15.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/88

1.1

Това е второто съобщение на Комисията по темата за главните базови технологии (ГБТ). През септември 2010 г. ЕИСК изготви становище (1) по предходното съобщение (2). В него ЕИСК приветства акцента върху ГБТ, но изрази сериозни резерви по отношение на ефективността на предложенията поради забелязаните слабости във високотехнологичното производство в ЕС.

1.2

В параграф 1.10 от горепосоченото становище бяха очертани препоръките на ЕИСК:

ЕИСК изтъква още веднъж тези препоръки.

1.3

В последното си съобщение Комисията предлага усилията на ЕС в областта на НИРД да прераснат в стратегия, изградена върху три стълба, с подкрепа не само за НИРД, но и за пилотни линии за разработване на прототипи и модерни производствени схеми за превръщане на технологиите в продукти. В този контекст ЕИСК има две препоръки. Първата е акцентът върху двата нови стълба на стратегията да не води до пренебрегване или намаляване на мащаба на НИРД в ЕС, тъй като научните изследвания, и по-специално фундаменталните изследвания, са посевът, необходим за появата на бъдещите ГБТ. Втората е, че тази схема, която разчита на усилията за въвеждането на нови технологии на пазара, би трябвало да бъде допълнена от усилия от страна на установени производители за привличането на тези технологии на пазара. В съответствие с това ЕИСК би искал да види по-голям акцент върху изграждането на капацитет на производствените предприятия в ЕС.

1.4

Като цяло ЕИСК подкрепя плана за действие, очертан в раздел 3 по-долу. Въпреки това, като се имат предвид различията между държавите членки, ЕИСК би желал да види програми за действие, съответстващи на уменията и възможностите на всеки регион.

1.5

Някои компоненти на Плана за действие вероятно ще изискват по-силен тласък, особено по отношение на модернизацията на държавните помощи, рисковия капитал, преговорите относно правата върху интелектуалната собственост в световен мащаб, търговските преговори в областта на високотехнологичните индустрии и подобренията в образованието и обучението на всички равнища, със специален акцент върху инженерите и научните работници.

1.6

Въпреки че проектът за управление на ГБТ се упоменава в плана за действие, условията не са ясни, така че програмата може да не получи достатъчно силен тласък.

2.1

Комисията създаде експертна група на високо равнище (ЕГВР), която разгледа отговорите на първото съобщение и изготви доклад (3), който беше публикуван през юни 2011 г. Впоследствие във второто съобщение се очертава „Европейска стратегия за ГБТ“.

2.2

В своя доклад ЕГВР набеляза основните трудности, с които се сблъсква Европа, когато се опитва да превърне идеите си в продукти, предназначени за пазара – прекосявайки т.нар. „долина на смъртта“. За преодоляването на тези пречки групата препоръчва стратегия, опираща се на три стълба:

2.3

Предложението е да се развие индустрия за авангардно промишлено производство, създаващо източник на приходи от износ, и да се подкрепят машиностроителите надолу по веригата, способни да изградят най-напредналите производствени технологии в Европа (машини, софтуер, услуги и др.), както и да се развият и подобрят производствените системи (технологии и процеси) с цел изграждане на ефективни, съвременни и високотехнологични производствени съоръжения в Европа.

2.4

Единайсетте препоръки са следните:

3.1

„Въз основа на сегашните научни изследвания, икономически анализи на пазарните тенденции и техния принос за разрешаване на предизвикателствата пред обществото за ГБТ на ЕС бяха набелязани микро/наноелектрониката и нанотехнологиите, фотониката, усъвършенстваните материали, промишлените биотехнологии и модерните производствени технологии“.

3.2

В своя анализ на ситуацията Комисията посочва следното:

3.3

В съобщението се изтъкват следните причини за тези неуспехи:

3.4

Предложената в настоящото съобщение стратегия има за цел:

3.5

Следва обобщено представяне на плана за действие на Комисията:

3.5.1

Адаптиране на инструментите на ЕС

3.5.2

Координация:

3.5.3

Управление:

3.5.4

Умения – Комисията ще:

3.5.5

Търговия:

4.1

Стратегията за ГБТ има за цел да насърчи базираното в ЕС производство на високотехнологични продукти, жизненонеобходими във всекидневието на европейските граждани и европейските предприятия за периода до 2020 г. и след това. Понастоящем европейското производство на високотехнологични продукти не е достатъчно конкурентоспособно на световните пазари, макар и европейската НИРД да се счита за дейност от световна класа. Счита се, че проблемът не е в недостатъчния капацитет и възможности за високотехнологично производство в Европа, а в неуспешния преход от НИРД към производство. Всъщност стратегията на Комисията е технологията да се изтласка към производителите. В действителност ЕИСК е убеден, че успешният преход изисква производители, които са способни да изведат технологията на пазара, а според ЕИСК Европа няма достатъчно предприятия, които се конкурират в световните сектори за високотехнологично производство.

4.2

Таблиците по-долу са взети от класацията на в-к „Файненшъл таймс“ за 2012 г. на 500-те най-големи компании в световен мащаб и 500-те най-големи компании във всеки голям регион. Анализирани са само секторите за високотехнологично производство.

4.3

Включените в класацията дружества не дават пълна представа за ситуацията, но ЕИСК изразява задоволство, че те са точен показател за относителната производствена мощ на регионите по света.

Таблицата за 500-те най-големи световни компании по-долу показва броя дружества във всеки от високотехнологичните производствени сектори. Бързоразвиващите се пазари (БП) включват и четирите държави, наречени БРИК. На това равнище Европа е водеща единствено в промишления инженеринг, но регионалната таблица дава по-добра представа.

4.4

В регионалната таблица е показан броят на дружествата, заедно с общата им пазарна капитализация. Това показва силата в дълбочина, която притежава всеки регион, докато пазарната капитализация измерва мащаба и относителния успех на всеки регионален сектор.

4.5

Европа има водеща световна позиция в областта на химическата промишленост и промишления инженеринг. Тя има силна позиция в сферата на фармацевтичната промишленост и биотехнологиите, както и в автомобилостроенето. САЩ заемат челно място в здравното оборудване, както и в технологичния хардуер и софтуер, докато Япония и бързоразвиващите се пазари са по-силни от ЕС в областта на хардуера.

4.6

От анализа става ясно, че програмата за ГБТ би следвало да включва стратегия за укрепване на секторите, в които Европа е слаба, и възползване от секторите, в които Европа се радва на относително добри позиции. Следва да се положат специални усилия в областта на медицинските технологии и здравното оборудване.

5.1

От 1957 г. насам в ЕС са създадени само три глобални високотехнологични компании: ASML, Nokia и SAP. ЕС хронично изостава. Това изглежда представлява общ неуспех на капиталистическия начин на производство и предприемачеството в сравнение с постиженията на компаниите от САЩ през този период и последвалия напредък на азиатски компании от Япония, Тайван, Корея, а сега и Китай.

5.2

Докато Америка изповядва капитализма на свободния пазар в много сфери, нейният военно-промишлен комплекс, свързан с водещите ѝ университети в световен мащаб, създаде изключително плодородна почва за изобретения и многообразие от идеи, които да бъдат внедрени в преобладаващата предприемаческа култура и голям пазар.

5.3

Азиатските страни осигуряват активна държавна подкрепа и защита на стартиращи индустрии, докато си стъпят на краката. Те са не само отворени към инвестиции във високи технологии на вътрешния пазар, но и привлекателни за тях. Те са усвоили предадените технологии чрез инвестиции във вътрешния си пазар и ги използват.

5.4

Ситуацията в Европа е много различна и липсата на единност е основен фактор за това. В почти всеки аспект, било то БВП на глава от населението, равнища на безработица, корпоративна инфраструктура, университетска инфраструктура, успех в училище, капиталови пазари, гъвкавост на пазара на труда, интернет покритие и т.н., съществуват доста големи различия между шестте подрегиона на ЕС, посочени от Световната банка. Тези региони са ЕС 15 Север (Британските острови, северните страни), ЕС 15 Център (първоначалните шест без Италия плюс Австрия), ЕС 15 Юг (4-те средиземноморски държави), ЕС 12 Север (прибалтийските държави), ЕС 12 Център (PL, CZ, HU, SI, SK) и ЕС 12 Юг (RO и BG).

5.5

В опит да създадат възможности за ГБТ на световно ниво, би било логично политиките и програмите за всяка от тези шест групи страни да бъдат приспособени така, че да се отчита равнището на техните университети и научноизследователски центрове, научните и технологични умения на работната сила, способностите и съществуващите пазари на техните производствени дружества и т.н. Ако това бъде направено, усилията биха могли да се подредят в приоритетен ред по региони, като регионите в най-добра позиция бъдат изведени на преден план. Предложените от Комисията политики за сближаване би трябвало да се разглеждат в този контекст.

5.6

Комисията управлява ЕС чрез законодателство и отпускане на финансиране, с подкрепата на обсерватории и агенции. Тя може да бъде ефикасна в области, където един комисар поема пълната отговорност за дадена инициатива. С проекта за ГБТ са ангажирани най-малко шестима комисари и ЕИСК не смята, че той може да се увенчае с успех без концентрация на власт и по-пряко управление.

5.7

Много от конвенционалните нагласи трябва да се променят. Един от примерите в това отношение е регионалният подход. Както ЕГВР, така и съобщението посочват, че механизмите за държавните помощи трябва да бъдат преосмислени при проектите за ГБТ. Направените в съобщението предложения в областта на правата върху интелектуалната собственост не се разглеждат толкова активно, колкото е описано в доклада на ЕГВР (5). ЕИСК приветства позицията на Комисията по въпроса за търговията, но не счита, че съществуващите търговски политики защитават интересите на ЕС в достатъчна степен. Това е още една област, в която би било полезно да има ново управление и неотклонно отстояване на интересите на ЕС.

5.8

ЕИСК приветства промяната в акцента, настъпила в резултат на ЕГВР, при която вниманието се измества от подкрепа за НИРД към балансиран тристълбов подход. В това отношение сега изглежда, че РП7 има много недостатъци. Въпреки това ЕИСК изразява загриженост, че в ЕС може да няма достатъчно дружества с възможностите, продуктите и глобалния мащаб, които да им позволят да подкрепят и да пласират на пазара резултатите от стълба за НИРД. Цялото предложение е изградено върху допускането, че вторият и третият стълб могат да изведат ГБТ на пазара. В действителност ГБТ обикновено се подпомагат и реализират от фирми като Apple, BMW, Bayer, Rolls Royce или Airbus. ЕС трябва да разработи, заедно с държавите членки, стратегия за подкрепа и развитие на повече дружества за крайни продукти на световно ниво. Съществуващите дружества би трябвало да бъдат стимулирани да разширяват асортимента си с нови продукти с висок интензитет на ГБТ, насочени към световните пазари. В съобщението се посочва многократно, че ГБТ могат да създадат растеж и работни места. ЕИСК има различна гледна точка; дружествата, използващи ГБТ, са тези, които могат да създадат растеж и работни места. ЕС се нуждае от повече предприятия с продукти и услуги, които могат да използват ГБТ.

5.9

Когато ГБТ не достигат до пазарите чрез стабилни дружества за крайни продукти, те успяват да го постигнат чрез подкрепата на предприемачи. На свой ред повечето предприемачи се подпомагат от притежатели на рисков капитал или от установени дружества, привлечени от предприемачите. IBM спонсорира Microsoft и спаси Intel; Apple спонсорира ARM Holdings, които сега са конкуренти на Intel; както Google, така и Facebook получиха инвестиции от богати инвеститори в технологичната индустрия; след това притежатели на рисков капитал подкрепиха Google, а Microsoft подкрепи Facebook. В Европа предприемачи от северните страни, които стоят зад Skype и Angry Birds, получиха подкрепа от притежатели на рисков капитал от Лондон и Калифорния.

5.10

Проектът за ГБТ представя в силно умален вид по-голямото предизвикателство – създаването на богатство в ЕС. В САЩ се работи на пазарен принцип, а в Азия се следват държавните политики. Държави членки на ЕС като Германия и северните страни имат успешни политики, за разлика от много други. В съобщението се посочва, че като цяло на равнище ЕС зад програмата за ГБТ стоят ограничените ресурси на Съюза, но ЕИСК се бои, че този модел на създаване на богатство няма да се окаже достатъчно ефективен на фона на световната конкуренция.

6.1

ЕИСК изразява опасение, че „възстановяването на баланса“ в посока на втория и третия стълб би могло да доведе до намаляване на мащаба на НИРД в ЕС. ЕИСК не би подкрепил подобно развитие. Необходими са силни фундаментални научни изследвания, които да осигурят следващото поколение иновации. Съвременните технологии се базират най-вече на неочакваните резултати от фундаментални изследвания.

6.2

Тъй като ЕС не разполага с военно-промишлен комплекс от мащаба на този в САЩ (или в Китай), науката трябва да бъде стимулирана и изправяна пред предизвикателства по други начини. Именно в това се състои ползата на проекти като Галилео и международния термоядрен експериментален реактор (ITER).

6.3

ЕИСК приветства акцента, поставен върху образованието и уменията, но отбелязва, че в съобщението се подчертава спадът в броя на завършващите висше образование по естествени и инженерни науки в ЕС. Дефицитът на ЕС в областта на естествените и инженерните науки на всички равнища на образование е ахилесовата пета както на европейската конкурентоспособност като цяло, така и на проекта за ГБТ в частност. Очертаните в съобщението планове не са напълно подходящи, като се имат предвид величината и належащия характер на проблема.

6.4

Неотдавна ЕИСК даде становище в отговор на Съобщението относно „Модернизиране на държавната помощ“ (6). В контекста на ГБТ са валидни опасенията, посочени в параграфи 1.5.1 (определяне на „пазарна неефективност“), 1.6.3 и 1.6.4 (условия на равнопоставеност). Стремежът да се запази конкуренцията в рамките на вътрешния пазар доведе до застрашаване на конкурентоспособността на ЕС на външните пазари.

6.5

В съобщението се посочва, че през миналото десетилетие дейността на притежателите на рисков капитал е отбелязала спад в ЕС и всъщност целта е техните капитали да бъдат заменени със средства на ЕС. Тази стъпка заслужава да бъде приветствана, но тя няма да се окаже достатъчна. ЕИСК препоръчва ЕС да работи с държавите членки за създаване на предпоставки за рисков капитал в Европа.

6.6

Комисията уведоми ЕИСК за намерението си да създаде Група по въпросите на ГБТ, която да бъде приемник на ЕГВР. „Освен технологични представители за всяка от шестте ГБТ (нанотехнологии, микроелектроника, биотехнологии, фотоника, усъвършенствани материали, модерните производствени технологии) се предлага да има представители на комбинирани ГБТ (най-иновативните продукти са съчетание от различни ГБТ) и да има повече индустриални ползватели надолу по веригата (напр. аеронавтика, автомобилна промишленост, космическа промишленост, строителство, енергетика, храни, медицински устройства, оборудване, дизайн и т.н.) отколкото в първата експертна група на високо равнище (тъй като целта на Стратегията за ГБТ е да се насърчи индустриалното производство на продукти, базирани на ГБТ).“

6.7

Всичко ще зависи до голяма степен от представените дружества, влиянието им върху (значително) по-голямата Група по въпросите на ГБТ, от това доколко тази група ще успее да помогне на над 118 регионални дружества в сектора на високотехнологичното производство да достигнат световен мащаб, и най-вече от успеха на стратегията да насърчи появата на следващите 118 дружества на регионално равнище.