Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 62012TN0264

Дело T-264/12: Жалба, подадена на 7 юни 2012 г. — UTi Worldwide и др./Комисия

OJ C 235, 4.8.2012, p. 14–16 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

4.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 235/14

Жалба, подадена на 7 юни 2012 г. — UTi Worldwide и др./Комисия

(Дело T-264/12)

2012/C 235/35

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: UTi Worldwide, Inc. (Тортола, Британски Вирджински острови), UTi Nederland BV (Схипол, Нидерландия) и UTI Worldwide (UK) Ltd (Рединг, Обединено кралство) (представител: P. Kirch, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

—

да се отменят членове 1 и 2 от Решение C(2012) 1959 окончателен на Комисията от 28 март 2012 година по преписка COMP/39.462 — Спедиторски услуги, в частта, която се отнася до жалбоподателите,

—

при условията на евентуалност да се отмени член 2 от решението от 28 март 2012 г. в частта, която се отнася до жалбоподателите, като глобата съответно бъде отменена или размерът ѝ намален,

—

да се следи констатациите и изводите на Общия съд по отношение на UTi Nederland и UTi UK да са напълно приложими и по отношение на UTi Worldwide Inc. в качеството му на дружество майка, което не е участвало в деянията, за които е издадено посоченото решение, но съгласно последното носи отговорност за дъщерните си дружества, и

—

ответникът да бъде осъден да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват две правни основания в подкрепа на жалбата и всяко от тях съдържа три части.

1.

С първото правно основание се подкрепя първата част от исканията и се твърди, че жалбоподателите не са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП:

—

Комисията допуснала явна грешка, като включила жалбоподателите в твърдения картел Automated Manifest System („AMS“), не преценила правилно фактите и не извършила изчерпателен и точен анализ на събраните от самата нея доказателства, тъй като:

—

Комисията е анализирала неправилно фактите, произтичащи от събраните от самата нея доказателства,

—

в решението неправилно е определен обхватът на обсъждането, проведено в рамките на сдружението Freight Forward International („FFI“),

—

членовете на FFI не са се споразумявали за цени или ценови скали,

—

жалбоподателите и другите спедитори са прилагали таксите AMS избирателно, за да получат конкурентно предимство,

—

Комисията не е взела предвид ясните доказателства, че членството на жалбоподателите във FFI не означава, че те са участвали в свързания с таксата AMS картел, и

—

Комисията не е взела предвид ясните доказателства, че жалбоподателите са определяли самостоятелно своята такса AMS въз основа на таксите AMS на въздушните товарни превозвачи и други фактори за пазарно ценообразуване.

—

Комисията не е доказала, че жалбоподателите са участвали в каквото и да било споразумение за нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, тъй като:

—

от правна гледна точка присъствието на жалбоподателите на шест срещи и телеконферентна връзка в рамките на FFI не е достатъчно, за да е налице нарушение на член 101 ДФЕС, и

—

решението не съдържа доказателства, че извън FFI жалбоподателите са участвали в каквито и да било двустранни или многостранни обсъждания, свързани с таксата AMS.

—

Таксата AMS няма „значителни последици“ за конкуренцията, тъй като:

—

таксата AMS представлявала много малка част от общата цена на спедиторската услуга, и

—

начисляването на таксата AMS било неизбежно предвид решението на въздушните товарни превозвачи за въвеждане на такса и поради това нямала значителни последици за пазара.

2.

С второто правно основание се подкрепя втората част от исканията и се твърди, че с решението за налагане на глоба Комисията нарушава член 23, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (1), собствените си насоки за определяне на глобите (2) и принципа на пропорционалност, като решението съдържа и грешка в изчисленията:

—

Комисията не приложила понятието за „тежест“ по смисъла на член 23, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета и членове 19 и 20 от насоките за определяне на глобите, тъй като:

—

липсва каквото и да било действително участие на жалбоподателите в извършването на твърдяното нарушение,

—

липсва действително извършване на твърдяното нарушение, и

—

липсва индивидуализация на действията на жалбоподателите предвид поведението на всички засегнати предприятия като цяло.

—

Комисията нарушила принципа на пропорционалност, тъй като:

—

прилагането на ставка от 16 % е непропорционално предвид правната и фактическа обстановка по случая,

—

изчисленията, които се основават на целия пазар на спедиторските услуги, са непропорционални,

—

прилагането на коефициента за продължителност е непропорционално, и

—

включването на допълнителна сума към основния размер е непропорционално.

—

Размерът на наложената от Комисията индивидуална глоба на UTi Worldwide Inc. в качеството му на дружество майка е изкуствено и неправилно увеличен чрез използваната от Комисията математическа формула.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

(2)  Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

Top