EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52020IP0191

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка — годишен доклад за 2018 г. (2019/2127(INI))

OJ C 371, 15.9.2021, p. 22–33 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.9.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/22


P9_TA(2020)0191

Контрол на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка — годишен доклад за 2018 г.

Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно контрола на финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка — годишен доклад за 2018 г. (2019/2127(INI))

(2021/C 371/04)

Европейският парламент,

като взе предвид доклада за дейността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2018 г.,

като взе предвид финансовия доклад на ЕИБ за 2018 г. и статистическия доклад на ЕИБ за 2018 г.,

като взе предвид доклада за устойчивостта от 2018 г., Годишния доклад за 2018 г. относно дейностите на ЕИБ извън Европейския съюз и доклада за 2018 г. относно операциите на ЕИБ в рамките на ЕС,

като взе предвид годишните доклади на Одитния комитет за 2018 г.,

като взе предвид доклада за изпълнението на политиката за прозрачност на ЕИБ през 2018 г. и доклада за корпоративното управление за 2018 г.,

като взе предвид дейността по разследвания на измами през 2018 г.,

като взе предвид Pешението на Европейския омбудсман по случай 1316/2016/TN относно предполагаеми недостатъци на политиката за прозрачност на Европейската инвестиционна банка (1),

като взе предвид прегледа на механизма за подаване на жалби, произтичащ от Pешение на Европейския омбудсман по случай 1316/2016/TN относно предполагаеми недостатъци на политиката за прозрачност на Европейската инвестиционна банка,

като взе предвид доклада за дейността на Службата на директора по проверка на съответствието на ЕИБ за 2018 г. и доклада за дейността на групата на ЕИБ в областта на борбата с измамите за 2018 г.,

като взе предвид оперативния план на групата на ЕИБ за периода 2017—2019 г.,

като взе предвид членове 3 и 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

като взе предвид членове 15, 126, 174, 175, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Протокол № 5 към него за устава на ЕИБ и Протокол № 28 към него за икономическото, социалното и териториалното сближаване,

като взе предвид Правилника за дейността на Европейската инвестиционна банка,

като взе предвид своите резолюции от 3 май 2018 г. относно контрола на финансовите дейности на ЕИБ за 2016 г. — Годишен доклад за 2016 г. (2) и от 17 януари 2019 г. относно контрола на финансовите дейности на ЕИБ за 2017 г. — Годишен доклад за 2017 г. (3),

като взе предвид Регламент (EС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (4),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 септември 2016 г. относно удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), както и въвеждането на технически подобрения за този фонд и за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (COM(2016)0597, SWD(2016)0297 и SWD(2016)0298),

като взе предвид специалния доклад на Сметната палата относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) № 03/2019 от януари 2019 г. (5),

като взе предвид доклада на Комисията от 28 май 2019 г. относно управлението на гаранционния фонд на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) от 2018 г. (COM(2019)0244),

като взе предвид доклада от юни 2018 г. за оценката на операциите на ЕИБ относно оценяването на ЕФСИ,

като взе предвид оценката на Комисията от 2019 г. на мандата за външно кредитиране (6),

като взе предвид доклада „Европа в света: бъдещето на европейската финансова архитектура за развитие“ (7), изготвен от групата на високо равнище от експерти по европейската финансова архитектура за развитие,

като взе предвид доклада на Counter Balance „is the EIB up to the task in tackling fraud and corruption?“ (Може ли ЕИБ да се справя със задачата за борба срещу измамите и корупцията?) от октомври 2019 г. (8),

като взе предвид тристранното споразумение от септември 2016 г. между Европейската комисия, Европейската сметна палата и Европейската инвестиционна банка,

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0118/2020),

А.

като има предвид, че ЕИБ е длъжна по силата на Договорите да допринася за интеграцията на ЕС, икономическото и социалното сближаване и регионалното развитие посредством специализирани инвестиционни инструменти, като например заеми, дялови участия, гаранции, механизми за споделяне на риска и консултантски услуги;

Б.

като има предвид, че съгласно член 309 от ДФЕС основната цел на ЕИБ е да допринася за балансираното и стабилно развитие на вътрешния пазар в интерес на Съюза;

В.

като има предвид, че ЕИБ като най-големият заемодател на публични средства в света осъществява дейност на международните капиталови пазари, предлагайки конкурентни условия на клиентите и благоприятни условия за подпомагане на политиките и проектите на ЕС;

Г.

като има предвид, че през 2018 г. ЕИБ навършва 60 години, като същевременно е изправена пред многобройни нови предизвикателства както в рамките на Съюза, така и извън него;

Д.

като има предвид, че през последните десет години ЕС е изправен пред криза поради значителен недостиг на инвестиции, като същевременно има спешна потребност от инвестиции, за да се справи с необходимата екологична и цифрова трансформация на икономиката; като има предвид, че равнището на инвестициите (т.е. инвестициите като дял от БВП) изостава от равнището си отпреди кризата;

Е.

като има предвид, че през ноември 2019 г. ЕИБ прие нови ангажименти в областта на климата, както и нова политика за отпускане на заеми в областта на енергетиката;

Ж.

като има предвид, че ЕИБ играе ключова роля на международните финансови пазари, по-специално чрез водещата си роля при емитирането на „зелени“ облигации;

З.

като има предвид, че се очаква ЕИБ да играе ключова роля във финансирането на Европейския зелен пакт чрез Плана за европейски инвестиции за устойчиво развитие;

И.

като има предвид, че целите на публичната политика, като социалното сближаване, устойчивото развитие и целта относно околната среда следва да бъдат в центъра на приоритетите и целите на банката;

Й.

като има предвид, че ЕИБ следва да интегрира европейските ценности, сред които водещо място заемат правата на човека, в своите инвестиционни стратегии;

К.

като има предвид, че ЕИБ обмисля планове да се превърне в „Банка на ЕС за развитие“ и че Съветът вече поиска от ЕИБ и ЕБВР да представят тези планове за бъдещи обсъждания;

Л.

като има предвид, че финансирането от страна на ЕИБ на операции извън ЕС подкрепя главно целите на външната политика на ЕС, като в същото време разширява видимостта на Съюза и неговите ценности и допринася за запазването на стабилността на трети държави;

М.

като има предвид, че гаранциите срещу измами, включително данъчни измами и изпиране на пари, както и срещу финансирането на тероризма и корупцията трябва да бъдат надлежно включени в надлежната проверка и в договорните условия от страна на ЕИБ;

Н.

като има предвид, че следва да се запази постоянно внимание върху разработването на най-добри практики, свързани с политиката и управлението във връзка с резултатите от дейността на ЕИБ, както и с доброто управление и прозрачността;

Преглед на основните дейности на ЕИБ по финансиране през 2018 г.

1.

отбелязва, че през 2018 г. групата на ЕИБ е предоставила над 64,19 милиарда евро финансиране и че са били подписани 854 проекта;

2.

отбелязва, че основните части от инвестициите на ЕИБ са следните:

13,5 милиарда евро заеми за иновационни проекти през 2018 г.;

32 % от финансирането от ЕИБ е било предназначено за сближаване и преобразуване на региони, като това надвишава планираната цел от 30 %;

схемите за финансиране за МСП и дружествата със средна пазарна капитализация представляват основната приоритетна област с над 23,3 милиарда евро;

15,2 милиарда евро са инвестирани за околната среда;

12,3 милиарда евро са инвестирани в инфраструктура;

отпускането на заеми във връзка с изменението на климата беше близо 30 % от портфейла на ЕИБ през 2018 г., т.е. 28 % от общия брой подписани заеми, надвишавайки целта от 25 % в подкрепа на Парижкото споразумение относно изменението на климата;

над 8 милиарда евро са били инвестирани извън Европа, което представлява 12,5 % от общото финансиране от ЕИБ;

3.

отбелязва двете основни цели на политиката на ЕИБ, свързани със социалното и икономическото сближаване в ЕС и с действията в областта на климата, както и четирите основни цели на публичната политика, свързани с иновациите, финансирането за МСП и за дружества със средна пазарна капитализация и финансирането на инфраструктурата и опазването на околната среда; подчертава, че тези основни цели на публичната политика следва да бъдат изцяло приведени в съответствие с неотдавнашното актуализиране на политическите приоритети на ЕС, за да се отразят новите тенденции в икономиката и преходът към нов устойчив икономически модел, който е съобразен с възможностите на планетата и зачита социалната справедливост и споделен просперитет;

4.

отбелязва географската разбивка на подписаните договори за финансиране през 2018 г.; призовава ЕИБ също така да докладва за подписаните договори за финансиране по държави на глава от населението и в пропорция към дела на съответната държавата в ЕИБ; призовава за балансирано географско разпределение на инвестициите, за да се вземат предвид равнището на развитие и аспектите на сближаването в държавите и регионите; отбелязва, че според географската разбивка за 2018 г. на подписаните договори за финансиране като дял от БВП петте основни държави членки бенефициери са Гърция с 1,01 % (1,87 млрд. евро), Кипър с 1,01 % (0,21 млрд. евро), Португалия с 0,98 % (1,98 млрд. евро), Хърватска с 0,98 % (0,51 млрд. евро) и Полша с 0,97 % (4,79 млрд. евро); отбелязва, че петте най-големи държави членки бенефициери в абсолютно изражение са получили 52,9 % от подписаните финансови инвестиции;

5.

отбелязва, че Съветът се съгласи да запази капиталовата база на банката, като замени вноската на Обединеното кралство във внесения капитал на ЕИБ със средства от резерва на банката, а невнесения капитал — с пропорционално увеличение на условните задължения; отбелязва, че Съветът се съгласи с асиметрично увеличаване на капитала, което доведе до увеличаване на дяловете на Полша и Румъния в капитала на банката; призовава заинтересованите страни на ЕИБ допълнително да увеличат капитализацията на ЕИБ, за да се даде възможност за повече инвестиции и повече капацитет за поемане на риск при финансирането на необходимите проекти с цел устойчива и цифрова трансформация на икономиката и като принос за социалното и териториалното сближаване, създаването на работни места, иновации и конкурентоспособност в ЕС, като същевременно се запази нейният кредитен рейтинг „ААА“;

6.

отбелязва, че равнището на проблемните заеми е в размер на 0,3 % в края на 2018 г. (0,3 % в края на 2017 г.) от общия кредитен портфейл, независимо че в последно време банката преминава към отпускане на заеми с по-висок риск;

Основни приоритети на инвестиционната политика на ЕИБ и устойчивост на нейния бизнес модел

7.

отбелязва, че мисията на ЕИБ е да инвестира в жизнеспособни проекти, които постигат целите на политиката на ЕС съгласно член 309 от ДФЕС, включително за проекти за развитието на по-малко развитите региони; подчертава, че определянето на приоритети в дейностите на ЕИБ по отпускане на заеми следва да се основава на устойчиви проекти с ясни резултати, добавена стойност и по-широки положителни въздействия;

8.

призовава ЕИБ да взема под внимание всички рискове от въздействие на големи инфраструктурни проекти върху околната среда и да финансира само проекти, които показват истинска добавена стойност за местното население, както и в екологичен, социален и икономически аспект; подчертава значението на стриктния мониторинг на потенциалните рискове от корупция и измами в този контекст, както и на извършването на внимателни предварителни и последващи оценки по отношение на подлежащите на финансиране проекти;

9.

подчертава, че съществува политически импулс за пренасочване на все по-голям дял от финансирането от ЕИБ към областта на климата и устойчивостта на околната среда, или т. нар. „Европейска климатична банка“; призовава тази възможност да бъде използвана от гражданското общество, Комисията, Парламента и акционерите на банката, както и за привеждане на операциите на ЕИБ в съответствие с Парижкото споразумение през 2020 г.; подчертава, че с оглед на новите обстоятелства ЕИБ трябва да продължи да подкрепя регионалното развитие и целите на ЕС за социално и икономическо сближаване, предвидени в Протокол 28 към ДФЕС;

10.

призовава ЕИБ да се съсредоточи върху по-малки, децентрализирани проекти, които често са на равнището на отделната общност, и да доразвие подкрепата за ръководените от гражданите инициативи чрез укрепване на техническата помощ и финансовите познания преди одобрението на проектите, за да се подобрят достъпността на финансирането от ЕИБ и качеството и устойчивостта на нейните операции; във връзка с това призовава за предвиждане на подходящо финансиране на консултантски услуги в следващата многогодишна финансова рамка;

11.

призовава ЕИБ да вземе предвид местните заинтересовани страни, включително гражданското общество, относно въздействието на инвестициите върху местната околна среда;

12.

приветства преразглеждането от страна на ЕИБ на екологичната и социалната рамка по-късно тази година; призовава ЕИБ да гарантира, че принципът за „ненанасяне на вреда“ се прилага за всички нейни операции; призовава ЕИБ да поеме ангажимент за прекратяване на финансирането на всички проекти, които не са в съответствие с Парижкото споразумение и целите на ЕС в областта на климата;

13.

подкрепя по този начин разкриването на ясна информация относно начина на прилагане на стратегията на ЕИБ и относно устойчивостта или въздействието върху климата на нейните продукти и портфейли;

14.

приветства докладите на ЕИБ относно средносрочното и дългосрочното икономическо, социално и екологично въздействие при определянето на обосновката за инвестициите си; приветства факта, че тези доклади обхващат както етапа на планиране (предварителен), така и етапа на изпълнението на проекта; счита, че банката следва да включва доклади относно постигнатите резултати въз основа на своите инвестиции, особено в рамките на ЕС;

15.

счита, че е необходимо да се положат усилия за развитието на неутрална по отношение на климата икономика на национално равнище и че ЕИБ следва да поеме водеща роля в това отношение; призовава ЕИБ да подкрепя националните инвестиционни и експортно-импортни банки при приемането на екологични принципи и мерки, сходни с тези на ЕИБ, и да се ангажира само с финансиране на проекти, които са в съответствие с Парижкото споразумение и с целите на ЕС в областта на климата;

Ролята на ЕИБ във финансирането на Европейския зелен пакт

16.

счита, че ЕИБ изпълнява важна роля за финансиране на справянето с предизвикателствата по отношение на климата, като например глобалното затопляне и декарбонизацията на икономиката на ЕС; отбелязва, че ЕИБ следва да се стреми към постигане на целите, определени в Зеления пакт;

17.

отбелязва, че общият размер на инвестициите в областта на климата през 2018 г. е 16,2 милиарда евро, като основната част от инвестициите е насочена към енергетиката с ниски въглеродни емисии (6 милиарда евро), енергията от възобновяеми източници (4,1 милиарда евро) и енергийната ефективност (2,7 милиарда евро); отбелязва факта, че през 2018 г. ЕИБ предостави 29 % от своите заеми за проекти в областта на климата;

18.

приветства емитирането през 2018 г. на облигации за повишаване на осведомеността по въпросите на климата на стойност 4 милиарда евро, както и емитирането на облигации за повишаване на осведомеността по въпросите на устойчивостта на обща стойност 500 милиона евро; подчертава необходимостта от стандарт на ЕС за „зелени“ облигации, за да се гарантира прозрачност и проследяване на приходите;

19.

припомня поетите от председателя на ЕИБ ангажименти по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2019 г., а именно:

съгласуване на всички дейности на ЕИБ по финансиране с целите на Парижкото споразумение до края на 2020 г.;

предоставяне на най-малко 50 % от финансирането от ЕИБ за цели, свързани с климата и екологичната устойчивост, до 2025 г.;

освобождаване на 1 трилион евро за инвестиции в областта на климата и околната среда до 2030 г.;

20.

подчертава, че амбицията на ЕИБ да бъде основен финансов стълб в рамките на Зеления пакт означава, че банката трябва да увеличи усилията си за превръщането си в „климатична банка“; призовава ЕИБ да изготви пътна карта с конкретни, измерими, постижими, реалистични и конкретни срокове по отношение на изпълнението на Парижкото споразумение; призовава тези цели да отчитат потенциалния риск от увеличаване на различията между регионите на ЕС и държавите членки; подчертава дейностите на ЕИБ в подкрепа на икономическото и социалното сближаване; подчертава, че са необходими действия от страна на ЕИБ за привеждане на икономическото и социалното сближаване в съответствие с целите в областта на климата;

21.

призовава за включването на амбициозни ангажименти в конкретни политики; ЕИБ трябва да превърне своите ангажименти в основна част на своя корпоративен оперативен план и в своята стратегия за климата, както и в секторните си стратегии за отпускане на заеми и в политиките по предпазните мерки;

22.

подчертава, че е от изключително значение всички инвестиции и секторни портфейли на ЕИБ да бъдат приведени в съответствие с Парижкото споразумение;

23.

отбелязва, че през 2018 г. ЕИБ е одобрила финансиране за големи инфраструктурни проекти в областта на газовата инфраструктура, включително газопроводи за ЕС от Туркменистан и Азербайджан (Трансанадолски газопровод) и от Гърция за Италия през Албания и Адриатическо море (Трансадриатически газопровод); отбелязва , че тези инвестиции бяха включени в 4-ия списък с проекти от общ интерес, съфинансирани от бюджета на ЕС; призовава ЕИБ да обясни как тези проекти ще бъдат приведени в съответствие с целите на Парижкото споразумение до края на 2020 г.; подчертава необходимостта от признаване на ролята на природния газ както като важна междинна технология, така и по отношение на приноса му за прехода към неутралност по отношение на климата;

24.

счита новата политика на ЕИБ за кредитиране в областта на енергетиката за значително подобрение, и по-специално решението за прекратяване на отпускането на заеми за проекти в производство на енергия от изкопаеми горива до края на 2021 г. и на примера, който тази стъпка дава на други банки; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че използването на източници на енергия като природния газ и последващото им финансиране следва да бъде в съответствие с постигането на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.; отбелязва, че политиката за кредитиране в областта на енергетиката ще бъде преразгледана в началото на 2022 г., и призовава с това преразглеждане политиката да се приведе в съответствие с Европейската таксономия за устойчиво финансиране;

25.

приветства бъдещия акцент на ЕИБ върху справедлив преход и очаква от ЕИБ да допринесе за Механизма за справедлив преход, особено в рамките на своя бъдещ инструмент за кредитиране на публичния сектор и в своите операции в рамките на InvestEU;

26.

отбелязва, че през 2018 г. делът на финансирането, осигурено за пътища, магистрали и въздушен транспорт, е по-висок от средния за периода 2014 — 2018 г., докато финансирането за железопътния транспорт през 2018 г. е било по-ниско от средното за периода 2014 — 2018 г.; отбелязва, че общият размер на финансирането, предоставено за въздушния транспорт през 2018 г., възлиза на 725 милиона евро; очаква ЕИБ да преразгледа своята политика за финансиране на транспорта; призовава за нова политика за финансиране на транспорта с цел декарбонизиране на сектора на транспорта в ЕС до 2050 г.;

27.

призовава Комисията да допълни рамката за устойчиви инвестиции с критерии, приложими към икономическите дейности със значително отрицателно въздействие върху околната среда, и които критерии биха могли да се прилагат от ЕИБ; признава усилията на ЕИБ за оказване на принос към постигането на целите за устойчиво развитие;

28.

призовава за прилагане на нови политики в промишлените сектори с висок въглероден интензитет, в които ЕИБ проявява активност, като например производството на цимент, нефтохимически продукти и стомана, с цел да се постави акцент върху устойчивостта на тези сектори и внимателно да се преценят последствията от всяко прекратяване на текущите договори, насочени към насърчаването на кръгова икономика;

29.

отбелязва, че проблемът по отношение на климата не може да бъде разрешен без подкрепата на промишлеността, тъй като широкомащабна промяна може да бъде постигната, ако се ангажира промишлеността и се предоставят необходимите стимули за намиране на иновативни решения в областта на климата;

30.

приветства новата методология на ЕИБ за оценка на въглеродния отпечатък и призовава за нейното системно прилагане, като се обърне специално внимание на непреките емисии (т.нар. „емисии от тип 3“); призовава за извършване на цялостна оценка на проектите, а не само да се прави обикновен икономически анализ на жизнения цикъл на техните емисии;

31.

призовава ЕИБ да разгледа възможните варианти за определяне на по-строги изисквания за междинните клиенти да оповестяват своята експозиция в изкопаеми горива, като подчертава, че тези нови изисквания не следва да възпрепятстват достъпа на МСП до финансиране;

32.

приветства приемането от страна на ЕИБ на политиката за изключване и призовава за строго използване на този инструмент с цел изключване от финансирането на ЕИБ на клиентите, които участват в практики за корупция или измами;

33.

счита, че в съответствие с най-добрите практики в сектора на търговските банки (9) финансирането от ЕИБ следва да бъде подчинено на амбициозни научни цели и ангажименти с оглед на постепенното прекратяване на подкрепата от ЕИБ за проекти, чиято дейност води до значителни емисии на парникови газове;

34.

приветства насоките относно хидроенергетиката, приети през 2018 г. (10), и призовава за разширяване на изискванията за прозрачност към всички инфраструктурни проекти;

35.

припомня на ЕИБ, че опазването на биологичното разнообразие е важен елемент от адаптирането към изменението на климата и че възстановяването на екосистемите е единствената изпитана технология в борбата срещу вредните емисии; отбелязва, че всички проекти на ЕИБ преминават през оценка на риска за биологичното разнообразие и трябва да съответстват на стандартите на банката за биологичното разнообразие, и призовава за увеличаване на финансирането, което тя предоставя за постигане на целите на ЕС в тази област, и по-специално целта за нулево нетно обезлесяване и целите за опазване на морската среда и крайбрежните територии;

36.

отбелязва пълното интегриране на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) във всички мерки на ЕИБ по отношение на климата;

Операциите на ЕИБ извън ЕС

37.

изтъква отново, че изкореняването на бедността, мобилизирането на вътрешните ресурси и спазването на правата на човека са основни теми в концепцията на ЕС за финансиране на развитието, като същевременно се повиши видимостта на финансираните действия; счита, че през следващите години ЕС следва да се съсредоточи върху изпълнението на целите за устойчиво развитие;

38.

отбелязва със задоволство капацитета на ЕИБ за бързо адаптиране към международните предизвикателства; призовава ЕИБ да продължи да подкрепя външните политики на ЕС и капацитета му за реагиране при извънредни ситуации, например в рамките на Инициативата за икономическа устойчивост като част от европейския отговор на глобалните предизвикателства, свързани с миграцията и бежанците;

39.

насърчава ЕИБ, ЕБВР, многостранните банки за развитие и международните финансови институции да продължат да работят за възможно най-добро оперативно сътрудничество за изпълнение на проектите, като това по-тясно сътрудничество между банките е абсолютно необходимо за оптимизиране на разходите и подобряване на полезните взаимодействия при по-ефективно използване на ресурсите;

40.

отбелязва, че средносрочният преглед на мандата за външно кредитиране през 2018 г. доведе до увеличаване на гаранцията за него в размер на 5,3 милиарда евро;

41.

припомня необходимостта от привеждане в съответствие на операциите на ЕИБ с целите на външната политика на ЕС;

42.

отбелязва, че принципите за правата на човека са напълно интегрирани в ключовите процедури и стандарти на банката за надлежна проверка, включително при предварителните оценки; припомня, че ЕИБ е пряко обвързана с Хартата на основните права на ЕС и че договорните клаузи с клиентите позволяват прекратяване на договорите в случай на нарушаване на правата на човека; приветства прегледа на Декларацията относно екологичните и социалните принципи и стандарти от 2009 г.;

43.

призовава ЕИБ да взема под внимание местните условия, когато инвестира в трети държави; припомня, че инвестициите в трети държави следва да бъдат насочени и към създаване на дългосрочен устойчив икономически растеж, при който водеща роля има частният сектор, към подкрепа на борбата срещу изменението но климата и към намаляване на бедността посредством създаване на работни места и подобряване на достъпа до производствени ресурси;

44.

отбелязва, че ЕИБ наема специалисти по правата на човека, но че наемането на повече местен персонал на ЕИБ в държавите партньори би било от полза за по-доброто разбиране на местния контекст; призовава ЕИБ да гарантира, че съображенията относно правата на човека се вземат под внимание по време на целия процес на вземане на решения;

45.

отбелязва, че Комисията и ЕСВД играят роля на равнището на проектите, тъй като ЕИБ се консултира с тях относно проектите, които са обект на оценка, преди тези проекти да бъдат предложени на директорите на ЕИБ за приемане;

46.

отправя искане към ЕИБ да разгледа констатациите от оценката на Комисията относно нейния мандат за външно кредитиране, в която се посочва, че за службите на Комисията е трудно да придобият представа за резултатите от дейността на ЕИБ по друг начин освен чрез външни заинтересовани лица, тъй като отчети за действителните резултати се предоставят само след приключване на проекта и ЕИБ не е задължена да сигнализира за проблеми, свързани с изпълнението; намира заключението на Комисията, че действителните резултати и въздействието на намесата на ЕС остават до голяма степен неизвестни за особено проблемно;

47.

изразява отново желанието си да участва и допринася в разискванията между Съвета и ЕИБ относно евентуалното създаване на ново дъщерно дружество на банката — Банка на ЕС за развитие; призовава ЕИБ да дава приоритет на изкореняването на бедността, мобилизирането на вътрешните ресурси и спазването на правата на човека в плановете си за създаване на дъщерно дружество за своите операции в областта на развитието;

Функциониране и ефективност на ЕФСИ

48.

отбелязва основната количествена цел на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) — мобилизирането на допълнителни 500 милиарда евро частни и публични инвестиции; отбелязва, че в инвестиционните стратегии в бъдеще следва да бъдат включени измерими цели във връзка с тяхната устойчивост и социалното им въздействие;

49.

отбелязва, че ЕИБ назначи 358 служители за изпълнението на ЕФСИ и 75 души за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси;

50.

отново уверява, че ЕФСИ има различна управленска структура от ЕИБ и неговите инвестиционни операции се осъществяват в рамките на две тематични области, а именно компонента за инфраструктура и иновации, управляван от ЕИБ, и компонента за МСП, управляван от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ);

51.

отново заявява, че основният принцип на ЕФСИ, който се подкрепя от бюджета на ЕС, за разлика от други настоящи финансови инструменти на ЕИБ, е осигуряване на допълняемост чрез идентифициране на допълнителни и иновативни сектори, ориентирани към бъдещето, и по-рискови проекти;

52.

подчертава значението на критериите за допълняемост, които водят да необходимостта да се подкрепят операции, които са допустими за подкрепа от ЕФСИ само ако са насочени към справяне с ясно установена неефективност на пазара или с неоптимални инвестиционни ситуации и операции, които не биха могли да се осъществят в същата степен или в същата времева рамка без ЕФСИ;

53.

отбелязва със загриженост забележките на Европейската сметна палата, че в докладваната оценка на мобилизираните инвестиции не се отчита фактът, че някои операции на ЕФСИ за заменили други операции на ЕИБ и финансови инструменти на Съюза, както и фактът, че част от подкрепата от ЕФСИ е била насочена към проекти, които биха могли да бъдат финансирани от други източници на публично или частно финансиране при различни условия;

54.

отново призовава за обективен преглед на допълняемостта, икономическото, социалното и екологичното въздействие и действителната добавена стойност на проектите по линия на ЕФСИ, както и на тяхната съгласуваност с политиките на Съюза или с други операции на ЕИБ, за да може тези проекти да се определят по-скоро от политиките, отколкото от търсенето, както се посочва в специалния доклад на Европейската сметна палата (11) от януари 2019 г.;

55.

отбелязва, че за операциите на ЕФСИ е било допустимо привличането на средства от източници на ЕС и от национални публични източници в допълнение към частните инвестиции; отбелязва значението на избягването на икономически неефективно разходване на финансови средства и на евентуални загуби за обществото от неефикасност на пазара; подчертава необходимостта от гарантиране на допълняемост;

56.

счита, че всяко припокриване на разходи от множество инвеститори и ефект на инертна печалба от разходите следва да се избягват, за да се избегнат неясна собственост или повече от един собственик на резултатите поради финансиране на инвестициите по няколко различни канала;

57.

призовава за по-добро полезно взаимодействие между ЕФСИ, националните насърчителни банки (ННБ) и инвестиционните платформи, за да се подобри цялостната ефективност на ЕФСИ;

58.

счита, че е изключително важно поуките, извлечени от ЕФСИ 1.0 и ЕФСИ 2.0, особено по отношение на допълняемостта, устойчивостта и прозрачността, да бъдат взети надлежно предвид при първоначалното планиране, изпълнение и докладване на постигнатите резултати от програмата InvestEU;

Управление, прозрачност и отчетност на ЕИБ

59.

отново посочва значението на етиката, почтеността, прозрачността и отчетността на ЕИБ и ЕИФ във всички техни операции;

60.

отбелязва, че Комисията излиза със становище относно всички операции по финансиране в рамките на процедурата съгласно член 19 от устава на ЕИБ; призовава Комисията да предоставя тези становища след изготвянето им;

Оптимизиране на рамката на ЕИБ за корпоративно управление и контрол

61.

препоръчва да се адаптират подходът на банката и съответните проверки на качеството в структурите на банката, за да се подхожда адекватно към рисковете от неспазване на нормативните изисквания и за да се подкрепя пълното прилагане на принципа на бюджетиране, основано на резултатите, в рамките на ЕИБ и групата на ЕИБ;

62.

призовава за изготвянето на оценка и доклад относно рисковете и системите за контрол, свързани със смесеното финансиране, заедно с Европейската комисия, като се има предвид въздействието на дейностите за смесено финансиране не само от гледна точка на контрола, но също така и от гледна точка на вариантите за управление;

63.

отбелязва, че през 2018 г. бизнес моделът на банката е продължил да се развива и диверсифицира поради разрастването на дейностите по линия на ЕФСИ, които са по-сложни по своето естество, и поради трансакции, които са с по-малък размер и по-висок рисков профил;

64.

отбелязва, че през юли 2018 г. Съветът на директорите очерта няколко организационни и управленски промени, а през декември 2018 г. одобри пътна карта за изпълнение, която включва, наред с другото:

i)

предложение за изменение на Устава на ЕИБ с цел увеличаване на броя на заместник-членовете на Съвета на директорите и въвеждане на гласуване с квалифицирано мнозинство по някои управленски въпроси;

ii)

подобряване на средата за вътрешен контрол и управление на риска на банката, по-специално чрез създаване на функция за управление на риска на групата, изпълнявана от директор по управление на риска на групата;

65.

във връзка с прегледа на отговорностите на ръководните органи на ЕИБ счита, че членовете на Управителния комитет следва при всички обстоятелства да избягват евентуален конфликт на интереси; в този контекст счита, че е важно в Кодекса за поведение на Управителния комитет и на Съвета на директорите да се включи разпоредба, изключваща възможността техните членове да упражняват надзор над отпускането на заеми или изпълнението на проекти в своите държави на произход;

66.

изразява съжаление за продължаващата липса на баланс между половете на равнище висши ръководители и в рамките на ръководните органи на групата на ЕИБ; призовава ЕИБ да даде приоритет на решаването на този въпрос;

67.

призовава ЕИБ да изпълни изцяло препоръките, отправени в годишния доклад на Одитния комитет на ЕИБ за 2018 г. (12), а именно:

да преразгледа Кодекса за поведение на Управителния комитет и Съвета на директорите;

необходимо е банката да осигури подходящ и достатъчен персонал за упражняването на контрол и спешно да реши въпроса с евентуални пропуски при набирането на персонал с контролни функции;

Управителният комитет да разработи пътна карта, включваща основните етапи, ресурси и график за изпълнението на препоръките, като посочва факта, че в миналото изпълнението на препоръките на Одитния комитет е било твърде бавно;

Към по-прозрачна и отговорна институция със засилени механизми за борба с измамите и корупцията

68.

отбелязва, че през годините ЕИБ е въвела вътрешни механизми и структури за управление за намаляване на рисковете от измами и корупция; банката също така публично се ангажира да прилага „политика на нулева толерантност към измами и корупция“;

69.

призовава ЕИБ да публикува на своя уебсайт данните относно действителните собственици на своите клиенти с цел повишаване на видимостта на своите операции и подпомагане на предотвратяването на случаи на корупция и конфликт на интереси;

70.

призовава ЕИБ да обвърже отпускането на преки и косвени заеми с оповестяването на данъчните и финансовите данни за всяка отделна държава, както и със споделянето на данните за действителния собственик на бенефициерите и на финансовите посредници, участващи във финансовите операции;

71.

отбелязва заключението в доклада на Counter Balance, че ЕИБ все още не е на равнището на изискванията в областта на борбата с измамите и корупцията, отчасти поради слабости във вътрешните си механизми, и отчасти поради незадоволителната рамка на управление, в която се вписват дейностите ѝ, както и поради липсата на подходящ външен контрол върху дейностите ѝ, включително от страна на OLAF, както и отговорите на ЕИБ и на OLAF на този доклад; призовава ЕИБ да направи необходимите подобрения за справяне с оставащите слабости; призовава Комисията да представи предложение, с което да се гарантира, че задълженията, които ЕИБ спазва по отношение на надлежната проверка, отговарят най-малкото на тези, предвидени в Директивата на ЕС относно борбата с изпирането на пари;

72.

изразява сериозна загриженост във връзка с публикуваната наскоро статия (13) относно вътрешен одит на ЕИБ, при който са установени сериозни пропуски в прилагането от страна на банката на стандартите за борба с изпирането на пари; приветства усилията на ЕИБ да предприема действия за отстраняване на тези пропуски и настоятелно я призовава да завърши работата си в предвидения срок като приоритетен въпрос и да докладва на Парламента за предприетите от нея конкретни мерки, по-специално мерките за засилване на надлежната проверка на нейните клиенти; призовава ЕИБ да сподели с Парламента доклада от гореспоменатия вътрешен одит и да публикува пояснително резюме за него, заедно с подробна оценка на начина, по който всеки пропуск е бил ефективно отстранен, и тази информация да бъде предоставена на широката общественост;

73.

призовава ЕИБ да използва максимално сътрудничеството с OLAF и Европейската прокуратура, като също така призовава Европейската прокуратура проактивно да разглежда случаите, засягащи ЕИБ, като разследва и повдига обвинения срещу извършителите на престъпления, ощетяващи финансовите интереси на ЕС;

74.

отново призовава ЕИБ да повиши отчетността си пред другите институции на ЕС чрез засилване на контрола на Парламента върху ЕИБ и предоставяне на Европейската сметна палата на пълни права за извършване на одит на операциите на ЕИБ;

75.

припомня, че участието на обществеността в изготвянето на политиките на ЕИБ е начин за подобряване на отчетността и по-специално за ангажирането на местните общности и гражданите, засегнати от операциите на ЕИБ;

76.

припомня, че прозрачността при прилагането на политиките на ЕИБ води не само до засилване на общата корпоративна отчетност и отговорност на ЕИБ, давайки ясна представа за вида финансови посредници и крайни бенефициенти, но също така и допринася за повишаване на ефективността и устойчивостта на финансираните проекти за помощ; призовава следователно ЕИБ да вземе предвид тези аспекти по време на планирания преглед на политиката на ЕИБ за прозрачност през 2020 г.;

77.

подкрепя по този начин разкриването на ясна информация относно начина на прилагане на стратегията на ЕИБ и относно устойчивостта или въздействието върху климата на нейните продукти и портфейли;

78.

очаква политиката на ЕИБ за защита на лицата, които подават сигнали за нередности, да бъде амбициозна и да предвижда високи стандарти; настоятелно призовава ЕИБ да включи в посоченото преразглеждане както вътрешни, така и външни лица, сигнализиращи за нередности, и да установи ясни и добре определени процедури, срокове и насоки, за да ориентира по-добре лицата, сигнализиращи за нередности, и да ги защити от евентуални ответни действия с цел отмъщение;

79.

изразява съжаление, че механизмите за разглеждане на жалби не са били достатъчно подсилени в края на 2018 г. и счита, че достъпът до ефективен и независим механизъм за подаване на жалби, включително права на защита, следва да бъде допълнително разширен; отбелязва, че през 2019 г. ЕИБ създаде нова специална система за подаване на жалби относно възлагането на проекти, за да се гарантира по-ефективното и независимо разглеждане на съответните оплаквания;

80.

приветства усилията на ЕИБ да публикува нови документи за действия в областта на климата, таблици с показатели от проектите по линия на ЕФСИ или доклади за завършване на проекти за приключени операции извън ЕС; счита, че ЕИБ следва също така да оповестява във възможно най-голяма степен протоколите от заседанията на Съвета на гуверньорите, протоколите и дневния ред на заседанията на Управителния комитет, документацията в рамките на тристълбовата методика за оценка (3PA REM) и рамката за измерване на резултатите, становищата на Комисията по проекти и докладите по мониторинг на проектите; разбира обаче, че се прилагат определени ограничения по отношение на прозрачността на документите, за да се гарантира защитата на поверителността на информацията, предоставена от клиентите на ЕИБ и партньорите по проектите;

81.

отбелязва влизането в сила през 2018 г. на новата политика на ЕИБ за изключване, която предвижда производства за изключване на субекти и лица с негативна история, свързана с тяхното поведение и дейност, с които се привеждат в действие съществуващите разпоредби и забрани съгласно политиката на ЕИБ за борба с измамите;

82.

очаква резултатите от предприетия през 2018 г. преглед на политиките на ЕИБ/ЕИФ за борба с измамите и подкрепя по-строг подход в политиката на нулева толерантност към измамите и корупцията и други форми на непозволено поведение; призовава ЕИБ да задълбочи сътрудничеството си с OLAF и с Европейската прокуратура в бъдеще и да докладва на компетентните органи за всички случаи на възможни измами; счита, че Европейската прокуратура в бъдеще следва да има мандат за разследване на престъпна дейност по отношение на средствата от ЕИБ в държавите — членки на ЕС, които са членове на Европейската прокуратура;

83.

отбелязва, че за всяка операция ЕИБ публикува подробности за своите клиенти на уебсайта си; призовава ЕИБ да публикува и необходимата информация за действителните собственици на крайните бенефициери; приветства настоящата политика на ЕИБ за защита на лицата, сигнализиращи за нередности;

84.

отбелязва увеличаването на броя на твърденията за нарушения през 2018 г. — 184 (149 през 2017 г.), от които 68 % са от вътрешни източници и 31 % от външни източници; отбелязва, че основните области на разследване са измамите, корупцията, злоупотребата с името на ЕИБ/ЕИФ и тайните споразумения; отбелязва, че 69 % от общия брой на сезиранията, направени от групата на ЕИБ, са били до OLAF;

85.

отбелязва споразумението между ЕИБ и „Фолксваген“, което доведе до изключване на „Фолксваген“ от участие в проекти на ЕИБ в продължение на 18 месеца и до поемането на ангажимент от страна на „Фолксваген“ да допринася за инициативата за устойчивост, включително за опазване на околната среда;

86.

подкрепя следването на отговорна данъчна политика в ЕИБ с въвеждането на клаузи за почтеност в договорите на групата на ЕИБ и с извършването на задълбочена надлежна проверка по отношение на неоказващи съдействие юрисдикции с ясно посочване на контрагентите и географското местоположение; приветства приетата през март 2019 г. политика по отношение на неоказващи съдействие юрисдикции и призовава за нейното бързо прилагане и за редовното докладване на Парламента относно изпълнението ѝ;

87.

счита, че спазването на най-високите стандарти за почтеност, а именно подкрепяните от ЕС и Специалната група за финансови действия стандарти в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и на принципите на добро управление в областта на данъчното облагане, подкрепяни от ОИСР, Г-20 и ЕС, е задължително условие за подобряването на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма;

88.

признава водещата роля на ЕИБ на равнището на ЕС в изготвянето на доклад за устойчивостта; приканва ЕИБ да продължи да подобрява своя доклад за устойчивостта, като докладва резултати, получени чрез използване на ясни показатели, които са специфични, лесно измерими и сравними;

89.

приветства първото изготвяне на доклад за изразяване на ограничена увереност от външния одитор на ЕИБ във връзка с избрани отчети, цифри и показатели в доклада за устойчивостта на банката за 2018 г.;

90.

призовава за засилен външен контрол върху ЕИБ от страна на Сметната палата и счита, че действащите разпоредби на тристранното споразумение, подписано през 2016 г. и уреждащо сътрудничеството между Европейската инвестиционна банка, Европейската комисия и Европейската сметна палата, следва да бъдат внимателно преразгледани при обсъждането на предстоящото тристранно споразумение, което се очаква през септември 2020 г.;

91.

отново отправя обаче своето искане относно годишния доклад на ЕИБ и изисква от нея да представя по-всеобхватен, подробен и хармонизиран годишен доклад за дейността и значително да подобри представянето на информацията, като включва подробни и надеждни разбивки на одобрените инвестиции, подписани и изплатени за дадената година, и използваните финансови източници (собствени ресурси, ЕФСИ, централно управлявани програми на ЕС и др.), както и на такава информация за бенефициентите (държавите членки, публичния или частния сектор, посредници или преки получатели), подпомаганите сектори и резултатите от последващите оценки;

92.

призовава комисията по бюджетен контрол да организира ежегоден семинар/изслушване, свързано с дейностите и контрола на операциите на ЕИБ, което би предоставило на Парламента допълнителна значима информация в подкрепа на работата му по контрола на ЕИБ и нейните операции;

Последващи действия във връзка с препоръките на Парламента

93.

призовава ЕИБ да продължи да докладва за актуалното състояние и за положението във връзка с изпълнението на предишните препоръки, отправени от Парламента в неговите годишни резолюции, особено по отношение на:

а)

икономическото, екологичното и социалното въздействие на своята инвестиционна стратегия;

б)

промените във връзка с предотвратяването на конфликт на интереси, особено когато в разпределянето на заеми участват членове;

в)

прозрачността след провеждането на надлежни проверки на клиентите с цел предотвратяване на избягването на данъци, измамите и корупцията;

o

o o

94.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията и отправя искане Съветът и Съветът на директорите на ЕИБ да обсъдят представените в настоящия документ позиции на Парламента.

(1)  https://www.ombudsman.europa.eu/bg/decision/bg/95520

(2)  ОВ C 41, 6.2.2020 г., стр. 18.

(3)  Приети текстове, P8_TA(2019)0036.

(4)  ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.

(5)  https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=49051

(6)  Оценка на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза; https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/economy-finance/elm_evaluation_swd_2019_333_f1_staff_working_paper_en_v3_p1_1048237.pdf

(7)  https://www.consilium.europa.eu/media/40967/efad-report_final.pdf

(8)  https://counter-balance.org/uploads/files/Reports/Flagship-Reports-Files/2019-Corruption-Report.pdf

(9)  „Креди Агрикол“ се ангажира да не подкрепя повече предприятия, които развиват или планират да развиват дейност във въгледобивния сектор. Политиката на „Креди Агрикол“ за нулева толерантност се прилага спрямо всички предприятия, които развиват или планират да развиват дейности във въгледобивния сектор, които варират от добив на въглища и производство на електроенергия от тях до търговия и транспорт на въглища;

(10)  ЕИБ, „Environmental Climate and Social Guidelines on Hydropower Development“ (Екологични, климатични и социални насоки относно развитието на хидроенергетиката), октомври 2019 г.

(11)  https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=49051

(12)  https://www.eib.org/attachments/general/ac_annual_reports_2018_en.pdf

(13)  Luxembourg Times, ‘EIB under scrutiny for failings after whistleblowing complaints’ („ЕИБ — обект на проверка за пропуски след подаването на сигнали за нередности“), 21 април 2020 г.


Top