12.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 311/7

1.1

Тежката криза, свързана с младежката безработица, изисква правителствата, работодателите, работниците и гражданското общество да положат повече съвместни усилия за насърчаването, създаването и запазването на достойни (1) и устойчиви работни места. Въпросът се превърна както в политическо, така и в икономическо предизвикателство. ЕИСК вече изтъкна необходимостта от истинска стратегия за растеж на равнището на ЕС и на национално равнище в подкрепа на създаването на по-добри и по-стабилни работни места за младите хора. Според ЕИСК от първостепенно значение е правителствата да положат значителни корективни усилия за предотвратяване на влошаването на кризата.

1.2

Според ЕИСК, съгласно договореното от Съвета в заключенията му от юни 2013 г., държавите членки би трябвало да положат всички усилия, за да гарантират, че Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) и „Гаранция за младежта“ ще бъдат незабавно и изцяло приведени в действие. Заделяните национални и европейски средства за образование и обучение, за младежка заетост и трайна безработица трябва значително да се увеличат.

1.3

ЕИСК отправя настоятелна препоръка конкретните планове за действие, приети от държавите членки с цел решаване на проблема с младежката безработица и пригодността за заетост на младите хора, да бъдат подлагани на редовна оценка с участието на гражданското общество. Според ЕИСК в тези планове и програми следва да се предвидят конкретни мерки, които да позволят на младите висшисти да придобият умения, необходими на работното място, в това число управленски умения и умения за работа в екип, решаване на проблеми и креативност, за да повишат своята поливалентност и перспективите си за заетост на трудовия пазар.

1.4

ЕИСК препоръчва държавите членки и всички съответни органи да разглеждат пригодността за заетост като непрекъснат процес, който има отношение към целия трудов живот. Държавите членки следва да предвидят и да създадат инструменти и условия, за да помогнат на хората да осъвременяват, повишават и оценяват своята степен на пригодност за заетост. По-голямото признаване и прозрачността на уменията и квалификациите имат важна роля за съответствието между пригодността за заетост на младите хора, които търсят работа, и нуждите на пазара, както и за тяхната мобилност. ЕИСК подкрепя политиките на ЕС за увеличаване на признаването и прозрачността на уменията, компетентностите и квалификациите и свързаните с тях инструменти, като ЕКР, ESCO, EUROPASS и системите за осигуряване на качество и кредитиране.

1.5

ЕИСК заявява убедено, че отговорността за пригодността за заетост не е само индивидуална. Тя е въпрос, към който следва да се подхожда съвместно от всички заинтересовани страни: правителствата, социалните партньори, университетите, училищата, органите на местното самоуправление, отделните работници и др. Комитетът настоятелно препоръчва да се подобри партньорството между предприятията и образователните институции и с оглед на това трябва да се насърчават висококачествени програми за обучение в предприятията, в съответствие с принципите и методите на Европейския алианс за професионална подготовка и предложената Рамка за качество на стажовете.

1.6

Държавите членки би трябвало да предоставят стимули на университетите и звената за НИРД, които предлагат курсове за получаване на образователни степени в съответствие с нуждите на глобализирания пазар. Това би могло да се окаже полезно и за насърчаване на висока степен на професионализъм.

1.7

Загрижен от появилите се неотдавна тенденции за намаляване на бюджета за образование в няколко държави членки, ЕИСК препоръчва държавите — членки на ЕС, да заделят достатъчно средства, за да се гарантира, че работещите в сферата на образованието предоставят качествено образование на всички. Преподавателската професия в Европа не се счита за привлекателна и се наблюдава недостиг на кадри — проблем, който би могъл да се изостри в близко бъдеще (2). За да се превърне образователната сфера в привлекателна перспектива за кариера, са необходими достойни условия на труд, заплати и пенсии.

1.8

ЕИСК приветства решението за създаване на програмата Еразъм+, която насърчава и трансграничното професионално обучение и изразява надеждата, че съгласно договореното, тя ще бъде напълно оперативна от януари 2014 г. Постигнатото споразумение между Европейския парламент и Съвета относно признаването на професионалните квалификации е особено радващо.

1.9

ЕИСК приветства „Рамката за действия във връзка с младежката заетост“, приета от социалните партньори през юни 2013 г. В период на икономическа и социална криза Европа трябва да оползотворява напълно потенциала на населението от всички социално-икономически среди, като същевременно гарантира разходна ефективност.

1.10

ЕИСК заявява отново убеждението си, че инициативите на ЕС за търсене на решение на проблема с младежката безработица би трябвало да намерят израз в конкретни мерки за насърчаване на ефективна индустриална политика, насочена към развиване на европейската промишленост и повишаване на нейната конкурентоспособност по социално приемлив и устойчив начин.

1.11

ЕИСК препоръчва държавите членки да обърнат специално внимание на отрицателните последствия от системното използване на срочни договори за младите хора, което има важни отражения и върху системите за социално осигуряване (по-малко вноски) и социалното сближаване на държавите членки.

1.12

Според ЕИСК инвестициите за повишаване на пригодността за заетост на младите хора са от решаващо значение за бъдещето на европейските икономики и общества. Одобрените инициативи би трябвало да бъдат лесно достъпни за всички млади хора без дискриминация и без неравнопоставеност между половете и да бъдат придружени от конкретни мерки за приобщаване. Съответните заинтересовани страни (включително социални партньори и младежки организации) на местно, регионално и национално равнище, би трябвало да бъдат привлечени за участие в разработването и прилагането на тези инициативи, както и в оценката на техните резултати.

1.13

Би трябвало да продължи разработването на конкретни мерки на национално и местно равнище с цел да се предлага учене през целия живот, достъпно за всички, с участието на социалните партньори и гражданското общество и редовна оценка на резултатите.

1.14

В моделите, основаващи се на ученето в процеса на работа, като комбинираната система на обучение с обща и професионална подготовка, значителна част от обучението се извършва във фирмата. Младите хора би трябвало да имат възможността да редуват обучението в училище и обучението на работното място във фирмата. ЕИСК е убеден, че комбинираните образователни системи, както се прилагат в някои държави членки, са успешни. За успеха на схемите за професионално обучение чрез чиракуване е изключително важно и публичните, и бизнес партньорите да споделят отговорността за инвестициите в бъдещето.

1.15

Комитетът препоръчва да се предприемат мерки за осигуряване на качеството и целесъобразността на предложените дейности и да се установи подходяща рамка, която да ясно да определя ясно да определя приложими на практика отговорности, права и задължения за всички заинтересовани страни. Социалният диалог между работодателите и синдикатите следва да продължи да се развива и да се използва като важен инструмент за набелязване на бъдещите перспективи на пазара на труда, за насърчаване на създаването на работни места, за споделяне на практики на обучение, съобразени в по-голяма степен с нуждите на пазара на труда, и за насърчаване на младите хора да повишават уменията си и способностите си, за да могат да отговорят по-добре на развиващите се нужди на промишлеността.

1.16

Настоящата икономическа и социална криза налага ограничения върху решенията на държавите — членки на ЕС, относно бюджета, особено на тези, които следват програми за намаляване на бюджетния дефицит — ситуация, която се влошава още повече в резултат на намаляването на собствения бюджет на ЕС. Като има предвид централната роля на образованието в развиването на условията за пригодност за заетост, ЕИСК препоръчва държавите членки да заделят повече средства за качествено образование, които не би трябвало да се разглеждат като разход, а като важна инвестиция за преодоляване на кризата и изграждане на по-добро бъдеще за всички. С оглед на това ЕИСК подкрепя европейската гражданска инициатива „Образованието е инвестиция! Да не го считаме за част от дефицита!“  (3). Комитетът предупреждава, че с прилагането на тези намаления към бюджетите за образование и обучение се създава риск от превръщането на жизненоважни инициативи и предложения в просто заявяване на добри намерения. Като има предвид значението на образованието и обучението за търсенето на решение на проблема с младежката безработица, ЕИСК препоръчва настоятелно през 2015 г. ЕК да организира „Европейски ден на образованието и обучението“.

1.17

Според ЕИСК промишлените отрасли и предприятията следва да инвестират в производствени съоръжения и да прилагат собствени политики по отношение на работните заплати и комуникацията с цел повишаване на привлекателността на промишления сектор. Подобряването на диалога между предприятията и сдруженията за професионално обучение би могло да представлява важна стъпка в търсенето на решение на проблема с пригодността за заетост и би могло да намали несъответствието между търсенето и предлагането.

1.18

Всички приети инициативи за повишаване на пригодността за заетост на младите хора би трябвало да бъдат адекватно финансирани посредством ЕСФ и другите структурни фондове. ЕИСК препоръчва при използването на структурните фондове да се постави акцент върху пригодността за заетост на младите хора, като по целесъобразност се включат мерки за препрограмиране на неизразходваните средства.

2.1

Европейският промишлен сектор се състои от широк спектър дружества, включително големи компании, МСП и микропредприятия, които имат различни изисквания по отношение на работната сила. Затова той се нуждае от работници с различни умения и способности. Тези различия би трябвало да бъдат взети предвид при разработването на образователните и обучителните системи. Социалният диалог между работодателите и синдикатите следва да продължи да се развива и да се използва като важен инструмент за набелязване на бъдещите перспективи на пазара на труда, за насърчаване на създаването на работни места, за споделяне на практики на обучение, съобразени в по-голяма степен с нуждите на пазара на труда, и за насърчаване на младите хора да повишават уменията си и способностите си, за да могат да отговарят по-добре на развиващите се нужди на промишлеността.

2.2

ЕС и съответно държавите членки се нуждаят от индустриална политика, която да улеснява растежа и създаването на нови висококачествени работни места (4). Според Комисията е необходимо силно партньорство между ЕС, държавите членки и промишлеността, за да се гарантира ефективна рамка за сътрудничество и да се стимулират инвестициите в технологии и човешки ресурси, които могат да осигурят конкурентно предимство на европейския промишлен сектор пред останалите световни конкуренти. За преодоляването на този проблем и във връзка с общия въпрос за пригодността за заетост в промишлеността Европейската комисия даде уверение (5), че един от стълбовете на новата индустриална политика ще бъдат инвестициите в хора и умения.

2.3

Започналата през 2008 г. финансова криза засегна тежко много европейски икономики и до момента процесът на възстановяване протича много бавно. Проблем, който би могъл да затрудни още повече възстановяването и чиито последствия за бъдещето биха могли да бъдат още по-обезпокояващи, е кризата, свързана с младежката безработица, която изисква правителствата, работодателите, работниците и гражданското общество да работят заедно за насърчаването, създаването и запазването на достойни и производителни работни места.

2.4

Европейските лидери изглежда възприемат тази криза сериозно, но както Комитетът подчерта в предходни становища (6), новите инициативи няма да помогнат за разрешаването на проблема, ако не подходят към неговите корени. Въпросът се превърна както в политическо, така и в икономическо предизвикателство. Би било погрешно да се правят обобщения — ситуацията във всички страни и на местно равнище определено не е една и съща, но за много млади европейци завършването и финансирането на образованието им, намирането не просто на краткосрочна работа или стаж, а на истинско работно място, започването на собствен проект или бизнес, самостоятелният живот или отглеждането на семейство са част от една и съща ежедневна борба. Безработицата не е ново явление в Европа, но нарастващата младежка безработица е едно от най-видимите последствия от настоящата икономическа криза, както по отношение на загубата на работни места, така и във връзка с факта, че не се създават нови такива (7).

2.5

Много положителни инициативи на ЕС (като инициативата „Гаранция за младежта“) ще предложат професионално обучение и чиракуване. Това обаче невинаги гарантира наемане на работа. Този факт подчертава наличието на едно съществено несъответствие: работните места обикновено се създават вследствие на икономическия растеж. ЕИСК вече е изтъквал необходимостта от истинска стратегия за растеж на равнището на ЕС и на национално равнище в подкрепа на създаването на по-добри и по-стабилни работни места за младите хора. Според ЕИСК от първостепенно значение е правителствата да положат значителни и корективни усилия за предотвратяване на влошаването на кризата. Както посочва Европейската комисия, „младите хора са ключът за бъдещия динамизъм и просперитет на Европа“ (8).

2.6

Не съществува общоприето определение на „пригодност за заетост“. Това е динамично понятие и общата тенденция е то да се разширява, за да се включват контекстуални фактори. Въпреки значението му, що се отнася до въпроси, свързани с пазара на труда, то трудно се поддава на измерване и съществуват много подходи за дефинирането му. Върху пригодността за заетост оказват въздействие фактори, свързани както с предлагането, така и с търсенето, които често са извън контрола на отделния индивид. В период на икономическа и социална криза Европа трябва да оползотворява напълно потенциалната креативност, енергия и способности на своето население от всички социално-икономически среди. Наличието на силни и много активни организации на гражданското общество играе важна роля за създаването на подобни възможности.

2.7

Пригодността за заетост се обуславя в голяма степен от качеството и целесъобразността на образованието и обучението, осигурявани от националните и местните власти. Въпреки че отбелязва, че местните власти се стремят да постигнат правилния баланс, за да постигнат подобрения в това отношение, ЕИСК счита, че настоящите образователни и обучителни системи невинаги отразяват последователно решенията, вземани на европейско равнище. Въпреки призивите на Комисията към местните власти в контекста на отворения метод на координация (ОМК) да споделят институционалните си решения на проблемите, свързани с младежката мобилност и обучение, да повишават качеството на обучението, сертифицирането и актуализирането, да откликват адекватно на нуждите на пазара на труда, да спазват графика за напредъка, свързан с постигането на общите цели (сравнителни показатели и резултати), да анализират и интегрират резултатите от изследванията и проучванията, все още съществуват твърде много институционални пречки и липса на истински ангажимент за изграждането на истинско споделено европейско пространство на общото и професионалното образование.

2.8

Работодателите са запознати с уменията и способностите на днешните работници, но трябва да познават в по-голяма степен уменията и способностите на бъдещите работници в един трудов свят, който търпи бързи промени, по-специално поради развитието на технологиите, което налага безусловно работниците постоянно да придобиват и актуализират своите умения. Компаниите имат различни характеристики и различни нужди, което налага образованието и професионалното обучение да бъдат адаптивни и гъвкави по отношение на уменията, които се преподават. Както ЕИСК подчерта в становище SOC/476, необходимо е по-добро и по-целенасочено сътрудничество между образователните институции на всички равнища и промишлеността.

2.9

Като се има предвид че образованието и професионалното обучение не са единствените елементи, които допринасят за пригодността за заетост на отделния човек, съсредоточаването единствено върху образованието би било прекалено рестриктивен подход. Мерки като качествените схеми за стажуване, ученето чрез участие в работния процес (в училище или в предприятия), чиракуването и целенасочените програми за заетост трябва да се разглеждат като важни лостове в подкрепа на навлизането на младите жени и мъже на пазара на труда, но те не могат да се считат за окончателното решение на проблема с пригодността за заетост. Важно е да се отчита фактът, че пазарите на труда са елемент от обществото и културата, също както и икономическите институции, и че практиките на пазара на труда се обуславят също и от неофициалните норми и традиции.

2.10

Според ЕИСК това, което е обсъдено и одобрено на европейско равнище в областта на образованието и обучението, не може да се сведе просто до обмен на добри практики. Във връзка с това той изразява надежда, че системите за обучение ще могат да отговорят на нуждите на пазара на труда, създавайки нови професионални профили, които да позволяват справяне с непрекъснатите промени в организацията на труда и в съвременното общество. Затова с оглед на сроковете, определени във връзка със Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ET 2020) и Декларацията от Брюж, ЕИСК призовава за оценка и внимателен анализ на практическото изпълнение на ангажиментите и постигането на целите.

3.1

В редица становища CCMI изтъкна множество икономически, индустриални и социални въпроси, включително пригодността за заетост и преквалификацията, по-специално по време на настоящата криза (9). Във връзка с предложената „Гаранция за младежка заетост“, одобрена от Европейската комисия през юни 2013 г., европейските социални партньори (10) представиха „Рамка за съвместни действия във връзка с младежката заетост“, насочена към знанията, прехода от училище към работа, заетостта и развитието на предприемачеството.

3.2

Младите хора са настоящето и бъдещето на Европа и допринасят в голяма степен за динамиката в нашите общества. Но социалното и икономическото включване на младите хора предполага и налага серия от успешни преходи. В контекст, в който преходът към зрялата възраст става по-сложен, качественото образование за всички и приобщаващите пазари на труда са основните носители на тези успешни преходи. Необходим е цялостен подход, за да се даде импулс на динамични, открити и мобилни пазари на труда за младите хора, с мерки и подходящи ресурси, насочени към създаването на повече и по-добри работни места, висококачествени резултати от обучението и по-добро съответствие между предлагането и търсенето на умения, включително и посредством разпространяването на ученето в процеса на работа, в Европа.

3.3

Организациите на гражданското общество в много държави членки (в частност тези, които са най-силно засегнати от настоящата криза) изтъкнаха по различни начини, че е важно да се съчетават индивидуалният подход към нуждите на пазара на труда и колективният подход (отчитащ контекста, средата, организацията и условията на труд), който взема предвид очакванията и стремежите на младите хора. За да бъдат напълно ефективни, такива мерки би трябвало да бъдат стимулирани от европейско финансиране и мерки в подкрепа на растежа, а не да се ограничават до 6 — 8 милиарда евро по линия на Инициативата за младежка заетост — сума, която би трябвало да бъде значително увеличена.

4.1

Принципите и работните методи на Европейския алианс за професионална подготовка и Рамката за качество на стажовете засилват убеждението на ЕИСК, че чиракуването, практиките в предприятия и стажовете са важно средство младите хора да придобиват умения и професионален опит и че те трябва да бъдат включвани в стратегиите за корпоративна социална отговорност. Комитетът препоръчва държавите членки и промишлеността да осигурят качеството и целесъобразността на предложените дейности и да установят подходяща рамка, която ясно да определя приложими на практика отговорности, права и задължения за всички заинтересовани страни.

4.2

Като се има предвид, че получаването на признати университетски дипломи на различни равнища е важно, но вече не е достатъчно, Комитетът смята, че при изпълнението на плановете и програмите във връзка с „Гаранция за младежта“ следва да се предприемат конкретни мерки, които да позволят на младите висшисти да придобият умения, необходими на работното място, включително управленски умения и умения за работа в екип, решаване на проблеми и креативност, за да повишат възможностите си за заетост на трудовия пазар.

4.3

В моделите, основаващи се на ученето в процеса на работа, като комбинираната система на обучение с обща и професионална подготовка, значителна част от обучението се извършва във фирмата. Младите хора би трябвало да имат възможността да редуват обучението в училище и обучението на работното място във фирмата. ЕИСК е убеден, че прилаганите в някои държави членки комбинирани образователни системи са успешни. За успеха на схемите за професионално обучение чрез чиракуване е изключително важно и публичните, и бизнес партньорите да споделят отговорността за инвестициите в бъдещето.

4.4

Насърчаването на ученето има смисъл, при условие че тази задача не зависи само от индивидуалното усилие, което може и трябва да бъде положено. В противен случай най-маргинализираните групи или тези, които вече се намират в най-необлагодетелствано положение, ще останат колективно сегрегирани. Би трябвало да продължи разработването на конкретни мерки на национално и местно равнище с цел да се предлага учене през целия живот, достъпно за всички, с участието на социалните партньори и гражданското общество и редовна оценка на резултатите.

4.5

При прегледа на образователните/обучителните системи е важно да се гарантира, че сферата на образованието може да остане привлекателна и конкурентоспособна професия. Вдъхването на нов живот на учителската професия е в съзвучие и с развиващите се нужди на пазара на труда. Необходими са силно мотивирани и добре подготвени преподаватели, за да може да се откликне на разнообразните нужди на обществото, промишлеността и обучаващите се.

4.6

Образованието, обучението и съветите за професионална ориентация следва да подкрепят младите хора в усилията им да получат по-добро образование, квалификация и умения. Материалите за професионална ориентация би трябвало да съдържат ясна информация за перспективите за работа и професионално развитие на пазара на труда (11). ЕИСК приветства решението на Европейската комисия за създаване на програмата „Еразъм+“, която също насърчава трансграничното професионално обучение, и изразява надежда, че съгласно договореното тя ще бъде напълно оперативна през 2014 г. Постигнатото неотдавна споразумение между Европейския парламент и Съвета относно признаването на професионалните квалификации е особено радващо.

4.7

Държавите членки би трябвало да предоставят стимули на университетите и звената за НИРД, които предлагат курсове за получаване на образователни степени в съответствие с нуждите на глобализирания пазар — това би могло да спомогне за насърчаването на висок професионализъм.

4.8

Въвеждането на задължително обучение може да се разглежда като „застраховка за кариерно развитие“. Но чиракуването и стажовете не бива да се превръщат в начин за широко въвеждане на евтин или неплатен труд. Най-добрите практики в промишлеността би трябвало да получат признание, а злоупотребите не би трябвало да се толерират. Всеки период на обучение или стаж трябва да води до диплом или сертификат, удостоверяващ придобитата квалификация.

4.9

Предвид съществуващите различия между младите мъже и жени, навлизащи на пазара на труда, ЕИСК изтъква, че е важно подходът към проблема с младежката безработица да отразява по подходящ начин аспектите, свързани с пола, в това число и предвиждане на конкретни мерки при необходимост. В препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта се упоменава изрично, че в схемите за гаранции за младежта следва да се отчитат половата принадлежност и многообразието на младите хора, към които са насочени (12).

4.10

За повишаването на пригодността за заетост трябва да се положат всички усилия за съобразяване с конкретните условия по места. Колкото повече политически мерки се съобразяват с това, толкова по-голям е шансът да се насърчи пригодността за заетост. Всяко действие в подкрепа на икономическото развитие трябва да бъде обвързано с условията на място, тъй като това е единственият начин за постигане на високо равнище на устойчивост. Създаването на партньорства на местно равнище ще бъде полезно за укрепването на диалога и действията за справяне с младежката безработица. Местните институции, университети, младежки организации, публични органи и институции за професионално обучение, синдикатите и работодателите, действащи в рамките на една и съща териториална единица, би трябвало да намерят начин да работят заедно за набелязване на възможни общи стратегии. Това ще позволи по-добро отчитане и вземане предвид на местните специфики и нужди с цел подобряване на възможностите за заетост за младите хора.

4.11

Държавите членки би трябвало да включат курсове по предприемачество в учебните програми и да насърчат предприемачеството в модели, основаващи се на ученето в процеса на работа, в съответствие с новия план за действие „Предприемачество 2020 г.“, стартиран от Европейската комисия. Предприемачеството следва да се разглежда като широко понятие, което включва не само създаването на нови предприятия. Хората трябва да се научат от ранна възраст и да знаят как да проявяват предприемчивост в собствения си живот. Обучението по предприемачество би трябвало да подготвя хората за живота, като ги учи как да проявяват инициатива, да поемат отговорност и да анализират различни ситуации. Според ЕИСК развиването на умения и способности като креативност, инициативност, упоритост и работа в екип са от голямо значение за всички, не само за бъдещите предприемачи, които искат да започнат собствен бизнес. Тези умения следва да дадат възможност на едно поколение да работи ефективно във всички сектори и да дадат тласък за изграждането на инфраструктурата, необходима за успеха на европейската икономика.

4.12

Комисията признава, че „в Европа е необходима цялостна и трайна културна промяна“  (13) за въвеждането на ефективни методики за обучение по предприемачество в класната стая. Освен това ЕИСК препоръчва да се направят промени в обучението на преподавателите и държавите членки би трябвало да бъдат приканени да предвидят достатъчно средства за обучението на преподавателите в тази област. Успешното изпълнение на политиката се обуславя от квалификацията на човешките ресурси, които трябва да бъдат обучени и подкрепени.

4.13

В предходни становища ЕИСК (14) привлече вниманието върху последиците от намаляването на ролята на постоянните договори върху заетостта на младите жени и мъже и препоръча да се анализират рисковете, свързани с тази тенденция. Временните договори, които понастоящем се превръщат в обичайна практика за младите хора, особено в началото на тяхната кариера, доведоха до по-сегментиран пазар на труда. ЕИСК препоръчва държавите членки да обърнат особено внимание на този аспект, който има и важни последици за системите за социално осигуряване (по-малко вноски) и за сближаването на обществата на държавите членки.

4.14

Настоящата икономическа и социална криза налага ограничения върху решенията на държавите — членки на ЕС, във връзка с бюджета, особено на тези, които следват програми за намаляване на бюджетния дефицит — ситуация, изострена от намаляването на собствения бюджет на ЕС. Комитетът предупреждава, че с прилагането на тези намаления към бюджетите за образование и обучение се създава риск от превръщането на жизненоважни инициативи и предложения в просто заявяване на добри намерения. С оглед на това ЕИСК подкрепя европейската гражданска инициатива „Образованието е инвестиция! Да не го считаме за част от дефицита!“

4.15

Всички инициативи за повишаване на пригодността за заетост на младите хора би трябвало да бъдат бързо приложени в цяла Европа и адекватно финансирани посредством ЕСФ и другите структурни фондове. Според ЕИСК това е инвестиция от решаващо значение в бъдещето на европейските икономики и общества. Инициативите би трябвало да бъдат лесно достъпни за всички млади хора без дискриминация. Съответните заинтересовани страни (включително социалните партньори и младежките организации) на местно, регионално и национално равнище би трябвало да бъдат привлечени за участие в прилагането на тези инициативи и в оценката на техните резултати. ЕИСК препоръчва при използването на структурните фондове да се постави специален акцент върху пригодността за заетост на младите хора, като по целесъобразност се включат мерки за препрограмиране на неизразходваните средства.