Жалба, подадена на 1 юни 2012 г. от Европейската комисия срещу Решение, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 21 март 2012 г. по съединени дела T-50/06 RENV, T-56/06 RENV, T-60/06 RENV, T-62/06 RENV и T-69/06 RENV, Ирландия и др./Комисия

(Дело C-272/12 P)

2012/C 235/16

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, G. Conte, D. Grespan, N. Khan и K. Walkerová)

Други страни в производството: Френска република, Ирландия, Италианска република, Eurallumina SpA, Aughinish Alumina Ltd

Искания

Правни основания и основни доводи

Комисията обжалва пред Съда на Европейския съюз Решение, постановено на 21 март 2012 г. по съединени дела T-50/06 RENV, T-56/06 RENV, T-60/06 RENV, T-62/06 RENV и T-69/06 RENV, Ирландия и др./Комисия, с което Общият съд отменя Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година относно освобождаването от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (1).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания, които са изведени от липсата на компетентност на Общия съд, от нарушения на процесуалните правила в производството пред Общия съд, накърняващи интересите на Комисията, и от нарушение на правото на Съюза.

На първо място, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото, тъй като в петте съединени дела служебно разгледал правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, поради невъзможността държавите членки да носят отговорността за спорните национални мерки. Във всички случаи по дела T-56/06 RENV и T-60/06 RENV, за да отмени решението в неговата цялост Общият съд служебно разгледал правни основания, изведени от нарушаването на принципа на правна сигурност и/или на принципа за наличие на презумпция за законосъобразност на актовете на Съюза, въпреки че тези правни основания били изтъкнати единствено, за да се оспори разпореждането за възстановяване.

На второ място, Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото — нарушавайки по-специално член 61, втора алинея от Статута на Съда, предвиждащ, че когато Съдът отмени решението на Общия съд и му върне делото за постановяване на решение Общият съд е обвързан от разрешените от Съда правни въпроси — като в случая приел, че понятието за нарушаване на конкуренцията има еднакъв обхват и смисъл в областта на хармонизацията на националните данъчни законодателства и в областта на държавните помощи, което противоречало на постановеното от Съда в негово Решение от 2 декември 2009 г. по дело Комисия/Ирландия и др. (C-89/08 P, Сборник, стр. I-11245).

На трето място — приемайки, че спорните освобождавания не представляват държавни помощи, тъй като били разрешени от Съвета въз основа на правилата за данъчна хармонизация, и следователно отговорността за тях не може да се носи от съответните държави членки, поради което тези освобождавания не са подчинени на предвидената в Договора процедура за контрол на помощите — Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото при определянето на съответната компетентност на Съвета и Комисията, както и при определянето на зависимостта между данъчната хармонизация и контрола върху държавните помощи, и нарушил членове 87 и 88 ЕО, както и принципа на институционално равновесие,.

На четвърто място, Общият съд тълкувал contra legem Решение 2001/224/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно намалени ставки на акцизите и освобождаване от акцизи на определени минерални масла при използването им за специални цели (2). Според жалбоподателя Общият съд всъщност основал тълкуването си на отговора на Съвета на поставен от Общия съд въпрос, нарушавайки правилата, които ръководят тълкуването на актовете на институциите, и изопачил смисъла на посочения отговор на Съвета.

На последно място, доколкото решението на Общия съд се позовава на нарушение на принципа на правна сигурност, на презумпцията за законосъобразност и на принципа на добра администрация, то било опорочено от липсата на мотиви или засегнато от същите нарушения като посочените във второто, третото и четвъртото правно основание.

(1)  ОВ L 119, 2006 г., стр. 12.

(2)  ОВ L 84, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 46.