—

да обяви за неприложим към настоящия случай, на основание на член 277 от ДФЕС, член 20 от Регламент № 1/2003 и съответно да отмени Решение C(2019) 3761 на Европейската комисия от 13 май 2019 г.;

—

да отмени на основание на член 263 от ДФЕС Решение C(2019) 3761 на Европейската комисия от 13 май 2019 г.;

—

да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първото основание е изведено от обстоятелството, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е прието изключително въз основа на документи, иззети във връзка с предходна проверка на основание на решение, което само по себе си е незаконосъобразно.

2.

Второто основание е изведено от обстоятелството, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като се основава на член 20 от Регламент № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), разпоредба, която сама по себе си е незаконосъобразна и следователно е неприложима към настоящия случай, в съответствие с член 277 ДФЕС. Всъщност посочената разпоредба нарушава основното право на ефективни правни средства за защита, тъй като не позволява на предприятията — адресати на дадено решение за проверка на Комисията, да упражнят ефективни правни средства за защита срещу извършването на проверката.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на основното право на неприкосновеност на жилището, тъй като обжалваното решение има безсрочна валидност и неточно и непропорционално приложно поле.