32016R1191

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
Регламент - 2016/1191 - EN - EUR-Lex

Document 32016R1191

Help

Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012

OJ L 200, 26.7.2016, p. 1–136 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/1191/oj

HTML

PDF

Official Journal

26.7.2016

Официален вестник на Европейския съюз

L 200/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/1191 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 6 юли 2016 година

за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 21, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора. С цел да се гарантира свободното движение на официални документи в рамките на Съюза и по този начин да се насърчи свободното движение на гражданите на Съюза, Съюзът следва да приеме конкретни мерки за опростяване на действащите административни изисквания, свързани с представянето в държава членка на някои официални документи, издадени от органите на друга държава членка.

(2)

Всички държави членки са договарящи страни по Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове („Конвенцията за апостила“), с която бе въведена система за опростено движение на официални документи, издадени от държавите — страни по тази конвенция.

(3)

В съответствие с принципа на взаимно доверие и за да се насърчи свободното движение на хора в рамките на Съюза, с настоящия регламент следва да се създаде система за допълнително опростяване на административните формални процедури за движението на някои официални документи и техните заверени копия, когато тези официални документи и техните заверени копия са издадени от орган на държава членка с цел представяне в друга държава членка.

(4)

Създадената с настоящия регламент система не следва да засяга възможността на лицата да продължат да се възползват, ако желаят, от други системи, които освобождават официалните документи от легализация или подобна формална процедура и които са приложими между държавите членки. По-специално настоящият регламент следва да се разглежда като самостоятелен инструмент, отделен от Конвенцията за апостила.

(5)

Следва да се съхрани съвместното съществуване на създадената с този регламент система и други системи, приложими между държавите членки. По отношение на Конвенцията за апостила, въпреки че не следва да бъде възможно за органите на държавите членки да изискват апостил, когато лице представя пред тях официален документ, попадащ в обхвата на настоящия регламент и издаден в друга държава членка, с настоящия регламент държавите членки не следва да се възпрепятстват да издават апостил, когато лице реши да поиска това. Освен това с настоящия регламент не следва да се възпрепятства дадено лице да продължи да използва в определена държава членка апостил, издаден в друга държава членка. Поради това Конвенцията за апостила може все още да се използва по искане на дадено лице в отношенията между държавите членки. Когато лице подава искане за апостил на официален документ, попадащ в обхвата на настоящия регламент, издаващите национални органи следва да използват подходящи начини, за да уведомят лицето, че съгласно системата, въведена с настоящия регламент, апостилът вече не е необходим, ако това лице възнамерява да представи документа в друга държава членка. При всички случаи държавите членки следва да предоставят тази информация посредством всички подходящи средства.

(6)

Настоящият регламент се прилага за официални документи, издадени от органите на държава членка в съответствие с националното ѝ право, чиято основна цел е да установят един от следните факти: раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, име, брак (включително брачна дееспособност и семейно положение), развод, законна раздяла или унищожаване на брака, регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), прекратяване на регистрирано партньорство, законна раздяла или анулиране на регистрирано партньорство, произход, осиновяване, местоживеене и/или местопребиваване, или гражданство. Настоящият регламент следва също да обхваща официални документи, издадени за лице от държавата членка, чийто гражданин е това лице, с цел удостоверяване на липсата на съдебно минало за това лице. Освен това настоящият регламент следва да обхваща официални документи, чието представяне може да се изиска от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, когато, съгласно съответното законодателство на Съюза, те искат да гласуват или да се представят като кандидати в избори за Европейски парламент или за общински избори в държавата членка, в която пребивават.

(7)	С настоящия регламент не следва да се въвежда задължение за държавите членки да издават официални документи, които не съществуват съгласно националното им право.

(8)	Настоящият регламент следва да се прилага и спрямо заверените копия на официални документи, изготвени от компетентен орган на държавата членка, в която е бил издаден оригиналът на официалния документ. В обхвата на настоящия регламент обаче не следва да попадат копията на заверените копия.

(9)

В обхвата на настоящия регламент следва да попаднат и електронните версии на официалните документи и многоезичните стандартни формуляри, които са подходящи за електронен обмен. Всяка държава членка обаче следва да реши, в съответствие с националното си право, дали и при какви условия могат да се представят официални документи и многоезични стандартни формуляри в електронен формат.

(10)	Настоящият регламент не следва да се прилага за паспорти или лични карти, издадени в дадена държава членка, тъй като такива документи не подлежат на легализация или подобна формална процедура при представянето им в друга държава членка.

(11)	Настоящият регламент, и по-специално включеният в него механизъм за административно сътрудничество не следва да се прилагат спрямо документи за гражданско състояние, издадени въз основа на съответните конвенции на Международната комисия по гражданско състояние (ICCS).

(12)	Официалните документи за промяна на име следва също да се разглеждат като официални документи, чиято главна цел е установяването на името на дадено лице.

(13)	Понятието „семейно положение“ следва да се разглежда като означаващо статута на физическо лице — женен/омъжена, разделен/разделена или неженен/неомъжена, включително несемеен/несемейна, разведен/разведена или вдовец/вдовица.

(14)	Понятието „произход“ следва да се разглежда като означаващо правната връзка между дете и неговите родители.

(15)	За целите на настоящия регламент понятията „местоживеене“, „местопребиваване“ и „гражданство“ следва да се разглеждат в съответствие с националното право.

(16)

Понятието „регистър за съдимост“ следва да се тълкува като отнасящо се до националния регистър или регистри, в които се вписват присъди в съответствие с националното право. „Присъда“ следва да се тълкува като отнасяща се до окончателно решение на наказателен съд, постановено срещу физическо лице във връзка с наказуемо деяние, доколкото този вид решения подлежат на вписване в регистрите за съдимост на осъждащата държава членка.

(17)

Опростяването на изискванията за представяне в държава членка на официални документи, издадени в друга държава членка, следва да донесе явни ползи на гражданите на Съюза. Поради своето различно правно естество документите, издадени от частни лица, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Официалните документи, издадени от органите на трети държави, също следва бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент, включително когато вече са били приети като автентични от органите на държава членка. Изключването на официалните документи, издадени от органите на трети държави, следва да се приложи и за изготвените от органите на държава членка заверени копия на официални документи, издадени от органите на трета държава.

(18)

Целта на настоящия регламент не е промяна на материалното право на държавите членки, свързано с раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, име, брак (включително брачна дееспособност и семейно положение), развод, законна раздяла или унищожаване на брака, регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), прекратяване на регистрирано партньорство, законна раздяла или анулиране на регистрирано партньорство, произход, осиновяване, местоживеене и/или местопребиваване, гражданство, липса на съдебно минало или с официални документи, чието представяне може да бъде изискано от държава членка от кандидат за изборите за Европейски парламент или за общински избори или от гласоподавател в такива избори, който е гражданин на тази държава членка. Освен това настоящият регламент не следва да засяга признаването в държава членка на правни последици, свързани със съдържанието на официален документ, издаден в друга държава членка.

(19)	С цел насърчаване на свободното движение на гражданите на Съюза официалните документи, попадащи в обхвата на настоящия регламент, и техните заверения копия следва да бъдат освободени от всички форми на легализация и подобна формална процедура.

(20)	Другите формални процедури, а именно изискването за представяне на всяка инстанция на заверени копия и преводи на официални документи, също следва да се опростят, за да се улесни допълнително движението на официалните документи между държавите членки.

(21)

С оглед на преодоляване на езиковите бариери, а по този начин и допълнително улесняване на движението на официалните документи между държавите членки, за официалните документи относно раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, брак (включително брачна дееспособност и семейно положение), регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), местоживеене и/или местопребиваване и липса на съдебно минало следва да се изготвят многоезични стандартни удостоверения на всеки един от официалните езици на институциите на Съюза.

(22)

Единственото предназначение на многоезичните стандартни удостоверения следва да бъде да се улесни преводът на официалните документи, към които са приложени. Поради това тези удостоверения не следва да се движат като самостоятелни документи между държавите членки. Те не следва да имат същото предназначение, нито да преследват същите цели като извлеченията или пълните преписи от актове за гражданско състояние, многоезичните извлечения от актове за гражданско състояние, многоезичните и кодирани извлечения от регистрите за гражданско състояние или многоезичните и кодирани удостоверения за гражданско състояние, установени с Конвенция № 2 на ICCS относно безплатното издаване и освобождаването от легализация на копията на актове за гражданско състояние, Конвенция № 16 на ICCS за издаването на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние и Конвенция № 34 на ICCS относно издаването на многоезични и кодирани извлечения от регистрите за гражданско състояние и многоезични и кодирани удостоверения за гражданско състояние.

(23)

Многоезичните стандартни удостоверения, установени с настоящия регламент, следва да отразяват съдържанието на официалните документи, към които са приложени, и следва да отстраняват, доколкото е възможно, необходимостта от превод на тези официални документи. При все това по отношение на редица официални документи, чието съдържание може да не бъде правилно отразено в многоезично стандартно удостоверение, като определени категории съдебни решения, целта за отстраняване на необходимостта от превод не е постижима в разумна степен. Държавите членки следва да съобщят на Комисията официалните документи, към които могат да бъдат приложени многоезични стандартни удостоверения като подходящо улеснение на превода. Държавите членки следва да положат усилия за прилагане на многоезични стандартни удостоверения към възможно най-голям брой официални документи, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

(24)

От лице, което представя официален документ, придружен от многоезично стандартно удостоверение, не следва да се изисква да представя превод на посочения официален документ. При все това органът, пред когото се представя официалният документ, следва в крайна сметка да реши дали включената в многоезичното стандартно удостоверение информация е достатъчна за целите на обработването на официалния документ.

(25)

Когато това е необходимо за целите на обработването на официалния документ, органът, пред който се представя официален документ, може по изключение да изиска от лицето, представящо официалния документ, придружен от многоезично стандартно удостоверение, да представи също и превод или транслитерация на съдържанието на многоезичното стандартно удостоверение на официалния език на държавата членка на органа или, ако в тази държава членка официалните езици са няколко, на официалния или на един от официалните езици на мястото, на което се представя официалният документ, при условие че този език е също един от официалните езици на институциите на Съюза.

(26)

Многоезичните стандартни удостоверения следва да се издават по искане на лицата, които имат право да получат официалните документи, към които трябва да се приложат многоезичните стандартни удостоверения. Mногоезичните стандартни удостоверения не следва да пораждат правни последици по отношение на признаването на съдържанието им в държавите членки, в които те са представени.

(27)

При подготвянето на многоезично стандартно удостоверение, което трябва да се приложи към конкретен официален документ, издаващият удостоверението орган следва да може да подбере от образеца на същото многоезично стандартно удостоверение единствено специфичните за държавата заглавия на полета, които имат отношение към съответния официален документ, за да гарантира, че многоезичното стандартно удостоверение съдържа само информацията, включена в официалния документ, към който трябва да се приложи удостоверението.

(28)	Следва да бъде възможно електронната версия на многоезично стандартно удостоверение от европейския портал за електронно правосъдие да бъде интегрирана на друго място, достъпно на национално равнище, и да се издава от това място.

(29)

Държавите членки следва да имат възможност да изготвят електронни версии на многоезичните стандартни удостоверения, като използват технология, която е различна от технологията, използвана от европейския портал за електронно правосъдие, при условие че в многоезичното стандартно удостоверение, издадено от държавата членка, използваща тази различна технология, е включена изискваната съгласно настоящия регламент информация.

(30)	Следва да се въведат подходящи защитни мерки за предотвратяване на измамите и на подправянето на официалните документи и техните заверени копия, които са в движение между държавите членки.

(31)

С цел да се даде възможност за бърз и сигурен трансграничен обмен на информация и да се улесни взаимопомощта, с настоящия регламент следва да се въведе ефективен механизъм за административно сътрудничество между органите, определени от държавите членки. Използването на този механизъм за административно сътрудничество следва да засили взаимното доверие между държавите членки в рамките на вътрешния пазар и следва да се основава на Информационната система за вътрешния пазар (IMI), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(32)

С оглед на това Регламент (ЕС) № 1024/2012 следва да бъде изменен, за да може определени разпоредби от настоящия регламент да бъдат добавени в списъка на разпоредбите относно административно сътрудничество в актове на Съюза, които се изпълняват посредством IMI съгласно приложението към Регламент (ЕС) № 1024/2012.

(33)

С оглед на гарантирането на високо равнище на сигурност и защита на данните в контекста на прилагането на настоящия регламент и на предотвратяването на измами Комисията следва да направи необходимото, така че IMI да гарантира сигурността на официалните документи и да предоставя безопасни средства за електронно предаване на тези документи. Комисията следва да предостави на разположение в IMI инструмент, чрез който ще се заверява информацията, обменена посредством системата, когато информацията напусне системата. Освен това органите на държавите членки, които обменят информация относно официални документи, следва да предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2012 обменените посредством IMI официални документи и лични данни се събират, обработват и използват за цели, които са в съответствие с целите, за които първоначално са били предоставени. В Регламент (ЕС) № 1024/2012 са включени необходимите разпоредби, за да се гарантират защитата на личните данни и високо равнище на сигурност и поверителност на обмена на информация в рамките на IMI, и се определя отговорността на Комисията в това отношение. Освен това в Регламент (ЕС) № 1024/2012 се предвижда, че участниците в IMI трябва да обменят и обработват лични данни единствено за целите, определени в правен акт на Съюза, въз основа на който се извършва обменът, и в съответствие с целта, за която първоначално са били предоставени.

(34)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) урежда обработването на лични данни, извършвано в държавите членки във връзка с прилагането на настоящия регламент под надзора на независимите публични органи, определени от държавите членки. Всеки обмен или предаване на информация и документи от органите на държавите членки следва да се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО. Освен това този обмен и предаване следва да обслужват конкретната цел за извършването от тези органи на проверка на автентичността на официалните документи посредством IMI и тази проверка следва да бъде проведена само в рамките на правомощията на тези органи. Това не следва да възпрепятства държавите членки да прилагат своите законови, подзаконови актове и административни разпоредби относно публичния достъп до официални документи.

(35)

Органите на държавите членки следва да се подпомагат взаимно с цел улесняване на прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на прилагането на механизма за административно сътрудничество между между органите, определени от държавите членки, когато органите на държава членка, пред които се представя официален документ или заверено копие, имат основателно съмнение относно автентичността на официалния документ или неговото заверено копие.

(36)

Когато органите на държава членка, на които се представя официален документ или негово заверено копие, имат основателно съмнение относно автентичността на тези документи, те следва да разполагат с възможността да проверят наличните образци на документите, които се съхраняват в архива на IMI, и ако съмнението се запази, да отправят искания за информация посредством IMI до компетентните органи на държавата членка, в която тези документи са били издадени, като изпратят искането директно до органа, който е издал официалния документ или е изготвил завереното копие, или като се свържат с централния орган на тази държава членка. Органите, до които са отправени исканията, предоставят отговор във възможно най-кратък срок и при всички случаи в рамките на не повече от 5 работни дни или 10 работни дни, когато искането се обработва чрез централен орган. Крайният срок от 10 работни дни може по-специално да се прилага, когато органите, до които са отправени исканията, все още не са регистрирани в IMI. В случай че спазването на тези крайни срокове е невъзможно, органът, до който се отправя искането, и запитващият орган следва да договорят тяхното удължаване.

(37)	За целите на изчисляването на крайните срокове, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилага Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (5).

(38)

При изключителни обстоятелства органите на държавите членки може да не са в състояние да извършат проверка за автентичността на официален документ. Такъв следва да е случаят единствено когато в резултат на обстоятелства, като например физическото унищожаване или загубата на копия на национални документи в резултат например на унищожаване на архивите на определена служба за гражданско състояние или на съд, или липсата на регистър, извършването на такава проверка не е възможно. Ето защо следва да съществува възможност за отговор в IMI, която отразява този вариант.

(39)

Ако отговорът на органа, до който се отправя искането, не потвърди автентичността на официалния документ или на неговото заверено копие или ако този орган не предостави отговор, запитващият орган не следва да бъде задължен да обработи съответния официален документ или завереното копие. Освен това в тези случаи запитващият орган или лицето, което е представило официалния документ или завереното копие, следва да има право да използва всички налични средства за проверка или доказване на автентичността на официалния документ или завереното му копие. За да се гарантира ефективността на настоящия регламент, случаите, в които не се предоставя отговор посредством IMI, следва да останат извънредни.

(40)

При необходимост координаторът за IMI или съответните централни органи могат да окажат съдействие при намирането на решение на трудностите, с които органите на държавите членки може да се сблъскат при използването на IMI, включително в случаите, в които не е получен отговор на искане за информация, или когато не е възможно да се постигне съгласие по удължаване на срока за отговор.

(41)

Органите на държавите членки следва да се ползват от наличните функционалности на IMI, сред които са предоставянето на многоезична система за комуникация и използването на предварително преведени и стандартни въпроси и отговори, както и архив от образци на официални документи, използвани в рамките на вътрешния пазар.

(42)

Централните органи на държавите членки следва да оказват помощ във връзка с исканията за информация, и по-специално следва да получават, предават и при необходимост да предоставят отговори на такива искания и да предоставят необходимата информация във връзка с тези искания, особено в случаите, в които нито запитващият орган, нито органът, до който се отправя искането, е регистриран в IMI.

(43)	За целите на настоящия регламент централните органи на държавите членки следва да се уведомяват взаимно и да изпълняват своите функции, като използват IMI. Комуникацията между органите на една и съща държава членка следва да се извършва в съответствие с националните процедури.

(44)

Връзката между настоящия регламент и действащото право на Съюза следва да бъде изяснена. Във връзка с това настоящият регламент следва да не засяга прилагането на правото на Съюза, в което са включени разпоредби относно легализацията, подобна на нея формална процедура или други формални процедури, като например Регламент (EО) № 2201/2003 на Съвета (6). Освен това настоящият регламент следва да не засяга прилагането на правото на Съюза относно електронните подписи и електронната идентификация. Ако разпоредбите на настоящия регламент противоречат на разпоредбите на друг акт на Съюза, който урежда специфични аспекти на опростяването на изискванията за представяне на официални документи и който допълнително опростява тези изисквания, като например Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета (7), Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (9), с предимство следва да се ползва разпоредбата на акта на Съюза, която допълнително опростява.

(45)

Освен това настоящият регламент не следва да възпрепятства използването на други системи за административно сътрудничество, създадени с правото на Съюза, които служат за обмен на информация между държавите членки в специфични области, като Директива 93/109/ЕО на Съвета (10) или Регламент (ЕО) № 987/2009. Настоящият регламент следва да бъде прилаган във взаимодействие с такива специфични системи.

(46)

За да бъде съгласуван с общите цели, настоящият регламент следва в отношенията между две и повече държави членки да се ползва, във връзка с въпросите, спрямо които се прилага, и в степента, предвидена в него, с предимство пред двустранните или многостранните споразумения или договорености, по които тези държави членки са страни и които се отнасят до въпросите, уредени с него.

(47)

Освен това държавите членки следва да могат да поддържат или сключват договорености помежду си на двустранно или многостранно равнище по въпроси, които не попадат в обхвата на настоящия регламент, такива като доказателствената сила на официалните документи, многоезичните стандартни удостоверения с правна стойност, освобождаването от изискването за легализация на такива удостоверения и освобождаването от изискването за легализация на официални документи в области, различни от попадащите в обхвата на настоящия регламент. Държавите членки следва също да могат да поддържат или сключват споразумения, насочени към допълнително опростяване на движението между държавите членки на официалните документи, които попадат в обхвата на настоящия регламент.

(48)

Официалните документи, издадени от органите на трети държави, не попадат в обхвата на настоящия регламент. Освен това споразуменията и договореностите относно легализацията или подобна формална процедура във връзка с официални документи по въпроси, които попадат в обхвата на настоящия регламент, издадени от органите на държави членки или трети държави с цел използване в отношенията между съответните държави членки и трети държави, не трябва да засягат прилагането на настоящия регламент. Поради това настоящият регламент не следва да възпрепятства държавите членки да сключват двустранни или многостранни международни споразумения с трети държави относно легализацията или подобна формална процедура във връзка с официални документи по въпроси, които попадат в обхвата на настоящия регламент, и са издадени от органите на държави членки или на трети държави с цел използване в отношенията между съответните държави членки и трети държави. Държавите членки не следва също така да са възпрепятствани, доколкото една или повече държави членки са или могат да решат да станат страни по такива споразумения или договорености, да вземат решение относно приемане на присъединяването на нови договарящи страни, по-специално по отношение на правото да повдигат възражения и да уведомяват за тях във връзка с нови присъединявания, съгласно посоченото в член 12, втора алинея от Конвенцията за апостила, или да изискват, изменят и решават относно присъединяването на нови договарящи страни към Европейската конвенция от 1968 г. за отмяна на легализацията за документи, издадени от дипломатически представители или консулски служители.

(49)

Тъй като многоезичните стандартни удостоверения по настоящия регламент нямат правна стойност и не се припокриват с многоезичните стандартни удостоверения, предвидени в конвенции № 16, № 33 и № 34 на ICCS, или с удостоверенията за живот, предвидени в Конвенция на ICCS № 27, настоящият регламент не следва да засяга прилагането на тези конвенции между държавите членки, нито между държава членка и трета държава.

(50)

Следва да се създаде ad hoc комитет, съставен от представители на Комисията и държавите членки и председателстван от представител на Комисията, с оглед на предприемането на всички необходими мерки за улесняване на прилагането на настоящия регламент, по-специално за обмен на най-добри практики във връзка с прилагането на регламента между държавите членки, предотвратяването на измами, свързани с официални документи, техни заверени копия и заверени преводи, използването на електронни версии на официални документи и използването на многоезичните стандартни удостоверения и във връзка с установените подправени документи.

(51)

За улесняване на прилагането на настоящия регламент държавите членки следва, с оглед на осигуряването на достъп на обществеността до информацията посредством всички подходящи средства, по-специално европейския портал за електронно правосъдие, да предоставят на Комисията, посредством IMI, данните за контакт на своите централни органи, образците на най-широко използваните съгласно националното си право официални документи или, когато не съществува образец на документ, информация относно специфичните характеристики на този документ.

(52)

Държавите членки следва да подават посредством IMI и версии в анонимен вид на подправени документи, които са били открити и които биха могли да послужат като полезни и типични примери за откриването на евентуални подправяния. Предоставената за тези подправени документи информация следва да бъде ограничена до подправени документи, чието разкриване е разрешено съгласно националното право, и следва да не засяга правилата на държавите членки относно разкриването на доказателства, събрани в хода на наказателно производство. Предоставената от държавите членки информация във връзка с подправени документи не следва да се оповестява публично.

(53)

За улесняване на прилагането на настоящия регламент държавите членки следва, с оглед на осигуряването на достъп на обществеността до информацията посредством европейския портал за електронно правосъдие, да уведомят Комисията за езика или езиците, на които могат да приемат представянето на официални документи, издадени от органите на друга държава членка; примерен списък на официалните документи, попадащи в обхвата на настоящия регламент; списък на официалните документи, към които могат да се приложат многоезични стандартни удостоверения като подходящо улеснение на превода; списъците на лицата, които са квалифицирани съгласно националното право да правят заверени преводи, ако такива списъци съществуват; примерен списък на видовете органи, които съгласно националното право са оправомощени да изготвят заверени копия; информация относно средствата, чрез които заверените преводи и копия могат да бъдат идентифицирани; и информация относно специфичните характеристики на заверените копия.

(54)

Информацията относно образците на най-често използваните официални документи или специфичните характеристики на тези документи или на техните заверени копия следва да се предостави на обществеността само доколкото до тази информация вече е осигурен публичен достъп съгласно правото на държавата членка, чиито органи са издали официалния документ или са изготвили завереното копие. За тази цел държавите членки следва да предоставят на Комисията информация за документите, до които е осигурен публичен достъп съгласно националното им право. Обаче за целите на настоящия регламент информацията относно специфичните характеристики на официалните документи или техните заверени копия, които следва да бъдат съобщени от държавите членки на Комисията, не следва да включва информация относно специфичните свързани със сигурността характеристики, до която не е осигурен публичен достъп съгласно правото на държавата членка, чиито органи са издали официалния документ или са изготвили завереното копие.

(55)

Съобщаването от държава членка на Комисията за език или езици, различни от националния ѝ език, на които може да приеме представянето на официални документи, издадени от органите на друга държава членка, не следва да засяга възможността нейните органи да приемат, съгласно нейното национално право или ако това е позволено от съответната държава членка, всеки допълнителен език или всички допълнителни езици при представянето пред тях на официален документ, издаден от органите на друга държава членка.

(56)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати с Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство и свободата на движение и пребиваване. Настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(57)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно насърчаване на свободното движение на гражданите на Съюза чрез улесняване на свободното движение на някои официални документи в рамките на Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците му могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

1. Настоящият регламент урежда във връзка с някои официални документи, които са издадени от органите на държава членка и които трябва да бъдат представени пред органите на друга държава членка, система за:

а)	освобождаване от изискването за легализация или подобна формална процедура; и

б)	опростяване на други формални процедури.

Без да се засяга първа алинея, настоящият регламент не възпрепятства дадено лице да използва други системи, приложими в държава членка във връзка с легализацията или подобна формална процедура.

2. С настоящия регламент също се създават и многоезични стандартни удостоверения, които да се използват като помощ при превода, приложени към официални документи, отнасящи се до раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, брак (включително брачна дееспособност и семейно положение), регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), местоживеене и/или местопребиваване и липса на съдебно минало.

Член 2

Обхват

1. Настоящият регламент се прилага за официални документи, издадени от органите на държава членка в съответствие с националното ѝ право, които трябва да бъдат представени на органите на друга държава членка и чиято основна цел е да установят един или повече от следните факти:

а)

раждане;

б)	лицето е живо;

в)

смърт;

г)

име;

д)	брак, включително брачна дееспособност, и семейно положение;

е)	развод, законна раздяла или унищожаване на брака;

ж)	регистрирано партньорство, включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство, и положение на регистрирано партньорство;

з)	прекратяване на регистрирано партньорство, законна раздяла или анулиране на регистрираното партньорство;

и)

произход;

й)	осиновяване;

к)	местоживеене и/или местопребиваване;

л)	гражданство;

м)	липса на съдебно минало, при условие че официалните документи във връзка с този факт са издадени на гражданин на Съюза от органите на държавата членка, чийто гражданин е лицето.

2. Настоящият регламент се прилага и за официални документи, чието представяне може да се изиска от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, когато тези граждани искат да гласуват или да се представят като кандидати в избори за Европейски парламент или общински избори в държавата членка, в която пребивават, при условията, посочени съответно в Директива 93/109/ЕО и Директива 94/80/ЕО на Съвета (11).

3. Настоящият регламент не се прилага за:

a)	официални документи, издадени от органите на трета държава; или

б)	заверени от органите на държава членка копия на документите, посочени в буква а).

4. Настоящият регламент не се прилага за признаването в държава членка на правните последици, свързани със съдържанието на официални документи, издадени от органите на друга държава членка.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент:

„официални документи“ означава:

а)	документи, произхождащи от орган или длъжностно лице, свързани със съд или друг правораздавателен орган на държава членка, включително прокурор, съдебен служител или съдебен изпълнител („huissier de justice“);

б)	административни документи;

в)	нотариални актове;

г)	официални удостоверения, като част от документи, подписани от частно лице, като например официални удостоверения, отнасящи се за регистрацията на документ или факта, че е съществувал такъв към определена дата, официални и нотариални заверки на подписите;

д)

документи, съставени от дипломатически или консулски служби на държава членка, действащи на територията на която и да било държава в това им качество, когато тези документи трябва да бъдат представени на територията на друга държава членка или на дипломатически или консулски служби на друга държава членка, която действа на територията на трета държава.

2)	„орган“ означава публичен орган на държава членка или образувание, действащо в официалното си качество и упълномощено по силата на националното право да издава или да получава официален документ, обхванат от настоящия регламент, или негово заверено копие;

3)	„легализация“ означава формалната процедура за удостоверяване истинността на подписа на служител, заемащ публична длъжност, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа;

4)	„подобна формална процедура“ означава прилагането на удостоверението, посочено в Конвенцията за апостила;

5)	„други формални процедури“ означава изискването да се предоставят заверени копия и преводи на официални документи;

6)	„централен орган“ означава органът или органите, определен(и) от държавите членки в съответствие с член 15, на който(които) е възложено да изпълнява(т) функциите, свързани с прилагането на настоящия регламент;

„заверено копие“ означава копие на оригинален официален документ, което е подписано и удостоверено като точно и пълно възпроизвеждане на същия оригинален официален документ от органа, оправомощен за това съгласно националното право и на същата държава членка, първоначално издала официалния документ.

ГЛАВА II

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЛЕГАЛИЗАЦИЯ И ПОДОБНА ФОРМАЛНА ПРОЦЕДУРА И ОПРОСТЯВАНЕ НА ДРУГИ ФОРМАЛНИ ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАВЕРЕНИТЕ КОПИЯ

Член 4

Освобождаване от легализация и подобна формална процедура

Официалните документи, попадащи в обхвата на настоящия регламент, и техните заверени копия се освобождават от всички форми на легализация и подобна формална процедура.

Член 5

Опростяване на други формални процедури относно заверени копия

1. Когато държава членка изисква представяне на оригинал на официален документ, издаден от органите на друга държава членка, органите на държавата членка, в която се представя официалният документ, не изискват също и представяне на негово заверено копие.

2. Когато държава членка позволява представянето на заверено копие на официален документ, органите на тази държава членка приемат завереното копие, направено в друга държава членка.

ГЛАВА III

ОПРОСТЯВАНЕ НА ДРУГИ ФОРМАЛНИ ПРОЦЕДУРИ ОТНОСНО ПРЕВОДИ И МНОГОЕЗИЧНИ СТАНДАРТНИ УДОСТОВЕРЕНИЯ

Член 6

Опростяване на други формални процедури относно преводи

1. Не се изисква превод, когато:

официалният документ е съставен на официалния език на държавата членка, в която той се представя, или, ако тази държава членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където документът се представя, или на всеки друг език, за който държавата членка изрично е заявила, че приема; или

б)

официален документ, отнасящ се до раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, брак (включително брачна дееспособност и семейно положение), регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), местоживеене и/или местопребиваване, или липса на съдебно минало се придружава в съответствие с определените в настоящия регламент условия от многоезично стандартно удостоверение, при условие че органът, пред който се представя официалният документ, смята, че включената в многоезичното стандартно удостоверение информация е достатъчна за обработването на официалния документ.

2. Заверен превод, извършен от квалифицирано за целта лице съгласно правото на държава членка, се приема във всички държави членки.

Член 7

Многоезични стандартни удостоверения

1. Официални документи, отнасящи се до раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, брак (включително брачна дееспособност и семейно положение), регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), местоживеене и/или местопребиваване и липса на съдебно минало, съобщени от държавите членки в съответствие с член 24, параграф 1, буква в), по искане от лицето, което има право да получи официалния документ, се придружават от многоезично стандартно удостоверение, изготвено в съответствие с настоящия регламент.

2. Многоезичните стандартни удостоверения, посочени в параграф 1, се издават от орган и носят дата на издаване, както и подписа и, където е приложимо, печата или щемпела на издаващия орган.

Член 8

Използване на многоезичните стандартни удостоверения

1. Многоезичните стандартни удостоверения, посочени в член 7, параграф 1, се прилагат към посочените в същия параграф официални документи, използват се за улеснение на превода и нямат самостоятелна правна стойност.

2. Многоезичните стандартни удостоверения не представляват нито едно от следното:

а)	извлечения на актове за гражданско състояние;

б)	пълни преписи от актове за гражданско състояние;

в)	многоезични извлечения от актовете за гражданско състояние;

г)	многоезични и кодирани извлечения от регистрите за гражданско състояние;

д)	многоезични и кодирани удостоверения за гражданско състояние.

3. Многоезичните стандартни удостоверения могат да бъдат използвани само в държава членка, различна от държавата членка, в която са издадени.

Член 9

Съдържание на многоезичните стандартни удостоверения

1. Във всяко многоезично стандартно удостоверение се съдържа стандартна част, която се състои от следните елементи:

а)	наименование на многоезичното стандартно удостоверение;

б)	правно основание за издаването на многоезичното стандартно удостоверение;

в)	посочване на държавата членка, в която е издадено многоезичното стандартно удостоверение;

г)	поле „Важна бележка“;

д)	поле „Бележка за издаващия орган“;

е)	поредица от стандартни заглавия на полета и техните кодове; и

ж)	поле „Подпис“.

2. Стандартните части, които предстои да бъдат включени в многоезичните стандартни удостоверения за раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, брак (включително брачна дееспособност и семейно положение), регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), местоживеене и/или местопребиваване и липса на съдебно минало, както и многоезични глосари на стандартните заглавия на полета са посочени съответно в приложения I—XI.

3. Във всяко многоезично стандартно удостоверение се съдържа и, където е приложимо, нестандартна част, състояща се от специфични за всяка държава заглавия на полета, предназначени да отразяват съдържанието на официалния документ, към който следва да се прикачи многоезичното стандартно удостоверение, и кодовите номера на тези заглавия на полета.

4. В съответствие с член 24, параграф 2 държавите членки уведомяват Комисията за посочените в параграф 3 от настоящия член специфични за всяка държава заглавия на полета.

5. Във всяко многоезично стандартно удостоверение също се включва многоезичен глосар на стандартните заглавия на полета и на специфичните за всяка държава заглавия на полета на всички официални езици на институциите на Съюза.

Член 10

Езици, на които се издават многоезичните стандартни удостоверения

1. Многоезичните стандартни удостоверения се попълват от издаващия орган на официалния език на неговата държава членка или, ако в тази държава членка официалните езици са няколко, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, на което се издава многоезичното стандартно удостоверение.

2. Стандартната част и специфичните за всяка държава заглавия на полета в многоезичните стандартни удостоверения са едновременно на следните два езика:

а)

официалния език на държавата членка, в която се издава многоезичното стандартно удостоверение, или, ако в тази държава членка официалните езици са няколко, на официалния език, или на един от официалните езици на мястото, на което се издава многоезичното стандартно удостоверение, при условие че този език е също един от официалните езици на институциите на Съюза; и

б)

официалния език на държавата членка, в която предстои да се представи официалният документ, към който е приложено многоезичното стандартно удостоверение, или, ако в тази държава членка официалните езици са няколко, на официалния език, или на един от официалните езици на мястото, на което предстои да се представи официалният документ, към който е приложено многоезичното стандартно удостоверение, при условие че този език е също един от официалните езици на институциите на Съюза.

3. Стандартната част и специфичните за всяка държава заглавия на полета на двата езика, посочени в параграф 2 от настоящия член, и многоезичният глосар, посочен в член 9, параграф 5, се включват в единно многоезично стандартно удостоверение.

Член 11

Такса за получаване на многоезично стандартно удостоверение

С цел допълнително улесняване на свободното движение на официални документи в рамките на Съюза държавите членки гарантират, че таксата за получаване на многоезично стандартно удостоверение не надвишава цената на изготвяне на многоезичното стандартно удостоверение или на официалния документ, към който удостоверението е прикрепено, в зависимост от това коя е по-ниска.

Член 12

Електронни версии на многоезичните стандартни удостоверения

Европейският портал за електронно правосъдие съдържа, за всяка държава членка, образци на многоезични стандартни удостоверения за раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, брак (включително брачна дееспособност и семейно положение), и когато е приложимо, регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), местоживеене и/или местопребиваване и липса на съдебно минало, изготвени в съответствие с настоящия регламент на всички официални езици на институциите на Съюза и които съдържат:

а)	стандартните части, изложени в приложения I—XI; и

б)	специфичните за всяка държава заглавия на полета, за които държавите членки са уведомили Комисията в съответствие с член 24, параграф 2.

ГЛАВА IV

ИСКАНИЯ ЗА ИНФОРМАЦИЯ И АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 13

Информационна система за вътрешния пазар

Информационната система за вътрешния пазар (IMI), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012, се използва за целите на членове 14 и 16 и член 22, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент.

Член 14

Искания за информация в случай на основателно съмнение

1. Когато органите на държава членка, в която е представен официален документ или негово заверено копие, имат основателно съмнение относно автентичността на същия официален документ или на неговото заверено копие, те предприемат следните стъпки, за да отстранят възникналото съмнение:

a)	проверяват наличните образци на документите, които се съхраняват в архива на IMI, посочен в член 22;

б)

ако съмнението остава, могат да подадат искане за информация чрез IMI:

i)	до органа, който е издал официалния документ, или, когато е приложимо, до органа, който е направил завереното копие, или и до двата; или

ii)	до съответния централен орган.

2. Основателно съмнение относно автентичността на официален документ или негово заверено копие, както е посочено в параграф 1, може да се отнася по-специално до:

а)	истинността на подписа;

б)	качеството, в което е действало лицето, подписало документа;

в)	автентичността на печата или щемпела;

г)	фалшифициране или подправяне на документа.

3. В исканията за информация, направени съгласно настоящия член, следва да се посочат основанията, на които се базират.

4. Исканията за информация, направени съгласно настоящия член, се придружават от копие на съответния официален документ или на негово заверено копие, предадени по електронен път чрез IMI. За такива искания, както и за всички отговори по тях не се заплащат никакви данъци, налози или такси.

5. Органите предоставят отговор на исканията за информация съгласно настоящия член във възможно най-кратък срок и при всички случаи в рамките на не повече от 5 работни дни или 10 работни дни, когато искането се обработва чрез централния орган.

В изключителни случаи, когато срокът, посочен в първа алинея, не може да бъде спазен, органът, до който се отправя искането, и запитващият орган постигат съгласие за удължаване на срока.

6. Ако автентичността на официален документ или негово заверено копие не бъде потвърдена, запитващият орган не е длъжен да ги обработи.

Член 15

Определяне на централни органи

1. За целите на настоящия регламент всяка държава членка определя поне един централен орган.

2. Когато държава членка е определила повече от един централен орган, тя посочва централния орган, до който могат да се изпращат съобщения с цел предаването им на подходящия орган в тази държава членка.

Член 16

Функции на централните органи

Централните органи оказват помощ във връзка с исканията за информация съгласно член 14, и по-специално:

а)	предават, получават и когато е необходимо, отговарят на такива искания; и

б)	предоставят информацията, необходима във връзка с тези искания.

ГЛАВА V

ВРЪЗКА С ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ ОТ ПРАВОТО НА СЪЮЗА И ДРУГИ ИНСТРУМЕНТИ

Член 17

Връзка с други разпоредби от правото на Съюза

1. Настоящият регламент не възпрепятства прилагането на други разпоредби на правото на Съюза относно легализацията, подобна формална процедура или други формални процедури, а допълва тези разпоредби.

2. Настоящият регламент не възпрепятства прилагането на правото на Съюза относно електронните подписи и електронната идентификация.

3. Настоящият регламент не възпрепятства използването на други системи за административно сътрудничество, създадени с правото на Съюза, които служат за обмен на информация между държавите членки в специфични области.

Член 18

Изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012

В приложението към Регламент (ЕС) № 1024/2012 се добавя следната точка:

„9.

Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (*): членове 14 и 16 и член 22, параграфи 1 и 2.

Член 19

Връзка с международни конвенции, споразумения и договорености

1. Настоящият регламент не засяга прилагането на международните конвенции, по които една или повече държави членки са страни по време на приемането му и които се отнасят до въпроси, уредени с него.

2. Независимо от параграф 1, по отношение на въпросите, за които се прилага, и в степента, предвидена в него, настоящият регламент има предимство пред другите разпоредби, съдържащи се в двустранни или многостранни споразумения или договорености, сключени от държавите членки, в отношенията между държавите членки, които са страни по тях.

3. Настоящият член не засяга член 1, параграф 1, втора алинея.

4. Hастоящият регламент не възпрепятства държавите членки да договарят, да сключват, да се присъединяват към, да изменят или да прилагат международни споразумения и договорености с трети държави относно легализацията или подобна формална процедура във връзка с официални документи по въпроси, които попадат в обхвата на настоящия регламент, издадени от органите на държави членки или трети държави с цел използване в отношенията между съответните държави членки и трети държави. Настоящият регламент не възпрепятства държавите членки да вземат решения относно приемането на присъединяването на нови договарящи страни към тези споразумения и договорености, по които една или повече държави членки са или могат да решат да станат страна.

ГЛАВА VI

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 20

Ограничаване на целите

1. Обменът и предаването на информация и документи от държавите членки съгласно настоящия регламент имат за единствена цел автентичността на официалните документи да бъде проверена от компетентните органи посредством IMI.

2. Настоящият регламент не засяга прилагането на законовите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавите членки относно публичния достъп до официални документи.

Член 21

Информация относно съдържанието на настоящия регламент

Комисията и държавите членки предоставят информация относно съдържанието на настоящия регламент по подходящи начини, включително посредством европейския портал за електронно правосъдие и уебсайтовете на органите на държавите членки.

Член 22

Информация относно централните органи и данни за връзка

1. До 16 август 2018 г. държавите членки използват IMI, за да съобщят следното:

а)	централния орган или органи, определени съгласно член 15, параграф 1, заедно с данните за връзка с тях и, където е подходящо, органа, определен съгласно член 15, параграф 2;

б)	образците на най-често използваните официални документи съгласно съответното национално право или, когато не съществува образец, информация за специфичните характеристики на съответния официален документ; както и

в)	версии в анонимен вид на подправени документи, които са били открити.

2. Държавите членки използват IMI, за да съобщят всички последващи изменения на информацията, посочена в параграф 1.

3. Комисията предоставя на обществеността чрез всички подходящи средства:

a)	информацията по параграф 1, буква а);

б)	всякаква информация по параграф 1, буква б), до която е осигурен публичен достъп по силата на правото на държавата членка, чиито органи са издали официалния документ.

Член 23

Обмен на най-добри практики

1. Създава се ad hoc комитет, съставен от представители на Комисията и на държавите членки и председателстван от представител на Комисията.

2. Ad hoc комитетът, посочен в параграф 1, взема всички необходими мерки за улесняване на прилагането на настоящия регламент, по-специално като улеснява обмена и редовното актуализиране на най-добрите практики относно:

a)	прилагането на настоящия регламент между държавите членки;

б)	предотвратяването на измамите с официални документи, заверени копия и заверени преводи;

в)	използването на електронни версии на официалните документи;

г)	използването на многоезичните стандартни удостоверения;

д)	открити фалшифицирани документи.

Член 24

Информация, предоставяна от държавите членки

1. До 16 август 2018 г. държавите членки съобщават на Комисията:

a)	езиците, на които ще приемат официалните документи, които трябва да бъдат представяни на техните органи в съответствие с член 6, параграф 1, буква а);

б)	примерен списък на официалните документи, попадащи в обхвата на настоящия регламент;

в)	списък на официалните документи, към които могат да се приложат многоезични стандартни удостоверения като подходящо улеснение на превода;

г)	списък на лицата, които са квалифицирани съгласно националното право да извършват заверени преводи, ако такива списъци съществуват;

д)	примерен списък на видовете органи, оправомощени по националното право да правят заверени копия;

е)	информация относно средствата, чрез които заверените преводи и заверените копия могат да бъдат идентифицирани; и

ж)	информация относно специфичните характеристики на заверените копия.

2. До 16 февруари 2017 г. всяка държава членка съобщава на Комисията на официалния си език или официалните си езици — когато този език или тези езици представляват официален език или официални езици на институциите на Съюза — специфичните за държавата заглавия на полета, които трябва бъдат включени в многоезичните удостоверения за раждане, удостоверяване, че лицето е живо, смърт, брак (включително брачна дееспособност) и семейно положение, и когато е приложимо, регистрирано партньорство (включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство и положение на регистрирано партньорство), местоживеене и/или местопребиваване и липса на съдебно минало.

3. До 16 февруари 2018 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и в европейския портал за електронно правосъдие списъците на специфичните за всяка държава заглавия на полета, получени съгласно параграф 2, на всички официални езици на институциите на Съюза.

4. Държавите членки съобщават на Комисията всяко последващо изменение, направено в информацията по параграфи 1 и 2.

5. Комисията предоставя на обществеността чрез европейския портал за електронно правосъдие:

a)	информацията по параграф 1, букви а)—е); както и

б)	информацията по параграф 1, буква ж), до която е осигурен публичен достъп по силата на правото на държавата членка, чиито органи са направили завереното копие.

Член 25

Изменение на специфичните за всяка държава заглавия на полета в многоезичните стандартни удостоверения

1. Държавите членки съобщават на Комисията всяко изменение на специфичните за всяка държава заглавия на полета, посочени в член 24, параграф 2.

2. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз измененията на специфичните за всяка държава заглавия на полета, както е посочено в параграф 1.

3. Посредством европейския портал за електронно правосъдие Комисията предоставя на обществеността измененията на специфичните за всяка държава заглавия на полета, както е посочено в параграф 1, и изменя образеца на многоезичните стандартни удостоверения за всяка държава членка.

Член 26

Преглед

1. До 16 февруари 2024 г. и след това най-късно на всеки 3 години Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад относно прилагането на настоящия регламент, в който се съдържа оценка на всеки практически опит, отнасящ се до сътрудничеството между централните органи. В доклада се извършва и оценка на целесъобразността от:

а)	разширяването на обхвата на настоящия регламент, така че да включва официални документи, отнасящи се до въпроси, които са различни от въпросите, посочени в член 2 и параграф 2, буква а) от настоящия член;

б)

в случай на разширяване на обхвата, както е посочено в буква а) от настоящия параграф, изготвяне на многоезични стандартни удостоверения на официални документи, които се отнасят до въпросите, посочени в буква а) от настоящия параграф, предвид евентуалното им включване в обхвата на настоящия регламент; и

в)	използване на електронни системи за директно предаване на официални документи и обмен на информация между органите на държавите членки, с цел да се изключи всяка възможност за измами, свързани с въпросите, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

2. До 16 февруари 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет доклад за оценка на целесъобразността от:

а)

разширяването на обхвата на настоящия регламент, така че да включва:

i)	официални документи, свързани с правния статут и представителството на дружество или друго предприятие;

ii)	дипломи, удостоверения и други документи за професионална квалификация; и

iii)	официални документи, удостоверяващи официално признато увреждане;

б)

изготвянето на многоезични стандартни удостоверения, свързани със:

i)	официалните документи, посочени в член 2, параграф 1, за които не се изготвят многоезични стандартни удостоверения по силата на настоящия регламент; и

ii)	официалните документи, свързани с въпросите, набелязани в буква а) от настоящия параграф, предвид евентуалното им включване в обхвата на настоящия регламент;

в)	използване на електронни системи за директно предаване на официални документи и обмен на информация между органите на държавите членки, с цел да се изключи всяка възможност за измами, свързани с въпросите, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

3. Докладите, посочени в параграфи 1 и 2, се придружават, когато е целесъобразно, от предложения за адаптации, по-специално по отношение на разширяването на обхвата на настоящия регламент до официални документи, свързани с нови въпроси, както е посочено в параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а), изготвянето на нови многоезични стандартни удостоверения, както е посочено в параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), и използването на електронни системи за директно предаване на официални документи и обмен на информация между органите на държавите членки съгласно посоченото в параграф 1, буква в) и параграф 2, буква в).

Член 27

Влизане в сила

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Той се прилага считано от 16 февруари 2019 г., с изключение на:

а)	член 24, параграф 2, който се прилага от 16 февруари 2017 г.;

б)	член 12 и член 24, параграф 3, които се прилагат от 16 февруари 2018 г.; и

в)	член 22 и член 24, параграф 1, които се прилагат от 16 август 2018 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 6 юли 2016 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

I. KORČOK

(1) ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 52.

(2) Позиция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник ) и позиция на Съвета на първо четене от 10 март 2016 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 10 май 2016 г.

(3) Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията („Регламент за IMI“) (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1).

(4) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(5) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1).

(7) Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).

(8) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).

(9) Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1).

(10) Директива 93/109/ЕО на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани (ОВ L 329, 30.12.1993 г., стр. 34).

(11) Директива 94/80/ЕО на Съвета от 19 декември 1994 г. за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в общински избори от гражданите на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани (ОВ L 368, 31.12.1994 г., стр. 38).

ПРИЛОЖЕНИЕ I