително всички отделни компоненти, вещества или материали, които са били част от такова риболовно съоръжение или са били прикрепени към него в момента на изхвърлянето му, включително когато то е било изоставено или изгубено;

6)

„пускане на пазара“ означава предоставянето за първи път на даден продукт на пазара на държава членка;

7)

„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на държава членка в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

8)

„хармонизиран стандарт“ означава хармонизиран стандарт, както е определен в член 2, точка 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1025/2012;

9)

„отпадък“ означава отпадък, както е определен в член 3, точка 1 от Директива 2008/98/ЕО;

10)

„схема за разширена отговорност на производителя“ означава схема за разширена отговорност на производителя, както е определена в член 3, точка 21 от Директива 2008/98/ЕО;

11)

„производител“ означава:

а)

всяко физическо или юридическо лице, установено в държава членка, което професионално произвежда, пълни, продава или внася, независимо от използваните техники за продажба, включително чрез договори от разстояние, както са определени в член 2, точка 7 на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (21), и пуска на пазара на същата държава членка пластмасови продукти за еднократна употреба, пълнени пластмасови продукти за еднократна употреба или риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, различно от лицата, осъществяващи риболовна дейност, както е определена в член 4, точка 28 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (22); или

б)

всяко физическо или юридическо лице, установено в една държава членка или в трета държава, което професионално продава в друга държава членка пряко на частни домакинства или на ползватели, различни от частни домакинства, чрез договори от разстояние, както са определени в член 2, точка 7 на Директива 2011/83/ЕС, пластмасови продукти за еднократна употреба, пълнени пластмасови продукти за еднократна употреба или риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, различно от лицата, осъществяващи риболовна дейност, както е определена в член 4, точка 28 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

12)

„събиране“ означава събиране, както е определено в член 3, точка 10 от Директива 2008/98/ЕО;

13)

„разделно събиране“ означава разделно събиране, както е определено в член 3, точка 11 от Директива 2008/98/ЕО;

14)

„третиране“ означава третиране, както е определено в член 3, точка 14 от Директива 2008/98/ЕО;

15)

„опаковка“ означава опаковка, както е определена в член 3, точка 1 от Директива 94/62/ЕО;

16)

„биоразградима пластмаса“ означава пластмаса, която може да претърпи физическо и биологично разлагане, така че в крайна сметка да се разложи до въглероден диоксид (CO2), биомаса и вода, и която, в съответствие с европейските стандарти за опаковките, подлежи на рециклиране чрез компостиране и анаеробно разграждане;

17)

„пристанищни приемни съоръжения“ означава пристанищни приемни съоръжения, както са определени в член 2, буква д) от Директива 2000/59/ЕО;

18)

„тютюневи изделия“ означава тютюневи изделия, както са определени в член 2, точка 4 от Директива 2014/40/ЕС.

Член 4

Намаляване на потреблението

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки за постигане на амбициозно и устойчиво намаляване на потреблението на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част А от приложението, в съответствие с общите цели на политиката на Съюза в областта на отпадъците, по-специално за предотвратяване на отпадъците, които да доведат до съществен обрат в тенденциите за нарастващо потребление. Чрез тези мерки до 2026 г. се постига измеримо спрямо 2022 г. количествено намаление на потреблението на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част А от приложението, на територията на държавата членка.

До 3 юли 2021 г. държавите членки изготвят описание на всички мерки, приети от тях съгласно първата алинея, уведомяват Комисията за това описание и го оповестяват публично. Държавите членки включват мерките, изложени в описанието, в плановете или програмите, посочени в член 11, при първото следващо актуализиране на тези планове или програми в съответствие с приложимите законодателни актове на Съюза, уреждащи тези планове или програми, или във всякакви други програми, изготвени специално за тази цел.

Мерките могат да включват национални цели за намаляване на потреблението, мерки, гарантиращи предоставянето на алтернативи за многократно използване на продуктите за еднократна употреба, изброени в част А от приложението, на мястото на продажба на крайния потребител, икономически инструменти, като например инструменти, гарантиращи, че на мястото на продажба на крайния потребител не се предоставят безплатно пластмасови продукти за еднократна употреба, и споразумения, както е посочено в член 17, параграф 3. Държавите членки могат да наложат ограничения за търговия чрез дерогация от член 18 от Директива 94/62/ЕО с цел предотвратяване на превръщането на тези продукти в отпадъци, така че да се гарантира, че те са заменени с алтернативни, които позволяват многократна употреба или не съдържат пластмаса. Тези мерки могат да варират в зависимост от въздействието върху околната среда на продуктите за еднократна употреба през жизнения им цикъл, включително при превръщането им в отпадъци.

Мерките, приети съгласно настоящия параграф, са пропорционални и недискриминационни. Държавите членки съобщават на Комисията тези мерки в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (23), когато това се изисква в посочената директива.

За да спази първата алинея от настоящия параграф, всяка държава членка извършва наблюдение на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част А от приложението, които се пускат на пазара, и на предприетите мерки за намаляването им и докладва за постигнатия напредък на Комисията в съответствие с параграф 2 от настоящия член и с член 13, параграф 1, с оглед на определянето на задължителни количествени цели на Съюза за намаляване на потреблението.

2.   До 3 януари 2021 г. Комисията приема акт за изпълнение, с който се определя методологията за изчисляване и проверка на амбициозното и устойчиво намаление на потреблението на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част А от приложението. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2.

Член 5

Ограничения за пускането на пазара

Държавите членки забраняват пускането на пазара на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Б от приложението, и на продуктите, изработени от оксо-разградима пластмаса.

Член 6

Изисквания по отношение на продуктите

1.   Държавите членки гарантират, че пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част В от приложението, които имат капачки и капаци, произведени от пластмаса, могат да бъдат пуснати на пазара само ако капачките и капаците остават прикрепени към съдовете по време на предвидения етап на употреба на продукта.

2.   За целите на настоящия член не се счита, че металните капачки или капаци с пластмасови уплътнения са произведени от пластмаса.

3.   До 3 октомври 2019 г. Комисията отправя искане към европейските организации за стандартизация да разработят хармонизирани стандарти, свързани с изискването, посочено в параграф 1. Тези стандарти засягат по-специално необходимостта от гарантиране на необходимата здравина, надеждност и безопасност на системите за затваряне на съдовете за напитки, включително за газирани напитки.

4.   От датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на номерата на посочените в параграф 3 хармонизирани стандарти се счита, че пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в параграф 1, които са в съответствие с тези стандарти или части от тях, съответстват на изискването, посочено в параграф 1.

5.   По отношение на бутилките за напитки, посочени в част Е от приложението, всяка държава членка гарантира, че:

а)

от 2025 г. бутилките за напитки, посочени в част Е от приложението, които са произведени от полиетилентерефталат като основен компонент („бутилки от PET“) съдържат най-малко 25 % рециклирана пластмаса, изчислени като средна стойност за всички бутилки от PET, пуснати на пазара на територията на съответната държава членка; и

б)

от 2030 г. бутилките за напитки, изброени в част Е от приложението, съдържат най-малко 30 % рециклирана пластмаса, изчислени като средна стойност за всички бутилки за напитки, пуснати на пазара на територията на съответната държава членка.

До 1 януари 2022 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които определя правилата за изчисляване и проверка на целите, посочени в първата алинея от настоящия параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2.

Член 7

Изисквания относно маркировката

1.   Държавите членки гарантират, че на всеки пуснат на пазара пластмасов продукт за еднократна употреба, посочен в част Г от приложението, е нанесена — върху неговата опаковка или върху самия продукт — видима, ясно четлива и незаличима маркировка, която информира потребителите за следните елементи:

а)

подходящите варианти за управление на отпадъците от продукта или начините за обезвреждане на отпадъците, които трябва да се избягват за този продукт, в съответствие с йерархията на отпадъците; и

б)

наличието на пластмаси в продукта и произтичащото от това отрицателно въздействие върху околната среда от замърсяване или друг неправилен начин за обезвреждане на отпадъците от продукта.

Хармонизираните спецификации относно маркировката се определят от Комисията в съответствие с параграф 2.

2.   До 3 юли 2020 г. Комисията приема акт за изпълнение, с който определя хармонизираните спецификации относно маркировката, посочени в параграф 1, с които:

а)

се предвижда, че маркировката на пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в точки 1, 2 и 3 от част Г от приложението, се поставя върху търговската и груповата опаковка на тези продукти. Когато няколко единично продавани бройки са групирани в момента на покупката, маркировка се нанася върху опаковката на всяка продавана бройка. Не се изисква маркировка за опаковки с повърхност, ненадвишаваща 10 cm2;

б)

се предвижда, че маркировката на пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в точка 4 от част Г от приложението, се поставя върху самия продукт; и

в)

се отчитат съществуващите секторни доброволни подходи и се обръща специално внимание на необходимостта да се избягва информация, подвеждаща потребителите.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2.

3.   Разпоредбите на настоящия член за тютюневите изделия са в допълнение към предвидените в Директива 2014/40/ЕС.

Член 8

Разширена отговорност на производителя

1.   Държавите членки осигуряват създаването на схеми за разширена отговорност на производителя за всички пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в част Д от приложението, които са пуснати на пазара на държавата членка, в съответствие с членове 8 и 8а от Директива 2008/98/ЕО.

2.   Държавите членки гарантират, че производителите на пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в Раздел I от част Д от приложението към настоящата директива, покриват разходите в съответствие с разпоредбите за разширена отговорност на производителя в директиви 2008/98/ЕО и 94/62/ЕО, както и следните разходи, доколкото вече не са включени:

а)

разходите по мерките за повишаване на осведомеността, посочени в член 10 от настоящата директива, във връзка с тези продукти;

б)

разходите за събиране на отпадъците от тези продукти, които са изхвърлени в обществени системи за събиране, включително за инфраструктурата и нейното функциониране, и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци; и

в)

разходите за почистване на замърсяването с отпадъци, които произтичат от тези продукти, и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци.

3.   Държавите членки гарантират, че производителите на пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в раздели II и III на част Д от приложението, покриват най-малко следните разходи:

а)

разходите за мерките за повишаване на осведомеността, посочени в член 10 от настоящата директива, във връзка с тези продукти;

б)

разходите за почистване на замърсяването с отпадъци, които произтичат от тези продукти, и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци; и

в)

разходите за събирането на данни и докладването в съответствие с член 8а, параграф 1, буква в) от Директива 2008/98/ЕО.

По отношение на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в раздел III на част Д от приложението към настоящата директива, държавите членки правят необходимото производителите да покриват и разходите за събирането на отпадъците от тези продукти, които са изхвърлени в обществени системи за събиране, включително за инфраструктурата и нейното функциониране, и за последващото транспортиране и третиране на тези отпадъци. Разходите може да включват създаването на специална инфраструктура за събирането на отпадъците от тези продукти, като например подходящи контейнери за отпадъци на обичайни места на замърсяване.

4.   Разходите, които подлежат на покриване съгласно параграфи 2 и 3, не надвишават разходите, необходими за икономически ефективното предоставяне на посочените в тези параграфи услуги, и се определят по прозрачен начин между съответните участници. Разходите за почистване на замърсяването с отпадъци се ограничават до дейности, извършвани от публични органи или от тяхно име. Методологията за изчисляване се разработва по начин, позволяващ разходите за почистването на замърсяването с отпадъци да бъдат определяни пропорционално. С цел свеждане до минимум на административните разходи държавите членки могат да определят финансов принос към разходите за почистване на замърсяването с отпадъци чрез определянето на подходящи многогодишни фиксирани суми.

След консултация с държавите членки Комисията публикува насоки за критериите относно разходите за почистване на отпадъците, посочени в параграфи 2 и 3.

5.   Държавите членки определят ясно ролите и задълженията на всички съответни участници.

По отношение на опаковките тези роли и задължения се определят в съответствие с Директива 94/62/ЕО.

6.   Всяка държава членка разрешава на производителите, установени в друга държава членка, които пускат продукти на нейния пазар, да назначават юридическо или физическо лице, установено на нейна територия, в качеството му на упълномощен представител за целите на изпълнението на задълженията на производителя, свързани със схемите на разширена отговорност на производителя на нейна територия.

7.   Всяка държава членка гарантира, че производител, установен на нейна територия, който продава пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в част Д от приложението, и риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, в друга държава членка, в която не е установен, назначава упълномощен представител в тази друга държава членка. Упълномощеният представител е лицето, което отговаря за изпълнението на задълженията на производителя съгласно настоящата директива на територията на тази друга държава членка.

8.   Държавите членки осигуряват създаването на схеми за разширена отговорност на производителя за риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, които са пуснати на пазара на държавата членка, в съответствие с членове 8 и 8а от Директива 2008/98/ЕО.

Държавите членки, които имат морски води, както e определено в член 3, точка 1 от Директива 2008/56/ЕО, определят национално минимално годишно ниво на събираемост на отпадъците от риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, с цел рециклиране.

Държавите членки извършват наблюдение на риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, които се пускат на пазара на държавата членка, както и на събраните отпадъци от риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, и докладват на Комисията в съответствие с член 13, параграф 1 от настоящата директива с оглед на определянето на задължителни количествени цели на Съюза за събиране.

9.   По отношение на схемите за разширена отговорност на производителя, създадени съгласно параграф 8 от настоящия член, държавите членки гарантират, че производителите на риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, покриват разходите за разделно събиране, последващо транспортиране и третиране на отпадъците от риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, които са предадени на подходящи пристанищни приемни съоръжения в съответствие с Директива (ЕС) 2019/883 или на други еквивалентни системи за събиране на отпадъци, които попадат извън обхвата на посочената директива. Производителите също така покриват разходите за мерките за повишаване на осведомеността, посочени в член 10, във връзка с риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса.

Изискванията, посочени в настоящия параграф, допълват изискванията, приложими за отпадъците от риболовни кораби, установени в законодателството на Съюза относно пристанищните приемни съоръжения.

Без да се засягат техническите мерки, посочени в Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета (24), Комисията изисква от европейските организации за стандартизация да разработят хармонизирани стандарти за дизайн на риболовните съоръжения, съответстващ на кръговата икономика, с цел насърчаване на подготовката за повторната им употреба и улесняване на възможността за рециклиране в края на жизнения им цикъл.

Член 9

Разделно събиране

1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят разделното събиране с цел рециклиране:

а)

до 2025 г., на количество отпадъчни пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в част Е от приложението, равняващо се на 77 тегловни процента от тези пластмасови продукти за еднократна употреба, пуснати на пазара за дадена година;

б)

до 2029 г., на количество отпадъчни пластмасови продукти за еднократна употреба, посочени в част Е от приложението, равняващо се на 90 тегловни процента от тези пластмасови продукти за еднократна употреба, пуснати на пазара за дадена година.

Пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Е от приложението, които са пуснати на пазара в дадена държава членка, може да се считат за равни по количество на образуваните от тези продукти отпадъци, включително нерегламентирано изхвърлените, през същата година в посочената държава членка.

За да постигнат тази цел, държавите членки могат, наред с другото:

а)

да създадат схеми за възстановяване на депозитите;

б)

да определят целеви стойности за разделно събиране за съответните схеми за разширена отговорност на производителя.

Първата алинея се прилага, без да се засяга член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2008/98/ЕО.

2.   Комисията улеснява обмена на информация и споделянето на най-добри практики между държавите членки относно подходящите мерки за постигането на целите, посочени в параграф 1, и наред с останалото – относно схемите за възстановяване на депозитите. Комисията предоставя публичен достъп до резултатите от този обмен на информация и споделяне на най-добри практики.

3.   До 3 юли 2020 г. Комисията приема акт за изпълнение, с който определя методологията за изчисляване и проверка на целите за разделно събиране, посочени в параграф 1 от настоящия член. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2.

Член 10

Мерки за повишаване на осведомеността

Държавите членки вземат мерки за информиране на потребителите и за насърчаване на отговорното им поведение с цел намаляване на отпадъците от продукти, попадащи в приложното поле на настоящата директива, и вземат мерки за информиране на потребителите на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Ж от приложението, и на ползвателите на риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, относно следното:

а)

наличността на алтернативи за многократно използване, системи за повторно използване и варианти за управление на отпадъците за тези пластмасови продукти за еднократна употреба и за риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, както и за най-добрите практики за добро управление на отпадъците, осъществявано в съответствие с член 13 от Директива 2008/98/ЕО;

б)

въздействието на замърсяването с отпадъци и на други неправилни начини за обезвреждане на отпадъците от такива пластмасови продукти за еднократна употреба и на риболовните съоръжения, съдържащи пластмаса, върху околната среда и по-специално върху морската среда; и

в)

въздействието на неправилните начини за обезвреждане на тези пластмасови продукти за еднократна употреба върху канализационната мрежа.

Член 11

Координиране на мерките

Без да се засяга член 4, параграф 1, първа алинея от настоящата директива, всяка държава членка гарантира, че предприетите мерки за транспониране и прилагане на настоящата директива са неразделна част от програмите от мерки, установени съгласно член 13 от Директива 2008/56/ЕО за онези държави членки, които имат морски води, програмите от мерки, установени съгласно член 11 от Директива 2000/60/ЕО, плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на отпадъци, установени съгласно членове 28 и 29 от Директива 2008/98/ЕО, и плановете за приемане и обработка на отпадъците, установени съгласно Директива (ЕС) 2019/883, и са в съответствие с тези програми и планове.

Мерките, които държавите членки предприемат, за да транспонират и прилагат членове 4—9 от настоящата директива, са съобразени с правото на Съюза в областта на храните, за да се гарантира, че хигиената на храните и безопасността на храните не се излагат на риск. Когато е възможно, държавите членки насърчават използването на устойчиви алтернативи на пластмасата за еднократна употреба за материалите, предназначени за контакт с храни.

Член 12

Спецификации и насоки относно пластмасовите продукти за еднократна употреба

За да се определи дали даден съд за храна следва да се счита за пластмасов продукт за еднократна употреба за целите на настоящата директива, в допълнение към критериите, посочени в приложението по отношение на съдовете за храна, решаваща роля играе вероятността той да се превърне в отпадък поради обема или размера си, по-специално при съдовете за единична порция.

До 3 юли 2020 г., след консултация с държавите членки, Комисията публикува насокивключително, по целесъобразност, примери за това какво следва да се счита за пластмасов продукт за еднократна употреба за целите на настоящата директива.

Член 13

Информационни системи и докладване

1.   За всяка календарна година държавите членки докладват на Комисията следното:

а)

данните за пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част А от приложението, които са пуснати на пазара на държавата членка всяка година, за да се демонстрира намаляването на потреблението в съответствие с член 4, параграф 1;

б)

информация за мерките, предприети от държавата членка за целите на член 4, параграф 1;

в)

данните за пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Е от приложението, които са събрани разделно в държавата членка всяка година, за да се демонстрира постигането на целевите стойности за разделно събиране в съответствие с член 9, параграф 1;

г)

данните за пуснатите на пазара риболовни съоръжения, съдържащи пластмаса, и за събраните отпадъци от риболовни съоръжения в държавата членка всяка година;

д)

информация за съдържанието на рециклирани пластмаси в бутилките за напитки, посочени в част Е от приложението, за да се демонстрира постигането на целевите стойности, посочени в член 6, параграф 5; и

е)

данните за отпадъците след потребление на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Д, раздел III от приложението, които са събрани в съответствие с член 8, параграф 3.

Държавите членки докладват данните и информацията по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която са били събрани данните. Данните и информацията се съобщават във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 4 от настоящия член.

Първият период на докладване е календарната 2022 година, с изключение на букви д) и е) от първата алинея, за които първият период на докладване е календарната 2023 г.

2.   Данните и информацията, докладвани от държавите членки в съответствие с настоящия член, се придружават от доклад за проверка на качеството. Данните и информацията се докладват във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 4.

3.   Комисията прави преглед на данните и информацията, докладвани в съответствие с настоящия член, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът съдържа оценка на организацията на събирането на данните и информацията, на източниците на данните и информацията и на методологията, използвана в държавите членки, както и на пълнотата, надеждността, навременността и последователността на тези данни и информация. В оценката може да се съдържат специфични препоръки с цел подобряване. Докладът се изготвя след първото докладване на данните и информацията от държавите членки, а след това на интервалите, предвидени в член 12, параграф 3в от Директива 94/62/ЕО.

4.   До 3 януари 2021 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които определя формàта за докладване на данните и информацията в съответствие с параграф 1, букви а) и б) и с параграф 2 от настоящия член.

До 3 юли 2020 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които определя формàта за докладване на данните в съответствие с параграф 1, букви в) и г) и с параграф 2 от настоящия член.

До 1 януари 2022 г. Комисията приема актове за изпълнение, с които определя формàта за докладване на данните и информацията в съответствие с параграф 1, букви д) и е) и с параграф 2 от настоящия член.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16, параграф 2. Взема се предвид форматът, разработен в съответствие с член 12 от Директива 94/62/ЕО.

Член 14

Санкции

Държавите членки установяват правила относно санкциите, приложими при нарушаване на националните разпоредби, които са приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички мерки, необходими за гарантиране на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. В срок до 3 юли 2021 г. държавите членки нотифицират Комисията за посочените правила и мерки, както и за всички последващи изменения, които ги засягат.

Член 15

Оценка и преразглеждане

1.   Комисията извършва оценка на настоящата директива до 3 юли 2027 г. Тази оценка се основава на наличната информация съгласно член 13. Държавите членки предоставят на Комисията всяка допълнителна информация, необходима за целите на оценката и изготвянето на доклада, посочен в параграф 2 от настоящия член.

2.   Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад с основните констатации от оценката, извършена в съответствие с параграф 1. Ако е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение. Ако е целесъобразно, в това предложение се определят задължителни количествени цели за намаляване на потреблението и задължителни нива на събираемост на отпадъците от риболовни съоръжения.

3.   Докладът включва:

а)

оценка на необходимостта от преразглеждане на приложението, в което са посочени пластмасовите продукти за еднократна употреба, включително по отношение на произведените от пластмаса капачки и капаци, които се използват за стъклени и метални съдове за напитки;

б)

проучване дали е практически осъществимо да се определят задължителни нива на събираемост на отпадъците от риболовни съоръжения и задължителни количествени целеви стойности на Съюза за намаляване на потреблението по-специално на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част А от приложението, като се имат предвид равнищата на потребление и вече постигнатите намаления в държавите членки;

в)

оценка на промяната на материалите, използвани в пластмасовите продукти за еднократна употреба в приложното поле на настоящата директива, както и на нови модели на потребление и бизнес модели, основани на алтернативи за многократно използване; това включва, когато е възможно, цялостен анализ на жизнения цикъл с цел оценка на въздействието на тези продукти и техните алтернативи върху околната среда; и

г)

оценка на научния и техническия прогрес във връзка с критерии или стандарт за биоразградимост в морската среда, приложими за пластмасовите продукти за еднократна употреба в приложното поле на настоящата директива, и техните заместители за еднократна употреба, които гарантират пълно разграждане на въглероден диоксид (CO2), биомаса и вода в рамките на достатъчно кратък срок, за да не настъпи вредно въздействие на пластмасите върху морските организми и натрупване на пластмаси в околната среда.

4.   Като част от оценката, извършена съгласно параграф 1, Комисията прави преглед на мерките, предприети съгласно настоящата директива относно пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Д, раздел III от приложението, и представя основните констатации в доклад. В доклада се разглеждат и вариантите за задължителни мерки за намаляване на отпадъците след потребление на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Д, раздел III от приложението, включително възможността за определяне на задължителни нива на събираемост за тези отпадъци след потребление. Ако е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение.

Член 16

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 39 от Директива 2008/98/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 17

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 3 юли 2021 г. Те незабавно информират Комисията за тях.

Държавите членки обаче прилагат мерките, необходими за постигане на съответствие със:

член 5, считано от 3 юли 2021 г.,

член 6, параграф 1, считано от 3 юли 2024 г.,

член 7, параграф 1, считано от 3 юли 2021 г.,

член 8 до 31 декември 2024 г., но във връзка със схемите за разширена отговорност на производителя, създадени преди 4 юли 2018 г.,и във връзка с пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Д, раздел III от приложението — до 5 януари 2023 г.

Когато държавите членки приемат мерките, посочени в настоящия параграф, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните мерки от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.   При условие че са постигнати целевите стойности и целите за управление на отпадъците, определени в членове 4 и 8, държавите членки могат да транспонират разпоредбите на член 4, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 8, с изключение по отношение на пластмасовите продукти за еднократна употреба, посочени в част Д, раздел III от приложението, посредством споразумения между компетентните органи и заинтересованите икономически сектори.

Тези споразумения отговарят на следните изисквания:

а)

споразуменията имат изпълнителна сила;

б)

споразуменията трябва да уточняват целите със съответните крайни срокове;

в)

споразуменията се публикуват в националния официален вестник или в официален документ, който е еднакво достъпен за обществеността, и се изпращат на Комисията;

г)

постигнатите резултати в рамките на споразумението се наблюдават редовно, докладват се на компетентните органи и на Комисията и са достъпни за обществеността при условията, посочени в споразуменията;

д)

компетентните органи предвиждат разглеждането на напредъка, постигнат по споразумението; и

е)

в случай на неспазване на споразумението държавите членки изпълняват съответните разпоредби на настоящата директива посредством законови, подзаконови или административни мерки.

Член 18

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 5 юни 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

G. CIAMBA


(1)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 207.

(2)  ОВ C 461, 21.12.2018 г., стр. 210.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 27 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 21 май 2019 г.

(4)  Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3).

(5)  ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 3.

(6)  ОВ L 39, 16.2.1993 г., стр. 3.

(7)  Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81).

(8)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(9)  Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(10)  Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(11)  Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 10).

(12)  Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 1).

(13)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).

(15)  Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(16)  Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО (ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4).

(17)  Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 12).

(18)  Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 116).

(19)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(20)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(21)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(22)  Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(23)  Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(24)  Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (ОВ L 125, 27.4.1998 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

ЧАСТ А

Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 4 относно намаляване на потреблението

1)

Чаши за напитки и техните капаци и капачки;

2)

Съдове за храна, т.е. съдове като кутии, със или без капак, използвани за съхранение на храна, която:

а)

e предназначена за незабавна консумация, както на място, така и за изнасяне от обекта;

б)

по принцип се консумира от съда; и

в)

е готова за консумация без по-нататъшна подготовка, като например готвене, варене или загряване,

включително съдове, използвани за „бързи храни“ или други ястия, готови за незабавна консумация, с изключение на съдове за напитки, чинии, пликове и обвивки, съдържащи храни.

ЧАСТ Б

Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 5 относно ограничения за пускането на пазара

1)

Клечки за уши, освен ако не попадат в приложното поле на Директива 90/385/ЕИО на Съвета (1) или Директива 93/42/ЕИО на Съвета (2);

2)

Прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене);

3)

Чинии;

4)

Сламки, освен ако не попадат в приложното поле на Директива 90/385/ЕИО или Директива 93/42/ЕИО;

5)

Бъркалки за напитки;

6)

Пръчици, които следва да бъдат прикрепени и да поддържат балони, с изключение на балони за промишлена или друга професионална употреба и приложения, които не се разпространяват между потребителите, включително механизмите за такива пръчици;

7)

Съдове за храна, изработени от експандиран полистирен, т.е. съдове като кутии, със или без капак, използвани за съхранение на храна, която:

а)

e предназначена за незабавна консумация, както на място, така и за изнасяне от обекта;

б)

по принцип се консумира от съда; и

в)

е готова за консумация без по-нататъшна подготовка, като например готвене, варене или претопляне,

включително съдове, използвани за „бързи храни“ или други ястия, готови за незабавна консумация, с изключение на съдове за напитки, чинии, пликове и обвивки, съдържащи храни;

8)

Съдове за напитки, изработени от експандиран полистирен, включително капачки и капаци за тях;

9)

Чаши за напитки, изработени от експандиран полистирен, включително капаци и капачки за тях.

ЧАСТ В

Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 6, параграфи 1 — 4 относно изисквания по отношение на продуктите

Съдове за напитки с вместимост до три литра, т.е. съдове, които се използват за съхранение на течност, като например бутилки за напитки, включително техните капачки и капаци, и композитни опаковки за напитки и техните капачки и капаци, но не:

а)

стъклени или метални съдове за напитки, които имат капачки и капаци, изработени от пластмаса;

б)

съдове за напитки, предназначени и използвани за храни за специални медицински цели, които са в течно състояние, съгласно определението в член 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3).

ЧАСТ Г

Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 7 относно изисквания към маркировката

1)

Дамски превръзки, хигиенни тампони и апликатори за тампони;

2)

Мокри кърпички, т.е. предварително навлажнени кърпички за лична хигиена и битова употреба;

3)

Тютюневи изделия с филтри и филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия;

4)

Чаши за напитки.

ЧАСТ Д

I.   Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 8, параграф 2 относно разширената отговорност на производителя

1)

Съдове за храна, т.е. съдове като кутии, със или без капак, използвани за съхранение на храна, която:

а)

e предназначена за незабавна консумация, както на място, така и за изнасяне от обекта;

б)

по принцип се консумира от съда; и

в)

е готова за консумация без по-нататъшна подготовка, като например готвене, варене или претопляне,

включително съдове, използвани за „бързи храни“ или други ястия, готови за незабавна консумация, с изключение на съдове за напитки, чинии, пликове и обвивки, съдържащи храни;

2)

Пликове и обвивки, направени от гъвкав материал, съдържащи храни, предназначени за незабавна консумация от плика или обвивката, без по-нататъшна подготовка;

3)

Съдове за напитки с вместимост до три литра, т.е. съдове, които се използват за съхранение на течност, като например бутилки за напитки, включително техните капачки и капаци, и смесените опаковки за напитки и техните капачки и капаци, но не стъклени или метални съдове за напитки, които имат капачки и капаци, изработени от пластмаса;

4)

Чаши за напитки, включително техните капаци и капачки;

5)

Тънки пластмасови торбички за пазаруване съгласно определението в член 3, точка 1в от Директива 94/62/ЕО.

II.   Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 8, параграф 3 относно разширената отговорност на производителя

1)

Мокри кърпички, т.е. предварително навлажнени кърпички за лична хигиена и битова употреба;

2)

Балони, с изключение на балони за промишлена или друга професионална употреба и приложения, които не се разпространяват между потребителите.

III.   Други пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 8, параграф 3 относно разширената отговорност на производителя

Тютюневи изделия с филтри и филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия.

ЧАСТ Е

Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 9 относно разделното събиране и на член 6, параграф 5 относно изискванията за продукти

Бутилки за напитки с вместимост до три литра, включително техните капачки и капаци, но не:

а)

стъклени или метални бутилки за напитки, които имат капачки и капаци, изработени от пластмаса,

б)

бутилки за напитки, предназначени и използвани за храни за специални медицински цели, които са в течно състояние, съгласно определението в член 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 609/2013.

ЧАСТ Ж

Пластмасови продукти за еднократна употреба в обхвата на член 10 относно повишаването на осведомеността

1)

Съдове за храна, т.е. съдове като кутии, със или без капак, използвани за съхранение на храна, която:

а)

e предназначена за незабавна консумация, както на място, така и за изнасяне от обекта,

б)

по принцип се консумира от съда, и

в)

е готова за консумация без по-нататъшна подготовка, като например готвене, варене или претопляне,

включително съдове, използвани за „бързи храни“ или други ястия, готови за незабавна консумация, с изключение на съдове за напитки, чинии, пликове и обвивки, съдържащи храни;

2)

Пликове и обвивки, направени от гъвкав материал, съдържащи храни, предназначени за незабавна консумация от плика или обвивката, без по-нататъшна подготовка;

3)

Съдове за напитки с вместимост до три литра, т.е. съдове, които се използват за съхранение на течност, като например бутилки за напитки, включително техните капачки и капаци, и смесените опаковки за напитки и техните капачки и капаци, но не стъклени или метални съдове за напитки, които имат капачки и капаци, изработени от пластмаса;

4)

Чаши за напитки, включително капаци и капачки за тях;

5)

Тютюневи изделия с филтри и филтри, продавани за употреба в комбинация с тютюневи изделия;

6)

Мокри кърпички, т.е. предварително навлажнени кърпички за лична хигиена и битова употреба;

7)

Балони, с изключение на балони за промишлена или друга професионална употреба и приложения, които не се разпространяват между потребителите;

8)

Тънки пластмасови торбички за пазаруване съгласно определението в член 3, точка 1в от Директива 94/62/ЕО;

9)

Дамски превръзки, хигиенни тампони и апликатори за тампони.

(1)  Директива 90/385/ЕИО на Съвета от 20 юни 1990 г. относно сближаване на законодателството на държавите членки, свързано с активните имплантируеми медицински изделия (ОВ L 189, 20.7.1990 г., стр. 17).

(2)  Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно медицинските изделия (ОВ L 169, 12.7.1993 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 35).


Top