Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 62017TN0201

Дело T-201/17: Иск, предявен на 31 март 2017 г. — Printeos/Комисия

OJ C 168, 29.5.2017, p. 30–31 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

29.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/30

Иск, предявен на 31 март 2017 г. — Printeos/Комисия

(Дело T-201/17)

(2017/C 168/39)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Printeos, SA (Алкала де Енарес, Испания) (представители: H. Brokelmann и P. Martínez-Lage Sobredo, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Ищецът иска от Общия съд:

—

На основание член 266, първа алинея ДФЕС — и при условията на евентуалност на основание член 266, първа алинея, член 268 и член 340, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз — да осъди Комисията да му изплати:

а)

парично обезщетение в размер, съответстващ на компенсаторните лихви върху сумата от 4 729 000 EUR при лихвения процент на Европейската централна банка за операциите ѝ по рефинансиране, увеличен с 2 процентни пункта, за периода от 9 март 2015 г. до 1 февруари 2017 г., а именно сумата от 184 592,95 EUR, или, в противен случай, при лихвения процент, който Общият съд счита за подходящ; и

б)

лихви за забава върху размера на компенсаторните лихви, определен в съответствие с предходния параграф, за периода от 1 февруари 2017 г. до датата на действителното изплащане от Комисията на исканата сума по предходния параграф в изпълнение на евентуално съдебно решение, с което се уважава предявения иск, при лихвения процент на Европейската централна банка за операциите ѝ по рефинансиране, увеличен с 3,5 процентни пункта, или, в противен случай, при лихвения процент, който Общият съд счита за подходящ.

—

При условията на евентуалност, на основание член 263 ДФЕС да отмени решението на Комисията от 26 януари 2017 г., с което на ищеца се възстановява само главницата на недължимо платената от него глоба в изпълнение на решение „Пощенски пликове“, без да се начисляват каквито и да било лихви.

—

При всички положение Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

Основания и основни доводи

В настоящото производство ищецът предявява главно иск за обезщетение, чрез който да му бъде присъдено парично обезщетение, съответстващо на лихвите, които Комисията трябвало да му изплати при възстановяване на главницата на недължимо платената глоба в изпълнение на Решение C(2014) 9295 окончателен на Комисията от 10 декември 2014 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT.39780 — Envelopes) (решение „Пощенски пликове“) след отмяната на последното с решение на Общия съд от 13 декември 2016 г. по дело T-95/15, Printeos S.A. и др./Комисия (съдебно решение „Printeos“). При условията на евентуалност ищецът иска решението на Комисията от 26 януари 2017 г., с което се отхвърля неговото искане да му бъдат изплатени посочените лихви, да бъде отменено.

1.

В подкрепа на иска си за обезщетение ищецът посочва, че искането за парично обезщетение се основава на член 266, първа алинея ДФЕС, тъй като посоченото съдебно решение „Printeos“ не било изпълнено изцяло от Комисията, която не му изплатила полагащите се лихви, или, при условията на евентуалност, на член 266, втора алинея и член 340, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като с решение „Пощенски пликове“ били нанесени вреди и съдебно решение „Printeos“ не било изпълнено изцяло.

В това отношение ищецът твърди, че за неправомерните действия на Комисията не е имало правна основа, тъй като Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), на който Комисията се позовава в решението си от 26 януари 2017 г., вече бил отменен, и тъй като Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1) трябвало да се счита за противоречащ на членове 266 и 340 ДФЕС, член 41, параграф 3 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

В подкрепа на направеното при условията на евентуалност искане за отмяна ищецът твърди, че решението на Комисията от 26 януари 2017 г. почива на правна основа, която била отменена, която не била приложима и която при всички положения трябвало да се счита за незаконосъобразна, като в това отношение ищецът също така повдига възражение за незаконосъобразност.
Top