11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/78

1.1

Това консултативно съобщение е част от по-широкия дебат относно това как ЕС да продължи да си осигурява по рентабилен и екологично приемлив начин доставки на суровини от изключителна важност и за производството, и за поддържането на живота на хора и животни в един все по-гъстонаселен и конкурентен глобализиран свят. В него се прави добре обосновано, балансирано и достатъчно обобщение на положението, свързано с вноса и използването на фосфорни продукти, за производството на храни и други основни приложения.

1.2

Комисията поставя 11 въпроса, на които ЕИСК дава отговори и конкретни препоръки. ЕИСК обръща внимание на приноса на Европейската платформа за устойчив фосфор (ESPP) и вероятния резултат от работата на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) в областта на селскостопанската производителност и устойчивост. ЕИСК подкрепя тези инициативи и вярва, че работата им ще се използва подобаващо.

1.3

ЕИСК оценява положително този подход, който, както отбелязва Комисията, не е непременно насочен към изготвянето на специално законодателство. Може би е по-подходящо да се задават правилните въпроси и да се осигуряват точни данни, за да могат трети страни да вземат решения въз основа на повече информация. Трябва да бъдат набелязани и подходящо поднесени най-добрите практики, за да могат и други да ги последват.

1.4

Това може да изисква краткосрочен план за пазарна подкрепа за новите технологии и, когато е необходимо, по-дългосрочна регулаторна подкрепа за промените, които са определени за най-важни. Целите за стопанисване и рециклиране на фосфора вероятно ще бъдат от полза; изпълнението на национално равнище следва да се остави на лицата, които са по-пряко засегнати от въпроса.

2.1

Фосфорът е елемент от съществено значение за живота. Той може да се рециклира безкрайно, но не може да бъде заместен. Той е широко разпространен в земната кора, но резервите от фосфатни скали, от които може да се добива фосфор, са концентрирани в малко на брой страни и всички те с изключение на една (Финландия) са извън ЕС.

2.2

Всички отпадъчни продукти, включително твърдата биоматерия от растения, животни и хора, съдържат фосфор; те се рециклират в различна степен със земеползването за подпомагане на обезвреждането на отпадъци и за фуражните култури. Някои области имат излишък от фосфор и разглеждат това като проблем, който води до влошаване на качеството на водата и еутрофикация (поява на растителност в резултат на твърде голямо количество хранителни вещества); други страдат от недостиг на фосфор и не могат да постигнат високи земеделски добиви. Променящите се концентрации на хора и животни задълбочават тези трудности.

2.3

На проблемите и възможностите, произтичащи от горепосоченото, не се отделяше голямо внимание през първите 50 години от употребата на фосфатни скали. Предлагането изглеждаше добро; цените останаха стабилни и ниски; земеделските добиви и прирастът на добитък рязко се покачиха. През 2008 г. настъпи внезапна промяна. Китай усети потенциален недостиг в национален мащаб и наложи данък върху износа; световните цени нараснаха драстично; това се отрази на цените на храните; заговори се, че е възможно вече да е достигнат „фосфорният пик“.

2.4

Две години по-късно беше направена нова оценка на световните резерви, според която те са десетократно по-големи, и проблемът сякаш изчезна, макар и да се засилиха съмненията относно реалното състояние на нещата. Независимо от всичко настъпи моментът да се зададат сериозни въпроси.

3.1.1

Фосфатните скали са основният източник на фосфор за увеличаване на земеделските добиви и животинския растеж, а оттам и за поддържане на все по-големи популации. Известните резерви са съсредоточени в малък брой страни. Единствено страните с излишък, надвишаващ значително собствените им нужди, има вероятност да изнасят фосфор. Смята се, че само малка част (16 %) от извлечения тонаж се търгува (Rosemarin и Jensen, Европейска конференция за устойчивост на снабдяването с фосфор, март 2013 г.). Много от страните доставчици се считат за политически уязвими. Пазарът не е напълно прозрачен и не функционира безпроблемно. ЕС не задоволява самостоятелно нуждите си и загуби работни места, тъй като производството на крайни продукти (торове и химикали, основани на фосфор) се премести в страните доставчици.

3.1.2

Отговор на този проблем може да се намери единствено в световен мащаб; ако една страна с многобройно население и/или богата страна с голямо търсене реши, че е изложена на риск по отношение на доставките на суровини, включително храни, тогава всички държави или региони, зависими от вноса, биват изложени на риск. Това важи и за стоките, произведени от суровините. Всяко проучване трябва да вземе това предвид, особено когато производствените модели са се променили и първичното търсене понастоящем е извън ЕС.

3.1.3

Отговорът на първия въпрос е еднозначно „да“. Предизвикателството е да се намерят рентабилни начини да се увеличи самостоятелното задоволяване на нуждите. Особено важни се оказаха събитията след рязкото увеличаване на цените със 700% през 2008 г. Въпреки че оттогава насам цените спаднаха, осъзнаването на текущите рискове спомогна да се стимулират инвестициите по цялата верига за доставки. Също толкова важно е да се повиши осведомеността за въздействието върху околната среда на всички етапи от веригата на доставки и разбирането за начина за свеждането им до минимум по рентабилен начин. Жизненоважна ще бъде подкрепата на Комисията за научни изследвания и участие на заинтересованите групи чрез ЕПИ и ESPP.

3.1.4

75% от известните запаси са в Мароко и Западна Сахара (Rosemarin и Jensen, Европейска конференция за устойчивост на снабдяването с фосфор, март 2013 г.). В световната търговия доминира износът от Мароко. Сред доставчиците на ЕС са Тунис и Сирия. Русия е основен доставчик на скални и крайни продукти. Йордания и Египет изнасят големи количества. Очевидно са необходими стимули за укрепване на договорите за съседство и други двустранни договори.

3.1.5

Тази тема беше разгледана обстойно в неотдавнашно становище на ЕИСК „Гарантиране на жизненоважния за ЕС внос чрез настоящата търговска политика и другите свързани с нея политики на ЕС“ (1), прието през октомври 2013 г. Очевидна е и необходимостта от последователен, съвместен, цялостен, основан на данни, навременен, отчитащ политическите аспекти и тактически представен подход във всички институции на ЕС от името на държавите членки.

3.2.1

ЕИСК подкрепя решението на Комисията да използва текущите данни за предлагането за периода след 2010 г. — и в по-широк смисъл, за търсенето, но всички те трябва да се считат за „примерни“, а не „точни“. Като се има предвид, че известните резерви представляват по-малко от 1 част на милион (ppm) от общото количество фосфор в земната кора, според ЕИСК е много малко вероятно да са открити всички резерви и използваемите резерви — и още по-малко вероятно техниките за добив и възстановяване да не се подобрят допълнително. Търсенето може да бъде намалено, като продължи процесът на изваждане на фосфора от детергенти и чрез по-ефективното му използване в торове или чрез преминаване към начин на хранене с по-ниско съдържание на месо или стабилизиране на популациите.

3.2.2

С оглед на многото променливи и несигурност относно действителните резерви, е трудно да се прецени доколко „кривите на Хюбърт“ и предвижданията за „фосфорния пик“ могат да бъдат полезни инструменти за прогнозиране в краткосрочен план.

3.2.3

ЕИСК подкрепя техническото и финансовото сътрудничество с държави доставчици с цел да се установят нови резерви, да се намали въздействието от добива, дистрибуцията и преработката върху околната среда, да се изгради необходимата инфраструктура, включително железопътни линии и пристанища, и да се повиши степента на преработването на местно равнище до продукти за торене с по-висока добавена стойност.

3.2.4

Това обаче не засяга основните цели на политиката на ЕС в областта на фосфора — повишаване на самостоятелното задоволяване на нуждите в рамките на ЕС и смекчаване на последиците от прекомерното потребление. По-добрите данни за потоците в рамките на ЕС, по-специално в държавите членки, в които търсенето нараства, ще бъдат от решаващо значение за разработване на икономически ефективни практики и политики. От това ще зависи напредъкът към устойчива безопасност на храните.

3.3.1

Световни данни, особено за запасите, се събират от научната организация за геоложки проучвания на САЩ United States Geological Survey със съдействието на Международния център за разработване на торове и на други организации като австралийския Съвместен комитет за рудни полезни изкопаеми. Предвид събитията през последните години може само да се надяваме, че те ще подобрят своите резултати. Организацията на ООН за прехрана и земеделие е силно заинтересована от получаване на надеждни данни; ЕС би могъл да насочи усилия в тази посока, включително за намаляване на търсенето в страни с високо потребление на фосфати, основно в Азия, както и в подкрепа на повторната оценка на резервите във всички държави доставчици.

3.3.2

Подобрените данни относно потоците на търсенето и възможностите да се оптимизира както търсенето, така и предлагането в Европа също са от съществено значение; най-очевидно е това да стане посредством ESPP. От решаващо значение ще продължи да бъде информираният и актуален принос от всички засегнати заинтересовани страни, включително „Fertilisers Europe“.

3.4.1

Фосфатните залежи съдържат в различна степен незначителни количества метали, включително кадмий, уран и хром. Те могат да бъдат извлечени с цел употреба в храни и техническа употреба, но процесите са скъпи и генерират отпадъци. Съдържанието на кадмий в обикновените седиментни залежи варира от 25 до 150 mg CD на kg дифосфорен пентаоксид (P205). Залежите с вулканичен произход (в Русия, Финландия и Южна Африка) съдържат около 10 mg CD/kg P205. Вносът в ЕС е обикновено с ниско съдържание на кадмий, но дългосрочната употреба може да доведе до натрупване в почвата, растенията и животните и следователно може да представлява риск за човешкото здраве. Премахването на кадмия води до увеличаване на разходите за земеделските производители в ЕС, като намалява конкурентоспособността спрямо внесени култури, за които тези ограничения не се прилагат. Фосфатът от отпадъци с животински и човешки произход има ниско съдържание на кадмий, но може да бъде замърсен по различни начини. Ето защо определянето на безопасни нива за всички замърсители е от решаващо значение.

3.4.2

Поради това ЕИСК насърчава Комисията да продължи и завърши всички текущи проучвания, да изготви нови оценки на риска при необходимост от такива и да формулира съответни препоръки, по-специално относно наличните технологии за премахване на кадмия, разходите и приложимостта към различни производствени процеси.

3.4.3

ЕИСК признава, че земеделските практики често са съобразени с местните условия и може да изглеждат неточни. Продължават да се развиват техническите консултации и най-добри практики, но невинаги е предоставена добре информация за тях. При липса на силни финансови стимули промените настъпват бавно. При продажбата и използването на смесени азотни, фосфатни и калиеви торове не се отчитат нуждите, които могат да се различават за отделните обработваеми площи. Както и в други области от съществено значение е обучението през целия живот.

3.4.4

Ето защо понастоящем е много важен преходът към „прецизно земеделие“ с повече внимание към местните нужди, наличности и модели на изпускания, обхващащ както естествените, така и изкуствените торове, с нужните стимули, за да се насърчи осъществяването на промяна. В този процес ключова роля ще изпълняват генералните дирекции на ЕК, отговарящи за научните изследвания и селското стопанство.

3.5.1

Фосфорът е стабилен нерадиоактивен елемент и следователно може да бъде рециклиран и повторно използван за неограничен срок. Той не се среща в значителни количества в атмосферата, но може да се изгуби вследствие на ерозия на почвата или да се размие във вода, като обикновено завършва жизнения си цикъл на морското дъно. Като стъпка към пречистването се проучва възстановяването от вътрешнотериториалните водни системи; повече внимание трябва да се обърне на възстановяването за повторна употреба.

3.5.2

Устойчивата употреба изисква анализ на жизнения цикъл от „рудника“ до „фермата“, „трапезата“ и „морето“. Добивът на минерали изисква големи количества енергия и вода, често в области, в които и двата ресурса не достигат. Транспортирането и преработката изискват въглеводороди и генерират парникови газове. Настоящите загуби са високи; само около 15% от добивания фосфор достига до храната, която консумираме (В Rosemarin и Jensen, Европейска конференция за устойчивост на снабдяването с фосфор, март 2013 г., се говори за 20-25%, а данните от ESPP сочат само 15%.). Тази употреба обаче е от съществено значение за живота на всяко живо същество. Този процес може да бъде оптимизиран, но не и да бъде заменен.

3.5.3

Нехранителната употреба е различна. Използването на фосфати в домакинските детергенти може да се сведе до нула, след като вече беше значително ограничено. Отглеждането на култури за биогорива представлява много по-голяма заплаха. Енергийните разходи и ползи на всички етапи трябва да бъдат по-добре остойностени. ЕИСК разгледа някои от социалните и икономическите последици: вече е належащо изготвянето на пълен анализ на жизнения цикъл, включващ употребата на фосфор, и адаптиране на политиките при необходимост.

3.5.4

Във всички случаи трябва да се положат усилия за намаляване на потреблението на първичен фосфор (нов ресурс, който изисква внос в ЕС) и за повишаване на повторната употреба на органични материали (храни, отпадъци от преработка и компост) и безопасното рециклиране на богати на фосфор материали, които понастоящем се разглеждат като „отпадъци“ (животински и човешки екскременти, отпадъчни води и утайки от пречистване на отпадъчни води). Трябва да бъдат разработени приложения за страничните продукти, получени по време на обработката.

3.5.5

Необходимо е да се набележат подходящи пътища за постигане на горепосочената цел и да се образоват регулаторите, доставчиците, земеделските производители, търговците на дребно и техните клиенти да приемат желаните нови продукти и практики. Работи се за намиране на жизнеспособни търговски решения. ESPP и други органи работят в тясно сътрудничество с Европейската комисия за тяхното осъществяване.

3.5.6

Комисията и други институции, агенции и консултативни органи на ЕС трябва да продължат да набелязват законодателството, което се нуждае от преразглеждане или по-добро прилагане в светлината на придобития опит или променящите се външни нужди. Трябва да бъде преосмислен цялостният подход спрямо „отпадъците“, като този процес вече е започнал. Както е отбелязано в съобщението, настоящият подход е разпокъсан и непродуктивен и пречи на желаните резултати — повторна употреба и рециклиране.

3.6.1

Комисията следва да насърчава изследвания, когато е налице желан резултат, но пазарно ориентираните търговски стимули са неясни (напр. поради постоянното наличие на първичен фосфор на относително ниска цена), или когато има вероятност за неразрешени конфликти на интереси (напр. по отношение на стандартите за качество на рециклирани спрямо първични фосфатни торове), или когато националните практики в рамките на ЕС се различават значително (напр. във връзка с настоящата употреба на фосфат и тенденции в потреблението), или когато не могат лесно да бъдат постигнати очевидни синергии (напр. при прехвърлянето на животински и други богати на фосфор отпадъци от държавите членки, които имат излишък от такива отпадъци, в държави членки с недостиг).

3.6.2

Следва да се отчете и необходимостта от подобряване на комуникацията сред съответните сектори — различното приложимо законодателство и разделените и понякога припокриващи се отговорности в рамките на Комисията и други регулаторни органи.

3.7.1

Отговорът на този въпрос е „не“. Налице е ясна необходимост от официална, не толкова разпокъсана и по-пълна информация за други замърсители и техните източници и поемането им от храните, в това число тежките (и по-леките) метали, фармацевтичните продукти и метаболитите, патогените, свързаните хранителни елементи, наличността, моделите на изпускания, общата агрономична ефективност, технологиите за рециклиране, въздействието върху околната среда и така нататък.

3.7.2

Статистическите данни, ако има такива, ще бъдат добро начало. Образованието, ангажираността и приемането на промяната ще бъдат от съществено значение. Най-вероятният път за постигането на тази цел изглежда партньорството между Комисията и организации като ESPP.

3.8.1

В рамките на стратегията „Европа 2020“ беше даден ход на 5 ЕПИ. Три от тях — посветени на производителността в селското стопанство, водата и суровините — ще окажат въздействие върху селското стопанство като цяло и фосфора в частност, а малко по-слабо ще бъде въздействието и на другите две, посветени на интелигентните градове и активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве. Като нов проблем, който трябва да бъде решен, подходът към фосфора би могъл да послужи за модел за подражание от останалите.

3.8.2

Създаден е управителен комитет на високо равнище и е договорен стратегически план за изпълнение (СПИ). Този план ще се увенчае с успех, ако заинтересованите страни действат заедно и ако всички заинтересовани страни са представени и участват активно. Акцентът е върху действия, които са възможни в рамките на ЕС — в най-общ вид „от фермата до трапезата“ — така че планът не включва някои теми, като посочените по-горе.

3.8.3

ЕИСК изразява съгласие с много широкото всеобхватно съдържание на СПИ, но отбелязва, че в него липсват ясно определени приоритети, механизми за разрешаване на основателни спорове или графици за действие. В плана почти не се обсъждат областите, в които съществуващите политики на Съюза или на държавите членки (да се субсидират или не, или дори да не се позволяват специфични дейности за постигането на други цели) доведоха до икономически неустойчиви или нежелани резултати във или извън ЕС.

3.8.4

ЕИСК се надява, че ЕПИ ще изпълни своите цели навреме; това би бил полезен резултат относно фосфора. В обсъждането следва да бъдат включени темите за употребата на хранителни елементи, ефективност на торовете, рециклирането, нивата на замърсители, третиране, транспорт и употреба на оборски тор и други биологични отпадъци. Това би трябвало да подкрепи работната програма на ESPP. Двете очевидно трябва да си взаимодействат.

3.9.1

„Отпадък“ е всеки материал, който непосредствените му собственици считат, че има нулева или отрицателна стойност; веднага щом може да му се придаде стойност, той става продукт, който може да бъде търгуван. Един напълно ефективен процес би придал стойност и използвал всичките му изходящи потоци. Глобализацията е направила тази задача по-сложна за анализиране, но много по-спешна за решаване. Потоците от отпадъци с растителен, животински и човешки произход в течна и твърда форма вече трябва да се разглеждат като търговски възможности, а не като скъпоструващи проблеми.

3.9.2

Това е по-лесно да се каже, отколкото да се постигне. Необходими са научни изследвания и нови технологии; следва да се адаптират нормативните разпоредби, за да се гарантира по-голяма яснота и сигурност на съдържанието при трансгранични и вътрешни движения. Трябва да бъдат изяснени финансовите стимули. Най-вероятно е да се постигне успех чрез местни решения, обхващащи оборския тор, преработен или не, и синтетичните торове. Биха могли да се разработят общностни или регионални проекти, за да се решат специфични проблеми, да се извлече полза от инвестициите и да се сведе до минимум въздействието върху околната среда.

3.9.3

Заинтересованите страни в рамките на ЕПИ или ESPP ще играят ключова роля за адаптирането на глобалните решения към действителните възможности в стопанството, общността, общинското или регионалното равнище; пълноценно участие ще трябва да вземат държавите членки и другите представители на гражданското общество.

3.10.1

Най-добрият начин да се намали разхищаването на храни е да се гарантира, че те се разпространяват и консумират като част от балансиран и здравословен режим на хранене от хората, които се нуждаят от препитание. Трябва да се преразгледа законодателството в областта на етикетирането и практиките за търговия на дребно по отношение на „качеството“ (форма, външен вид и размер спрямо вкус или хранителен състав), размера на порциите, датите на срока на годност или на препоръчителна консумация и изхвърлянето на непродадените храни. Големите търговски потребители (преработватели на храни, заведения за обществено хранене, ресторанти) следва да сведат до минимум отпадъците поради нормални търговски съображения — както и да бъдат задължени да компостират всичко, което не могат да използват директно. Трябва да се насърчава провеждането на инициативи, обхващащи целия сектор, с участието на търговците на дребно. Хранителните отпадъци в домакинството могат и следва да бъдат сведени до минимум чрез ефективни покупки и своевременна употреба — и това до голяма степен е въпрос на образоване на потребителите. Индивидуалното компостиране на остатъци е възможно по селата, но не е толкова лесно в големите градове.

3.10.2

Разделното събиране на биоразградимите отпадъци, отделно от градинските отпадъци, като цяло е доста ограничено и се обуславя от наличните бюджети и приоритети. Компостирането на всичко, което не може да бъде консумирано, запазва фосфора в хранителната верига и подобрява качеството на почвите, там където е необходимо. Следва да се обърне внимание на добавянето на стойност, а не само на обезвреждането на отпадъци.

3.11.1

Вече съществуват решения за малки домакински приложения, най-вече за решаване на проблемите, свързани с прекомерно количество фосфор в отдалечени райони, което води до еутрофикация в съседни басейни със застояла вода. Те обаче са скъпи и изглежда трудно да се адаптират към по-гъстонаселените градове. Размерът на населеното място често определя какво е възможно.

3.11.2

Отвеждането на градските отпадъчни води е регламентирано с правни разпоредби относно качеството на отпадната вода, а не относно потенциалната стойност на конкретни компоненти. Това следва спешно да се преразгледа. Модернизирането на съществуващите канализационни системи може да бъде скъпо; би било по-разумно да се предоставят проекти за нови инвестиции, добавящи по-голяма стойност за операторите. Използването на твърди биовещества върху земята следва да е насочено повече към оптимизиране на добивите от посевите отколкото към спазване на ограниченията за изхвърляне.-

3.11.3

Ще се нужни нови стандарти за приложения за хранителна употреба, включително за земеделието, успоредно с употреба в синтетични торове, в които качеството и изпълнението могат да бъдат по-лесно контролирани. По-лесни решения осигуряват приложения, които не са свързани с храните (паркове, голф игрища, градско и индустриално ландшафтно проектиране, възстановяване на околната среда, горско стопанство, защита от ерозия, морски крайбрежни защитни съоръжения и др.).

3.11.4

Има непрекъсната нужда от целенасочени изследвания и разработване на нови рентабилни технологии. За всички е полезно, ако това се насърчава, финансира и разпространява на равнището на ЕС и се подкрепя чрез установяване и ефективен трансфер на съществуващите най-добри практики. Успешните технологии създават работни места и отварят пазари. Ефективността при производството, разпространението и употребата на храни и управлението на отпадъците помага да се намалят разходите за потребителите и да се постигнат други цели в областта на енергетиката и изменението на климата.

3.11.5

Препятствията пред постигането на напредък следва да бъдат премахнати. Следва да бъдат разработени хармонизирани критерии за това кога даден отпадък престава да бъде отпадък, както и нов подход към определянето и контрола на отпадъците. Рамковите директиви относно химикалите (REACH), качеството на почвите и водите, торовете, хранителната употреба и обезвреждането на отпадъци следва да бъдат подложени на повторна оценка, за да се гарантира, че техните цели са все още меродавни и пълни, и че те отговарят на приоритетите на днешния ЕС в глобализирания свят, в който живеем. Важно ще бъде правилното и пропорционално изпълнение на национално и местно равнище. ЕИСК ще се радва да окаже съдействие в този процес.