16.1.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 14/42

—

да отмени решението от 15 декември 2015 г., изменено на 10 февруари 2016 г., с което жалбоподателят е уведомен за годишното изменение на заплатите и премиите за 2015 г.;

—

да присъди на жалбоподателя обезщетение за материалните вреди, описани в точки 99—103 oт жалбата;

—

да присъди на жалбоподателя обезщетение за моралните вреди, които твърди, че е претърпял, в размер на 10 000 EUR;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е незаконосъобразност на насоките за 2015 г. относно годишното изменение на заплатите и премиите, доколкото те нарушават принципа на недискриминация, член 51 oт условията за работа и членове 12 и 21 oт Хартата на ЕС. При условията на евентуалност, незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото то нарушава насоките за 2015 г. относно годишното изменение на заплатите и премиите и е засегнато от явна грешка в преценката.

Жалбоподателят счита, че насоките за 2015 г. относно годишното изменение на заплатите и премиите са незаконосъобразни, тъй като поставят в по-неблагоприятно положение членовете на персонала с ограничено присъствие в службата, в която са назначени, поради съображения, стоящи обективно извън техния контрол, като например отпуск по болест, работа при непълно работно време поради инвалидност или освобождаване от службата поради упражняване на дейност в комитета на персонала (или комбинация от съображения), в сравнение с колегите им, които са на разположение на пълно работно време в службите, в които са назначени. Обжалваното решение, което е било прието на основание на незаконосъобразните насоки относно годишното изменение на заплатите и премиите, е, като резултат от това, също така незаконосъобразно.

При условията на евентуалност, ако насоките за 2015 г. относно годишното изменение на заплатите и премиите са законосъобразни, жалбоподателят все пак счита, че обжалваното решение нарушава насоките доколкото периодите, в които той е отсъствал, са били използвани като дискриминиращи в неговия случай и, нещо повече, те е трябвало да се тълкуват като индикации за позитивно поведение, оказващо позитивно влияние върху компенсаторните плащания. Всички фактори, които следва да бъдат преценени в съответствие с насоките за 2015 г. относно годишното изменение на заплатите и премиите, би трябвало явно да са довели до по-висок размер на компенсаторните плащания.

2.

Второто основание е твърдението, по отношение на приложимата формула спрямо представителните действия на персонала, освободен от служба, за незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото то не е неутрализирало отсъствията поради отпуск по болест и следователно нарушава решението от 18 декември 2008 г., принципа на недискриминация, членове 12 и 21 от Хартата и член 51 от условията за работа. При условията на евентуалност, ако решението от 18 декември 2008 г. не е позволявало неутрализиране на отпуска по болест, жалбоподателят се позовава на незаконосъобразност на решението от 18 декември 2008 г., в това отношение.

Жалбоподателят счита, че ЕЦБ е трябвало да неутрализира отсъствието му поради отпуск по болест, съгласно освобождаването му от служба за януари и февруари 2015 г., при изчисляването на компенсаторните плащания за дейността му като член на комитета на персонала, използвайки формулата в решението от 18 декември 2008 г. относно годишното изменение на заплатите и премиите за членовете на персонала във връзка с дейността на комитета на персонала.

Ако решението от 18 декември 2008 г. не е давало такава възможност, жалбоподателят оспорва с настоящата жалба, при условията на евентуалност, законосъобразността на това решение в това отношение, доколкото членовете на комитета на персонала, чието освобождаване от служба е трябвало да бъде преразпределено поради отсъствие по болест, са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с колегите им, работещи на пълно работно време, въпреки сходните продуктивност и резултати, и са в по-неблагоприятно положение поради участието им в комитета на персонала.

3.

Третото основание, изведено, що се отнася до практиката на закръгляне, е твърдението за нарушаване на решението на ЕЦБ от 18 декември 2008 г., доколкото посоченото решение не разрешава закръглянето за членовете на комитета на персонала. При условията на евентуалност, ако решението от 18 декември 2008 г. позволява закръглянето за членовете на комитета на персонала, то би било явно необосновано и неадекватно в това отношение.

В рамките на второто основание жалбоподателят оспорва законосъобразността на решението от 18 декември 2008 г., ако следва да се счита, че това решение не позволява на ЕЦБ да неутрализира отпуска по болест на жалбоподателя чрез прилагане на фиксираната формула за изчисляване на компенсаторните плащания. В това основание той оспорва законосъобразността на решението само в това отношение. В допълнение, ЕЦБ използва практика, състояща се в закръгляне на резултата от формулата, с цел превръщането му в проценти за определяне на увеличението на заплатата, което следва да бъде получено от члена на персонала.

Жалбоподателят оспорва тази практика, която няма правно основание в приложимите правила и по-конкретно в решението от 18 декември 2008 г. При условията на евентуалност, ако решението от 18 декември 2008 г. следва да се тълкува в смисъл, че позволява закръглянето на компенсаторните плащания за членовете на комитета на персонала, това решение би било незаконосъобразно в това отношение, тъй като би било явно необосновано и неадекватно.