EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32018R0762

Делегиран регламент (ЕС) 2018/762 на Комисията от 8 март 2018 година за установяване на общи методи за безопасност във връзка с изискванията към системата за управление на безопасността съгласно Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1158/2010 и (ЕС) № 1169/2010 на Комисията (Текст от значение за ЕИП. )

C/2018/1392

OJ L 129, 25.5.2018, p. 26–48 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 16/06/2020

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2018/762/oj

25.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 129/26


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/762 НА КОМИСИЯТА

от 8 март 2018 година

за установяване на общи методи за безопасност във връзка с изискванията към системата за управление на безопасността съгласно Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1158/2010 и (ЕС) № 1169/2010 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/798 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно безопасността на железопътния транспорт (1), и по-специално член 6, параграф 6 от нея,

като взе предвид Препоръка ERA-REC-115-REC на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз, предоставена на Комисията на 9 март 2017 г., относно преразглеждането на общите методи за безопасност за оценка на съответствието и на общите методи за безопасност за надзор,

като има предвид, че:

(1)

Общите методи за безопасност (ОМБ) описват как се оценяват нивото на безопасност, постигането на общите критерии за безопасност и съответствието им с други изисквания за безопасност.

(2)

В съответствие с член 6, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/798, ОМБ следва да се преразглеждат редовно, като се вземат предвид придобитият при прилагането им опит и цялостното развитие на безопасността на железопътния транспорт, и като се цели да се поддържа и, когато това е разумно осъществимо, непрекъснато да се подобрява безопасността.

(3)

Със своето Решение за изпълнение от 1 септември 2016 г. (2) Комисията, в съответствие с член 6, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798, предостави на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз („Агенцията“) мандат да преразгледа регламенти на Комисията (ЕС) № 1158/2010 (3), (ЕС) № 1169/2010 (4) и (ЕС) № 1077/2012 (5). Във връзка с мандата, предоставен от Комисията, на 9 март 2017 г., Агенцията представи своята препоръка, в която беше включен и доклад за резултатите от консултацията с националните органи по безопасността, социалните партньори и потребителите, както и доклад за оценка на въздействието на предложените за приемане изменени ОМБ. Комисията разгледа препоръката, предоставена от Агенцията с цел да се увери, че мандатът е бил изпълнен, както е посочено в член 6, параграф 4 от Директива (ЕС) 2016/798.

(4)

Целта на системата за управление на безопасността е да се гарантира, че железопътните предприятия и управителите на инфраструктура постигат своите стопански цели по безопасен начин. Системата за управление на безопасността често се интегрира с други системи за управление с оглед на повишаване на общата ефективност на организацията и намаляване на разходите, като същевременно се споделят усилията на всички нива на организацията. За целта общата рамка на структурата на високо равнище по ISO (6) се използва за функционално групиране на изискванията на системата за управление на безопасността, както е посочено в член 9 от Директива (ЕС) 2016/798. Тази рамка също така улеснява разбирането и прилагането на подход, основан на процесите, от страна на железопътните предприятия и управителите на инфраструктура, когато те разработват, прилагат, поддържат и непрекъснато подобряват своите системи за управление на безопасността.

(5)

След като на даден заявител веднъж е бил издаден сертификат за безопасност или разрешение за безопасност, той следва да продължи да използва своята система за управление на безопасността, както е посочено в член 9 от Директива (ЕС) 2016/798.

(6)

Централна роля за безопасната и ефективна експлоатация на железопътния транспорт има човешкото поведение. Когато се смята, че то е допринесло за възникване на произшествие или инцидент, възможно е организационни фактори, например работното натоварване или характеристиките на работата, да са оказали влияние върху поведението, като така са довели до по-лошо изпълнение на функционалните задължения и до по-тежки последствия от произшествието или инцидента. Поради това, от основно значение е железопътните предприятия и управителите на инфраструктура да прилагат системен подход за подпомагане на човешките действия и да управляват човешките и организационните фактори в рамките на системата за управление на безопасността.

(7)

Начинът, по който безопасността се възприема, оценява и подрежда в йерархията на приоритетите, отразява истинската ангажираност с безопасността на всички равнища в дадена организация. Поради това, за железопътните предприятия и управителите на инфраструктура е важно също така да определят действията и поведението, които могат да доведат до формиране на позитивна култура на безопасността и да насърчат с помощта на системата за управление на безопасността културата на взаимно доверие и учене, при която членовете на персонала се окуражават да дават своя принос за безопасността като докладват за опасни събития и разпространяват информация във връзка с безопасността.

(8)

В системата за управление на безопасността следва да се вземе предвид и фактът, че Директива 89/391/ЕИО на Съвета (7) и свързаните с нея отделни директиви са напълно приложими по отношение на защита на здравето и безопасността на работещите в железопътното строителство, експлоатацията и поддръжката на железопътния транспорт. С нея не се създават никакви нови отговорности или задачи на издаващия орган, освен да проверява дали рисковете за здравето и безопасността са взети предвид от заявителя, подал искане за единен сертификат за безопасност или разрешение за безопасност. Отговорността за проверката на съответствието с Директива 89/391/ЕИО също може да бъде възложена на други компетентни органи, определени от държавите членки.

(9)

Когато е подходящо, системата за управление на безопасността трябва да взема предвид потенциалните допълнителни рискове, породени от превоза на опасни товари с железопътен транспорт, и с оглед на тях, да е съобразена и с Директива 2008/68/ЕО (8).

(10)

Регламенти (ЕС) № 1158/2010 и (ЕС) № 1169/2010 ще се окажат остарели и поради това ще бъдат заменени с настоящия регламент.

(11)

По отношение на сертификатите за безопасност, от член 10, параграф 15 от Директива (ЕС) 2016/798 следва, че националният орган по безопасността може да поиска сертификатите за безопасност да бъдат преразгледани, когато са налице значителни изменения в регулаторната рамка за безопасност. Измененията, предизвикани по силата на член 9 от Директива (ЕС) 2016/798 и настоящия регламент, независимо че са навременни и важни, не са съществени. Поради това Регламент (ЕС) № 1158/2010 следва да се прилага за сертификатите за безопасност, издадени в съответствие с Директива № 2004/49/ЕО на Европейски парламент и на Съвета (9), до изтичането на срока им. Поради същата причина е необходимо също така да се отложи отмяната на Регламент (ЕС) № 1158/2010 до края на последния ден от периода, в който той все още може да се прилага от националните органи по безопасност за целите на надзора. Освен това, в съответствие с Директива (ЕС) 2016/798 съществуващите сертификати за безопасност продължават да са предмет на разпоредбите на Директива 2004/49/ЕО, която е правното основание на Регламент (ЕС) № 1158/2010.

(12)

По отношение на разрешенията за безопасност, от член 12, параграф 2, алинея втора от Директива (ЕС) 2016/798 следва, че националният орган по безопасността може да поиска разрешенията за безопасност да бъдат преразгледани, когато са налице значителни изменения в регулаторната рамка за безопасност. Измененията, предизвикани по силата на член 9 от Директива (ЕС) 2016/798 и настоящия регламент, независимо че са навременни и важни, не са съществени. Поради това Регламент (ЕС) № 1169/2010 следва да се прилага за разрешенията за безопасност, издадени в съответствие с Директива № 2004/49/ЕО, до изтичането на срока им. Поради същата причина е необходимо също така да се отложи отмяната на Регламент (ЕС) № 1169/2010 до края на последния ден от периода, в който той все още може да се прилага от националните органи по безопасност за целите на надзора,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се установяват общи методи за безопасност („ОМБ“) във връзка с изискванията към системата за управление на безопасността, отнасящи се за железопътните предприятия и управителите на инфраструктура, както е посочено в член 6, параграф 1, буква е) от Директива (ЕС) 2016/798.

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на единните сертификати за безопасност и на разрешенията, издадени по силата на Директива (ЕС) 2016/798.

Член 2

Определение

За целите на настоящия регламент „сертифициращ орган по безопасността“ е органът, отговорен за издаването на единния сертификат за безопасност, независимо дали се касае за Агенцията, или за национален орган по безопасността.

Член 3

Изисквания към системата за управление на безопасността, отнасящи се за железопътните предприятия

Железопътните предприятия установяват своята система за управление на безопасността в съответствие с изискванията, посочени в приложение I.

Изискванията към системата за управление на безопасността се прилагат по отношение на единните сертификати за безопасност, посочени в член 10 от Директива (ЕС) 2016/798, за целите на оценката на заявленията и надзора.

Член 4

Изисквания към системата за управление на безопасността, отнасящи се за управителите на инфраструктура

Управителите на инфраструктура установяват своята система за управление на безопасността в съответствие с изискванията, посочени в приложение II.

Изискванията към системите за управление на безопасността се прилагат по отношение на разрешенията за безопасност, посочени в член 12 на Директива (ЕС) 2016/798, за целите на оценката на заявленията и надзора.

Член 5

Отмяна

Регламенти (ЕС) № 1158/2010 и (ЕС) № 1169/2010 се отменят, считано от 16 юни 2025 г.

Член 6

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 16 юни 2019 г. в държавите членки, които не са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798. От 16 юни 2020 г. той се прилага във всички държави членки.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 8 март 2018 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 138, 26.5.2016 г., p. 102.

(2)  Решение за изпълнение на Комисията от 1 септември 2016 г. относно мандат на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз за преразглеждане на общите методи за безопасност за оценка на съответствието и на общия метод за безопасност за надзор и за отмяна на Решение за изпълнение C(2014) 1649 final (C(2016) 5504 final).

(3)  Регламент (ЕС) № 1158/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на сертификат за безопасност на железопътния транспорт (ОВ L 326, 10.12.2010 г., стр. 11).

(4)  Регламент (ЕС) № 1169/2010 на Комисията от 10 декември 2010 г. относно общ метод за безопасност за оценка на съответствието с изискванията за получаване на разрешително за железопътна безопасност (ОВ L 327, 11.12.2010 г., стр. 13).

(5)  Регламент (ЕС) № 1077/2012 на Комисията от 16 ноември 2012 г. относно общ метод за безопасност за осъществяване на надзор от националните органи по безопасност след издаването на сертификат за безопасност или разрешително за безопасност (ОВ L 320, 17.11.2012 г., стр. 3).

(6)  Указания на ISO/IEC, част 1, консолидирана притурка от 2016 г., Приложение SL, Допълнение 2.

(7)  Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1).

(8)  Директива 2008/68/ЕО на Съвета и Европейския парламент от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).

(9)  Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива относно безопасността на железопътния транспорт) (ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Изисквания към системата за управление на безопасността, отнасящи се за железопътните предприятия

1.   ОПИСАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

1.1.   Организацията трябва да:

а)

опише типа, обхвата и областта на дейността си;

б)

определи сериозните рискове за безопасността, породени от железопътните операции, независимо дали те се извършват от самата организация или от външни изпълнители, партньори или доставчици под неин контрол;

в)

определи заинтересованите страни (например регулаторни и други органи, управители на инфраструктура, доставчици, снабдители, партньори) включително външни по отношение на железопътната система страни, които са от значение за системата за управление на безопасността;

г)

определи и поддържа законови и други изисквания във връзка с безопасността към заинтересованите страни, посочени в буква в);

д)

гарантира, че посочените в буква г) изисквания се вземат предвид при разработването, прилагането и поддръжката на системата за управление на безопасността;

е)

опише обхвата на системата за управление на безопасността, като посочва коя част от дейността е включена или невключена в посочения обхват и като взема предвид изискванията, посочени в буква г).

2.   РЪКОВОДСТВО

2.1.   Лидерство и ангажираност

2.1.1.   Висшето ръководство трябва да демонстрира лидерство и ангажираност за разработването, прилагането, поддръжката и непрекъснатото подобряване на системата за управление на безопасността като:

а)

осигурява цялостна отчетност и поемане на управленска отговорност за безопасността;

б)

гарантира ангажираност с безопасността чрез управление на различни равнища в рамките на организацията посредством действията и отношенията с персонала и външните изпълнители;

в)

гарантира, че политиката по отношение на безопасността и целите в областта на безопасността са определени, разбрани и че те са съвместими със стратегическата насоченост на организацията;

г)

осигурява интегрирането на изискванията на системата за управление на безопасността в стопанските процеси на организацията;

д)

осигурява наличност на ресурсите, необходими за системата за управление на безопасността;

е)

гарантира, че система за управление на безопасността е ефективна в контрола на рисковете за безопасността, породени от организацията.

ж)

окуражава персонала да подкрепя съобразяването с изискванията на системата за управление на безопасността;

з)

насърчава непрекъснатото подобряване на системата за управление на безопасността;

и)

гарантира, че безопасността се взема предвид, когато се определят и управляват стопанските рискове на организацията и се обяснява как се разпознава и разрешава конфликтът между безопасността и други стопански цели на организацията;

й)

насърчава позитивна култура на безопасността.

2.2.   Политика по отношение на безопасността

2.2.1.   Висшето ръководство съставя документ, в който се описва политиката по отношение на безопасността, който:

а)

е подходящ за типа и обхвата на железопътните операции на организацията;

б)

се одобрява от изпълнителния директор на организацията (или от представител/и на висшето ръководство);

в)

активно се изпълнява, съобщава и предоставя на целия персонал.

2.2.2.   Политиката по отношение на безопасността:

а)

включва ангажимент за спазване на всички законови и други изисквания, имащи отношение към безопасността;

б)

осигурява рамка за определяне на цели по отношение на безопасността и за оценяване на степента на постигане на тези цели от организацията по отношение на безопасността функциониране;

в)

включва ангажимент да контролира рисковете за безопасността, които възникват вследствие на дейностите на самата организация, и онези, които имат външна причина;

г)

включва ангажимент за непрекъснато подобряване на системата за управление на безопасността;

д)

управлява се в съответствие със стопанската стратегия и оценката на показателите по отношение на безопасността при функциониране на организацията.

2.3.   Роли, отговорности, управленска отговорност и органи на организацията

2.3.1.   Отговорностите, управленската отговорност и правомощията на персонала, чиито задължения се отразяват върху безопасността (вкл. управленски и друг персонал, зает със задачи, имащи отношение към безопасността) се определят на всички равнища в рамките на организацията, документират се, определят се отговорни за изпълнението им лица и се довеждат до знанието на тези лица.

2.3.2.   Организацията гарантира, че персоналът, който има делегирани отговорности по задачи, свързани с безопасността, има правомощията, компетентността и подходящите ресурси да изпълнява задълженията си, без да бъде отрицателно повлиян от дейности във връзка с други стопански функции.

2.3.3.   Делегирането на отговорност по отношение на задачи във връзка с безопасността се документира и съобщава на съответния персонал, като това трябва да бъде прието и разбрано.

2.3.4.   Организацията следва да опише разпределението на ролите, посочени в точка 2.3.1 по стопански функции в рамките на организацията и, когато е подходящо, и извън нея (вж. 5.3. Външни изпълнители, партньори и доставчици).

2.4.   Консултации с персонала и с други страни

2.4.1.   С персонала, неговите представители и външните заинтересовани страни, когато е подходящо и приложимо, се провеждат консултации за разработването, поддръжката и подобряването на системата за управление на безопасността по отношение на съответните ѝ части, за които те отговарят, включително и за аспектите във връзка с безопасността на експлоатационните процедури.

2.4.2.   Организацията улеснява консултациите с персонала, като осигурява методите и средствата за включване на персонала, записва становищата на персонала и осигурява използването на изразените от персонала становища.

3.   ПЛАНИРАНЕ

3.1.   Действия за справяне с рисковете

3.1.1.   Оценка на риска

3.1.1.1.   Организацията трябва да:

а)

определя и анализира всички експлоатационни, организационни и технически рискове, относими към типа, обхвата и областта на дейности, извършвани от организацията. Подобни рискове следва да включват онези, които се пораждат от човешки и от организационни фактори, напр. работно натоварване, схема на заетостта, умора, пригодност на процедурите или дейности на други заинтересовани страни (вж. 1. Описание на организацията);

б)

оценява рисковете, посочени в буква а), като прилага методи за оценка на риска;

в)

разработва и въвежда мерки за безопасност, като определя свързаните отговорности (вж. 2.3 Роли, отговорности, управленска отговорност и органи на организацията);

г)

разработва система за надзор на ефективността на мерките за безопасност (вж. 6.1 Наблюдение);

д)

признава необходимостта да си сътрудничи с други заинтересовани страни (например железопътни предприятия, управители на инфраструктура, производители, структури, отговорни за поддръжката, собственици, ползватели на железопътни возила, доставчици на услуги и снабдители), когато е подходящо, по споделените рискове и за въвеждане на подходящи мерки за безопасност;

е)

съобщава за рисковете на персонала и засегнатите външни страни (вж. 4.4 Информация и комуникация).

3.1.1.2.   Когато дадена организация извършва оценка на риска, тя взема предвид необходимостта от определяне, установяване и запазване на безопасна работна среда в съответствие с приложимото законодателство, по-специално Директива 89/391/ЕИО.

3.1.2.   Планиране на изменения

3.1.2.1.   Организацията определя потенциалните рискове за безопасността и подходящите мерки за безопасност (вж. 3.1.1 Оценка на риска) преди прилагането на изменение (вж. 5.4 Управление на измененията) в съответствие с процеса на оценка на риска, установен в Регламент (ЕС) № 402/2013 (1), като се вземат предвид и рисковете за безопасността, породени от самия процес на изменение.

3.2.   Цели по отношение на безопасността и планиране на тези цели

3.2.1.   Организацията трябва да установи цели по отношение на безопасността за съответните функции на съответните равнища с цел да запазва, и където е разумно осъществимо, да подобрява характеристиките по отношение на безопасността.

3.2.2.   Целите по отношение на безопасността трябва:

а)

да съответстват на политиката по отношение на безопасността и на стратегическите цели на организацията (където е приложимо);

б)

да са свързани с приоритетните рискове, които оказват влияние на безопасността при функциониране на организацията;

в)

да са измерими;

г)

да вземат предвид приложимите законови и други изисквания;

д)

да се преразглеждат по отношение на техните постижения и да бъдат подлагани на ревизия, когато е подходящо;

е)

да бъдат съобщавани.

3.2.3.   Организацията трябва да има план или планове, които да описват как ще постигне целите си по отношение на безопасността.

3.2.4.   Организацията трябва да опише стратегията и плановете си, които използва за надзор по отношение на постигането на целите в областта на безопасността (вж. 6.1. Наблюдение):

4.   ПОДКРЕПА

4.1.   Ресурси

4.1.1.   Организацията трябва да осигурява ресурсите, в това число компетентния персонал и ефективното и използваемо оборудване, необходими за създаването, изпълнението, поддръжката и непрекъснатото подобряване на системата за управление на безопасността.

4.2.   Компетентност

4.2.1.   Системата за управление на компетентност в организацията трябва да гарантира, че персоналът, който има роля, която засяга безопасността, е компетентен по отношение на задачите по отношение на безопасността, за които отговаря (вж. 2.3. Роли, отговорности, управленска отговорност и органи на организацията), включително поне:

а)

определяне на компетентността (включително знания, умения, поведение и нагласи извън техническата област), изисквана за задачи по отношение на безопасността;

б)

принципи за подбор (изисквани минимално образователно равнище, психологическа и физическа годност);

в)

първоначално професионално обучение, опит и квалификация;

г)

продължаващо професионално обучение и периодично актуализиране на съществуващата компетентност;

д)

периодично оценяване на компетентността и проверки на психологическата и физическата годност с цел да се гарантира, че квалификацията и уменията се поддържат с времето;

е)

специфично професионално обучение по съответните части от системата за управление на безопасността с цел изпълняване на задачи във връзка с безопасността.

4.2.2.   Организацията трябва да осигурява програма за професионално обучение, както е посочено в буква в), г) и е) от точка 4.2.1. за персонала, който изпълнява задачи във връзка с безопасността, която да гарантира, че:

а)

програмата за професионално обучение се предоставя съгласно определените изисквания по отношение на компетентността и индивидуалните нужди на персонала;

б)

където е приложимо, професионалното обучение гарантира, че персоналът може да изпълнява задълженията си при всякакви работни условия (нормални, влошени или аварийни)

в)

продължителността на професионалното обучение и честотата на опреснителните курсове са подходящи с оглед на целите на подготовката;

г)

за всички членове на персонала се водят записи (вж. 4.5.3. Контрол на документираната информация);

д)

програмата за професионално обучение редовно се преразглежда и одитира (вж. 6.2 Вътрешен одит) и се променя, когато е необходимо (вж. 5.4. Управление на измененията).

4.2.3.   Трябва да бъдат въведени мерки при връщане на работа на членове на персонала след произшествия/инциденти или след дълго отсъствие от работа, като това включва и допълнително обучение в случаите, когато е налице нужда от такова.

4.3.   Информираност

4.3.1.   Висшето ръководство следва да гарантира, че то и персоналът, който има задължения, свързани с безопасността, са информирани за значението, важността и последиците от техните действия и за приноса им за правилното прилагане и ефективността на системата за управление на безопасността, включително за постигането на целите по отношение на безопасността (вж. 3.2. Цели по отношение на безопасността и планиране на тези цели).

4.4.   Информация и комуникация

4.4.1.   Организацията трябва да определи подходящи канали за комуникация, за да се гарантира, че информацията, свързана с безопасността, се обменя между различните равнища на организацията, а също и с външни заинтересовани страни, включително външни изпълнители, партньори и доставчици.

4.4.2.   За да се гарантира, че информацията във връзка с безопасността достига до лицата, които изготвят оценки и взимат решения, организацията трябва да управлява определянето, получаването, обработката, генерирането и разпространението на информация, която има отношение към безопасността.

4.4.3.   Организации трябва да гарантира, че информацията във връзка с безопасността е:

а)

значима, пълна и разбираема за ползвателите, за които е предназначена.

б)

валидна;

в)

вярна;

г)

съвместима;

д)

контролирана (вж. 4.5.3. Контрол на документираната информация);

е)

съобщена преди да влезе в сила;

ж)

получена и разбрана.

4.5.   Документирана информация

4.5.1.   Документация за система за управление на безопасността

4.5.1.1.   Следва да е налице описание на системата за управление на безопасността, което включва:

а)

определяне и описание на процесите и дейностите, свързани с безопасността на железопътните операции, включително задачи по отношение на безопасността и свързаните с тях отговорности (вж. 2.3. Роли, отговорности, управленска отговорност и органи на организацията);

б)

взаимодействието на тези процеси

в)

процедури или други документи, описващи как се изпълняват процесите;

г)

определяне на външните изпълнители, партньорите и доставчиците, придружено от описание на типа и обхвата на предоставените услуги;

д)

определяне на договорни споразумения и други търговски споразумения, сключени между организацията и други страни, определени в буква г), необходими за контрол на рисковете за безопасността на организацията и на рисковете, свързани с използването на външни изпълнители;

е)

позоваване на документираната информация, изисквано от настоящия регламент.

4.5.1.2.   Организацията трябва да гарантира, че на съответния национален орган по безопасността се предоставя годишен доклад за безопасност в съответствие с член 9, параграф 6 от Директива (ЕС) 2016/798, в който са включени:

а)

резюме на решенията според значимостта на измененията, свързани с безопасността, в това число преглед на значимите изменения в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 402/2013;

б)

целите на организацията по отношение на безопасността за следващата година (години) и как сериозните рискове за безопасността влияят върху определянето на тези цели;

в)

резултатите от вътрешните разследвания на произшествия/инциденти (вж. 7.1. Поуки от произшествия и злополуки) и други действия за мониторинг (вж. 6.1. Наблюдение, 6.2. Вътрешен одит и 6.3. Преглед от страна на ръководството) в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1078/2012 (2);

г)

подробни данни за напредъка в работата по неизпълнени препоръки от националните разследващи органи (вж. 7.1. Поуки от произшествия и инциденти);

д)

показатели за безопасност на организацията, създадени с цел да се оценят характеристиките по отношение на безопасността при функциониране на организацията (вж. 6.1. Наблюдение);

е)

когато е приложимо, заключенията от годишния доклад на съветника по безопасността, посочен в RID (3), относно дейностите на организацията във връзка с превоза на опасни товари (4).

4.5.2.   Създаване и осъвременяване

4.5.2.1.   Организацията гарантира, че при създаването и осъвременяването на документираната информация, свързана със системата за управление на безопасността, се използват адекватни формати и средства за комуникация.

4.5.3.   Контрол на документираната информация

4.5.3.1.   Организацията трябва да контролира свързаната със системата за управление на безопасността документирана информация, и по-специално нейното съхраняване, разпространяване и контрола на измененията, с цел да се гарантира нейната достъпност, пригодност и защита, когато е подходящо.

4.6.   Интегриране на човешкия и организационния фактор

4.6.1.   Организацията доказва, че системният подход към интегрирането на човешкия и организационния фактор е въведен в системата за управление на безопасността. Подходът трябва да:

а)

включва разработването на стратегия и използването на експертен опит и признати методи от областта на човешкия и организационния фактор;

б)

се справя с рисковете, свързани с проектирането на оборудването, задачите, работните условия и организационните мерки, като се вземат предвид човешките способности и ограничения, както и влиянието на начина на работа на човека.

5.   ЕКСПЛОАТАЦИЯ

5.1.   Оперативно планиране и управление

5.1.1.   Когато дадена организация планира, разработва, изпълнява и преразглежда своите експлоатационни процеси, тя трябва да гарантира, че по време на дейността си:

а)

прилага критериите за приемлив риск и мерките за безопасност (вж. 3.1.1. Оценка на риска);

б)

изпълнява плана(овете) за постигане на целите по отношение на безопасността (вж. 3.2. Цели по отношение на безопасността и планиране на тези цели);

в)

събира информация за измерване на правилното прилагане и ефективността на експлоатационните споразумения (вж. 6.1. Наблюдение);

5.1.2.   Организацията трябва да гарантира, че разпоредбите ѝ за експлоатация съответстват на изискванията във връзка с безопасността на приложимите технически изисквания за оперативна съвместимост и на съответните национални правила и други относими изисквания (вж. 1. Описание на организацията);

5.1.3.   За да се контролират рисковете, където е подходящо, за безопасността на експлоатационните дейности (вж. 3.1.1. Оценка на риска) трябва да се вземе под внимание най-малко следното:

а)

планирането на съществуващи или нови влакови маршрути и нови влакови услуги, което включва въвеждането на нови типове превозни средства, необходимостта от вземане под наем на превозни средства и/или наемане на персонал от външни страни и обмена на информация за поддръжката за експлоатационни цели със структури, отговарящи за поддръжката;

б)

разработването и прилагането на графици за движение на влаковете;

в)

подготовката на влакове или превозни средства преди движение, включително проверки преди тръгване и композиране на влакове;

г)

експлоатацията на влакове или движение на превозни средства в различни работни условия (нормални, влошени или извънредни);

д)

адаптирането на експлоатацията към заявките за прекратяване на експлоатацията и уведомяването за въвеждане в експлоатация, издадени от структури, отговарящи за поддръжката;

е)

разрешения за движение на превозни средства;

ж)

използваемост на връзките в кабините за управление на влакове и контролните центрове за влакове с оборудване, използвано от персонала по поддръжката.

5.1.4.   За да контролира разпределянето на отговорност, когато е подходящо, за безопасността на експлоатационните дейности, организацията трябва да определи отговорностите за координирането и управлението на безопасната експлоатация на влаковете и движението на превозните средства и да определи как съответните задачи, оказващи влияние върху безопасното предоставяне на всички услуги, са разпределени между компетентния персонал в организацията (вж. 2.3. Роли, отговорности, управленска отговорност и органи на организацията) и други външни квалифицирани страни, когато е подходящо (вж. 5.3. Външни изпълнители, партньори и доставчици).

5.1.5.   За да се контролира информацията и комуникацията, когато е подходящо, с оглед на безопасността на експлоатационните дейности (вж. 4.4. Информация и комуникация) съответният персонал (напр. влаковите бригади) следва да бъде инструктиран за особените условия на пътуването, включително значимите изменения, които могат да доведат до опасност, временните или постоянните експлоатационни ограничения (напр. поради специфични типове превозни средства или специфични маршрути) и условия за извънредни пратки, където е подходящо.

5.1.6.   За да се управлява компетентността, където е от значение за безопасността на експлоатационните дейности (вж. 4.2. Компетентност), организацията трябва да гарантира в съответствие с приложимото законодателство (вж. 1. Описание на организацията) по отношение на своя персонал:

а)

съответствие с неговото професионално обучение и инструкции за работа, както и че при необходимост се предприемат корективни действия;

б)

специално професионално обучение в случай на предвиждани изменения, засягащи експлоатацията или възложените им задачи;

в)

приемане на подходящи мерки след произшествия или инциденти.

5.2.   Управление на активи

5.2.1.   Организацията трябва да управлява рисковете за безопасността, свързани с физическите активи през целия им жизнен цикъл (вж. 3.1.1. Оценка на риска) от проектирането до обезвреждането на отпадъците, и да изпълнява изискванията относно човешкия фактор във всички фази от жизнения цикъл.

5.2.2.   Организацията трябва да:

а)

гарантира, че активите се използват за целите, за които са предназначени, като се поддържа безопасното им експлоатационно състояние в съответствие с член 14, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/798 и, когато е подходящо, тяхното очаквано равнище на функционални характеристики;

б)

управлява активите в нормални и влошени условия;

в)

открива колкото е разумно изпълнимо по-рано случаи на несъответствие с експлоатационните изисквания преди или по време на експлоатацията на актива, включително прилагането на ограничения за използването, както е подходящо, за да се осигури безопасно оперативно състояние на актива (вж. 6.1. Наблюдение);

5.2.3.   Организацията трябва да гарантира, че нейните разпоредби за управление на активи, когато е приложимо, са в съответствие с всички основни изисквания, определени в съответните технически изисквания за оперативна съвместимост и други относими изисквания (вж. 1. Описание на организацията);

5.2.4.   За да се контролират рисковете, когато е подходящо, във връзка с осигуряване на поддръжка (вж. 3.1.1. Оценка на риска) трябва да се вземе под внимание най-малко следното:

а)

определянето на необходимостта от поддръжка за запазване на актива в безопасно експлоатационно състояние въз основа на планираната и реалната употреба на актива и неговите проектни характеристики;

б)

управление на прекратяването на експлоатацията на актива с цел поддръжка, когато са открити дефекти, или когато състоянието на актива се е влошило извън границите на безопасното експлоатационно състояние, както е посочено в буква а);

в)

управление на повторното въвеждане в експлоатация на актива с евентуални ограничения в употребата му, след като е била извършена поддръжка с цел да се гарантира неговото безопасно експлоатационно състояние;

г)

управление на оборудването за наблюдение и измерване, за да се гарантира, че то е подходящо за предвидената употреба.

5.2.5.   За да контролира информацията и комуникацията, когато е подходящо за безопасното управление на активите (вж. 4.4. Информация и комуникация), организацията трябва да вземе предвид:

а)

обмена на съответната информация в рамките на организацията или с външни структури, отговорни за поддръжката (вж. 5.3. Външни изпълнители, партньори и доставчици), по-специално по отношение на неизправности, произшествия, инциденти, както и възможни ограничения за използването на актива;

б)

проследимостта на всяка информация по отношение на буква а) (вж. 4.4. Информация и комуникация и 4.5.3. Контрол на документираната информация);

в)

създаването и поддържането на записи, включително за управлението на измененията, засягащи управлението на активите (вж. 5.4. Управление на измененията).

5.3.   Външни изпълнители, партньори и доставчици

5.3.1.   Организацията трябва да определя и управлява рисковете за безопасността, произлизащи от дейности, дадени на външен изпълнител, включително операции или сътрудничество с външни изпълнители, партньори и доставчици.

5.3.2.   За да управлява рисковете за безопасността, посочени в точка 5.3.1, организацията трябва да определи критерии за избор на външни изпълнители, партньори и доставчици, както и на изисквания по отношение на договорите, на които те трябва да отговарят, в това число:

а)

законовите и други изисквания, свързани с безопасността (вж. 1. Описание на организацията);

б)

равнището на компетентност, изисквано за изпълнение на задачите, определени в договора (вж. 4.2. Компетентност);

в)

отговорност за задачите, които трябва да се изпълнят;

г)

очакваното ниво на безопасност, което трябва да се поддържа по време на договора;

д)

задълженията, свързани с обмена на информация във връзка с безопасността (вж. 4.4. Информация и комуникация).

е)

проследимост на документите във връзка с безопасността (вж. 4.5. Документирана информация).

5.3.3.   В съответствие с процеса, установен в член 3 от Регламент (ЕС) № 1078/2012, организация трябва да наблюдава:

а)

нивото на безопасността на всички действия и операции на външни изпълнители, партньори и доставчици, за да гарантира, че те отговарят на изискванията, посочени в договора им;

б)

информираността на външните изпълнители, партньорите и доставчиците относно рисковете за безопасността, на които те излагат операциите на организацията.

5.4.   Управление на измененията

5.4.1.   Организацията трябва да прилага и управлява измененията в системата за управление на безопасността с цел да поддържа или подобрява нивото на безопасността. Тази дейност трябва да включва решения на различни равнища на управление на промяната и последващ преглед на рисковете за безопасността (вж. 3.1.1. Оценка на риска).

5.5.   Управление на извънредни ситуации

5.5.1.   Организацията трябва да определи извънредните ситуации и отговарящите им навременни мерки, които трябва да се предприемат за справяне с тях (вж. 3.1.1. Оценка на риска), и да възстанови нормалните условия на експлоатация в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/995 (5).

5.5.2.   Организацията трябва да гарантира, че за всеки определен тип извънредна ситуация:

а)

може да се осъществи бързо връзка с аварийната служба;

б)

аварийните служби разполагат с цялата значима информация както предварително — за да могат да подготвят действията си в случай на извънредна ситуация— така и в момента на извънредна ситуация;

в)

първа помощ се осигурява от вътрешни екипи.

5.5.3.   Организацията трябва да определи и документира ролите и отговорностите на всички страни в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/995.

5.5.4.   Организацията трябва да разполага с планове за действие, оповестяване и информиране в случай на извънредна ситуация, включително разпоредби за:

а)

процедури за спешно оповестяване на всички служители, които имат отговорности в управлението на извънредни ситуации;

б)

се съобщава информация на всички страни (напр. управители на инфраструктура, външни изпълнители, власти, служби за спешна помощ) включително инструкции за извънредни ситуации за пасажерите;

в)

Вземат се всички необходими решения в съответствие с типа извънредна ситуация.

5.5.5.   Организацията описва как са разпределени ресурсите и средствата за управление на извънредни ситуации (вж. 4.1. Ресурси) и как са определени изискванията за подготовка (вж. 4.2. Компетентност).

5.5.6.   Мерките за извънредни ситуации трябва редовно да се проверяват съвместно с другите заинтересовани страни и да се актуализират, когато е наложително.

5.5.7.   Организацията трябва да гарантира, че управителите на инфраструктура могат лесно и бързо да се свържат с компетентни отговорни служители с подходящи езикови умения, които да им предоставят съответното равнище на информация.

5.5.8.   Организацията трябва да е предвидила процедура за свързване със структурата, натоварена с поддръжката, или с ползвателя на железопътните возила в случай на извънредна ситуация.

6.   ОЦЕНКА НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО

6.1.   Наблюдение

6.1.1.   Организацията трябва да извършва наблюдение в съответствие с Регламент (ЕС) № 1078/2012 с цел да:

а)

проверява правилното прилагане и ефективността на всички процеси и процедури в рамките на системата за управление на безопасността, включително експлоатационните, организационните и техническите мерки за безопасност;

б)

проверява правилното прилагане на системата за управление на безопасността като цяло и дали тя постига очакваните резултати;

в)

разследва дали системата за управление на безопасността отговаря на изискванията на настоящия регламент;

г)

определя, прилага и оценява ефективността на коригиращите мерки (вж. 7.2. Непрекъснато подобрение) както е подходящо, ако бъде открит случай на несъответствие с букви а), б) и в).

6.1.2.   Организацията трябва редовно да извършва наблюдение на всички равнища на изпълнението на свързаните с безопасността задачи и да се намесва, ако тези задачи не са били правилно изпълнявани.

6.2.   Вътрешен одит

6.2.1.   Организацията трябва да провежда вътрешен одит по независим, безпристрастен и прозрачен начин, за да събира и анализа информация за целите на своите дейности по наблюдение (вж. 6.1. Наблюдение), в това число:

а)

график за планирани вътрешни одити, който може да бъде преразглеждан в зависимост от резултатите от предишни одити и проследяване на резултатите;

б)

определянето и подборът да компетентни одитори (вж. 4.2. Компетентност);

в)

анализ и оценка на резултатите от одитите;

г)

определяне на необходимостта от коригиращи мерки или мерки за подобряване;

д)

проверка на пълнотата и ефективността на тези мерки;

е)

документацията, имаща отношение към изпълняване на резултатите от одитите;

ж)

съобщаването на резултатите от одитите на висшето ръководство.

6.3.   Преглед от страна на ръководството

6.3.1.   Висшето ръководство трябва редовно да подлага на преглед непрекъснатата целесъобразност и ефективност на системата за управление на безопасността като разглежда най малко следното:

а)

подробни данни за напредъка по оставащите дейности от предишни прегледи, извършени от ръководството;

б)

изменение на вътрешните или външните обстоятелства (вж. 1. Описание на организацията);

в)

нивото на безопасност на организацията във връзка с:

i)

постигането на поставените цели по отношение на безопасността;

ii)

резултатите от нейните действия по наблюдение, включително констатациите на вътрешния одит, а също и вътрешните разследвания на произшествия/инциденти и статутът на предприетите по отношение на тях действия;

iii)

съответните резултати от дейностите по надзор, провеждани от националния орган по безопасността;

г)

препоръките за подобрение.

6.3.2.   Въз основа на резултатите от извършения от ръководството преглед, висшето ръководство трябва да поеме цялостна отговорност за планирането и извършването на необходимите промени в системата за управление на безопасността.

7.   ПОДОБРЕНИЕ

7.1.   Поуки от произшествия и инциденти

7.1.1.   Произшествията и инцидентите, свързани с железопътните операции на организацията, трябва да се:

а)

докладват, записват, разследват и анализират, за да се определят причините им;

б)

докладват на националните органи, както е подходящо.

7.1.2.   Организацията гарантира, че:

а)

препоръките, направени от националния орган по безопасността, националния разследващ орган и отрасъла/вътрешни разследвания, се оценяват и прилагат, ако е целесъобразно или задължително;

б)

съответните доклади/информация от други заинтересовани страни, напр. железопътни предприятия, оператори на инфраструктура, структури, отговорни за поддръжката, и ползватели на железопътни возила се разглеждат и вземат под внимание.

7.1.3.   Организацията трябва да използва информация във връзка с разследването, за да прави преглед на оценката на риска (вж. 3.1.1. Оценка на риска) с цел да извлече поуки с оглед на подобряването на безопасността и, където е подходящо, да предприеме коригиращи мерки или мерки за подобряване (вж. 5.4. Управление на измененията).

7.2.   Непрекъснато подобрение

7.2.1.   Организацията трябва непрекъснато да подобрява адекватността и ефективността на своята система за управление на безопасността, като взема предвид рамката, установена в Регламент (ЕС) № 1078/2012 и поне резултатите от следните дейности:

а)

наблюдение (вж. 6.1. Наблюдение);

б)

вътрешен одит (вж. 6.2. Вътрешен одит);

в)

преглед от страна на ръководството (вж. 6.3. Преглед от страна на ръководството

г)

поуки от произшествия и инциденти (вж. 7.1. Поуки от произшествия и инциденти);

7.2.2.   Организацията трябва да осигури средства да мотивира служителите и други заинтересовани страни да бъдат активни при подобряването на безопасността като част от поуките в рамките на организацията.

7.2.3.   Организацията трябва да осигури стратегия за непрекъснато подобряване на своята култура по отношение на безопасността, като се опира на използването на експертни знания и признати методи за определяне на проблемното поведение, засягащо различни части на системата за управление на безопасността, и въведе мерки за справяне с тях.


(1)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 402/2013 на Комисията от 30 април 2013 г. относно общия метод за безопасност за определянето и оценката на риска и за отмяна на Регламент (ЕО) № 352/2009 (ОВ L 121, 3.5.2013 г., стр. 8).

(2)  Регламент (ЕС) № 1078/2012 на Комисията от 16 ноември 2012 г. относно общ метод за безопасност, който да бъде прилаган от железопътни предприятия и управители на железопътна инфраструктура след получаването на сертификат или разрешително за безопасност, както и от структури, отговарящи за поддръжката (ОВ L 320, 17.11.2012 г., стр. 8).

(3)  Точка 2.1 от допълнението към приложение I към Директива (ЕС) 2016/798.

(4)  Точка 2.2 от допълнението към приложение I към Директива (ЕС) 2016/798.

(5)  Регламент (ЕС) 2015/995 на Комисията от 8 юни 2015 г. за изменение на Решение 2012/757/ЕС относно техническата спецификация за оперативна съвместимост по отношение на подсистемата „Експлоатация и управление на движението“ на железопътната система на Европейския съюз (ОВ L 165, 30.6.2015 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Изисквания към системата за управление на безопасността, отнасящи се за управителите на инфраструктура

1.   ОПИСАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

1.1.   Организацията трябва да:

а)

опише естеството и обхвата на дейността си;

б)

определи сериозните рискове за безопасността, породени от железопътните операции, независимо дали те се извършват от самата организация или от външни изпълнители, партньори или доставчици под неин контрол;

в)

определя заинтересованите страни (например регулаторни и други органи, железопътни предприятия, управители на инфраструктура, доставчици, снабдители, партньори) включително външни по отношение на железопътната система страни, които са от значение за системата за управление на безопасността;

г)

определи и поддържа законови и други изисквания във връзка с безопасността към заинтересуваните страни, посочени в буква в);

д)

гарантира, че посочените в буква г) изисквания се вземат предвид при разработването, прилагането и поддръжката на системата за управление на безопасността;

е)

опише обхвата на системата за управление на безопасността, като посочва коя част от дейността е включена или невключена в посочения обхват, и като взема предвид изискванията, посочени в точка г).

1.2.   За целта на настоящото приложение се прилагат следните определения:

а)

„естество“ по отношение на железопътната експлоатация, осъществявана от управителите на инфраструктура, е характеристиката на експлоатацията по отношение на нейния обхват, включително проектирането и изграждането на инфраструктурата, поддръжката ѝ, планирането на движението, управлението на движението, както и използването на железопътната инфраструктура, включително на конвенционални и/или високоскоростни линии, превоз на пътници и/или стоки;

б)

„обхват“ по отношение на железопътната експлоатация, осъществявана от управителите на инфраструктура, е обхватът, който се характеризира с дължината на железопътната линия и определената големина на управителя на инфраструктура, изразена като брой служители, заети в железопътния сектор.

2.   РЪКОВОДСТВО

2.1.   Лидерство и ангажираност

2.1.1.   Висшето ръководство трябва да демонстрира лидерство и ангажираност за разработването, прилагането, поддръжката и непрекъснатото подобряване на системата за управление на безопасността като:

а)

осигурява цялостна отчетност и поемане на управленска отговорност за безопасността;

б)

гарантира ангажираност с безопасността чрез управление на различни равнища в рамките на организацията посредством действията и отношенията с персонала и изпълнителите;

в)

гарантира, че политиката по отношение на безопасността и целите в областта на безопасността са определени, разбрани и че те са съвместими със стратегическата насоченост на организацията;

г)

осигурява интегрирането на изискванията на системата за управление на безопасността в стопанските процеси на организацията;

д)

осигурява наличност на ресурсите, необходими за системата за управление на безопасността;

е)

гарантира, че система за управление на безопасността е ефективна в контрола на рисковете за безопасността, породени от организацията.

ж)

окуражава персонала да подкрепя съобразяването с изискванията на системата за управление на безопасността;

з)

насърчава непрекъснатото подобряване на системата за управление на безопасността;

и)

гарантира, че безопасността се взема предвид, когато се определят и управляват стопанските рискове на организацията и се обяснява как се разпознава и разрешава конфликтът между безопасността и други стопански цели на организацията;

й)

насърчава позитивна култура на безопасността.

2.2.   Политика по отношение на безопасността

2.2.1.   Висшето ръководство съставя документ, в който се описва политиката по отношение на безопасността, като той:

а)

е подходящ за естеството и обхвата на железопътните операции на организацията;

б)

се одобрява от изпълнителния директор на организацията (или от представител(и) на висшето ръководство);

в)

активно се изпълнява, съобщава и предоставя на целия персонал.

2.2.2.   Политиката по отношение на безопасността:

а)

включва ангажимент за спазване на всички законови и други изисквания, имащи отношение към безопасността;

б)

осигурява рамка за определяне на цели по отношение на безопасността и за оценяване на степента на постигане на тези цели от организацията по отношение на безопасността при функциониране;

в)

включва ангажимент да контролира рисковете за безопасността, които възникват вследствие на дейностите на самата организация, и онези, които имат външна причина;

г)

включва ангажимент за непрекъснато подобряване на системата за управление на безопасността;

д)

управлява се в съответствие със стопанската стратегия и оценката на показателите по отношение на безопасността при функциониране на организацията.

2.3.   Роли, отговорности, управленска отговорност и органи на организацията

2.3.1.   Отговорностите, управленската отговорност и правомощията на персонала, чиито задължения се отразяват върху безопасността (вкл. управленски и друг персонал, зает със задачи, имащи отношение към безопасността) се определят на всички равнища в рамките на организацията, документират се, определят се отговорни за изпълнението им лица и се довеждат до знанието на тези лица.

2.3.2.   Организацията гарантира, че персоналът, който има делегирани отговорности по задачи, свързани с безопасността, има правомощията, компетентността и подходящите ресурси да изпълнява задълженията си, без да бъде отрицателно повлиян от дейности във връзка с други стопански функции.

2.3.3.   Делегирането на отговорност по отношение на задачи във връзка с безопасността се документира и съобщава на всички съответни членове на персонала, като то трябва да бъде прието и разбрано.

2.3.4.   Организацията следва да опише разпределението на ролите, посочени в точка 2.3.1 по стопански функции в рамките на организацията и, когато е подходящо, и извън нея (вж. 5.3 Външни изпълнители, партньори и доставчици).

2.4.   Консултации с персонала и с други страни

2.4.1.   С персонала, неговите представители и външните заинтересовани страни, когато е подходящо и приложимо, се провеждат консултации за разработването, поддръжката и подобряването на системата за управление на безопасността по отношение на съответните ѝ части, за които те отговарят, включително и за аспектите във връзка с безопасността на експлоатационните процедури.

2.4.2.   Организацията улеснява консултациите с персонала, като осигурява методите и средствата за включване на персонала, записва становищата на персонала и осигурява използването на изразените от персонала становища.

3.   ПЛАНИРАНЕ

3.1.   Действия за справяне с рисковете

3.1.1.   Оценка на риска

3.1.1.1.   Организацията трябва да:

а)

определя и анализира всички експлоатационни, организационни и технически рискове, от значение за естеството и обхвата на дейностите, извършвани от организацията. Подобни рискове следва да включват онези, които се пораждат от човешки и от организационни фактори, напр. работно натоварване, схема на заетостта, умора, пригодност на процедурите или дейност на други заинтересовани страни (вж. 1. Описание на организацията);

б)

оценява рисковете, посочени в буква а), като прилага методи за оценка на риска;

в)

разработва и въвежда мерки за безопасност, като определя свързаните отговорности (вж. 2.3 Роли, отговорности, управленска отговорност и органи на организацията);

г)

разработва система за наблюдение на ефективността на мерките за безопасност (вж. 6.1 Наблюдение);

д)

признава необходимостта да сътрудничи с други заинтересовани страни (например железопътни предприятия, управители на инфраструктура, производители, отговорни за поддръжката организации, собственици, ползватели на железопътни возила, доставчици на услуги и снабдители), когато е подходящо, по споделените рискове и за въвеждане на подходящи мерки за безопасност;

е)

съобщава за рисковете на персонала и засегнатите външни страни (вж. 4.4 Информация и комуникация);

3.1.1.2.   когато дадена организация извършва оценка на риска, тя взема предвид необходимостта от определяне, установяване и запазване на безопасна работна среда в съответствие с приложимото законодателство, по-специално Директива 89/391/ЕИО.

3.1.2.   Планиране на изменения

3.1.2.1.   Организацията определя потенциалните рискове за безопасността и подходящите мерки за безопасност (вж. 3.1.1 Оценка на риска) преди прилагането на изменение (вж. 5.4 Управление на измененията) в съответствие с процеса на управление на риска, установен в Регламент (ЕС) № 402/2013, като се вземат предвид и рисковете за безопасността, породени от самия процес на изменение.

3.2.   Цели по отношение на безопасността и планиране на тези цели

3.2.1.   Организацията трябва да установи цели по отношение на безопасността за съответните функции на съответните равнища с цел да запазва, и където е разумно осъществимо, да подобрява характеристиките по отношение на безопасността.

3.2.2.   Целите по отношение на безопасността трябва да:

а)

съответстват на политиката по отношение на безопасността и на стратегическите цели на организацията (където е приложимо);

б)

са свързани с приоритетните рискове, които оказват влияние на безопасността при функциониране на организацията;

в)

са измерими;

г)

вземат предвид приложимите законови и други изисквания;

д)

се преразглеждат по отношение на техните постижения и да бъдат подлагани на ревизия, когато е подходящо;

е)

бъдат съобщавани.

3.2.3.   Организацията трябва да има план или планове, които да описват как ще постигне целите си по отношение на безопасността.

3.2.4.   Организацията трябва да опише стратегията и плановете си, които използва за надзор по отношение на постигането на целите в областта на безопасността (вж. 6.1. Наблюдение).

4.   ПОДКРЕПА

4.1.   Ресурси

4.1.1.   Организацията трябва да осигурява ресурсите, в това число компетентния персонал и ефективното и използваемо оборудване, необходими за създаването, изпълнението, поддръжката и непрекъснатото подобряване на системата за управление на безопасността.

4.2.   Компетентност

4.2.1.   Системата за управление на компетентност на организацията трябва да гарантира, че персоналът, който има роля, която засяга безопасността, е компетентен по отношение на задачите по отношение на безопасността, за които отговаря (вж. 2.3. Роли, отговорности, управленска отговорност и органи на организацията), включително поне:

а)

определяне на компетентността (включително знания, умения, поведение и нагласи извън техническата област) изисквана за задачи по отношение на безопасността;

б)

принципи за подбор (изисквани минимално образователно равнище, психологическа и физическа годност);

в)

първоначално професионално обучение, опит и квалификация;

г)

продължаващо професионално обучение и периодично актуализиране на съществуващата компетентност;

д)

периодично оценяване на компетентността и проверки на психологическата и физическата годност цел да се гарантира, че квалификацията и уменията се поддържат с времето;

е)

специфично професионално обучение по съответните части от системата за управление на безопасността с цел изпълняване на задачи във връзка с безопасността.

4.2.2.   Организацията трябва да осигурява програма за професионално обучение, както е посочено в буква в), г) и е) от точка 4.2.1. за персонала, който изпълнява задачи във връзка с безопасността, която да гарантира, че:

а)

програмата за професионално обучение се предоставя съгласно определените изисквания по отношение на компетентността и индивидуалните нужди на персонала;

б)

където е приложимо, професионалното обучение гарантира, че персоналът може да изпълнява задълженията си при всякакви работни условия (нормални, влошени или аварийни)

в)

продължителността на професионалното обучение и честотата на опреснителните курсове са подходящи с оглед на целите на подготовката;

г)

за всички членове на персонала се водят записи (вж. 4.5.3. Контрол на документираната информация);

д)

програмата за професионално обучение редовно се преразглежда и одитира (вж. 6.2 Вътрешен одит) и се променя, когато е необходимо (вж. 5.4. Управление на измененията).

4.2.3.   Трябва да бъдат въведени мерки при връщане на работа на членове на персонала след произшествия/инциденти или след дълго отсъствие от работа, като това включва и допълнително обучение в случаите, когато е налице нужда от такова.

4.3.   Информираност

4.3.1.   Висшето ръководство следва да гарантира че то и персоналът, който има задължения, свързани с безопасността, са информирани за значението, важността и последиците от техните действия и за приноса им за правилното прилагане и ефективността на системата за управление на безопасността, включително за постигането на целите по отношение на безопасността (вж. 3.2. Цели по отношение на безопасността и планиране на тези цели).

4.4.   Информация и комуникация

4.4.1.   Организацията трябва да определи подходящи канали за комуникация, за да се гарантира, че информацията, свързана с безопасността, се обменя между различните равнища на организацията, а също и с външни заинтересовани страни, включително външни изпълнители, партньори и доставчици.

4.4.2.   За да се гарантира, че информацията във връзка с безопасността достига до лицата, които изготвят оценки и взимат решения, организацията трябва да управлява определянето, получаването, обработката, генерирането и разпространението на информация, която има отношение към безопасността.

4.4.3.   Организации трябва да гарантира, че информацията във връзка с безопасността е:

а)

значима, пълна и разбираема за ползвателите, за които е предназначена.

б)

валидна;

в)

вярна;

г)

съвместима;

д)

контролирана (вж. 4.5.3. Контрол на документираната информация);

е)

съобщена преди да влезе в сила;

ж)

получена и разбрана.

4.5.   Документирана информация

4.5.1.   Документация за система за управление на безопасността

4.5.1.1.   Следва да е налице описание на системата за управление на безопасността, което включва:

а)

определяне и описание на процесите и дейностите, свързани с безопасността на железопътните операции, включително задачи по отношение на безопасността и свързаните с тях отговорности (вж. 2.3. Роли, отговорности, управленска отговорност и органи на организацията);

б)

взаимодействието на тези процеси

в)

процедури или други документи, описващи как се изпълняват процесите;

г)

определяне на външните изпълнители, партньорите и доставчиците, придружено от описание на типа и обхвата на предоставените услуги;

д)

определяне на договорни споразумения и други търговски споразумения, сключени между организацията и други страни, определени в буква г), необходими за контрол на рисковете за безопасността на организацията и на рисковете, свързани с използването на изпълнители;

е)

позоваване на документираната информация, изисквано от настоящия регламент.

4.5.1.2.   Организацията трябва да гарантира, че на съответния национален орган по безопасността се предоставя годишен доклад за безопасност в съответствие с член 9, параграф 6 от Директива (ЕС) 2016/798, в който са включени:

а)

резюме на решенията според значимостта на измененията, свързани с безопасността, в това число преглед на значимите изменения в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 402/2013;

б)

целите на организацията по отношение на безопасността за следващата година (години) и как сериозните рискове за безопасността влияят върху определянето на тези цели;

в)

резултатите от вътрешните разследвания на произшествия/инциденти (вж. 7.1. Поуки от произшествия и злополуки) и други действия за мониторинг (вж. 6.1. Наблюдение, 6.2. Вътрешен одит и 6.3. Преглед от страна на ръководството) в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1078/2012;

г)

подробни данни за напредъка в работата по неизпълнени препоръки от националните разследващи органи (вж. 7.1. Поуки от произшествия и инциденти);

д)

показатели за безопасност на организацията, създадени с цел да се оценят характеристиките по отношение на безопасността при функциониране на организацията (вж. 6.1. Наблюдение);

е)

Когато е приложимо, заключенията от годишния доклад на съветника по безопасността, посочен в RID (1), относно дейностите на организацията във връзка с превоза на опасни товари (2).

4.5.2.   Създаване и осъвременяване

4.5.2.1.   Организацията гарантира, че при създаването и осъвременяването на документираната информация, свързана със системата за управление на безопасността, се използват адекватни формати и средства за комуникация.

4.5.3.   Контрол на документираната информация

4.5.3.1.   Организацията трябва да контролира свързаната със системата за управление на безопасността документирана информация, и по-специално нейното съхраняване, разпространяване и контрола на измененията, с цел да се гарантира нейната достъпност, пригодност и защита, когато е подходящо.

4.6.   Интегриране на човешкия и организационния фактор

4.6.1.   Организацията доказва, че системният подход към интегрирането на човешкия и организационния фактор е въведен в системата за управление на безопасността. Подходът трябва да:

а)

включва разработването на стратегия и използването на експертен опит и признати методи от областта на човешкия и организационния фактор;

б)

се справя с рисковете, свързани с проектирането на оборудването, задачите, работните условия и организационните мерки, като се вземат предвид човешките способности и ограничения, както и влиянието на начина на работа на човека.

5.   ЕКСПЛОАТАЦИЯ

5.1.   Оперативно планиране и управление

5.1.1.   Когато дадена организация планира, разработва, изпълнява и преразглежда своите експлоатационни процеси, тя трябва да гарантира, че по време на дейността си:

а)

прилага критериите за приемлив риск и мерките за безопасност (вж. 3.1.1. Оценка на риска);

б)

изпълнява плана(овете) за постигане на целите по отношение на безопасността (вж. 3.2. Цели по отношение на безопасността и планиране на тези цели);

в)

събира информация за измерване на правилното прилагане и ефективността на експлоатационните споразумения (вж. 6.1. Наблюдение);

5.1.2.   Организацията трябва да гарантира, че разпоредбите ѝ за експлоатация съответстват на изискванията във връзка с безопасността на приложимите технически изисквания за оперативна съвместимост и на съответните национални правила и други относими изисквания (вж. 1. Описание на организацията);

5.1.3.   За да се контролират рисковете, където е подходящо, за безопасността на експлоатационните дейности (вж. 3.1.1. Оценка на риска) трябва да се вземе под внимание най-малко следното:

а)

установяване на безопасни ограничения за превоз с оглед на планиране и контрол на движението въз основа на проектните характеристики на инфраструктурата;

б)

планиране на движението, включително графиците и определянето на влаковите трасета;

в)

управление в реално време на движението при нормален и влошен режим чрез прилагане на ограничения за движение и чрез управление на нарушенията на движението;

г)

определяне на условия за придвижване на извънредни товари.

5.1.4.   За да контролира разпределянето на отговорност, когато е подходящо, за безопасността на експлоатационните дейности, организацията трябва да определи отговорностите за планирането и експлоатацията на железопътната мрежа и да определи как съответните задачи, оказващи влияние върху безопасното предоставяне на всички услуги, са разпределени между компетентния персонал в организацията (вж. 2.3. Роли, отговорности, управленска отговорност и органи на организацията) и други външни квалифицирани страни, когато е подходящо (вж. 5.3. Външни изпълнители, партньори и доставчици).

5.1.5.   За да се контролира информацията и комуникацията, когато е подходящо, с оглед на безопасността на експлоатационните дейности (вж. 4.4. Информация и комуникация) съответният персонал (напр. ръководители по движението) следва да бъде информиран за особените изисквания за съставяне на маршрута на влаковете и движението на превозни средства, включително значимите изменения, които могат да доведат до опасност, временни или постоянни експлоатационни ограничения (напр. дължащи се на ремонт на коловоза) и за условия за извънредни пратки, където е приложимо.

5.1.6.   За да се управлява компетентността, където е от значение за безопасността на експлоатационните дейности (вж. 4.2. Компетентност), организацията трябва да гарантира в съответствие с приложимото законодателство (вж. 1. Описание на организацията) по отношение на своя персонал:

а)

съответствие с неговото професионално обучение и инструкции за работа, както и че при необходимост се предприемат корективни действия;

б)

специално професионално обучение в случай на предвиждани изменения, засягащи експлоатацията или възложените им задачи;

в)

приемане на подходящи мерки след произшествия или инциденти.

5.2.   Управление на активи

5.2.1.   Организацията трябва да управлява рисковете за безопасността, свързани с физическите активи през целия им жизнен цикъл (вж. 3.1.1. Оценка на риска) от проектирането до обезвреждането на отпадъците, и да изпълнява изискванията относно човешкия фактор във всички фази от жизнения цикъл.

5.2.2.   Организацията трябва да:

а)

гарантира, че всички активи се използват по предназначение, като се поддържа тяхното безопасно работно състояние, както и тяхното очаквано ниво на характеристики;

б)

управлява активите в нормални и влошени условия;

в)

да открива колкото е разумно изпълнимо по-рано случаи на несъответствие с експлоатационните изисквания преди или по време на експлоатацията на актива, включително прилагането на ограничения за използването, както е подходящо, за да се осигури безопасно оперативно състояние на актива (вж. 6.1. Наблюдение);

5.2.3.   Организацията трябва да гарантира, че нейните разпоредби за управление на активи, когато е приложимо, са в съответствие с всички основни изисквания, определени в съответните технически изисквания за оперативна съвместимост и други относими изисквания (вж. 1. Описание на организацията);

5.2.4.   За да се контролират рисковете, когато е подходящо, във връзка с доставката на поддръжка (вж. 3.1.1. Оценка на риска) трябва да се вземе под внимание най-малко следното:

а)

определянето на необходимостта от поддръжка за запазване на инфраструктурата в безопасно експлоатационно състояние въз основа на планираната и реалната употреба на инфраструктурата и нейните проектни характеристики;

б)

управление на прекратяването на експлоатацията на актива с цел поддръжка, когато са открити дефекти, или когато състоянието на актива се е влошило извън границите на безопасното експлоатационно състояние, както е посочено в буква а);

в)

управление на повторното въвеждане в експлоатация на актива с евентуални ограничения в употребата му, след като е била извършена поддръжка с цел да гарантира неговото безопасно експлоатационно състояние;

г)

управление на оборудването за наблюдение и измерване, за да се гарантира, че то е подходящо за предвидената употреба.

5.2.5.   За да контролира информацията и комуникацията, когато е подходящо за безопасното управление на активите (вж. 4.4. Информация и комуникация), организацията трябва да вземе предвид:

а)

обмена на съответната информация в рамките на организацията или с външни структури, отговорни за поддръжката (вж. 5.3. Външни изпълнители, партньори и доставчици), по-специално по отношение на неизправности, произшествия, инциденти, както и възможни ограничения за използването на актива;

б)

проследимостта на всяка информация по отношение на буква а) (вж. 4.4. Информация и комуникация и 4.5.3. Контрол на документираната информация);

в)

създаването и поддържането на записи, включително за управлението на измененията, засягащи управлението на активите (вж. 5.4. Управление на измененията).

5.3.   Външни изпълнители, партньори и доставчици

5.3.1.   Организацията трябва да определя и управлява рисковете за безопасността, произлизащи от дейности, дадени на външен изпълнител, включително операции или сътрудничество с външни изпълнители, партньори и доставчици.

5.3.2.   За да управлява рисковете за безопасността, посочени в точка 5.3.1, организацията трябва да определи критерии за избор на външни изпълнители, партньори и доставчици, както и на изисквания по отношение на договорите, на които те трябва да отговарят, в това число:

а)

законовите и други изисквания, свързани с безопасността (вж. 1. Описание на организацията);

б)

равнището на компетентност, изисквано за изпълнение на задачите, определени в договора (вж. 4.2. Компетентност);

в)

отговорност за задачите, които трябва да се изпълнят;

г)

очакваното ниво на безопасност, което трябва да се поддържа по време на договора;

д)

задълженията, свързани с обмена на информация във връзка с безопасността (вж. 4.4. Информация и комуникация).

е)

проследимост на документите във връзка с безопасността (вж. 4.5. Документирана информация).

5.3.3.   В съответствие с процеса, установен в член 3 от Регламент (ЕС) № 1078/2012, организация трябва да наблюдава:

а)

нивото на безопасността на всички действия и операции на външни изпълнители, партньори и доставчици, за да гарантира, че те отговарят на изискванията, посочени в договора им;

б)

информираността на външните изпълнители, партньорите и доставчиците относно рисковете за безопасността, на които те излагат операциите на организацията.

5.4.   Управление на измененията

5.4.1.   Организацията трябва да прилага и управлява измененията в системата за управление на безопасността с цел да поддържа или подобрява нивото на безопасността. Тази дейност трябва да включва решения на различни равнища на управление на промяната и последващ преглед на рисковете за безопасността (вж. 3.1.1. Оценка на риска).

5.5.   Управление на извънредни ситуации

5.5.1.   Организацията трябва да определи извънредните ситуации и отговарящите им навременни мерки, които трябва да се предприемат за справяне с тях (вж. 3.1.1. Оценка на риска) и да възстанови нормалните условия на експлоатация в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/995.

5.5.2.   Организацията трябва да гарантира, че за всеки определен тип извънредна ситуация:

а)

може да се осъществи бързо връзка с аварийната служба;

б)

аварийните служби разполагат с цялата значима информация както предварително — за да могат да подготвят действията си в случай на извънредна ситуация— така и в момента на извънредна ситуация;

в)

първа помощ се осигурява от вътрешни екипи.

5.5.3.   Организацията трябва да определи и документира ролите и отговорностите на всички страни в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/995.

5.5.4.   Организацията трябва да разполага с планове за действие, оповестяване и информиране в случай на извънредна ситуация, включително разпоредби за:

а)

процедури за спешно оповестяване на всички служители, които имат отговорности в управлението на извънредни ситуации;

б)

съобщава се информация на всички страни (напр. железопътни предприятия, изпълнители, власти, служби за спешна помощ) включително инструкции за извънредни ситуации за пасажерите;

в)

вземат се всички необходими решения в съответствие с типа извънредна ситуация.

5.5.5.   Организацията описва как са разпределени ресурсите и средствата за управление на извънредни ситуации (вж. 4.1. Ресурси) и как са определени изискванията за професионално обучение (вж. 4.2. Компетентност).

5.5.6.   Мерките за извънредни ситуации трябва редовно да се проверяват съвместно с другите заинтересовани страни и да се актуализират, когато е наложително.

5.5.7.   Организацията координира плановете за извънредни ситуации с всички железопътни предприятия, които извършват операции по инфраструктурата на организацията, със службите за спешно реагиране, така че да улеснят тяхната бърза намеса, както и с всяка друга страна, която би могла да бъде въвлечена в извънредна ситуация.

5.5.8.   Организацията трябва да има разпоредби за бързо спиране на железопътното движение, ако е необходимо, и за информиране на всички заинтересовани страни за предприетите действия.

5.5.9.   По отношение на трансграничната инфраструктура сътрудничеството между съответните управители на инфраструктура улеснява необходимата координация и готовност на компетентните служби за реагиране при извънредни ситуации от двете страни на границата.

6.   ОЦЕНКА НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО

6.1.   Наблюдение

6.1.1.   Организацията трябва да извършва наблюдение в съответствие с Регламент (ЕС) № 1078/2012 с цел да:

а)

проверява правилното прилагане и ефективността на всички процеси и процедури в рамките на системата за управление на безопасността, включително експлоатационните, организационните и техническите мерки за безопасност;

б)

проверява правилното прилагане на системата за управление на безопасността като цяло и дали тя постига очакваните резултати;

в)

разследва дали системата за управление на безопасността отговаря на изискванията на настоящия регламент;

г)

определя, прилага и оценява ефективността на коригиращите мерки (вж. 7.2. Непрекъснато подобрение) както е подходящо, ако бъде открит случай на несъответствие с точки а), б) и в).

6.1.2.   Организацията трябва редовно да извършва наблюдение на всички равнища на изпълнението на свързаните с безопасността задачи и да се намесва ако тези задачи не са били правилно изпълнявани.

6.2.   Вътрешен одит

6.2.1.   Организацията трябва да провежда вътрешен одит по независим, безпристрастен и прозрачен начин, за да събира и анализа информация за целите на своите дейности по наблюдение (вж. 6.1. Наблюдение), в това число:

а)

график за планирани вътрешни одити, който може да бъде преразглеждан в зависимост от резултатите от предишни одити и проследяване на резултатите;

б)

определянето и подборът да компетентни одитори (вж. 4.2. Компетентност);

в)

анализ и оценка на резултатите от одитите;

г)

определяне на необходимостта от коригиращи мерки или мерки за подобряване;

д)

проверка на пълнотата и ефективността на тези мерки;

е)

документацията, имаща отношение към изпълняване на резултатите от одитите;

ж)

съобщаването на резултатите от одитите на висшето ръководство.

6.3.   Преглед от страна на ръководството

6.3.1.   Висшето ръководство трябва редовно да подлага на преглед непрекъснатата целесъобразност и ефективност на системата за управление на безопасността като разглежда най малко следното:

а)

подробни данни за напредъка по оставащите дейности от предишни прегледи, извършени от ръководството;

б)

изменение на вътрешните или външните обстоятелства (вж. 1. Описание на организацията);

в)

нивото на безопасност на организацията във връзка с:

i)

постигането на поставените цели по отношение на безопасността;

ii)

резултатите от нейните действия по наблюдение, включително констатациите на вътрешния одит, а също и вътрешните разследвания на произшествия/инциденти и статутът на предприетите по отношение на тях действия;

iii)

съответните резултати от дейностите по надзор, провеждани от националния орган по безопасността;

г)

препоръките за подобрение.

6.3.2.   Въз основа на резултатите от извършения от ръководството преглед, висшето ръководство трябва да поеме цялостна отговорност за планирането и извършването на необходимите промени в системата за управление на безопасността.

7.   ПОДОБРЕНИЕ

7.1.   Поуки от произшествия и инциденти

7.1.1.   Произшествията и инцидентите, свързани с железопътните операции на организацията, трябва да се:

а)

докладват, записват, разследват и анализират, за да се определят причините им;

б)

докладват на националните органи, както е подходящо.

7.1.2.   Организацията гарантира, че:

а)

препоръките, направени от националния орган по безопасността, националния разследващ орган и отрасъла/вътрешни разследвания, се оценяват и прилагат, ако е целесъобразно или задължително;

б)

съответните доклади/информация от други заинтересовани страни, напр. железопътни предприятия, оператори на инфраструктура, структури, отговорни за поддръжката, и ползватели на железопътни возила се разглеждат и вземат под внимание.

7.1.3.   Организацията трябва да използва информация във връзка с разследването, за да прави преглед на оценката на риска (вж. 3.1.1. Оценка на риска) с цел да извлече поуки с оглед на подобряването на безопасността и, където е подходящо, да предприеме коригиращи мерки или мерки за подобряване (вж. 5.4. Управление на измененията).

7.2.   Непрекъснато подобрение

7.2.1.   Организацията трябва непрекъснато да подобрява адекватността и ефективността на своята система за управление на безопасността, като взема предвид рамката, установена в Регламент (ЕС) № 1078/2012, както и най-малко резултатите от следните дейности:

а)

наблюдение (вж. 6.1. Наблюдение);

б)

вътрешен одит (вж. 6.2. Вътрешен одит);

в)

преглед от страна на ръководството (вж. 6.3. Преглед от страна на ръководството;

г)

поуки от произшествия и инциденти (вж. 7.1. Поуки от произшествия и инциденти).

7.2.2.   Организацията трябва да осигури средства да мотивира служителите и други заинтересовани страни да бъдат активни при подобряването на безопасността като част от поуките в рамките на организацията.

7.2.3.   Организацията трябва да осигури стратегия за непрекъснато подобряване на своята култура по отношение на безопасността, като се опира на използването на експертни знания и признати методи за определяне на проблемното поведение, засягащо различни части на системата за управление на безопасността, и въведе мерки за справяне с тях.


(1)  Точка 2.1. от допълнението към приложение I към Директива (ЕС) 2016/798.

(2)  Точка 2.2. от допълнението към приложение I към Директива (ЕС) 2016/798.


Top