1.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 240/37

1.

приветства категорично съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“, като признава важния потенциал, който търговията може да разкрие по отношение на растежа, заетостта и създаването на работни места, както и на инвестициите в ЕС;

2.

подкрепя стремежа на Комисията да гарантира, че произтичащите от глобализацията ползи се разпределят справедливо, а отрицателните последици са смекчени и изтъква, че, за да се осигурят равни условия на конкуренция, съвременните търговски споразумения изискват да се излезе от рамките на тарифите и да се постави акцент върху МСП; освен това споделя мнението на Комисията, че търговската политика може да функционира само ако Европа продължи да поставя акцент върху отстраняването на пречките пред завършването на единния пазар;

3.

приветства ангажимента на Комисията за това всяка значима инициатива в областта на търговската политика да бъде предмет на оценка на въздействието върху устойчивостта; припомня важността на последващите оценки и изтъква, че оценките на въздействието и другите оценки, включващи подходяща консултация с всички заинтересовани страни, са от решаващо значение за формулирането на надеждни, прозрачни и основани на доказателства търговски политики;

4.

призовава Комисията да направи навременна оценка на въздействието върху бюджета на ЕС и финансираните от ЕС структурни политики (европейските структурни и инвестиционни фондове, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и т.н.) на мерките за либерализиране на търговията, предвидени в споразуменията за свободна търговия или произтичащи от многостранни договорености като признаването на статут на пазарна икономика на Китай;

5.

подчертава, че финансираните по Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) мерки често са краткосрочно ориентирани и призовава за по-добра координация с другите политики на ЕС, по-конкретно с политиката на сближаване, за да се гарантира, че настоящите регионални различия в ЕС не само няма да продължат да се задълбочават, но и на практика ще намалеят;

6.

признава икономическото значение на хармонизацията на нормативната уредба, тъй като тя намалява броя на правните норми, които търговските партньори в дадено споразумение трябва да спазват. Отбелязва обаче необходимостта да се гарантира, че подобна хармонизация в търговските споразумения на ЕС запазва или подобрява стандартите по отношение на защитата на правата на потребителите, опазването на околната среда и правата на работниците;

7.

очаква Европейската комисия да демонстрира прозрачност по отношение на амбициозните ѝ планове за бъдещите международни търговски споразумения. Във връзка с това обръща внимание на нейната амбиция да преформулира отношенията на ЕС с африканските партньори, Латинска Америка и държавите от Карибския басейн, както и да засили още повече търговското сътрудничество в рамките на политиката за съседство на ЕС;

8.

подчертава ключовата роля на МСП като гръбнак на регионалното и местното развитие и следователно на сближаването в ЕС като цяло, и припомня, че разходите за кръстосаното спазване на международните стандарти обикновено са по-високи за МСП, отколкото за мултинационалните корпорации. В тази връзка приветства факта, че Комисията отделя важно място на МСП в своята стратегия, като изтъква трудностите, пред които те могат да се изправят по отношение на либерализацията на търговията, и отправя искане местните и регионалните власти да бъдат систематично включвани в предвидения диалог между Комисията и държавите членки относно специалните потребности на МСП;

9.

подчертава, че трите основни принципа на ефективност, прозрачност и ценности понякога може да си противоречат и признава аргумента в съобщението, че търговската политика следва да взема предвид и евентуално да насърчава много други области на политика, но би искал повече яснота относно практическото осъществяване; освен това отбелязва, че икономическите интереси не трябва да вземат надмощие над гаранцията за справедлив достъп до обществените услуги;

10.

подчертава необходимостта при създаването на международен инвестиционен съд да се гарантира, че по време на целия преходен период докато този съд изцяло замени всички механизми за разрешаване на инвестиционни спорове, предвидени в търговските споразумения на ЕС, икономическите интереси няма да надделяват над правото на компетентните публични органи да предоставят обществени услуги в подходящата комбинация, която счетат за необходима;

11.

приветства изявлението на Европейската комисия от 29 февруари 2016 г., че в главата относно защитата на инвестициите в споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада (CETA) се възприемат елементите на предложения от ЕС реформиран подход за по-прозрачна система за уреждане на спорове между инвеститор и държава, и се предвиждат:

12.

приветства застъпеното от Комисията мнение относно обществените услуги, съгласно което търговските споразумения на ЕС и в бъдеще не бива да възпрепятстват държавните органи на всички равнища да предлагат, подпомагат и регулират обществените услуги, както и не бива да съдържат задължения за държавите да приватизират каквито и да е услуги, включително и да не пречат на разширяването на спектъра на обществените услуги;

13.

подчертава, че местните и регионалните власти трябва да разполагат по всяко време с възможността да осигуряват услуги от общ интерес, независимо от начина на тяхното предоставяне и финансиране.

14.

приветства заключенията на Съвета, приети на заседанието на Съвета по външни работи (Търговия) на 27 ноември 2015 г., тъй като те представляват много балансиран подход, който измества акцента, но не и същността на търговската политика, в съответствие с външната политика на ЕС;

15.

счита, че териториалното измерение на стратегията следва да гарантира, че местните и регионалните власти в целия ЕС ще се възползват справедливо от растежа и възможностите за инвестиции, които се очаква да бъдат създадени от споразуменията за свободна търговия и търговските споразумения като цяло, както са описани в съобщението. Също така трябва да се изясни какво означават споразуменията за свободна търговия по отношение на публично финансираните дейности на местно равнище, за да се гарантира свободата на сдружаване и на местното самоуправление;

16.

призовава, в съответствие с член 14 и член 106 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и с Протокола (№ 26) относно услугите от общ интерес, настоящите и бъдещите услуги от общ интерес и от общ икономически интерес (в това число водоснабдяването, здравните и социалните услуги, системите за социално осигуряване и образованието, управлението на отпадъци и обществения транспорт) да бъдат изключени от приложното поле на търговските споразумения, по които се водят преговори;

17.

счита, че съществува установена необходимост от разработването и предоставянето на регионално и местно равнище на програми за интернационализация на МСП с участието на местните и регионалните заинтересовани страни. Това трябва да включва и установяване на пропуските в подпомагането с цел намаляване на различията и отрицателните въздействия, които по-отворената търговия може да причини на определени региони;

18.

счита, че е важно да се припомни, че целта на търговията и инвестициите не е само отварянето на пазари, което от своя страна ще стимулира конкуренцията и иновациите, за да се даде тласък на конкурентоспособността в Европа, което на свой ред може да създаде работни места и растеж, но и необходимото развитие на всички региони с оглед укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване и повишаването на благосъстоянието на всички граждани;

19.

приветства акцента върху ценностите на ЕС в рамките на новата стратегия и популяризирането в търговските споразумения на основни европейски ценности като устойчивото развитие и правата на човека, но счита, че те трябва да бъдат конкретно упоменати;

20.

признава, че регулаторното сближаване в споразуменията за свободна търговия на секторно равнище може да причини ненужно дублиране на процедурите и лицензионните изисквания, водещи до равностойни резултати. Въпреки това, за да се избегнат спорове на по-късен етап, е важно текстът на споразумението да бъде формулиран точно и да се състави изчерпателен „позитивен“ списък на услугите, които са предмет на споразуменията за търговия с услуги;

21.

приветства акцента, поставен от съобщението върху неизползвания потенциал на МСП и необходимостта да им се предоставя целева подкрепа, започвайки с подходящата търговска политика;

22.

констатира, че регулаторното сближаване е от особено значение за създаването на възможности за интернационализация и интеграция на МСП в световните вериги за създаване на стойност;

23.

счита, че целта на всички ССТ на ЕС следва да бъде балансиран резултат в чувствителни традиционни сектори като селското стопанство и че ССТ следва безусловно да признават и да защитават качествените продукти срещу фалшифициране в международен план;

24.

изразява съгласие, че активизирането на дебата относно търговската политика на ЕС предоставя възможност за по-добро включване на всички заинтересовани страни в подготовката, договарянето и изпълнението на различните ни инициативи в тази област. За тази цел е необходимо да се гарантира по-голяма прозрачност отколкото в момента;

25.

призовава за засилване на мерките за подпомагане на устойчивото развитие и доброто управление чрез търговски споразумения, инициативи с участието на множество заинтересовани страни и други способи, с акцент върху свободната, справедлива и етична търговия, опазването на околната среда, трудовите права, достойните условия на труд, както и правата на човека, здравеопазването и защитата на потребителите, хуманното отношение към животните, като се гарантира защитата на културното многообразие и се насърчава развитието чрез търговия, включително чрез помощ за търговията и Програмата до 2030 г.;

26.

счита, че търговските споразумения следва да осигуряват равни възможности във всички държави – членки на ЕС, всички негови региони, включително най-отдалечените региони и отвъдморските територии на ЕС, и във всички свързани сектори, включително промишлеността, селското стопанство и услугите. Приветства факта, че Съветът подчертава необходимостта от улесняване и подобряване на интеграцията на европейските дружества в глобалните вериги за създаване на стойност, по-специално на малките и средните предприятия;

27.

приветства ангажимента на Европейската комисия за мерки за прозрачност и се надява той да бъде последван от други конкретни мерки за повишаване на видимостта, като например задължението за прозрачност по отношение на преговорните позиции, включително и тези на другите преговарящи страни. Би искал обаче да разкритикува факта, че в съобщението не се обръща внимание на по-основните проблеми с прозрачността при изготвянето на европейската търговска политика на равнището на държавите членки, например как се формулират целите на търговската политика преди започването на преговорите, т.е. на етапа, когато 28-те държави членки определят мандата;

28.

подчертава, че правата на потребителите в ЕС трябва да са по-добре балансирани в дебата за търговията и че трябва да се излезе извън рамките на въпросите, свързани с неприкосновеността на личния живот, безопасността на потребителите и тяхното право на информация за продуктите. Основните елементи на защитата на потребителите – информиране, прозрачност и избор на потребителите – следва да се запазят и защитават;

29.

еднакво внимание следва да се обърне на МСП износители и на тези, които не изнасят, за да се гарантира, че ползите от отворената търговия и търговската политика на ЕС не са ограничени единствено до МСП, които допринасят за износа на дадена държава членка;

30.

насърчава преговарящите от страна на ЕС да настояват за включването на глава, посветена на малкия бизнес, във всички бъдещи търговски споразумения на ЕС;

31.

счита, че намаляването на разходите за регулиране положително ще доведе до по-голямо увеличение на помощта за малките и средните предприятия за навлизане на нови пазари, в които дублиращи се системи между търговските партньори извън ССТ действат като бариера и подпомагат по-големите вече установени дружества да монополизират пазарите;

32.

подкрепя по-отворената търговия като противодействие на ниските нива на инвестиции и стимул за световната икономика в момент, когато равнищата на дълга остават високи;

33.

отбелязва голямото внимание, което се отделя в съобщението на двустранните споразумения за свободна търговия (ССТ), но въпреки това се обявява за това ЕС да укрепва търговската си политика в рамките на многостранната програма в Световната търговска организация (СТО);

34.

изразява безпокойство, че засиленото внимание към дневния ред на двустранните търговски отношения благоприятства изграждането на икономически блокове и дискриминиращата и дерегулираща конкуренция, в ущърб на икономически по-слабите държави с по-слаби позиции за водене на преговори;

35.

посочва, че една все по-сложна мрежа от стандарти и правила на търговията е в ущърб на всички, и призовава Комисията да гарантира полезни взаимодействия и съгласуваност между двустранните, неколкостраннните и многостранните споразумения, по които понастоящем се водят преговори; новите споразумения също би трябвало да бъдат вдъхновени от принципите на яснота, прозрачност и опростяване;

36.

призовава в търговската политика на ЕС да бъде взето под внимание по-конкретно насърчаването на търговията в сектори, в които ЕС е световен лидер, например зелените технологии;

37.

призовава регионите и местните и регионалните търговски камари или равностойните представителни/мултиплициращи организации да бъдат подходящо информирани за предизвикателствата и възможностите, създавани от разрастването на международната търговия. Това е особено важно за МСП, тъй като е по-вероятно на тях да не им достигат ресурси, за да наблюдават сами развитията в световната търговия;

38.

счита, че трябва да има повече съгласуваност на търговската политика с политиките, които имат за цел подпомагане на развиващите се държави, без да се изпуска от поглед интересът за стратегическо развитие и непрекъснат растеж на ЕС;

39.

подчертава, че трудовите стандарти, включително осемте основни конвенции на Международната организация на труда, трябва да бъдат еднакво приложени във всички глави на търговските споразумения, както и че тези споразумения трябва да включват клауза за преразглеждане, която да позволява на дадена страна да се оттегли от споразумението или да преустанови поетите задължения в случай на нарушаване на трудовите и социалните стандарти;

40.

подчертава, че във връзка с инвестиционните споразумения, от основно значение са ангажиментите за гарантиране на възможността за законосъобразни мерки на публичната политика срещу предизвикателството, което представляват споразуменията за свободна търговия, защото не трябва да има пречки пред държавите членки да прилагат законосъобразни мерки на публичната политика, като например срещу консумацията на тютюневи изделия;

41.

отбелязва, че дискусията за уреждането на спорове между инвеститор и държава (УСИД) и инвестиционната съдебна система (ИСС) се очертава като сложна и призовава правните спорове, които засягат спазването на търговските споразумения, да бъдат отнасяни до публичните съдилища по седалище на ответника, на езика на държавата, в която се разглеждат, и според действащата там нормативна уредба; трябва да се предвиди възможност за преразглеждане. Механизмите за уреждане на спорове между държави следва да се основават на действащата понастоящем процедура на равнището на СТО;

42.

освен това призовава Комисията, до създаването на ИСС, да гарантира, че механизмите за уреждане на спорове между инвеститор и държава няма да бъдат използвани неограничено извън рамките на съответното търговско споразумение;

43.

заявява, че е необходимо търговските споразумения, дори след тяхното сключване и ратифициране, да имат механизъм (някакъв тип регулаторен надзорен орган), който да позволява технически корекции, както и клауза за преразглеждане с оглед на евентуален нов преглед на съответното споразумение и клауза, която да позволява решенията относно мерките за либерализация да могат да бъдат отменени по всяко време, включително решения, взети от местните и регионалните власти в сферата на техните правомощия;

44.

също така е важно представляващите ЕС и търговския(ите) партньор(и) в този орган да са добре информирани и да се гарантира балансирано представителство на различните интереси;

45.

подчертава, че е важно да се направи опит за опростяване на търговията с всички останали държави, с които ЕС няма сключено ССТ;

46.

изразява съгласие, че възстановяването на баланса на относителния принос на развитите и бързо развиващите се икономики за системата е ключово изискване за постигането на напредък в бъдеще;

47.

изтъква, че нито едно търговско споразумение на ЕС не бива да води до по-ниски нива на защита на потребителите, на опазване на околната среда или на социална и трудова закрила от съществуващите понастоящем в Европейския съюз и държавите членки. Също така трябва да остане възможността това ниво да се повишава допълнително. Препоръчва тези принципи да бъдат засилени и освен това да се посочи ясно, че това се отнася и до въпроси, свързани с безопасността на продуктите, опазването на здравето, хуманното отношение към животните и защитата на данните; очаква да бъдат запазени възможностите за маневриране на Европейския съюз, както и на парламентите и правителствата на държавите членки, като по този начин се съхранят демократичните възможности за влияние на гражданите в тази сфера;

48.

призовава за мерки в подкрепа на потребителите в контекста на трансграничната търговия със стоки и услуги с трети държави, например под формата на онлайн информационни бюра, които да предоставят информация или съвети във връзка със спорове;

49.

одобрява включването в търговските споразумения на разпоредби за борба с корупцията като допълнителна мярка за гарантиране, че всички предприятия и потребители могат да търсят ползите от споразуменията, намалявайки по този начин регионалните слабости;

50.

счита, че Комитетът на регионите има съществена роля в усилията да се гарантира, че ползите от търговските споразумения се усещат на местно и регионално равнище, и да се следят отблизо споразуменията, чиито ползи не са били усетени на местно равнище;

51.

изтъква необходимостта ЕС да включи обществените поръчки в международните търговски споразумения, като в същото време осигури средство за оказване на натиск при преговорите, за да се балансира несъответствието между откритостта на пазарите на ЕС на обществени поръчки и рестриктивните практики на големите търговски партньори;

52.

приветства преразгледаното предложение на Европейската комисия за международен инструмент в областта на обществените поръчки (1) и изтъква, че този инструмент може да допринесе за борбата с корупцията в трети държави. Освен това отправя искане за балансирана употреба на инструмента, за да се предотврати използването му за защита на пазарите на ЕС на обществени поръчки или за тяхното затваряне;

53.

изтъква специфичните нужди на МСП в ЕС и трудностите, с които те се сблъскват при участието си на пазарите на обществени поръчки в трети държави. Във връзка с това приветства факта, че инструментът няма да се прилага спрямо оферти, представени от МСП от ЕС, и че неговото прилагане ще бъде ограничено до договори над определен праг.