20.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 345/59

(1)

Европейският съюз е определил като една от своите цели насърчаването на защитата на правата на детето, както е посочено в член 3 от Договора за Европейския съюз. Мерките за закрила на децата срещу незаконно прехвърляне или задържане са съществен елемент от тази политика.

(2)

Съветът прие Регламент (ЕО) № 2201/2003 (2) (Регламент „Брюксел IIa“), който има за цел да закриля децата от вредните последици от незаконно прехвърляне или задържане и да въвежда процедури за осигуряване на бързото им връщане в държавата на обичайно пребиваване, както и да осигурява защита на правото на лични отношения и правото на упражняване на родителски права.

(3)

Регламент „Брюксел IIa“ допълва и подсилва разпоредбите на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца („Хагската конвенция от 1980 г.“), която установява на международно равнище система за задължения и сътрудничество между договарящите държави и между централните органи и има за цел осигуряването на незабавното връщане на незаконно прехвърлени или задържани деца.

(4)

Всички държави — членки на Съюза, са страни по Хагската конвенция от 1980 г.

(5)

Съюзът насърчава трети държави да се присъединят към Хагската конвенция от 1980 г. и подпомага правилното прилагане на Хагската конвенция от 1980 г., като участва заедно с държавите членки inter alia в специалните комисии, редовно организирани от Хагската конференция по международно частно право.

(6)

Една обща нормативна уредба, приложима между държавите — членки на Съюза, и трети държави, може да бъде най-доброто решение в деликатни случаи на международно отвличане на деца.

(7)

В Хагската конвенция от 1980 г. се предвижда, че тя се прилага между присъединяващата се държава и договарящите държави, които направят декларация, че приемат присъединяването ѝ.

(8)

Хагската конвенция от 1980 г. не позволява на регионални организации за икономическа интеграция като Съюза да стават страни по нея. Следователно Съюзът не може да се присъедини към Конвенцията, нито да депозира декларация за приемане на присъединяваща се държава.

(9)

Съгласно Становище 1/13 на Съда на Европейския съюз декларациите за приемане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. са от изключителната външна компетентност на Съюза.

(10)

Република Корея депозира своя документ за присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. на 13 декември 2012 г. Хагската конвенция от 1980 г. влезе в сила за Република Корея на 1 март 2013 г.

(11)

Няколко държави членки вече са приели присъединяването на Република Корея към Хагската конвенция от 1980 г. Оценката на положението в Република Корея доведе до заключението, че държавите членки, които все още не са приели присъединяването ѝ, могат да приемат, в интерес на Съюза, присъединяването на Република Корея при условията на Хагската конвенция от 1980 г.

(12)

Поради това на държавите членки, които все още не са приели присъединяването на Република Корея, следва да бъде разрешено да го приемат в интерес на Съюза и да депозират своите декларации за приемане на присъединяването на Република Корея в съответствие с условията, изложени в настоящото решение. Чешката република, Ирландия и Република Литва, които вече са приели присъединяването на Република Корея към Хагската конвенция от 1980 г., не следва да депозират нови декларации за приемане, тъй като съществуващите декларации остават валидни по силата на международното публично право.

(13)

Обединеното кралство и Ирландия са обвързани от регламента „Брюксел IIа“ и участват в приемането и прилагането на настоящото решение.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,