EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52016AE6928

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Енергийни цени и разходи в Европа“ [COM(2016) 769 final]

OJ C 345, 13.10.2017, p. 120–125 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/120


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Енергийни цени и разходи в Европа“

[COM(2016) 769 final]

(2017/C 345/20)

Докладчик:

Laure BATUT

Консултация

Европейска комисия, 17.2.2017 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“

Приемане от секцията

14.6.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

5.7.2017 г.

Пленарна сесия №

527

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

127/15/4

1.   Препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) би искал да припомни, че в европейския енергиен пакет се предлага „потребителят да бъде поставен на централно място“ и във връзка с това призовава тази концепция да бъде дефинирана и приложена на практика. Потребителят може да изпълнява новата си роля само ако се основава на ясни текстове, които му предоставят необходимите средства за действие. ЕИСК смята, че за успеха на енергийния съюз е необходима визия за това какво могат да спечелят в бъдеще гражданите и европейските предприятия от този проект, като например повече равнопоставеност.

1.2.

ЕИСК счита, че действията по отношение на енергийното търсене чрез повишаване на информираността на гражданите и специалистите (образование, обучение) могат да ги направи отговорни за техните решения и енергийно поведение. Енергийната ефективност може да се включи в отчетите за енергийни нужди, може да участва в намаляването на потреблението и, оттам, да окаже влияние върху разходите, дори когато цените се повишават. Тя обаче не може сама да разреши проблемите, свързани с изменението на климата, сигурността на енергийните доставки или енергийната бедност (1). Енергийната ефективност и непотреблението на енергия не са източник на енергия.

1.3.

ЕИСК препоръчва да се разшири прегледът на данните през следващите години, като се включи проучването на повече източници на енергия, и вниманието да бъде насочено към три вида потребление: това на домакинствата, на промишлеността и на предприятията, предоставящи услуги.

1.4.

Докладът би трябвало също да съдържа оценка на отговорите на енергийното търсене, за да е ясно до каква степен се задоволяват потребностите при устойчиво равнище на цените (член 14 от ДФЕС).

1.5.

ЕИСК препоръчва докладът да проучи въпроса със сумите, отпуснати от предприятията и/или потребителите за научноизследователска и развойна дейност и за конкретизиране на научните изследвания в областта на съхраняването на енергия, които следва да бъдат отразени в цените на енергията и разходите за финансиране на мрежите.

1.6.

Би трябвало да се оценят разходите за щетите върху околната среда и цените да бъдат леснодостъпни за всички.

1.7.

ЕИСК препоръчва в началото на докладите относно цените и разходите на енергията, които Комисията публикува на всеки две години, да има глосар, който да улесни разбирането на докладите от всички потребители.

1.8.

Воден от същата цел за прозрачност, Комитетът призовава Комисията да добави формуляр за всяка проучена държава членка, който да включва пет референтни точки за всеки източник на енергия:

годишната ценова разлика между пазара на едро и пазара на дребно;

съответния дял на „суровина“, „мрежи“, „данъци“ в цената за потребителя;

процента на печалба, реализиран годишно от предприятията по цялата верига за създаване на стойност, но най-вече на националните доставчици;

процента и разпределението на европейските помощи за държавата и за предприятията; и

дела на регулираните цени и на социалните тарифи в общия размер на цената на дребно.

2.   Въведение

2.1.

През 2014 г. Европейската комисия изготви първия си доклад за енергийните цени и разходи в Европейския съюз (ЕС); пропуските в събраните данни я накараха да предложи регламент (2) относно европейската статистика на цените на природния газ и електроенергията.

2.2.

Целта е да се провери как се развива вътрешноевропейският енергиен пазар, чието изграждане не е завършено, и да се допринесе за определяне на мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на европейската енергийна ефективност и сигурността на снабдяването в тази област на споделена компетентност.

3.   Основно съдържание на доклада на Комисията

3.1.

Разглежданият доклад на Комисията е вторият поред. В него се прави оценка на състоянието на енергийните цени в секторите на природния газ, електроенергията и нефтените продукти, както и на последиците от тях за домакинствата и промишлеността, и се подчертават стратегическите политики за ЕС за осъществяване на енергийния съюз.

4.   Цени на електроенергията

4.1.

Комисията споменава изисквания за въздействие върху нейната цена: повишаване на енергийната ефективност и използване на алтернативна енергия — област, в която Съюзът иска да заема водеща позиция.

4.2.

В действителност нетният внос на електроенергия от изкопаеми горива от страна на държавите — членки на Съюза, се е увеличил, както и тяхната зависимост, което доведе до подновяване на трудните дебати относно шистовия нефт и газ.

4.3.

От 2008 г. насам цените на едро редовно намаляваха и се сближиха в рамките на единния пазар, което доведе до понижение на цените на въглищата и газа. Редица национални фактори обаче пречат на отражението на този спад върху цените на дребно, които продължават да растат, тъй като за същия период средната цена за домакинствата се е увеличила с 3,2 %:

енергийният компонент се е понижил с 15 % между 2008 и 2015 г.;

мрежовият компонент (мрежовите разходи) се е увеличавал годишно с 3,3 %;

компонентът на данъците и таксите, който е разделен на 10 подкомпонента (3), включващи ДДС, социални тарифи, заетост, финансово изравняване, сигурност на снабдяването, концесионни такси и др., е нараснал с 10 пункта, като се е увеличил от 28 % на 38 % от цената.

4.4.

Цената на електроенергията за промишлеността се е увеличила в по-малки пропорции: от 0,8 и 3,1 % годишно от 2008 до 2015 г., като „големите“ потребители можеха да ползват специални тарифи.

4.5.

Комисията посочва, че между държавите членки съществуват много големи различия, като разликата за домакинствата може да достигне коефициент от 1 до 3 поради фактора „данъци и такси“ (59 % в Дания и 5 % в Малта).

4.6.

Средно цената на електроенергията в Европа е по-висока от тази в САЩ, но много по-ниска от тази в Япония.

5.   Цени на природния газ

5.1.

Природният газ има дял от 23 % в първичното енергопотребление в ЕС, от които 15 % са предназначени за производството на електроенергия; той представлява „една трета от потребностите от крайна енергия за битови нужди и в промишлеността“.

5.2.

ЕС е зависим до 69 % от вноса си на природен газ и от малко на брой доставчици, така че е принуден да се съобразява с колебанията в световните тенденции на цената.

5.3.

От 2013 г. насам цените на едро са намалели с 50 %, по-специално поради слабото търсене в световен мащаб, американското производство на шистов газ и индексирането на цената на природния газ спрямо тази на нефта.

5.4.

От 2008 г. насам цените на дребно за домакинствата са се покачвали с 2 % годишно. И тук компонентът „данъци и такси“ е важен и се е покачвал с 4,2 % годишно, което обяснява, с разходите за мрежата, големите различия между държавите членки, където най-високата цена (в Швеция) е четири пъти по-голяма от най-ниската (в Румъния).

5.5.

За предприятията и „големите“ промишлени потребители цените са намалели и именно „енергийният“ компонент е най-важният при формирането на цената, поради което цените на едро оказват въздействие върху цените на дребно и това дава възможност за по-голямо сближаване в единния пазар.

5.6.

В световен план Европа има средна стойност на сближаване с тенденция към спад от 2013 г. насам, въпреки че цените продължават да са по-високи от американските и руските.

6.   Цени на нефта

6.1.

За 19 месеца, от май 2014 г. до януари 2016 г., цената на суровия нефт в долари е намаляла със 77 %, после отново се е покачила, като е останала наполовина на цените през 2014 г.

6.2.

Цените на дребно са били засегнати в по-малка степен, тъй като еврото се обезцени спрямо долара и данъците и таксите остават важен компонент от цената.

Съюзът определи минимални акцизни ставки (4), но държавите членки обикновено предпочитат да ги надвишават: през 2015 г. данъците са представлявали 63 % от средната цена на дребно на бензина и 57 % на дизела, с разлики в отделните държави.

6.3.

Накратко, цените на трите източника са се понижили от предходния доклад и спадът е дал отражение върху цените на едро. Той е оказал въздействие и върху цените на дребно на нефтените продукти, докато цените на природния газ и на електроенергията са се увеличили поради нарастването на мрежовите разходи и най-вече на данъците и таксите.

7.   Енергийните разходи на домакинствата

7.1.

Що се отнася до трите източника, от 2008 г. насам потреблението на домакинствата е доста стабилно.

Техните разходи са се увеличили поради нарастването на цените на дребно на природния газ и на електроенергията (без тези за транспортни цели). Между държавите членки съществуват големи различия по отношение на дела от доходите, отделян за енергия, което очевидно засяга в по-голяма степен бедните домакинства: 8,6 % през 2016 г. спрямо 6,2 % през 2004 г. За този период потреблението на домакинствата е намаляло с 4 %.

7.2.

Комисията подчертава необходимостта от социални мерки, насочени към уязвимите потребители, за преодоляване на енергийната бедност.

8.   Енергийни разходи в промишлеността

8.1.

За сравнение, от 2008 до 2013 г. енергийните разходи за предприятията са се понижили в 14 промишлени сектора с интензивно потребление, а през последните години делът на енергийните разходи в производствените разходи е средно между 5 и 10 %. Това се дължи на спада на цените за големите потребители, на освобождаването и намаляването на данъците, а не специално на мерките, насочени към енергийна ефективност.

8.2.

Комисията счита, че в международен план Съюзът не е икономика с висока енергийна интензивност и че от един конкурентен и правилно функциониращ енергиен пазар се очаква да осигурява необходимата за домакинствата и за промишлеността енергия по икономически най-изгоден начин, като се избягва всякакъв инфлационен ефект и при липса на субсидии от публичните власти, които водят до неоправдано изкривяване на пазара: 113 млрд. евро, платени през 2012 г., от които 17,2 млрд. преки субсидии, 263 млрд. евро от данъци през 2014 г., или 1,88 % от БВП на ЕС.

9.   Общи бележки

9.1.

Енергетиката е основен фактор за икономиките и домакинствата. Нейното потребление е причина за емисиите на CO2, които са вредни за климата и за живите същества. Съюзът започна прехода към нисковъглеродна икономика. Разбирането на механизмите за определяне на разходите и цените на енергията би трябвало да бъде фактор за по-успешен преход и за борба срещу енергийната бедност (5).

9.2.

Както става ясно от разглеждания доклад на Комисията, няма една цена на енергията в Съюза, а отделни цени за различните енергоносители, които варират в зависимост от географското положение, националните практики, момента и начините на потребление на ползвателите.

9.3.

В редица европейски държави се публикува „Барометър на енергийните цени“ (Европейска фондация за климата) за домакинствата, а от своя страна Комисията публикува докладите си от две години насам.

10.   Енергоносителите

10.1.

Нефтът, въглищата и природният газ, от които се произвежда основната част от потребяваната енергия в света, заедно с биомасата, ядрената енергия и електроенергията, не могат нито да се съхраняват, нито да се транспортират в същия обем:

нефтът се транспортира лесно: цената му може да бъде еднаква в големи географски зони;

природният газ трябва да бъде втечняван: за него са необходими скъпи инфраструктури, поддържани от различни субекти;

електроенергията, която е производен продукт, произлизащ от други енергийни източници, не може да се съхранява, изисква производствени и транспортни инфраструктури и има различни крайни цени за ползвателите и за предприятията.

10.2.

Цената на енергията оказва въздействие върху конкурентоспособността на даден сектор в зависимост от размера на пряко потребяваната енергия и на енергията, включена в междинните потребления за производството на дадена стока. Ниските енергийни разходи могат да влияят на конкурентоспособността (справка: американският шистов газ) без обаче да са структурен фактор в производителността.

10.3.

Редица държави членки внасят енергия от своите съседи от Съюза или от съседни на Съюза държави: геополитическата ситуация оказва въздействие върху сигурността на доставките и върху цената.

10.4.

Цената на барел нефт винаги се определя в долари: валутният курс и следователно общата конкурентоспособност на европейската икономика в световен план играе роля в конкуренцията и във формирането на цените за крайния потребител.

10.5.

Отражението на цената на енергията, заплащана от предприятията и домакинствата, влияе върху световното търсене. Търговията на стоките в ЕС е главно вътрешноевропейска и се състои от преработени стоки, които реагират на промените в цената на енергията.

11.   Цени и разходи

11.1.    *Цени

11.1.1.

Разходи или цени? В говоримия език често едното се използва вместо другото. Докладът на Комисията [COM(2016) 769] щеше да е по-ясен, ако започваше с това.

11.1.2.

Най-очевидна е цената. Цената е израз на обменната стойност на единица енергийна стока или услуга. В един напълно „свободен“ пазар тя би била точката на равновесие между предлагането и търсенето.

11.1.3.

На един сложен световен пазар има толкова цени, колкото и сделки. И на всеки етап от трансакциите, цената се влияе от външните фактори (външни ефекти). Освен това, влияние оказват факторите от вътрешната политика на държавите членки, като структурата на сектора, данъчната система, климатът, покупателната способност на домакинствата, конкурентоспособността на предприятията и др.

11.1.4.

Енергийният съюз би могъл, при спазване на принципа на субсидиарност, да изглади тези фактори на различие и несправедливост между европейците.

11.2.    *Разходи

11.2.1.

Разходите съответстват на цената на енергийните суровини, необходими за производството на стока или услуга и на предоставянето ѝ на разположение на потребителите („Цените и разходите за енергийните източници“, Jean-Marie Martin-Amouroux, 20.2.2017 г.). Тук може да има много големи разлики в разходите в зависимост от избора на вида производство на потребяваната енергия [SWD/2016/420 final].

11.2.2.

При МСП, които съставляват 90 % от европейската икономическа структура, въпреки че не се класифицират като енергоемки, енергийните разходи, които те поемат, и тези за енергията, включена в първичните продукти, които преработват, могат да повлияят в значителна степен на себестойността на произведените стоки и тяхната продажба.

11.2.3.

Освен това енергийните разходи не са фактор, който може лесно да се променя, те са задължителни; когато са важен фактор за производствените разходи, те се отразяват на продажната цена на стоките, на покупателната способност на потребителите и по тази причина ръстът на търсенето може да се забави (какъвто е случаят с автомобилите). За предприятието обаче енергийните източници са заменими: ако нефтът поскъпне прекалено, се минава на природен газ и т.н..

11.2.4.

Въпросът за енергийните разходи е свързан с въпросите на европейската дипломация и определянето на европейска индустриална политика, без да се отнася само за индустриите от енергоемките сектори.

12.   Конкретни бележки

12.1.

Разглежданият документ е част от пакета „Чиста енергия за всички европейци (6)“, в който Комисията прави преглед на цените и разходите за енергия в Европа. ЕИСК изразява съжаление, че перспективата за енергийния преход не е застъпена по-категорично. Диференцираните разходи в зависимост от различните източници за производство на електроенергия биха били разбрани по-добре. Енергосъдържанието на дадена стока зависи от цялата производствена верига и от енергийните разходи. Под въпрос е конкурентоспособността на предприятията, както и способността им да създават устойчива заетост и да опазват околната среда.

12.2.

Различните европейски текстове в тази област превърнаха ЕС във всеобщ модел за подражание в борбата на държавите срещу парниковите газове, за постигане на енергийна ефективност и за насърчаване на енергията от възобновяеми източници. Държавите членки обаче сами избират „микса“. Между тях съществуват различия, по-специално по отношение на данъчното облагане и на подхода им в борбата срещу изменението на климата. Тази ситуация е причина за дъмпинг, което затруднява управлението на енергийния съюз (7).

12.3.

Подходът на принципа „всичко е конкуренция“, според кредото от 80-те години, не отчита реалното състояние на енергийния сектор в света, нито новите ориентации на Съюза: потребителят е поставен в центъра на системата и вече не може да се съжалява за „несъвършенството на пазара“, нито за широкия спектър от държавни интервенции в полза на енергийния сектор, които са и „субсидии“, нито за основата на значителни данъчни постъпления за публичните приходи. Това може да се нарече преразпределение, компенсиращо социалните разходи на енергията, които станаха непоносими за много граждани.

12.4.

Увеличаването на цената на енергията и особено на електроенергията може да предизвика преместване на работните места в чужбина; стабилността на публичните политики е изключително важна за работниците, предприятията и инвеститорите.

12.5.

Неравенствата между хората и между държавите продължават да са значителни. Такива съществуват и между енергоемките и другите предприятия и между частните лица и предприятията. Либерализирането на европейския пазар, което разруши националните монополи, за да отвори място за конкуренцията, която да е от полза за потребителите, доведе до увеличението на сметките за крайно потребление на газ и електроенергия и не попречи на създаването на неконкурентни олигополи. Комитетът счита, че понятието „равенство“ между „потребители“, наричано още „изравняване“, би могло да бъде европейско понятие.

12.6.

Съобщение на Комисията е посветено на ускоряването на иновациите в областта на чистата енергия (8), като в него се твърди, че енергийната система е достигнала необратима фаза в Европа, при която енергията от възобновяеми източници е все по-конкурентоспособна. Европейският съвет прие мерки относно декарбонизацията на икономиките и интегрирането на енергийния пазар. Енергията от възобновяеми източници има нарастващ дял в производството на електроенергия, а равнищата на енергийна интензивност — които измерват енергийното потребление спрямо икономическата ефективност — намаляват, по-специално в развитите икономики.

12.7.

Разглежданото съобщение представя пакет от законодателни мерки на базата на три основни цели:

поставяне на енергийната ефективност на първо място;

заемане на челното място в света в областта на възобновяемите енергийни източници;

предвиждане на справедливи сделки за потребителите.

12.8.

Подходът на Съюза по въпросите, свързани с цените и разходите, би трябвало да бъде коренно променен, като задължително се разгледа случаят с уязвимите потребители и се каже до каква степен публичните политики трябва да финансират енергията от възобновяеми източници, за да не бъдат домакинствата прекалено засегнати от въведените данъци. Комисията говори за по-интуитивен и близък до потребителите регионален подход, за да се постигне напредък по пътя към единен пазар.

12.9.

Комисията подчертава необходимостта от социални мерки, насочени към уязвимите потребители, за преодоляване на енергийната бедност. Това е добре, но тези мерки не се финансират от печалбите на големите предприятия в енергийния сектор, а от средствата и данъците на другите граждани, както и от бюджетите на държавите членки.

12.10.

Комитетът отбелязва, че докладът предоставя значителна част от събраната от редица участници информация, но изразява съжаление, че тази прозрачност по отношение както на цените, така и на разходите, не достига до домакинствата: за енергията от възобновяеми източници мрежовите разходи могат да повлияят с 50 %. (Доклад на Центъра за стратегически анализ, 2012 г., Франция). За да могат потребителите да направят своя избор и да вземат решения, са необходими точни статистически данни, каквито се предлага да бъдат събирани в предложението за регламент на Комисията (виж бележка под линия № 1). Те би трябвало да включват разходите за щетите върху околната среда и да бъдат леснодостъпни за онези, към които са насочени тези мерки и които искат да разберат защо и как получават и плащат енергията.

Брюксел, 5 юли 2017 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Становище на ЕИСК относно „Чиста енергия за всички европейци“ (TEN/624) (ОВ C 246 от 28.7.2017 г., стр. 64).

(2)  ОВ L 311, 17.11.2016 г., стр. 1.

(3)  COM(2016) 769 final, стр. 7, бележка под линия № 8.

(4)  OВ L 283 от 31.10.2003 г., стр. 51.

(5)  ОВ C 341, 21.11.2013 г., стр. 21.

(6)  COM(2015) 80 final.

(7)  Становище на ЕИСК относно „Управление на Енергийния съюз“ (TEN/617) (OВ C 246 от 28.7.2017 г., стр. 34).

(8)  Становище на ЕИСК относно „Ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия“ (TEN/619), все още непубликувано в Официален вестник.


Top