ПРИЛОЖЕНИЕ

Въведение

С Регламента относно EMAS (1) („регламентът“) се създава първокласен инструмент за управление за организациите, служещ за оценка, докладване и подобряване на екологичните им резултати на доброволна основа. EMAS е отворена за всички организации, които желаят да подобряват своите екологични резултати. Тя се разпростира изцяло върху секторите на производството и услугите и се прилага в световен мащаб.

Целта на EMAS е да насърчава непрекъснатото подобряване на екологичните резултати на организациите чрез въвеждане и прилагане на системи за управление по околна среда, системна, обективна и периодична оценка на резултатите на такива системи, предоставянето на информация относно екологичните резултати, открит диалог с обществеността и активното участие на служители в организациите, като се предоставя подходящо обучение.

С Регламента относно EMAS се гарантира достоверността и прозрачността на екологичните резултати на регистрираните по EMAS организации чрез система за проверка от трета страна, извършвана от акредитирани или лицензирани проверяващи.

С оглед улеснение на регистрацията на организации, които прилагат други системи за управление по околна среда и желаят да преминат към EMAS, в регламента се посочва (2), че Комисията признава други национални или регионални схеми за управление по околна среда или части от тях, които спазват съответстващите изисквания на регламента, при условие че са изпълнени определени условия.

В член 45 от регламента се посочва, че държавите членки могат да представят на Комисията писмено искане за признаване на съществуващи системи за управление по околна среда или части от тях, които са сертифицирани в съответствие с подходящи процедури по сертифициране, признати на национално или регионално равнище, като спазващи съответните изисквания в посочения регламент.

След проучване на посоченото искане и като действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 49, параграф 2 от регламента, Комисията признава съответните части от системите за управление по околна среда и признава изискванията за акредитация или лицензиране за органите по сертифициране, ако е на мнение, че дадена държава членка:

—	е посочила в достатъчна степен и ясно в своето искане съответните части от системите за управление по околна среда и съответните изисквания на посочения регламент;

—	е предоставила достатъчно доказателство за еквивалентност с посочения регламент на всички съответни части на разглежданата система за управление по околна среда.

Последици от признаването: въз основа на член 4, параграф 3 от регламента организациите, които желаят да получат регистрация по EMAS и разполагат със сертифицирана система за управление по околна среда, призната в съответствие с член 45, не са задължени да извършват онези части, които са признати като еквивалентни на посочения регламент.

Въпреки това следва да се отбележи, че по време на проверката на подготовката за регистрация по EMAS или при подновяване на тази регистрация се прилага член 18.

Акредитираният или лицензиран по EMAS проверяващ оценява дали изискваните процедури, като например екологичният преглед на организацията, политиката в областта на околната среда, системата за управление, процедурите за одит и тяхното изпълнение отговарят на изискванията на регламента. Следователно частите от другата система за управление по околна среда, признати в съответствие с член 45 като спазващи съответните изисквания на Регламент (ЕО) № 1221/2009, също следва да бъде проверявани, за да се гарантира, че при прилагането им се спазват изискванията, определени като еквивалентни в настоящото признаване.

Например фактът, че процедурата по документиране на друга система за управление по околна среда е призната за еквивалентна, не изключва проверка на правилното прилагане на тази процедура, за да се гарантира, че тя включва необходимата съществена информация.

В Директивата за обществените поръчки (3) също се прави позоваване на това признаване, като в член 62, параграф 2 е предвидено, че други системи за управление по околна среда, признати в съответствие с член 45 от Регламент (ЕО) № 1221/2009, са един от трите вида сертификати, които могат да бъдат посочвани от възлагащи органи, изискващи представянето на сертификати за съответствие с определени системи или стандарти за управление по околна среда в контекста на процедура за възлагане на обществена поръчка.

На 26 януари 2016 г. Норвегия изпрати предварително заявление за признаване съгласно Регламента за EMAS на нейната национална схема за екологично сертифициране — фондация „Eco-Lighthouse“ (ELH). Това заявление беше последвано от допълнителна информация с цел да се посочат ясно изискванията на системата за управление Eco-Lighthouse и съответстващите изисквания на Регламента относно EMAS (включително приложенията) и да се предоставят на Комисията необходимите доказателства за установяване на евентуалната еквивалентност на относимите части от системата за управление по околна среда.

Въз основа на тези доказателства Комисията успя да установи степента на съответствие между изискванията на разглежданата система за управление по околна среда и съответстващото изискване на Регламента относно EMAS, както е описано в следващия документ.

Обяснителна таблица — понятия по ELH

понятие по ELH (BG)	Понятие по ELH (NO)	Определение на понятието по ELH
Фондация „Eco-Lighthouse“ (Eco-Lighthouse/ELH)	Stiftelsen Miljøfyrtårn (Miljøfyrtårn)	Юридическото лице, управляващо, наблюдаващо и разработващо схемата за сертифициране по ELH.
Екологична декларация по ELH	Miljøkartlegging	Уеб-базирано докладване, генерирано въз основа на списък от критерии, изготвени от консултант. Предприятието документира спазването на критериите. Накрая сертифициращият одобрява Miljøkartlegging и по този начин потвърждава спазването на критериите по ELH.
Общи критерии за предприятията	Felles kriterier	Критерии, които се прилагат за всички предприятия, които искат да бъдат сертифицирани по ELH. Предприятието посочва също и дали притежава или наема помещенията, в които се намира, като решава какви критерии се прилагат, отнасящи се например до енергия, обезвреждане на отпадъци и др. Общите критерии за предприятията са насочени към най-важните екологични аспекти, общи за всички предприятия.
Специфични за отрасъла критерии	Bransjespesifikke kriterier	Критерии, които се прилагат за всички предприятия в специфични отрасли, които предприятия искат да бъдат сертифицирани по ELH. Специфичните за дадено предприятие критерии за даден отрасъл обхващат най-важните екологични аспекти в отрасъла.
Лице, ръководещо дейностите по опазване на околната среда	miljøfyrtårnansvarlig	Лице в предприятието, назначено от ръководството и носещо отговорност за прилагането на ELH.
Годишен доклад относно климата и околната среда	årlig Klima- og miljørapport	Предприятието представя всяка година доклад до 1-ви април в уебпортала на ELH. Показатели: някои от тях са универсални; други са генерирани от избраните критерии. Планът за действие също се отчита тук. Годишният доклад относно климата и околната среда трябва да бъде предоставен на разположение на широката общественост
план за действие/екологична програма	handlingsplan	Планът за действие на предприятието за следващата година, свързан с всяка тема в областта на околната среда и документиран в годишния доклад относно климата и околната среда. Отговорностите и сроковете могат да бъдат документирани в екологичната декларация (Miljøkartlegging) или вътрешно в собствените системи на предприятието.
годишен преглед от ръководството	ledelsens gjennomgang	Ръководителите на висше и средно управленско ниво се срещат ежегодно за преглед и оценка на системата за здравеопазване, безопасност и опазване на околната среда (HSE), на системата за контрол на качеството, на прилагането на ELH и по други въпроси, свързани с предприятието.
група за управление по околна среда	miljøgruppe	Работната група се назначава за подпомагане на лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда, при прилагането на ELH. Може да включва отговарящия за HSE, други относими страни.
уебпортал на Eco-Lighthouse	Miljøfyrtårnportalen	Уебпортал, чрез който се поддържа документация, отнасяща се до предприятия, общини, консултанти и сертифициращи, съдържаща цялата документация за спазването на критериите и сертифицирането.
показатели, специфични за предприятието	virksomhetsspesifikke sjekkpunkter	Показатели, изработени по поръчка по искане на предприятието и включени в годишния доклад относно климата и околната среда. Платена услуга.
Вътрешен консултант	Internkonsulent	Служител в предприятие, работещ за сертифициране по ELH. Служителят преминава обучение за консултант по ELH, което му дава право да дава насоки на предприятието за сертифициране, като се избягва необходимостта от наемане на външен консултант по ELH при сертифицирането за първи път.
контролен списък по HSE	HMS sjekkliste	Вътрешният контролен списък на предприятието за годишния преглед на HSE. Основните елементи включват: актуализиране на правните изисквания, вътрешно обучение на персонала и ръководството, политика в областта на околната среда, цели и постижения в годишния доклад относно климата и околната среда, справяне с неспазване.
Политика в областта на околната среда	Miljøpolicy	Свързаните с екологичните резултати намерения и насоки, формулирани от висшето ръководство в дадено предприятие
Екологичен аспект	miljøaspekt	Елементи на дейностите, продуктите или услугите, произведени или извършени от дадено предприятие, които могат да окажат въздействие върху околната среда
Пряк екологичен аспект	Direkte miljøaspekt	Елементи на дейностите, продуктите или услугите, произведени или извършени от дадено предприятие, върху които то има пряк контрол
Непряк екологичен аспект	Indirekte miljøaspekt	Елементи на дейностите, продуктите или услугите, произведени или извършени от дадено предприятие, върху които то няма пряк контрол, но върху които то може да окаже влияние
екологична цел	miljømål	екологични цели, които трябва да бъдат постигнати през следващата година, документирани в годишния доклад относно климата и околната среда.
система за управление по околна среда	miljøledelsessystem	Интегрирана система за управление, която очертава въздействията върху околната среда на предприятието и използва набор от екологични критерии за управлението на тези въздействия. Системата за управление по околна среда (СУОС) трябва да бъде адаптирана към функционирането на предприятието, да съдържа ясни цели, планове за действие, съдържащи конкретни мерки за изпълнение, и да гарантира непрекъснато подобряване.
съществена промяна	stor endring	всяка промяна в дейността на предприятието — включително продукти и услуги — място, организация или администрация, която има значително въздействие върху системата за управление по околна среда или екологичните аспекти, свързани с предприятието
Неспазване	Avvik	Отклонение от законово изискване или от критерии по ELH, или от двете, ако законовото изискване е също и критерий по ELH. Основните законови изисквания в областта на околната среда са също така и критерии по ELH. Ако е налице неспазване на критерий по ELH, предприятието не може да бъде сертифицирано.

Методология, използвана за проверка на позоваванията на признатата система за управление по околна среда

Целта на този документ е описанието на изискванията на системата Eco-Lighthouse за управление по околна среда, както и оценката на съответствието на тези изисквания със съответните изисквания на Регламента относно EMAS. Тази оценка има две основни цели:

1.	Улесняване на прехода към EMAS за организация, която прилага друга система за управление по околна среда и желае да премине към EMAS.

2.	Улесняване на сравнението между изискванията на Eco-Lighthouse и EMAS.

За изготвянето на тази оценка Комисията извърши анализ на несъответствията между изискванията на двете системи. След този анализ относимите изисквания бяха групирани в ключови изисквания, съответстващи на различни части от системата за управление по околна среда. След това беше оценено съответствието на тези части със съответните изисквания на Регламента относно EMAS.

В следващите страници на този доклад ще бъдат анализирани следните части от системата за управление по околна среда:

1.	ангажираност и участие на висшето ръководство;

2.	установяване на екологичен преглед — предварителен анализ;

3.	установяване на политика в областта на околната среда;

4.	гарантиране на спазването на законодателството;

5.	установяване на цели и екологична програма с оглед гарантиране на непрекъснато подобрение;

6.	организационна структура, обучение и участие на работниците и служителите;

7.	изисквания към документацията;

8.	оперативен контрол;

9.	готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране;

10.	проверка, вътрешен одит и коригиращи действия;

11.	обмен на информация (вътрешен и външен);

12.	преглед от ръководството;

Освен това този доклад включва също оценка на изискванията за акредитация или лицензиране, които позволяват проверка на схемите от квалифициран одитор, който е трета страна.

За всяка от тези части оценката по-долу показва подробно до каква степен изискванията по ELH отговарят на съответстващите изисквания по EMAS. За оценка на това спазване Комисията разгледа капацитета на изискванията по ELH за постигане на целите на съответстващите изисквания по EMAS със същото ниво на устойчивост и надеждност (4).

В различни случаи части от ELH отговарят до известна степен на изискванията по EMAS, без пълно съответствие с тези изисквания. За предоставяне на диференцирана оценка тези части са обозначени като „частично отговарящи на изискванията по EMAS“ и са дадени обяснения за улесняване на сертифицираните по ELH организации, които биха били заинтересовани да премахнат несъответствията с EMAS.

След оценката на отделните части същите могат да бъдат класифицирани в три категории:

—	Не отговаря на изискванията по EMAS

—	Частично отговаря на изискванията по EMAS

—	Спазва изискванията по EMAS

Частите, признати като спазващи съответните изисквания по EMAS (третата категория), се считат за еквивалентни.

Описание на Eco-Lighthouse

Схемата за сертифициране Eco-Lighthouse е най-широко използваната в Норвегия система за управление по околна среда, с повече от 5000 валидни сертификати, предоставени на малки, средни и големи организации (ELH не е насочена към дружества със сложни екологични предизвикателства (5)). Чрез лесно осъществими, конкретни, относими и рентабилни мерки (в най-широк смисъл: на местно, регионално и световно равнище) предприятията могат да подобрят своите екологични резултати, да контролират въздействието си върху околната среда и да докажат своята ангажираност за корпоративна отговорност.

Схемата за сертифициране Eco-Lighthouse интегрира управлението по околна среда както на вътрешни, така и на външни екологични аспекти, в правната рамка на норвежките наредби в областта на систематичните дейности по здравеопазване, опазване на околната среда и безопасност в предприятията.

От предприятията, желаещи да бъдат сертифицирани по Eco-Lighthouse, се изисква:

Преди сертифицирането

1.

Да наемат квалифициран консултант по Eco-Lighthouse, преминал обучение, одобрен и наблюдаван от ELH, който: а. да извърши екологичен преглед (miljøanalyse) на предприятието. Въз основа на този предварителен анализ той подбира съответните специфични за дадения отрасъл критерии (bransjespesifikke kriterier), свързани с предприятието, в допълнение към общите критерии за предприятията (6), които са приложими към всички организации б. да създаде и помогне за попълването на екологичната декларация (7) (Miljøkartlegging) в уебпортала на ELH. в. да насочва и документира спазването на относимите критерии с помощта на посочения уеб базиран инструмент (Miljøkartlegging) г. да обучи определеното от организацията лице, ръководещо дейностите по опазване на околната среда в рамките на предприятието (miljøfyrtårnansvarlig), в използването на уебпортала на ELH, включително екологичната декларация д. да обучи лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда в рамките на предприятието, в попълването на първото издание на годишния доклад относно климата и околната среда, в който всяка година (след сертифицирането) се докладва за предходната календарна година е. да направлява процеса на спазване на критериите.

2.

Чрез уеббазираното самостоятелно докладване в екологичната декларация предприятието потвърждава статута на спазване на набор от общи и специфични за отрасъла критерии преди приключването на процеса на сертифициране. Всички общи и специфични за отрасъла критерии трябва да бъдат спазени, за да се постигне сертифициране. Писмена следа от тази „предварителна“ процедура по самостоятелно докладване се съхранява като част от екологичната декларация.

3.

Общите и специфичните за отрасъла критерии са разработени от ELH в сътрудничество със съответните правителствени органи, учени, заинтересовани организации, клиенти и опитни консултанти и сертифициращи за идентифициране и обръщане на внимание на относимите екологични аспекти и на ефективните мерки във въпросния отрасъл, и подлежат на периодични прегледи.

4.	Критериите са гръбнакът на системата за управление, който гарантира, че тя функционира правилно. Спазването на всички критерии се докладва в уебпортала на Eco-Lighthouse чрез екологичната декларация.

5.	Докладът относно климата и околната среда (Klima- og miljørapport) се завършва и се подава в уебпортала на ELH, като в него се съчетават универсални показатели и параметри, приложими за всички отрасли, и специфични показатели, получени чрез подбор на относими критерии.

6.

След като предприятието сметне, че всички критерии са изпълнени, и подаде първия доклад относно климата и околната среда, сертифицирането се извършва от сертифициращ/проверяващ. Той получава достъп до съответната информация в уебпортала преди посещението на място и провеждането на събеседвания и проверки. Проверяващият/сертифициращият сертифицира от името на общината, в която се намира седалището на предприятието, но се обучава, одобрява (лицензира) и наблюдава от централното управление на Eco-Lighthouse, включително (от 2017 г.) с наблюдение на място. Отклоненията от критериите и отстраняването на отклоненията се документират чрез екологичната декларация.

7.	Документираните резултати от целия процес се проверяват от Фондация ELH и се издава сертификат. Едва на този етап се издават съответният доклад за сертифициране и писмо за признаване.

След сертифицирането

След сертифицирането докладът относно климата и околната среда се подава всяка година до 1-ви април, като в него се посочват условията за определен брой параметри, изпълнението на посочените предходни екологични цели и подробна „карта“ на бъдещите цели. Този годишен доклад се изготвя от лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда.

Повторното сертифициране се извършва на всеки три години.

Процесът е един и същ, но при повторното сертифициране не е налице задължение за наемане на консултант. Вместо това лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда (Miljøfyrtårnansvarlig), отговаря за организирането на повторното сертифициране, за проверката на продължаващото съответствие с критериите, за попълването на екологичната декларация и за предоставянето на документация на разположение на сертифициращия/проверяващия чрез достъп до предприятието в уебпортала на ELH. Новата екологична декларация със съответната документация и докладите относно климата и околната среда от предходните години представляват основната част от доказателствата, които се представят преди повторното сертифициране, докато по време на срещата в предприятието сертифициращият/проверяващият прави събеседвания, извършва проверки на място и проверка на помещенията, както при сертифицирането за първи път.

Имайте предвид, че:

Повече от 300 от общо около 430 общини в Норвегия са плащащи такса членове на схемата за сертифициране Eco-Lighthouse. Членството включва улесняване на сертифицирането по ELH за местните предприятия чрез осигуряване наличието на сертифициращ/проверяващ за предприятията в района. Очаква се също и че общините работят за сертифициране на своите собствени предприятия.

Проверяващите/сертифициращите, които играят роля в етапа на сертифициране, могат да бъдат наети от общинска/областна администрация или от частно предприятие и се обучават, одобряват и наблюдават от Фондация „Eco-Lighthouse“. Важно е да се отбележи, че в схемата Eco-Lighthouse общината представлява сертифициращият орган в смисъл, че сертифициращите (лицензирани от ELH) действат от името на общината, а не на администрацията на Eco-Lighthouse.

Фондация „Eco-Lighthouse“ е сертифицирана в съответствие със стандарт ISO-9001:2015 през май 2016 г.

Обща схема за прилагането на ELH и EMAS

ЧАСТ 1

Ангажираност и участие на висшето ръководство

Съответстващо изискване по EMAS

1.

Съпричастност и ангажираност на висшето ръководство. В EMAS висшето ръководство определя политиката на организацията в областта на околната среда (1.1) и носи отговорност за правилното прилагане на системата за управление по околна среда (1.2), в това число назначаването на представител за управление по околна среда (1.3). Правно основание: Член 2, параграф 1 и приложение II, A.2 и A.4

2.

Ръководството следва да извършва редовно преглед на постигнатия напредък и да обръща внимание на установените проблеми. Необходимо е ръководството редовно да участва в срещи и инициативи в рамките на СУОС. (Приложение II, A.6)

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

1.   Съпричастност и ангажираност на висшето ръководство

1.1   Определяне на политиката на организацията в областта на околната среда:

Съгласно общ критерий за предприятията (GIC) 1945 (8) се изисква организациите да установят политика в областта на околната среда. Освен това решението за участие в схемата и ангажиментът за спазване на различните критерии се подписва от ръководството.

1.2   Носене на отговорност за правилното прилагане на системата за управление по околна среда:

Според GIC 6 ръководството трябва да извършва годишен преглед на системата за HSE и на процедурите по Eco-Lighthouse, за да оцени дали те работят така, както е предвидено.

С подписването, на годишна основа, на реда и условията по ELH и на протокола от прегледа от ръководството висшето ръководство носи отговорност за правилното прилагане на системата за управление и за верността на годишния доклад относно климата и околната среда (Klima- og miljørapport).

1.3   Назначаване на представител за управление по околна среда:

Един член на персонала се назначава за лице, ръководещо дейностите по опазване на околната среда (Miljøfyrtårnansvarlig). В зависимост от размера на предприятието не е задължително назначението да е на пълно работно време. Лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда, може да бъде обучено от консултанта по време на първоначалното сертифициране, или от предходното лице, ръководещо дейностите. При по-големите организации лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда, понякога участва в курса за консултант по ELH (с което се квалифицира като вътрешен консултант (internkonsulent). Неговите задачи са определени в изискване 6 (Организационна структура, обучение и участие на работниците и служителите).

2.   Ръководството извършва редовно преглед на постигнатия напредък и обръща внимание на установените проблеми.

Това се прави чрез годишния преглед от ръководството (9) (ledelsens gjennomgang), подписван от ръководството (ръководството подписва протокола от срещата за годишния преглед от ръководството). Представят се доклад относно неспазването (правно и/или всякакво друго неспазване на критериите по ELH) и годишният доклад или доклади относно климата и околната среда. Последният включва оценка на екологичните резултати и цели в областта на околната среда за следващата година. Докладите за сертифициране (повторно сертифициране) могат да бъдат представени, особено в контекста на настъпило неспазване.

Следователно тази годишна оценка е проверка на качеството (удовлетворение на клиентите, организация, констатирано неспазване), като същевременно в нея се разглежда осъществяването на екологичните цели и плана за действие и се прави преглед на напредъка по въпроси като отпадъците, потреблението на енергия и екологичните показатели, които са от значение за отрасъла. Ако съществува неспазване, отнасящо се до ELH и/или външната околна среда, те се разглеждат тук, като се третират веднага или — ако не е възможно — като се включват в плана за действие за следващата година.

В Общ критерий за предприятията 1950 се посочва: „Предприятието трябва да установи процедури за докладване и справяне с неспазването“ (10). Следователно ръководството е отговорно за политиката в областта на околната среда, целите и постиженията по отношение на ELH (най-малко) чрез годишна актуализация и потвърждение на ангажимента.

Освен това допълнителната система за HSE, изисквана от норвежкия закон (11), гарантира, че екологичните цели, които са представени в плана за действие и за които се докладва в раздела за достиженията от годишния доклад относно климата и околната среда, са изпълнени и указанията се спазват.

Заключение на Комисията

Висшият ръководител подписва условията и ангажиментите по ELH в началния етап на процеса на сертифициране (чрез уебпортала). Съгласно общ критерий за предприятията 1945 се изисква организациите да установят политика в областта на околната среда. Наблюдава се детайлно и повтарящо се участие на ръководството (чрез проверки) в различни моменти от време през цялата година и чрез годишния преглед от ръководството. Организацията, прилагаща ELH, трябва също така да назначи лице, ръководещо дейностите по опазване на околната среда, което е подчинено на висшето ръководство (или е част от висшето ръководство) и поддържа контакти с персонала относно ELH. -

Въз основа на тези елементи Комисията признава, че частта от ELH, свързана с „Ангажираност и участие на висшето ръководство“, съответства на съответстващите изисквания по EMAS и следователно може да се счита за еквивалентна.

ЧАСТ 2

Установяване на екологичен преглед (предварителен анализ)

Съответстващи изисквания по EMAS

Преди регистрацията си организацията извършва екологичен преглед въз основа на приложение I от регламента — член 4, параграф 1, буква а), приложение I, раздел A.3.1 от приложение II.

Този предварителен анализ обхваща следните области:

1.	Определяне на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда

2.	Определяне на всички преки и непреки екологични аспекти със значително въздействие върху околната среда, изразени качествено и количествено в зависимост от случая, и съставяне на регистър на онези от тях, които са определени за съществени

3.	Описание на критериите за оценка на значимостта на въздействието върху околната среда

4.	Проучване на всички съществуващи практики и процедури за управление по околна среда

5.	Оценка на обратната информация от разследването на предишни аварии.

Този преглед се проверява от външния проверяващ.

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

Обща оценка: Предварителният анализ по ELH, наречен „екологична декларация“ (Miljøkartlegging), се извършва от консултант (обучен, одобрен и наблюдаван от ELH). След анализ на организацията той избира относимите критерии, които организацията трябва да спазва, за да получи сертифициране по ELH. Въз основа на този анализ екологичната декларация онлайн (Miljøkartlegging) се генерира като списък от критерии, които трябва да бъдат изпълнени и които ръководят организацията при определяне на областите, в които следва да бъде постигнат напредък. Като следваща стъпка интерактивната процедура на уебпортала на ELH (Miljøfyrtårnportalen) дава възможност на организацията да документира напредъка и да проследява спазването на пълния списък от приложими критерии.

ELH предлага общи критерии за предприятията, приложими за всички сектори, плюс предварително определени специфични критерии по отрасли за 14 групи отрасли (12).

1)   Определяне на приложимите правни изисквания, свързани с околната среда

Общите критерии за предприятията включват също проверка за спазването на правните изисквания. Това се проверява в съответствие с GIC 1944: Предприятието трябва да гарантира достъп  (13) до актуализиран преглед на относимите закони и подзаконови актове, отнасящи се до здравеопазването, околната среда и безопасността. Достъпът и генерирането на списъка е улеснено от норвежкия правителствен уебсайт Regelhjelp (14), в който предприятието влиза със собствен уникален код на организацията и генерира списък на приложимите правни изисквания, свързани с предприятието, включително свързаните с околната среда. В общите и специфичните критерии всички критерии, които произтичат от законови и подзаконови разпоредби, са ясно обозначени със символ §, с който се посочва изрично, че намерението при този критерий е спазване на законовите изисквания.

2)   Определяне на всички преки и непреки екологични аспекти със значително въздействие върху околната среда, изразени качествено и количествено в зависимост от случая, и съставяне на регистър на онези от тях, които са определени за съществени

Чрез процеса на разработване на отраслови критерии се определят и изброяват екологичните аспекти от основно значение за отраслите, обхванати от специфичните критерии по ELH. Предварително определените критерии са разработени в сътрудничество със съответните отраслови организации, групи по интереси, правителството, учени/изследователи и основни клиенти. Интерактивното генериране на предварително определен набор от критерии има за цел да помогне и да напътства организациите лесно да създадат ясна база за сравнение. Този процес очевидно е една от основните разлики между методите по EMAS и ELH. Докато първият се съсредоточава върху определянето на екологичните аспекти на равнище организация, вторият ги определя на равнище отрасъл.

От 31 общи критерии за предприятията 35 % са системни критерии, 4 % се отнасят до работната среда, а 52 % според ELH се отнасят за външната околна среда (15). От специфичните отраслови критерии според ELH средно 10 % са системни критерии, 20 % се отнасят до работната среда, а 70 % според ELH се отнасят за външната околна среда (16). Ако се вгледаме внимателно в критериите с най-много сертификати (които съответно се преразглеждат и актуализират най-често), като например хотели или магазини за продажба на дребно на хранителни стоки (17), се потвърждава, че тези критерии включват редица ключови екологични аспекти.

Общите критерии за предприятията (GIC) включват също така критерий 1963 „Други екологични аспекти“, който задължава предприятията да оценяват и разглеждат всички относими екологични аспекти, които не са обхванати от общите и специфичните отраслови критерии: „Предприятието трябва да идентифицира други съществени екологични аспекти на предприятието и да разгледа възможността за предприемане на всички необходими действия и/или включване в годишния доклад относно климата и околната среда и/или наблюдение чрез плана за действие.“ Независимо от това ELH не определя по какъв начин се прилагат тези критерии, например какви аспекти трябва да се вземат предвид (преди или непреки) и как се оценява значимостта на тяхното въздействие (18). Освен това не е ясно как може да бъде оценено спазването на този критерий, наред с другото, на каква основа сертифициращият по ELH може да гарантира, че всички съществени екологични аспекти са били идентифицирани (19).

Изброените критерии се проверяват по време на проверка/сертифициране и преди сертифицирането всички критерии трябва да бъдат спазени (20). На всеки три години критериите се проверяват/сертифицират повторно за процеса по повторно сертифициране.

3)   Описание на критериите за оценка на значимостта на въздействието върху околната среда

Оценката на въздействието върху околната среда се извършва чрез процес на разработване на отраслови критерии. Следователно тази оценка не се извършва от организацията, а се разглежда на отраслово равнище от съответните заинтересовани страни от отрасъла. Приложение I (3) от EMAS съдържа конкретни насоки и критерии за оценка на значимостта на въздействието върху околната среда на равнище организация. Такива насоки не се предоставят от ELH, където оценката се извършва на равнище отрасъл от експертни консултативни групи.

4) и 5)   Съществуваща управленска практика и процедура и оценка на обратната информация от разследването на предходни аварии.

Съществуващата управленска практика и процедура се проучват и оценяват чрез отрасловите критерии. Преди сертифицирането се изготвя първи годишен доклад относно климата и околната среда, който се добавя към екологичната декларация. Посоченият доклад съдържа положителни и отрицателни точки по отношение на управлението по околна среда в организацията. В него изрично се вземат предвид „Поети инициативи“ (Gjennomførte tiltak) за коригиране на ситуации, които не са били или не са идеални. Въз основа на тази информация се изготвя план за действие (Handlingsplan med mål).

Заключение на Комисията

Предварителният анализ по ELH се основава на набор от критерии, основани на екологични аспекти, определени на секторно равнище. Значителна част от потенциалните екологични аспекти на организацията може да бъдат надлежно взети предвид по ELH при определянето на отрасловите критерии. След това организацията разглежда тези аспекти, когато оценява своето спазване на определените критерии при подготовката за сертифициране.

По EMAS се изисква индивидуализиран анализ на специфичните преки и непреки екологични аспекти на организацията и от нея се изисква да установи критерии за определяне на значимостта на въздействията, свързани с определените аспекти в специфичния контекст на организацията. Този подход, фокусиран върху организацията, има за цел да определи аспектите, които са съществени в специфичния контекст на организацията, а не за сектора като цяло. Тази индивидуализация на подхода е една от ключовите разлики между двете схеми.

Съществуването на общ критерий 1963 по ELH, по който се изисква също така да се вземат предвид относимите „Други екологични аспекти“, може да се използва за разширяване на обхвата на анализа и за постигане на по-специфичен преглед. Чрез насоките към критерия ELH препоръчва това да се прилага във връзка с анализа на риска. Схемата обаче не определя по какъв начин да се оценява съществеността на тези допълнителни аспекти.

Въпреки че и двата подхода са ценни и водят до предимства и недостатъци, прилаганите методологии се различават значително. Следва се сходна цел — определяне на съществени екологични аспекти — макар и с различни методи. ELH се фокусира върху определянето на екологичните аспекти на секторно равнище, докато EMAS има за цел да идентифицира специфични за организацията съществени аспекти. Поради тази причина двата подхода не могат да се считат за еквивалентни (21).

Въз основа на тези елементи Комисията смята, че частта от ELH, свързана с „Установяване на екологичен преглед“, отговаря частично на съответстващите изисквания по EMAS.

Възможни мерки за преодоляване на несъответствието с EMAS

Въпреки че тази част от ELH не може да се смята за еквивалентна, анализът показва, че множество съответстващи изисквания по EMAS са много близки. За спазването на всички съответстващи изисквания следва да се прилагат следните допълнителни елементи:

—	Преминаване от подход за анализ на риска към подход и метод, основан на приложение I към EMAS, с цел също така да се определят съществените екологични аспекти, които не са обхванати от отрасловите критерии.

—	В тази връзка GIC 1963 се прилагат въз основа на разпоредбата за екологичния преглед по EMAS.

—	Сертифициращият по ELH следва да гарантира с подходящ метод, че всички допълнителни екологични аспекти, показатели и правни изисквания са установени и взети предвид.

ЧАСТ 3

Установяване на политика в областта на околната среда

Съответстващо изискване по EMAS

Висшето ръководство определя политиката на организацията в областта на околната среда. Тази политика включва различните елементи, посочени в приложение II към Регламента за EMAS. (член 4, параграф 1, буква б) и приложение II, A.2)

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

ELH включва официално изискване за определяне на цели чрез критерий 1945 („Предприятието трябва да установи политика в областта на околната среда (22) и цели по отношение на здравеопазването, околната среда и безопасността. Те трябва да бъдат документирани в системата за управление по околна среда или в плана за действие в годишния доклад относно климата и околната среда за Eco-Lighthouse“). Политиката в областта на околната среда и специфичните задачи в областта на околната среда се разглеждат на първо място чрез определяне на критериите преди сертифицирането, и се посочват в екологичната декларация (Miljøkartlegging). През втората фаза екологичните резултати се сравняват с избрани показатели в годишния доклад относно климата и околната среда, който включва план за действие за непрекъснато подобряване.

Заключение на Комисията

Наскоро преработеният критерий 1945 задължава предприятието да определи политика в областта на околната среда. Комбинацията от екологичната декларация, където се установяват критерии, и годишния доклад относно климата и околната среда, където се прави проверка на показатели и се определят цели, допринася за тази политика в областта на околната среда и помага за нейното прилагане.

Желанието за сертифициране по Eco-Lighthouse и подписването на условията и ангажиментите по ELH показват намерение за укрепване на управлението на екологичните аспекти и за непрекъснато подобряване на екологичните резултати. Чрез своя план за действие годишният доклад относно климата и околната среда е стимул за непрекъснато подобряване.

Годишният доклад относно климата и околната среда подлежи на ратификация по време на годишния преглед от ръководството.

Въз основа на тези елементи Комисията признава, че частта от ELH, свързана с „Установяване на политика в областта на околната среда“, съответства на съответстващите изисквания по EMAS и следователно може да се счита за еквивалентна.

ЧАСТ 4

Гарантиране на спазването на законодателството

Съответстващо изискване по EMAS

По EMAS от организациите се изисква:

1.	да определят своите правни задължения, свързани с околната среда,

2.	да осигурят спазването на тези изисквания,

3.	да установят адекватни процедури за текущо спазване на тези изисквания,

4.	да предоставят веществените и документните доказателства за това спазване. (член 4, параграф 1, буква б) и член 4, параграф 4, приложение II A3.2, Б2, A5.2)

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

1.

Преди сертифицирането по ELH консултантът изготвя списък с критерии. Чрез общ критерий за предприятията 1944 (23) предприятието се задължава да осигури на сертифициращия/проверяващия (и в допълнение — на цялото дружество) достъп до актуализиран преглед на относимите закони и подзаконови актове, отнасящи се до предприятието. Спазването на това задължение се улеснява от норвежкия правителствен уебсайт Regelhjelp  (24), където предприятието получава списък с относимото законодателство въз основа на своя уникален номер на организацията. Разпоредбите, които са в най-голяма степен относими към отрасъла, са част от общите и специфичните отраслови критерии (отбелязани са с §), като спазването им е необходимо за сертифицирането и повторното сертифициране. Годишно актуализиране на прегледа се осигурява с годишния преглед от ръководството (чрез годишния преглед на HSE). Списъкът с критериите съдържа и критерии, свързани с конкретни правни задължения, които организацията трябва да спазва. Примери: — Общ правен критерий 42: „опасните отпадъци (и...) трябва да бъдат безопасно съхранявани и транспортирани до (…) съоръжение, в съответствие с наредбата относно рециклирането на отпадъци“. — Общ правен критерий 311: „От отпадъчните води се вземат проби, които се анализират в съответствие с местните разпоредби и с наредби 15А-3 и 4 относно замърсяването“. (превод)

2.

Чрез самооценка преди сертифицирането предприятието потвърждава спазването на тези критерии. След това критериите се проверяват отново от независимия проверяващ/сертифициращ, който е трета страна, по време на сертифицирането. Преди да бъде издаден сертификат по ELH, Фондация ELH проверява отново работата, извършена от консултанта, предприятието и сертифициращия/проверяващия, и я одобрява. Проверката се повтаря при повторното сертифициране на всеки три години. Преди да може да се извърши сертифициране, е необходимо да са спазени всички критерии, включително общите и специфичните, които са пряко включени от норвежкото законодателство в критериите по ELH (и са отбелязани с „§“). Неспазването на законово изискване, което не е критерий по ELH, е разгледано в общ критерий за предприятията 1950, по който предприятията се задължават да установят процедури за докладване и справяне с такова неспазване. Въз основа на този критерий предприятието може да бъде сертифицирано, ако докаже, че разполага със система за справяне с неспазванията. Сертифициращият/проверяващият прави проверка на спазването на критериите по ELH и проверява дали предприятието е въвело процедура за коригиране на неспазването на общите правни разпоредби. За разлика от EMAS, по ELH не се изисква от организациите да предоставят на сертифициращия доказателства за пълното спазване на законодателството в областта на околната среда (25), извън специфичните (правни) критерии.

3.

На всеки три години е задължително да се извършва повторно сертифициране, като тогава всички критерии се проверяват отново, включително GIC 1950, който разглежда неспазването. Ако е налице неспазване на критериите, не се издава сертификат за повторно сертифициране. Доказателството за спазване на правните изисквания се оценява от сертифициращия по време на оценката за сертифициране (или повторно сертифициране), като това се ограничава до компетентността на сертифициращия (вж. изискването за акредитация). Въпреки това правните критерии са формулирани по такъв начин, че обучен сертифициращ/проверяващ е в състояние да оцени спазването и да документира състоянието на спазването. Сертифициращият/проверяващият проверява също дали предприятието разполага с актуализиран общ преглед на наличните законови и подзаконови актове и със система за справяне с неспазванията. Освен това, спазването на законовите изисквания се гарантира чрез годишния вътрешен одит на HSE, който е част от годишния преглед от ръководството. Одитът на HSE разглежда всяка форма на неспазване на изискванията на закона. Уебпорталът на ELH предоставя насоки и пример за процедури за справяне с неспазванията (GIC 1950).

4.

В съответствие с обяснението, дадено в точка 2 от настоящия раздел, представената документация се свежда до специфичните правни изисквания, обхванати от критериите по ELH, и нe обхваща всички приложими правни изисквания, свързани с околната среда. Документите се предоставят и съхраняват чрез цифровия интерфейс на ELH.

Заключение на Комисията

Подобно на процеса, установен за екологичната декларация (предварителен анализ), за оценка на спазването на правните изисквания от страна на организациите ELH разчита на основана на критерии система. За такава система, в съчетание с правителствения уебсайт Regelhjelp  (26), се смята, че предоставя добър общ преглед на правните изисквания, които следва да бъдат спазвани по EMAS.

За спазването на всички критерии по ELH, включително правните критерии, най-напред се прави самооценка, предхождаща сертифицирането, и това спазване се проверява от сертифициращия/проверяващия по време на сертифицирането. В случай на неспазване дори на един-единствен критерий от списъка, сертификат не може да бъде издаден.

Достъп до доказателствата за спазване на (правните) критерии по ELH се осигурява чрез системата. ELH също изисква от организацията да има въведена процедура за докладване и справяне с оставащите неспазвания (27) на правните разпоредби. Придържането към най-важните закони и подзаконови актове в областта на дейностите по здравеопазване, опазване на околната среда и безопасност се контролира ежегодно чрез контролен списък за HSE, който е утвърден и подписан от висшия ръководител и подлежи на преглед от ръководството. В насоките към GIC 1944 се посочва изрично, че се изисква не само преглед на правните изисквания, но и придържане към тях.

Независимо от това, за разлика от EMAS, ELH не съдържа критерий, с който се изисква организацията да спазва всички законови изисквания, свързани с околната среда. Вместо това по ELH се акцентира върху най-важното законодателство в областта на околната среда, чрез относими отраслови критерии, преформулиращи най-относимото от законодателството по такъв начин, че да са напълно разбираеми за предприятието и за сертифициращия.

Освен това, в случай на неспазване на правните изисквания, които не са обхванати от правните критерии по ELH, сертифицирането може да бъде предоставено, при условие че са въведени процедури за докладване и справяне с неспазванията по наредбите относно HSE (28).

Друго осезаемо различие е свързано с компетентността на проверяващия. Проверяващите по EMAS трябва да могат да забележат, ако има пропуснато законодателство, и следователно те трябва да имат официална квалификация за това. За разлика от това проверяващите по ELH се обучават с общ профил. По ELH това се съобразява, като (правните) критерии се формулират по ясен и разбираем начин, но компетентността на сертифициращия за установяване на неспазване на правни норми, които са извън предварително определените законови критерии, може да бъде поставена под въпрос.

Накрая, в сравнение с EMAS може да бъде намерена разлика и в честотата на тази външна проверка. В рамките на ELH цялостното повторно сертифициране трябва да се извършва на всяка трета година. Към този момент всички критерии, включително свързаните с правни изисквания, се проверяват отново. Съгласно EMAS резултатите спрямо законовите разпоредби също са част от ежегодното заверяване на екологичната декларация от проверяващ по EMAS. Следва да се отбележи обаче, че 98 % от предприятията по ELH, ако бяха сертифицирани по EMAS, биха могли да се възползват от дерогация за малки организации съгласно член 7, съгласно която честотата на годишния одит (на две години) и повторното сертифициране (на всеки четири години) се доближават до ELH.

Въз основа на тези елементи Комисията смята, че частта от ELH, свързана с „Гарантиране на спазването на законодателството“, отговаря частично на съответстващите изисквания по EMAS.

Възможни мерки за преодоляване на несъответствието с EMAS

Въпреки че тази част от ELH не може да се смята за еквивалентна, анализът показва, че множество съответстващи изисквания по EMAS са много близки. За спазването на всички съответстващи изисквания следва да се прилагат следните допълнителни елементи:

—	актуализиране на текста на GIC 1944 с упоменаване, че преди сертифицирането организациите трябва да гарантират определянето и спазването на всички правни изисквания, свързани с околната среда,

—	изискване предприятието да представи доказателства за спазване на относимите правни изисквания, свързани с околната среда, ако му бъдат поискани,

—	осигуряване на заверяване на спазването на правните норми от акредитиран или лицензиран одитор, който е трета страна, на годишна база за големи организации и на всеки две години за МСП.

ЧАСТ 5

Установени цели и екологична програма за гарантиране на непрекъснато подобряване

Съответстващо изискване по EMAS

1.

В рамките на организацията трябва да бъдат определени цели за осигуряване на непрекъснато подобряване на екологичните резултати (член 1, приложение II, B3, B4(3).

2.

Трябва да бъде установена и приложена програма за действие в областта на околната среда за постигането на тези цели. (член 18, параграф 7, приложение II, A.2, A3 (3).

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

Процедурите по ELH изискват преди сертифицирането на организацията да бъдат изготвени подробна екологична декларация (Miljøkartlegging, контролен списък на относимите общи и специфични критерии, които да се използват за сертифициране) и първият годишен доклад относно климата и околната среда, съдържащ целите в областта на околната среда и действията, предвидени за следващата година, както и настоящите екологични резултати.

Всяка следваща година (до 1-ви април) чрез уебпортала на ELH се представя годишен доклад относно климата и околната среда. Екологичните резултати се сравняват с предходната година. Докладът обобщава предприетите инициативи и постигнатите цели и намерения, като в него се включва и план за действие за следващата година. Годишният доклад (доклади) относно климата и околната среда се проверява(т) от сертифициращия/проверяващия при първото сертифициране и на всеки три години при повторно сертифициране. Той се проверява ежегодно по време на годишния преглед от ръководството.

Годишният доклад относно климата и околната среда се генерира в уебпортала на ELH от набор от универсални показатели и показатели, съответстващи на специфични отраслови критерии. Екологичните цели и планът за действие в доклада относно климата и околната среда следва да документират непрекъснато подобряване. Процедурата е посочена в насоките към Общ критерий за предприятията (GIC) 7 (29), свързаните насоки и уебпортала на ELH.

Освен това в GIC 1963 (Допълнителни екологични аспекти) е посочено, че: Предприятието трябва да идентифицира други съществени екологични аспекти на предприятието и да разгледа възможността за предприемане на всички необходими действия и/или включване в годишния доклад относно климата и околната среда и/или наблюдение чрез плана за действие. Поради това планът за действие може да включва всички аспекти, специфични за предприятието, които не попадат в рамките на общите или специфичните критерии.

За предприятията, които желаят да разширят допълнително своя доклад относно климата и околната среда, ELH предлага услуга, наречена „специфични за предприятието показатели“ (virksomhetsspesifikke sjekkpunkter), при която към доклада се добавят определени от предприятието персонализирани въпроси и показатели.

Заключение на Комисията

Към момента на сертифицирането е създадена първоначална програма за управление по околна среда, съдържаща критерии и цели за оценка. Оценката на екологичните резултати на организацията, посочването на постигнатия напредък и на постигнатите екологични цели се извършват всяка година чрез годишния доклад относно климата и околната среда, генериран в уебпортала на ELH.

Екологичната програма се актуализира и повторно се оценява чрез повторна екологична декларация на всеки три години към момента на повторното сертифициране.

Въпреки че тези процеси са съсредоточени върху аспектите, които са обхванати от набор от критерии при изграждането на системата за управление по околна среда (включително допълнителните аспекти, обхванати от GIC 1963 (30)), те разполагат с капацитета да гарантират непрекъснато подобряване на екологичните резултати, свързани с тези аспекти.

Въз основа на тези елементи Комисията признава, че частта от ELH, свързана с „Установени цели и екологична програма за гарантиране на непрекъснато подобряване“, съответства на съответстващите изисквания по EMAS и следователно може да се счита за еквивалентна.

ЧАСТ 6

Организационна структура (роли и отговорности), обучение и участие на работниците и служителите

Съответстващо изискване по EMAS

1.

Ръководството трябва да осигури наличието на ресурси (включително човешки ресурси) за гарантиране на доброто функциониране на системата. Ролите и отговорностите следва да бъдат определени, документирани и съобщени (приложение II, A.4.1).

2.

Висшето ръководство определя специален(и) представител(и) на ръководството, който(които) има(т) определени роли, отговорности и правомощия за гарантиране на правилното прилагане и поддържане на системата за управление на околната среда и за докладване на висшето ръководство относно резултатите от тази система (приложение II, A.4.1).

3.

Следва да се осигури обучение за работниците и служителите, за да отговорят на нуждите на СУОС (член 1, приложение II, A.4.2).

4.

Работниците и служителите трябва да бъдат активно ангажирани в подобряването на екологичните резултати на организацията (член 1, приложение II, A.4.2 и B.4).

1.   Ангажиране на ръководството, свързано с доброто прилагане на системата и предоставяне на необходимите ресурси:

Според GIC 1946: „Предприятието трябва да изготви организационна схема или подобен преглед на ключовите функции в организацията, като например звено за контакт по Eco-Lighthouse, представител по безопасността, председател на комисията по работната среда, ръководител по HSE, ръководител на дейностите по снабдяване и лице, отговорно за пожарната безопасност“.

Според норвежкото законодателство висшето ръководство е отговорно за управлението на предприятието, което включва управление по HSE, и по този начин косвено за прилагането на системата за управление по околна среда. Ако необходимите ресурси не бъдат осигурени, автоматично в следващите доклади относно HSE и в годишните доклади относно климата и околната среда ще се появят пропуски. След това тези пропуски ще бъдат взети предвид по време на годишния преглед от ръководството. В този случай може също така да възникне пречка за следващото повторно сертифициране.

2.   Специални представители за системата за управление по околна среда:

Един член на персонала се назначава за лице, ръководещо дейностите по опазване на околната среда (Miljøfyrtårnansvarlig). В зависимост от размера на предприятието не е задължително назначението да е на пълно работно време. Лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда, може да бъде обучено от консултанта по време на първоначалното сертифициране, или от предходното лице, ръководещо дейностите. Неговите задачи са:

—	говорител на консултанта (в началото на процеса),

—	говорител на сертифициращия/проверяващия при първоначалното и при повторното сертифициране,

—	осигуряване на спазването на отрасловите критерии,

—	обучаване и мотивиране на останалите работници и служители,

—	изготвяне на годишния доклад относно климата и околната среда и изпращането му в уебпортала на ELH,

—	обсъждане на този доклад с ръководството по време на „годишния преглед от ръководството“ (ledelsens gjennomgang), и с персонала на срещи с персонала, разпространение на годишния доклад в организацията, чрез интранет или други канали за вътрешна комуникация,

—	съобщаване, по-специално на всеобхватната политика на организацията в областта на околната среда и на нейните цели за следващата година, посочени в годишния доклад относно климата и околната среда, на останалите работници и служители,

—	непрекъснато допринасяне за подобряването.

ELH е въвела онлайн обучение, насочено към обучение на лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда (Miljøfyrtårnansvarlig), отнасящо се до изготвянето на годишния доклад относно климата и околната среда, и по-специално за това как да се постигне повторно сертифициране.

ELH е съставила указание за лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда, както се изисква в общ критерий за предприятията 1947: „Предприятието трябва да изготви писмени указания за служителя, отговорен за прилагането на Eco-Lighthouse. Лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда, следва да осигурява участието, да мотивира и да включва работниците и служителите на организацията. ELH смята, че активното участие на работниците и служителите е крайъгълен камък на системата ELH“.

При по-големите организации участието на допълнителен персонал може да бъде осигурено чрез група за управление по околна среда (31) (Miljøgruppe – EMG). EMG може да бъде включена в групата по здравеопазване, опазване на околната среда и безопасност (група по HSE), която за организации с повече от 50 работници и служители е задължителна съгласно законодателството.

3.   Обучение:

Дружествата и организациите са задължени да спазват общ критерий за предприятията (GIC) 1951: „Предприятието трябва да е въвело процедури за обучение на работниците и служителите относно основите на HSE и за уведомяването им за настъпили изменения. Обучението трябва да включва надеждни процедури по отношение на външната околна среда“.

Целта е да се гарантира, че работниците и служителите притежават достатъчно знания и умения за извършване на своята работа по подходящ начин и в съответствие с наредбите за HSE. Обхватът на обучението на работниците и служителите зависи от рисковете, свързани с дейността на предприятието. Основната философия на ELH е, че организацията познава най-добре себе си и компетенциите/нуждите на собствения си персонал, и поради това тя най-добре може да прецени какво обучение е необходимо. Критерият се проверява устно (от сертифициращия/проверяващия), чрез задаване на въпрос за това с какви процедури разполага предприятието за обучаване в областта на HSE на своите работници и служители, както и на новоназначените.

Ключовият въпрос е дали тези обучения са ориентирани към подобряване на екологичните показатели, или са съсредоточени само върху процедурни въпроси по ELH и управление на риска, свързан с HSE. Чрез контролния списък за HSE, използван при ELH за оценка на това дали процедурите по ELH са известни на работниците и служителите, се потвърждава дали обхватът на обучението излиза извън рамките на процедурите и се занимава с ключови екологични области, като управлението на отпадъците, енергийната ефективност или управлението на опасните вещества.

4.   Участие на работниците и служителите:

За спазване на изискванията по EMAS работниците и служителите трябва да участват в процеса, насочен към непрекъснато подобряване на екологичните резултати, постигнати от организацията.

Назначаването на групата по околната следа в рамките на организацията, както и активното участие на работниците и служителите в дейностите, свързани с околната среда, е задължително (32). Работниците и служителите биват информирани за съдържанието на доклада относно климата и околната среда и следва също така да бъдат специално включени в процеси, които допринасят за подобряване на екологичните резултати, като например разделното събиране на отпадъци. Различни критерии (1953, 1962, 36) подкрепят непрекъснатото подобряване посредством използването на „кутия за идеи“. Тези кутии за идеи, предоставяни от Фондация „Eco-Lighthouse“, съдържат различни мерки за подобряване на резултатите в екологични области като транспорта, отпадъците или енергията, в сътрудничество с работниците и служителите на организацията.

Заключение на Комисията

Ръководството е задължено по закон да предвиди необходимите човешки ресурси за правилното функциониране на процедурите по HSE и според правилата на ELH следва също така да назначи представител по ELH, по подобие на EMAS. Поради това на отговорните лица следва да бъдат предоставени ресурсите, необходими за правилното функциониране.

От организациите също се изисква да обучават работниците и служителите си в компетентности по HSE, като обучението следва да включва подобряване на екологичните резултати, както и да осигуряват участие на служителите при прилагането на СУОС и в дейности, свързани с околната среда.

Въз основа на тези елементи Комисията признава, че частта от ELH, свързана с „Организационна структура, обучение и участие на работниците и служителите“, съответства на съответстващите изисквания по EMAS и следователно може да се счита за еквивалентна.

ЧАСТ 7

Изисквания към документирането

Съответстващо изискване по EMAS

По EMAS се изисква документиране относно политиката в областта на околната среда, целите, плановете за действие, обхвата на системата за управление и нейните основни елементи, като например записите, необходими за ефективно планиране и контрол на процесите, свързани със значителните въздействия върху околната среда.

Член A.4.4 от приложение II

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

На разположение следва да бъде документация относно организацията и изпълнението на процедурите и целите по СУОС.

ELH представя на уебсайта си подробен списък от задължителни документи, изисквани за сертифициране, заедно с други формуляри и полезни инструменти (verktøy) и свързана със секторите информация (33) за сертифициране. Множество относими документи се съхраняват на уебпортала на ELH (34) (Miljøfyrtårnportal). ELH препоръчва също така файловата структура на документацията.

В насоките за сертифициращия/проверяващия към общ критерий за предприятията 1944 от сертифициращия/проверяващия се иска да провери дали документацията и системата за HSE се съхраняват лесно и систематично и дали предприятието знае как да получи достъп до информация. Документацията, свързана с отрасловите критерии, се съхранява в екологичната декларация (Miljøkartlegging) и в уебпортала на ELH. Предприятието може да избере да я покаже на сертифициращия/проверяващия по време на самата среща, то не е задължено да я качва в портала. Сертифициращият/проверяващият добива представа за това колко добре работниците и служителите познават системата чрез срещата за сертифициране или повторно сертифициране.

Заключение на Комисията

Тази част се съсредоточава върху наличието на подходяща документация. Въпреки че обхватът на двете системи не е идентичен, структурата на информацията, предложена от ELH, и структурата на архива могат да се смятат за задоволителни.

Въз основа на тези елементи Комисията признава, че частта от ELH, свързана с „Изисквания към документирането“, съответства на съответстващите изисквания по EMAS и следователно може да се счита за еквивалентна.

Забележка: по дефиниция обхватът на процедурата за документиране по ELH е разработен така, че да изпълни необходимостта от документация за системата за управление по ELH. Ако дадена организация желае да кандидатства за регистрация по EMAS, обхватът на процедурата по документиране трябва да бъдe актуализиран така, че да включва всички изисквания по EMAS, включително тези, които понастоящем не се изпълняват по ELH.

ЧАСТ 8

Оперативен контрол

Съответстващо изискване по EMAS

Операциите, свързани с идентифицираните съществени екологични аспекти, се извършват при определени условия. За гарантиране на това организацията следва:

1.	да установи, прилага и поддържа документирана/и процедура/и за контрол на ситуациите, в които тяхното отсъствие би довело до отклонение от политиката, целите и задачите по отношение на околната среда,

2.	да определи оперативните критерии в процедурата/ите,

3.	да установи, прилага и поддържа процедури, свързани с определените съществени екологични аспекти на стоките и услугите, използвани от организацията, и да съобщава приложимите процедури и изисквания на доставчиците, включително на подизпълнителите.

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

1 и 2.

По ELH се изисква организацията да установи политика в областта на околната среда и да определи конкретни цели във връзка с екологичните резултати. Освен това съгласно наредбата за вътрешен контрол норвежките предприятия са длъжни да определят общи цели за HSE. В GIC критерии 1945 и 1947 по ELH се посочва, че системата за управление трябва да включва документирани процедури за постигане на тези цели, свързани със здравето, околната среда и безопасността, в това число непрекъснатото спазване на отрасловите критерии. Трябва да бъдат установени процедури за справяне с неспазванията (GIC 1950). Други критерии по ELH (1949) задължават предприятията да представят (актуализирана) оценка на риска и да изготвят проект на съответстващ план за действие. В конкретни отрасли трябва да бъдат представени специфични процедури за боравене с опасни продукти, обичайно използвани в конкретния отрасъл (напр. 983, 984 по Стандартната отраслова класификация (SIC) за услугите за почистване, SIC 1931, 1932, 1933 за автосервизи за ремонт и боядисване на каросерии на автомобили, SIC 14 за автосервизи за ремонт на автомобили).

3.

След сертифицирането предприятието трябва да информира своите клиенти и доставчици за своите екологични дейности (GIC 5). Трябва да се определят относими екологични критерии за всички значими поръчки (GIC 1954) и предприятието трябва да оказва влияние върху своите най-значими доставчици да преминат през екологично сертифициране. Предприятието трябва също така да оказва влияние върху своите доставчици да предоставят в продуктовите си каталози информация за продукти с екомаркировка от трети страни и относно статистиката за доставяните от тях екомаркирани продукти (GIC 1956).

Заключение на Комисията

Тази част е съсредоточена върху въведените процедури за адекватен оперативен контрол. Структурата на процедурите, предложени от ELH в съчетание с норвежката наредба за вътрешен контрол, и свързаните с тях информационни потоци могат да се смятат за задоволителни.

Въз основа на тези елементи Комисията признава, че частта от ELH, свързана с „Оперативен контрол“, съответства на съответстващите изисквания по EMAS и следователно може да се счита за еквивалентна.

ЧАСТ 9

Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране

Съответстващо изискване по EMAS

1.

Организацията трябва да установи, прилага и поддържа документирана/и процедура/и за идентифициране на потенциални извънредни ситуации и аварии, и за това как тя ще реагира на тях.

2.

Организацията трябва да отговори на реалните извънредни ситуации и аварии и да предотврати или смекчи свързаните с тях неблагоприятни въздействия върху околната среда.

3.

Организацията трябва периодично да преглежда и при необходимост да преразглежда своите процедури за готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране.

4.

Организацията трябва също така периодично да изпитва тези процедури, когато това е практически осъществимо. (Приложение II, A.4.7)

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

Това е уредено чрез общ критерий за предприятията 1949: „Предприятието трябва да предостави актуализирана оценка на риска, обхващаща работната и външната среда, както и съответстващ план за действие“.

За конкретните отрасли, за които това предоставяне има допълнителна значимост, съществуват конкретни закони и подзаконови актове. Норвежките предприятия могат лесно да проверят кое законодателство се прилага за тях чрез проверка на уебсайта с правителствени разпоредби и подзаконови актовеRegelhjelp  (35), в който предприятието въвежда своя уникален номер на организацията, в резултат от което се генерира списък с относимото законодателство. Примери за относими закони и подзаконови актове, отнасящи се до готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране за различните отрасли, могат да бъдат намерени онлайн на уебсайта на гражданската защита (DSB) (36). Независимо от това следва да се отбележи, че като цяло ELH не сертифицира тежката промишленост или предприятия със сложни екологични предизвикателства.

Специфичните отраслови критерии по ELH също съдържат правила за готовност и реагиране, въпреки че в някои случаи, като например корабостроенето, това изглежда се ограничава до списъци с опасни вещества и курсове за предоставяне на първа помощ. За предприятията, в които се използват химикали или други вещества (напр. перални), тези въпроси се разглеждат в специфичните отраслови критерии.

Заключение на Комисията

Готовността за извънредни ситуации и способността за реагиране са строго регламентирани (37) в норвежкото законодателство. По ELH това се допълва с общите критерии за предприятията и специфичните отраслови критерии, когато е относимо.

При сертифицирането, повторното сертифициране и процеса, завършващ с годишния преглед от ръководството, се проверяват правилата за осведоменост за рисковете, готовност и реагиране, както и ефикасното им прилагане, и преразглеждането на процедурите.

Въз основа на тези елементи Комисията признава, че частта от ELH, свързана с „Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране“, съответства на съответстващите изисквания по EMAS и следователно може да се счита за еквивалентна.

ЧАСТ 10

Проверка, вътрешен одит и коригиращи действия

Съответстващо изискване по EMAS

1.

Като част от своята система за управление по околна среда и в съответствие със своите цели, организацията трябва да установи, прилага и поддържа процедура/и за редовна проверка на ключовите характеристики на своите операции, които могат да имат значимо въздействие върху околната среда, и да предприема коригиращи действия, когато е необходимо. (Приложение II, A.5.1.) Организацията трябва да извършва вътрешен одит с цел оценка на съществуващите системи за управление и за определяне на съответствието с политиката и програмата на организацията (включително спазване на правните изисквания) в съответствие с изискванията, посочени в член 4, параграф 1, буква в), член 9 и приложение III. Одитът се извършва от компетентни одитори най-малко на годишна база и одитният цикъл, обхващащ всички дейности на организацията, се извършва през интервали, не по-дълги от три години (или четири години за МСП).

2.

Организацията трябва да установи, прилага и поддържа процедура/и за идентифициране, коригиране и разследване на настоящи и потенциални неспазвания и за предприемане на коригиращи и превантивни действия. Резултатите от коригиращите и превантивните действия се записват и тяхната ефективност се подлага на преглед. (Приложение II, A.5.3)

3.

Резултатът от вътрешния одит трябва да е доклад до ръководството относно заключението и констатациите от одита. Правно основание (член 4, параграф 1, букви б) и в), член 6, параграф 2, буква а), член 9, приложение II A.5 и приложение III)

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

1.   Проверка на ключовите характеристики на операциите и оценяване на съответствието на СУОС с политиката и програмата на организацията чрез вътрешен одит

Според GIC 6 „ръководството трябва да извършва годишен преглед на системата за HSE и на процедурите по Eco-Lighthouse, за да оцени дали те работят така, както е предвидено“. Следва да се отбележи, че този критерий е обозначен с „§“, което посочва правно основание.

В насоките за GIC 6 се посочва също, че „правното основание за критерия са наредбите в областта на систематичните дейности по здравеопазване, опазване на околната среда и безопасност в предприятията (наредбите в областта на вътрешния контрол), раздел 5.8. Предприятието трябва да наблюдава системата за HSE и ежегодно да прилага системата и да извършва вътрешен одит, за да гарантира, че системата за HSE функционира според предвиденото. Процедурите за външната околна среда по Eco-Lighthouse трябва да бъдат интегрирани със системата за HSE и да станат неразделна част от вътрешния одит. Ръководството носи основната отговорност за системата за HSE и за интегрираните процедури по Eco-Lighthouse и трябва ежегодно да ги подлага на преглед, за да гарантира, че те функционират според предвиденото. Начинът на провеждане на прегледа на практика ще се различава между предприятията. Важното е да се намерят практически решения. (…)

NB В допълнение към разглеждането на критериите, свързани с HSE, важно е консултантът/предприятието също така да разгледа системата за HSE на предприятието като цяло. Консултантът/предприятието трябва да проучи дали системата за SE работи добре на практика и дали е добре структурирана.“

Следователно годишният преглед от ръководството и допълнителната документация и процедури, изисквани от сертифицирането по ELH, функционират съвместно с правното задължение за извършване на годишен одит на дейностите на организацията, свързани с HSE, според норвежката наредба за вътрешен контрол (38) (ICR). Чрез този интегриран процес на преглед предприятието трябва да проучи дали системата за HSE функционира добре на практика и дали е добре структурирана.

В резултат от това процедурите по ELH в областта на околната среда се интегрират във вече съществуващата система за HSE и се укрепва системата за управление като цяло, по отношение както на работната, така и на външната околна среда.

Одитът/проверките се основават на специфични секторни контролни списъци, образци и примери, предоставени от Фондация ELH и отразяващи равнището на риска за околната среда в различните сектори. Проверката включва също и преглед на процедурите по Eco-Lighthouse и самостоятелно определените екологични цели и достижения, определени в годишния доклад относно климата и околната среда.

В зависимост от размера на дружеството, системата може да бъде проверена от вътрешен одитор преди годишния преглед от ръководството или, за малки предприятия, по време на самата среща. В годишния преглед от ръководството се оценяват отклоненията, постиженията и целите, като се поставят нови цели.

В допълнение към прегледа от ръководството годишният доклад относно климата и околната среда представлява допълнителна документация на екологичните цели и достижения. В него се прави оценка на точките по-горе, проверява се дали е постигнат напредък и дали са били постигнати целите, и се определят нови цели за подобрения през следващата година. Той се оценява от ръководството всяка година по време на годишния преглед от ръководството.

2.   Коригиране на неспазванията

Целта на прегледа по HSE е да се открият слабостите и недостатъците и да се изготви план за корекция. За всеки констатиран недостатък следва да се изготви план за действие с цел отстраняване на недостатъка (с определен краен срок).

Преди да може да се извърши сертифициране или повторно сертифициране, е необходимо да са спазени всички критерии, включително общите и специфичните, които са пряко включени от норвежкото законодателство. Неспазването (също така и на законово изискване, което не е по ELH) е разгледано в общ критерий за предприятията 1950, по който предприятията се задължават да установят процедури за докладване и справяне с такова неспазване.

Всеки случай на неспазване на критерий, който се появява по време на сертифициране или повторно сертифициране, отлага сертифицирането по ELH.

3.   Доклад до ръководството относно заключението и констатациите от одита

Годишният доклад относно HSE, с произтичащия план за действие, и годишният доклад относно климата и околната среда се представят на ръководството при годишния преглед от ръководството.

Заключение на Комисията

Фазата на проверката интегрира процедурите по ELH, спазването на правните изисквания и на изискванията на норвежката наредба за вътрешен контрол (ICR) (39). Резултатите от проверките впоследствие се преразглеждат в прегледа от ръководството. За улесняване на процеса обхватът на извършваните проверки се определя чрез секторен контролен списък, предоставен от Фондация ELH.

Тези процедури — одит на HSE, анализ на риска, проверка и ограничаване на неспазванията — се съчетават във вътрешния одит, в резултат на който се получава логически последователна проверка на свързаните с HSE аспекти и ELH системата. Резултатът подлежи на преглед от ръководството. При сертифицирането и повторното сертифициране сертифициращият за околната среда също така потвърждава, че одитът е извършен по подходящ начин и че всички относими елементи са проверени и докладвани.

Поради разликата между двете системи обхватът на одита може да се различава, въпреки че се прилагат сравними процедури за постигане на подобни цели. Независимо от това въведените процедури могат да бъдат прилагани към изменен обхват (напр. с включени допълнителни специфични екологични аспекти), в случай че организацията желае да се включи към EMAS.

Лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда, носи отговорност за включването на различните компоненти на вътрешния одит в доклада и представянето на този доклад за преглед от ръководството, като по този начин подкрепя системата по околна среда и оценката на екологичните резултати в контекста на политиката и програмата в областта на околната среда.

Въз основа на тези елементи Комисията смята, че частта от ELH, свързана с „Проверка, вътрешен одит и коригиращи действия“, съответства на съответстващите изисквания по EMAS и следователно може да се счита за еквивалентна.

Забележка: по определение одитните процедури по ELH, които са въведени понастоящем, са разработени така, че да гарантират логически последователна проверка на системата за управление по ELH. Ако дадена организация желае да кандидатства за регистрация по EMAS, обхватът на вътрешния одит трябва да бъдe актуализиран така, че да включва всички изисквания по EMAS, включително тези, които понастоящем не се изпълняват по ELH.

ЧАСТ 11

Обмен на информация (вътрешен и външен)

Съответстващо изискване по EMAS

1.

Като част от СУОС организациите установяват процедури за вътрешен и външен обмен на информация. Чрез процедурата за външен обмен на информация организацията трябва да е в състояние да води открит диалог с обществеността и други заинтересовани страни, включително местни общности и клиенти, във връзка с въздействието върху околната среда на техните дейности, продукти и услуги.

2.

Организациите трябва да осигуряват прозрачност и периодично да предоставят информация за околната среда на външни заинтересовани страни въз основа на изискванията в приложение IV (Докладване по въпросите на околната среда). Тази информация включва, наред с другото, следните елементи: политиката на организацията в областта на околната среда, описание на всички съществени екологични аспекти, описание на екологичните цели и задачи, докладването относно показателите, определени в приложението, резултати спрямо законови разпоредби и препращане към приложимите правни изисквания. Тази информация се заверява от акредитиран или лицензиран проверяващ по околна среда на годишна база (или на всеки две години за малки и средни предприятия). Член 4, параграф 1, буква г), член 5, параграф 2, буква а), член 6, параграф 2, буква б), приложение II, Б.5, приложение IV

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

1.

Обменът на информация се основава на годишния доклад относно климата и околната среда. Първоначалният екологичен преглед по ELH (Miljøkartlegging), с който се установява списъкът с критериите за спазване, се качва в уебпортала на ELH, но не се обявява публично. За него се предполага, че е не средство за обмен на информация, а по-скоро инструмент за оценка за организацията. Съгласно GIC 7 е задължително да се оповестят публично само годишният доклад относно климата и околната среда и политиката в областта на околната среда. Докладът относно климата и околната среда е управленски инструмент за дейности в областта на околната среда, който трябва да бъде изготвен до 1 април всяка година. Целта е предприятието ежегодно да документира подобряването на резултатите си в доклад по въпросите на околната среда. Докладът се състои от две части: доклад за екологичните резултати от предходната година и план за действие за следващата година. Той се основава на редица показатели, като например: брой на работниците и служителите, отсъствие (по болест), финансов оборот, екологосъобразни поръчки и брой доставени за собствено потребление екомаркирани продукти, сертифицирани доставчици, потребление на хартия, общо потребление на енергия, отопляема площ, оценка по отношение на енергията, оценка по отношение на отоплението (използван тип отопление), потребление на горива, изминати километри, тип и брой на превозните средства, пътуване по въздуха, обем на сортирани и несортирани отпадъци, както и други екологични аспекти, свързани с избраните отраслови критерии. Част от тези показатели се определят успоредно с установяването на отрасловите критерии и следователно варира в зависимост от сектора на дейност. Въпреки че ELH не е предназначена за промишлените организации, някои от основните показатели на EMAS са включени в обхвата на докладването. Например в годишния доклад относно климата и околната среда, изготвен от търговеца на едро на храни „Arne Sjule“ са били докладвани показатели за енергийна ефективност, ефикасност при използване на материалите в рамките на поръчките, отпадъците и емисиите на CO2 чрез оценка на потреблението на горива и броя полети. Независимо от това не се докладва по всички основни показатели, изброени в приложение IV, и докладването не е количествено в степента, очаквана по EMAS. Това несъмнено е свързано със системата от предварително определени критерии, която се корени в подхода по ELH, включващ предварително определени показатели, разработени така, че да съответстват на особеностите на секторите. Като пример, в годишния доклад относно климата и околната среда, изготвен от същия дистрибутор на храни, не се съдържат показатели за емисиите на химикали във въздуха (напр. емисии на NOx, PM), за емисиите във водите и за биоразнообразието. Независимо от това, въпреки че наборът от показатели, изисквани по EMAS, е по-широк, следва да се отбележи, че една организация по EMAS може също така да реши да не докладва по някои показатели, ако може да докаже, че тези показатели не са относими към нейните съществени преки екологични аспекти. По ELH допълнителните съществени аспекти се разглеждат в GIC 1963 („предприятието е задължено да идентифицира и да се справя с други екологични аспекти“) и за тях трябва да докладва в годишния доклад относно климата и околната среда. Предприятията могат да отидат още по-нататък в процеса на докладване и да добавят показатели към доклада относно климата и околната среда чрез показателите по заявка, специфични за предприятието (Virksomhetsspesifikke sjekkpunkter). Планът за действие за следващата година се включва в доклада, като се генерира с помощта на насоките на уебпортала. В портала се изисква попълването на всички задължителни полета; за другите е отбелязано, че се попълват по избор. Ако съществуват полета, които не са относими към предприятието или на които не може да бъде даден отговор, има задължение да се даде обяснение в полето за коментари. Резултатите спрямо законовите разпоредби и препращането към приложимите правни изисквания не са официално включени в доклада относно климата и околната среда. В доклада може да се посочат коригиращите действия в резултат от установено неспазване.

2.

Докладът се изготвя от служител на организацията (лицето, ръководещо дейностите по опазване на околната среда) (както по EMAS). Той се проверява от сертифициращия/проверяващия при сертифицирането и при повторното сертифициране на всеки три години. Той се се представя на персонала (GIC 1952) (по време на срещи и чрез интранет) и на ръководството (по време на годишния преглед от ръководството). Преразглеждането на GIC 7 (40) (извършено през май 2017 г.) доведе до по-голяма прозрачност на системата чрез изискване към предприятието да публикува доклада за широката общественост, клиентите, доставчиците и партньорите за сътрудничество. Публикуването трябва да се направи при първото сертифициране и всяка година след това. Публикуването трябва да се съобрази с норвежкото законодателство, отнасящо се до защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, като не се оповестяват показатели като отпуски по болест и годишен оборот.

Заключение на Комисията

Годишният доклад относно климата и околната среда е основата на докладването по ELH (вътрешно докладване и докладване към обществеността). Той предоставя прозрачен преглед на резултатите на организацията спрямо предварително определени показатели. Като цялостната ELH система, посоченият доклад се основава на метод, по който списъците с критерии/показатели са предварително определени на секторно равнище. Този метод се различава от системата EMAS, в която всички аспекти са установени и по всички тях се докладва въз основа на индивидуален анализ.

Различия съществуват и по отношение на съдържанието на докладите. Също като EMAS, годишният доклад относно климата и околната среда по ELH включва описание на организацията и на нейната СУОС, политиката на организацията в областта на околната среда, кои критерии са приложени, както и статуса на сертификата. Независимо от това съществуват различия по отношение на отбелязването на основните показатели, които са приложими за всички организации, на изискванията за докладване по отношение на правните изисквания и на резултатите на организацията спрямо тези изисквания.

Годишният доклад се оповестява на работниците и служителите, както и на заинтересовани страни, в съответствие с GIC 1952. Годишният доклад относно климата и околната среда трябва да бъде представен на всички работници и служители по време на срещи или чрез интранет. От предприятието се изисква също така да публикува доклада за широката общественост, клиентите, доставчиците и партньорите за сътрудничество. Публикуването трябва да се направи при първото сертифициране и всяка година след това. Чрез публикуването му, докладът ще бъде достъпен не само за персонала, но и за външни участници.

Докладът по ELH се заверява от сертифициращ при сертифицирането и на всяка трета година след това (повторно сертифициране). При EMAS заверяването на „екологичната декларация по EMAS“ от проверяващ, който е трета страна, се изисква ежегодно, или на всеки две години за МСП. Следва да се отбележи, че от тази дерогация биха могли да се възползват 98 % от сертифицираните по ELH предприятия, ако са регистрирани по EMAS.

И двете схеми за докладване имат за цел да предоставят безпристрастен преглед на резултатите на организацията спрямо показателите, свързани с предварително определени екологични аспекти. И двете са подходящи за методиката, която подкрепя съответната им система за управление по околна среда. Независимо от това разликите в методите между тези системи също така се отнасят до частите, свързани с докладването. Освен това екологичната декларация по EMAS включва и изискването за потвърждаване на спазването на правните изисквания и трябва да бъде заверена от външен проверяващ на годишна база или на всеки две години за малки и средни предприятия. Поради тези разлики тази част не може да се разглежда като съответстваща на всички изисквания по EMAS.

Въз основа на тези елементи Комисията смята, че частта от ELH, свързана с „Обмен на информация (вътрешен и външен)“, отговаря частично на съответстващите изисквания по EMAS.

Възможни мерки за преодоляване на несъответствието с изискванията по EMAS

Въпреки че тази част от ELH не може да се смята за еквивалентна, анализът показва, че множество съответстващи изисквания по EMAS са много близки. За спазването на всички съответстващи изисквания следва да се прилагат следните допълнителни елементи:

—

Докладът относно климата и околната среда, публикуван от организацията по ELH, трябва да включва всички елементи, които се изискват по приложение IV към Регламента за EMAS, и по-специално: — описание на съществените екологични аспекти на организацията, идентифицирани въз основа на процедурата, определена в приложение I към Регламента за EMAS, — основните и специфичните показатели, докладвани по целесъобразност, — препращане към приложимите правни изисквания, свързани с околната среда, и към постигнатите резултати спрямо тези правни изисквания.

—

Докладът относно климата и околната среда се заверява от акредитиран или лицензиран сертифициращ на годишна база (или на всеки две години за малки и средни предприятия). Сертифициращият е длъжен да гарантира с подходящ метод, че всички относими екологични аспекти, показатели и правни изисквания са установени и взети предвид.

ЧАСТ 12

Преглед от ръководството

Съответстващо изискване по EMAS

Въз основа на вътрешните одити, оценката на спазването, диалога със заинтересованите страни (включително жалбите), екологичните резултати на организацията по отношение на целите, коригиращите и превантивните действия и предходния преглед от ръководството, висшето ръководство трябва да прави преглед на системата за управление по околна среда на организацията, за да осигури нейната непрекъсната пригодност, адекватност и ефективност. Прегледите трябва да включват оценка на възможностите за подобрение и необходимостта за промени на системата за управление на околната среда, включително политиката, целите и задачите по отношение на околната среда. (Приложение II, A6)

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

Прегледът от ръководството формално попада в обхвата на GIC 6, където се посочва, че: „ръководството трябва да извършва годишен преглед на системата за HSE и на процедурите по Eco-Lighthouse, за да оцени дали те работят така, както е предвидено.“

Данни от ELH (41) показват, че тази част зависи до голяма степен от годишния преглед от ръководството по ELH, който централизира прегледа на системата за HSE и процедурите по ELH, и включва оценка на екологичните резултати, както е посочено в годишния доклад относно климата и околната среда.

Висшият ръководител и служителят, отговорен за прилагането на Eco-Lighthouse, заедно с представителя по безопасността и с представител от областта на трудовата медицина се срещат ежегодно за преглед и оценка на системата.

Въз основа на предоставения пример годишният преглед от ръководството на организацията по ELH обхваща следните елементи:

—	Възможности за подобряване на системата. Плановете за действие се установяват и преразглеждат.

—	Оценка на всякакви нарушения на законите и подзаконовите актове, установени по време на докладвания период.

—	Оценка на екологичните резултати, както е посочено в годишния доклад относно климата и околната среда

—	Определяне на нови екологични цели и задачи в плана за действие за годишния доклад относно климата и околната среда.

Заключения на Комисията

Основната идея на прегледа от ръководството по ELH е много близка до EMAS, тъй като отразява до голяма степен разпоредбите на регламента относно прегледа от ръководството.

Въз основа на тези елементи Комисията признава, че частта от ELH, свързана с „Преглед от ръководството“, съответства на съответстващите изисквания по EMAS и следователно може да се счита за еквивалентна.

Изисквания за акредитация или лицензиране за сертифициращите органи

В следващия анализ се оценяват изискванията за акредитация или лицензиране, които позволяват проверка на схемите от квалифициран одитор, който е трета страна.

Съответстващо изискване по EMAS

1.

По EMAS се изисква проверка на ключовите елементи на системата за управление от независим акредитиран или лицензиран проверяващ. Елементите, които подлежат на проверка, са описани в член 18 от Регламента относно EMAS.

2.

Преди регистрацията — член 4, параграф 5 — първоначалният екологичен преглед, системата за управление по околна среда, процедурата за одит и нейното изпълнение се проверяват от акредитиран или лицензиран проверяващ по околна среда и екологичната декларация се заверява от този проверяващ.

3.

За подновяване на регистрация — член 6 — най-малко на всеки три години регистрираната организация: а) преминава през проверка на цялата система за управление по околна среда и на програмата за одит, както и на нейното прилагане; б) изготвя екологичната декларация в съответствие с изискванията, уредени в приложение IV, след което тя се заверява от проверяващ по околна среда; и, без да се засягат предходните параграфи, през междинните години регистрираната организация ежегодно подготвя актуализирана екологична декларация в съответствие с изискванията, предвидени в приложение IV, след което тя се заверява от проверяващ по околна среда; Член 7 от регламента предоставя следната дерогация за малки организации: честотата, посочена по-горе, се удължава от 3 години на 4 години и от годишно предоставяне на предоставяне до две години, ако са изпълнени определени условия.

4.

Проверката и заверяването се извършват от акредитиран или лицензиран проверяващ при условията, определени в членове 25 и 26.

5.

Проверяващите по околна среда се акредитират или лицензират въз основа на изискванията на член 20 от Регламента относно EMAS. Проверяващият по околна среда показва, по-специално, подходящи доказателства за своята компетентност, включително познания, относим опит и технически способности, съответстващи на обхвата на исканата акредитация или лиценз.

Оценка на съответстващите изисквания по ELH

1.

Независим проверяващ: По ELH се изисква проверка на прилагането на системата от проверяващ/сертифициращ, който е трета страна. Този сертифициращ/проверяващ е бил обучен и одобрен от Фондация ELH и се назначава официално от общината. Сертифициращият/проверяващият съсредоточава своята оценка върху спазването от организацията на общите и на специфичните за отрасъла критерии, избрани от консултанта в системата ELH. Работата на сертифициращия/проверяващия се контролира от ELH при всяко сертифициране (на всеки 3 години).

2.

Външна оценка преди сертифицирането: след самостоятелното докладване от предприятието се извършва сертифициране по ELH от сертифициращ/проверяващ. Сертифицирането по ELH включва проверка на спазването на предварително определени критерии (общи и специфични за отрасъла), което също така включва проверка дали организацията е актуализирала прегледа на правните изисквания, които е длъжна да спазва, както и дали има система за справяне с неспазвания. Относимите в най-голяма степен правни изисквания се предават като критерии по ELH, които се проверяват специално. Следователно процесът на проверка се свежда до проверка на контролен списък, като се използва екологичната декларация посредством стандартизирани онлайн инструменти със специфични насоки за всеки критерий (42). След оценката, извършена от сертифициращия, Фондация ELH проверява всяко сертифициране поотделно, като го одобрява преди издаване или подновяване на сертификата.

3.

Подновяване на регистрацията: лицензът по ELH трябва да се подновява на всяка трета година. Преди повторното сертифициране организацията трябва да е направила преглед на критериите и да е проверила дали продължава да спазва валидните критерии. Документация от този процес трябва да бъде на разположение в уебпортала. При повторното сертифициране проверяващият проверява дали годишните доклади относно климата и околната среда са били представяни ежегодно съгласно изискванията. Ако това не е изпълнено, периодичните годишни доклади трябва да бъдат възстановени по възможно най-добрия начин, като евентуално могат да бъдат изготвени със задна дата. Процесът по повторно сертифициране е идентичен с процеса на сертифициране. Сертифициращият/проверяващият обръща внимание на непрекъснатия напредък (в областта на околната среда). През междинните години не се извършва външна проверка. Междинните доклади относно климата и околната среда се изготвят вътрешно. Като се има предвид, че 98 % от сертифицираните по ELH предприятия са малки организации и въз основа на член 7 тази честота следва да се сравни с проверката на всеки две години по EMAS.

4.

Изисквания по отношение на проверката и заверяването: Проверката се извършва след процедурата, описана в точка 2 по-горе. Сертифициращите са общопрактикуващи и осъществяват дейност в широк обхват на лиценза (няма специфично за сектора лицензиране). Подобно на проверяващите по EMAS, сертифициращите по ELH трябва ясно да определят и да съгласуват с организацията обхвата на сертифицирането (частите от организацията, подлежащи на сертифициране), да проучат документацията, да посетят организацията, да проведат събеседвания и да извършат проверки на място. Съгласно наръчника на сертифициращия по ELH сертифициращият може частично да се основава на увереността, предоставена от консултанта, подготвил сертифицирането (43). Сертифициращият трябва също да може да документира своя преглед чрез бележки и всякакви контролни списъци, които биха могли да бъдат направени. След като сертифициращият одобри предприятието, окончателното писмо за приемане се генерира от сертифициращия, одобряващ Miljøkartlegging, заедно с доклад относно всички установени и коригирани неспазвания. И двете се съхраняват в уебпортала. След това Eco-Lighthouse проверява документацията и гарантира, че процедурата е в съответствие с правилата и насоките. След като това бъде направено, ELH издава сертификат. Одобрението, обучението и надзорът над работата на сертифициращия се осигуряват от Фондация „Eco-Lighthouse“ чрез нейния уебпортал, а указания за извършване на сертифицирането са определени в наръчника на сертифициращия по ELH. Това гарантира независимостта и професионализма на проверяващия въз основа на изискванията за лицензиране по ELH. Както е упоменато в точка 2 по-горе, ELH не включва конкретна ежегодна процедура по заверяване.

5.

Изисквания за акредитация или лицензиране: ELH е установила автономна система за „лицензиране“ за своите одитори и сертифициращи/проверяващи. Сертифициращият/проверяващият се одобрява, обучава и наблюдава от ELH, и действа от името на общината, в която се намира седалището на съответната организация. Неговата работа се наблюдава отблизо от ELH, но той по принцип не е акредитиран по никаква стандартизирана и призната система за акредитация. Фондация ELH е сертифицирана по ISO 9001, но не отговаря на стандарта за издаване на сертификат (ISO 17021). Следователно изискванията по ELH трябва да бъдат сравнени с изискването за лицензиране, установено в член 20 от Регламента за EMAS. Лицензираният сертифициращ се назначава от общината. По този начин сертифицирането от трета страна се запазва, както и връзката към общините, която играе активна роля. Чрез тази система се избягва сложността, като се гарантират ниски разходи. Достъпът до налични на местно равнище проверяващи е ключов фактор за успеха на системата ELH, като по този начин предприятията (основно малките и средните) с малко на брой сериозни екологични аспекти могат да постигнат сертифициране на разумна цена. Изискванията, определени от ELH по отношение на квалификацията на проверяващите/сертифициращите са съсредоточени върху следните елементи: — Сертифициращите/проверяващите по ELH са обучени да имат добри познания за СУОС, която сертифицират (ELH), и нейната система от критерии; — Сертифициращите/проверяващите по ELH не са акредитирани по сектори, а се одобряват за обучение въз основа на профил на общопрактикуващ в областта на околната среда, HSE, контрола на качеството и/или преразглеждането. ELH разчита до голяма степен на прецизността на критериите, които трябва да бъдат проверени. Този подход е предвиден с цел ниски разходи за дружествата чрез увеличаване на броя на сертифициращите и намаляване на пътуванията; — По подобен начин юридическите познания се заменят с препращане към специфични отраслови критерии, със специално ръководство за проверяващия; — Познанията за техническия аспект са съсредоточени върху най-важните екологични теми (транспорт, енергетика, отпадъци и др.). Eco-Lighthouse сертифицира предприятията с основно въздействие върху околната среда. За да е в състояние да изпълни тези задачи, ELH гарантира, че сертифициращият/проверяващият е придобил следната квалификация (А) и обучение (Б): А. Изисквания за квалификация към проверяващите/сертифициращите: — Познания по въпроси, свързани с околната среда (енергетика, транспорт, отпадъци, обществени поръчки, емисии) — Одиторски квалификации и/или професионален опит — Относим професионален опит (свързан с околната среда, HSE, ISO 14001, EMAS и т.н.) — Относима професионална подготовка (научна и по въпроси, свързани с околната среда, HSE, ISO 14001, EMAS и т.н.) — Друга относима професионална подготовка или професионален опит Б. Обучение на проверяващите/сертифициращите: Сертифициращият/проверяващият, след като бъде приет за обучение, е наставляван индивидуално от ELH. Обучението включва: — Въведение в Eco-Lighthouse. Кратка история, мрежа и структура на организацията. — Различните роли и свързаните с тях отговорности: консултант, проверяващ, общински координатор, администрация и отговорно за Eco-Lighthouse лице в предприятието. — Ако е на разположение външен консултант: кратко въведение от самия него за обясняване на практическите аспекти на процеса на сертифициране, за подобряване на разбирането — Уебпортала на Eco-Lighthouse, включително екологичния преглед, доклада за сертифициране — Годишния доклад относно климата и околната среда — Процеса на Eco-Lighthouse за сертифициране и повторно сертифициране — Одиторски техники Допълнителни мерки, които да бъдат осъществени през 2017 г., са: — Проучване — Ограничено във времето одобрение за опериране — Наблюдение на сертифициращите/проверяващите от страна външен орган ELH възнамерява да засили своя диалог с органите по акредитацията в Норвегия и да изпълнява техните стандарти и изисквания, независимо че понастоящем акредитацията на сертифициращи/проверяващи е възпирана от рязкото увеличение на разходите, до което това би довело за предприятията, желаещи да бъдат сертифицирани по ELH.

Заключение на Комисията

Оценката на системата за управление по ELH потвърждава, че се наблюдават различия между метода на EMAS и на ELH (на базата на критерии), обхвата (сектори без сложни екологични аспекти) и целевата група (най-вече МСП). Изискванията за акредитация и лицензиране също отразяват тези разлики, както и някои особености на системата ELH, като сътрудничеството с общините или готовността да се поддържат ниски разходи за сертифициране.

Подходът по ELH включва сертифициране от сертифициращ, който е трета страна, а това обслужва добре целите на схемата. Ключовите разлики в сравнение с проверката по EMAS, са следните:

—

Процедурата на сертифициране по ELH се съсредоточава върху оценката на спазването на набора от критерии, които съставляват ядрото на системата ELH, включително спазването на най-релевантните правни изисквания. Такъв структуриран подход не съществува по EMAS, където проверяващият трябва да оцени правилното прилагане на изискванията на регламента в конкретния случай на всяка организация, включително определянето на относимите екологични аспекти и спазването на правните изисквания.

—	Компетентностите на сертифициращия по ELH са съсредоточени върху оценката на критериите. В системата EMAS компетентностите са съсредоточени върху по-широко познаване на екологичните аспекти и върху специфични познания за отрасъла, за който става въпрос.

—

Проверяващите по ELH се обучават и одобряват от Фондация ELH и върху тяхната работа се упражнява индивидуален надзор. Проверяващите по EMAS се акредитират или лицензират и върху тях се упражнява надзор от административните органи, назначени от правителствата въз основа на изискването по Регламента за EMAS и/или ISO 17021.

—	EMAS включва годишна външна проверка, за да се гарантира заверяването на екологичната декларация (на всеки две години за МСП, които представляват по-голямата част от организациите по ELH). Сертифицирането по ELH се извършва на всеки три години без междинни проверки.

Със своите предварително определени набори от критерии, с акцента си върху малките организации (малко на брой предприятия с повече от 250 работници и служители, без предприятия в тежката промишленост), както и със системата си за сертифициране, която е под надзора на Фондация ELH и се управлява от общините, системата ELH осигурява ефикасен и прагматичен подход към МСП, които желаят да оценят и подобрят своите практики, свързани със здравето, околната среда и безопасността.

Независимо от това, поради същността на системата, структурирана около набора от критерии, от проверяващия/сертифициращия по ELH не се изисква да бъде компетентен да открива други екологични проблеми или неспазване, които може да не са част от критериите. Освен това липсата на специфични познания в даден отрасъл или юридически знания могат да му попречат да извършва специфични проверки на място или да проверява надеждността на специфичните технически данни от правен характер. Такъв специфичен анализ може да бъде необходим, за да се оценят аспекти, които надхвърлят отрасловите критерии, по-специално допълнителни аспекти, определени в съответствие с GIC 1963 (44), и за проверката на спазването на правните изисквания.

От този анализ може да се заключи, че ELH включва съгласувана система за сертифициране от сертифициращ, който е трета страна, вписваща се добре в структурата и особеностите на системата. Независимо от това изискванията, отнасящи се до компетенциите на проверяващия по ELH, не отговарят изцяло на съответстващите изисквания на Регламента за EMAS.

Въз основа на тези елементи Комисията смята, че частта от ELH, свързана с „Изисквания за акредитация или лицензиране“, отговаря частично на съответстващите изисквания по EMAS.

Заключение

ELH представлява добре структурирана, модерна и справедлива схема, предоставяща на много организации с различен размер и от различни сектори сертифициране в областта на околната среда, одитирано от трети страни. Тя е изградена въз основа на набор от общи и специфични критерии, които трябва да бъдат изпълнени от организацията, желаеща сертифициране. Това структуриране се различава от подхода по EMAS, по който се изисква предварително определяне на специфичните за организацията съществени екологични аспекти като основа в подкрепа на прилагането на системата за управление.

Също така двете схеми се отнасят за различни целеви групи. Докато ELH е с ясна насоченост към МСП, EMAS може да се прилага от организации с всякакъв размер, включително големи промишлени организации. По отношение на управлението, Фондация ELH управлява схемата и определя нейните изисквания. Също така Фондация ELH действа като лицензиращ орган, отговарящ за обучението и одобряването на сертифициращите, действащи в различните общини. Управлението на EMAS се основава на законодателен акт (регламент на ЕС), включва органи, определени от властите, и изисква проверка от акредитиран или лицензиран проверяващ.

Както се подчертава навсякъде в настоящия документ, и двете системи следват сходна обща цел (подобряване на екологичните резултати на организациите) чрез различни методи. Изискванията не са идентични. Някои части от ELH отговарят частично на съответстващите изисквания по EMAS, а други са признати като съответстващи на тези изисквания. Частите от ELH, които не съответстват напълно на изискванията по EMAS, не могат да бъдат признати за еквивалентни. Независимо от това организациите, които се стремят да преминат към EMAS, могат да използват настоящия документ за адаптиране на тези части, преди да кандидатстват за регистрация по EMAS.

Въз основа на тази оценка Комисията признава, че:

—

следните части от Eco-Lighthouse съответстват на съответстващите изисквания по EMAS. Следователно тези части могат да се смятат за еквивалентни по отношение на съответстващите изисквания по EMAS: — Ангажираност и участие на висшето ръководство, — Установяване на политика в областта на околната среда, — Установяване на цели и екологична програма с оглед гарантиране на непрекъснато подобрение, — Организационна структура, обучение и участие на работниците и служителите, — Изисквания към документацията, — Оперативен контрол, — Готовност за извънредни ситуации и способност за реагиране, — Проверка, вътрешен одит и коригиращи действия, — Преглед от ръководството;

—	следните части от Eco-Lighthouse съответстват частично на съответстващите изисквания по EMAS: — Установяване на екологичен преглед — предварителен анализ, — Гарантиране на спазването на законодателството, — Обмен на информация (вътрешен и външен);

—	изискванията по Eco-Lighthouse относно акредитацията или лицензирането за сертифициращите органи съответстват частично на съответстващите изисквания по EMAS.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1221/2009.

(2)  Член 45 от Регламент (ЕО) № 1221/2009.

(3)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

(4)  Изискваното високо ниво на спазване следва да се тълкува в светлината на член 4 от регламента, в който се определят условията за получаване на регистрация по EMAS. Съгласно параграф 3 от посочения член организациите, които разполагат с призната в съответствие с член 45, параграф 4 сертифицирана система за управление по околна среда, са освободени от задължението да извършват онези части, които са признати като еквивалентни на посочения регламент. Следователно частите, които са признати за еквивалентни, следва да бъдат в състояние да гарантират една и съща функция в сравнение със съответните части от EMAS с оглед на прилагането и регистрацията по EMAS.

(5)  Вж. уебсайта на ELH http://eco-lighthouse.org/certification-scheme/

(6)  За преводите на английски език на критериите: http://eco-lighthouse.org/statistikk/ (преведени са общите критерии за предприятията плюс избрани набори от специфични критерии). За норвежките версии: http://www.miljofyrtarn.no/dette-er-miljøfyrtårn/bransjekriterier/9-miljt/miljt/55-bransjekriterier-gruppert

(7)  Не следва да се бърка с „екологичната декларация“ по EMAS, посочена в членове 2 и 18 и в приложение IV, част Б от Регламента за EMAS.

(8)  Там се посочва: „Предприятието трябва да установи политика в областта на околната среда и цели по отношение на здравеопазването, околната среда и безопасността. Те трябва да бъдат документирани в системата за управление по околна среда или в плана за действие в годишния доклад относно климата и околната среда за Eco-Lighthouse.“

(9)  Задължение за поддържане на вътрешен контрол: „Задължението за въвеждане и извършване на вътрешен контрол е на „лицето, отговарящо“ за предприятието. Това означава ръководството или собственикът на предприятието. Въпреки че вътрешен контрол трябва да се извършва на всички нива на предприятието, основната отговорност за въвеждането на системата и за нейното поддържане се носи от висшето ръководство на предприятието. В този раздел се изяснява обаче, че вътрешният контрол трябва да се въведе и да се извършва в сътрудничество с работниците и служителите, комисията по работната среда, делегирания или делегираните по безопасността и/или представителите на работниците и служителите, когато има такива.“

(10)  Правното основание за критерия са наредбите в областта на систематичните дейности по здравеопазване, опазване на околната среда и безопасност в предприятията (наредбите в областта на вътрешния контрол), раздел 5.7.

(11)  Връзка към правния текст: https://www.arbeidstilsynet.no/hms/internkontroll/ и за допълнителна справка: http://www.hse.gov.uk/

(12)  http://eco-lighthouse.org/statistikk/

(13)  На сертифициращия и на организацията като цяло.

(14)  www.regelhjelp.no

(15)  http://www.miljofyrtarn.no/dokumenter/bransjekrav/844-general-industry-criteria/file и http://www.miljofyrtarn.no/dokumenter/bransjekrav/866-guidance-to-the-general-industry-criteria/file

(16)  Статистически данни относно хотелите, предоставени от ELH: http://miljofyrtarn.no/dokumenter/bransjekrav/864-industry-criteria-hotel/file и относно магазините за продажба на дребно на хранителни стоки: http://miljofyrtarn.no/dokumenter/bransjekrav/863-industry-criteria-retail-grocery-store/file

(17)  http://eco-lighthouse.org/statistikk/

(18)  Насоки на Eco-lighthouse относно общите критерии за предприятията 4.5.2017 г. — критерий 1963: „Оценката на други екологични аспекти е достатъчна, когато предприятието счита, че е необходима за прилагането на допълнителни мерки. Предприятието може избере кой метод желае да прилага в отговор на тези екологични аспекти, но той може да бъде тясно свързан с анализ на риска за външната околна среда“.

(19)  Сертифициращите по ELH са обучени да оценяват спазването на фактически критерии, а не да извършват специфична оценка на различните екологични аспекти.

(20)  Вж. също изискване 4: Спазване на правните изисквания

(21)  Изтъкването на тези методологически различия е от особено значение в контекста на член 4 от регламента. Замяната на екологичния преглед по EMAS с екологична декларация по ELH не би могла да функционира в контекста на прилагането на EMAS.

(22)  В съответствие с приложение II, А.2 към EMAS.

(23)  GIC 1944: Предприятието трябва да гарантира достъп до актуализиран преглед на относимите закони и подзаконови актове, отнасящи се до здравеопазването, околната среда и безопасността.

(24)  http://www.regelhjelp.no/ и http://www.miljofyrtarn.no/dette-er-milj%C3%B8fyrt%C3%A5rn/bransjekriterier

(25)  Регламент за EMAS, приложение II, B2 (2).

(26)  http://www.regelhjelp.no/

(27)  GIC 1950 „Предприятието трябва да установи процедури за докладване и справяне с неспазването“.

(28)  http://eco-lighthouse.org/statistikk/ Насоките към критериите се намират в края на документа.

(29)  http://eco-lighthouse.org/statistikk/ Насоките към критериите се намират в края на документа.

(30)  GIC 1933: Предприятието трябва да идентифицира други съществени екологични аспекти на предприятието и да разгледа възможността за предприемане на всички необходими действия и/или включване в годишния доклад относно климата и околната среда и/или наблюдение чрез плана за действие.

(31)  Имайте предвид, че групите по HSE (Arbeidsmiljøutvalg) и по ELH (Miljøgruppe) са различни субекти. Групата по HSE е задължителна съгласно законодателството при повече от 50 работници и служители. Разполагането с група по ELH не е задължително, но се препоръчва от ELH в организациите с повече от определен брой работници и служители. Това може да е една и съща група, за да се гарантират ефикасно организиране и включване на ELH в съществуващите ръководни структури.

(32)  Ръководство за сертифициране на Eco-Lighthouse за 2016 г. —3.2.4 Съставяне и назначаване на група за околната среда/проектна група

(33)  http://miljofyrtarn.no/nyeverktoy and (example) http://www.miljofyrtarn.no/2015-11-18-23-56-21/avfall

(34)  https://rapportering.miljofyrtarn.no/Account/Login?ReturnUrl=%2F Свържете се с ELH за достъп.

(35)  http://www.regelhjelp.no/

(36)  https://www.dsb.no/ Връзка към lovdata (пожари, експлозии, опасни вещества и др. …): https://lovdata.no/dokument/NL/lov/2002-06-14-20#KAPITTEL_2

(37)  https://www.dsb.no/

(38)  Извлечение от насоките по ICR „Периодичен преглед на дейностите по здравеопазване, опазване на околната среда и безопасност. В допълнение към редовните последващи действия (например проверки на безопасността, срещи на персонала и т.н.) предприятието трябва поне веднъж годишно да извършва по-подробен преглед на дейностите по HSE и да оценява дали те работят на практика. Предприятието трябва да има писмена рутинна процедура за прегледа. Резултатите от прегледа трябва да бъдат лесно достъпни. Целта е да се открият слабостите и недостатъците и те да бъдат коригирани. Важно е да се намерят причините и да се гарантира, че те няма да се повторят. След приключването на прегледа трябва да се определят конкретни цели за подобряване, в допълнение към общата цел“. Извлечено от: www.arbeidstilsynet.no/binfil/download2.php?tid=77839 (PDF версия на насоки и наредба за систематични дейности по здравеопазване, опазване на околната среда и безопасност. Пълният текст на наредбата е наличен на http://www.arbeidstilsynet.no/fakta.html?tid=78950 и на английски на: http://www.arbeidstilsynet.no/artikkel.html?tid=78622

(39)  http://www.arbeidstilsynet.no/artikkel.html?tid=78622

(40)  GIC 7: „При първото сертифициране предприятието трябва да изготви доклад относно климата и околната среда. След първото сертифициране годишният доклад относно климата и околната среда за цялата предходна календарна година трябва да бъде попълнен и предаден на портала на Eco-Lighthouse до 1 април. Годишният доклад относно климата и околната среда трябва да бъде предоставен на разположение на широката общественост, клиентите, доставчиците и партньорите за сътрудничество.“

(41)  Наред с другото http://miljofyrtarn.no/nyeverktoy

(42)  Вж. част 7.

(43)  Наръчник на сертифициращия по ELH — процес на сертифициране: „Не всички критерии могат да бъдат проверени еднакво подробно, но критериите, маркирани с „D“ (документация), трябва да бъдат документирани. Екологичните прегледи трябва да дават увереност и да са задълбочени, като по този начин представляват основа за вземането на решение какво следва да бъде проверявано. Сертифициращият решава кои условия следва да бъдат обстойно разгледани и кои критерии могат да бъдат проверени чрез проверки на място. Ако консултантът, извършващ екологичния преглед, даде увереност, че отрасловите критерии са спазени, сертифициращият принципно може да разчита на това, при условие че не са налице признаци за обратното (извършен по незадоволителен начин екологичен преглед, ненадеждни заключения, други обстоятелства)“.

(44)  GIC 1963: „Предприятието трябва да идентифицира други съществени екологични аспекти на предприятието и да разгледа възможността за предприемане на всички необходими действия и/или включването в годишния доклад относно климата и околната среда и/или наблюдението чрез плана за действие.“