1)

Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 9, параграф 1 и член 10 от Директивата за ДДС (1), както и с принципа на данъчна неутралност, практика на данъчната администрация, при която тя, автоматично и без да извършва никаква проверка, от факта за съзнателното действие на физическо лице, което е в правоотношение с юридическо лице, действащо като търговски представител, независим от данъчнозадълженото лице в качеството му на доверител и което е със собствена правосубектност, без физическото лице да е в правоотношение с данъчнозадълженото лице, извежда факта, че данъчнозадълженото лице действа съзнателно, заобикаляйки разпоредбите на договора, сключен между доверителя и търговския представител, както и разпоредбите на чуждото право, уреждащо правоотношението на търговско представителство?

2)

Трябва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че когато данъчната администрация установи наличието на верижно-кръгово фактуриране, този факт е достатъчен сам по себе си като обективно обстоятелство, за да се докаже данъчна измама, или в такъв случай данъчната администрация трябва да посочи също кой участник или кои участници във веригата са извършили данъчна измама и какъв е бил техният начин на действие?

3)

Трябва ли, с оглед на изискванията за пропорционалност и за рационалност, посочените членове от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че дори когато въз основа на конкретните обстоятелства по случая данъчната администрация приема, че данъчнозадълженото лице е трябвало да положи по-голяма грижа, от него може да се изисква да проверява обстоятелства, каквито данъчната администрация е могла да разкрие само след ревизия, продължила приблизително пет години, във връзка с която са били необходими многобройни проверки с използването на публичноправни инструменти, така че защитата на търговските тайни на данъчнозадължените лица не е била пречка за проверката? В случай че се изисква по-голяма грижа, достатъчно ли е, за да се докаже, че е положена дължимата грижа, данъчнозадълженото лице да разшири упражнявания от него контрол върху обстоятелства извън посочените в решение Mahagében по отношение на възможните търговски партньори, така че да разполага с вътрешни правила за снабдяване с оглед на проверката на такива партньори, да не приема плащания в натура, да включва в подписваните от него договори клаузи относно възможни рискове и да преценява освен това други обстоятелства при осъществяването на сделката?

4)

Трябва ли посочените членове от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че ако данъчната администрация прецени, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в данъчната измама, е достатъчно в тази връзка откритите от нея доказателства да показват, че данъчнозадълженото лице, полагайки дължимата грижа, е можело да знае, че участва в данъчната измама, без да доказват, че то е знаело, че участва в данъчна измама поради активното му поведение в нея? В случай че се докаже активното участие в данъчна измама, а именно, че лицето е знаело, че участва, трябва ли данъчната администрация да докаже действието с цел измама на данъчнозадълженото лице, материализирано в неговото поведение, съгласувано с участници, които го предхождат по веригата, или е достатъчно тя да се основе на обективни доказателства за взаимното познаване на участниците във веригата?

5)

Съвместима ли е с посочените членове от Директивата за ДДС и в съответствие ли е с правото на справедлив съдебен процес, признато като общ принцип в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с принципа на правна сигурност, практика на данъчната администрация, при която тя обосновава решението си с предполагаемо нарушение на разпоредбите относно безопасността на хранителната верига, които нямат отражение върху изпълнението от данъчнозадълженото лице на данъчните му задължения или върху движението на издаваните от него фактури, каквито данъчната правна уредба не предвижда по никакъв начин във връзка с данъчнозадълженото лице и които не оказват никакво въздействие върху действителността на проверяваните от данъчната администрация сделки и върху разглежданото в данъчното производство съзнателно действие на данъчнозадълженото лице?

При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос:

6)

Съвместима ли е с посочените членове от Директивата за ДДС и в съответствие ли е с правото на справедлив процес, признато като общ принцип в член 47 от Хартата, както и с принципа на правна сигурност, практика на данъчната администрация, при която без участието на материално и териториално компетентният официален орган относно безопасността на хранителната верига, в решението си данъчната администрация извършва преценки относно данъчнозадълженото лице, които попадат в обхвата на компетентност на официалния орган, като въз основа на установените нарушения по отношение на безопасността на хранителната верига — въпрос извън обхвата на нейната компетентност — тя извежда данъчни последици за данъчнозадълженото лице, без то да е имало възможност да оспори установяването на нарушението на разпоредбите относно безопасността на хранителната верига в производство, което е независимо от данъчното производство и което зачита основните гаранции и правата на страните?