Становище на Европейския комитет на регионите — Усилията на местните и регионалните власти за опазването на морската среда

(2021/C 300/08)

Докладчик: Emma NOHRÉN (SE/Зелените), заместник-кмет на община Лисекил Отправен документ: Португалско председателство на Съвета

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства искането на португалското председателство на Съвета за консултация относно ролята на местните и регионалните власти (МРВ) за опазване на морската среда;

2.

изразява дълбока загриженост във връзка с това, че до 2020 г. не е постигнато добро екологично състояние на морската среда на ЕС, както се изисква от Рамковата директива за морска стратегия и в съответствие с ангажимента на ЕС от Конференцията на ООН за океаните през 2017 г.;

3.

припомня, че доброто състояние на моретата е от решаващо значение за планетата за поддържащи живота функции като производство на кислород, регулиране на климата, производство на храни и много други екосистемни услуги;

4.

отбелязва, че бреговете са най-гъсто населените райони в ЕС и също така са дом на голямо разнообразие от организми; рибите се нуждаят от места за развъждане и хранене в тези уязвими морски екосистеми, за да растат и да се развиват; изразява загриженост относно рибните запаси, включително експлоатираните за търговски цели запаси, тъй като се увеличава натискът върху бреговата ивица за градско развитие и туризъм;

5.

предупреждава, че състоянието на бреговете и моретата на Съюза се влошава допълнително от натиска от изменението на климата и повишаването на киселинността на океанските води, което води до изменение на физическите и химическите характеристики на моретата към пределни стойности за планетата, когато настъпват необратими промени в екологичните условия за живота на Земята;

6.

подкрепя целите и задачите за опазване на биологичното разнообразие в Зеления пакт на ЕС и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.; подчертава, че жизненоважната роля на океаните за ЕС трябва да бъде по-добре представена визуално и да бъде изведена на преден план; настоятелно призовава Комисията, в съответствие с политическата рамка на световно равнище във връзка с биологичното разнообразие за периода след 2020 г. на 15-ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, да включи ясни и измерими цели със съпътстващи срокове в своя план за действие за опазване на рибните ресурси и опазване на морските екосистеми, който трябва да бъде публикуван до 2021 г. (1); припомня, че в предложените решения следва да бъде адекватно взета предвид основната роля на нашите океани и крайбрежни райони във връзка със стратегиите за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него (2);

7.

изтъква, че 94 % от гражданите на ЕС считат, че опазването на околната среда е важно (3), което подчертава, че опазването на околната среда трябва да бъде изцяло интегрирано в процеса на вземане на публични решения на всички равнища чрез систематичен междусекторен подход;

8.

счита, че пандемията и свързаните с нея ограничения допълнително показват значението на природата във връзка с отдиха, здравето и психичното благосъстояние; подчертава, че при възстановяването на нашата икономика трябва да се вземе предвид в пълна степен истинската стойност на природата и биологичното разнообразие чрез планове за екологосъобразно възстановяване и устойчивост; подчертава, че инвестициите в морската среда могат да донесат краткосрочни социално-икономически и средносрочни до дългосрочни ползи за околната среда чрез, наред с другото, активно възстановяване на морските екосистеми, разширяване на електронното наблюдение от разстояние и спиране на замърсяването с пластмаси при източника му (4);

9.

подчертава, че за успешното възстановяване на биологичното разнообразие и прекратяване на влошаването на състоянието на околната среда е от съществено значение да се създаде една действително кръгова икономика, основана на отговорно производство, с ясни цели за повторно използване на стоките, намаляване на потреблението и рециклиране на материали, което би довело до значително намаляване на използването на нови суровини; изразява твърдо убеждение, че взаимносвързаните кризи в областта на климата, биологичното разнообразие и използването на ресурсите би трябвало да бъдат разглеждани заедно;

10.

подчертава, че екосистемният подход и принципите на предпазните мерки и „замърсителят плаща“ представляват основните политически принципи за управление на законодателството на ЕС в областта на морската среда;

11.

счита, че е време да се действа както чрез коригиране на структурните проблеми във връзка с прилагането на Рамковата директива за морска стратегия, така и едновременно чрез предприемане на действия, които могат да разгърнат неизползвания потенциал на местните и поднационалните органи на управление за опазване на морската среда на ЕС;

Подобряване на прилагането на Рамковата директива за морска стратегия с приноса на МРВ

12.

посочва, че много политики и решения, взети от властите на местно или поднационално равнище по отношение на планирането и предоставянето на разрешения за човешки дейности, като например градско строителство, транспортни проекти, пречистване на отпадъчните води, управление на отпадъците, промишлено производство, селско стопанство, производство на енергия и др., оказват пряко или непряко въздействие върху качеството на водите, моретата и морското биологично разнообразие както в крайбрежните райони, така и в морето; следователно опазването на околната среда трябва да бъде отчетено във всички модели за вземане на публични решения; подчертава, че екологосъобразните обществени поръчки могат да играят основна роля по отношение на подпомагането на общностите и регионите за постигане на ефективно използване на ресурсите и екологична устойчивост;

13.

поздравява многобройните общини и региони, които вече си сътрудничат по редица успешни мерки за подобряване на състоянието на морската среда, и очаква държавите членки да отчетат в пълна степен тези усилия и да ги включат в планирането и оценяването на своите национални стратегии за морската среда; отново заявява, че държавите членки са отговорни за гарантирането на приемственост, координация и сътрудничество по отношение на стратегиите си за морската среда с оглед на укрепването и подобряването на вертикалната координация между националните, поднационалните и местните власти;

14.

отбелязва, че много общини и региони не са запознати с правото си на действие, нито със своите задължения във връзка с прилагането на Рамковата директива за морска стратегия; призовава всяка държава членка да направи оценка на процедурите, които е въвела за постигане на целите на Рамковата директива за морска стратегия, да изясни отговорностите между различните органи за вземане на решения и да ги информира за това, с цел да се гарантира ефективността и ефикасността на стратегията;

15.

подчертава необходимостта от признаване на ролята на местните и поднационалните власти в прилагането на Рамковата директива за морска стратегия; призовава Комисията да предложи правила за държавите членки относно начините за интегриране на тези власти в процедурата на консултация и в процеса на определяне, разработване и планиране на мерки, изясняване на отговорностите и насърчаване на по-активно участие и ангажираност от страна на МРВ;

16.

отбелязва готовността на дружествата да подкрепят реални проекти за възстановяване; подчертава значението на приемствеността и дългосрочната визия в морската стратегия, включително на местно равнище; счита, че установяването на ясна и прозрачна насока за морската стратегия създава инвестиционни възможности за предприятията;

17.

отбелязва усилията на Комисията за хармонизиране — между държавите членки, както и със съседните им държави извън ЕС — на стандарти, процеси, прагови стойности и отчетност, свързани с водите и биологичното разнообразие, съгласно различни законодателни актове на ЕС;

18.

подкрепя по-нататъшното сътрудничество с регионалните морски конвенции; подчертава, че споделеното регионално разбиране за това какво представлява „добро екологично състояние“ е от решаващо значение; твърдо вярва, че един хармонизиран подход и синхронизирано докладване в крайна сметка ще създадат полезни взаимодействия и ще спестят ресурси; призовава държавите членки да подкрепят и да се ангажират с постигането на хармонизирана и стабилна система за събиране на данни;

19.

подчертава, че дългосрочните серии от данни са от решаващо значение за откриването на бавни промени в околната среда, проследяването на факторите за влошаване на състоянието на екосистемите и оценяването на действията и мерките;

20.

препоръчва държавите членки да включат крайбрежните общини и региони, които разполагат с местни знания, в събирането и оценяването на данните; застъпва се за непредубеден подход към гражданската наука;

21.

поздравява Комисията за нейния публично достъпен интернет портал WISE Marine (5), който съдържа информация, наред с другото, относно състоянието на всеки дескриптор, както се съобщава от държавите членки, които би трябвало без по-нататъшно забавяне да подобрят електронното докладване;

22.

съзнава, че първият цикъл на прилагане на Рамковата директива за морска стратегия е сложно начинание и предизвикателство, но е наясно, че без определени пределни стойности и ясни, амбициозни и измерими цели никога няма да може да бъде постигнат напредък; поради това настоятелно призовава за определяне на такива цели без по-нататъшно забавяне;

23.

подчертава, че постигането на Рамковата директива за морска стратегия зависи изцяло от успешното прилагане на Рамковата директива за водите и Директивата за пречистването на градските отпадъчни води; поради това призовава Комисията да проучи начините за подобряване на координацията и съгласуваността между директивите и да предложи насоки за държавите членки относно начините за координиране на прилагането на директивите;

24.

счита, че е необходимо съгласувано управление на морското пространство между различните заинтересовани страни; подчертава, че екосистемният подход представлява основата за изпълнението на Директивата за морското пространствено планиране, като целта е изпълнение на решения за управление, които спомагат за постигането на добро екологично състояние;

Разгръщане на потенциала на МРВ

25.

предлага крайбрежните общности и региони да се възползват от възможността за стимулиране на местната икономика, създаване на нови работни места и същевременно подобряване на състоянието на своите крайбрежни води чрез използване на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, LIFE и други фондове на ЕС за мерки и проекти, които допринасят за целите на Рамковата директива за морска стратегия;

26.

посочва, че резултатите от прилаганите на местно равнище мерки трябва да бъдат включени в оценката на националната морска стратегия; подчертава, че е за предпочитане мерките да бъдат дългосрочни, тъй като за постигането на резултати е необходимо време поради бавното възстановяване на морската среда; отбелязва, че за подходяща дългосрочна оценка трябва да бъдат осигурени финансови средства;

27.

отбелязва, че туризмът е един от основните икономически сектори в крайбрежните региони; подчертава, че устойчивият туризъм трябва да възприеме цялостен подход, като отчита и благосъстоянието на местните жители и „живите организми под повърхността“;

28.

посочва, че пластмасовите отпадъци и подводният шум от туризма могат да окажат най-голямо въздействие върху морските животни и поради това подчертава значението на опазването на природата и морския живот, които са основните привлекателни страни на крайбрежието; насърчава крайбрежните общности да популяризират идеи като „тихи заливи“ за зони за практикуване на каяк или в които не се допускат моторни лодки, като съчетават благосъстоянието на местните жители с това на „живите организми под повърхността“;

29.

отбелязва, че диференцираните от гледна точка на щетите за околната среда пристанищни такси могат да бъдат ефективен начин за крайбрежните региони за подобряване на състоянието на околната среда и за намаляване на емисиите във въздуха и водата, както и на отпадъците и шума;

30.

призовава за консултации с крайбрежните общини и региони относно решенията, свързани с насочването на движението на корабите;

31.

счита, че добре управляваните комбинирани сухоземни/морски защитени зони могат да подобрят защитата на уязвимите преходни зони между сушата и морската среда и същевременно да увеличат привлекателността на крайбрежните региони като центрове за отдих и устойчив туризъм;

32.

посочва, че общностите и регионите без излаз на море зависят също така от океаните и по отношение на животоподдържащи функции, както и за храна, отдих, транспорт, енергетика и др., и също така носят отговорност за замърсяването нагоре по течението;

33.

насърчава общините и регионите да стартират свои собствени инициативи и да си сътрудничат помежду си както на трансгранично равнище, така и с регионите нагоре по течението, да установят и проектират мерки за разрешаване на конкретни проблеми като замърсяването с пластмасови отпадъци, излишни хранителни вещества, замърсени повърхностни оттоци, прекомерно движение на плавателни съдове и всякакви други проблеми, за които са необходими решения; отново заявява, че за подкрепа на такива инициативи са на разположение средства на ЕС;

34.

изразява готовност да подкрепи всяка инициатива, предприета за създаване на „Градове на ЕС за добро състояние на океаните“ — платформа, чрез която градовете в ЕС съвместно да се справят с причините за загуба на морско биологично разнообразие и влошаване на състоянието на морската среда;

35.

посочва, че взаимодействията суша-море и взаимосвързаността между различните области на политиката са сложни въпроси във връзка с опазването на морската среда, което представлява предизвикателство за повечето местни и поднационални власти с ограничени възможности, човешки ресурси, време и финансови средства;

36.

изразява твърдо убеждение, че предоставянето на подкрепа на местните и поднационалните власти за обмен на знания, техническа помощ и ресурси може да разгърне неизползвания потенциал на по-амбициозни действия и мерки на поднационално равнище за по-ефективно прилагане на Рамковата директива за морска стратегия;

37.

предлага да се използват съответните фондове на ЕС и да се създаде широкообхватна „Академия на ЕС за океаните“, съставена от млади учени от всички държави членки с добри комуникационни умения, които в сътрудничество с университетите да вдъхновяват и непрекъснато да разпространяват нови знания и информация относно значението на доброто състояние на океаните, връзките между морската среда и други политики, възможни мерки и най-добри практики;

38.

призовава Комисията да приложи субсидиарността и да създаде работна група за европейското морско биологично разнообразие до 2030 г., състояща се от група от оперативни ръководители на проекти в областта на околната среда, които ще бъдат на разположение на поднационалните власти, за да им осигурят възможност за стартиране на доброволни проекти и мерки за разрешаване на конкретен проблем в дадено морско подразделение или сухоземна зона; предлага тази работна група да помогне на съвместно управляващите региони да придобият подходящите умения чрез наемане на експерти, както и чрез предоставяне на оперативна подкрепа по отношение на планирането и организацията, както и консултации относно проекти и начини за кандидатстване за финансиране от ЕС;

В кои области ЕС трябва да гарантира еднакви условия на конкуренция

39.

приветства целите на стратегията „От фермата до трапезата“ за намаляване на пестицидите и хранителните вещества и отбелязва, че един от основните източници на еутрофикация в моретата на ЕС е селскостопанският тор. Счита, че новите цели трябва да гарантират екологична, икономическа и социална устойчивост;

40.

подчертава, че за морската среда е много важно планът за действие на ЕС за нулево замърсяване на водите, въздуха и почвата, който предстои да бъде публикуван през май 2021 г., да бъде амбициозен и изпълнен ефективно;

41.

съзнава, че азотът и фосфорът като хранителни вещества са жизненоважни суровини и че фосфорът е включен в списъка на ЕС на суровините от изключителна важност; осведомен е, че хранителните вещества могат да бъдат ефективно рециклирани от пречистването на отпадъчни води и могат да заменят първичните суровини от минното дело; призовава Комисията да предложи правила на ЕС относно задължения за квоти за рециклирани хранителни вещества в торовете, предлагани на пазара в ЕС;

42.

решително подкрепя предложението на Комисията за създаване на съгласувана мрежа от ефективно управлявани защитени морски зони (ЗМС), обхващащи 30 % от моретата на ЕС, включително чрез зони за възстановяване на рибните запаси, както е предвидено в общата политика в областта на рибарството (ОПОР), и зони, в които най-разрушителните риболовни техники и икономически дейности са ограничени;

43.

изразява съгласие с целта 10 % от моретата на ЕС да се ползват от високо равнище на защита, включително зони, в които са забранени уловът и всички икономически дейности, т.е. зони, забранени за риболов; подчертава, че мрежата от ЗМС трябва да бъде представителна за многообразието на морските екосистеми в ЕС; подчертава, че всяка ЗМС трябва да има управителен орган и план за управление с ясни цели и мерки за опазване и подходящ мониторинг;

44.

изразява тревога във връзка със слабата степен на защита и недостатъчния мониторинг и контрол, предвидени в настоящите ЗМС на ЕС; отбелязва, че според ЕАОС (6) по-малко от 1 % от ЗМС в ЕС биха могли да се считат за морски резервати с пълна защита; отбелязва, че в ЗМС много човешки дейности често не са регулирани, като например добив на нефт в морето, добив на минерали, драгиране, морски транспорт, риболов и аквакултури и др.; отправя искане за ограничения по отношение на най-разрушителните дейности в ЗМС на адекватно мрежово равнище;

45.

посочва, че според доклад на Сметната палата (7) значителни части от законодателството на ЕС в областта на околната среда, като например Рамковата директива за морска стратегия и директивите за опазване на природата, не са приложени в достатъчна степен, и че предвид състоянието на морската среда са необходими по-строги мерки за опазване; призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за прилагане на съответните мерки, за да се даде възможност за по-ефективна защита на морската среда;

46.

подчертава, че от 2013 г. насам и реформата на ОПОР стана пределно ясно как изменението на климата и повишаването на киселинността на океанските води засягат океаните и колко бързо настъпват тези промени; счита, че повече не е възможно да акцентираме единствено върху постигането на максимален улов от риболова като основна цел на управлението на рибарството в ЕС; твърдо вярва, че целта трябва да бъде да се позволи възстановяването на рибните популации до равнища над тези, които им позволяват да изпълняват основната си роля в морските екосистеми, за да се включи буфер за нарастващото въздействие на стресови фактори като изменението на климата и намаляването на биологичното разнообразие, така че тези екосистеми да могат да продължат да изпълняват важни функции като производство на кислород, регулиране на климата, съхранение на въглерод и осигуряване на храна;

47.

изразява твърдо убеждение, че трябва да бъдат прекратени всички вредни субсидии в областта на рибарството, които допринасят за риболовния свръхкапацитет, прекомерния риболов, изменението на климата и повишаването на киселинността на океанските води; призовава за по-голяма подкрепа за научните изследвания и иновациите с цел подпомагане на усилията за намаляване на екологичния отпечатък на европейския флот, по-специално чрез разработване на алтернативни горива, които биха могли да се използват в наличните плавателни съдове, както и чрез премахване на освобождаването за гориво, използвано в риболова, в Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията;

48.

насочва вниманието към бавното възстановяване на уязвимите дълбоководни екосистеми и следователно към необходимостта от ефективно прилагане на Регламента за дълбоководния риболов; припомня изискването за преустановяване на риболова с дънни съоръжения под 400 метра в зони, в които е известно, че съществуват или е вероятно да се появят уязвими морски екосистеми (УМЕ); настоятелно призовава за точно описание на въздействието от риболова на дънни видове в зони с дълбочина между 400 и 800 метра и за затваряне на зони, в които е известно, че съществуват или е вероятно да се появят уязвими морски екосистеми;

49.

настоятелно призовава Комисията да засили прилагането на екосистемния подход при управление на рибарството, включително чрез все по-често прилагане на многовидови подходи, за да се сведе до минимум отрицателното въздействие на риболовните дейности и други фактори като изменението на климата върху морските екосистеми, рибните популации и обществото, и да се гарантира устойчивостта на океаните спрямо изменението на климата; отново заявява, че изцяло документираните и качествени данни за рибарството са от основно значение за подобряване на управлението на рибарството; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите стъпки за подобряване на събирането на данни относно любителския риболов, като вземат предвид неговото въздействие върху околната среда и социално-икономическата му стойност;

50.

приветства предложението на Комисията за законодателен акт на ЕС в областта на климата; подчертава основната роля на океаните за регулиране на климата на Земята и за осигуряване на поддържащи живота функции; подчертава, че океаните са подложени на силен натиск и че състоянието им се влошава бързо; поради това призовава Комисията да предложи законодателен акт за океаните в духа на законодателния акт за климата;

51.

изразява твърдото си убеждение, че прилагането на предложенията в настоящото становище би могло да разгърне потенциала на МРВ по отношение на прилагането на Рамковата директива за морска стратегия; ЕС трябва да демонстрира водеща роля в процеса на подготовката на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. и нейното изпълнение, но също така и във връзка с цел 14 на ООН за устойчиво развитие: опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и водните ресурси;

52.

настоятелно призовава Комисията да увеличи усилията си за постигане на баланс между капацитета на риболовния флот и рибните запаси, като използва инструментите на ОПОР и регламентите за ЕФМДРА по по-координиран и активен начин;

53.

изразява дълбока загриженост във връзка с нарастващата употреба на скрубери от корабите като начин за постигане на намалената стойност на пределно допустимото съдържание на сяра в емисиите; посочва факта, че изхвърляните от скруберите води съдържат силно токсични вещества с дългосрочно въздействие върху морската среда, което води до биоакумулация, повишаване на киселинното съдържание и еутрофикация; призовава Комисията да предложи забрана за изхвърлянето на вода от скрубери в ЕС, както и мерки за стимулиране на употребата на алтернативи на тежките горива в корабоплаването;

54.

призовава Комисията да създаде фонд за океаните, както беше предложено от Европейския парламент в неговия доклад относно глобалната система за събиране на данни за консумацията на гориво от корабите, за изменение на Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета (8), с цел да се подобри енергийната ефективност на корабите и да се подкрепят инвестициите в иновативни технологии и инфраструктури за декарбонизация на сектора на морския транспорт и внедряването на устойчиви алтернативни горива, произведени от възобновяеми източници, и технологии за задвижване с нулеви емисии; подкрепя предложението 20 % от приходите по линия на Фонда да се използват за подпомагане на опазването, възстановяването и по-доброто управление на морските екосистеми, засегнати от глобалното затопляне, като например защитените морски зони;

55.

призовава Комисията —в прегледа на Директивата за плавателните съдове за отдих и плавателните съдове за индивидуално използване — да приеме амбициозни пределни стойности за емисиите на отработени газове и шум, в т.ч. както емисиите над повърхността, така и под нея; настоятелно призовава Комисията да включи електродвигателите в обхвата на директивата;

56.

изразява дълбока загриженост във връзка с необратимото замърсяване на околната среда, причинено от отделянето на пластмасови микрочастици в околната среда; посочва факта, че разходите за почистване на пластмасовите микрочастици от водата се поемат от местните органи, пречиствателни станции и водоснабдителни дружества; поради това призовава Комисията да приеме строги задължителни регулаторни мерки за намаляване на непреднамереното отделяне на всички пластмасови микрочастици при източника и общо постепенно премахване на умишлено добавените пластмасови микрочастици, включително нанопластмаси и биоразградими и разтворими полимери;

57.

подчертава, че спортните терени са един от най-големите източници на умишлено добавени пластмасови микрочастици, отделяни в околната среда, и че разходите за мерки за смекчаване на това изтичане се поемат основно от местните общности и общини; подчертава, че съществуват няколко естествени алтернативи на гранулираните каучуци и поради това призовава Комисията да приеме забрана за всички нови гранулирани материали за пълнеж на спортни терени с преходен период от шест години;

58.

признава депозитните системи за връщане на празни опаковки за ефективни инструменти за постигане на задължителната цел за процент на събираемост в размер на 90 % от пластмасовите съдове за напитки до 2029 г., както е определено в Директивата на ЕС за пластмасите за еднократна употреба; призовава държавите членки, които все още не разполагат с депозитна система за връщане на празни опаковки за напитки, да създадат такава, и предлага те да използват успешния опит на съседните държави членки; призовава Комисията да напътства държавите членки да използват съвместими национални депозитни системи за връщане на празни опаковки като стъпка към единен пазар за опаковки.

---

(1)  COM(2020) 380 final.

(2)  Както е подчертано в специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата относно океаните и криосферата в условията на променящ се климат.

(3)  (ЕК, 2017b) Доклад № 17/2019 на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС): „Послания за морските екосистеми II“

(4)  Вж. https://www.birdlife.org/sites/default/files/turning_the_tide_june2020_1.pdf

(5)  https://water.europa.eu/marine

(6)  Вж. поле 3.2 от доклад № 17/2019 на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС): „Послания за морските екосистеми II“

(7)  Специален доклад № 26/2020 на Сметната палата: Действията на ЕС за защита на морската среда са с широк обхват, но без задълбоченост.

(8)  https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2015/757/oj?locale=bg