12.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 9/28

1.

Действащото понастоящем право на Съюза, и по-специално

допуска ли национална правна уредба — съдържаща се отчасти в закон, отчасти в колективен договор — която с постигането на съгласие става част от индивидуалния трудов договор и съгласно която предходните периоди на заетост на работниците в сектора на железопътния транспорт, прослужени преди те да навършат 18-годишна възраст, изобщо не се зачитат, а прослужените след навършването на тази възраст се зачитат само наполовина, ако не са в „квазидържавни“ национални предприятия или в предприятието на самия ответник — национален работодател, без да се вземат предвид конкретно придобитите от работника умения и знания?

2.

При отрицателен отговор на първия въпрос: когато се определя размерът на възнаграждението със задна дата, като в съответствие с правото на Съюза се зачитат непризнати дотогава предходни периоди на заетост (преди навършване на 18-годишна възраст — изцяло, а от момента на навършване на тази възраст от ищеца до постъпването му на работа при ответника — наполовина), има ли значение фактът, че релевантните предходни периоди на заетост са прослужени от 1 декември 1965 г. до 24 ноември 1974 г., т.е. много преди Австрия да се присъедини към ЕС/ЕИП и да бъде постановено първото решение във връзка с принципа на равно третиране, предвиден от правото на Съюза?

3.

При отрицателен отговор на първия въпрос: действащото понастоящем право на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, допуска ли национални разпоредби относно давността, по силата на които е изцяло погасено правото на работника, впоследствие пенсионер, да иска от своя работодател да му изплати възнаграждението, а по-късно пенсията, което/която следва от зачитането в съответствие с правото на Съюза по смисъла на първия въпрос на предходните периоди на заетост, прослужени в чужбина и преди навършване на 18-годишна възраст, каквото право заинтересованото лице не е имало съгласно националното право и обективно е можело да го упражни едва с постановяването на 30 ноември 2000 г. на Решение по дело C-195/98, Österreichischer Gewerkschaftsbund — Gewerkschaft öffentlicher Dienst, и на 18 юни 2009 г. на Решение по дело C-88/08, Hütter?

4.

При отрицателен отговор на първия въпрос: действащото понастоящем право на Съюза, и по-специално хоризонталното действие на предвидения от това право общ принцип на равно третиране и/или на забраната за дискриминация на свободното движение на работници, създава ли задължение за работодател в сектора на железопътния транспорт с близо 40 000 работници и организация, която има многостепенна йерархична структура и покрива територията на страната, да запознава своите работници и техните представители с публикувани и в ежедневната преса решения на Съда на Европейския съюз, в които използван дотогава от работодателя начин на зачитане на предходни периоди на заетост е обявен за несъобразен с правото на Съюза, и които наред с другото могат да доведат до изплащането на възнаграждения със задна дата?