EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32019H0905(09)

Препоръка на Съвета от 9 юли 2019 година относно националната програма за реформи на Испания за 2019 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Испания за 2019 г.

ST/10162/2019/INIT

OJ C 301, 5.9.2019, p. 48–54 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

5.9.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/48


ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 9 юли 2019 година

относно националната програма за реформи на Испания за 2019 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Испания за 2019 г.

(2019/C 301/09)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (1), и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (2), и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия,

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1)

На 21 ноември 2018 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2019 г. В него надлежно беше отчетен Европейският стълб на социалните права, обявен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 21 март 2019 г. На 21 ноември 2018 г., въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011, Комисията прие доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че България е една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на 21 март 2019 г. На 9 април 2019 г. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (3) („Препоръката от 2019 г. за еврозоната“), в която са очертани пет препоръки за еврозоната („препоръките за еврозоната“).

(2)

Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Испания следва да гарантира пълното и своевременно изпълнение на Препоръката от 2019 г. за еврозоната в съответствие с препоръки 1—4 по-долу. По-специално мерките за подобряване на производителността ще спомогнат за изпълнението на първата препоръка за еврозоната по отношение на подобренията на производителността за възстановяване на равновесието в еврозоната, като се използват извънредните приходи за намаляване на публичния дълг, насочването на икономическата политика по отношение на инвестициите към посочените области ще спомогне за изпълнението на втората препоръка за еврозоната във връзка с възстановяването на буферите и подпомагането на инвестициите, а мерките за подобряване на уменията и пригодността за заетост ще спомогнат за изпълнението на третата препоръка за еврозоната по отношение на функционирането на пазара на труда.

(3)

Докладът за Испания за 2019 г. беше публикуван на 27 февруари 2019 г. В него бяха оценени напредъкът на Испания в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 13 юли 2018 г. (4), последващите действия във връзка със специфичните препоръки, отправени към Испания през предходните години, както и напредъкът на страната по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“. В него бе включен и задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, чиито резултати също бяха публикувани на 27 февруари 2019 г. Анализът на Комисията ѝ даде основание да заключи, че в Испания са налице макроикономически дисбаланси. Наличието на голямо натрупване на вътрешен и външен дълг, който е както публичен, така и частен, и високото равнище на безработица в контекста на слаб растеж на производителността продължават да представляват уязвими области с трансгранично значение. Намаляването на дълга на частния сектор напредва, но необходимостта да се намали задлъжнялостта продължава да е значителна. Въпреки продължителния стабилен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) държавният дълг като дял от БВП остава висок. Безработицата продължи своя бърз спад, но равнището ѝ остава много голямо, а високата степен на сегментация на пазара на труда между срочните и безсрочните трудови договори възпрепятства по-бързия растеж на производителността на труда. След наблюдавания между 2012 г. и 2015 г. силен импулс за провеждане на реформи развитието на политическия контекст през изминалата година допринесе за още една година на ограничен напредък в прилагането на специфичните за държавата препоръки от предходните години. Настоящата благоприятна икономическа ситуация дава възможност за осъществяване на необходимите реформи, така че испанската икономика да стане по-устойчива и да се повиши растежът на производителността.

(4)

На 30 април 2019 г. Испания представи своята национална програма за реформи за 2019 г. и своята програма за стабилност за 2019 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(5)

В програмата за стабилност за 2019 г. се отчитат предприетите действия за прилагане на превантивните и коригиращите инструменти, предвидени в испанския Закон за стабилността. В нея обаче не се съдържат планове за автоматично прилагане на тези инструменти и за преразглеждане на правилото за разходите в Закона за стабилността с цел да се засили приносът му за фискалната консолидация, особено при икономически подем. В областта на обществените поръчки амбициозното изпълнение на Закона за обществените поръчки, приет през 2017 г., ще бъде от решаващо значение за подобряването на ефикасността на публичните разходи и за подпомагането на предотвратяването на нередности. По-специално е важно новата структура за управление, а именно Независимата служба за регулиране и надзор, да може ефективно да изпълнява възложените ѝ задачи, както и цялостната Национална стратегия за възлагане на обществени поръчки да бъде приета в кратки срокове с активното участие на възлагащите органи и възложителите на национално, регионално и местно равнище. И накрая, през 2019 г. е заложено да бъдат направени редица прегледи на разходите, а изпълнението на препоръките, произтичащи от тях, следва да спомогне за повишаване на ефикасността на публичните разходи.

(6)

Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на ЕСИ фондовете с доброто икономическо управление.

(7)

След навременната и трайна корекция на прекомерния дефицит и Решение (ЕС) 2019/1001 (6) на Съвета за отмяна на процедурата при прекомерен дефицит спрямо Испания се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и преходното правило за дълга. В него се предвижда салдото по консолидирания държавен бюджет да нарасне от -2,5 % от БВП през 2018 г. до -2,0 % от БВП през 2019 г. и да се постигне балансиран бюджет през 2022 г. Въз основа на преизчисленото структурно салдо (7) не се планира средносрочната бюджетна цел за балансирано състояние на бюджета в структурно изражение да бъде постигната в рамките на срока на програмата за стабилност за 2019 г. Съгласно програмата за стабилност за 2019 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 97,1 % през 2018 г. до 95,8 % през 2019 г., преди да достигне 88,7 % през 2022 г. Макроикономическият сценарий, който стои в основата на тези предвиждания за бюджета, е реалистичен. Рисковете за постигането на фискалните цели, определени в програмата за стабилност за 2019 г., се отнасят най-вече до приходната част, при която има голяма несигурност относно доходността или шансовете за приемане на много от мерките по отношение на приходите.

(8)

На 13 юли 2018 г. Съветът препоръча на Испания да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи (8) не надвишава 0,6 % през 2019 г., което съответства на годишна структурна корекция от 0,65 % от БВП. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г. има риск от значително отклонение от препоръчания план за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2019 г.

(9)

Предвид факта, че съотношението на консолидирания държавен дълг на Испания към БВП е над референтната стойност по Договора (60 % от БВП) и че прогнозираната положителна разлика между фактическия и потенциалния БВП е 2,0 % от БВП, през 2020 г. номиналните нетни първични държавни разходи следва да не намаляват в съответствие със структурната корекция от 1,0 % от БВП, произтичаща от общоприетата корекционна матрица на изискванията съгласно Пакта за стабилност и растеж. В същото време са налице признаци за това, че свободният капацитет в икономиката е подценен, като се прогнозира инфлацията да остане под 2 % през 2019 г. и 2020 г., както и застоят на пазара на труда да продължи (високо равнище на безработица и много висок дял на нежелана заетост на непълно работно време, временни служители, както и бедност сред работещите). Освен това от инструмента за проверка на достоверността става ясно също, че е налице висока степен на несигурност по отношение на прогнозираната разлика между фактическия и потенциалния БВП въз основа на общата методика. Поради това изглежда уместно да има годишна структурна корекция в размер на 0,65 % от БВП, съответстваща на максимален темп на растеж на нетните първични държавни разходи в размер на 0,9 %. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2019 г., при условие че политиките не претърпят изменения, съществува риск от значително отклонение от необходимата фискална корекция през 2020 г. Освен това през 2019 г. и 2020 г. не се очаква Испания да се съобрази с изискванията на преходното правило за дълга. Като цяло Съветът е на мнение, че от 2019 г. трябва да започнат да се предприемат необходимите мерки, за да се спазят разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Ще бъде важно всички извънредни приходи да се използват за допълнително намаляване на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП.

(10)

Растежът на заетостта в Испания продължава да е стабилен. Безработицата продължава да намалява, но нейното равнище остава доста над средната стойност за Съюза, особено при младите хора и нискоквалифицираните лица. Продължава да се наблюдава съществена неравнопоставеност между половете в областта на заетостта и в продължителността на трудовия стаж. Това води до неизползван потенциал, особено предвид бързото застаряване на населението.

(11)

Макар и постепенно да намалява, равнището на продължаващото широкоразпространено използване на срочни трудови договори, включително в секторите с по-малко сезонни и циклични дейности, е сред най-високите в Европа и може да възпрепятства потенциала за растеж и социалното сближаване в Испания. Младите хора, нискоквалифицираните лица и гражданите на трети държави са засегнати в най-голяма степен от това, предвид че често получават по-ниски социални обезщетения и че са изложени на по-висок риск от бедност. Срочните трудови договори са често за много кратък период от време и стимулират слабо както работниците, така и работодателите да инвестират в обучение, което от своя страна възпрепятства растежа на производителността. Преминаването от срочен на постоянен трудов договор продължава да е трудно, а пречките пред трудовата мобилност намаляват възможностите за търсещите работа и възпрепятстват ефикасното ѝ разпределение на територията на страната.

(12)

Испания е засилила подкрепата за дългосрочно безработните лица, които все още представляват 6,4 % от активното население през 2018 г. Неотдавнашни инициативи са насочени към пригодността за заетост на младите хора чрез консултиране и професионално ориентиране, но през публичните служби по заетостта продължава да минава нисък дял от свободните работни места и са необходими допълнителни усилия, за да се подобри използването им за търсене и намиране на работа. По-специално в някои региони се работи слабо с работодателите, а инструментите за по-добро напасване на профилите на търсещите работа лица с потребностите на работодателите са все още в начална фаза на развитие. Партньорствата между публичните служби по заетостта и социалните служби напредват, но в някои региони сътрудничество между тях продължава да е ограничено. По-големите инвестиции в модерни публични служби по заетостта, придружени от подкрепа за трудовата мобилност, биха могли да допринесат за подобряване на пригодността за заетост и приспособимостта на работниците и да осигурят по-плавен преход на пазара на труда, като по този начин ще се подобрят производителността и дългосрочният приобщаващ растеж на Испания.

(13)

Усилията за укрепване на инспекциите по труда с цел борба със злоупотребата със срочни трудови договори дават известни резултати, а делът на безсрочните трудови договори в прираста на нетната заетост се увеличава. Работодателите обаче продължават да използват масово краткосрочни трудови договори. Последните данни сочат, че многобройните стимули в подкрепа на създаването на работни места имат ограничен ефект що се отнася до насърчаването на качествената заетост. Испания стартира ново оценяване с цел опростяване на системата, но резултатите все още не са на разположение. Конкурсите за набиране на персонал, целящи да се намали делът на срочната трудова заетост в публичния сектор на всички равнища на управление, трябва да се ускорят, за да се постигне целта от 8 % до края на конкурсите за наемане на служители през 2020 г. Въпреки че създаването на тристранни кръгли маси е добра стъпка към по-голямото участие на социалните партньори в разработването на политики, има възможност за по-задълбочени и навременни консултации.

(14)

Макар и да намалява, делът на хората, които са изложени на риск от бедност и социално изключване, както и неравенството по отношение на доходите продължават да бъдат над средните стойности за Съюза. Процентът на бедност сред работещите е висок сред лицата на срочни трудови договори, нискоквалифицираните работници и хората, родени извън ЕС. Макар и да намалява, процентът на детската бедност остава много висок. Капацитетът за осигуряване на социални трансфери, които са различни от пенсии, за намаляване на бедността остава сред най-ниските в Съюза, особено по отношение на децата. Като дял от БВП социалните разходи в Испания за домакинствата с деца са сред най-ниските в Съюза и не са насочени добре въпреки неотдавнашното леко увеличение на обвързаните с доходите семейни помощи за деца. Въпреки положителната тенденция, все още са налице значителни пропуски в покритието на хората с тежки и умерени зависимости. Националното подпомагане при безработица остава разпокъсано, тъй като се състои от множество схеми, насочени към различни групи търсещи работа лица. Неотдавнашните мерки за подобряване на покритието и защитата на подоходното подпомагане, предназначено за по-възрастни дългосрочно безработни лица (на или над 52 години), могат същевременно да отслабят стимулите за работа в рамките на тази конкретна група. В същото време в отделните региони са налице големи различия в условията за достъп, покритието и адекватността на регионалните схеми за минимални доходи, а ограничената преносимост на тези схеми между регионите намалява стимулите за трудова мобилност. В резултат на това голям брой нуждаещи се не получават подкрепа. Стартирането на системата за универсална социална карта ще направи системата за социални помощи по-прозрачна, а това ще осигури възможност за по-добра насоченост. Благодарение на икономическото възстановяване бедността продължава да е ограничена, но ситуацията изисква да се инвестира в политиките за социално приобщаване и социална инфраструктура (например социални жилища), за да се постигне приобщаващ растеж. Освен това Испания е изправена пред специфични предизвикателства, свързани с териториалното сближаване, като сериозното обезлюдяване и застаряването на населението в някои селски райони. Действията за насърчаване на предприемачеството, цифровизацията и социалната икономика могат да помогнат за справяне с тези предизвикателства като част от стратегиите за интегрирано териториално развитие.

(15)

По време на кризата испанската пенсионна система изигра важна роля за поддържането на жизнения стандарт на възрастните хора, които са изправени пред по-малък риск от бедност. Прогнозите в докладите за 2018 г. относно застаряването на населението и относно адекватността на пенсиите сочат, че реформите от 2011 г. и 2013 г. са спомогнали да се гарантират устойчивостта и относителната адекватност на пенсиите в дългосрочен план. При все това ако увеличаването на пенсиите продължи да се обвързва с инфлацията (както е решено през 2018 г. и 2019 г.), а прилагането на фактора за устойчивост — да се отлага, ще бъде необходимо да се предприемат компенсаторни мерки, за да се гарантира устойчивостта на пенсионната система в средносрочен до дългосрочен план. Освен това ще трябва да се предприемат действия както по отношение на основното предизвикателство, свързано с адекватността на доходите на бъдещите пенсионери, така и във връзка с продължителността и пълнотата на тяхното професионално развитие в условия на висока безработица и масово използване на срочни трудови договори и заетост на непълно работно време.

(16)

Постиженията на Испания в областта на иновациите и растежът на нейната производителност се възпрепятстват от ниските нива на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и от несъответствията между търсените и предлаганите умения. Размерът на разходите за научноизследователска и развойна дейност в стопанския сектор в Испания е едва на половината от средното равнище за Съюза, особено при големите дружества. Налице са и значителни регионални различия. Тези различия се засилват от ниската и намаляваща степен на изпълнение на държавния бюджет за научноизследователска и развойна дейност, особено на заемите. Недостигът на умения и несъответствията между търсените и предлаганите умения представляват друга съществена пречка пред развитието и използването на модерни технологии, особено от малките и средните предприятия. Заетостта в сектора на високите технологии и на услугите с интензивно използване на знания е доста под средната стойност за Съюза в редица испански региони. Разработват се регионални стратегии за иновации с цел интелигентно специализиране и се рационализира управлението на националната политика за научни изследвания и иновации, но координацията между националните и регионалните органи при разработването, прилагането и оценяването на политиката продължава да бъде слаба. За да може резултатите на Испания в областта на иновациите да се подобрят, са необходими значителни инвестиции за насърчаване на предприемачеството и стартиращите предприятия и за подпомагане на техния растеж и стимулиране на конкурентоспособността и на приспособяването на всички дружества, включително чрез цифровизация, към дейности с по-висока добавена стойност с цел разширяване на присъствието им на международните пазари. Необходимо е също така да се обърне по-голямо внимание на публично-частните партньорства, сътрудничеството между академичните и бизнес средите и трансфера на технологии, особено в полза на малките и средните предприятия, да се укрепи управлението на политиката за научни изследвания и иновации на различните равнища на държавно управление, както и да се осъществи по-тясно обвързване на инфраструктурата и проектите за научноизследователска и развойна дейност с регионалните и националните стратегии за иновации.

(17)

Въпреки че се подобрява, процентът на преждевременно напускане на училище остава много висок в Испания, като са налице значителни регионални различия. Има възможност за подобряване на образователните резултати, които се различават съществено в отделните региони. И двата фактора влияят отрицателно на дългосрочния потенциал за растеж на производителността. Усилията за реформиране на образователната система са в застой. Дружествата заявяват, че уменията, необходими за да се осъществят иновации, се намират трудно, особено по отношение на специалистите по информационни и комуникационни технологии. Испания одобри мерки за подобряване на дуалната система за професионално образование и обучение, която може да изиграе ключова роля за осигуряването на уменията и квалификациите, които са необходими, за да се поемат иновациите, но записването в тези системи все още е умерено. Равнището на завършилите висше образование в Испания е над средното за Съюза, но дипломантите намират трудно подходящи работни места. Развитието на човешкия капитал в рамките на всички нива на образование и обучение, включително висшето образование и професионалното обучение, както и по-тясното сътрудничество между сферата на образованието и предприятията с цел да се ограничат съществуващите несъответствия между търсените и предлаганите умения, би могло да стимулира достъпа на младите дипломанти до пазара на труда. Това би могло също така да осигури на дружествата уменията и квалификациите, необходими за повишаването на капацитета им за иновации и за осигуряването на възможност да се възползват в пълна степен от потенциала за растеж, който предлага цифровизацията. Преквалифицирането на работещите за придобиване на умения в сферата на цифровите технологии също би дало възможност на испанските дружества да останат конкурентни във все по-цифровизираната икономика. Всички посочени действия ще допринесат за намаляването на регионалните различия.

(18)

Ограничаващото и фрагментарно регулиране в Испания пречи на дружествата да се възползват от икономии от мащаба и утежнява производителността. Законът за единството на пазара продължава да бъде важен инструмент за решаването на тези проблеми. По-решителното прилагане на този закон и отстраняването на установените ограничения по отношение на услугите, по-специално някои професионални услуги, като тези в областта на гражданското строителство, архитектурата и правните услуги, ще подобрят възможностите за растеж и конкуренцията. Както се наблюдава в други сфери, в които регионите играят ключова роля за успешното осъществяване на реформи, една по-силна и устойчива координация между националните и регионалните органи би могла да направи по-ефективни политиките в тази област.

(19)

Непълните връзки за превоз на товари с железопътен транспорт и недостатъчната интеграция с пазарите на газ и електроенергия в Съюза пречат на Испания да се възползва пълноценно от единния пазар на Съюза. Поради това Испания трябва също така да инвестира допълнително в електроенергийни междусистемни връзки с останалата част на Съюза, за да постигне целта от поне 10 % от инсталираните си мощности за производство на електроенергия до 2020 г. Необходимо е също така да се направят инвестиции, за да се осигури възможност за по-широко използване на железопътния транспорт за превоз на товари, включително трансграничните връзки с Франция и Португалия и връзките с пристанища и логистични центрове.

(20)

Все още е налице значителен недостиг на инвестиции в областта на управлението на природните ресурси, за да се гарантира по-устойчив модел на развитие. Намаляването на енергийното потребление в сградите и развитието на интелигентни мрежи и на възможности за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници ще помогнат за по-добро управление на търсенето. Необходими са допълнителни усилия за насърчаване на устойчивия транспорт и кръговата икономика. Някои райони на Испания са сред районите в Европа, които са изложени в най-голяма степен на въздействието от изменението на климата, като в тях наличните водни ресурси са под натиск и са необходими допълнителни инвестиции в инфраструктура, за да се подобри управлението на водите, например за пречистване на отпадните води, спиране на течовете по мрежите и подобряване на водоснабдяването. Въпреки отбелязания през последните години стабилен напредък, все още е необходимо Испания да изпълни определени изисквания на законодателството на Съюза в областта на водите. Ако бъде постигнат напредък по всички посочени цели, това ще доведе до екологични, икономически и социални ползи за Испания.

(21)

По отношение на всички установени пропуски в инвестициите следва да се вземат под внимание специфичните регионални различия във връзка с нуждите от инвестиции. Териториалните различия в данните за БВП на глава от населението са умерени, но остават по-големи, отколкото преди кризата, най-вече поради асиметричното отражение от съкращаването на работни места в отделните региони. Понастоящем има най-големи регионални различия при трудовите и социалните показатели за резултатите, по отношение на които повечето испански региони се представят слабо в сравнение със средната стойност за Съюза. Големи териториални различия се наблюдават и при други социално-икономически показатели, като например иновациите, предприемачеството и конкурентоспособността. Икономическата политика във връзка с инвестициите следва надлежно да взема предвид регионалните различия по отношение на нуждите от инвестиции.

(22)

Програмирането на средствата от Съюза за периода 2021—2027 г. би могло да спомогне за справяне с някои от недостатъците, установени в препоръките, по-специално в областите, обхванати от приложение Г към доклада за страната за 2019 г. Това ще позволи на Испания да използва тези средства по възможно най-добрия начин за установените сектори, като се отчитат регионалните различия и особеното положение на най-отдалечения регион на Канарските острови. Укрепването на административния капацитет на страната за управление на тези средства е важен фактор за успеха на тези инвестиции.

(23)

В рамките на европейския семестър за 2019 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Испания и го публикува в доклада за страната за 2019 г. Тя оцени също програмата за стабилност за 2019 г., националната програма за реформи за 2019 г., както и последващите действия по препоръките, отправени към Испания през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Испания, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище Съюз към бъдещите решения на държавите членки.

(24)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2019 г., като становището му (9) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(25)

С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2019 г. и програмата за стабилност за 2019 г. Неговите препоръки съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръки 1 — 4 по-долу. Тези препоръки ще допринесат и за изпълнението на Препоръката от 2019 г. за еврозоната, и по-специално на първата, втората и третата препоръка за еврозоната. Фискалните политики, упоменати в препоръка 1, допринасят, наред с друго, за преодоляването на дисбалансите, свързани с големия държавен дълг,

ПРЕПОРЪЧВА на Испания да предприеме следните действия през 2019 г. и 2020 г.:

1.   

Да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи не надвишава 0,9 % през 2020 г., което съответства на годишна структурна корекция от 0,65 % от БВП. Да предприеме мерки за укрепване на фискалната рамка и рамката за обществените поръчки на всички равнища на управление. Да съхрани устойчивостта на пенсионната система. Да използва извънредните приходи, за да ускори намаляването на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП.

2.   

Да гарантира, че службите по заетостта и социалните служби имат капацитет да предоставят ефективна подкрепа. Да насърчи преминаването към безсрочни трудови договори, включително чрез опростяване на системата от стимули за наемане на работа. Да подобри подкрепата за семействата, да намали разпокъсаността на националната помощ за безработица и да преодолее пропуските в покритието на регионалните схеми за минимални доходи. Да намали преждевременното напускане на училище и да подобри образователните резултати, като се отчитат регионалните различия. Да засили сътрудничеството между сферата на образованието и предприятията, за да се подобри осигуряването на подходящи за пазара на труда умения и квалификации, по-специално в областта на информационните и комуникационните технологии.

3.   

Да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към насърчаването на иновациите, ефективността на ресурсите и енергийната ефективност, модернизирането на железопътната инфраструктура за превоз на товари и разширяването на междусистемните връзки за електроенергия с останалата част от Съюза, като се отчитат регионалните различия. Да повиши ефективността на политиките в подкрепа на научните изследвания и иновациите.

4.   

Да продължи да насърчава прилагането на Закона за единството на пазара, като гарантира, че на всички равнища на управление правилата, уреждащи достъпа и упражняването на икономически дейности, по-специално в областта на услугите, са в съответствие с принципите на този закон, и като подобри сътрудничеството между администрациите.

Съставено в Брюксел на 9 юли 2019 година.

За Съвета

Председател

M. LINTILÄ


(1)  ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

(3)  ОВ C 136, 12.4.2019 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 320, 10.9.2018 г., стр. 33.

(5)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

(6)  Решение (ЕС) 2019/1001 на Съвета от 14 юни 2019 г. за отмяна на Решение 2009/417/ЕО за съществуването на прекомерен дефицит в Испания (ОВ L 163, 20.6.2019 г., стр. 59).

(7)  Салдо, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и временните мерки, преизчислено от Комисията по общоприетата методика.

(8)  Нетните първични държавни разходи се състоят от общите държавни разходи с изключение на разходите за лихви, разходите по програми на Съюза, които изцяло се покриват от приходи от фондове на Съюза, и недискреционните промени в разходите за обезщетения при безработица. Държавните разходи за бруто образуване на основен капитал се изглаждат за период от 4 години. Дискреционните мерки по отношение на приходите или предвидено от закона увеличаване на приходите са взети под внимание. Еднократните мерки по отношение както на приходите, така и на разходите, се нетират.

(9)  Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета.


Top