17.5.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 139/17

—

изразява съгласие, че финансирането трябва да бъде насочено изключително към преструктуриране с цел развиване на иновационна и конкурентоспособна стопанска дейност. Държавната помощ за спасяване и преструктуриране не бива да пречи на излизането на безперспективните предприятия от пазара, защото това би довело до последици, противоречащи на принципите на високо конкурентна социална пазарна икономика, които може да са вредни както за свободната конкуренция, така и за потребителите и данъкоплатците. От друга страна, тя може да се окаже полезна, ако целта ѝ е да помага на рентабилните в структурно отношение предприятия да преодолеят период на нестабилност, да защитят заетостта и промишлено ноу-хау, да запазят икономическата структура на определена територия, да продължат, ако е необходимо, да предоставят обществени услуги, дори да запазят конкурентна пазарна структура, за да се избегне монополно или олигополно положение и да се даде възможност на предприятията със стратегическа за Европейския съюз дейност да се справят със ситуации на преходни напрежения в световната конкуренция;

—

предлага да се въведат тавани de minimis за уведомяването за държавна помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия;

—

предлага максималният период за мерките за подпомагане на спасяването да бъде определен на шест месеца и да може да се удължава веднъж за още шест месеца;

—

подкрепя определянето на конкретни компенсаторни мерки за изключителния принос на публичните власти, в това число забраната за изплащане на дивиденти през периода на преструктуриране;

—

предлага клаузата за дълготрайност на операциите, посочена в член 57 от настоящия Регламент за общоприложими разпоредби за структурните фондове, предвиждаща възстановяване на помощта, когато инвестицията не е запазена в срок от пет години или три години за МСП;

—

счита, че максималният размер на помощ за комбинирано отпускане на помощ за спасяване и преструктуриране на едно и също дружество, който през 2007 г. е бил определен на 10 млн. евро, трябва да бъде увеличен на 15 млн. евро, за да се отчетат инфлацията и други важни фактори (напр. отражението върху БВП и върху безработицата).

Докладчик:

г-н Christophe ROUILLON (FR/ПЕС), кмет на Coulaines

Отправен документ

Съобщение на Комисията относно

„Насоки на Общността за държавната помощ за спасяване и преструктуриране на дружества в затруднено положение“ (ОВ C 244, 1.10.2004 г., стр. 2)

1.

подчертава, че преразглеждането на насоките за държавната помощ за спасяване и преструктуриране на дружества в затруднено положение се вписва в рамките на общата реформа за модернизиране на държавната помощ на ЕС. В този контекст, исканията, изразени в неговото становище относно общата реформа (1), се прилагат по аналогия, а именно приоритетно: сериозно опростяване на правилата, подобряване на практическата им приложимост, както и ускоряване на процедурите и намаляване на техния брой; съсредоточаване върху съществени за вътрешния пазар случаи;

2.

подчертава важността на държавната помощ за спасяване и преструктуриране на дружества в затруднено положение за местните и регионалните власти, както по отношение на целите на тези помощи за териториално, икономическо и социално сближаване, така и поради факта, че местните и регионалните власти са основни бенефициери на помощи от този вид;

3.

ето защо и въпреки факта, че приложимите по отношение на държавните помощи правила попадат в изключителните правомощия на Европейския съюз и че следователно не се прилага принципът на субсидиарност, участието на местните и регионалните власти в преразглеждането на тези насоки е полезно с оглед на икономическата и социалната реалност, на демократичната легитимност и е в съответствие с правилата на многостепенното управление;

4.

припомня всъщност, че местните и регионалните власти, доколкото отговарят за политиката по заетостта и за подкрепата на предприятията в процес на преструктуриране, също полагат активни усилия в сферата на образованието, професионалното обучение, гарантирането на сигурност на професионалната кариера, възстановяването на пазара на труда, които отговарят на изискванията по отношение на предвиждане и подпомагане на преструктурирането;

5.

приветства решението на Европейската комисия от 28 септември 2012 г. да се продължи за втори път действието на насоките от 2004 г. и през пролетта на 2013 г. да се проведе втора консултация във връзка с преразглеждането им. Продължаването на действието и новата консултация всъщност би трябвало да позволят да се отразят принципите на общата реформа на държавната помощ и в преразглеждането да бъдат включени по-активно всички заинтересовани страни. На първата консултация, проведена в рамките на много кратък период от време между декември 2010 г. и февруари 2011 г. (2), откликнаха само 19 държави членки, 9 организации и нито една от местните и регионалните власти. Ето защо настоява за официално сезиране на Комитета на регионите, за да може той да участва във втората консултация, предвидена за пролетта на 2013 г., така че да предложи съгласувана позиция на европейските местни и регионални власти;

6.

освен това счита, че продължаването на действието на насоките ще даде възможност да се извлекат поуки от въздействието на кризата по отношение на държавната помощ за спасяване и преструктуриране на дружества в затруднено положение. Във връзка с това изразява учудване, че в доклада на Комисията за държавните помощи – актуализация 2012 г. – (3) не се представя ясно нарастването на обема на държавната помощ за спасяване и преструктуриране на дружества в затруднено положение и че оценката на въздействието на кризата по отношение на държавната помощ се свежда до помощта за финансовия сектор. Припомня, че Комисията разграничава несвързаната с кризата държавна помощ, която през 2011 г. достигна 64,3 млрд. евро (0,5 % от БВП на ЕС), и помощта в полза на финансовия сектор, която през 2011 г. достигна 714,7 млрд. евро (5,7 % от БВП на ЕС);

7.

счита обаче, че във всички случаи възможността за публична намеса в полза на дружества в затруднено положение не може да се ограничава само за периоди на криза. Насоките, свързани със спасяването и преструктурирането, доказаха своята ефективност от 1994 г. насам в различни икономически условия, преследвайки целта за определяне на европейска рамка, за да се даде възможност при строго определени условия да се запазят работни места и икономическото, социално и териториално сближаване. Ето защо целите на насоките, изложени през 1994 г. и потвърдени през 1999 и 2004 г., остават валидни;

8.

поради това заявява отново, че се противопоставя, както през 2004 г. (4), на целта за количествено и недиференцирано намаляване на държавната помощ по отношение на БВП (припомнено в параграф 3 от настоящите насоки);

9.

изразява съгласие, че финансирането трябва да бъде насочено изключително към преструктуриране с цел развиване на иновационна и конкурентоспособна стопанска дейност. Държавната помощ за спасяване и преструктуриране не бива да пречи на излизането на безперспективните предприятия от пазара, защото това би довело до последици, противоречащи на принципите на високо конкурентна социална пазарна икономика, които може да са вредни както за свободната конкуренция, така и за потребителите и данъкоплатците. От друга страна, тя може да се окаже полезна, ако целта ѝ е да помага на рентабилните в структурно отношение предприятия да преодолеят период на нестабилност, да защитят заетостта и промишлено ноу-хау, да запазят икономическата структура на определена територия;

10.

счита, че правилата, приложими за държавната помощ за спасяване и преструктуриране на дружества в затруднено положение, са ключов елемент на инструментариума на Европейския съюз за справяне с предизвикателствата на глобализацията. В този контекст заявява отново своята подкрепа за запазване на Фонда за приспособяване към глобализацията, който може да даде възможност да се подобри капацитетът на държавите и регионите да овладяват последиците от кризата и да помогне за въвеждане на активни мерки на пазара на труда за работниците, засегнати от преструктуриране;

11.

подчертава обаче, че е необходимо социалните участници в предприятието, държавите и регионите да се намесват проактивно и възможно на най-ранен етап от преструктурирането, за да се намалят, когато е възможно, последиците от него за заетостта или да се адаптира преходът, наложен от свръхкапацитет, и да се направят корекции;

12.

отправя искане междуведомствената работна група на Европейската комисия да се намесва по време на преструктуриранията. Комисията подчерта ефективността на работната група в досиетата, свързани с автомобилната промишленост, където тя прояви активност, предлагайки по-специално съвети относно използването на ресурсите (чрез предоставяне на техническа помощ, намаляване на времето на изчакване, консултации за най-ефективното използване на ресурсите, мониторинг и изготвяне на доклади);

13.

поради това изразява желание да се предостави по-категорично и по-солидно правно основание на тази институция (работна група), за да може тя да изпълнява легитимно и ефективно своите задачи;

14.

счита, че тази работна група би могла да бъде отправна точка за изграждане на платформа за обмен, координация, дори за преговори между Европейската комисия и заинтересованите страни, по-специално социалните партньори на различни равнища, за да може въпросите за държавната помощ да се разглеждат разумно и реалистично;

15.

в този контекст заявява отново, че е нужно да се установят нови начини на управление във връзка с развитието на индустриалната политика;

16.

счита, че ако бъдат въведени процедури за изслушване пред Европейската комисия, които предоставят възможност на заинтересованите от държавната помощ страни да докладват за своите безпокойства относно преструктурирането, ще трябва да бъдат изслушани и конкурентите, за които има опасност да бъдат негативно засегнати от държавната помощ;

17.

призовава Европейската комисия да създаде база данни, която да бъде направена обществено достояние онлайн и да съдържа пълна информация относно всички публични помощи на равнище ЕС и национално и регионално равнище. Подобна инициатива би могла да увеличи прозрачността при прилагане на схемите за държавни помощи и има две цели: да намали административната тежест и да засили политическата отчетност във връзка с публичните помощи;

18.

подкрепя запазването на настоящото определение за дружество в затруднено положение (параграфи 10 и 11), тъй като от 2004 г. насам то се утвърди в практиката и позволява да се даде приоритет на помощите, изплащани на възможно най-ранен етап и следователно в размер по-малък в сравнение с помощите, отпускани на предприятията, чиято жизнеспособност в средносрочен план е застрашена;

19.

счита обаче, че трябва да бъде внесено уточнение относно взаимодействието между механизма за държавна помощ, свързана с услугите от общ икономически интерес (УОИИ) и насоките за държавната помощ за спасяване и преструктуриране на дружествата в затруднено положение. За съжаление в Рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011) (5) е посочено, че „Помощта за доставчиците на УОИИ в затруднено положение ще бъде оценявана в рамките на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“ (параграф 9). На практика това означава, че едно предприятие в затруднено положение, което може да бъде жизненоспособно като използва компенсации за УОИИ, поради тази разпоредба би трябвало да подлежи на схемата на държавната помощ за спасяване и преструктуриране на дружествата в затруднено положение, въпреки факта, че тя е тромава в административно отношение и предполага използване на държавна помощ. Ето защо Комитетът препоръчва да бъде изменен параграф 9 от Рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги.

20.

отхвърля възможността за ограничаване на приложното поле на насоките до предприятия, които са обект на официални производства по несъстоятелност, тъй като спасяването на едно предприятие в несъстоятелност носи много големи правни рискове и едно успешно спасяване, по-специално за МСП, е изключение и във всички случаи разглеждането на затрудненията на предприятията преди общите процедури се оказва винаги по-ефикасно;

21.

счита, че разграничаването между помощите за спасяване и помощите за преструктуриране (параграфи 15 и 16) може да остане непроменено;

22.

предлага да се въведат тавани de minimis за уведомяването за държавна помощ за спасяване и преструктуриране на предприятия. Подобна мярка би дала възможност за изключване a priori на съображението за помощи, които не водят до нарушаване на конкуренцията. Тя би допринесла съществено и за намаляване на административната тежест както за службите на Комисията, така и за държавите членки и местните и регионалните власти. Тези тавани de minimis, специфични за държавната помощ за спасяване и преструктуриране на дружества, може например да бъдат фиксирани до обезпечителна сума от 200 000 EUR за МСП и 500 000 EUR за другите предприятия. При необходимост помощта за спасяване и преструктуриране би могла да бъде включена в приложното поле на Общия регламент за групово освобождаване, когато се прилага за МСП. Тази мярка би дала възможност на публичните власти да реагират бързо на трудните ситуации, преживявани от тези предприятия, които поради малкия си размер не засягат или дават малко отражение върху конкуренцията и търговията в рамките на вътрешния пазар;

23.

отправя искане за удължаване на максималния период за мерките за спасяване, който понастоящем е определен на шест месеца (параграф 25). Всъщност практическият опит показва, че този срок често е твърде кратък с оглед на сложността на изготвянето на план за продължаване, по-специално когато този план включва възстановяване. Освен това трябва да се отчете периодът за разглеждане от Комисията на плановете за преструктуриране, който може да продължи няколко месеца и понякога да достигне едногодишен срок между уведомяването за помощта и вземането на решение от Комисията. Ето защо предлага максималният период за мерките за подпомагане на спасяването да бъде определен на шест месеца и да може да се удължава веднъж за още шест месеца;

24.

счита, че Комисията трябва да обърне по-голямо внимание на отрицателните последици на компенсаторните мерки под формата на отписване на активи. Всъщност при сегашното положение предприятието бенефициер на помощ може да се окаже принудено да се раздели с активи, ключови за неговото бъдещо развитие. Освен това компенсаторните мерки могат да имат отрицателен ефект върху конкуренцията, когато водят до свиване на предлагането на съответния пазар. Затова отправя искане всеки отделен случай да се разглежда въз основа на пазарен анализ, съсредоточен върху реалните нарушения на конкуренцията; предлага компенсаторните мерки под формата на отписване на активи да бъдат съсредоточени в пазарни сегменти, които имат свръхкапацитет;

25.

счита, че компенсаторните поведенчески мерки, отговарящи на избора на управление или стратегии на предприятието, като например забраната за разходи за разширяване и придобиванията, забраните за реклама и др., би трябвало да бъдат по-добре използвани по отношение на компенсаторните мерки;

26.

подкрепя определянето на конкретни компенсаторни мерки за изключителния принос на публичните власти, в това число забраната за изплащане на дивиденти през периода на преструктуриране. Става дума не само за морално изискване, но и за необходимостта да се предотврати възможен ефект на изместване на финансовата тежест на преструктурирането от частния капитал към държавата;

27.

предлага клаузата за дълготрайност на операциите, посочена в член 57 от настоящия Регламент за общоприложими разпоредби за структурните фондове, да се прилага по аналогия за държавната помощ на национално, регионално и местно равнище. Този член всъщност предвижда възстановяване на помощта, когато инвестицията не е запазена в срок от пет години или три години за МСП. Предприятието, което е било обект на процедура за възстановяване след прехвърляне на производствената дейност, повече не може да ползва плащане от структурните фондове;

28.

счита, че дяловите участия на подизпълнители или служители на предприятието биха могли да бъдат включени при изчисляване на собствения принос, тъй като те са ясно разграничени от всяка форма на помощ и показват, че участниците от предприятието имат доверие в надеждността на своето предприятие;

29.

изразява съгласие, че принципът за принос на предприятието продължава да бъде необходим за повишаване на отговорността му. Счита обаче, че предвидените понастоящем тавани (параграф 44) за средните предприятия (най-малко 40 %) и този за големите предприятия (най-малко 50 %) са трудно постижими от дружествата в затруднено положение и не отчитат финансовите специфики в съответните сектори. Ето защо предлага Комисията да замести настоящите тавани с интервал, предвиждащ минимален размер от 20 % за средните предприятия и 30 % за големите, така че да може да се разполага със свобода на преценка, съобразно положението на съответното предприятие;

30.

счита, че максималният размер на помощ за комбинирано отпускане на помощ за спасяване и преструктуриране на едно и също дружество, който през 2007 г. е бил определен на 10 млн. EUR, трябва да бъде увеличен на 15 млн. EUR, за да се отчетат инфлацията и други важни фактори (напр. отражението върху БВП и върху безработицата);

31.

счита, че съпоставителният анализ, както е предвиден в настоящото приложение към насоките, не е съобразен с необходимостта от много кратки срокове за реагиране. В действителност в много кратък подготвителен период за организиране на спасяване и/или преструктуриране, научното моделиране на различните възможни сценарии не може да се разглежда като приоритетно по отношение на очакването за бързи решения от страна на клиентите, доставчиците, партньорите и служителите. Ето защо се предлага приложението към насоките да бъде заличено.