EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32011L0085

Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки

OJ L 306, 23.11.2011, p. 41–47 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Croatian: Chapter 01 Volume 009 P. 122 - 128

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2011/85/oj

23.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 306/41


ДИРЕКТИВА 2011/85/ЕС НА СЪВЕТА

от 8 ноември 2011 година

относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 126, параграф 14, трета алинея от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейската централна банка (2),

като има предвид, че:

(1)

Съществува необходимост от доразвиване на опита, придобит през първото десетилетие на Икономическия и паричен съюз. Неотдавнашните събития в икономиката поставиха нови предизвикателства пред провеждането на фискалната политика в Съюза, и по-конкретно изведоха на преден план необходимостта да се повиши националната ангажираност и да има хармонизирани изисквания по отношение на правилата и процедурите, съставляващи бюджетните рамки на държавите-членки. По-специално е необходимо да се уточнят действията, които националните органи трябва да предприемат, за да изпълнят разпоредбите на приложения към Договорите Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 3 от него.

(2)

Сектор „Държавно управление“ на държавите-членки и неговите подсектори поддържат системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, включващи елементи като счетоводство, вътрешен контрол, финансова отчетност и одит. Тези системи следва да се разграничават от статистическите данни, които отразяват статистически обработените резултатни показатели на държавните финанси, както и от прогнозите действия или действия, свързани с бюджетирането, които касаят държавните финанси в бъдеще.

(3)

Цялостните и надеждни публични счетоводни практики за всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са предпоставка за изготвянето на висококачествени статистически данни, които са съпоставими между всички държави-членки. Вътрешният контрол следва да гарантира, че съществуващите правила се прилагат във всички подсектори на сектор „Държавно управление“. Независимите одити, извършвани от публични институции, като сметни палати, или от частни одиторски институции, следва да насърчават най-добрите международни практики.

(4)

Наличието на фискални данни е от решаващо значение за правилното функциониране на рамката за бюджетно наблюдение на Съюза. Постоянното наличие на своевременно представени и надеждни фискални данни е гаранция за правилното и навременно наблюдение, което от своя страна позволява бърза реакция в случай на неочаквано бюджетно развитие. Решаващ фактор за гарантиране на качеството на фискалните данни е прозрачността, която трябва да включва постоянния публичен достъп до тях.

(5)

Що се отнася до статистиката, Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика (3) установи нормативна рамка за изготвянето на европейска статистика с оглед на формулирането, прилагането, наблюдението и оценката на политиките на Съюза. С този регламент също се определят принципите на разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика: професионална независимост, безпристрастност, обективност, надеждност, статистическа поверителност и разходна ефективност, като се дават ясни определения за всеки от тези принципи. Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност (4), засили правомощията на Комисията при верифициране на статистически данни, използвани за процедурата при прекомерен дефицит.

(6)

Определенията за „бюджетен“, „дефицит“ и „инвестиция“ са посочени в Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит чрез позоваване на Европейската система за интегрирани икономически сметки (ЕSA), заменена от Европейската система от национални и регионални сметки в Общността, приета с Регламент (ЕО) № 2223/96 на Съвета от 25 юни 1996 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (5) (ESA 95).

(7)

Наличието и качеството на данните по ESA 95 са от първостепенно значение за правилното функциониране на рамката за фискално наблюдение на Съюза. ESA 95 се основава на информация, осигурявана на начислена база. Въпреки това тази фискална статистика на начислена база се основава на предхождащо я събиране на данни на касова основа или на техния еквивалент. Тези данни могат да играят съответна роля за засилване на навременното бюджетно наблюдение с цел да се избегне късното откриване на съществени бюджетни грешки. Наличието на времеви редове от данни на касова основа за бюджетните резултати може да разкрие тенденции, които налагат по-стриктно наблюдение. Фискалните данни на касова основа (или еквивалентни данни от счетоводното отчитане на публичния сектор, в случай че не са налични данни на касова основа), които трябва да се публикуват, следва да включват поне общо салдо, общ размер на приходите и общ размер на разходите. В обосновани случаи, когато например съществуват голям брой органи на местното управление, навременното публикуване на данни може да се основава на подходящи техники за изготвяне на оценки, основани на извадка от органи, с последващо коригиране чрез използване на данните за всички органи.

(8)

Необективните и нереалистични макроикономически и бюджетни прогнози могат да се окажат съществена пречка пред ефективността на фискалното планиране, вследствие на което да отслабят ангажимента към бюджетната дисциплина, докато прозрачността и обсъждането на методологиите за прогнозиране могат значително да повишат качеството на макроикономическите и бюджетните прогнози за целите на фискалното планиране.

(9)

Прозрачността представлява съществен фактор, гарантиращ използването на реалистични прогнози за провеждане на бюджетната политика, и следва да включва публичния достъп не само до официалните макроикономически и бюджетни прогнози, изготвени за целите на фискалното планиране, но и до методологиите, допусканията и съответните параметри, залегнали в основата на тези прогнози.

(10)

Анализът на чувствителността и съответните бюджетни прогнози, допълващи най-вероятния макрофискален сценарий, позволяват анализ на насоките, в които биха се развили основните фискални променливи при различни допускания за растежа и лихвените проценти, и така намаляват значително риска от нарушаване на бюджетната дисциплина поради грешки в прогнозирането.

(11)

Прогнозите на Комисията и информацията за моделите, на които те се основават, могат да предоставят на държавите-членки подходящ еталон за техния най-вероятен макрофискален сценарий, като повишават обосноваността на прогнозите, използвани за бюджетно планиране. Степента, в която може да се очаква обаче, че държавите-членки ще сравняват прогнозите, използвани за бюджетно планиране, с прогнозите на Комисията, ще зависи от графика на изготвянето на прогнозите и от сравнимостта на методологиите за прогнозиране и допусканията. Прогнозите на други независими органи също могат да представляват подходящ еталон.

(12)

Съществените разлики между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията следва да бъдат описани и да се изложат причините за това, по-специално ако нивото или растежът на променливите във външните допускания значително се отклоняват от стойностите в прогнозите на Комисията.

(13)

Поради взаимната зависимост между бюджетите на държавите-членки и бюджета на Съюза, с цел да се подпомогнат държавите-членки при изготвянето на бюджетните им прогнози, Комисията следва да им предостави прогнози за разходите на Съюза въз основа на равнището на разходите, програмирано в многогодишната финансова рамка.

(14)

За да се улесни изготвянето на прогнозите за целите на бюджетното планиране и да се изяснят различията между прогнозите на държавите-членки и тези на Комисията, всяка държава-членка следва ежегодно да има възможност да обсъди с Комисията допусканията, залегнали в подготовката на макроикономическите и бюджетните прогнози.

(15)

Решаващ фактор за повишаване на качеството на официалните макроикономически и бюджетни прогнози е те да бъдат подложени на редовна, безпристрастна и всеобхватна оценка, основана на обективни критерии. Обстойната оценка включва внимателен преглед на икономическите допускания, сравнение с прогнозите, изготвени от други институции, и оценка на точността на предишни прогнози.

(16)

Като се има предвид, че основаните на правила бюджетни рамки на държавите-членки имат доказана ефективност за повишаване на националната ангажираност по отношение на фискалните правила на Съюза, насочени към подобряване на бюджетната дисциплина, стриктните специфични за отделната държава числови фискални правила, които са съгласувани с бюджетните цели на равнището на Съюза, следва да бъдат крайъгълен камък за засилване на рамката на Съюза за бюджетно наблюдение. Стриктните числови фискални правила следва да разполагат с конкретни дефиниции на целите, както и с механизми за ефективно и навременно наблюдение. Тези правила следва да се основават на надежден и независим анализ, извършван от независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите-членки. В допълнение опитът в това отношение показва, че за да се постигне ефективно функциониране на числовите фискални правила, трябва да се предвидят последици в случай на тяхното неизпълнение, които съответно биха могли да се изразяват и само в загуба на репутация.

(17)

По силата на Протокол (№ 15) за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, приложен към ДЕС и към ДФЕС, референтните стойности, посочени в Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към тези договори, не обвързват пряко Обединеното кралство. Задължението за наличие на числови фискални правила, които ефективно да допринасят за спазването на конкретните референтни стойности за прекомерния дефицит, както и свързаното с това задължение многогодишните цели в средносрочните бюджетни рамки да съответстват на тези правила, не следва да се прилагат за Обединеното кралство.

(18)

Държавите-членки следва да избягват процикличните фискални политики, а усилията за фискална консолидация следва да бъдат по-големи в периодите на благоприятна икономическа конюнктура. Числовите фискални правила с конкретно определени параметри спомагат за постигането на тези цели и следва да се отразят в годишните закони за бюджета на държавите-членки.

(19)

Националното фискално планиране може да бъде съгласувано с превантивната и корективната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), само ако то включва приемането на многогодишна перспектива, и по-специално постигането на средносрочните бюджетни цели. Основното предназначение на средносрочните бюджетни рамки е да гарантират, че бюджетните рамки на държавите-членки са в съответствие със законодателството на Съюза. В контекста на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (6) и на Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (7) предпазната и корективната част на ПСР не следва да се разглеждат поотделно.

(20)

Въпреки че одобряването на годишните закони за бюджета представлява най-важният етап в бюджетния процес, при който в държавите-членки се вземат важни бюджетни решения, повечето фискални мерки пораждат последици за бюджета, които далеч надхвърлят годишния бюджетен цикъл. Ето защо едногодишните перспективи предоставят недостатъчна база за стабилни бюджетни политики. С цел да се включи многогодишната бюджетна перспектива на рамката за бюджетно наблюдение на Съюза, планирането на годишните закони за бюджета следва да се основава на многогодишно фискално планиране, произтичащо от средносрочната бюджетна рамка.

(21)

Тази средносрочна бюджетна рамка следва да съдържа, наред с другото, прогнози за всички основни разходни и приходни пера за съответната бюджетна година и за годините след нея на базата на непроменени политики. Всяка държава-членка следва да бъде в състояние да определи по подходящ начин непроменените политики и да ги оповести публично, заедно с използваните допускания, методологии и други съответни параметри.

(22)

Настоящата директива не следва да създава пречки пред едно ново правителство в дадена държава-членка да актуализира средносрочната си бюджетна рамка, за да отрази новите си приоритети на политиките. В този случай новото правителство следва да посочи ясно различията спрямо предходната средносрочна бюджетна рамка.

(23)

Разпоредбите на рамката за бюджетно наблюдение, създадена от ДФЕС, и по-специално от ПСР, се отнасят до сектор „Държавно управление“ като цяло, което обхваща подсекторите „Централно управление“, „Регионално управление“, „Местно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“, посочени в Регламент (ЕО) № 2223/96.

(24)

Много от държавите-членки претърпяха значителна фискална децентрализация с възлагането на бюджетни правомощия на поднационални администрации. Следователно ролята на тези администрации в осигуряване на изпълнението на ПСР нарасна значително и следва да се положат особени усилия, за да се гарантира, че всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са надлежно включени в обхвата на задълженията и процедурите, заложени в националните бюджетни рамки, като това се отнася по-специално — но не единствено — за тези държави-членки.

(25)

За да могат ефективно да насърчават бюджетната дисциплина и устойчивостта на публичните финанси, бюджетните рамки следва да включват всички видове публични финанси. Поради тази причина следва да се обърне особено внимание на дейностите на тези органи и фондове на държавното управление, които не са част от редовните бюджети на подсекторно равнище и които имат незабавно или средносрочно въздействие върху бюджетните позиции на държавите-членки. Тяхното общо въздействие върху салдото на сектор „Държавно управление“ и държавния дълг следва да бъде представено в рамките на годишните бюджетни процеси и средносрочните бюджетни планове.

(26)

По подобен начин особено внимание следва да се обърне на наличието на условни задължения. По-конкретно условните задължения включват евентуални задължения, които зависят от настъпването на определено събитие в бъдеще, или настоящи задължения, при които няма вероятност за извършване на плащането или сумата на възможното плащане не може да бъде изчислена по надежден начин. В условните задължения се включва например подходяща информация за държавните гаранции, необслужваните кредити и задълженията, произтичащи от дейността на публични дружества, включително, когато е целесъобразно, за вероятността и потенциалната дата на падеж на разходите, свързани с условни задължения. Чувствителността на пазара следва да се отчита надлежно.

(27)

Комисията следва редовно да наблюдава изпълнението на настоящата директива. Следва да се набелязват и споделят най-добрите практики, свързани с разпоредбите на настоящата директива, в които се разглеждат различните аспекти на националните бюджетни рамки.

(28)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно уеднаквено спазване на бюджетна дисциплина съгласно изискванията на ДФЕС, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(29)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (8) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, показват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Настоящата директива установява подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки на държавите-членки. Тези правила са необходими, за да се осигури спазване на предвидените в ДФЕС задължения на държавите-членки по отношение на избягването на прекомерен бюджетен дефицит.

Член 2

За целите на настоящата директива се прилагат определенията за „бюджетен“, „дефицит“ и „инвестиция“, посочени в член 2 от Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към ДЕС и към ДФЕС. Прилага се също определението за „подсектори на сектор „Държавно управление“ от точка 2.70 от приложение А към Регламент (ЕО) № 2223/96.

Освен това се прилага следното определение:

„бюджетна рамка“ означава съвкупността от договорености, процедури, правила и институции, върху които се основава провеждането на бюджетните политики на сектор „Държавно управление“, и по-специално:

а)

системите на бюджетно счетоводство и статистическа отчетност;

б)

правилата и процедурите, уреждащи изготвянето на прогнози за бюджетното планиране;

в)

специфични за отделната държава числови фискални правила, които допринасят за съответствието между провежданата от държавите-членки фискална политика и задълженията им в тази област съгласно ДФЕС, и се изразяват във вид на обобщаващ показател за бюджетните резултати, като например бюджетен дефицит, заеми, дълг или значителен компонент от тях;

г)

бюджетните процедури, включващи процедурни правила, на които се основава бюджетният процес на всички етапи;

д)

средносрочните бюджетни рамки като специфична съвкупност от национални бюджетни процедури, които разширяват времевия хоризонт за изготвяне на фискалната политика отвъд годишния бюджетен цикъл, включително определяне на приоритетите на политиката и на средносрочните бюджетни цели;

е)

механизмите за независимо наблюдение и анализ с оглед повишаване на прозрачността на елементите на бюджетния процес;

ж)

механизмите и правилата, регулиращи фискалните взаимоотношения между публичните органи в различните подсектори на сектор „Държавно управление“.

ГЛАВА II

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И СТАТИСТИКА

Член 3

1.   Държавите-членки поддържат национални системи за счетоводно отчитане на публичния сектор, които обхващат по изчерпателен и последователен начин всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и съдържат информацията, необходима за изготвяне на данни на начислена основа с цел съставяне на данните, основани на стандарта ESA 95. Тези системи за счетоводно отчитане на публичния сектор са предмет на вътрешен контрол и независим одит.

2.   Държавите-членки гарантират навременната и редовна наличност на фискални данни за всички подсектори на сектор „Държавно управление“, определени в Регламент (ЕО) № 2223/96. По-специално държавите-членки публикуват:

а)

фискални данни на касова основа (или еквивалентна стойност от счетоводното отчитане на публичния сектор, ако не са налични данни на касова основа) със следната периодичност:

за подсекторите „Централно управление“, „Регионално управление“ и „Социалноосигурителни фондове“: всеки месец, преди края на последващия месец, и

за подсектора „Местно управление“: на всеки три месеца, преди края на последващото тримесечие;

б)

подробна таблица с данни за преобразуването, в която е посочена методологията на преминаването от данни на касова основа (или еквивалентни стойности от счетоводното отчитане на публичния сектор, ако не са налични данни на касова основа) към данни, основани на стандарта ESA 95.

ГЛАВА III

ПРОГНОЗИ

Член 4

1.   Държавите-членки гарантират, че фискалното планиране се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, за чието изготвяне е използвана възможно най-актуалната информация. Бюджетното планиране се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-консервативния сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните налични прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, с тези на други независими органи. Съществените разлики между избрания макрофискален сценарий и прогнозата на Комисията се излагат аргументирано, по-специално ако нивото или растежът на променливите във външните допускания значително се отклоняват от стойностите в прогнозите на Комисията.

2.   Комисията оповестява публично методологиите, допусканията и съответните параметри, на които се основават макроикономическите и бюджетните прогнози.

3.   За да подпомогне държавите-членки при изготвянето на бюджетните им прогнози, Комисията им предоставя прогнози за разходите на Съюза въз основа на равнището на разходите, планирано в многогодишната финансова рамка.

4.   В рамките на анализа на чувствителността макроикономическите и бюджетните прогнози разглеждат измененията на основните фискални променливи при различни допускания за растежа и лихвените проценти. Диапазонът на алтернативните допускания, използвани при макроикономическите и бюджетните прогнози, се определя в зависимост от точността на предишните прогнози и отчита в максималната възможна степен съответните рискови сценарии.

5.   Държавите-членки посочват институцията, отговорна за изготвянето на макроикономическите и бюджетните прогнози, и оповестяват публично официалните макроикономически и бюджетни прогнози, съставени за целите на фискалното планиране, включително методологиите, допусканията и съответните параметри, на които тези прогнози се основават. Поне веднъж годишно държавите-членки и Комисията установяват технически диалог относно допусканията, залегнали в подготовката на макроикономическите и бюджетните прогнози.

6.   Макроикономическите и бюджетните прогнози, изготвени за целите на фискалното планиране, се подлагат на редовна, безпристрастна и всеобхватна оценка, основана на обективни критерии, в т.ч. оценка ex post. Резултатът от тази оценка се оповестява публично и се взема предвид по целесъобразен начин в бъдещите макроикономически и бюджетни прогнози. Ако при оценката се установи значително отклонение на макроикономическите прогнози в рамките на период от поне четири поредни години, съответната държава-членка предприема необходимите действия и ги оповестява.

7.   Равнището на държавния дълг и на бюджетния дефицит на държавите-членки за всяко тримесечие се публикува от Комисията (Евростат) на всеки три месеца.

ГЛАВА IV

ЧИСЛОВИ ФИСКАЛНИ ПРАВИЛА

Член 5

Всяка държава-членка следва да въведе специфични числови фискални правила, които ефективно насърчават спазването на произтичащите от ДФЕС задължения относно бюджетната политика с многогодишен хоризонт за сектор „Държавно управление“ като цялo. Тези правила насърчават по-специално:

а)

съответствие с референтните стойности за дефицита и дълга, определени съгласно ДФЕС;

б)

приемането на многогодишна перспектива за фискално планиране, включително спазването на средносрочната бюджетна цел на държавата-членка.

Член 6

1.   Без да се засягат разпоредбите в ДФЕС относно рамката за бюджетно наблюдение на Съюза, специфичните за отделната държава фискални правила включват конкретни данни за следните елементи:

а)

определяне на целите и обхват на правилата;

б)

ефективно и навременно наблюдение на спазването на правилата, което се основава на надежден и независим анализ, извършван от независими органи или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите-членки;

в)

последици в случай на неспазване.

2.   Ако числовите фискални правила съдържат клаузи, позволяващи дерогация, в тези клаузи се определят ограничен брой специфични обстоятелства, съвместими с произтичащите от ДФЕС задължения на държавите-членки в областта на бюджетната политика, както и стриктни процедури, при които е разрешено временно неспазване на дадено правило.

Член 7

Годишните закони за бюджета на държавите-членки отразяват специфичните за отделната държава числови фискални правила, които са в сила.

Член 8

Членове 5—7 не се прилагат за Обединеното кралство.

ГЛАВА V

СРЕДНОСРОЧНИ БЮДЖЕТНИ РАМКИ

Член 9

1.   Държавите-членки установяват надеждна, ефективна средносрочна бюджетна рамка, предвиждаща приемането на перспектива за фискално планиране с продължителност най-малко три години, за да се гарантира, че националното фискално планиране следва многогодишна перспектива за фискално планиране.

2.   Средносрочните бюджетни рамки включват процедури за определяне на следните елементи:

а)

изчерпателни и прозрачни многогодишни бюджетни цели по отношение на общия бюджетен дефицит, дълг и всички други обобщаващи фискални показатели, като например разходи, за да се гарантира, че те отговарят на числовите фискални правила, предвидени в действащата глава IV;

б)

прогнози за всички основни разходни и приходни пера на сектор „Държавно управление“, с повече информация относно подсекторите „Централно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“, за съответната бюджетна година и за годините след нея, на базата на непроменени политики;

в)

описание на предвижданите средносрочни политики с въздействие върху финансовите средства на сектор „Държавно управление“, разделени по основни приходни и разходни пера, което показва как се постигат корекциите към средносрочните бюджетни цели в сравнение с предвижданията в рамките на непроменените политики;

г)

оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на дългосрочната устойчивост на публичните финанси, като се има предвид прякото им дългосрочно въздействие върху финансите на сектор „Държавно управление“.

3.   Предвижданията, приети в рамките на средносрочните бюджетни рамки, се основават на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози в съответствие с глава III.

Член 10

Годишните закони за бюджета са в съответствие с разпоредбите на средносрочната бюджетна рамка. По-конкретно прогнозите за приходите и разходите, заедно с приоритетите, определени от средносрочната бюджетна рамка съгласно член 9, параграф 2, представляват основата за изготвянето на годишния бюджет. Надлежно се разясняват причините за всяко отклонение от тези разпоредби.

Член 11

Никоя разпоредба от настоящата директива не създава пречки за едно ново правителство в дадена държава-членка да актуализира средносрочната си бюджетна рамка, за да отрази новите си приоритети на политиките. В такъв случай новото правителство посочва различията спрямо предходната средносрочна бюджетна рамка.

ГЛАВА VI

ПРОЗРАЧНОСТ НА ФИНАНСИТЕ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“ И ЦЯЛОСТНОСТ НА ОБХВАТА НА БЮДЖЕТНИТЕ РАМКИ

Член 12

Държавите-членки гарантират, че всички мерки, предприети с оглед на спазване на разпоредбите на глави II, III и IV, са съгласувани между всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и ги обхващат изцяло. За това се изискват по-специално съгласуваност на счетоводните правила и процедури и надеждност на използваните системи за събиране и обработка на данни.

Член 13

1.   Държавите-членки създават подходящи механизми за координация между подсекторите на сектор „Държавно управление“, за да се гарантира, че всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са изцяло и последователно обхванати в процесите на фискално планиране, определяне на специфичните за отделните държави числови фискални правила, изготвяне на бюджетни прогнози и въвеждане на многогодишно планиране, както се определя по-специално в многогодишната бюджетна рамка.

2.   За да се подобри фискалната отчетност, бюджетните отговорности на публичните органи в различните подсектори на сектор „Държавно управление“ следва да са ясно определени.

Член 14

1.   В рамките на годишните бюджетни процеси държавите-членки посочват всички органи и фондове на сектор „Държавно управление“, които не са част от редовните бюджети на подсекторно равнище, заедно с друга съответна информация. Общото въздействие върху салдото на сектор „Държавно управление“ и държавния дълг се представя в рамките на годишните бюджетни процеси и средносрочните бюджетни планове.

2.   Държавите-членки публикуват подробна информация относно въздействието на данъчните разходи върху приходите.

3.   За всички подсектори на сектор „Държавно управление“ държавите-членки публикуват съответна информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на публични дружества, както и техния размер. Държавите-членки публикуват и информация за дялове на сектор „Държавно управление“ в капитала на частни и публични дружества, които възлизат на икономически значими суми.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

1.   Държавите-членки въвеждат в сила разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 31 декември 2013 г. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби. Съветът насърчава държавите-членки да изготвят за себе си и в интерес на Съюза свои собствени таблици за съответствие, които, доколкото е възможно, показват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

2.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Комисията изготвя междинен доклад за напредъка относно изпълнението на основните разпоредби на настоящата директива въз основа на съответната информация от държавите-членки, който се представя на Европейския парламент и на Съвета до 14 декември 2012 г.

4.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 16

1.   До 14 декември 2018 г. Комисията публикува преглед на пригодността на настоящата директива.

2.   В този преглед се оценява, inter alia, пригодността на:

а)

статистическите изисквания за всички подсектори на сектор „Държавно управление“;

б)

формулировката и ефективността на числово изразените фискални правила в държавите-членки;

в)

общото ниво на прозрачност на публичните финанси в държавите-членки.

3.   До 31 декември 2012 г. Комисията извършва оценка на пригодността на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор за държавите-членки.

Член 17

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 18

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 8 ноември 2011 година.

За Съвета

Председател

J. VINCENT-ROSTOWSKI


(1)  Становище на Европейския парламент от 28 септември 2011 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ C 150, 20.5.2011 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

(4)  ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 310.30.11.1996 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6.

(8)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.


Top