28.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 257/214

(1)

В съответствие с член 26, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз(ДФЕС) вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Фрагментираният вътрешен пазар е в ущърб на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в Съюза. Премахването както на преките, така и на косвените пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар е от съществено значение за неговото цялостно изграждане. Действията на Съюза по отношение на вътрешния пазар в сектора на финансовите услуги на дребно вече значително допринесоха за подобряване на трансграничната дейност на доставчиците на платежни услуги, разширяване на възможностите за избор за потребителите и повишаване на качеството и прозрачността на офертите.

(2)

Във връзка с това в Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) бяха определени основни изисквания за прозрачност по отношение на таксите, събирани от доставчиците на платежни услуги във връзка с услугите, предлагани по платежните сметки. В резултат на това дейността на доставчиците на платежни услуги бе съществено улеснена посредством създадените единни правила по отношение на предоставянето на платежните услуги и на свързаната с тях информация, намалената административна тежест и икономиите на разходи.

(3)

Безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и развитието на модерна, социално приобщаваща икономика все повече зависи от универсалното предлагане на платежни услуги. Всяко ново законодателство в това отношение трябва да е част от прецизна икономическа стратегия за Съюза, която ефективно да отчита нуждите на по-уязвимите потребители.

(4)

Както обаче се посочва в резолюцията на Европейския парламент от 4 юли 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно достъпа до основни банкови услуги, необходимо е да се положат повече усилия за подобряването и развитието на вътрешния пазар за банкови услуги на дребно. Понастоящем липсата на прозрачност и съпоставимост на таксите, както и трудностите при прехвърлянето на платежните сметки продължават да издигат бариери пред разгръщането на един напълно интегриран пазар, като по този начин способстват за слабата конкуренция в сектора на банкирането на дребно. Тези въпроси трябва да се разрешат и да се установят високи стандарти.

(5)

Съществуващите понастоящем условия на вътрешния пазар могат да ограничат доставчиците на платежни услуги при упражняването на свободния им избор на установяване или предоставяне на услуги в рамките на Съюза, тъй като привличането на клиенти е трудно при навлизането на нов пазар. То често е свързано и с големи инвестиции. Тези инвестиции са оправдани само ако доставчикът предвижда достатъчно възможности и съответно търсене от страна на потребителите. Ниската мобилност на потребителите по отношение на финансовите услуги на дребно се дължи до голяма степен на липсата на прозрачност и съпоставимост на таксите и предлаганите услуги, както и на трудностите при прехвърлянето на платежните сметки. Тези фактори обуславят също и свиването на търсенето. Това е особено валидно в трансграничен контекст.

(6)

Освен това съществени пречки пред изграждането на вътрешния пазар в сферата на платежните сметки могат да възникнат при фрагментиране на съществуващите правни уредби в отделните държави членки. Налице са различия в съществуващите на национално равнище разпоредби по отношение на платежните сметки и по-специално по отношение на съпоставимостта на таксите и прехвърлянето на платежните сметки. По отношение на прехвърлянето на платежните сметки липсата на единни задължителни мерки на равнището на Съюза бе причина за несходства в националните практики и мерки. Тези разлики са още по-ясно изразени що се отнася до съпоставимостта на таксите, за която на равнището на Съюза не съществуват никакви мерки, дори въз основа на саморегулиране. Ако предвид факта, че доставчиците на платежни услуги имат склонността да съобразяват практиките си с националните пазари, в бъдеще тези различия се разраснат, това ще доведе до повишаване на разходите за извършване на дейност в друга държава спрямо разходите за местните доставчици и така ще направи осъществяването на стопанска дейност зад граница по-малко привлекателно. Трансграничната дейност в рамките на вътрешния пазар е възпрепятствана от пречките, които стоят пред възможността на потребителите да откриват платежни сметки зад граница. Съществуващите рестриктивни критерии за допустимост могат да попречат на гражданите на Съюза да се придвижват свободно в рамките на Съюза. Предоставянето на достъп до платежна сметка за всички потребители ще им даде възможност за участие на вътрешния пазар и за възползване от предимствата на този пазар.

(7)

Освен това, тъй като част от потенциалните клиенти не откриват платежни сметки, защото им е отказано или защото липсва предлагане на подходящи продукти, потенциалното търсене на свързани с платежните сметки услуги в Съюза понастоящем не е напълно използвано. По-широкото участие на потребителите на вътрешния пазар допълнително ще стимулира доставчиците на платежни услуги да навлязат на нови пазари. Същевременно създаването на условия, които позволяват на всички потребители да получат достъп до платежна сметка, е необходимо за насърчаване на тяхното участие на вътрешния пазар и за предоставянето на възможност да се възползват от предимствата, които вътрешният пазар носи.

(8)

Прозрачността и съпоставимостта на таксите бяха разгледани на равнището на Съюза в инициатива за саморегулиране, предприета от страна на банковия сектор. Окончателно споразумение по тази инициатива обаче не бе постигнато. По отношение на прехвърлянето на платежни сметки общите принципи, установени през 2008 г. от Комитета на европейската банкова индустрия, предлагат примерен механизъм за прехвърляне на платежни сметки между банки, намиращи се на територията на една и съща държава членка. Поради необвързващия им характер обаче тези общи принципи се прилагат непоследователно в рамките на Съюза, а резултатите са незадоволителни. Освен това те се отнасят само до прехвърлянето на платежни сметки на национално равнище и не се отнасят до трансграничното прехвърляне на платежни сметки. Накрая, що се отнася до достъпа до основна разплащателна сметка, в Препоръка 2011/442/ЕС на Комисията (5) държавите членки се приканват да предприемат необходимите мерки, за да гарантират нейното изпълнение най-късно шест месеца след датата на публикуването ѝ. До този момент само няколко държави членки прилагат основните принципи на препоръката.

(9)

За подпомагането на ефективна и безпрепятствена финансова мобилност в дългосрочен план е от решаващо значение да се създаде единен набор от разпоредби за третиране на въпроса за ниската мобилност на потребителите, и по-специално за постигането на по-добра съпоставимост на свързаните с платежните сметки услуги и такси, като и за стимулиране на прехвърлянето на платежните сметки и предотвратяването на дискриминация на основата на местопребиваването на потребители, желаещи да открият и използват платежна сметка зад граница. Също така от съществено значение е да се приемат подходящи мерки за насърчаване на участието на потребителите на пазара на платежни сметки. Тези мерки ще стимулират навлизането на доставчици на платежни услуги на вътрешния пазар и ще осигурят равни условия, като по този начин ще се засили конкуренцията и ще се осигури по-ефективно разпределение на ресурсите в рамките на финансовия пазар на дребно в Съюза в полза както на предприятията, така и на потребителите. В допълнение, прозрачността по отношение на информацията за таксите и възможностите за прехвърляне на платежна сметка, в съчетание с правото на достъп до платежни сметки за основни операции, ще дадат възможност на гражданите на Съюза да се движат свободно и по-лесно да закупуват стоки и услуги в рамките на Съюза, като по този начин се възползват от един напълно функциониращ вътрешен пазар в областта на финансовите услуги на дребно и допринесат за по-нататъшното развитие на вътрешния пазар.

(10)

Също така е от решаващо значение да се гарантира, че настоящата директива не възпрепятства иновациите в областта на финансовите услуги на дребно. Ежегодно се появяват нови технологии, като мобилните банкови услуги и платежните карти тип „електронно портмоне“, които могат да направят текущия модел на платежните сметки неактуален.

(11)

Настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да запазят или приемат по-строги разпоредби за защита на потребителите, при условие че тези разпоредби не противоречат на техните задължения съгласно правото на Съюза и настоящата директива.

(12)

Разпоредбата на настоящата директива относно съпоставимостта на таксите и прехвърлянето на платежни сметки следва да се прилага за всички доставчици на платежни услуги, определени в директива 2007/64/ЕО. Разпоредбите на настоящата директива относно достъпа до платежни сметки за основни операции следва да се прилагат само за кредитните институции. Всички разпоредби на настоящата директива следва да се отнасят до платежни сметки, чрез които потребителите могат да извършват следните операции: депозиране на средства, теглене на пари в брой и извършване и получаване на платежни операции до и от трети страни и получаване на парични средства от трети страни, включително извършване на кредитни преводи. В резултат на това сметките с по-ограничени функции следва да бъдат изключени. Например сметки като спестовни сметки, сметки, свързани единствено с изплащането на задължения по кредитна карта, където обикновено постъпват средства единствено за целите на изплащането на кредит, текущи сметки, използвани единствено за изплащането на ипотечни заеми или сметки за електронни пари следва да бъдат по принцип изключени от обхвата на настоящата директива. Ако обаче тези платежни сметки се използват за ежедневни платежни операции и изпълняват всички изброени по-горе функции, те ще бъдат включени в обхвата на настоящата директива. Сметките на предприятията, включително малките или микропредприятията, следва да бъдат извън приложното поле на настоящата директива, освен ако се касае за сметки, притежавани в лично качество. Държавите членки следва да могат да решат да разширят обхвата на настоящата директива до други доставчици на платежни услуги и до други платежни сметки, например такива, които предлагат по-ограничени платежни функции.

(13)

Тъй като за целите на настоящата директива платежната сметка за основни операции е един от видовете платежни сметки, то разпоредбите относно прозрачността и прехвърлянето на платежни сметки следва да са приложими и за нея.

(14)

Определенията в настоящата директива следва да бъдат съгласувани, доколкото е възможно, с използваните в други законодателни актове на Съюза, и по-специално в Директива 2007/64/ЕО и в Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(15)

За потребителите е изключително важно да разбират таксите по платежните сметки, за да могат да сравняват офертите на различните доставчици на платежни услуги и да направят информиран избор за това коя платежна сметка отговаря най-добре на техните нужди. Съпоставянето на таксите е невъзможно, ако доставчиците на платежни услуги използват различна терминология за едни и същи услуги и представят информацията в различен формат. Стандартизираната терминология, в съчетание със съобразена за целта и представена в единен формат информация относно най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, може да улесни потребителите както при разбирането, така и при съпоставянето на таксите.

(16)

Потребителите биха имали най-голяма полза от информация, която е кратка и ясна, стандартизирана и лесна за съпоставяне между различните доставчици на платежни услуги. Инструментите, с които потребителите разполагат за съпоставянето на офертите за платежни сметки, не биха били ефективни, ако времето, инвестирано в преглеждане на дълги списъци с такси за различни услуги, е повече, отколкото е ползата от избора на офертата с най-добро съотношение цена—качество. Тези инструменти следва да бъдат разнообразни, като следва да се проведе потребителско проучване. На този етап терминологията за таксите следва да се стандартизира по отношение само на най-представителните термини и определения в рамките на държавите членки, с цел да се избегне рискът от твърде много информация и да се улесни бързото изпълнение.

(17)

Терминологията относно таксите следва да бъде определяна от държавите членки, като се предвиди възможност за отчитане на особеностите на местните пазари. За представителни се считат само услугите, за които се събират такси от страна на поне един доставчик на платежни услуги в държава членка. Освен това, когато услугите се предлагат в повечето държави членки, използваната за дефинирането им терминология следва да бъде стандартизирана на равнище Съюза, като по този начин се осигури възможност за по-добра съпоставимост на офертите за платежни сметки в рамките на Съюза. За да се гарантира, че националните списъци са сходни в достатъчна степен, Европейският надзорен орган (Европейския банков орган — „ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7) следва да състави насоки, с помощта на които държавите членки да определят най-широко използваните услуги, които водят до най-високи разходи за потребителите на национално равнище. За тази цел до 18 декември 2014 г. държавите членки следва да посочат на Комисията и ЕБО до кои органи е подходящо да бъдат адресирани тези насоки.

(18)

След като държавите членки изготвят предварителни списъци с най-представителните услуги, за които се събират такси на национално равнище, наред със съответните термини и определения, ЕБО следва да ги прегледа, за да определи посредством проекти на регулаторни технически стандарти услугите, които са общи за мнозинството от държавите членки, и да предложи стандартизирани на равнището на Съюза термини и определения за тях на всички официални езици на институциите на Съюза. ЕБО следва да гарантира, че във всяка държава членка на всеки от официалните ѝ езици, които са езици и на институциите на Съюза се използва един-единствен термин за всяка отделна услуга. Това означава, че за да бъдат взети предвид националните особености, в различни държави членки е позволена употребата на различни термини за едни и същи услуги, когато езиците им съвпадат с един от официалните езици на институциите на Съюза. След това държавите членки следва да включат всички приложими на равнището на Съюза термини в предварителни списъци и на основа на това да публикуват окончателни списъци.

(19)

За да улеснят потребителите при съпоставянето на таксите по платежните сметки в рамките на вътрешния пазар, доставчиците на платежни услуги следва да им предоставят документ с информация за таксите, съдържащ таксите за всички услуги от списъка на най-представителните услуги, свързани с платежна сметка на национално равнище. Когато е приложимо, в документа с информация за таксите следва да се използват стандартизирани термини и определения, установени на равнището на Съюза. Това ще допринесе и за създаването на условия на равнопоставеност между доставчиците на платежни услуги, които се конкурират на пазара на платежни сметки. Документът с информация за таксите не следва да съдържа никакви други такси. Когато доставчик на платежни услуги не предлага услуга от списъка на най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, той следва да отбележи това, например като обозначи услугата с „не се предлага“ или „неприложимо“. Държавите членки следва да са в състояние да изискат в документа с информация за таксите да бъдат включени ключови показатели, като индикатор за пълната стойност на разходите, който обобщава цялостните годишни разходи за потребителите по платежната сметка. За да могат потребителите по-добре да разбират таксите, които следва да плащат за своята платежна сметка, трябва да им се предостави речник, съдържащ като минимум ясни и недвусмислени обяснения, без да се използват технически термини, на таксите и услугите, включени в документа с информация за таксите. Речникът следва да бъде полезен инструмент за потребителите, който ги улеснява в разбирането на смисъла на таксите и по този начин им дава възможност да избират в рамките на по-широк набор от оферти за платежни сметки. Също така е необходимо да се въведе задължението доставчиците на платежни услуги да информират потребителите безплатно най-малко веднъж годишно за всички такси, начислявани по техните платежни сметки, включително, ако е приложимо, процента на лихвата по овърдрафта и кредитния лихвен процент.

Това не засяга разпоредбите относно овърдрафт в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8). Необходимо е да се предоставя последваща информация в специално изготвен за целта документ, наречен „отчет за таксите“. Той следва да съдържа информация за натрупаните лихви и за всички такси, начислени във връзка с използването на платежната сметка, така че потребителят да разбере за каква такса се отнася всеки от разходите и да прецени дали е необходимо да промени модела си на потребление или да се прехвърли към друг доставчик. Тази полза за потребителите може да бъде подсилена чрез последващата информация за таксите, която да представя най-представителните услуги в поредността, в която са представени и в предварителната информация за таксите.

(20)

За да бъдат удовлетворени нуждите на потребителите, е необходимо да се гарантира, че информацията за таксите е точна, ясна и съпоставима. Ето защо, след като се консултира с националните органи и след извършването на проучване сред потребителите ЕБО следва да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение относно стандартизиран формат на представяне за документа с информация за таксите, отчета за таксите и общите символи, за да се гарантира, че информацията е разбираема и съпоставима за потребителите. Във всеки документ с информация за таксите и отчет за таксите всяка държава членка следва да използва един и същи формат и еднаква поредност на елементите и рубриките, давайки възможност на потребителите да сравнят двата документа и да разберат представената в тях информация, като извлекат в максимална степен полза от нея. Документът с информация за таксите и отчетът за таксите следва ясно да се отличават от останалите документи. Освен това, при разработването на техните формати ЕБО следва също да вземе предвид, че държавите членки могат да решат да предоставят документа с информация за таксите и отчета за таксите заедно с информация относно платежните сметки и свързани с тях услуги, която се изисква съгласно друго законодателство на Съюза или друго национално законодателство.

(21)

С цел да се гарантира последователно използване в целия Съюз на приложимата на равнището на Съюза терминология, държавите членки следва да установят задължение за доставчиците на платежни услуги при кореспонденцията с потребителите да използват приложимата на равнището на Съюза терминология, заедно с останалата национална стандартизирана терминология, установена в окончателния списък, включително в документа с информация за таксите и отчета за таксите. Доставчиците на платежни услуги следва да могат да използват търговски марки в предоставяната на потребителите договорна, търговска и маркетингова информация, при условие че ясно посочат приложимия съответстващ стандартизиран термин. Ако решат да използват търговски марки в документа с информация за таксите или в отчета за таксите, това следва да бъде в допълнение към стандартизираните термини като вторично обозначение — например в скоби или с по-малък шрифт.

(22)

Независимите уебсайтове за съпоставяне на такси са ефективно средство за потребителите при оценката на предимствата на различните оферти за платежни сметки на едно място. Тези уебсайтове могат да осигурят подходящ баланс между необходимостта от кратка и ясна информация и необходимостта от пълна и изчерпателна информация, давайки възможност на ползвателите при наличие на интерес да получат по-подробни данни. Уебсайтовете следва да имат за цел да включват възможно най-широк спектър от оферти, за да осигурят представителен обзор, като същевременно обхващат значителна част от пазара. Чрез тях могат да бъдат снижени и разходите за набиране на информация, тъй като на потребителите няма да се налага да събират информацията поотделно от различните доставчици на платежни услуги. От решаващо значение е предоставяната от такива уебсайтове информация да е надеждна, безпристрастна и прозрачна и потребителите да бъдат информирани за тяхното съществуване. Държавите членки са тези, които следва да информират обществеността за наличието на такива уебсайтове.

(23)

За да бъде получена обективна информация относно таксите и лихвените проценти по платежните сметки, потребителите следва да могат да използват публично достъпни и оперативно независими от доставчиците на платежни услуги уебсайтове за съпоставяне на такси, което означава, че в резултатите от търсенето нито един доставчик на платежни услуги не следва да бъде поставен в по-благоприятна позиция от останалите. Поради това държавите членки следва да гарантират, че потребителите имат свободен достъп до най-малко един такъв уебсайт на съответните им територии. Уебсайтовете за съпоставяне на такси могат да бъдат поддържани от компетентните органи, други публични органи и/или частни оператори, или от тяхно име. Функцията за сравняване на такси, свързани с платежни сметки, може да се изпълнява и от съществуващи уебсайтове за съпоставяне на широк спектър от финансови и нефинансови продукти. Тези уебсайтове следва да функционират в съответствие с установени критерии за качество, сред които изискването за осигуряване на данни за техните собственици, осигуряване на точна и актуална информация, посочване на времето на последната актуализация, определяне на ясни и обективни критерии, на които се основава съпоставянето, и включване на широк спектър от оферти за платежни сметки, обхващащи значителна част от пазара. Държавите членки следва да могат да определят колко често уебсайтовете за съпоставяне на такси трябва да преглеждат и актуализират предоставяната на потребителите информация, като се вземе предвид обичайната честота, с която кредитните институции актуализират информацията си относно таксите. Държавите членки следва също да определят какво представлява широк спектър от оферти за платежни сметки, обхващащи значителна част от пазара, като вземат предвид например броя на съществуващите доставчици на платежни услуги и съответно дали за целта ще е достатъчно обикновено мнозинство или по-малък брой, и/или пазарния дял и/или географското им положение. Уебсайтовете за съпоставяне следва да сравняват таксите за услугите, включени в списъка на най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, като използват терминологията на равнището на Съюза.

Целесъобразно е държавите членки да могат да изискват от такива уебсайтове да съпоставят друга информация, например информация за определящите фактори за нивото на услугите, предоставяни от доставчиците на платежни услуги, като броя и местонахождението на клоновете или на терминалните устройства. Когато в дадена държава членка е наличен само един уебсайт и той престане да функционира или да отговаря на критериите за качество, въпросната държава членка следва в разумен срок да направи необходимото потребителите да получат достъп до друг уебсайт за съпоставяне на такси на национално равнище.

(24)

Широко разпространена е практиката доставчиците на платежни услуги да предлагат платежни сметки като част от пакети, в които са включени продукти или услуги, различни от услугите, свързани с платежна сметка, например застрахователни продукти или финансови консултации. Тази практика може да бъде начин доставчиците на платежни услуги да разнообразят предлагането си и да се конкурират помежду си и в крайна сметка може да бъде от полза за потребителите. От проведеното през 2009 г. проучване на Комисията относно обвързаните продажби във финансовия сектор обаче, както и предвид други консултации и подадени потребителски жалби по този въпрос, стана ясно, че доставчиците на платежни услуги може да предлагат платежни сметки в пакет с други продукти, които потребителите не желаят и които не са от съществено значение за платежните сметки, като например услуги за жилищно застраховане. Освен това наблюденията показват, че тези практики могат да ограничат прозрачността и съпоставимостта на цените, както и избора на потребителите и да повлияят отрицателно на тяхната мобилност. Следователно държавите членки следва да гарантират, че когато доставчиците на платежни услуги предлагат платежни сметки като част от пакети, на потребителите се предоставя информация дали е възможно платежната сметка да се закупи отделно и ако да, че получават допълнителна информация за разходите и таксите за всеки/всяка един/една от другите включени в пакета продукти или услуги, които могат да бъдат закупени отделно.

(25)

Процесът на прехвърляне на платежни сметки следва да се хармонизира в рамките на Съюза. Понастоящем действащите на национално равнище мерки са изключително разнородни и не гарантират адекватно равнище на защита на потребителите във всички държави членки. Приемането на законодателни мерки, с които се установяват основните принципи при предоставянето на такава услуга от доставчиците на платежни услуги във всяка държава членка, би подобрило функционирането на вътрешния пазар както от гледна точка на потребителите, така и на доставчиците на платежни услуги. От една страна, приемането на такива мерки ще осигури условия на равнопоставеност за потребителите, които биха били заинтересовани от откриването на платежна сметка в друга държава членка, и ще гарантира еквивалентно ниво на защита. От друга страна, то ще намали разликите между действащите регулаторни мерки на национално равнище и следователно ще смекчи административната тежест за доставчиците на платежни услуги, които възнамеряват да предлагат трансгранични услуги. В резултат на това мерките за прехвърляне на платежни сметки ще улеснят предоставянето на услуги, свързани с платежни сметки, в рамките на вътрешния пазар.

(26)

Прехвърлянето на платежни сметки не следва да води до прехвърляне на договора от прехвърлящия доставчик на платежни услуги към приемащия доставчик на платежни услуги.

(27)

Потребителите са мотивирани да прехвърлят платежната си сметка, само ако тази процедура не е твърде обременяваща от административна или финансова гледна точка. Ето защо, доставчиците на платежни услуги следва да предложат на потребителите ясна, бърза и безопасна процедура на прехвърляне на платежни сметки, включително на платежни сметки за основни операции. Тази процедура следва да се предлага, когато потребителите искат да се прехвърлят от един доставчик на платежни услуги към друг, и също когато искат да се прехвърлят към друг вид платежна сметка в рамките на един и същ доставчик на платежни услуги. Това ще даде на потребителите възможност да се възползват от най-подходящите за тях оферти на пазара и лесно да се прехвърлят от платежната сметка, с която разполагат, към други, евентуално по-подходящи платежни сметки, без значение дали в рамките на един и същ доставчик на платежни услуги или към друг доставчик на платежни услуги. Ако за прехвърлянето на платежна сметка доставчиците на платежни услуги начисляват такси, те следва да са приемливи и да съответстват на разходите, които доставчиците на платежни услуги действително извършват за него.

(28)

По отношение на прехвърлянето на платежни сметки, всяка държава членка следва да има право, когато и двамата доставчици на платежни услуги се намират на нейната територия, да въведе или запази действащи разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива, ако това несъмнено е в интерес на потребителя.

(29)

Процедурата по прехвърляне на платежна сметка следва да бъде възможно най-опростена за потребителя. Съответно държавите членки следва да гарантират, че приемащият доставчик на платежни услуги е този, който започва процедурата по прехвърлянето и я управлява от името на потребителя. Държавите членки следва да могат да използват допълнителни средства, например от техническо естество, при установяване на услугата по прехвърляне. Тези допълнителни средства могат да превишават изискванията на настоящата директива — например услугата по прехвърляне може да се предоставя в по-кратки срокове или от доставчиците на платежни услуги може да се изиска да осигуряват, по искане на потребителя, автоматично или ръчно пренасочване към новата платежна сметка на кредитните преводи, получени по предишната платежна сметка, за определен ограничен период, който започва от момента на получаване на разрешението за прехвърляне. Такива допълнителни средства могат също да се използват от доставчиците на платежни услуги на доброволна основа, дори когато това не се изисква от дадена държава членка.

(30)

Потребителите следва да могат да поискат от приемащия доставчик на платежни услуги да прехвърли всички или част от входящите кредитни преводи, нарежданията за периодични кредитни преводи или директни дебити, като в идеалния случай това следва стане в рамките на една среща с приемащия доставчик на платежни услуги. За тази цел потребителите следва да могат да подпишат само един документ, с който дават своето съгласие за извършването на всички посочени по-горе задачи. Държавите членки могат да изискат писмено разрешение от потребителя, но в случаите, когато считат това за уместно, могат да решат да приемат и еквивалентни начини на предоставяне на съгласие, например при наличие на автоматична система за прехвърляне. Преди да даде съгласието си, потребителят следва да бъде уведомен за всички стъпки на процедурата, необходими за извършване на прехвърлянето на платежната сметка. Например съгласието може да включва всички задачи, съставляващи част от услугата по прехвърляне, с възможност потребителят да избира само някои тях.

(31)

За успешното изпълнение на процедурата е необходимо съдействие от страна на прехвърлящия доставчик на платежни услуги. Приемащият доставчик на платежни услуги следва да получи от прехвърлящия доставчик на платежни услуги цялата информация, необходима за възобновяване на плащанията по новата платежна сметка. Тази информация обаче не следва да надхвърля необходимото за извършване на прехвърлянето.

(32)

За да се улесни трансграничното откриване на сметки, потребителят следва да има право да поиска от новия доставчик на платежни услуги да въведе по новата платежна сметка всички или някои от нарежданията за периодични кредитни преводи, да приема директни дебити от посочена от потребителя дата и да предостави на потребителя данните на новата платежна сметка, по възможност в рамките на една среща с новия доставчик на платежни услуги.

(33)

Потребителите не следва да понасят финансови загуби, в т.ч. такси и лихви, вследствие на грешки, допуснати от който и да било от доставчиците на платежни услуги, участващи в процеса на прехвърляне. По-конкретно, потребителите не следва да понасят финансови загуби, произтичащи от плащането на допълнителни такси, лихви или други суми, както и на глоби или друг вид финансови санкции поради забавяне при извършването на плащане.

(34)

Държавите членки следва да гарантират, че потребителите, които възнамеряват да открият платежна сметка, не са обект на дискриминация въз основа на своята националност или местопребиваване. От една страна, за кредитните институции е важно да гарантират, че техните клиенти не използват финансовата система за незаконни цели, като измами, изпиране на пари или финансиране на тероризъм, но от друга страна те не следва да създават пречки за потребителите, които желаят да се възползват от предимствата на вътрешния пазар, като откриват и ползват платежни сметки зад граница. Следователно разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) не могат да служат като претекст за отхвърляне на по-малко привлекателни от търговска гледна точка потребители.

(35)

Потребители, които пребивават законно в Съюза, не следва да бъдат обект на дискриминация въз основа на своята националност или местопребиваване, нито на друго основание, посочено в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), когато подават заявление за откриване на платежна сметка или се опитват да получат достъп до платежна сметка на територията на Съюза. Освен това, държавите членки следва да осигуряват достъп до платежни сметки за основни операции, независимо от финансовото състояние на потребителя като заетост, ниво на доходите, кредитна история или неплатежоспособност на физическо лице.

(36)

Потребителите, които пребивават законно в Съюза и които нямат платежна сметка в дадена държава членка, следва да бъдат в състояние да открият и използват платежна сметка за основни операции в тази държава членка. Понятието „пребиваващ законно в Съюза“ следва да обхваща както граждани на Съюза, така и граждани на трети държави, които вече се ползват от правата, предоставени им по силата на актове на Съюза, като Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (10), Директива 2003/109/ЕО на Съвета (11), Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета (12) и Регламент (ЕИО) № 574/72 и Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13). То следва да включва и търсещи убежище лица съгласно Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. относно статута на бежанците и Протокола към нея от 31 януари 1967 г. и други приложими международни договори. Наред с това държавите членки следва да могат да разширят понятието „пребиваващ законно в Съюза“, така че да обхване други граждани на трети държави, които се намират на тяхна територия.

(37)

Държавите членки следва да могат, при пълно зачитане на гарантираните от Договорите основни свободи, да изискват от потребителите, които желаят да открият платежна сметка за основни операции на тяхната територия, да докажат, че действително имат интерес да го направят. Без да се засягат изискванията, приети в съответствие с Директива 2005/60/ЕО за предотвратяване на изпирането на пари, физическото присъствие на място в кредитните институции не следва да бъде условие за доказване на действителен интерес.

(38)

Държавите членки следва да гарантират, че броят на кредитните институции, които предлагат платежни сметки за основни операции, е достатъчен, за да се гарантира, че достигат до всички потребители, да се избегне дискриминацията срещу потребителите и да се предотврати нарушаването на конкуренцията. Когато се определя какво означава достатъчен брой кредитни институции, сред факторите, които трябва да бъдат взети предвид, следва да са: обхватът на мрежата на кредитните институции, големината на територията на държавата членка, разпределението на потребителите на територията ѝ, пазарният дял на кредитните институции и дали платежните сметки за основни операции представляват само малка част от предлаганите от кредитната институция платежни сметки. По принцип платежните сметки за основни операции следва да се предлагат от възможно най-много кредитни институции, за да се гарантира, че потребителите могат да си откриват такива сметки на място в кредитна институция, която се намира в близост до мястото им на пребиваване, и че не са обект на никаква дискриминация, когато се опитват да получат достъп до такива сметки и могат да ги използват ефективно. По-специално държавите членки следва да гарантират, че няма видима дискриминация под формата например на различен външен вид на картата, различен номер на смитката или различен номер на картата. При все това следва да е възможно държавите членки да предвиждат платежните сметки за основни операции да се предлагат от по-малък брой кредитни институции, като това обаче следва да бъде обосновано например с довода, че тези кредитни институции имат толкова широко присъствие на територията на въпросната държава членка, че могат да обслужват всички потребители, без да е необходимо да ги принуждават да пътуват твърде далече от домовете си, за да достигнат до тях. Наред с това, потребителите, използващи платежни сметки за основни операции, не следва по никакъв начин да бъдат стигматизирани, което може да се постигне по-успешно, ако са налични повече кредитни институции.

(39)

Държавите членки следва да могат да въведат механизми за подпомагане на потребители без постоянен адрес, търсещи убежище лица и потребители, на които не е предоставено разрешително за пребиваване, но които не е възможно да бъдат експулсирани по правни или фактически причини, да се възползват пълноценно от настоящата директива.

(40)

Когато разрешават на кредитните институции да предоставят на потребителите по тяхно искане овърдрафт по платежна сметка за основни операции, държавите членки следва да могат да определят максималният размер и максималният срок на такъв овърдрафт. Държавите членки следва да гарантират също, че информацията относно всички свързани с това такси се съобщава на потребителите по прозрачен начин. На последно място, при предлагането на овърдрафт по платежна сметка за основни операции кредитните институции следва да спазва Директива 2008/48/ЕО.

(41)

За да могат потребителите на платежни сметки за основни операции да бъдат обслужвани по подходящ начин, държавите членки следва да изискат от кредитните институции да гарантират, че разполагат с подходящо обучен персонал и че потенциалните конфликти на интереси не водят до негативни последици за потребителите.

(42)

Държавите членки следва да могат да позволят на кредитните институции да откажат да открият платежна сметка за основни операции на потребители, които вече имат действаща и най-малко еквивалентна платежна сметка в същата държава членка. За да удостоверят дали даден потребител вече притежава платежна сметка, кредитните институции следва да могат да разчитат на клетвена декларация от потребителите.

(43)

Държавите членки следва да гарантират, че кредитните институции обработват заявленията за откриване на платежна сметка за основни операции в рамките на установените в настоящата директива срокове и че в случай на отказ по такова заявление, кредитните институции информират потребителите за конкретните основания за отказа, освен ако подобно разкриване е в разрез с националната сигурност, обществения ред или Директива 2005/60/ЕО.

(44)

На потребителите следва да бъде гарантиран достъп до спектър от основни платежни услуги. Услугите, свързани с платежни сметки за основни операции, следва да включват възможността за внасяне и теглене на пари. Потребителите следва да могат да извършват основни платежни операции, като получаване на доходи или социални плащания, плащане на сметки или данъци и покупка на стоки и услуги, включително чрез директен дебит, кредитен превод или платежна карта. Услугите следва да дават на потребителите възможност за закупуване на стоки и услуги по интернет, както и за даване на платежни нареждания чрез системата за онлайн банкиране на кредитната институция, ако разполага с такава. Платежните сметки за основни операции обаче не следва да бъдат ограничени само до онлайн използване, тъй като това би създало пречки за потребителите, които нямат достъп до интернет. Държавите членки следва обаче да гарантират, че за услугите, свързани с откриване, управление и закриване на платежна сметка, както и с внасяне и теглене на пари, и за извършването на платежни операции с платежни карти, с изключение на кредитните карти, не следва да има ограничение на броя на операциите, които ще бъдат на разположение на потребителя, при спазване на установените в настоящата директива специфични правила относно ценообразуването. По отношение на извършването на кредитни преводи и директни дебити, както и на операции с кредитна карта, свързана с платежната сметка за основни операции, държавите членки следва да могат да определят минимален брой операции, които да бъдат на разположение на потребителя, при спазване на установените в настоящата директива специфични правила относно ценообразуването, при условие че услугите, за които тези операции се отнасят са за лично ползване на потребителя. При определяне на съдържанието на „лично ползване“ държавите членки следва да вземат предвид поведението на потребителите в дадения момент и общата търговска практика. Таксите за операциите, надвишаващи минималния брой, следва никога да не са по-високи от таксите, събирани при обичайната ценова политика на кредитната институция.

(45)

В процеса на определяне на услугите, които ще се предлагат във връзка с платежна сметка за основни операции, и на минималния брой на операциите по такава сметка следва да се отчитат националните особености. По-конкретно, в някои държави членки може да се счита, че определени услуги са от основно значение за пълноценното използване на платежна сметка поради широко разпространеното им използване на национално равнище. Например в някои държави членки използването на чекове от потребителите все още е широко разпространено, докато в други до този начин на плащане се прибягва много рядко. Поради това настоящата директива следва да даде възможност на държавите членки да набележат допълнителни услуги, които са от основно значение на национално равнище и които следва да се предоставят наред с платежна сметка за основни операции в съответната държава членка. Държавите членки следва също да гарантират, че таксите, налагани от кредитните институции за предлагането на такива допълнителни услуги, свързани с платежна сметка за основни операции, са приемливи.

(46)

За да се гарантира, че възможно най-широк кръг от потребители имат достъп до платежни сметки за основни операции, тези сметки следва да се предоставят безплатно или срещу приемлива такса. За да се насърчат уязвимите потребители, които са извън мрежата на банковите услуги, да участват в пазара на банкови услуги на дребно, държавите членки следва да могат да предвидят платежните сметки за основни операции да се предоставят на тези потребители при особено благоприятни условия, например безплатно. Държавите членки следва да имат свободата да определят механизма за подбор на потребителите, които могат да се ползват от платежни сметки за основни операции при по-благоприятни условия, при условие че механизмът гарантира, че уязвимите потребители могат да получат достъп до платежна сметка за основни операции. При всички случаи този подход следва да не нарушава правото на всички потребители, включително тези, които не са уязвими, да получат като минимум достъп до платежни сметки за основни операции при приемливи такси. Освен това начисляваните на потребителя допълнителни такси за неспазване на условията по договора също следва да бъдат приемливи. Държавите членки следва да определят какво означава приемлива такса въз основа на обстоятелствата в конкретната държава членка.

(47)

Кредитните институции следва да отказват откриването на платежна сметка за основни операции или да прекратяват договор за такава сметка само при особени обстоятелства, като например неспазване на законодателството относно изпирането на пари и финансирането на тероризма или в областта на предотвратяването и разследването на престъпления. Дори в тези случаи отказът е обоснован само когато потребителят не спазва посоченото законодателство, а не когато процедурата за проверка на спазването на законодателството е твърде сложна или е свързана с разходи. Може обаче да има случаи, в които потребител да злоупотреби с правото си да открива и ползва платежни сметки за основни операции. Държавите членки могат например следва да могат да позволят на кредитните институции да предприемат мерки срещу потребители, извършили престъпление, например сериозна измама срещу кредитната институция, за да се избегне повторното извършване на такова престъпление. Такива мерки може да включват например ограничаването на достъпа на този потребител до платежна сметка за основни операции за определен период от време. Освен това, в някои случаи предходен отказ на заявление за откриване на платежна сметка може да послужи за идентифициране на потребителите, които биха могли да се възползват от по-изгодни условия по отношение на платежната сметка. В такъв случай кредитната институция следва да уведоми потребителя, че може да използва специален механизъм съгласно настоящата директива в случай на отказ на заявление за откриване на платежна сметка, за която се налага такса за да получи достъп до платежна сметка. И двата допълнителни случая обаче следва да са ограничени, като се прилагат в специфични случаи и въз основа на точно определени разпоредби на националното право. При определянето на допълнителни случаи, в които кредитните институции могат да откажат да предложат платежни сметки на потребителите, държавите членки следва да могат да включат, наред с другото, съображения за обществената сигурност или обществения ред.

(48)

Държавите членки и кредитните институции следва да предоставят на потребителите ясна и разбираема информация относно правото да откриват и ползват платежна сметка за основни операции. Държавите членки следва да гарантират, че мерките за комуникация са целенасочени и достигат по-специално до потребителите извън мрежата на банковите услуги, до уязвимите и мобилните потребители. Кредитните институции следва активно да осигуряват на потребителите достъпна информация и адекватна помощ във връзка с конкретните елементи на предлаганите платежни сметки за основни операции, свързаните с тях такси и условията за използването им, както и във връзка със стъпките, които потребителите следва да предприемат, за да упражнят правото си на достъп до платежна сметка за основни операции. По-специално, потребителите следва да бъдат информирани, че за да имат достъп до платежна сметка за основни операции, не са длъжни да закупуват допълнителни услуги.

(49)

Държавите членки следва да насърчават мерки в подкрепа на обучението на най-уязвимите потребители, като им предоставят напътствия и помощ, за да могат да управляват отговорно финансите си. Необходимо е да се представи също информация за напътствията, които потребителските организации и националните органи могат да предоставят на потребителите. Освен това държавите членки следва да насърчават инициативи на кредитните институции, които са насочени към предоставяне на платежни сметки за основни операции в съчетание с отделни мерки за обучение по финансови въпроси.

(50)

С цел доставчиците на платежни услуги да бъдат улеснени да предоставят услугите си в трансграничен план, за целите на сътрудничеството, обмена на информация и разрешаването на спорове между компетентните органи, отговарящите за прилагането на настоящата директива компетентни органи, следва да бъдат тези, които действат под егидата ЕБО, съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010 или други национални органи, при условие че те си сътрудничат с органите, действащи под егидата на ЕБО, с оглед на изпълнението на задълженията си съгласно настоящата директива.

(51)

Държавите членки следва да определят компетентните органи, оправомощени да осигуряват прилагането на настоящата директива, и да гарантират, че са им предоставени правомощия за разследване и прилагане, както и адекватни ресурси, необходими за изпълнението на задълженията им. За някои аспекти от настоящата директива компетентните органи биха могли да действат чрез подаване на заявление до съдилища, които са компетентни да постановят съдебно решение, включително, когато е подходящо, чрез обжалване. Това би могло да даде възможност на държавите членки, по-специално в случаите, когато разпоредбите на настоящата директива са транспонирани в гражданското право, да предоставят прилагането на тези разпоредби на съответните органи и на съдилищата. Държавите членки следва да могат да определят различни компетентни органи за изпълнението на широкообхватните задължения, установени в настоящата директива. Така например, във връзка с някои разпоредби държавите членки биха могли да определят компетентни органи, отговарящи за прилагането на защитата на потребителите, а във връзка с други биха могли да решат да определят органи за пруденциален надзор. Възможността за определяне на различни компетентни органи не следва да засяга задълженията за постоянен надзор и сътрудничество между компетентните органи съгласно предвиденото в настоящата директива.

(52)

Потребителите следва да имат достъп до ефикасни и ефективни процедури за алтернативно решаване на спорове, възникнали във връзка с права и задължения, установени по силата на настоящата директива. Достъп до този вид процедури вече е осигурен с Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14) що се отнася до съответните договорни спорове. Потребителите следва да имат достъп обаче до процедури за алтернативно решаване на спорове също и в случаите на преддоговорни спорове относно права и задължения, възникнали по силата на настоящата директива, например когато на потребителите е отказан достъп до платежна сметка за основни операции. Поради това настоящата директива предвижда, че потребителите следва да имат достъп до процедури за алтернативно решаване на спорове, свързани с установени в настоящата директива права и задължения, без да се прави разлика между договорни и преддоговорни спорове. Процедурите за алтернативно решаване на спорове и структурите, които ги предлагат, следва да спазват изискванията за качество, установени в Директива 2013/11/ЕС. Спазването на настоящата директива налага обработването на лични данни на потребителите. Това обработване е уредено в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15). Следователно настоящата директива следва спазва правилата, установени в Директива 95/46/ЕО.

(53)

За първи път в срок от четири години след влизането в сила на настоящата директива и на всеки две години след това държавите членки следва да получават на годишна база надеждни статистически данни за функционирането на мерките, които се въвеждат с настоящата директива. Те следва да използват всички подходящи източници на информация и да съобщават тази информация на Комисията. Комисията следва да представи доклад въз основа на информацията, получена от държавите членки за първи път след четири години от влизането в сила на настоящата директива, и на всеки две години след това.

(54)

На настоящата директива следва да бъде извършен преглед пет години след влизането ѝ в сила, за да бъдат взети под внимание промените на пазара, като например появата на нови видове платежни сметки и платежни услуги, както и промените в други области на правото на Съюза и натрупаният от държавите членки опит. Докладът, изготвен въз основа на прегледа следва да съдържа списък на всички образувани от Комисията производства за нарушения, свързани с неправилното или непълното прилагане на настоящата директива. Той следва да включва и оценка на средния размер на таксите в държавите членки за платежни сметки, попадащи в приложното поле на настоящата директива, на това дали в резултат на въведените мерки е постигнато по-добро разбиране от страна на потребителите по отношение на таксите по платежните сметки, по-добрата съпоставимост на платежните сметки и улесненото прехвърляне на платежни сметки, както и на броя на титулярите на сметка, извършили прехвърляне на платежна сметка след транспонирането на настоящата директива.

Прегледът следва да съдържа също анализ на броя на доставчиците, предлагащи платежни сметки за основни операции, и на броя на откритите такива сметки, включително от потребители, които до този момент са били извън мрежата от банкови услуги, примери на добри практики на държавите членки за намаляване на броя на потребителите, които не са получили достъп до платежни услуги, както и средния годишен размер на таксите по платежни сметки за основни операции. Той следва да включва и оценка на разходите и ползите, свързани с осигуряването на преносимост на платежните сметки на територията на целия Съюз, на осъществимостта на рамка за осигуряване на автоматично пренасочване на плащания от една платежна сметка към друга в рамките на една и съща държава членка в съчетание с автоматично уведомяване на получателите на средства или на платците за пренасочването на техните преводи, и на разширяването на услугите по прехвърляне така, че да обхванат и случаите, когато получаващият и прехвърлящият доставчик на платежни услуги се намират в различни държави членки. Прегледът следва да съдържа също оценка на ефективността на действащите мерки и на необходимостта от допълнителни мерки за по-голямо финансово приобщаване и за подпомагане на уязвимите членове на обществото във връзка със свръхзадлъжнялостта. В прегледа следва да се прави и оценка дали разпоредбите относно информацията, която следва да бъде предоставяна от доставчиците на платежни услуги при предлагането на пакетни продукти, е достатъчна и дали са необходими допълнителни мерки. В прегледа следва да се оцени и необходимостта от допълнителни мерки във връзка с уебсайтовете за съпоставяне на такси и на необходимостта от акредитирането на тези уебсайтове. Комисията следва да представи този доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, в зависимост от случая, от законодателни предложения.

(55)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати от Хартата в съответствие с член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(56)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно улесняване на прозрачността и съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и поради необходимостта от преодоляване на пазарната фрагментация и осигуряване на условия на равнопоставеност в Съюза могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(57)

В съответствие със Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (16) държавите членки се задължават в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните елементи от националните актове за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита представянето на такива документи за обосновано.

(58)

Беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните,

а)

внасят средства по платежна сметка;

б)

теглят пари в брой от платежна сметка;

в)

извършват и получават платежни операции, включително кредитни преводи, до и от трети страни.

1)

„потребител“ означава всяко физическо лице, което действа в качество различно от неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

2)

„пребиваващ законно в Съюза“ означава физическо лице, което има право да пребивава в държава членка по силата на актове на Съюза или националното право, включително потребители без постоянен адрес, лица, търсещи убежище съгласно Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, Протокола към нея от 31 януари 1967 г. и други приложими международни договори;

3)

„платежна сметка“ означава сметка, водена на името на един или повече потребители и използвана за извършването на платежни операции;

4)

„платежна услуга“ означава платежна услуга съгласно определението в член 4, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО;

5)

„платежна операция“ означава действие, предприето от платеца или получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя;

6)

„услуги, свързани с платежната сметка“ означава всички услуги, свързани с откриването, използването и закриването на платежна сметка, включително платежни услуги и платежни транзакции по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2007/64/ЕО, както и овърдрафт и свърховърдрафт;

7)

„доставчик на платежни услуги“ означава доставчик на платежни услуги съгласно определението по член 4, точка 9 от Директива 2007/64/ЕО;

8)

„кредитна институция“ означава кредитна институция съгласно определението по член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (18);

9)

„платежен инструмент“ означава платежен инструмент съгласно определението в член 4, точка 23 от Директива 2007/64/ЕО;

10)

„прехвърлящ доставчик на платежни услуги“ означава доставчик на платежни услуги, от който се подава необходимата за извършване на прехвърлянето информация;

11)

„приемащ доставчик на платежни услуги“ означава доставчик на платежни услуги, към който се подава необходимата за извършване на прехвърлянето информация;

12)

„платежно нареждане“ означава всяко нареждане от платеца или получателя към неговия доставчик на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция;

13)

„платец“ е физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и позволява изпълнението на платежно нареждане по тази сметка или, когато липсва платежна сметка на платеца — физическо или юридическо лице, което разпорежда платежно нареждане към платежната сметка на получателя;

14)

„получател“ означава физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средства, които са предмет на платежна операция;

15)

„такси“ означава всички евентуални плащания и санкции, които потребителят дължи на доставчика на платежни услуги за или във връзка с предоставянето на услуги, свързани с платежна сметка;

16)

„кредитен лихвен процент“ означава лихвен процент, плащан на потребителя във връзка с притежаването на средства по платежна сметка;

17)

„дълготраен носител“ означава всеки инструмент, който позволява на потребителя да съхранява информация, адресирана лично до него, по начин, достъпен за бъдещо ползване за период от време, достатъчен за целите на информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация;

18)

„прехвърляне на платежна сметка“ или „услуга по прехвърляне“ означава прехвърляне, по искане на потребителя, от един доставчик на платежни услуги към друг на информацията относно всички или някои нареждания за периодични кредитни преводи, периодични директни дебити и периодични входящи кредитни преводи, извършвани по платежна сметка, или прехвърляне на положителното салдо, ако има такова, от една платежна сметка към друга платежна сметка или и двете, със или без закриване на предишната платежна сметка;

19)

„директен дебит“ означава национална или трансгранична платежна услуга за задължаване на платежната сметка на платеца, при която платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на съгласието на платеца;

20)

„кредитен превод“ е национална или трансгранична платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца разпореждане;

21)

„нареждане за периодични преводи“ означава разпореждане на платеца до доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, да извършва кредитни преводи на редовни интервали от време или на предварително определени дати;

22)

„средства“ означава банкноти и монети, безналични пари и електронни пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19);

23)

„рамков договор“ означава договор за платежни услуги, с който се урежда бъдещото изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции и който може да съдържа задължението и условията за откриване на платежна сметка;

24)

„работен ден“ означава ден, в който съответният доставчик на платежни услуги осъществява дейността, необходима за изпълнението на платежната операция;

25)

„овърдрафт“ означава изричен договор за кредит, с който доставчик на платежни услуги предоставя на потребителя възможността да ползва средства, надвишаващи наличността по платежната му сметка;

26)

„свръховърдрафт“ означава мълчаливо приет овърдрафт, при който доставчик на платежни услуги предоставя на потребителя възможността да ползва средства, надвишаващи наличността по платежната му сметка или договорения размер на овърдрафта;

27)

„компетентен орган“ означава органът, определен като компетентен от държавата членка съгласно член 21.

а)

потребителите използват най-често във връзка с техните платежни сметки;

б)

носят най-големи разходи за потребителите, както като цяло, така и поотделно.

а)

е кратък самостоятелен документ;

б)

е представен и структуриран по ясен и лесен за четене начин, като се използва четлив шрифт;

в)

не е по-малко четлив, в случай че е отпечатан или фотокопиран в черно и бяло от цветен оригинал;

г)

е на официалния език на държавата членка, в която се предлага платежната сметка или на друг договорен между потребителя и доставчика на платежни услуги език;

д)

е точен, не е подвеждащ и е във валутата на платежната сметка или в друга договорена между потребителя и доставчика на платежни услуги валута на Съюза;

е)

носи заглавие „Документ с информация за таксите“ в горната част на първата страница непосредствено до общия символ, който разграничава този документ от друга документация; и

ж)

включва изявление, че съдържа такси за най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, и че пълна преддоговорна и договорна информация за всички услуги е налична в други документи.

а)

единичната такса, начислена за всяка услуга, и колко пъти услугата е била използвана през съответния период, а в случай че услугите са в пакет — начислената такса за пакета от услуги като цяло, колко пъти въпросната такса е била начислявана през съответния период и допълнителната такса за евентуална услуга извън услугите, за които се дължи пакетната такса;

б)

общия размер на платените такси за съответния период за всяка предоставена услуга, за всеки пакет от услуги и за услугите извън тези, за които се дължи пакетната такса;

в)

приложимия лихвен процент за овърдрафт по платежната сметка и общия размер на лихвата по овърдрафта за съответния период, когато е приложимо;

г)

приложимия кредитен лихвен процент по платежната сметка и общия размер на натрупаната лихва за съответния период, когато е приложимо;

д)

общия размер на наложените такси за всички предоставени услуги през съответния период.

а)

е представен и структуриран по ясен и лесен за четене начин, като се използва четлив шрифт;

б)

е точен, не е подвеждащ и е във валутата на платежната сметка или в друга договорена между потребителя и доставчика на платежни услуги валута;

в)

носи заглавие „Отчет за таксите“ в горната част на първата страница на отчета непосредствено до общия символ, който разграничава отчета от друга документация; и

г)

е на официалния език на държавата членка, в която се предлага платежната сметка или на друг договорен между потребителя и доставчика на платежни услуги език.

а)

са функционално независими, като гарантират, че доставчиците на платежни услуги са еднакво третирани в резултатите от търсенето;

б)

ясно посочват кои са собствениците им;

в)

определят ясни, обективни критерии, въз основа на които ще се извършва сравнението;

г)

използват прост и недвусмислен език и, когато е приложимо, стандартизираните термини от окончателния списък, посочен в член 3, параграф 5;

д)

предоставят точна и актуална информация и посочват времето на последната актуализация;

е)

включват широк спектър от оферти за платежни сметки, обхващащи значителна част от пазара, а когато представената информация не съдържа пълен обзор на пазара, това ясно се съобщава преди показването на резултатите; и

ж)

осигуряват ефективна процедура за докладване на неточна информация относно публикуваните такси.

а)

това несъмнено е в интерес на потребителите;

б)

не носи допълнителна тежест за потребителите; и

в)

прехвърлянето се осъществява в срок, ненадвишаващ същата обща времева рамка като тази, посочена в параграфи 2—6.

а)

да предостави на приемащия доставчик на платежни услуги и на потребителя, ако той изрично е поискал това, списък на съществуващите нареждания за периодични кредитни преводи и наличната информация за съгласията за директни дебити, които се прехвърлят;

б)

да изпрати на приемащия доставчик на платежни услуги и на потребителя, при изрично отправено от него искане, наличната информация относно входящите периодични кредитни преводи и директните дебити, съгласието за които се съхранява от получателя, извършени по платежната сметка на потребителя за предходните 13 месеца;

в)

когато прехвърлящият доставчик на платежни услуги не разполага със система за автоматизирано пренасочване на входящите кредитни преводи и директните дебити към платежната сметка на потребителя в приемащия доставчик на платежни услуги, да преустанови приемането на директни дебити и входящи кредитни преводи от датата, посочена в разрешението;

г)

спира да изпълнява нарежданията за периодични преводи от датата, посочена в разрешението;

д)

да прехвърли положителното салдо, ако има такова, по платежната сметка, открита или притежавана в приемащия доставчик на платежни услуги, на посочената от потребителя дата; и

е)

да закрие платежната сметка, водена при прехвърлящия доставчик на платежни услуги, на посочената от потребителя дата.

а)

изпраща на приемащия доставчик на платежни услуги посочената в параграф 3, букви а) и б) информация в срок от пет работни дни;

б)

когато прехвърлящият доставчик на платежни услуги не разполага със система за автоматизирано пренасочване на входящите кредитни преводи и директните дебити към платежната сметка, притежавана или открита от потребителя при приемащия доставчик на платежни услуги, преустановява приемането на входящите кредитни преводи и директните дебити по платежната сметка от датата, посочена в разрешението. Държавите членки може да изискат от прехвърлящия доставчик на платежни услуги да информира платеца или получателя за основанията за неприемане на платежната операция;

в)

спира да изпълнява нарежданията за периодични преводи от датата, посочена в разрешението;

г)

прехвърля положителното салдо, ако има такова, от платежната сметка към платежната сметка, открита или притежавана при приемащия доставчик на платежни услуги, на посочената в разрешението дата;

д)

без да се засяга член 45, параграфи 1 и 6 от Директива 2007/64/ЕО, закрива платежната сметка на посочената в разрешението дата, ако потребителят няма непогасени задължения по тази сметка и при условие че предвидените в букви а), б) и г) от настоящия параграф действия са извършени. Доставчикът на платежни услуги уведомява незабавно потребителя, ако платежната сметка на потребителя не може да бъде закрита поради наличието на непогасени задължения.

а)

съставя поисканите от потребителя нареждания за периодични кредитни преводи и ги изпълнява от датата, посочена в разрешението;

б)

извършва необходимата подготовка за приемането на директни дебити и ги приема от датата, посочена в разрешението;

в)

при необходимост уведомява потребителите за правата им съгласно член 5, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) № 260/2012;

г)

уведомява посочените в разрешението платци, които извършват входящи периодични кредитни преводи по платежната сметка на потребителя, за данните на платежната сметка на потребителя при приемащия доставчик на платежни услуги и им изпраща копие от предоставеното от потребителя разрешение. Ако приемащият доставчик на платежни услуги не разполага с цялата информация, необходима за уведомяването на платците, той приканва потребителя или прехвърлящия доставчик на платежни услуги да предоставят липсващата информация;

д)

уведомява посочените в разрешението получатели на средства по директни дебити от платежната сметка на потребителя за данните на платежната сметка на потребителя при приемащия доставчик на платежни услуги и за датата, от която трябва да се изпълняват директните дебити от тази сметка, и им изпраща копие от предоставеното от потребителя разрешение. Ако приемащият доставчик на платежни услуги не разполага с цялата информация, необходима за уведомяването на получателите, той приканва потребителя или прехвърлящия доставчик на платежни услуги да предоставят липсващата информация;

а)

предоставя безплатно на потребителя списък на всички активни към момента нареждания за периодични кредитни преводи и директни дебити, съгласието за които се съхранява при доставчика на платежни услуги на платеца, ако има такива, и наличната информация за входящите периодични кредитни преводи и директните дебити, съгласието за които се съхранява от получателя, извършени по платежната сметка на потребителя за предходните 13 месеца. Този списък не съдържа задължение за новия доставчик на платежни услуги да осигурява услуги, които по принцип не предоставя;

б)

прехвърля положителното салдо, ако има такова, от платежната сметка на потребителя по платежната сметка, открита или притежавана от потребителя при новия доставчик на платежни услуги, при условие че искането съдържа пълните идентификационни данни за новия доставчик на платежни услуги и за платежната сметка на потребителя;

в)

закрива платежната сметка на потребителя.

а)

функцията на прехвърлящия и на приемащия доставчик на платежни услуги на всеки етап от процедурата по прехвърляне на платежна сметка съгласно член 10;

б)

сроковете за изпълнението на съответните етапи;

в)

евентуалните такси, които се начисляват във връзка с прехвърлянето на платежната сметка;

г)

всяка информация, която ще бъде изискана от потребителя; и

д)

информация относно процедурите за алтернативно решаване на спорове, посочени в член 24.

а)

услуги, позволяващи извършването на всички операции по откриване, използване и закриване на платежна сметка;

б)

услуги, позволяващи внасяне на средства по платежна сметка;

в)

услуги, позволяващи теглене на пари в брой от платежната сметка в рамките на Съюза от гише или банкомат по време на работното време на кредитната институция или извън него;

г)

изпълнение на следните платежни операции в рамките на Съюза:

а)

нивото на доходите в държавата;

б)

средните налагани от кредитните институции в съответната държава членка такси за услуги по платежни сметки.

а)

потребителят съзнателно е използвал платежната сметка за незаконни цели;

б)

в продължение на над 24 последователни месеца по платежната сметка не е осъществена операция;

в)

потребителят е предоставил невярна информация, за да получи платежна сметка за основни операции, когато предоставянето на вярната информация би довело до невъзможност за упражняване на това право;

г)

потребителят вече не пребивава законно в Съюза;

д)

потребителят впоследствие е открил в държавата членка, в която вече притежава платежна сметка за основни операции, втора платежна сметка, която му дава възможност да ползва изброените в член 17, параграф 1 услуги.

а)

компетентните органи съгласно определението в член 4, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010;

б)

органи, различни от компетентните органи, посочени в буква а), при условие че националните законови, подзаконови или административни разпоредби изискват тези органи да си сътрудничат с компетентните органи, посочени в буква а), когато това е необходимо с оглед на изпълнението на задълженията им съгласно настоящата директива, включително за целите на сътрудничеството ЕБО в съответствие с изискванията на настоящата директива.

а)

пряко по силата на собствените си правомощия или под надзора на съдебните органи; или

б)

чрез подаване на заявление до съдилища, които са компетентни да издадат необходимото решение включително, когато е подходящо, чрез обжалване, в случай че заявлението за издаване на необходимото решение не е уважено.

а)

такова разследване, проверка на място, надзорна дейност или обмен на информация могат да засегнат по неблагоприятен начин суверенитета, сигурността или държавната политика на държавата членка, към която е отправено искането;

б)

вече е започнало съдебно производство по отношение на същите действия и същите лица пред органите на държавата членка, към която е отправено искането;

в)

вече е произнесено окончателно съдебно решение по отношение на същите лица и същите действия в държавата членка, към която е отправено искането.

а)

спазването от страна на доставчиците на платежни услуги на разпоредбите в членове 4, 5 и 6;

б)

спазването от страна на държавите членки на изискванията за осигуряване на уебсайтове за съпоставяне на такси в съответствие с член 7;

в)

броя на платежните сметки, които са били прехвърлени и процента на заявленията за прехвърляне на платежни сметки, по които е бил получен отказ;

г)

броя на кредитните институции, предлагащи платежни сметки за основни операции, броя на откритите такива сметки и процента на заявленията за откриване на платежни сметки за основни операции, по които е бил получен отказ.

а)

списък на всички образувани от Комисията производства за нарушения на настоящата директива;

б)

оценка на средния размер на таксите в държавите членки за платежни сметки, попадащи в приложното поле на настоящата директива;

в)

оценка на осъществимостта на разработването на рамка за осигуряване на автоматично пренасочване на плащания от една платежна сметка към друга в рамките на една и съща държава членка в съчетание с автоматично уведомяване на получателите на средства или на платците за пренасочването на техните преводи;

г)

оценка на осъществимостта на разширяването на предвидените в член 10 услуги по прехвърляне така, че да обхванат и случаите, когато получаващият и прехвърлящият доставчик на платежни услуги се намират в различни държави членки, и на осъществимостта на трансгранично откриване на сметки съгласно член 11;

д)

оценка на броя на титулярите на сметки, извършили прехвърляне на платежна сметка след транспонирането на настоящата директива, въз основа на предоставената от държавите членки информация съгласно член 27;

е)

оценка на разходите и ползите, свързани с осигуряването на преносимост на номерата на платежните сметки на територията на целия Съюз;

ж)

оценка на броя на кредитните институции, предлагащи платежни сметки за основни операции;

з)

оценка на броя, а когато е налична анонимна информация — и на профила на потребителите, открили платежна сметка за основни операции след транспонирането на настоящата директива;

и)

оценка на средния годишен размер на таксите по платежни сметки за основни операции на равнище държави членки;

й)

оценка на ефективността на действащите мерки и на необходимостта от допълнителни мерки за по-голямо финансово приобщаване и за подпомагане на уязвимите членове на обществото във връзка със свръхзадлъжнялостта;

к)

примери на добри практики на държавите членки за намаляване на броя на потребителите, които не са получили достъп до платежни услуги.

а)

Член 3 се прилага от 17 септември 2014 г.

б)

Държавите членки прилагат мерките, необходими за изпълнението на член 4, параграфи 1—5, член 5, параграфи 1, 2 и 3, член 6, параграфи 1 и 2 и член 7 до девет месеца след влизането в сила на делегирания акт по член 3, параграф 4;

в)

Държавите членки, в които на национално равнище вече съществува документ, еквивалентен на документа с информация за таксите, могат да решат да интегрират общия формат и общия символ не по-късно от 18 месеца след влизането в сила на делегирания акт по член 3, параграф 4;

г)

Държавите членки, в които на национално равнище вече съществува документ, еквивалентен на отчета за таксите, могат да решат да интегрират общия формат и общия символ не по-късно от 18 месеца след влизането в сила на делегирания акт по член 3, параграф 4.