11.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 326/34

(1)

Следва да бъдат установени регулаторни технически стандарти за по-точно формулиране на определенията, посочени в член 2 от Директива 2002/87/ЕО, и за осигуряване на подходящо съгласуване на разпоредбите относно допълнителния надзор, приети съгласно членове 7 и 8 и приложение II към същата директива.

(2)

Важно е да се уточнят допълнително елементите, които трябва да се вземат предвид за целите на отчитането на значителните вътрешногрупови сделки и значителните концентрации на риск.

(3)

Съгласно членове 7 и 8 от Директива 2002/87/ЕО държавите членки трябва да налагат на регулираните образувания или на смесените финансови холдингови компании определени задължения за подаване на информация. Подаването на информация следва да става по съгласуван начин, така че да помогне на координаторите и на другите съответни компетентни органи при установяването на по-важните проблеми, както и да способства за по-ефективен обмен на информация. С цел постигане на по-голяма последователност в отчетите относно значителните концентрации на риска и значителните вътрешногрупови сделки регулираните образувания и смесените финансови холдингови компании следва да подават на координаторите най-малко определени стандартизирани минимални данни.

(4)

Членове 7 и 8 от Директива 2002/87/ЕО също предоставят на координаторите правомощия да следят значителните концентрации на риска и значителните вътрешногрупови сделки, както и да определят видовете риск и сделките, за които регулираните образувания във финансов конгломерат трябва да подават информация. Също така координаторите са упълномощени да определят прагове. За съгласуването на тези разпоредби следва да бъде определена методология, която да подпомага координаторите и другите съответни компетентни органи при упражняването на техните функции.

(5)

В рамките на Съюза преобладават различни мерки за допълнителен надзор върху концентрацията на риска и вътрешногруповите сделки. При съблюдаване на съществуващите европейски и национални правни рамки следва да бъдат определени някои минимални надзорни мерки по отношение на допълнителния надзор върху концентрацията на риска и вътрешногруповите сделки. Отчитайки тези минимални мерки, компетентните органи ще осигурят равнопоставеност и ще спомогнат за съгласуването на надзорните практики в Съюза.

(6)

Изискванията по отношение на регулираните образувания или смесените финансови холдингови компании надграждат съществуващите секторни изисквания относно концентрацията на риска и вътрешногруповите сделки и не следва да се разглеждат като припокриващи тези изисквания.

(7)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предоставени на Комисията от ЕНО (Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари).

(8)

ЕНО проведоха открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализираха свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поискаха становище от групите на участниците от съответните сектори, създадени по силата на член 37 от съответно Регламент (ЕС) № 1093/2010 (2), Регламент (ЕС) № 1094/2010 (3) и Регламент (ЕС) № 1095/2010 (4) на Европейския парламент и на Съвета,

а)

установяването на по-точна формулировка на определенията на „вътрешногрупови сделки“ и „концентрация на риска“, посочени в член 2, параграфи 18 и 19 от Директива 2002/87/ЕО, чрез определянето на критерии за оценка на тяхната значителност;

б)

съгласуване на разпоредбите, приети по силата на членове 7 и 8 и приложение II към Директива 2002/87/ЕО, по отношение на:

а)

инвестиции и вътрешнофирмени салда, в т.ч. недвижимо имущество, облигации, дялово участие, заеми, хибридни и подчинени инструменти, обезпечен дълг, споразумения за централизиране на управлението на активи или парични средства или за споделяне на разходите, пенсионни споразумения, предоставяне на услуги по управление, техническа обработка или други услуги, дивиденти, лихвени плащания и други вземания;

б)

гаранции, ангажименти, акредитиви и други задбалансови операции;

в)

сделки с деривативи;

г)

покупка, продажба или лизинг на активи и пасиви;

д)

вътрешногрупови такси, свързани с договори за дистрибуция;

е)

сделки за прехвърляне на рискови експозиции между различните образувания в рамките на финансовия конгломерат, включително сделки със схеми със специална инвестиционна цел или спомагателни предприятия;

ж)

операции по застраховане, презастраховане и ретроцесия;

з)

сделки, които се състоят от няколко свързани сделки, при които се прехвърлят активи или пасиви на образувания извън финансовия конгломерат, като в крайна сметка рисковата експозиция се връща обратно във финансовия конгломерат.

а)

специфичната структура на финансовия конгломерат, сложността на вътрешногруповите сделки, специфичното географско разположение на контрагента и дали контрагентът е регулирано образувание;

б)

опасността от евентуална верижна дестабилизация в рамките на финансовия конгломерат;

в)

възможностите за заобикаляне на секторните правила;

г)

евентуалните конфликти на интереси;

д)

платежоспособността и ликвидността на контрагента;

е)

сделките между образувания, принадлежащи към различни сектори на финансов конгломерат, ако тази информация не е представена вече на секторно равнище;

ж)

сделките в рамките на финансовия сектор, за които все още не е предоставена информация в съответствие с разпоредбите на секторните правила.

а)

датите и стойностите на значителните сделки, наименованията и номерата в търговския регистър или други идентификационни номера на съответните образувания от групата и контрагенти, включително идентификационен код на правния субект (ИКПС), ако е приложимо;

б)

кратко описание на значителните вътрешногрупови сделки по посочените в параграф 1 видове;

в)

общия обем на всички значителни вътрешногрупови сделки на финансов конгломерат в рамките на определен отчетен период;

г)

информация за това как се управляват конфликтите на интереси и рисковете от верижна дестабилизация на равнище финансов конгломерат във връзка със значителните вътрешногрупови сделки, като се взема предвид стратегията на финансовия конгломерат, съчетаваща дейности в банковия сектор, застрахователния сектор и сектора на инвестиционните услуги, или извършената в рамките на сектора собствена оценка на рисковете, включително разглеждане на управлението на конфликти на интереси и рисковете от верижна дестабилизация във връзка със значителни вътрешногрупови сделки.

а)

са преки или косвени;

б)

са балансови и задбалансови позиции;

в)

се отнасят до регулирани и нерегулирани образувания, едни и същи или различни финансови сектори в рамките на финансов конгломерат;

г)

се състоят от комбинация или взаимодействие на експозициите, посочени в буква а), б) или в).

а)

платежоспособността и ликвидността на ниво финансов конгломерат, както и на ниво отделни образувания в рамките на финансовия конгломерат;

б)

размера, сложността и специфичната структура на финансовия конгломерат, включително наличието на схеми със специална инвестиционна цел, спомагателни предприятия, образувания от трети държави;

в)

специфичната структура на управление на риска на финансовия конгломерат и характеристиките на системата на управление;

г)

диверсификацията на експозициите на финансовия конгломерат и на неговия инвестиционен портфейл;

д)

диверсификацията на финансовите дейности на финансовия конгломерат по отношение на географски области и стопански дейности;

е)

отношението, корелацията и взаимодействието на рисковите фактори между образуванията във финансовия конгломерат;

ж)

опасността от евентуална верижна дестабилизация в рамките на финансовия конгломерат;

з)

възможностите за заобикаляне на секторните правила;

и)

евентуалните конфликти на интереси;

й)

равнището или обема на рисковете;

к)

евентуалното натрупване и взаимодействие на експозициите, поети от образувания, принадлежащи към различни сектори на финансовия конгломерат, ако такава информация все още не е предоставена на секторно равнище;

л)

експозициите в рамките на финансовия сектор на финансовия конгломерат, за които не е предоставена информация в съответствие с разпоредбите на секторните правила.

а)

описание на значителната концентрация на риска по посочените в параграф 1 видове риск;

б)

разбивка на значителната концентрация на риска по контрагенти и групи от свързани контрагенти, географски райони, икономически сектори, парични единици, като се посочват наименованията и номерата в търговския регистър или други идентификационни номера на съответните дружества от групата на финансовия конгломерат и съответните контрагенти, включително ИКПС, ако е приложимо;

в)

общия размер на всяка значителна концентрация на риска в края на съответния отчетен период, изчислена в съответствие с приложимите секторни правила;

г)

ако е приложимо, размера на значителната концентрация на риска, като се отчитат техниките за намаляване на риска и рисково претеглените фактори;

д)

информация за това как се управляват конфликтите на интереси и рисковете от верижна дестабилизация на равнище финансов конгломерат във връзка със значителната концентрация на риска, като се взема предвид стратегията на финансовия конгломерат, съчетаваща дейности в банковия сектор, застрахователния сектор и сектора на инвестиционните услуги, или извършената в рамките на сектора собствена оценка на рисковете, включително разглеждане на управлението на конфликти на интереси и рисковете от верижна дестабилизация във връзка със значителната концентрация на риска.

1)

изискват, когато е уместно, от регулираните образувания или от смесените финансови холдингови компании:

2)

определят подходящи прагове с цел установяване и контрол на значителните концентрации на риска и значителните вътрешногрупови сделки.