EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62011TN0268

Дело T-268/11 P: Жалба, подадена на 26 май 2011 г. от Европейската комисия срещу решението на Съда на публичната служба, постановено на 15 март 2011 г. по дело Strack/Комисия, F-120/07

OJ C 232, 6.8.2011, p. 31–31 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

6.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/31


Жалба, подадена на 26 май 2011 г. от Европейската комисия срещу решението на Съда на публичната служба, постановено на 15 март 2011 г. по дело Strack/Комисия, F-120/07

(Дело T-268/11 P)

(2011/C 232/56)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Европейската комисия (представители: J. Currall и B. Eggers, Bevollmächtigte)

Друга страна в производството: Guido Strack (Кьолн, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Да отмени Решението на Съда на публичната служба от 15 март 2011 г. по дело Strack/Комисия, F-120/07,

да осъди всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски пред първата инстанция и в рамките на настоящата жалба.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва три правни основания.

1.

Първо правно основание: нарушение на правото на Съюза при тълкуването на член 4 от приложение V към Правилника за длъжностните лица (наричан по-нататък „Правилникът“).

На първо място, Съдът на публичната служба изтълкувал член 4, параграф 1 от приложение V към Правилника в нарушение на правото на Съюза и на постоянната съдебна практика в смисъл, че не уреждал въпроса за прехвърлянето на дни от годишния отпуск в случай на продължително отсъствие поради болест.

2.

Второ правно основание: нарушение на правото на Съюза чрез погрешно определяне на приложното поле и на правното действие на член 1 д), параграф 2 от Правилника.

На второ място, Съдът на публичната служба погрешно изтълкувал и в недостатъчна степен мотивирал приложното поле на член 1 д), параграф 2 от Правилника като общо задължение за институциите да осигуряват спрямо служителите си за всички условия на труд във връзка със защитата на здравето най-малко стандартите съгласно директивите, приети на основание член 153 ДФЕС. Член 1 д), параграф 2 от Правилника обаче, който бил добавен в рамките на реформата от 2004 г., имал единствено за цел да запълни празнина в Правилника по отношение на липсващите в него чисто техническите разпоредби относно защитата на здравето и сигурността на служителите в институциите (напр. пожарна безопасност, отровни вещества, вентилация, ергономия). По този начин Правилникът позволявал занапред да се прилагат минималните технически стандарти, приложими съгласно директивите, съответно посредством транспонираното национално право. Въпросната разпоредба не можела и не трябвало да се прилага към изчерпателно уредените от законодателя на Правилника условия на труд по отношение на прехвърлянето на отпуск и на финансовото обезщетение на годишния отпуск. Стигайки до подобен извод Съдът на публичната служба не само е нарушил съответните разпоредби от Правилника и съдебната практика, но и принципа на правна сигурност.

3.

Третото правно основание: процесуално нарушение.

На трето място, Съдът на публичната служба нарушил процесуалните разпоредби, разглеждайки служебно като първо правно основание нарушението на член 1 д), параграф 2 от Правилника и на практика е отхвърлил прилагането на разпоредба от Правилника, без да е повдигнато възражение за незаконосъобразност, при положение че Съветът и Парламентът на Европейския съюз не са имали възможност да встъпят.


Top