EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62014TN0479
Case T-479/14: Action brought on 26 June 2014 — Kendrion v Court of Justice of the European Union
Дело T-479/14: Иск, предявен на 26 юни 2014 г. — Kendrion/Съд на Европейския съюз
Дело T-479/14: Иск, предявен на 26 юни 2014 г. — Kendrion/Съд на Европейския съюз
OJ C 253, 4.8.2014, p. 65–66
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
4.8.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 253/65 |
Иск, предявен на 26 юни 2014 г. — Kendrion/Съд на Европейския съюз
(Дело T-479/14)
2014/C 253/89
Език на производството: нидерландски
Страни
Ищец: Kendrion NV (Цайст, Нидерландия) (представители: P. Glazener и T. Ottervanger, адвокати)
Ответник: Съд на Европейския съюз
Искания на ищеца
Ищецът иска Съдът на Европейския съюз да се осъди:
— |
да му плати обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 3 08 463,98 EUR или минимум в считания от Съда за подходящ размер, |
— |
да му плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 1 0 50 000,000 EUR, при условията на евентуалност минимум в размер на 1 7 00 000,00 EUR или при условията на евентуалност спрямо предходното — минимум в размера, установен от страните въз основа на определените от Съда условия, или минимум в считания от Съда за подходящ размер, |
— |
във всички случаи да му плати лихви за забава в определения от Съда подходящ размер, считано от 26 ноември 2013 г., |
— |
да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
С решение от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия (C-50/12 P, EU:C:2013:771), Съдът установил нарушение на член 47, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз в производството пред Общия съд по дело T-54/06, Kendrion/Комисия, което се отнася до жалба за отмяна на Решение C (2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 година относно процедура за прилагане на член [81 ЕО] (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби), доколкото то е адресирано до ищеца, както и за отмяна или при условията на евентуалност — за намаляване, на наложената на ищеца глоба.
Освен това Съдът установил, че неизпълнението на задълженията по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз следва да се санкционира с подаването на иск за обезщетение до Съда, тъй като подобен иск представлявал ефективно средство за защита.
Според ищеца в посоченото решение Съдът е постановил, че са изпълнени изискванията за наличие на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти.
На следващо място, ищецът посочва, че производството е продължило пет години и девет месеца, а според него за подходяща следва да се приеме продължителност от две години и шест месеца, така че разумният срок е бил надхвърлен с три години и три месеца. Ако делото е било решено в рамките на разумния срок, то решението е щяло да бъде постановено на 26 август 2010 г. вместо на 26 ноември 2013 г.
Имуществените вреди, които той е претърпял поради прекомерната продължителност на производството, се състоят от допълнителните финансови тежести, които той е трябвало да понесе през съответния период. Тези вреди включват лихвите, начислени от Комисията върху глобата в размер на 3 4 0 00 000 EUR, както и разноските за банковата гаранция, издадена във връзка с плащането на глобата и лихвите. Тази сума е щяла да бъда намалена с размера на разноските за финансирането на дължимото на Съюза на 26 август 2010 г. плащане на глобата и лихвите, ако Общият съд беше постановил решение към тази дата.
Като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от него поради прекомерната продължителност на производството, ищецът претендира подходящо обезщетение в размер на 10 % от глобата за всяка година, с която е надхвърлена разумната продължителност на производството пред Общия съд, и съответна част от 10 % за непълната година. Подобно обезщетение било уместно, тъй като към момента на постановяване на решението Комисията обичайно увеличавала глобата с 10 % за всяка година от нарушението.
При условията на евентуалност ищецът претендира подходящо обезщетение за неимуществените вреди в размер на 5 % от глобата. Тази сума съответствала на обезщетението, което Съдът приемал за подходящо в сходни случаи на съществено надхвърляне на сроковете при преценката на глобите в картелни производства.