21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/74

1.

признава, че глобалната икономическа криза доведе до по-голямо недоверие у населението към голяма част от финансовия сектор. Високорисковите спекулации на отделни големи банки допринесоха в значителна степен за тази криза или бяха по-скоро една от многото причини за колапса на финансовите системи. Спасяването на системно значими банки беше безусловно необходимо от макроикономическа гледна точка, но доведе до значителни критики от страна на гражданите заради гарантирането от страна на държавите членки на рискови сделки на предимно частни финансови институции. Ето защо настойчиво се препоръчва да се гарантира, че чрез съответните предложения за ЕСЗД се укрепва в еднаква степен във всички държави членки доверието на гражданите в европейския банков сектор;

2.

подчертава, че съществува ясна връзка между икономическата стабилност на държавите членки и стабилността на установените в тях банки. Поради тази причина системата за европейски банков съюз не бива да се разглежда изолирано, а трябва винаги да бъде придружена от мерки за икономическо управление на равнището на държавите членки с цел установяване и осигуряване на икономическа стабилност. В някои държави членки напр. националните правила за процедури по несъстоятелност водят до прекалено дълги процедури, поради което актове с изпълнителна сила могат да се получат едва със значително закъснение. Подобни правила са в противоречие с целите на предложенията на Комисията, тъй като значително затрудняват, дори правят на практика невъзможно преструктурирането на банките в случай на активиране на гаранцията;

3.

във връзка с това приветства усилията на Европейската комисия в областта на банковия съюз, които имат за цел да възстановят доверието на гражданите. Банковата и финансовата криза разкриха слабости в банковата система, които трябваше да бъдат последователно премахнати на следващия етап. В това отношение допринесоха Директивата относно схемите за гарантиране на депозити (ДСГД) от 2014 г. и Директивата за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници (ДВПБ), но те все още не са транспонирани във всички държави членки. В това отношение следва също да се отбележи, че в предложението се предвижда държавите членки да продължат да управляват вече създадените национални фондове за гарантиране на депозитите в допълнение към съвместния европейски фонд поне до постигането на пълно осигуряване по СГД;

4.

признава, че преходът на схемите за гарантиране на депозитите от национално на европейско равнище е фундаментален преход — процес, който, макар и рискован, би могъл да осигури сигурност на депозитите на гражданите на Европейския съюз. Това обаче предполага Комисията най-напред да извърши оценка на въздействието, Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите да бъде приложена във всички държави членки и съществуващите рискове да бъдат сведени до минимум. Само по този начин ще може не само да се защитят депозитите, но и да се укрепи финансовата стабилност, и да се намали още повече връзката между банките и държавния дълг;

5.

счита, че най-напред следва всички държави членки да транспонират ДСГД, преди да се обмисля създаването на ЕСЗД. Това се отнася най-вече до съгласуваните изисквания за финансова обезпеченост на СГД и възможността за използване на средствата (включително превантивни, респ. институционалните защитни мерки). Създаването на ЕСЗД без предварително уеднаквяване на националните СГД би премахнало стимула за държавите членки, които все още не са транспонирали ДСГД, да сторят това. ЕСЗД в никакъв случай не бива да води до това стабилни и ефективни банкови системи и техните гаранционни фондове да понасят отговорността за нестабилни системи, без да имат влияние върху управлението на риска в тях. Във връзка с това следва също така да се напомни, че самата ДСГД предвижда изготвянето до 2019 г. на доклад относно сътрудничеството между националните СГД. Такъв доклад би бил предпоставка за въвеждането на европейска схема за гарантиране на депозитите;

6.

в този контекст още веднъж потвърждава позициите, изразени в становището относно „Последващи мерки във връзка с доклада на петимата председатели „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“;

7.

отбелязва, че банките в държавите членки се различават значително по форма и размер, както и по начина на работа. Освен това съществуват и различни модели на структура на собствеността, което от своя страна води до силни различия в стратегическата ориентация, поеманите рискове и функционирането на пазарите;

8.

счита, че диверсификацията на моделите може да представлява предимство в период на криза. Различните национални и регионални особености изискват стратегия, редовно адаптирана към конкретната ситуация. С цел не само да се запази, а и да се увеличи конкурентоспособността на ЕС и неговите държави членки, съществуващите и добре функциониращи схеми трябва да се слеят в една ЕСЗД;

9.

счита също така, че европейските банки играят важна роля и за предприятията на и извън територията на Европейския съюз и в качеството си на основа за европейската икономика допринасят за функционирането на европейския вътрешен пазар. Принципното доверие на гражданите и предприятията в банките и финансовите институции е изключително важна предпоставка за публичните и частните инвестиции в държавите членки;

10.

признава, че въпреки разрушителните последици от банковата криза за европейската икономика и институциите в различните държави членки съществуват редица примери, при които защитата на активите на гражданите беше безупречно гарантирана дори и в тези времена;

11.

отново заявява, че дори по време на банковата и икономическата криза благодарение на своите цели и местната си насоченост публичните местни и регионални банки успяха да запазят доверието на гражданите;

12.

потвърждава, че местните и регионалните банки по принцип не са ориентирани към постигането на печалба, а работят за общия обществен интерес. Също както насърчителните банки в държавите членки местните и регионалните банки работят преди всичко за укрепване на благосъстоянието на гражданите и предприятията на местно равнище. В сътрудничество с местните и регионалните органи те допринасят значително за изграждането и поддръжката на основната инфраструктура, а също и за финансирането на МСП, микропредприятията и стартиращите предприятия;

13.

посочва, че дейностите на публичните банки са с нисък риск и са регулирани на национално и местно равнище, което a priori предотвратява натрупването на рискови операции или други рискове, свързани с дейностите на търговските банки. Публичните банки по никакъв начин не могат да бъдат обвинени за възникването на икономическата криза. Напротив, те често защитаваха финансирането на публичния сектор, докато останалата част от финансовия пазар почти напълно го преустанови.

14.

поради тази причина призовава Европейската комисия да не прави предложения, които могат да поставят публичните местни и регионални банки в неблагоприятно положение. Ориентацията и функционирането на този вид банки не бива да ги поставя в неизгодно положение спрямо големите банки с трансгранична дейност. Същото се отнася и за публичните насърчителни банки, които поради своята цел и начин на функциониране се различават от други финансови институции. Тези разлики следва да бъдат взети под внимание при определянето на ставките за вноските;

15.

установява, че в редица случаи по-широкообхватните национални схеми за гарантиране, като напр. институционалните защитни схеми, представляват разумно допълнение към традиционното гарантиране на депозитите. Такива схеми, които при реална заплаха защитават не само активите на гражданите, но и цялата институция чрез подкрепа на участващите банки, засилват доверието както на гражданите, така и на икономическите оператори. Освен това в рамките на подобна схема могат да бъдат минимизирани последиците за пазарите, произтичащи от преструктурирания;

16.

изрично отбелязва във връзка с това, че по отношение на институции, участващи във функционираща институционална гаранционна схема, предложението на Комисията не бива да води до значителна допълнителна тежест вследствие на вноски в европейския фонд за застраховане на депозитите и по този начин да поставя под въпрос съществуването на тези утвърдили се институционални защитни схеми;

17.

припомня, че на 19 май 2015 г. Европейската комисия представи насоки за нова система за по-добро законотворчество. Според изискванията преди публикуването на дадено предложение трябва да бъдат изслушани засегнатите заинтересовани страни под формата на обществена консултация относно възможните аспекти на предложението. Тази форма на обществено допитване обаче, която в значителна степен допринася за легитимирането на всеки европейски, а също и национален или регионален законодателен акт, не е била приложена във връзка с настоящото предложение за ЕСЗД;

18.

критикува факта, че представената обосновка не отговаря на критериите на член 2 и член 5 от Протокола относно субсидиарността (Протокол 2 към Договора за Европейския съюз), както и че преди публикуването на предложението не е била извършена оценка на въздействието. Оценките на въздействието са основен елемент на по-доброто законотворчество. Без предварителна оценка на икономическите, но и на социалните и политическите последици на дадено законодателно предложение съществува риск не само от значителни разходи, но и от нежелани въздействия. Освен това публикуването на резултатите на съответните оценки на въздействието допринася в не малка степен за подобряване на прозрачността на законодателния процес;

19.

поради това призовава Европейската комисия да коригира този процедурен пропуск и да представи обосновка във връзка със субсидиарността преди предложението да бъде обсъдено от институциите, участващи в законодателния процес. Едва след обобщаване на всички законодателни алтернативи и задълбочена оценка на последиците от предложението участващите в процедурата институции могат да постигнат осъществими на практика резултати. Съществуват сериозни съмнения дали предложението на Комисията съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

20.

във връзка с това посочва, че в предложенията на Европейската комисия не бяха взети предвид институционалните защитни схеми. Очаква се последствията за държавите членки, които вече разполагат със съответни схеми в рамките на прилагането на директивата относно новата уредба за гарантирането на депозитите от 2014 г., да бъдат значителни. Във връзка с това приканва Европейската комисия да разясни по какъв начин тези схеми ще бъдат засегнати от новите предложения;

21.

призовава действителните квоти за целите на изчисляването на вноските да бъдат включени в самото предложение, а не да бъдат определяни чрез делегирани актове от страна на Комисията. Базата за изчисляване има значително насочващо въздействие върху засегнатите финансови институции и стабилността на СГД и следователно би трябвало да бъде определена с участието на Съвета и Европейския парламент;

22.

изразява мнението, че като правно основание за подобно предложение трябва да се използва не член 114 от ДФЕС, а по-скоро клаузата за допълване на правомощията в член 352 от ДФЕС. Член 114 от ДФЕС предвижда мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно изграждането на вътрешния пазар. Той обаче не е основание за обща законодателна компетентност на Европейския съюз по отношение на вътрешния пазар, а се използва само за коригиране на недостатъци във функционирането на вътрешния пазар поради различните национални разпоредби;

23.

счита, че основната цел на предложението за ЕСЗД е осигуряването на финансова стабилност като основа за икономическата и паричната политика на Европейския съюз и следователно като правно основание би трябвало да се използва член 352 от ДФЕС;

24.

призовава, преди да се създаде ЕСЗД, първо да се отстранят оставащите рискове в счетоводните баланси на банките. Досега представените от Европейската комисия предложения в тази област не са достатъчно конкретни. Логически погледнато обаче, една хармонизирана СГД изисква конкретни мерки за минимизиране на риска, които при всяко положение трябва да бъдат внесени преди да продължат дискусиите относно предложенията на Комисията;

25.

счита, че предвид различните структури на банковия сектор в отделните държави членки не може да се намери едно единствено универсално решение. Вместо това функциониращите схеми следва да се запазят и да бъдат интегрирани в европейска схема. Предложението в никакъв случай не бива да налага реорганизация на всички схеми в държавите членки, което от своя страна би било свързано с високи разходи и преди всичко със значителна несигурност по отношение на функционалността и сигурността на съответните изисквания;

26.

призовава за европейска банкова политика, която да закриля гражданите на Европейския съюз и техните активи в пълен размер. Подобна схема трябва на първо място да възстанови, респ. запази доверието на гражданите във функционирането на финансовите системи и финансовите пазари. Една ЕСЗД обаче не бива да води до насърчаването на високорискови спекулации или до подкрепянето им под каквато и да е форма. По-скоро е необходимо приоритетно да се насърчава солидна финансова политика, която се опира на по-целесъобразните от макроикономическа гледна точка институционални модели;

27.

счита освен това, че една ЕСЗД не бива да поставя в неблагоприятно положение консервативните финансови институции. Банки, които основно участват във високорискова търговия, би трябвало не само да внасят по-високи вноски за гарантиране на депозитите, но да изпълняват и допълнителни изисквания, за да се избегне изместване на тежестта на гарантирането към малки институции, чиято дейност е съсредоточена основно в нискорисковата област или които се занимават с финансиране на реалната икономика на местно равнище;

28.

критикува факта, че в предложението за регламент на Комисията не се съдържа достатъчно подробна информация относно конкретното използване на запланувания Фонд за застраховане на депозитите. Така не става ясно дали, на кой етап и в какъв размер средствата могат да се използват за превантивни, респ. алтернативни мерки. Простото гарантиране на депозитите може, наистина, да компенсира активите на вложителите до размера на осигурителната стойност, но самото активиране на гаранцията не може да бъде избегнато. От макроикономическа, но и от политическа гледна точка избягването на това активиране следва да бъде основен приоритет.