52019IE3060

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52019IE3060 - EN

Document 52019IE3060

Help

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Данъчно облагане на икономиката на сътрудничеството — задължения за докладване“ (допълнение към становище)

OJ C 364, 28.10.2020, p. 62–66 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

28.10.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 364/62

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Данъчно облагане на икономиката на сътрудничеството — задължения за докладване“

(допълнение към становище)

(2020/C 364/09)

Докладчик:

Ester VITALE

Решение на бюрото	18.6.2019 г.
Правно основание	Член 29 Ред и условия за прилагане (2010 г.)
	Допълнение към становище
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секция	24.6.2020 г.
Приемане на пленарна сесия	16.7.2020 г.
Пленарна сесия №	553
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	210/1/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

Данъчното облагане и данъчните политики трябва да се адаптират към непрекъснатото развитие на икономиката на сътрудничеството. Във връзка с това не би трябвало да се разработват нови или специални режими на данъчно облагане, като същевременно ЕИСК счита, че е по-подходящо законодателствата и действащите данъчни модели да се приведат в съответствие с новите икономически условия, като се запазят еднакви условия на конкуренция за различните участващи оператори.

1.2.

ЕИСК призовава националните данъчни системи да вземат предвид явлението „икономика на сътрудничеството и цифрови платформи“, като спазват в тази област принципите, характеризиращи система на справедливо данъчно облагане, т.е. съгласуваност , предвидимост и неутралност, като същевременно гарантират обществения интерес за изпълнение на данъчните задължения от всички заинтересовани страни.

1.3.

ЕИСК изразява убеждение, че данъчните политики, които трябва да се прилагат към цифровизацията на икономиката и разработването на инструменти и оперативни решения, трябва да бъдат координирани на международно равнище. Ето защо Комитетът приветства тясното сътрудничество между Комисията, държавите членки и ОИСР/Г-20, като признава, че въведените форми на сътрудничество вече са довели до някои видими резултати и може да доведат до други още по-значими в бъдеще.

1.4.

Важно е международните, европейските и националните институции да действат ефикасно и бързо, за да се справят с въпросите, поставени от цифровата икономика и икономиката на сътрудничеството, чрез проактивен подход, а не като реагират едва при възникването на конкретни проблеми.

1.5.

Ключова тема, свързана със системите за данъчно облагане, които трябва да се прилагат по отношение на икономиката на сътрудничеството, засяга задълженията на цифровите платформи да събират, докладват на данъчните органи и съхраняват информацията относно извършените трансакции (задължения за докладване). Подобни задължения не би трябвало да представляват прекомерна административна тежест за платформите.

1.6.

Подходящо споделяне на информация в рамките на функционална и пропорционална система за събиране и обмен на данни би могло, от една страна, да улесни дейността на данъчните органи и, от друга, да гарантира на предприятията сигурна и предвидима система в полза на икономиката на сътрудничеството като цяло.

1.7.

ЕИСК изразява желание да се разработи европейски стандарт за събиране на данни и информация за собствените потребители, която платформите ще трябва да съобщават на данъчните органи и да съхраняват. Задълженията за докладване би трябвало да бъдат ясни и хармонизирани между различните държави членки. Наличието на европейски стандарт би могло да ограничи едностранни действия на държавите членки, които могат да създадат контрапродуктивна нехомогенност в регулаторната система и несигурност на вътрешния пазар по отношение на прилагането.

1.8.

Що се отнася до общите принципи, от които би трябвало да се ръководи регулаторната намеса в областта на докладването, ЕИСК счита за необходимо да се използва подход, съобразен с принципа на пропорционалност, както е установен от практиката на Съда на Европейския съюз, и следователно такъв, който дава възможност за постигане на преследваната регулаторна цел, а именно събирането на ясна и полезна за дейността на данъчните органи информация, без прекомерно и неоснователно жертване на частния интерес на платформите и на крайните потребители.

1.9.

ЕИСК смята, че данъчните правила за икономиката на сътрудничеството, включително правилата относно задълженията за докладване би трябвало във всеки отделен случай да се адаптират към различните сектори и различните дейности на икономиката на сътрудничеството, които често се различават една от друга.

1.10.

ЕИСК счита, че е важно да се проучи дали бъдещото прилагане на Директивата относно някои изисквания към доставчиците на платежни услуги във връзка с искания за информация за разкриване на измами с ДДС може да се използва и за целите на прякото данъчно облагане по отношение на задълженията за докладване.

1.11.

Обменът на информация между частни субекти и публични власти ще трябва, разбира се, да се извършва при спазване на европейското законодателство в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и на обработването на личните данни на физическите лица в съответствие с принципите на необходимост, пропорционалност и стриктно тълкуване на евентуални дерогации от общите принципи в сферата на неприкосновеността на личния живот поради прилагане на данъчните правила.

2. Увод и общи принципи

2.1.

Разработването на ефективни данъчни политики по отношение на сектора на икономиката на сътрудничеството е предизвикателство както за европейските, така и за националните институции и оператори в този сектор. Във връзка с това е от решаващо значение да се гарантират еднакви условия на конкуренция между различните оператори в икономиката на сътрудничеството и между тези оператори и традиционните оператори, действащи в едни и същи сектори.

2.2.

ЕИСК счита, че през последните години икономиката на сътрудничеството е отбелязала постоянен и значителен ръст и представлява възможност за по-нататъшно развитие за страните от ЕС, включително и в бъдеще, тъй като дава възможност за мобилизиране на неизползваните ресурси и за активирането на инициативата на отделните граждани. В същото време Комитетът признава необходимостта от регулиране, за да се гарантират защитата на потребителите и на правата на работниците, данъчните задължения и лоялната конкуренция.

2.3.

Определението „икономика на сътрудничеството“, използвано в настоящото становище, се отнася за бизнес модели, при които за улеснение на дейностите се използват платформи за сътрудничество, с които се създава възможност за временното използване на стоки или услуги, които често се предоставят от частни лица. Във връзка с това и по отношение на методологията би било важно да се постигне минимален консенсус между Европейския съюз и държавите членки относно понятието „икономика на сътрудничеството“, така че да се избегнат значителни несъответствия между различните определения, използвани на вътрешния пазар.

2.4.

Икономиката на сътрудничеството е сложно икономическо явление, което трябва да се обхване цялостно от гледна точка на целите на регулирането, тъй като засяга различни сфери на обществото и множество правни институции, традиционно свързани с различни и самостоятелни области. Непрекъснатото развитие на икономиката на сътрудничеството, например, оказва въздействие по отношение на правата на потребителите, трудовото право, социалното осигуряване, договорното право, правото на неприкосновеност на личния живот и правото на обществени услуги.

2.5.

ЕИСК подчертава, че е необходимо, при ефикасното координиране на европейско равнище, националните данъчни системи надлежно да отчитат новите бизнес модели, свързани с явлението „икономика на сътрудничеството“. Спазването на принципите на справедлива данъчна система (а именно последователност, предвидимост и неутралност) по отношение на тези нови модели е необходимо за всички заинтересовани страни: публични власти, предприятия и потребители.

2.6.

Традиционните правила в областта на данъчното облагане обаче трудно се адаптират към непрекъснатото развитие на технологиите и се създават постоянни времеви несъответствия между много бързите темпове на цифровата икономика и тези на данъчните правила. Ето защо е целесъобразно адаптирането на традиционните правила и принципи към текущите промени да се извършва навременно и по подходящ начин, като се координират действията на европейския законодател и на различните национални законодатели.

2.7.

Особено важно е международните, европейските и националните институции да действат навременно, ефикасно и координирано, за да се справят с новите въпроси, породени от цифровата икономика и икономиката на сътрудничеството, като възприемат проактивен подход, а не само като реагират при възникването на специфични проблеми.

2.8.

ЕИСК е убеден, че в контекста на цифровизацията на икономиката данъчните политики и разработването на конкретни инструменти и решения трябва да бъдат координирани на международно или дори на световно равнище. Ето защо Комитетът приветства тясното сътрудничество между Комисията, държавите членки и ОИСР/Г-20, като признава, че това сътрудничество вече е довело до някои видими резултати и може да доведе до други още по-значими в бъдеще.

3. Задължения за докладване

3.1.

Ключова тема във връзка със системите за данъчно облагане на икономиката на сътрудничеството засяга задълженията на цифровите платформи да събират, докладват на данъчните органи и съхраняват информацията относно извършените трансакции. Всъщност подходящо споделяне на информация в рамките на функционална и пропорционална система за събиране и обмен на данни би могло, от една страна, да улесни дейността на данъчните органи, които би трябвало да получават данните много по-бързо и, от друга, да гарантира на платформите и техните ползватели предвидима система. Изискванията за докладване не би трябвало да представляват прекомерна административна тежест за платформите и операторите от сектора.

3.2.

Вече съществуват редица примери за ефективно сътрудничество между платформи и данъчни органи в транспортния сектор, какъвто е случаят с Естония и с правилата, приети за улесняване на подаването на данъчни декларации от страна на шофьорите — членове на платформи за съвместно ползване на автомобили. Друг пример за новаторско решение, пак в Естония, се отнася до определянето на минимален и пропорционален обем данни, които трябва да бъдат съобщавани на властите, и възможността операторите на платформите да използват специална банкова сметка за погасяване на данъчните задължения. Тази банкова сметка създава благоприятни условия за пряка и бърза връзка между операторите, техните банки и данъчните власти. От друга страна се забелязва, че в някои региони онлайн платформите не са много склонни да сътрудничат с финансовите органи.

3.3.

Във връзка с това ЕИСК изразява желание да се разработи европейски стандарт за събиране на данните и информацията, която платформите ще трябва да съобщават на данъчните органи и да съхраняват. Наличието на множество едностранни действия от страна на държавите членки и едновременното съществуване на вътрешния пазар на нехомогенни режими — както отчасти вече се случва — всъщност ще доведе до възникването на оперативни затруднения и липса на ефикасност за целия сектор на икономиката на сътрудничеството.

3.4.

Разработването на хармонизиран европейски модел за предоставяне на информация би трябвало да се основава на опита и на натрупаната досега оперативна практика. В различните държави членки понастоящем функционират системи за предоставяне на информация, които се различават помежду си от организационна гледна точка, а така също и по отношение на количеството и вида на данните, които се събират и предават. Всъщност в някои държави членки системите за докладване се оказват много тромави и изискват значителни усилия от страна на платформите, докато в други държави членки системите са по-гъвкави и с по-малко въздействие върху ежедневното функциониране. Опитът на някои държави членки показва освен това, че незадължителните системи за доброволно докладване, извън конкретни правни изисквания, не функционират ефективно.

3.5.

ЕИСК счита, че настоящата разпокъсаност не гарантира устойчивост в дългосрочен план, тъй като би могла да доведе до прекомерни разходи за привеждане в съответствие и до неефективности, свързани с различията между нормативните уредби в различните области на вътрешния пазар. Поради тази причина по въпроса за докладването трябва да се намери балансиран и пропорционален подход, който да гарантира опростена и функционална система. Опростяването на задълженията за предоставяне на информация наистина би могло да представлява конкретен стимул за привеждане в съответствие от страна на цифровите платформи.

3.6.

Що се отнася до общите принципи, от които би трябвало да се ръководят регулаторните действия в областта на данъчното облагане на икономиката на сътрудничеството като цяло и изискванията за докладване в частност, ЕИСК счита, че е необходимо да се възприеме подход, при който се спазва принципът на пропорционалност, както е развит в съдебната практика на Съда на ЕС. Следователно ще бъде необходимо да се даде възможност за постигането на преследваната регулаторна цел, а именно събирането на ясна и полезна информация за работата на данъчните органи в интерес на обществото, без прекомерна жертва на частните интереси на платформите и крайните потребители.

3.7.

Този подход би трябвало да гарантира ясни и предвидими правила за операторите от сектора, така че да не се генерират прекомерни разходи за привеждане в съответствие (например чрез ненужно и непропорционално изискване на данни), от една страна, и да се гарантира ефективното събиране на информация от данъчните власти, от друга.

3.8.

Освен това системата за пропорционално и разумно предоставяне на информация би трябвало да определи в количествено отношение кои от данните са строго необходими и трябва да бъдат събирани за целите на прилагане на данъчните правила, без да се налагат прекомерно големи задължения на платформите и на техните професионални или крайни потребители. Също така при пропорционалния подход би трябвало се да прави разлика между професионалните участници, извършващи дейност в рамките на икономиката на сътрудничеството, и непрофесионалните участници, като задълженията за предоставяне на информация се променят по подходящ начин за двете различни категории.

3.9.

Други аспекти, които би трябвало да бъдат регламентирани хармонизирано на европейско равнище, са: i) общите условия, които регулират законосъобразността на обработването на данните от страна на отговарящия за обработването им; ii) засегнатите от обработването лица; iii) субектите и целите, за които личните данни могат да бъдат оповестявани; iv) определянето на правилата за обработване; v) ограничаването на целите на обработване; vi) сроковете за съхранение.

3.10.

Обменът на информация между частни субекти и публични власти ще трябва, разбира се, да се извършва при спазване на европейското законодателство в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот и на обработването на личните данни на физическите лица в съответствие с принципите на необходимост, пропорционалност и стриктно тълкуване на евентуални дерогации от общите принципи по отношение на неприкосновеността на личния живот поради прилагане на данъчните правила.

3.11.

Във връзка с това би било полезно да се подобри и насърчи и обменът на информация между различните национални данъчни органи с цел да се изградят структури на сътрудничество, които да бъдат ефективни и насочени към предотвратяване на измами и форми на избягване на данъци, както и за да се хармонизират възприетите от различните органи оперативни практики.

3.12.

Данъчните правила в икономиката на сътрудничеството, включително системите за докладване, би трябвало при всички случаи да се адаптират към различните сектори на икономиката на сътрудничеството, тъй като различните дейности в този сектор често имат различни характеристики и особености, които изискват специфични и специални правила.

3.13.

ЕИСК препоръчва във всички случаи да бъдат гарантирани еднакви условия на конкуренция по отношение на данъчното облагане на дейностите, осъществявани чрез икономиката на сътрудничеството, и за сходните традиционни дейности, в съответствие с принципа на неутралност на данъчното облагане, с цел да се избегнат нарушения във функционирането на тези пазари, в които съжителстват едновременно дейности, осъществявани в традиционни форми и чрез икономиката на сътрудничеството.

3.14.

И накрая, за стимулиране растежа на икономиката на сътрудничеството би било полезно да се определят минимални прагове, под които определени дейности да се считат за непрофесионални или икономически несъществени и поради това да могат да се ползват от конкретно освобождаване от данъци. При това е важно тези прагове да бъдат определени разумно, след задълбочена оценка на регулаторното въздействие.

4. ДДС и икономика на сътрудничеството

4.1.

За целите на ДДС е от съществено значение да се определи с точност понятието „данъчнозадължено лице“ и да се разбере дали същото действа като лице, осъществяващо стопанска дейност. Освен това все още не е достатъчно ясно какво трябва да бъде данъчното облагане на трансакциите, извършвани в рамките на икономиката на сътрудничеството, при които не се извършва плащане в брой, но все пак предполагат съответно възнаграждение или компенсация, въз основа, например, на използването на личните данни на ползвателите и извличането на стойността на тези данни.

4.2.

По-конкретно за целите на ДДС трябва да се прави разграничение между различните случаи във връзка със заплащането на предоставените услуги: i) случаи, в които услугите се предоставят срещу заплащане на определена сума; ii) случаи, в които възнаграждението е под формата не на парични средства, а на друга услуга или непарично възнаграждение; и iii) случаи, в които услугата се предоставя безплатно и без никакво възнаграждение в замяна (1).

4.3.

Що се отнася до практическите обстоятелства, които евентуално попадат в обхвата на предходната подточка ii), ЕИСК призовава да бъде разгледан внимателно въпросът дали дейностите на платформите за сътрудничество подлежат на облагане с ДДС.

4.4.

В това отношение ЕИСК счита за полезно първото проучване, извършено от Експертната група за ДДС на Европейската комисия (VAT expert group)„Облагане с ДДС на икономиката на сътрудничеството“, и изразява надежда, че ще бъдат извършени допълнителни проучвания в тази посока.

4.5.

Освен това би било целесъобразно Европейската комисия и националните данъчни администрации да насърчават подходящи дейности за сътрудничество и взаимна координация по отношение на прилагането на правилата за ДДС в сектора на икономиката на сътрудничеството, както с цел насърчаване на хармонизирани оперативни практики, така и с цел обмен на информация, полезна за дейността по прилагане и предотвратяване на измами и случаи на избягване на данъци.

4.6.

ЕИСК счита, че е важно да се проучи дали при предстоящото прилагане на Директивата относно някои изисквания по отношение на доставчиците на платежни услуги за откриване на измами с ДДС могат да се използват задълженията за докладване , включително за целите на прякото данъчно облагане, както по отношение на плащанията по интернет с кредитни карти, така и по отношение на плащанията, извършвани чрез директни банкови преводи и други методи за бързо плащане.

Брюксел, 16 юли 2020 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Експертна група за ДДС на Европейската комисия, заседание на 1 април 2019 г. — taxud.c.1(2019)2026442 — EN, VAT Treatment of the sharing economy („Облагане с ДДС на икономиката на сътрудничеството“), VEG 081.

Top