27.7.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 225/52

---

Становище на Комитета на регионите „Енергийната ефективност в градовете и регионите — акцент върху различията между селските области и градовете“

2012/C 225/06

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

—	отправя искане енергийната ефективност да бъде основен и неразделен елемент от енергийните политики и да ѝ бъде даден достатъчен приоритет в йерархията на тези политики;

—	заявява подкрепата си за по-доброто групиране на мерките за финансово подпомагане на енергийната ефективност и на съхранението на енергия в бъдещите програми на ЕС за финансиране;

—

призовава за по-категорични мерки за оказване на влияние върху поведението на хората и моделите на енергопотребление, като предлага да се приложи комбинация от мерки за насърчение и мерки за санкциониране, които да демонстрират икономическите аспекти, но при необходимост да поставят по-силен акцент и върху задължителните изисквания;

—

признава, че в сегашната политика се поставя акцент върху градовете с оглед на осъществяването на сегашните политически цели, но подчертава необходимостта да се обърне по-обстойно и координирано внимание и на предизвикателствата и възможностите пред селските райони от гледна точка на потреблението и производството на енергия;

—	призовава местните и регионалните власти да обменят най-добри практики в областта на енергийната ефективност и съхранението на енергия и да засилят енергийната жизнеустойчивост, като планират и ръководят предоставянето на предлаганите от тях услуги с минимално изразходване на енергия.

Докладчик	г-н Brian MEANEY (IE/EA) член на Съвета на графство Clare и на Регионалния съвет на Централно-западния регион
Отправен документ	Сезиране от датското председателство на 12 януари 2012 г.

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

А.   Въведение

1.   подчертава, че стратегията „Европа 2020“ с право определя ефективното потребление на енергия като основен фактор за изпълнението на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, което налага необходимостта от преход към икономика с ефективно използване на ресурсите. Енергийна ефективност не означава да се намалят резултатите или икономическата дейност, а да се постигнат същите резултати, като се намали потреблението на енергия за единица продукция. Това означава да се идентифицира и прекрати ненужното потребление на енергия, както и да се въведат по-ефективни методи на производство;

2.   с безпокойство отбелязва, че се очертава ЕС да постигне едва половината от предложените 20 % икономии в първичното енергопотребление до 2020 г. За да бъдат изпълнени целите за периода до 2020 г., са необходими координирани усилия на всички равнища – европейско, национално, регионално и местно. Енергийната ефективност е ключов приоритет и се нуждае от укрепване на политиките на всички равнища;

3.   отново отбелязва, че за да може ЕС да постигне целите си за устойчиви, конкурентоспособни и сигурни доставки на енергия, са необходими солидарни и ефикасни съвместни усилия за идентифициране и разгръщане на вече съществуващи или нововъзникващи технологични разработки, както и за насърчаване на промяна в поведението в полза на повишаването на енергийната ефективност. В този смисъл ЕС трябва да даде приоритет в краткосрочен и дългосрочен план на внедряването на по-ефективни и по-конкурентоспособни от търговска гледна точка технологии;

4.   подчертава, че, не на последно място посредством местните и регионалните енергийни органи, градовете, регионите и местните власти могат да играят ключова роля, като улесняват, насърчават и регулират по-ефективното използване на енергия в рамките на собствените си операции и инфраструктура; същото се отнася и за потребителите и производителите на енергия. КР посочва, че за да могат да изпълняват тази задача, властите трябва да получат правомощия в областта на финансирането и подпомагането, така че да могат да дадат своя принос за прилагането на мерките за повишаване на енергийната ефективност;

5.   изтъква, че регионалните и местните администрации могат да играят роля, като дават пример, привличат инвестиции и създават заетост, и призовава ЕС да насърчава изготвянето на регионални и местни планове за енергийна ефективност, които да допринасят за постигането на националните и европейските цели в областта на енергетиката, подобряване на информационните системи в областта на енергетиката, както и за въвеждане на механизми в подкрепа на тези дейности;

6.   приветства инициативата на ООН за „Международна година на устойчивата енергия за всички“, тъй като тя предоставя отлична възможност да се повиши осведомеността за значението на по-добрата енергийна ефективност и енергията от възобновяеми източници на местно, национално, регионално и международно равнище. Липсата на достъп до чиста, финансово достъпна и надеждна енергия възпрепятства човешкото, социалното и икономическото развитие и е сериозна пречка пред постигането на Целите на хилядолетието за развитие. Пълното преминаване към възобновяеми енергийни източници трябва да се придружава от по-интензивни усилия за намаляване на енергийното потребление и за разработване на нови енергийни източници, което означава и намаляване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива.

7.   отбелязва също така, че – предвид факта, че икономиките на Индия и Китай тепърва ще разгръщат потенциала си – търсенето на енергия в Китай се очаква да се увеличи със 75 % до 2035 г (1)., а нарасналата в резултат на това конкуренция за внасяната понастоящем от ЕС енергия може да създаде проблеми по отношение на предлагането, разпространението и разходите, които от своя страна могат да доведат до тежки икономически и социални последици на много равнища. Необходимо е да се разработят конкретни и приложими планове за действие, за да се реагира на тези развития, с цел възможно най-бързо да се постигне задоволяване на потребностите от налични по места възобновяеми енергийни източници. Градските, регионалните и местните власти следва бъдат неразривна част от процеса на разработване на такива планове;

8.   посочва, че обществената полза от осъществяваните в общините и регионите проекти за екологично преустройство не се реализира в достатъчна степен и във връзка с това подчертава, че Европейската комисия и националните правителства следва да предвидят значителни финансови средства за повишаване на енергийната ефективност на обществените сгради;

9.   отбелязва протичащия дебат относно Директивата за енергийната ефективност и настоява да бъде приет силен и амбициозен текст. Градовете и регионите могат само да спечелят, ако повишат енергийната си ефективност и понижат потреблението си на енергия: те ще могат да намалят зависимостта си от вносните горива, да осигурят до два милиона местни работни места в сектора на строителството и модернизирането на сградния фонд (2) и да дадат възможност на домакинствата да направят значителни икономии от сметките си за електроенергия. Освен това ЕС ще може да намали допълнително своите емисии на парникови газове и да си постави още по-амбициозни цели в тази област. С оглед на това предложението за директива е първа реална крачка към смекчаване на последиците от сегашната криза. То обаче не е достатъчно, тъй като с него се преследват предимно икономически цели, а именно намаляване на вноса на чуждестранен нефт и газ и пренасочване на тези милиарди евро към икономиките на ЕС, без същевременно да се разработят съответни конкретни идеи за необходимото масирано разширяване на възобновяемите енергийни източници. От решаващо значение в тази област е да се даде възможност на държавите членки да предприемат мерки в зависимост от конкретните условия, така че да се разработят най-ефикасните мерки за всяка една страна;

10.   в този контекст изразява съжаление по-конкретно от липсата на последователна дългосрочна визия за санирането на обитаемия сграден фонд, който изисква обновяване, както и от липсата на изрични и конкретни ангажименти за финансова подкрепа на местните и регионалните власти за насърчаване на инвестициите в енергийна ефективност на местно и регионално равнище. Във връзка с това е важно да се отчита разликата между общественополезните цели, от една страна, и производствените и икономическите цели, от друга. Санирането на дадена сграда трябва да се извършва в зависимост от производствените и икономическите възможности на предприятието, а обществото трябва да осигурява възможност за постигане на общественополезните цели;

11.   препоръчва ЕС да засили: информационните системи в областта на енергийната ефективност, като включи информация както за националните, така и за регионалните политики за енергийна ефективност; системите за оценка на териториалното отчитане на икономиите; показателите за енергийна ефективност; базите данни за стандартите, приложими към мерките за постигане на икономии; наръчниците с добри практики; стандартите за изпълнение и др. Изразява съгласие с европейската асоциация на местните власти „Energy Cities“, според която финансирането е „жизненоважно“ за изпълнението на предложените мерки. Освен това КР отбелязва, че в предложената Директива за енергийната ефективност липсват обвързващи цели, не се предвижда сериозен процес на преразглеждане и се предоставя лесна възможност за неучастие. Затова КР приветства усилията на полското и датското председателство в предложението да бъдат включени необходимите финансови мерки и други липсващи елементи. КР подкрепя усилията на датското председателство за постигане на политически компромис, с който да се гарантира, че публичните власти ще могат и занапред да играят ролята на авангард, повишавайки енергийната ефективност на своите сгради съобразно местните и регионалните условия в държавите членки. Той приветства по-конкретно предложението енергийните дружества да бъдат задължени да реализират средно 1,5 % икономии на енергия годишно;

12.   подчертава, че по-висока енергийна ефективност не може да се постигне единствено с определяни на централно равнище, негъвкави мерки, които не отчитат местните и регионалните условия в държавите членки; поради това настоява да се създаде възможност за прилагане на алтернативни подходи за осъществяване на целите за спестяване на енергия, при условие че се постигне същото равнище на спестяване и при потреблението на енергия, а общините и регионите могат да предлагат стратегии за икономия на енергия;

13.   отбелязва, че в енергийната сфера в ЕС преобладава политиката и мисленето „на парче“. Това раздробяване по сектори (транспорт, строителство и т.н.) възпрепятства отчитането на географските и териториалните неравенства и потенциал; на този проблем трябва да се обърне внимание, за да може Съюзът като цяло да върви напред;

14.   отправя искане, наред с повишаването на енергийната ефективност, да бъдат разработени подходящи мерки за управление/съхранение на енергията и призовава да бъдат формулирани цели за управлението/съхраняването на енергия с оглед намаляване на енергопотреблението, които да подпомагат постигането и надхвърлянето на планираните резултати посредством повишаване на енергийната ефективност;

15.   отправя искане към датското председателство на ЕС да признае ролята на местните и регионалните власти за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на енергийната ефективност. В настоящия проект на преговорен документ на Съвета относно бъдещата Директива за енергийната ефективност, както и в съобщението на Европейската комисия относно „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“, почти никъде не се споменават местните и регионалните власти. Освен това Комитетът счита, че преразгледаните национални програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки трябва да отразяват в по-голяма степен поетите ангажименти по отношение на енергийната ефективност;

16.   приветства инициативата за финансиране „Интелигентна енергия – Европа“ (ИЕЕ) и полаганите в нейните рамки усилия за преодоляване на пазарните пречки. Програмата ИЕЕ следва да се концентрира върху насърчаването на действия, свързани с промяната в поведението. Комитетът обаче призовава за по-категорично разпространяване на свързаните с проектите по ИЕЕ резултати и препоръки (информация, законодателство и др.) в целия ЕС, както и за гарантиране на финансирането на програмата ИЕЕ или програмите, които ще я заменят, за периода 2014-2020 г.;

17.   С оглед на специалното териториално измерение на проблематиката КР подчертава, че:

—

в селските райони на ЕС се използват по-замърсяващи енергийни източници в сравнение с градските райони; с оглед на това следва по-специално да се подпомогне заменянето на силно замърсяващите изкопаеми горива с по-малко замърсяващи такива като преходно решение, а след това предимно с възобновяеми енергийни източници;

—

въпреки че селските райони наваксват изоставането си, тяхното равнище на икономическо развитие е по-ниско от средното за ЕС, особено в сравнение с градските райони. Тези разлики между селските и градските райони са особено ясно изразени в Източна и Централна Европа и са още по-обезпокоителни предвид задълбочаването им в периода между 2000 г. и 2007 г. вследствие на бързото разрастване на големите градове и столиците.

Б.   Градове, регионални и местни власти

18.   отново отправя призив за постигане на по-добър баланс между градските и селските райони в рамките на устойчивите енергийни политики в ЕС и подчертава необходимостта от разгръщане на потенциала на селските области с оглед постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на енергийната ефективност. Наистина селските райони разполагат със сериозен потенциал по отношение както на енергопроизводството, така и на намаляването на потреблението, тъй като само там има големи парцели земя за изграждане на вятърни паркове или слънчеви електроцентрали. В същото време модерното селско стопанство се нуждае от значителни количества енергия, за да функционира. Потенциалът за енергоспестяване и за разработване на нови енергийни източници обаче до голяма степен се пренебрегва;

19.   изтъква наличието на значителни неравенства между градските и селските райони. Енергийната ефективност в селските райони е в критично състояние и се нуждае от спешни мерки. Селските домакинства и малките предприятия се сблъскват с редица неблагоприятни фактори от гледна точка на енергопотреблението, особено предвид естеството на домакинствата и качеството на сградния фонд. Сградите в селските райони са значително по-стари и реновирането им излиза по-скъпо на техните собственици, а често пъти е и непосилно за тях. Една от причините за това е гъстотата на населението – при изолацията отделните селски домове не могат да се ползват от същите икономии от мащаба като градските домове, които могат да имат множество обитатели. Тази ситуация, която се наблюдава в различна степен във всички държави членки, води до пропорционално по-високи разходи за енергия в селските райони, където доходите на глава от населението са с от 21 % до 62 % по-ниски (3);

20.   подчертава, че политиката на ЕС в енергийната сфера се определя от нуждите на големите градове. Инвеститорите все още насочват вниманието си почти изцяло към инфраструктурата, предназначена за градските райони;

21.   подчертава, че достъпът до енергия като цяло е по-скъп в селските и отдалечените региони. Освен това там се наблюдава по-ниска енергийна ефективност заради ограниченото навлизане на чисти технологии и неефективната изолация. Комитетът призовава да се намерят подходящи решения в областта на управлението и финансирането, които да позволят на селските райони в ЕС да наваксат изоставането си от градските райони в това отношение, особено като се оползотвори потенциалът, който предлагат Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и неговата програма LEADER. Действително множество най-добри практики и пилотни проекти, реализирани в ЕС, ясно показаха, че селските райони имат потенциала да отговорят на собствените си енергийни нужди с помощта на различни източници като неутрални по отношение на въглерода енергийни източници без емисии на парникови газове, биомаса, горивни клетки и т.н.;

22.   счита, че в рамките на подкрепата по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) за изграждане на капацитет, особено за подобряване на квалификацията на работниците, което може да обхваща и използването на традиционни техники с типични за региони материали, следва да се признаят и отчетат различията в нуждите на градските и селските райони, така че да не бъдат пренебрегвани хората, които работят в селски райони. В противен случай може да възникнат големи различия в уменията, необходими за прилагане на подходящи за селските райони технологии, и да се задълбочи разделението между градските и селските райони в енергийната сфера;

23.   подчертава, че политиката в областта на образованието може да изиграе важна роля за повишаване на осведомеността относно енергийната ефективност и за насърчаване на необходимите промени в поведението на хората; предлага да се въведат стандарти за съществуващите образователни инициативи, за да се идентифицират най-добри практики и да се разработят учебни програми, в които да може да бъде включено обучение в областта на устойчивостта на най-ранните етапи от формалния учебен процес; освен това призовава в рамките на следващата програма „Еразъм за всички“ да бъдат създадени съюзи на знанието между университетите и „зелените“ предприятия за разработване на нови учебни програми, в които да се обърне внимание на иновациите и пропуските в уменията в областта на енергийната ефективност и съхранението на енергия;

24.   подчертава, че местните и регионалните власти могат да допринесат и за повишаване на енергийната ефективност, като включат екологичните аспекти в процедурите за обществени поръчки. Комитетът приветства приетото от Комисията предложение за директива относно новите правила за обществените поръчки (4). В него се предвижда възможността местните и регионалните власти да отчитат екологичните фактори, включително енергийната ефективност, при процедурите за обществени поръчки. Местните и регионалните власти следва да бъдат насърчавани да оценяват офертите с помощта на МЕАТ (икономически най-изгодната оферта), за да бъдат отчитани икономиите на енергия през целия срок на тръжната процедура;

В.   Потребители

25.   подчертава, че е налице и социално измерение, тъй като енергийната бедност може да повлияе особено негативно на групите с по-ниски доходи; за някои страни това важи с по-голяма сила, отколкото за други. Дори и по отношение на причините и отраженията на енергийната бедност има важни разлики между градските и селските райони, които трябва да се имат предвид при съответните мерки и които не са задължително свързани с общата енергийна ефективност на определени страни или региони;

26.   настоява за мерки, които да позволят на потребителите, при контактите им с производителите/доставчиците, да могат да постигат договорености в своя полза в замяна на променени модели на потребление; така например когато потребителите масово пренасочват потреблението си към слабо натоварените часове, те следва да бъдат подпомагани да получат отстъпки подобни на тези, от които се ползват купувачите на едро. По същия начин въвеждането на напреднали технологии за интелигентни мрежи за измерване и фактуриране на потреблението, позволяващи повишаване на равнищата на енергийна ефективност на доставчиците (чрез ефективно управление на мрежата, по-добра поддръжка на мрежите и съоръженията и т.н.) и на потребителите (чрез по-добро познаване на отчитането на потреблението, фактурирането, договорните услуги, мрежовите услуги, интелигентното интерактивно потребление и т.н.) следва да се подпомага в качеството му на обществено благо. Освен това оказването на съпротива от страна на търговските оператори не бива да се толерира, а сроковете за повсеместно въвеждане следва да бъдат по-кратки от предвидените. Трябва да се следи за това инсталирането на съвременни измервателни уреди да не води до голямо увеличение на таксите за потребителите;

27.   приветства подновяването и продължаването на програмата за етикетиране „Energy Star“, свързано с предложението за програма за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване, и отбелязва, че в предложението за регламент СOM (2012) 109 final се предвижда подновяване на споразумението за „Energy Star“ съгласно решение на Съвета за сключване на Споразумение между правителството на Съединените американски щати и Европейския съюз относно координирането на програми за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване (СOM(2012) 108 final). Трябва да се насърчава използването на етикетите „Energy Star“. Отбелязва се, че високите енергийни разходи ще насърчат продажбата на уреди с висока енергийна ефективност. Освен това Комисията следва да обмисли въвеждането на етикети, обозначаващи разхода на енергия при производството на уредите.

Г.   Финансиране

28.   като припомня становището относно изменението на климата и бъдещето на ЕС (5), продължава да е обезпокоен от факта, че акцентът, който понастоящем се поставя върху мерките за бюджетна дисциплина, засенчва всички останали проблеми на реалната икономика в контекста на бъдещия бюджет на ЕС за периода 2014–2020 г., по-специално спешно необходимото увеличение на бюджета, отпускан от ЕС за местни и регионални, градски и селски инвестиции в устойчива енергия, поискано от КР в негови предходни становища. Все пак приветства включването на „преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори“ сред инвестиционните приоритети на общата стратегическа рамка (ОСР) (6); подчертава обаче, че – въпреки че средствата по ОСР трябва да се използват за търсене на решения за идентифицираните регионални предизвикателства – трябва също така да се постигне баланс между устойчивото производство и енергийната ефективност;

29.   изразява съжаление от факта, че Съветът не е обмислил възможността заделянето на финансиране, например националните средства за енергийна ефективност, да бъде включено като разпоредба в текста на Директивата за енергийната ефективност. Изтъква необходимостта от решителна подкрепа за ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) чрез национални и местни кредитни институции за финансиране на инвестиции в енергийна ефективност;

30.   отправя искане към датското председателство да гарантира, че бъдещата безвъзмездна помощ за насърчаване на мерките за ефективност на отоплението и охлаждането на помещения ще бъде свързана с измерените икономии в енергийното потребление за всяко отделно съоръжение;

31.   отправя искане към Европейската комисия да включи в бъдещия бюджет на ЕС разпоредба относно предложената Директива за енергийната ефективност и да гарантира, че се отпускат достатъчно средства за енергийна ефективност на сградния фонд в селските райони;

32.   изтъква факта, че голям проблем за селските райони са възможностите на местното и регионалното равнище да получат достъп до вече съществуващото финансиране:

—	финансовите механизми (ELENA и т.н.) и средствата, предназначени за енергийна ефективност (Европейски фонд за енергийна ефективност и т.н.);

—

опитът от текущия финансов период показва, че поради редица различни причини съответните средства за енергийна ефективност от структурните фондове не могат да бъдат усвоени изцяло. Затова през финансовия период 2014–2020 г., за който се предвижда дори по-голям дял на средствата за енергийна ефективност, е необходимо да се улесни достъпът на местните и регионалните власти до тези средства;

33.   подчертава, че съществуват и други финансови инструменти, като договорите за енергийна ефективност, публично-частните партньорства и националните или регионалните фондове за енергийна ефективност, които улесняват строителните дейности, свързани с енергийната ефективност в момент, в който публичното финансиране намалява. Действително при сегашната ситуация на ограничени публични ресурси и предвид трудностите, с които се сблъскват много малки и средни предприятия, следва да се обърне специално внимание на усилията за гарантиране на възможно най-добър баланс в разходите на ЕС между мащабната инфраструктура, от една страна, и децентрализираното производство на енергия, което е самата същност на енергетиката в селските райони, от друга. Призовава също така ЕС да насърчава и регулира на европейско равнище предприятията за енергийни услуги като структури, които финансират инвестиции в ефективност и в това си качество имат достъп до специализирани европейски фондове;

34.   счита, че за да се подобри достъпът до финансиране, са необходими инструменти, които да помогнат на потребителите и публичните органи да изпълнят изискванията за съфинансиране, както и да изготвят иновативни планове за издействане на кредити;

35.   припомня, че проведеното в началото на 2010 г. проучване на КР за „Европа 2020“ на тема „Устойчиви енергийни политики“ показа, че местните и регионалните инициативи обикновено са многосекторни, интегрирани действия, които допринасят едновременно за постигането на конкурентоспособност, растеж и заетост. С оглед на това е важно тази реалност да бъде подходящо отразена в бъдещия проект за бюджет на ЕС;

36.   настоява да бъде осигурен капацитет на местните и регионалните власти за включване на енергийната ефективност в техните изисквания за териториално устройство в селските и градските райони.

Д.   Логистика

37.   би искал да изтъкне колко е важно да се разработят общи за целия ЕС логистични системи – като например Европейска централна логистична система (CELS) – които биха могли да подобрят ефективността на товарния транспорт. Така ще бъде създадена единна система за картографиране, събираща в едно всички видове транспорт в Европа – железопътен, автомобилен, въздушен, морски и вътрешноводен;

38.   счита, че системата CELS може да предостави възможности за визуално картографиране и помощ при анализирането на разходите, с цел да се насърчи екологосъобразно, икономично и ефективно свързване на интермодалния транспорт. Тази система ще бъде онлайн справочник на товарните превози, в който ще могат да се регистрират оператори от сферата на автомобилния, железопътния, въздушния, вътрешноводния и морския транспорт; така тя ще се превърне в най-изчерпателният справочник за всички товарни оператори. Освен това тя има потенциала да указва кои пътища са подходящи за комбиниран транспорт, давайки възможност за намиране на възможно най-кратките маршрути;

39.   подчертава важността на интегрираните междусекторни устойчиви енергийни политики за селските райони, които обхващат както енергийната ефективност в сградния фонд, транспорта и т.н., така и децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници;

Е.   Заключения

40.   в този контекст счита, че политиката на сближаване може да предостави рамка за координиран подход към това сложно предизвикателство. Взаимосвързаността между целите на стратегията „Европа 2020“ изисква отговорните за изготвянето на политиките на ЕС лица да си дадат ясна сметка, че подобрения във всички области на стратегията „Европа 2020“ могат да бъдат постигнати, ако мерките за повишаване на ефективността на потреблението на енергия намерят широко приложение в целия ЕС;

41.   изтъква необходимостта да се постигне по-добър баланс между вътрешното и външното измерение на енергийните доставки в ЕС, да се насърчават научните изследвания и да се подпомага енергийната ефективност поне в същата степен, в която се подпомагат инвестициите в нови тръбопроводи за пренос на изкопаеми горива от трети стани; би искал да припомни на Европейската комисия, че за да се постигне енергийна ефективност, е необходимо да се инвестират милиарди евро в жилищния и транспортния сектор. Трябва също така да бъде призната належащата необходимост от управление/съхраняване на енергията и да се вземат съответните мерки в тази насока;

42.   отново заявява, че държавите членки трябва да въведат процедури за консултация с участието на регионалните и местните власти при изготвянето на националните планове за енергийна ефективност (възходящ подход), за да гарантират, че националните планове са съобразени с местните и регионалните цели и средства. Призовава също така местните и регионалните власти да бъдат включени в етапа на проследяване в качеството им на органи, отговарящи за тяхното изпълнение;

43.   отново акцентира върху инициативата „Конвент на кметовете“ като реално доказателство за ангажимента на местното управление да насърчава енергийната ефективност и да работи за справяне с предизвикателствата на изменението на климата, но отбелязва липсата на обща методология за докладване, която да се използва от страните, участващи в Конвента на кметовете. Конвентът на кметовете е инициатива, която изисква от регионите да докладват за постигнатите от тях резултати по отношение на енергийната ефективност посредством строги общи критерии за докладване (7).

44.   призовава Комисията бързо да предприеме мерки за реализиране на идеята за свързване в обща за целия ЕС енергоразпределителна мрежа. По този начин ЕС ще може да осигури достъп до надеждни енергийни доставки за всички граждани. Това е важно и от гледна точка на политиката в областта на сигурността, за да се намали зависимостта на Европа от изкопаеми горива от държави с авторитарни режими.

45.   Основни послания – предложени действия

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

(а)	отправя искане енергийната ефективност да бъде основен и неразделен елемент от енергийните политики и да ѝ бъде даден достатъчен приоритет в йерархията на тези политики;

(б)	заявява подкрепата си за по-доброто групиране на мерките за финансово подпомагане на енергийната ефективност и на съхранението на енергия в бъдещите програми на ЕС за финансиране;

(в)

призовава за по-категорични мерки за оказване на влияние върху поведението на хората и моделите на енергопотребление, като предлага да се приложи комбинация от мерки за насърчение и мерки за санкциониране, които да демонстрират икономическите аспекти, но при необходимост да поставят по-силен акцент и върху задължителните изисквания;

(г)

признава, че в сегашната политика се поставя акцент върху градовете с оглед на осъществяването на сегашните политически цели, но подчертава необходимостта да се обърне по-обстойно и координирано внимание и на предизвикателствата и възможностите пред селските райони от гледна точка на потреблението и производството на енергия;

(д)	призовава местните и регионалните власти да обменят най-добри практики в областта на енергийната ефективност и съхранението на енергия и да засилят енергийната жизнеустойчивост, като планират и ръководят предоставянето на предлаганите от тях услуги с минимално изразходване на енергия.

---

(1)  Доклад на МАЕ за световната енергетика за 2011 г.

(2)  Европейска комисия.

(3)  Евростат.

(4)  COM 2011 896 final.

(5)  Прогнозно становище относно „Включване на политиката в областта на изменението на климата в другите политики и бъдещият бюджет на ЕС“, (CdR 104/2011).

(6)  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка (COM 2011 615 final).

(7)  http://ec.europa.eu/energy/publications/doc/2012_thinkbooklet.pdf.

---