15.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 12/1

Докладчик: г-н

Bernardo Hernández Bataller

1.1

Постепенното намаляване на покупателната способност на средната класа, която е същинският двигател на потребителското общество и на всички потребители като цяло, както и финансовите трудности, с които се сблъскват малките и средните предприятия, за да оцелеят при ограничените маржове на печалба в настоящия бизнес климат, наложиха преразглеждане на много от обичайните търговски практики на пазара.

1.2

Страничните последици от нарушенията, предизвикани от нелоялните практики, доведоха до появата на потребители в плен на внезапно настъпила икономическа ситуация, която се характеризира със загуба на свобода на вземане на решение и трудности при отстояването на правата им в тази област. Тези потребители също би трябвало да бъдат защитени от въпросните политики, за да се избегне тяхното изключване.

1.3

От друга страна с икономическата криза се наблюдава обща и трайна тенденция за постепенно отслабване на позициите на потенциалните потребители, което навежда на мисълта, че този рязък спад на потреблението може да продължи. До момента публичните власти не са предложили системни мерки за превенция и защита на потребителите от този спад.

1.4

Коригирането на този дисбаланс ще подобри също така положението на производителите и на МСП, тъй като прозрачността и свободната конкуренция облекчават натиска, на който са подложени (спадащо търсене, агресивно ценообразуване и т.н.) и който допринася за недоброто функциониране на вътрешния пазар.

1.5

Трябва да се приемат както мерки за превенция и защита, така и за смекчаване на последиците и възстановяване, които, без да се засягат предложенията в текста на становището, да включват най-малкото:

1.6

Интересите на потребителите трябва да бъдат включени в по-голяма степен във всички политики на ЕС. Освен това съответните програми на ЕС би трябвало да заделят отделна позиция в бюджета за насърчаване на приноса на организациите, представляващи потребителите, посредством дейности от общ интерес, за да насърчават включването на потребителите, които внезапно са изпаднали в затруднено положение.

2.1

Продължителността и сериозността на настоящата икономическа и финансова криза, както и приетите мерки от немалко правителства в държавите — членки на Европейския съюз, предизвикаха странични ефекти по отношение на търсенето и предлагането на стоки и услуги, следствие на спада на покупателната способност, засегнал повечето потребители и водещ до социално разслоение.

2.2

Намаляването на заплатите накара хората да променят потребителските си навици, за да могат да приспособят семейния си бюджет към новата покупателна способност.

2.3

Загубата на източници на доходи — въпреки оказваната в някои случаи подкрепа от семейните мрежи — и нарастващият спад на стойността им, доведоха до увеличаване на икономически слабите потребители в риск от социална изолация, особено по отношение на определени основни продукти, доставки и услуги, което би могло да се счита за форма на конюнктурна слабост.

2.4

Освен това изместването на сегменти от потребителите към слоеве с по-ниска покупателна способност, наред с финансовото изключване и безработицата, доведоха до нови ограничения на достъпа до традиционните пазари на стоки и услуги, благоприятствайки появата на алтернативни способи и канали за търговия, които понякога могат да предизвикат проблеми във функционирането на пазара.

2.5

За статистически цели е важно да се използва показателят за многостранна бедност (1), за да може да се направи оценка и да се приемат решения, които да предотвратят социалното изключване. Този показател разглежда различни основни аспекти като образование, здравеопазване и стандарт на живот посредством десет индекса (качество на живот/социално благосъстояние), като за беден се счита индивид, който няма достъп до най-малко 30 % от претеглените индекси. Затова е важно държавите членки да възприемат мерки за преодоляване на този праг.

2.6

Освен това слабата икономическа позиция, в която се намират потребителите, чиито финанси са повлияни неблагоприятно от кризата, ги възпрепятства да използват някои от необходимите средства, за да получат достъп до виртуални търговски форуми, което ограничава достъпа им до пазари на стоки и услуги при по-благоприятни условия. По този начин цифровото разделение разширява „социалното разделение“, като се възпрепятства защитата на потребителите от рискове, произтичащи от последиците на икономическата криза и комплексния характер на цифровите пазари.

2.7

Също така потребителите, станали внезапно икономически уязвими, страдат от недостиг на информация и на защита на икономическите си интереси при транзакции, извършвани във все по-характерни за тях пазарни области.

2.8

Накрая съкращаването на публичните средства, предоставяни на потребителите в рамките на политиките за приспособяване, които правителствата осъществяват през последните години, съществено понижи ефективността, най-вече на дейностите за контрол и наблюдение на пазара. Освен това ЕС предостави по-малко средства за многогодишната програма „Потребители“ за периода 2014 — 2020 г. (2), както вече посочи ЕИСК (3).

3.1

Многообразието на характеристиките и оказваното от различните нелоялни търговски практики въздействие върху икономически най-слабите потребители на пазара вследствие на икономическата криза, водят до спад на тяхната способност за удовлетворяване на най-основните нужди.

3.2

Спазването на стандартите, които гарантират здравето и безопасността на потребителите и ползвателите не следва да може да се договаря от доставчиците, с цел да бъдат предпазени от всякакъв риск и да се възпрепятства, чрез прилагане на принципа на предпазливост (в съответствие с определеното в Съобщението на Комисията от 2.2.2000 г.), пускането на пазара на продукти, стоки и услуги, които поставят под въпрос тяхната физическа или психическа неприкосновеност, или нанасят вреди на легитимните им икономически интереси. Ползвателите следва да бъдат предпазвани от всякакъв риск, без да се засяга общото задължение за безопасност на всеки продукт, предназначен за потребителите или който може да бъде използван от тях, включително продуктите, използвани в рамките на предоставянето на дадена услуга.

3.3

Основните нужди от прехрана не само не могат да бъдат удовлетворени в ситуации на икономическа уязвимост на потребителите, но освен това могат да бъдат съществено засегнати от предлагане на хранителни продукти, чиято хранителна стойност е понижена в съответствие с по-ниската цена.

3.4

Същото важи и за тълкуването на условията за съхраняване и продажба на продукти, чиито нетраен характер изисква отбелязване на датата на годност.

3.5

Освен това биха могли да се наблюдават и търговски практики, при които с цел драстично намаляване на цената се предлага продажба на продукти, които не отговарят на изискванията за пускане на пазара. Същото се отнася и до предоставянето на услуги. Поради това следва да бъдат предприети всички мерки, за да се избегне, при необходимост, пускането на пазара на тези продукти, с активен надзор и намеса от страна на държавите членки. Както посочи ЕИСК (4), следва да се засили сътрудничеството между компетентните национални органи и Комисията, като се одобри преразглеждането на разпоредбите относно безопасността на продуктите, които би трябвало да влязат в сила незабавно.

3.6

В този смисъл трябва да се разгледа и умишленото използване на термини и наименования, които подвеждат потребителите относно характеристиките на продуктите при търговски промоции и отстъпки. Същото се отнася и за подвеждащите реклами, както при маркетинговите кампании с предполагаема етична цел, които подбуждат хората към покупки на емоционална основа, претендирайки солидарност, така и при подвеждащите твърдения, свързани с околната среда, чиято достоверност е трудно доказуема.

3.7

Би трябвало да се следи и пускането на продукти на пазара, познати под общото наименование „собствени марки“, които не отговарят на действащите търговски изисквания и стандарти.

3.8

Също така в хранително-вкусовата област особена тревога буди разпространението на алтернативни способи за пускане на пазара, които се изплъзват от административен контрол, като т. нар. „измами с храни“ (5), осъществявани посредством фалшифицирането на основни продукти, незаконната продажба на хранителни продукти, повторната циркулация на изхвърлени храни за консумация от човека и т.н. Същото се отнася и до продажбата без рецепта на лекарствени средства, които не се отпускат без лекарско предписание (OTC) (6), произвеждани без гаранция и представляващи фалшификати, които имитират оригиналните разрешени лекарствени средства, със сериозен риск за здравето.

3.9

От друга страна някои продукти са специално програмирани да остареят, така че трайността им се съкращава преждевременно, което принуждава да се закупят нови. Това противоречи на критериите за устойчивост и ефективни разходи от страна на потребителя, както вече беше посочено от ЕИСК (7).

3.10

Като цяло предлагането на продукти чрез неконвенционално пускане на пазара, включително с цифрови средства, създава несигурност за най-уязвимите в икономическо отношение потребители, като много често се наблюдава стремеж към сегментиране на търсенето сред тази група с помощта на примамки, свързани с цената, лесни начини на плащане, фиктивни отстъпки (в някои случаи посредством т.нар. „динамични цени“ (8)), които би трябвало изрично да бъдат забранени), купони или ваучери, които нерядко подбуждат към покупка, основана на неравностойните позиции на участниците в търговската транзакция. В много случаи сравнението на цените в интернет страници не разкрива ясно самоличността на търговеца, който администрира интернет страницата и/или дали търговците плащат, за да бъдат показани техните продукти или услуги.

3.11

Трябва обаче да се има предвид, че пълното оползотворяване на потенциала на новите технологии предлага и възможности за икономически слабите потребители чрез разширяване на гамата на предлаганите продукти и насърчаване на конкуренцията сред предприятията, което на свой ред понижава разходите за дистрибуция, които не са присъщи за въпросния продукт.

3.12

Като цяло търговска практика, която включва намаляване на гаранциите, на които потребителят има право, в замяна на понижаване на цената на предлагания продукт или услуга, означава по-ниска защита на неговите права и икономически интереси. Всичко това води до по-голяма уязвимост, което благоприятства даването на негативни отзиви, които могат да доведат до нови трудности за икономически слабите потребители поради внезапно настъпили обстоятелства.

3.13

Трябва да се изтъкне и друг аспект, който има специално отражение върху здравето на икономически уязвимите потребителите — нарастващото въздействие от последиците от енергийната бедност в онези европейски региони, в които климатичните особености играят ключова роля в това отношение. Ето защо би било целесъобразно да се обърне внимание на онези обстоятелства от „зимната отсрочка“ или всички други, които могат да бъдат взети под внимание от съответните оператори в ситуации на риск, произтичащ от прекъсване на снабдяването при трудности с плащането, дължащи се по-специално на внезапно настъпили икономически обстоятелства.

3.14

Като цяло би следвало да се добавят и вредните практики, до които могат да прибягват някои предприятия и които често нанасят необратими щети на съсипаните семейни бюджети, особено практики, свързани с определени депозитарни и спестовни учреждения и финансови продукти, които не предоставят достоверна информация и подходящи договорни гаранции, като например потребителски кредити с много висока годишна лихва. За много потребители тези практики доведоха до „ескалация на кризата“ или с други думи, сриване на очакванията им за бъдещето, като се стигна до ситуации на свръхзадлъжнялост или дори пълна неплатежоспособност на семейството.

3.15

Описаните в предходния параграф обстоятелства биха могли да обхванат и по-конкретни въпроси като ипотечната криза, „недостатъчните застраховки“ и т.н., водещи до кумулативна и трайна слабост, която е трудно да бъде овладяна от потребителите, озовали се в тази ситуация. Специално внимание заслужава неправомерното събиране на комисионни, свързано в много случаи с липсата на банкова прозрачност, което води дори до измами не само на дребните вложители, но и на частните инвеститори във връзка с капиталови транзакции, в които са въвлечени от самите финансови институции или други оператори в сектора, които обаче не са оторизирани да извършват това.

3.16

На равнище трансгранична търговия разнородното прилагане на транспонираната Директива 2005/29/EО относно нелоялните търговски практики (9) носи риск от ограничаване на обхвата ѝ и липса на гаранция за по-голяма правна сигурност за предприятията. По-добро транспониране би допринесло за защитата на потребителите. По тази причина Комисията трябва да следи за правилното ѝ прилагане във всички държави членки, за което би спомогнало бързо одобряване на насоки, улесняващи тълкуването ѝ, в съответствие с очакваното полезно действие на Директивата.

3.17

Що се отнася до нелоялните търговски практики, изключително важно е Комисията да контролира аспекта, свързан с необходимите мерки, предприемани от държавите членки при неизпълнение на разпоредбите на Директивата. По правило санкцията, която би трябвало да бъде наложена, не трябва да е по-малка от печалбата, получена в резултат на практика, която се счита за нелоялна или заблуждаваща. Процедурите, включително съдебните, също трябва да бъдат адекватни и ефикасни с цел постигане на целите на Директивата.

3.18

В бъдеще, за да се гарантира по-добро съгласуване със законодателството на Съюза, би трябвало да се преразгледат едновременно Директивата относно нелоялните търговски практики и Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама, както вече беше посочено от ЕИСК (10).

3.19

В крайна сметка целта е да се попречи на преминаването от единен към двуполюсен пазар, чиито не толкова лицеприятни черти ще са видими за хората, които притежават най-малко и имат най-голяма нужда. Осъществяването на търговски практики трябва да бъде по-добросъвестно, когато е насочено към икономически по-слабите потребители. Следва да се отчитат нуждите на потребителите да достигат до продукти, услуги и основни доставки с достатъчно и постоянно снабдяване за водене на достоен живот, което трябва да бъде защитено от съответните публични власти.

4.1

ЕИСК призовава компетентните органи да приемат ефективни мерки за гарантиране на сигурен достъп до основни продукти и услуги, както и изрична защита на правата на онези потребители и ползватели, които поради внезапни икономически причини са пострадали сериозно от икономическата и финансовата криза, за да се избегне социалното им изключване, както вече беше посочено от ЕИСК, с мерки като регулиране на свръхзадлъжнялостта на семействата (11) с цел смекчаване на много силния финансов натиск, на който са подложени определени прослойки от населението.

4.2

От друга страна, защитата конкретно на правата на потребителите, внезапно оказали се икономически уязвими и най-вече на достъпа им до пазара на основни продукти и услуги при опазване на достойнството им би трябвало да бъде основно предизвикателство за европейските публични политики за защита на потребителя във връзка с прилагането на съответните стандарти.

4.3

Различните мерки могат да се разпределят в четири категории: превантивни, защитни, смекчаващи въздействието и възстановителни.

4.4

Изготвянето на план за действие в извънредни ситуации би следвало да предвижда най-малкото действия, които вземат под внимание тези различни категории мерки за намеса.

4.5

Първо, с постъпленията от санкциите, наложени на тези, които нарушават правата на потребителите, би следвало да се създаде фонд, чиито средства да се насочат за целите на политиката за защита на потребителите, по-специално за действията от общ интерес, посредством инструмента на колективните искове, в полза на цялото население, предприемани от сдруженията на потребителите и публичната администрация и други органи, които ще могат да развиват дейност за изпълнение на тази политика, в съответствие с разпоредбите на всяка държава членка.

4.6

В случаи на сериозни нарушения с риск или реални вреди за здравето на хората и тяхната безопасност, ще трябва да се укрепят правомощията за санкциониране на компетентните органи, така че те да могат да вземат решения, да конфискуват и/или изземват използваните инструменти или стоки, и да бъде преустановена дейността на предприятието, при пълно зачитане на гаранциите на правовата държава.

4.7

Под мерки с превантивен характер се разбират мерките, които оказват въздействие върху различните външни фактори, допринасящи за нарастването на броя на потребителите, които внезапно се оказват икономически уязвими в резултат на икономическата криза, и за появата на случаи и практики, които биха могли да засегнат тези потребители по по-различен начин.

4.8

В допълнение към външните фактори трябва да се приемат мерки, насочени към подпомагане на представителите на потребителите като икономически и социални партньори, и насърчаването им да се обединяват, между другото, в проекти за сътрудничество, групово закупуване или „икономика на сътрудничеството“.

4.9

Също така основна мярка от превантивен характер е създаването на обсерватория, която да наблюдава стратегическите политики, приети в критичните сектори, каквито са услугите от общ интерес, аудиовизуалният сектор, горивата, банките, енергийните олигополи, жилищната политика и др. и които могат да представляват риск, като най-слабите потребители са най-уязвими.

4.10

В крайна сметка става дума за действия, свързани с икономически и финансови сценарии и сценарии за заетост и други, дължащи се на неблагоприятното въздействие, което могат да окажат новите технологии върху достъпа до пазара на стоки и услуги в рамките на защитата на правата на потребителите и ползвателите. В този смисъл трябва да се включат дейностите за реклама и маркетинг, които могат да предизвикат решения, неподходящи за положението им или които изкривяват критериите им за закупуване.

4.11

Под мерки за защита се разбират мерките, които засилват механизмите за защита на потребителите и ползвателите в по-слаба или подчинена позиция, по-специално във връзка с достъпа до техническа и правна защита, както и с компенсации и обезщетение за вредите, предвид особената ситуация на потребителите, оказали се икономически слаби поради настъпилите обстоятелства.

4.12

Трябва да се засили сътрудничеството между националните власти и Комисията и да се пристъпи към обстойно преразглеждане на обхвата на Регламент № 2006/2004 за сътрудничество в областта на защита на потребителите, като се въведат равностойни механизми за проверка, хармонизиране на санкциите, ефективност и оперативни механизми. Също така потребителите трябва да могат да разполагат с безопасни продукти и услуги, което изисква ефективен надзор на пазара; затова ЕИСК изразява надежда, че ще бъде одобрено преразглеждането на законодателството относно безопасността на продуктите.

4.13

Мерките за смекчаване на въздействието са насочени към потребителите, чието икономическо положение вече е станало уязвимо поради икономическата криза, с цел да им помогнат да се справят с последиците, като им дават възможност в бъдеще да удовлетворяват основните си нужди за достойно качество на живот.

4.14

По отношение на тези мерки и мерките за възстановяване, които държавите членки могат да приемат, е важно да се отчете, че някои от тях разчитат на съдействието на семейните и социалните мрежи за подкрепа, които на свой ред би трябвало да се ползват от необходимата институционална помощ, за да изпълняват тази задача. Структурните фондове също биха могли да помогнат за създаването на такива фондове за солидарност с цел предотвратяване на социалното изключване посредством постигане на целите им.

4.15

Мерките за възстановяване включват всички мерки, които насърчават алтернативни средства за превъзмогване на ситуацията на икономическа слабост в рамките на това, което е практически осъществимо. Във връзка с това се препоръчва изготвянето и изпълнението на „спасителен план за гражданите“, който да допринесе за съживяване на семейния бюджет чрез възстановяване на покупателната способност на потребителите. Този план следва да компенсира загубите и ограниченията, претърпени по време на икономическата криза, и да балансира справедливо мерките, предприети за спасяване на банките, от които са се ползвали финансовите институции. Това би било в съответствие с параграф 5 от Насоките на ООН за защита на потребителите от 1999 г., който гласи: „Политиките за насърчаване на устойчиво потребление трябва да отчитат целите за изкореняване на бедността, удовлетворяване на основните потребности на всички членове на обществото и намаляване на неравенството, както в национален план, така и в отношенията между страните“.

4.16

Освен това член 34, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз дава правомощия на Съюза и на държавите членки да създадат условия, с които да гарантират достойното съществуване на всички онези, които не разполагат с достатъчно ресурси, с цел борба със социалното изключване и бедността.

4.17

Накрая, би било интересно да се осъществят проучвания и изследвания по отношение на факторите, които определят и допускат да се развие икономическата слабост на потребителите.

4.18

Сред въпросните фактори, които могат да възпрепятстват функционирането на вътрешния пазар, е икономическото насилие, упражнявано върху потребителите в момента на сключване на договора, тъй като те са по-слабата страна. Това може да се отрази на волята на потребителите и да доведе до опорочаване на волята при сключването на договори от тяхна страна. В това отношение на потребителите се налагат договори, които те не биха сключили или приели, или клаузи, съдържащи непропорционална тежест, които те не биха приели доброволно при вземането на решение.

4.19

ЕИСК следва да обсъди това опорочаване, което засяга договорното съгласие от страна на потребителите и нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар, произтичащо от неадекватното функциониране на вътрешния пазар. Останалите институции на Съюза трябва да му обърнат нужното внимание, като приемат необходимите мерки за предотвратяване на икономическото насилие, упражнявано при сключването на договори с потребителите поради това, че се намират в положението на по-слабата страна.