28.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/154

1.1

ЕИСК категорично осъжда всякакво сексуално малтретиране на деца и приветства ангажимента на Комисията да засили решимостта на Европа да се бори със сексуалното малтретиране на деца, като представи нова директива относно борбата със сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография.

1.2

В предходно становище (1) ЕИСК отправи препоръки относно предложената директива. Въпреки че превенцията е една от целите на Директивата, тя не е разгледана достатъчно подробно в нея. Превенцията на множество равнища е ключът към закрилата на децата. Жертвите на сексуално малтретиране страдат не само от недопустимо накърняване на правата им на физическа цялост, но и от крайно отрицателни социални, емоционални и психологически последствия за цял живот. Настоящото допълнение към становище има за цел да отправи препоръки за превенция.

1.3

ЕИСК подновява своя призив към всички държави-членки, както и към Европейския съюз, в съответствие с новия Договор от Лисабон, без отлагане да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие  (2) иФакултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография  (3), за да се засили способността на Европа да предотвратява сексуалното малтретиране на деца.

1.4

Европейският съюз трябва да изгради последователен, единен подход към превенцията на сексуалното малтретиране на деца в държавите-членки. ЕИСК приканва Европейската комисия да поеме инициативата за прилагането на стратегия на Европейския съюз за превенция на сексуалното малтретиране на деца, за да се създаде една ясна визия, чрез която държавите-членки на Европейския съюз да се стремят да закрилят децата и да утвърждават техните права. Целите на стратегията следва да отразяват следните четири направления:

1.5

Мерките, които се съдържат в настоящото становище, не са изчерпателни (4). ЕИСК одобрява дейността на много организации на гражданското общество, по-специално на НПО, за осъществяването на превантивни мерки. Списъкът на примерите за най-добри практики е твърде дълъг, но те са безценни, тъй като желаещите могат да се поучат от тях. За тази цел ЕИСК създаде информационна база данни (5).

2.1

Основната цел на превантивните мерки трябва да бъде премахването на сексуалното малтретиране на деца. Принципите на Конвенцията на ООН за правата на детето трябва да залегнат във всички политики. В съответствие с Конвенцията определението за дете е, че то е лице под 18-годишна възраст.

2.2

Сексуалното малтретиране на деца може да се прояви в множество форми: кръвосмешение и сексуално малтретиране, порнография, проституция, трафик, покваряване и сексуално насилие от други деца (6). Срещу малтретирането трябва да се работи на няколко равнища: местно, национално, европейско и световно. Но превантивните мерки следва да бъдат координирани и последователни на всички тези равнища. Тези мерки трябва постоянно да бъдат наблюдавани, за да се осигури тяхното съответствие на развиващите се структури и на най-добрите практики, както и способността им да дадат отговор на нововъзникващите възможности за малтретиране на деца (напр. новите технологии).

2.3

Децата са изключително уязвими спрямо всякакви форми на малтретиране и са по-податливи от възрастните на по-общи престъпления, включително насилие и изнасилване. Въпреки че липсва статистика, наличните данни сочат, че около 1 от 5 деца в Европа е било жертва на сексуално малтретиране поне веднъж в своето детство (7). Установено е, че извършителят е известен на жертвата в 70-85 % от случаите, така че в превантивните мерки този факт следва да се отчита особено внимателно. Засегнати са както момчетата, така и момичетата от всякакви етноси и общности. Някои проучвания показват, че сексуалното малтретиране често започва на 12-13 годишна възраст и въпреки това, много превантивни стратегии се съсредоточават главно върху по-малките деца. „Уязвимите“ деца обикновено са изложени на по-висок риск от малтретиране. Такива са децата с увреждания; децата, живеещи в социални институции; децата на разделени родители и децата, жертви на трафик; децата, злоупотребяващи с наркотици и алкохол; децата в необлагодетелствано социално положение и онези, които вече са преживели малтретиране.

2.4

ЕС признава правата на децата в член 3 (ДЕС) от Договора от Лисабон и Хартата на основните права, по-специално в член 24, в който е предвидено положителното задължение да се гарантира закрила на децата в техния висш интерес. Това намери израз в политика, насочена към насърчаване, закрила и зачитане на правата на децата (8).

2.5

ЕИСК приветства неотдавнашното публикуване от страна на Европейската комисия на Програма на ЕС за правата на детето. Основаваща се на принципи от Хартата на основните права, Програмата поставя правата на детето в центъра на политиките в някои основни области, сред които безопасността на интернет и закрилата от трафик на хора.

2.6

Основна цел на настоящото становище е да се изтъкне, че превантивните мерки са възможни и че в тази сфера редица заинтересовани страни вършат много и добра работа. ЕИСК одобрява дейността на много организации от гражданското общество, по-специално на НПО, за осъществяването на превантивни мерки. Списъкът на примерите за най-добри практики е твърде дълъг, за да се включи в настоящото становище, но те са безценен източник за онези, които желаят да получат практически и експертен опит, и да мобилизират гражданското общество за действие. За тази цел ЕИСК създаде база данни, съдържаща тази информация (9).

3.1

Превантивните мерки следва да бъдат цялостни, да са насочени към децата, да се предприемат възможно най-рано и с минимално равнище на намеса. Съществуват множество отлични инициативи, които трябва да бъдат подкрепени. ЕИСК призовава Европейската комисия да възприеме и прилага стратегия на Европейския съюз за превенция на сексуалното малтретиране на деца, която осигурява координирана обща визия на държавите-членки, основаваща се на целите, съдържащи се в четирите направления, представени по-долу.

3.2

ЕИСК признава, че борбата с престъплението сексуално малтретиране на деца е изключително предизвикателство. Тази форма на насилие често е незабележима поради присъщия ѝ потаен характер и поради слабата степен на сигнализиране от страна на жертвите, причината за което са сложни чувства на срам, страх или непознаване на собствените права. Интернет и други технологии предоставят нови възможности за сексуално малтретиране и за създаването и разпространяването на детска порнография. Свободата на пътуване осигурява възможности за извършителите да взимат на прицел най-уязвимите деца. Те стават все по-изобретателни и организирани, а по-малките деца са изложени на все по-голям риск. Около 10 % от случаите стигат до знанието на службите за закрила на децата (10). Лицата, които подлагат деца на сексуално малтретиране, произлизат от всякакви среди и повечето извършители не са били осъждани за каквото и да е престъпление, свързано със сексуално малтретиране (11).

3.3

Първичната превенция, осъществявана преди малтретирането на деца да е станало факт, следва да бъде насочена към най-уязвимите деца, които са изложени на риск от настоящо или бъдещо насилие. Преки мерки, като образоване на обществеността и ранна намеса са само първата стъпка – следва да се предприемат и мерки за предотвратяване на вторично насилие, за да се прекъсне „цикълът на малтретирането“ там, където то възниква. Приоритетно значение трябва да се отдаде и на въпроса за подхода към фактическите и потенциалните извършители.

3.4

Въпреки че в повечето случаи малтретирането се извършва в семейството или в общността (12), то може да бъде и с облика на изключително добре организирано престъпление, включващо множество извършители. От тази дейност могат да се реализират извънредно примамливи печалби; трафикът на хора е третото най-широко разпространено престъпление в света (13). Жертвите на трафика на хора в целия свят наброяват приблизително 2,5 милиона души (14). Установено е, че 43 % от тях са подложени на сексуална експлоатация и почти половината от тях са деца (15). Поради това, че престъплението сексуално малтретиране често се простира отвъд държавните граници, то трябва да се разглежда в по-широк мащаб.

3.5

Участието на децата и младите хора е от съществено значение, защото служи като гаранция, че тяхното мнение ще бъде чуто и включено в превантивните стратегии. Съществуват множество такива модели, които вече се прилагат (16). Използването на езика на младите хора насърчава децата да говорят по-открито по въпроса и спомага за разчупването на това табу.

4.1

ЕИСК препоръчва на всички деца в държавите-членки да се осигуряват образователни програми за повишаване на информираността им относно рисковете от сексуално малтретиране. От съществено значение е децата да бъдат информирани по съобразен с възрастта им начин и да им се предоставят възможности да говорят открито за сексуалното малтретиране.

4.2

Образователните програми са се доказали като успешна стратегия за първична превенция в други области. Те предоставят отлична възможност за превенция и са идеални начини да се окуражават децата, жертви на престъпления, да сигнализират за тях. Там, където е възможно, образователни програми за повишаване на информираността могат да бъдат включени във вече съществуващи програми, като програмата „Следи за безопасността си“ (17) и програмите за социално, личностно и здравно образование (18). Програмите би трябвало:

4.3

ЕИСК призовава държавите-членки да направят обученията по превенция на сексуалното малтретиране на деца задължителни за всички професионалисти и доброволци, които работят с деца, особено в органите на правоприлагане, в здравната и (формалната и неформалната) образователна сфера. Професионалните организации, синдикатите и социалните партньори, както и религиозните, спортните и развлекателните организации трябва да дадат своя принос. Би трябвало да са на разположение подходящи механизми за подпомагане на служителите, които работят с деца жертви, сред които редовно наблюдение и психологическа подкрепа.

4.4

ЕИСК препоръчва да се осигуряват образователни програми за медиите. Следва да се разработят и етични насоки относно сигнализирането за инциденти.

4.5

Програми за положително отношение на родителите следва да бъдат на разположение в подкрепа на родители и семейства, за да се избягва пораждането на сексуално малтретиране на деца. Родителите следва да разполагат с информация относно превантивните мерки, която да се предлага от службите за пренатални и майчински грижи.

4.6

ЕИСК подкрепя инициативи за насърчаване на безопасното ползване на интернет от страна на децата и всички членове на обществото (20), сред които са програмата на Европейската комисия за безопасен интернет (21), мрежите Insafe (22) и INHOPE (23).

5.1

ЕИСК препоръчва последователен подход сред държавите-членки относно правоприлагането, обмена на информация и сътрудничество между полицията и регистрираните международни организации. Това трябва да включва споразумения за двустранно сътрудничество, по-ефективни инструменти на ИТ за разкриване и по-добри механизми за проверка. Забавянето в съдилищата може да възпира сигнализирането за случаи на малтретиране. За да се избегне дългото чакане, инцидентите, включващи сексуално малтретиране на деца, трябва да се третират с приоритет. Трябва сериозно да се помисли дали жертвите следва да присъстват по време на съдебните процеси. Неотложно необходимо е да се извърши подходящо обучение на служителите на правоприлагането в областта на сексуалното малтретиране на деца, а воденето на протоколи по време на разпитите ще спомогне жертвите да не стават повторно обект на престъпление. Наличието на съгласувани общоевропейски стандарти ще спомогне извършителите да бъдат възпирани от преместване от една държава-членка в друга. Неотдавнашната спасителна операция на Европол и други партньори, при която бяха открити повече от 200 деца (24), показа че Европейският съюз може да играе водеща роля в световен мащаб.

5.2

Задължително е да се следва последователен подход при контрола на всички, които работят с деца, за да се заличат различията между държавите-членки. Лицата трябва задължително да бъдат проучвани за нарушения в областта на закрилата на деца и да бъдат подлагани на проверка с използването на „информация от неофициални източници“ (информация за лица, които са определени като риск за децата, но които не са осъдени за малтретиране на деца). Както и в предходното становище (25) Комитетът се позовава на модела „Междуведомствена организация на работата за защита на обществото“ (26).

5.3

Открита е европейска гореща телефонна линия за изчезнали деца, но тя действа само в 16 държави-членки. Останалите 11 държави-членки трябва да предприемат незабавни действия, за да осигурят наличието на качествена телефонна услуга (27). Тя трябва да бъде обезпечена с подходящи ресурси и да е свързана с необходимите помощни служби. Следва също да се обмисли разпространение на тази услуга отвъд границите на ЕС.

5.4

Въпреки че съществуват ефективни модели на работа в отделни държави-членки (28), ЕИСК препоръчва установяването на координирана европейска система за предупреждение за случаи на изчезнали деца в цяла Европа, подобна на системата „Amber Alert“ в САЩ (29).

5.5

ЕИСК отново отправя призив за създаването на международен правоприлагащ орган, чиято задача ще бъде да разследва сексуалното малтретиране на деца в целия свят, да идентифицира и преследва извършителите (30).

6.1

Предотвратяването на сексуалното малтретиране на деца е отговорност на всеки член на обществото. ЕИСК препоръчва правителствените агенции и заинтересованите страни от гражданското общество да продължат да работят съвместно в прилагането на превантивни мерки във връзка с малтретирането на деца. ЕИСК подкрепя инициативи, подобни на тези на Съвета на Европа, озаглавени „Едно от пет“ (31) и „Правилото на бельото“ (32). На равнище НПО „Спрете сега!“ (33) и специални кампании, като „Оставете ги на мира“ на Barnardo's UK (34), както и кампанията на ECPAT International и The Body Shop „Спрете трафика на деца и млади хора с цел сексуална експлоатация“ (35), са важни примери за действията на гражданското общество.

6.2

Работодатели, синдикати и други организации на гражданското общество имат важното задължение да установят ясни стандарти за работните места, за да гарантират, че сексуалното малтретиране на деца няма да се толерира (36). Задача на работодателите в рамките на корпоративната социална отговорност е да работят за предотвратяването на подобни престъпления. Отделни отрасли, като туризмът и хотелиерството, също могат да играят важна роля (37). ЕИСК предлага организациите да подписват вече предложената от ЕИСК Декларация за ценностите (38), която е включена в съставената от ЕИСК база данни от добри практики в държавите-членки. ЕИСК (39) отново изтъква необходимостта от допълнително финансиране, за да се разраснат и развиват програмите, осъществявани от партньорите от гражданското общество.

6.3

Трябва да се проведе световна кампания за повишаване на информираността на обществото във връзка със сигнализирането за случаи за сексуално малтретиране на деца, подкрепяна от безплатна международна телефонна гореща линия с механизъм за онлайн сигнализиране (40). Това може да се извърши по подобие на мрежата, предоставяна от Child Helpline International. Подобна гореща телефонна линия би трябвало да бъде свързана с необходимите помощни служби.

6.4

Гражданското общество и правителствата могат да повишат осъзнатостта във връзка с проблема за сексуалното малтретиране на децата и да допринасят за създаването на култура на превенция, като оказват активна подкрепа на Световния ден за превенция на малтретирането на деца, който се провежда ежегодно на 19 ноември (41).

7.1

ЕИСК призовава за повече изследователска дейност, за да се преодолее липсата на данни за сексуалното малтретиране на деца и да се формира по-ясна представа за профилите на жертвите и извършителите и да се обменят най-добрите практики. Понастоящем много от данните се осигуряват от правоприлагащите агенции. Би трябвало да се създаде Европейски координационен център, който да предоставя информация за изследователската дейност, политиката и практиката по подобие на Националния координационен център за закрила на децата (National Child Protection Clearinghouse) в Австралия (42) или информационния портал за благосъстоянието на децата (Child Welfare Information Gateway) в САЩ (43). Това ще се извършва въз основа на дейността, проведена по отделни проекти, като европейския проект във връзка със склоняването в интернет на деца към сексуални действия, или инициативите, осъществени в отделни държави, като Child Focus Belgium (44). Наличието на общи за цяла Европа определения ще спомогне за насърчаване и подобряване на сравнимостта на данните.

7.2

При изследването на явлението сексуално малтретиране на деца следва да се отчитат възгледите и мненията на децата (45).

7.3

ЕИСК призовава за ясно дефинирани, общоевропейски стандарти за безопасността на интернет. Във връзка със „стимулиране на доставчиците на интернет услуги доброволно да разработват кодекси на поведение и насоки за блокиране на достъпа до такива интернет страници“ (46), ЕИСК подчертава, че най-важната задача трябва да бъде премахването на съдържанието при източника, и само когато това не е възможно (извън ЕС), да се блокира достъпът до тези сайтове. В ЕС това следва да се превърне в правно изискване, за да може секторът, доставчиците на интернет услуги и икономическите и финансовите участници, например компаниите за кредитни карти, да поемат сериозен ангажимент за борба със сексуалното малтретиране. ЕИСК насърчава доставчиците на платформи за социални мрежи да се подпишат под Принципите за по-безопасни мрежи за социални контакти в ЕС (2009 г.) (47).

7.4

ЕИСК призовава Европейската комисия да координира действията, за да се прилага последователен подход в целия ЕС.